Р Е Ш Е
Н И Е
№ 168
гр. Несебър, 18.11.2015г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
НЕСЕБЪРСКИ РАЙОНЕН СЪД, гражданска колегия, шести състав в публично
заседание на втори
ноември две
хиляди и петнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Валери
Събев
при участието
на секретаря Д.Г., като разгледа гр. д. № 219 по описа на
НРС за 2015г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са искове
с правно основание чл. 127, ал. 2 от СК и чл. 143 СК.
От Е.М.Ц.
е предявен иск с правно основание чл. 127, ал. 2 СК, с който се иска
предоставяне на родителските права върху непълнолетното дете Н.Т.З. и определяне
на местоживеенето на детето при неговата майка. От Н.З., действаща лично и със
съгласието на майка си – Е.Ц., е предявен иск с правно основание чл. 143 СК за
присъждане на издръжка в размер 170 лв. на месец. В исковата молба е изложено,
че Е.Ц. и Т.З. имат общо дете – Н.З.. Посочено е, че няколко години след
раждането на детето З. ги изоставил, като от този момент детето се отглежда от
майката. Наведено е, че З. не е търсил контакт с непълнолетното дете и не е
заплащал издръжка. Сочи се, че детето посещава частни уроци с оглед бъдещо
кандидатстване след седми клас, поради което нуждите му са нараснали. От
майката се твърди, че работи по граждански договор и получава заплата от 750 лв.
на месец. Наведено е, че бащата получава добри доходи, а майката не може да се
справя сама с издръжката на детето. Процесуалният представител на ищцата счита,
че в производството са събрани достатъчно гласни и писмени доказателства, от
които се установява изложената в исковата молба фактическа обстановка. Излага,
че разходът за отглеждане на детето е нараснал. Сочи, че не се противопоставя
да бъде определен режим за лични отношения между бащата и непълнолетното дете. С
тези доводи до съда е отправено искане за уважаване на предявените искове.
Претендират се направените в хода на производството разноски.
Особеният
представител на ответника оспорва исковете. Отправя искане до съда да се
произнесе и по въпросите, свързани с режима на лични отношения между детето и
родителя, на когото не е предоставено упражняването на родителски права. Оспорва
наведените в исковата молба твърдения. Излага, че размерът на поисканата
издръжка е завишен. Навежда, че при определяне размера на дължимата издръжка
следва да се има предвид, че ответникът не работи и няма доходи, няма
имущество, не притежава специални знания, умения и квалификации, които да му
дадат възможност за в бъдеще да си намери добре заплатена работа. Счита, че по
делото не са доказани конкретни нужди на детето, които да отговарят на размера
на претендираната издръжка. Отправя искане до съда за отхвърляне на предявените
искове, алтернативно за присъждане на издръжка към минималния размер, предвиден
в закона.
Съдът, като прецени становищата
на страните и събраните по делото доказателства намира, че се установява следна
фактическа обстановка:
От приложеното по делото
удостоверение за раждане на Н.З. (на л. 5) се установява, че родители на детето
Н.З. са Е.М.Ц. и Т.Т.З.. От показанията на разпитаните по делото свидетели (св.
Н.Ц., св. ****), изслушването на детето Н.З. и на ищцата, и от изготвения социален
доклад се установява, че Т.З. и Е.М.Ц. живели на съпружески начала преди около
14-15 години. Именно в този период се родило и детето Н.. След раждането на
детето З. и Ц. заживели при майката на ищцата (в с. Тънково, на ул. „Хаджийска”
№ 6), където останали около 5-6 години. След изтичането на този период двамата
се разделили, като З. напуснал Ц. и детето си. От този момент нататък (и до
настоящия момент) Ц. и Н.З. продължили да живеят заедно при майката на З. (св. Н.Ц.),
като за детето се грижела единствено неговата майка (с помощта на родителите
си). От посочените доказателства се установява, че след като напуснал
фактическата си съжителка и детето си З. не се интересувал повече от тях и не
се опитвал да влиза в контакт с детето. За целия период между детето и баща му
не били осъществявани никакви контакти.
От приетия по делото социален
доклад (на л. 54 – л. 55) се установява, че детето се отглежда в добра среда,
облечено е подходящо, снабдено е с всичко необходимо за училище, като заявило,
че се разбира с майка си и е в много добри отношения с нея. Служителите на ДСП
гр. Поморие са посочили, че предвид възрастта на Н., тя се нуждае от надзор и
обгрижване от страна на възрастен. Установено е, че са осигурени подходящи
жилищни условия за отглеждането на детето в с. Тънково (в дома на баба му и
дядо му), осигурено му е лично пространство, подходяща храна, грижи за здравето
и образованието му. Констатирано е, че социално-битовите условия за отглеждане
на детето са добри и подходящи, като се поддържа много добра хигиена.
От личното изслушване на детето,
проведено в настоящото производство по реда на чл. 15, ал. 1 от ЗЗДет., се
установява, че Н. не поддържа никакъв контакт с баща си и не го е виждала от
около 6-7 години, когато той и майка ѝ се разделили. Установява се, че предпочитанията
на детето са да бъде отглеждано от неговата майка и да живее заедно с нея, каквото
е било фактическото положение и до момента.
