Решение по дело №1276/2019 на Окръжен съд - Варна

Номер на акта: 1260
Дата: 4 ноември 2019 г.
Съдия: Иван Стойнов
Дело: 20193100501276
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 9 юли 2019 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

№ ………./      .10.2019 г.

гр. Варна

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, II с-в, в публично заседание на втори октомври две хиляди и деветнадесета година, в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАТАЛИЯ НЕДЕЛЧЕВА

                                ЧЛЕНОВЕ: ИРЕНА ПЕТКОВА

мл.с. ИВАН СТОЙНОВ

 

при секретар Галина Славова

като разгледа докладваното от младши съдия Стойнов

въззивно гражданско дело № 1276 по описа за 2019 година,

за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК, образувано по подадена въззивна жалба от П.А.П., М.К.П., П.К. Пенев, А.Д.А., С.Д.С., М.М.Т., Е.Ж.Н., Б.Ж.К. и М.Ж.Н., чрез адв. Д.А., срещу Решение № 1799 от 25.04.2019 г., постановено по гр.д. № 3637/2018 г. по описа на ВРС, XLI с-в, с което първоинстанционният съд е ОТХВЪРЛИЛ предявения от П.А.П., с ЕГН ********** и адрес ***, М.К.П., с ЕГН ********** и адрес ***, П.К. Пенев, с ЕГН ********** и адрес ***, А.Д.А., с ЕГН ********** и адрес ***, С.Д.С., с ЕГН ********** и адрес ***, М.М.Т., с ЕГН ********** и адрес ***, Е.Ж.Н., с ЕГН ********** и адрес ***, Б.Ж.К., с ЕГН ********** и адрес *** и М.Ж.Н., с ЕГН ********** и адрес *** срещу А.А.К., с ЕГН ********** и Т.Г.А., с ЕГН ********** и двамата с постоянен адрес *** отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК за приемане за установено в отношенията между страните, че ответниците не са собственици на следния недвижим имот: Новообразуван имот № 501.806 по Плана на новообразуваните имоти на с.о. „Доброгледски лозя“, землище с. Доброглед, общ. Аксаково, код по ЕКАТТЕ 21587, одобрен със Заповед №РД-16-7706-67/04.04.2016 г. на Областен управител на област с административен център гр. Варна, с площ от 599 кв.м., при граници на имота по скица: имот № 501.1299 – двор на наследниците на М. Ж. Н.,***.804 – двор на В. К. С. и др., като неоснователен и недоказан.

Жалбоподателите считат постановеното решение за  неправилно и необосновано, като постановено в противоречие с материалния и процесуалния закон. Сочат, че на ответника А.К. не му е било предоставено валидно право на ползване (оспорено е удостоверението за предоставяне право на ползване), а ако му е било предоставено, то не е имал право да изкупи имота (оспорен е оценителният протокол). В тази връзка твърдят, че в оценителния протокол невярно е записано, че в имота има изградена сграда с площ от 13.80 кв.м., а такава не съществува или представлява фургон, както е декларирал самият ответник в Молба №СС-94-А/61/18.05.92 г. към Общината. Излагат, че този фургон не съставлява постройка по смисъла на §4а от ПЗР на ЗСПЗЗ, поради което за ответникът не е възникнало правото на изкупуване. Сочат, че съдът не е обсъдил всички събрани по делото доказателства (в частност Протокол № 3/20.02.1978 г. на ИК на ОбНС, Удостоверение № 40/22.03.2019 г. на Община Аксаково, НА № 30, т. XXXVII, дело 16937/94 г., както и предоставените от ищците доказателства във връзка с НИ № 501.1299), поради което е стигнал до погрешни изводи относно наличието на предпоставките за правото на ползвателя да изкупи предоставения му за ползване имот. Твърдят, че съдът е допуснал процесуално нарушение като не е уважил искането им за назначаване на тройна съдебно-техническа експертиза, която да отстрани противоречията в другите две единични експертизи, поради което отправят такова искане към въззивния съд. В заключения сочат още, че ответниците не са придобили имота и по силата на §4б от ПЗР на ЗСПЗЗ, защото не отговаря на изискванията за отстояние, както и по давност, защото такава няма как да започне да тече в тяхна полза преди приемането и одобряването на ПНИ за м-ст „Доброгледски лозя“, с. Доброглед, което се е случило едва на 04.04.2016 г. Молят за отмяна на решението и присъждане на разноски. В съдебно заседание чрез процесуалния си представител поддържат жалбата.

В срока по чл. 263 ГПК въззиваемият А.А.К. е депозирал писмен отговор, с който оспорва жалбата като неоснователна. Моли за потвърждаване на първоинстанционното решение и присъждане на разноски. Счита, че решението е правилно и законосъобразно. Във връзка с твърденията в жалбата сочи, че Молба №СС-94-А/61/18.05.92 г. няма декларативен характер и написаният текст „фургон“ няма определящо значение за вида на постройката, каквото има Заповед № 299/06.10.1992 г. на Кмета на Община Аксаково за оценяването на земята, както и становището на вещите лица по двете назначени съдебно-технически експертизи, според което сградата не попада измежду изброените по § 1в, ал. 3 от ПЗР от ППЗСПЗЗ. Излага, че този извод се потвърждава и от събраните по делото свидетелски показания, както и от записаното в оценителния протокол от 16.07.1994 г. Твърди, че представеният Протокол № 3/20.02.1978 г. на ИК на ОбНС удостоверява волята на компетентния орган да предостави земи за частно ползване и по принцип липсват или са рядкост решения на ОбНС на Аксаково за персонално предоставяне на поземлени имоти. Излага, че валидно му е предоставено право на ползване с Решение № 3/20.02.1978 г. на ОбНС Аксаково и Удостоверение № 698/28.07.1989 г. на Председателя на ИК на ОбНС, като спрямо него е довършена процедурата по изкупуване на земята. По отношение на изградената постройка твърди, че същата е била стабилна, на бетонов фундамент – трайно прикрепена към терена и е била предназначена за сезонно обитаване. Преди съдебно заседание подава молба, с която поддържа отговора.

 

По предмета на така предявения иск се излагат следните твърдения от страните:

Ищците твърдят, че са наследници на М. Желев Н.. С Решение № 7817/05.08.1996 г. на Поземлена комисия Аксаково на наследниците на М. Желев Н. било възстановено правото на собственост върху недвижим имот, находящ се в землището на с.Доброглед, местност „Доброгледски лозя“, който имот попадал в територията на § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ, а именно: нива с площ от 2.400 дка, находяща се в терен по § 4 на с.Доброглед, местност „Чуката“. Планът на новообразуваните имоти на с.о. „Доброгледски лозя“, кадастрален район 501 и 502, землище с.Доброглед бил одобрен със Заповед № РД-16-7706-67/04.04.2016 г. на Областен управител на област с административен център гр.Варна. По този план за наследниците на М. Ж. Н. по помощен кадастрален план към ПНИ бил отреден и записан стар имот 98. Този имот попадал по ПНИ в новообразуван имот № 501.806, целият с площ от 599 кв.м. Новообразуван имот №501.806 попадал в стар имот №98 с цялата си площ. Описаният новообразуван имот не можел да бъде възстановен на наследниците на М. Ж. Н., тъй като бил записан на ответника, който трансформирал правото си на ползване в право на собственост и се снабдил с нотариален акт № 30, том XXXVII, дело № 16937/08.11.1994 г., с който бил признат за собственик на имота на основание § 4а, ал. 1 и ал. 2 от ПЗР на ЗСПЗЗ. Ищците твърдят, че ответникът А.А.К. не е станал собственик на процесния имот, тъй като: не му било предоставено валидно право на ползване; не е имал право да закупи предоставения му за ползване имот, тъй като имота не отстоял на изискуемите 30 км. от град с население над 300 хил. жители и на повече от 10 км. от крайбрежната морска ивица, както и в имота не е имало построена постройка по смисъла на ЗСПЗЗ към 01.03.1991 г. За ищците като наследници на М. Ж. Н. бил налице правен интерес от предявяване на отрицателен установителен иск срещу ответниците, тъй като не можела да бъде приключена процедурата по възстановяване на имота, поради наличие на спор за материално право между страните по делото. Ищците молят за уважаване на предявения иск, правят искания по доказателствата и претендират присъждане на направените по делото разноски.

В срока и по реда на чл.131 от ГПК са постъпили отговори на исковата молба от ответниците А.А.К. и Т.Г.А., с който оспорват предявения иск като недопустим, а в условията на евентуалност и неоснователен.  Твърди се, че ответниците владеят имота непрекъснато и необезпокоявано в качеството си на добросъвестни владелци повече от 30 години и предявения срещу тях отрицателен установителен иск бил недопустим поради липса на правен интерес. След като ответниците придобили собствеността върху имота и процедурата по трансформиране правото на ползване в право на собственост била приключила, то било невъзможно и недопустимо процедурата по възстановяване собствеността на ищците да приключи със Заповед по § 4к, ал. 7 ЗСПЗЗ. Исковата претенция била и неоснователна, тъй като за ответниците били налице предпоставките по § 4а от ПЗР на ЗСПЗЗ за придобиване правото на собственост върху имота – налице било предоставено право на ползване с Решение №3/20.02.1978 г. на ОбНС с.Аксаково, в срок било поискано закупуването на имота предоставен за ползване, в имота имало построена сграда по смисъла на ЗСПЗЗ към 01.03.1991 г., с оценителен протокол от 16.04.1994 г. била извършена оценка на имота и земята била надлежно заплатена от ответниците, с което трансформирали предоставеното им право на ползване в право на собственост на имота. Ответниците оспорват процесния имот да попада в границите на имота възстановен на наследниците на М. Ж. Н.. Позовават се също и на изтекла в тяхна полза придобивна давност.

 

Съставът на Варненския окръжен съд, въз основа на твърденията и възраженията на страните, с оглед събраните по делото доказателства и по вътрешно убеждение, формира следните фактически и правни изводи:

Няма твърдения в тази насока, а и от служебната проверка на въззивния съд по чл. 269 ГПК се установява, че обжалваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо, поради което предметът на изследване следва да се ограничи съобразно изложените във въззивната жалба оплаквания по правилността му.

Предявен е отрицателен установителен иск по чл. 124, ал. 1, предл. III ГПК за установяване между страните, че ответниците не са собственици на Новообразуван имот № 501.806 по Плана на новообразуваните имоти на с.о. „Доброгледски лозя“, землище с. Доброглед, общ. Аксаково. Съгласно разпределената от първоинстанционния съд доказателствена тежест ищците е следвало да установят твърдените в исковата молба факти, от които произтича правния им интерес от предявения установителен иск, както и наличието на пречки за придобиването на имота от ответниците по реда на §4 от ПЗР на ЗСПЗЗ към твърдяната дата на придобиване, а именно ищците да са наследници по закон на М. Ж. Н.; на наследниците на М. Ж. Н. да е признато правото на собственост върху стар имот 98 по ПКП към ПНИ, както и че процесният имот № 501.806 по ПНИ попада с цялата си площ от 599 кв.м. в стар имот № 98, наличието на предвидени в закона пречки за трансформиране предоставеното на ответниците право на ползване в право на собственост – имота да се намира на по-малко от 30 км от град с население над 300 хил. жители и на по-малко от 10 км. от крайбрежната морска ивица. Ответниците е следвало да установят, че са собственици на процесния имот № 501.806 по ПНИ на твърдените от тях основания, включително: предоставяне на правото на ползване върху имота, наличието на предпоставките за трансформиране правото на ползване в право на собственост по реда на § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ, включително наличието на изградена в имота постройка към 01.03.1991 г. и заплащането на определена цена. Осъщественото от ответниците явно, трайно, непрекъснато и необезпокоявано владение върху процесния недвижим имот в периода от 1978 г. до 2018 г.

В отговора на въззивната жалба няма възражения по отношение на допустимостта на иска, легитимацията на ищците и идентичността на имота. Без да се спира подробно на събраните доказателства в тази връзка настоящият състав приема, че ищците са легитимирани да предявят настоящия иск, доколкото са наследници, на които им е възстановено правото на собственост върху земя в терен по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ, въз основа на решение на поземлена комисия, като от заключението на изготвената в първоинстанционния съд първоначална СТЕ се установява идентичност между възстановения имот и този, за който ответниците твърдят, че са придобили собствеността чрез упражнено право на изкупуване. Отрицателният установителен иск е допустим предвид одобряване на ПНИ за местността, в която се намира имотът и възможността на ищците да придобият права след издаване на заповед на кмета по § 4к, ал. 7 от ПЗР на ЗСПЗЗ.

Главният спорен въпрос във въззивното производство е дали ответниците А.А.К. и Т.Г.А. са придобили правото на собственост върху процесния имот. Във връзка с него са и спорните въпроси: предоставено ли му е на А.А.К. валидно правото на ползване; надлежно ли е проведена процедурата по изкупуване по § 4а от ПЗР на ЗСПЗЗ за трансформиране правото на ползване в право на собственост; била ли е изградена в имота постройка към 01.03.1991 г. и ако да, същата попадала ли е в изключенията по § 1в, ал. 3 от ПЗР на ППЗСПЗЗ; придобили ли са евентуално ответниците имота по силата на изтекла в тяхна полза десетгодишна придобивна давност.

 

Относно правото на собственост на ответниците:

Правото на възстановяване на собствеността е признато при условие, че не съществува или не бъде упражнено правото на придобиване на собственост по реда на § 4а. Следователно при осъществяването на фактическия състав на придобиване по реда на § 4а се изключва реалното възстановяване на собствеността. В този смисъл е необходимо съдът да изследва дали законосъобразно е проведена процедурата по изкупуване.

От Протокол № 3 от 20.02.1978 г. на изпълнителния комитет на Общински народен съвет Аксаково /л. 137/ се установява, че са взети решения за раздаване на земята по 76 МП минимално 700 кв.м. и максимално 800 кв.м. От Писмо № С-8 от 13.03.2019 г. на Държавна агенция „Архиви“ /л. 159/ се установява, че в отдел „Държавен архив“ – Варна се съхранява Протокол № 3 на ИК на ОбНС- Аксаково от дата 20.02.1978 г., но към него няма приложен списък, на лица получили земи по ПМС/.

Ищците са оспорили протокола и факта, че на ответника А.А.К. му е била предоставена земя за ползване. В тежест на страната, която оспорва документа е да опровергае отразените в него факти, а това не е сторено от ищците и липсата на списък към протокола на лицата, които са получили земи, не води до извод за липса на решение за предоставяне, особено предвид другите събрани по делото доказателства.

От Удостоверение № 3694 от 17.07.1978 г. на председателя на ИК на Общинския народен съвет Аксаково за предоставяне право на ползване на земя /л. 72/ се установява, че на А.А.К. му е предоставена за ползване пустееща земя в размер на 800 дка находяща се в землището на с. Доброглед, местност II-192, която може да се използва за трайни насаждения. От Удостоверение № 698 от 28.07.1989 г. /л. 39/ на председателя на ИК на Общински народен съвет, с. Аксаково се установява, че на А.А.К. му е предоставено право на ползване върху земя за земеделско ползване в размер на 800 кв.м., находяща се в землището на с. Доброглед, м-ст II –район, парцел 806 по парцеларния план, при граници п. 804, п. 806, п. 807 и път, която да се ползва за селскостопанска продукция. От Писмо изх.№ 6600-23 от 25.02.2019 г. на Община Аксаково /л. 166/ се установява, че в Община Аксаково не съхранява актове за държавна собственост. Същите са предадени в Областна администрация-Варна през 1998 г.

Удостоверението за ползване от 1989 г. е оспорено от ищците, но отново не са представени доказателства за опровергаването му. Тези удостоверения са официални свидетелстващи документи издадени за удостоверяване правото на ползване, възникнало от решението на изпълнителния комитет на народния съвет. Ако съществува само свидетелстващия документ /удостоверението/, но не и диспозитивния /протокола, обективиращ решението на административния орган/, при оспорване, обстоятелството, че не се съхранява материалния носител в държавен архив или в архива на органа, взел решението, не е достатъчно, за да се приеме, че оспорването е успешно проведено. Ползващата се от решението страна няма задължението да го пази, а на нея й се издава само официален свидетелстващ документ за предоставеното й право и тя не е виновна за несъхраняването на решението. Тежестта да докаже оспорването е на оспорващата официалния документ страна. /Решение № 424 от 10.11.2011 г. по гр.д. №1531/2010 г., I г.о на ВКС/. В случай, че удостоверителната компетентност на издателя не бъде опровергана, предоставянето право на ползване може да бъде опровергано само ако страната в процеса, на която е противопоставено удостоверението, успее да докаже, че въобще не е било провеждано заседание на изпълнителния комитет на народния съвет, което е посочено или че на проведеното заседание изпълнителният комитет на НС не е взел решение за предоставяне права на ползване. Такова доказване не е успешно проведено в настоящото производство, поради което съдът намира двете удостоверения за достатъчно доказателство, че процесният имот е бил включен в имота предоставен за ползване на ответника.

От молба вх.№ А/61/18.05.1992 г. /л. 37/ от А.А.К. *** се установява, че молителят е посочил, че ползва място с площ от 800 кв.м. в зона за земеделско ползване в землището на с. Доброглед, представляващо парцел 806, като в посоченото място има изградена постройка за сезонно ползване – фургон и желае на горния имот да му бъде направена оценка. От Оценителен протокол от 16.07.1994 г. /л. 36/ по повод на молба вх.№ А/61/18.05.1992 г. на комисия назначена от кмета на Община Аксаково се установява, че предоставения с Удостоверение № 698 от 28.07.1989 г. за ползване на А.А.К. имот е с площ от 800 кв.м. и в мястото има изградена сграда с площ 13.80 кв.м. Общата оценка за 600 кв.м от мястото е 17 820 лв. От вносни бележки от 06.09.1994 г. /л. 35/ се установява, че А.А.К. *** общо сумата от 17 820 лв. От Удостоверение № 1536 от 20.09.1994 г. от Община Аксаково /л. 34/ се установява, че А.А.К. е придобил и закупил предоставеното му по МПС място, находящо се в местността Доброглед в землището на с. Доброглед, представляващо имот № 806. Базисната оценка на имота е 17 820 лв. (16 200 лв. за земята и 1 620 лв. за инфраструктурата). Имотът попада в зона на земеделско ползване. От Нотариален акт № 30, т. XXXVII, дело 16937 от 08.11.1994 г. на нотариус О. С. /л. 11/ се установява, че А.А. Киров е признат за собственик на основание § 4а, ал. 1 и ал. 2 от ПЗР на ЗСПЗЗ на недвижим имот: място от 600 кв.м. ид.ч., цялото с пространство 800 кв.м., находящо се в землището на с. Доброглед, общ. Аксаково в зона за земеделско ползване в местността II район парцел 806 по парцелираният план на с. Доброглед, при граници: ползватели на п. 804, п. 805, п. 807 и път. От Удостоверение № 234 от 30.11.2018 г. на Община Аксаково /л. 132/ се установява, че за местност „Доброгледски лозя“, землище на с. Доброглед, общ. Аксаково преди одобряване на план на новообразуваните имоти е действал кадастрален, изработен през 1988 г. по реда на ПМС № 4 от 12.02.1988 г., отразяващ имотите предоставени за ползване. Имот № 806 е записан на А.А.К., който е придобил собствеността върху земята по реда на § 4а от ПЗР на ЗСПЗЗ през 1994 г. От Удостоверение № 40 от 22.03.2019 г. на кмета на Община Аксаково /л. 167/ се установява, че имот № 806 по кадастрален план на м-ст Доброглед, землище с. Доброглед, общ. Аксаково, изработен през 1988 г. по реда на ПМС № 4 от 12.02.1988 г. е закупен от А.А.К. по реда на § 4а, ал. 1 и 2 от ПЗР на ЗСПЗЗ през 1994 г. Видно от архивната преписка и от оценителния протокол от 16.07.1994 г. в имота е съществувала постройка – фургон на масивна основа с изба, дала право за придобиване на имота, съгласно действащата към 1994 г. разпоредба на закона.

От гореописаните писмени доказателства се установява, че е била проведена процедурата по § 4а от ПЗР на ЗСПЗЗ. Ползвателят е подал искане за оценка на земята преди 01.01.1998 г., същата е оценена, като е отразено, че в имота имало построена сграда. Сумата е заплатена преди изтичане на тримесечния срок от влизане в сила на оценката.

Ищците са оспорили факта, че ответникът е упражнил надлежно правото си по § 4а от ПЗР на ЗСПЗЗ да изкупи процесния имот, защото към 01.03.1991 г. в имота не е имало изградена постройка или ако е имало, същата не е отговаряла на изискванията за сграда. Оспорва констатациите на длъжностите лица във всички документи, в които е прието, че в имота е налице сграда. В тази връзка по делото са допуснати три СТЕ, разпитани са двама свидетели и са ангажирани писмени доказателства по отношение на констатациите на Община Аксаково във връзка с новообразуван имот с пл.№ 501.1299, в който е останала процесната постройка след образуването на НИ-501.806 с ПНИ.

От Заповед № 247 от 21.10.2016 г. на кмета на Община Аксаково /л. 121/ се установява, че на наследниците на М. Ж. Н. е възстановено правото на собственост върху 1149 кв.м. ид.ч. от новообразуван имот с пл.№ 501.1299, целият с площ 1197 кв.м. по ПНИ на СО „Доброгледски лозя“, землище с. Доброглед, общ. Аксаково. От Протокол за оглед от 30.10.2017 г. от Община Аксаково /л. 123/ се установява, че е извършен оглед на НИ № 501.1299 с площ от 1197 кв.м., находящ се в землището на с. Доброглед, в който се намира разпадащ се фургон от талашитени плоскости и ламарина. От Заповед № 434 от 28.11.2017 г. на кмета на Община Аксаково /л. 125/ се установява, че е одобрена оценката на създадените трайни насаждения и други подобрения, попадащи в част от НИ № 501.1299 г. по ПНИ на селищно образувание „Доброгледски лозя“, землище с. Доброглед, общ. Аксаково, която оценка е в размер на 687 лв. и следва да се внесе от наследниците на М. Ж. Н.. От Протокол за въвод във владение на новообразуван имот от 04.09.2018 г. на Община Аксаково /л. 124/ се установява, че са въведени във владение наследниците на М. Ж. Н. като собственици на 1149 кв.м. ид.ч. от новообразуван имот № 501.1299, целият с площ 1197 кв.м.

От разпита на свидетелката С. А. П. се установява, че познава А.А. и Т.А. от 1981 г., защото и тя има място в местността Доброглед. Те са били в имота от 1979 г. и след това са направили барака с циментов постамент. Била е много хубава, но след няколко години са си купили готова вила и не са могли да поддържат старото място. Бараката е била направена 1979-1980 г., защото когато се запознали 1981 г. тя вече е била обзаведена. Няма информация това да е фургон. Представлявала стаичка с коридорче на бетонов постамент и със стълбички. Имало е диван и хладилник, и е бил прекаран ток и вода. Не е виждала как я строят. До преди 10 години е била спретната къща.

От разпита на свидетеля Я.П. Г. /внук на ищцата М.М.Т./ се установява, че през март 2017 г. е отишъл в процесния имот и е видял, че в него има стар малък фургон, на който само покрива е от ламарина, а отстрани е изграден от вертикални летви (вагонна шарка). Покрива е заоблен и ламаринен като на фургон. През 1991 г. фургонът не е бил в мястото. Знае границите на имота, защото неговите роднини са му ги показали през 1991 г.

От заключението на вещото лице инж. Ж. Б.по назначената СТЕ /л. 110/ се установява, че е налице постройка в имота със ЗП от 13,80 кв.м. с дървена конструкция, двускатен покрив с профилна ламарина, която е разположена върху подпорна каменна стена с височина около 1 м. Налице е и външен тоалет и кладенец. Вещото лице счита, че постройката отговаря на условията за сезонно или временно обитаване и е ползвана за такива нужди. Същата не е сред сградите визирани в § 4в, ал. 3 от ПЗР на ППЗСПЗЗ, тъй като не е преместваем фургон, който би могъл да бъде преместен в друг имот или на друго място при запазване на неговата цялост. В съдебно заседание вещото лице допълва, че постройката се намира в югозападния край на имота и попада извън 600-те квадрата на новообразувания имот. В никой от плановете постройката не е бил заснета. В плана на ползвателите има означение „мж“, което означава масивно жилище, но това отразяване не е на мястото където в действителност се намира постройката.

От заключението на вещото лице инж. Ш. Х. по назначената повторна СТЕ /л. 155/ се установява, че в имот пл.№ 806 по КП-1988 г. на местността има дървена постройка с покрив от ламарини. Основата на сградата е подпорна каменна стена. Не открива сходства с визираните в § 1в, ал. 3 на ПЗР на ППЗСПЗЗ преместваеми обекти. За м-ст „Доброгледски лозя“ по време на раздаването на земи по ПМС 76/1978 г. не е съществувал картен материал. Местата са раздавани по изготвени схеми. В съдебно заседание вещото лице казва, че фургоните не са дървени, а от друг материал и независимо от формата не може да го оприличи на фургон. Прилича на вагон, но не значи, че е такъв вид постройка.

От заключението на вещите лица инж. П.М., инж. М.А. и инж. Й.А. по допуснатата във въззивното производство тройна СТЕ /л. 36 ВОС/ се установява, че в кадастралния план за местността от 1988 г. и помощния план не е отразена постройка в процесния имот с пл.№ 806 с площ 790 кв.м. В ПНИ на м. „Доброгледски лозя“ няма отразяване на сграда в имотите № 806 и № 1299. След оглед на място са установили, че в югозападната част на имота е изградена постройка. Поради голямата денивелация е изградена подпорна стена и площадка от каменна зидария на циментов разтвор, върху която има монтиран фургон – постройка с дървена конструкция, неподвижно прикрепен към бетоновата площадка на терена. Стените са с дървена обшивка, като по външните стени е монтиран балатум. Покривът също е дървена конструкция, като е обшит с ламарина. В постройката не е имало електрозахранване и водоснабдяване. Постройката е разположена в западния край, в дъното на имот пл. № 806 по КП от 1988 г. и помощен план. С изработването на ПНИ и ограничаването на имот пл.№ 806 до нормативно определените 600 кв.м., постройката остава в границите на новообразуван ПИ № 1299. В съдебно заседание вещите лица уточняват, че това, което са видели на място представлява фургон, който е неподвижно закрепен за земята, така че не може да бъде отделен от мястото и пренесен в цялост. При изработването на ПНИ за ползвателите, придобили право на собственост, имотът се ограничава до 600 кв.м. около постройката. Видно от плановете тази постройка не е била отразена и проектирането не е съобразено с това, че ако попадне в имота на реституирания собственик той след това може да я заплати. След като не е отразено в помощния план е сметнато, че не е постройка или е пропуск/непълнота на плана. Възможно е да се допусне техническа грешка или непълнота в плана, но те си имат процедура за одобряване и заинтересованите лица е можело да депозират възражение. Основата на постройката е изградена още като е поставен фургона. Няма как да се установи кога точно е бил изграден строежа. Ненанасянето на постройката в плана може да се дължи на това, че не е била построена към този момент, не отговаря на изискванията за сграда или пропуск да бъде отразена.

Критично следва да се възприемат показанията и на двамата свидетели, доколкото частично противоречат на останалите събрани по делото доказателства. Показанията на свидетелката П., по отношение на момента на построяване на процесната постройка, противоречат на отразените данни в кадастралния план и помощния план за местността от 1988 г., според които към този момент в имота не е имало сграда. В тази част обаче показанията не могат да се отрекат изцяло, доколкото свидетелката категорично твърди, че постройка е имало още през 1979-1980 г. Възможно е тази постройка да не е била отразена в плана, защото към този момент същата не е отговаряла на изискванията, за заснимане. По отношение вида на постройката показанията не следва да бъдат вземани предвид, защото свидетелката няма специални познания, за да е в състояние да определи дали е фургон или не. Показанията й се опровергават и по отношение на наличието на вода и ток в постройката, доколкото вещите лице по тройната СТЕ изразяват становище, че в нея никога не е имало водоснабдяване и електроснабдяване.

Показанията на свидетеля Г. по отношение на датата на построяване на постройката остават изолирани от другите доказателства по делото. Действително не се събраха неоспорими доказателства дали към 01.03.1991 г. в имота е имало постройка, като данни за съществуването и́ се съдържат най-рано в молбата на ответника до Общината от 1992 г. за оценка на имота, в която е посочено, че в имота има фургон за сезонно обитаване. В оценителния протокол от 1994 г. е отразено, че в имота има сграда. Вещите лица не могат да определят с точност момента на построяването на процесната постройка.

Предвид горното настоящият състав приема, че от съвкупността на събраните по делото доказателства се установява, че към 01.03.1991 г. процесната постройка се е намирала в имота. Фактът, че същата не е отразена в кадастралния план от 1988 г. не означава, че не е било възможно да бъде изградена след това, както и че е било възможно да е допусната грешка при изготвянето на плана. Следва  да се има предвид също и техническата задача при изготвяне на плана. Възможно е според тази задача някои постройки въобще да не се заснемат. Ако задачата е включвала заснемането на всички постройки, възможно е някои от тях да са били пропуснати от геодезическите групи, извършващи заснемането, тъй като земите, предоставени за ползване, са били зашумени.

Не би могло да се приеме, че ако сградата не е била заснета по КП, това е неоспоримо доказателство, че не е съществувала към момента на заснемането. /В този смисъл Решение № 137 от 25.06.2010 г. по гр.д. № 343/2009 г., II г.о. на ВКС и Определение № 615 от 5.07.2010 г. по гр.д. № 250/2010 г., I г.о. на ВКС/ Доказателствата за противното (показанията на свидетеля Г.) са изолирани, като следва да се има предвид и заинтересоваността на свидетеля по чл. 172 ГПК, доколкото същият е внук на ищцата М.Т.. Същите не са достатъчни да опровергаят доказателствената сила на оценителния протокол в тази част.

По отношение преценката на заключенията на вещите лица по СТЕ-и настоящият състав възприема като най-компетентно и обективно становището на вещите лица инж. П.М., инж. М.А. и инж. Й.А. по назначената от въззивния съд тройна съдебно-техническа експертиза, като я кредитира изцяло. Този извод настоящият състав обосновава с факта, че задачата към вещите лица по отношение на процесната постройка е поставена най-пълно от въззивния съд, извършен е оглед на постройката отблизо отвън и отвътре, което по предходно назначените експертизи не е сторено. Вещите лица, които са с различни допълващи се специалности, са могли заедно да изградят становище за вида на конструкцията на постройката и са приели без противоречия помежду им, че се касае за фургон с дървена конструкция, който неподвижно е прикрепен към бетоновата площадка на терена.

Съгласно § 1в, ал. 1 от ПЗР на ППЗСПЗЗ строителни дейности, които не позволяват възстановяване на собствеността са постройки и др. Съгласно § 1в, ал. 3, т. 2 не са сгради по смисъла на § 4а ЗСПЗЗ строежи, направени от фургони, независимо от начина на закрепването им на терена.

Предвид тези императивни законови разпоредби и установеното от фактическа страна в настоящото производство, съставът на въззивния съд приема, че процесната постройка представлява фургон, поради което същият не следва да се счита за сграда по смисъла на § 4а ЗСПЗЗ, независимо, че е прикрепен към терена чрез бетонова площадка, доколкото разпоредбата на § 1в, ал. 3, т. 2 от ПЗР на ППЗСПЗЗ изрично постановява, че последното е без значение. Дали постройката отговаря на строителните правила и норми на благоустройствените закони също е без значение, поради което и този въпрос не е изследван в настоящото производство.

В горния смисъл е и приетото разрешение в мотивите към ТР № 2 от 13.09.2011 г. по т.д. № 2/2011 г., ОСГК на ВКС, според което построеното в земите, върху които е предоставено право на ползване въз основа на актовете, посочени в параграф 63 ПЗР ППЗСПЗЗ, което е извън посочените от законодателя в разпоредбата на параграф 1в, ал. 3 ДР ППЗСПЗЗ изключения и е трайно прикрепено към земята, представлява сграда по смисъла на параграф 4а ПЗР ЗСПЗЗ, независимо дали отговаря или не на изискванията на благоустройственото законодателство към момента на построяването /отменените ЗТСУ, ППЗТСУ и Наредба № 5/.

Задължителната съдебна практика тълкувайки разпоредбата поставя кумулативно изискването постройката да попада извън посочените в Правилника изключения и да е трайно прикрепена към земята. В настоящия случай, дори да се приеме, че постройката е трайно прикрепена чрез бетоновата площадка, доколкото същата представлява фургон, този факт е без значение.

Констатациите на длъжностните лица, които са изготвили оценителния протокол от 16.07.1994 г. в тази част, следва да се считат за оборени в настоящото производство и оспорването на ищците да се приеме за успешно. Доколкото по делото се установи, че за ответника А.К. не са били налице предпоставките по § 4а ЗСПЗЗ за придобиване на собствеността върху предоставения му за ползване имот, то същият не е станал собственик, поради което и ответницата Т.А. не е станала собственик при условията на СИО.

Настоящият състав приема, че писмените доказателства за констатациите на длъжностните лица към Община Аксаково, във връзка с възстановяването на правото на собственост върху новообразуван имот с пл.№ 501.1299, следва да се ценят в съвкупност с останалите доказателства по делото, по отношение на вида и състоянието на намерената в имота постройка, като същите подкрепят направения по-горе извод на въззивния съд.

По отношение на възражението за изтекла в полза на ответниците придобивна давност върху процесния имот съдът приема, че в общата хипотеза съгласно чл. 5, ал. 2 ЗВСОНИ и чл. 10, ал. 13, предл. последно ЗСПЗЗ лицата упражняващи владение могат да се позоват на давност върху подлежащи на възстановяване имоти само след 22.11.1997 г., като за придобиването на имота е необходимо да изтече десетгодишния давностен срок, а не кратката придобивна давност. Необходимостта от изтичане на десетгодишния срок произтича от това, че в подобни случаи след 22.11.1997 г. владението придобива правна значимост по силата на закона, а не защото е получено при условията на чл. 70, ал. 1 ЗС, даващ характеристиката на добросъвестното владение. /Решение № 28 от 4.05.2010 г. на ВКС по гр.д. № 844/2009 г., I г.о. на ВКС и Решение № 475 от 27.07.2010 г. на ВКС по гр.д. № 122/2009 г., I г.о. на ВКС/

В настоящия случай обаче е приложима практиката на ВКС, в която последователно се прилага принципа, че при спорове, при които на реституирания собственик се противопоставя възражение за изтекла придобивна давност, давност не тече срещу този, който не може да се защити, затова при реституция по административен ред, срещу възстановения собственик давност започва да тече от момента на възстановяване на собствеността. В Решение № 185 от 25.06.2013 г. по гр.д. № 2066/2013 г., I г.о на ВКС се приема, че за частите от бившите имоти останали след приложението на §4а и 4б ЗСПЗЗ давност не тече до приемане на плана за новообразуваните имоти, с който тези части се обособяват като самостоятелни обекти на правото на собственост, или се присъединяват към такива и приключване на процедурата по издаване на заповед по § 4к, ал. 7 ЗСПЗЗ.

ПНИ за с.о. „Доброгледски лозя“, землище с. Доброглед, общ. Аксаково е одобрен на 04.04.2016 г. Независимо дали е влязъл в сила към настоящия момент исковата молба е подадена на 13.03.2018 г., поради което не е изтекъл предвидения в закона десетгодишен давностен срок. Процедурата по издаване на заповед по § 4к, ал. 7 ЗСПЗЗ също не е приключила. Възражението на ответниците е неоснователно.

Предвид всичко гореизложено предявеният отрицателен установителен иск за собственост се явява основателен. Поради несъвпадане на изводите на настоящия състав с тези на първоинстанционният съд обжалваното решение следва да се отмени изцяло.

С оглед резултата от спора въззиваемите следва да бъдат осъдени да заплатят на въззивниците разноските извършени в хода на цялото съдебно производство. Ищците са претендирали и са представили доказателства за сторени разноски в общ размер от 1 384,50 лв. за първа инстанция и 1075 лв. за втора инстанция.

Водим от горното, настоящият състав на Варненския окръжен съд

 

Р Е Ш И :

 

ОТМЕНЯ Решение № 1799 от 25.04.2019 г., постановено по гр.д. № 3637/2018 г. по описа на ВРС, XLI с-в, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните по предявения от П.А.П., с ЕГН ********** и адрес ***, М.К.П., с ЕГН ********** и адрес ***, П.К. П., с ЕГН ********** и адрес ***, А.Д.А., с ЕГН ********** и адрес ***, С.Д.С., с ЕГН ********** и адрес ***, М.М.Т., с ЕГН ********** и адрес ***, Е.Ж.Н., с ЕГН ********** и адрес ***, Б.Ж.К., с ЕГН ********** и адрес *** и М.Ж.Н., с ЕГН ********** и адрес *** срещу А.А.К., с ЕГН ********** и Т.Г.А., с ЕГН ********** и двамата с постоянен адрес ***, отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, че ответниците не са собственици на следния недвижим имот: Новообразуван имот № 501.806 по Плана на новообразуваните имоти на с.о. „Доброгледски лозя“, землище с. Доброглед, общ. Аксаково, код по ЕКАТТЕ 21587, одобрен със Заповед №РД-16-7706-67/04.04.2016 г. на Областен управител на област с административен център гр. Варна, с площ от 599 кв.м., при граници на имота по скица: имот № 501.1299 – двор на наследниците на М. Ж. Н.,***.804 – двор на В. К. С. и др.

ОСЪЖДА А.А.К., с ЕГН ********** и Т.Г.А., с ЕГН ********** и двамата с постоянен адрес ***, ДА ЗАПЛАТЯТ на П.А.П., с ЕГН ********** и адрес ***, М.К.П., с ЕГН ********** и адрес ***, П.К. П., с ЕГН ********** и адрес ***, А.Д.А., с ЕГН ********** и адрес ***, С.Д.С., с ЕГН ********** и адрес ***, М.М.Т., с ЕГН ********** и адрес ***, Е.Ж.Н., с ЕГН ********** и адрес ***, Б.Ж.К., с ЕГН ********** и адрес *** и М.Ж.Н., с ЕГН ********** и адрес ***, сумата от 2 459,50 лв. /две хиляди четиристотин петдесет и девет лева и петдесет стотинки/, представляваща сторени разноски в производството пред двете инстанции, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.

 

Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд в едномесечен срок от съобщаването му на страните, при условията на чл. 280 ГПК.

 

ПРЕПИС от решението да се обяви в регистъра по чл. 235, ал. 5 ГПК.

 

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

   

 

     ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

        

             

                         2.