От проведеното изслушване на
майката Е.Ц. се установява, че същата иска да ѝ бъдат предоставени родителските
права върху детето, тъй като бащата не се интересува от него от около 6-7
години и през този период не е осъществявал никакви контакти с него. Ищцата
счита, че е осигурила добра среда за отглеждане на детето, като за отглеждането
му се справя финансово чрез сезонна работа през лятото и периодични ангажименти
през зимата в чужбина – за обслужване като асистент на възрастни хора. Ц. няма
възражения бащата да се среща с детето.
Видно от справка за актуално
състояние на всички трудови договори за ответника (на л. 51 от делото) в
периода 01.04.2005г. – 01.01.2012г. Т.З. осъществявал трудова дейност към
различни дружества, като след 01.01.2012г. няма данни на негово име да са
регистрирани трудови договори.
От представен по делото договор
за потребителски кредит № *****. (на л. 6 – л. 8) се установява,
че Е.Ц. е получила от „********* сумата от 6600 лв., която следва да бъда
изплатена до 21.08.2018г.
От свидетелските показания на св.
Н.Ц., св. **** и от изслушването на Н.З. и Е.Ц. по делото се установява, че детето
Н. *** и в тази връзка пътува всеки ден с градски транспорт (за който от тази
година притежава и карта за безплатно пътуване), като за обучението на детето е
необходимо да се закупуват учебници. Установява се, че детето посещава
допълнителни уроци (извън училище) по английски език, математика и български
език, около 3-4 пъти в месеца, като цената на един урок е около 35-40 лв.
Разпитаните по делото свидетели потвърждават констатациите в социалния доклад и
обясненията, дадени от Е.Ц., че тя работи предимно през лятото, а през зимата
има трудови ангажименти в чужбина, свързани с отглеждане на възрастни хора,
като за тази цел и към момента на разглеждане на делото ищцата е била за кратко
в Република Австрия.
При така установената фактическа
обстановка съдът намира от правна страна следното:
По предявения иск с правно
основание чл. 127, ал. 2 от СК относно упражняването
на родителските права върху детето, местоживеенето му и личните отношения:
В
доказателствена тежест на ищцата по предявения иск с правно основание чл. 127,
ал. 2 СК е да докаже, че ответникът е баща на ненавършилото пълнолетие дете,
както и че тя е по-пригоден родител за еднолично упражняване на родителските
права с оглед необходимостта от правилно
отглеждане и възпитание на детето, създаване на трудови навици и
дисциплинираност, обезпечаване на жилище и битови условия.
Както се установи от фактическа страна по делото се доказа, че Т.З. е баща
на детето. Освен това съдът счита за доказано по делото, че Е.Ц. е по-пригоден
родител за отглеждане на детето. Съображенията за този извод са следните:
Определянето
на родителя, който еднолично ще упражнява родителските права следва да се
осъществи в интерес на детето. В това понятие се включват необходимостта от
правилно отглеждане и възпитание на детето, създаване на трудови навици и
дисциплинираност, обезпечаване на жилище и битови условия. Съдът следва да
осъществи преценка за родителските качества, полагането на грижи и умението за
възпитание, подпомагане подготовката за придобиване на знания, моралните
качества и желанието на родителя, социалното му обкръжение и битови условия, възрастта
и пола на детето, привързаността между него и родителя, както и възможността за
помощ от трети лица.
Правилното
възпитаване на децата зависи от личността и възпитателските качества на
родителите, както и от умението на родителя добре да направлява децата в живота
и да им дава положителен пример. От събраните доказателства по делото се налага
извод, че към настоящия момент единствено майката Е.Ц. притежава посочените по-горе
качества. Както се установи майката се грижи за детето и полага усилия да
осигури доброто му обучение и възпитание. Детето посещава допълнителни
извънкласни уроци, като от този факт може да се направи извод, че майката
проявява необходимата инициатива да дава положителен пример на детето и да му
осигури обучението, което ще му е нужно занапред. В същото време по делото се
установява, че бащата на детето от около 6-7 години не е осъществявал никакви
контакти с него и не е проявил никаква инициатива за възпитаването му.
Отношението му не само, че не дава положителен пример на детето, а точно
обратното – неговото дезинтересиране от нуждите на детето само по себе си
представлява отрицателен пример.
Наред с това по делото се установява, че майката е с подходящо социално обкръжение за
отглеждане на детето, като за правилното му отглеждане тя е подпомагана от
своите родители. Тя и детето живеят в дома на родителите на Ц.. В същото време по никакъв
начин не се установява дали З. има подходящо социално обкръжение, като той не е
открит на известните му адреси.
По делото
не се установява майката да има такива антиморални прояви, които да са пречка за
предоставяне упражняването на родителските права. В същото време посоченото
вече дезинтересиране на бащата от своето дете и липсата на опит от негова
страна да влезе във връзка с детето в период от около 6-7 години се отчита от
съда като поведение, което противоречи на морала. Ето защо и по този критерий
предимството е на страната на майката.
Налице са
множество доказателства, от които може да се направи извод, че майката е полагала и към
настоящия момент продължава да полага лични усилия за отглеждането на детето,
като се е отнася и с правилното отношение спрямо него (изготвените по делото
социални доклади, свидетелските показания, личните обяснения на Ц.). От всички тези доказателства
се установява, че майката е полагала необходимите грижи, като детето е правилно възпитавано. Точно
обратното – в последните 6-7 години бащата на детето на практика изобщо не е
полагал грижи за него. Освен това по делото от страна на майката е заявено изрично желание да отглежда
детето, докато бащата не е открит, за да може да изрази отношение по този въпрос.
Същевременно
по делото се установява, че детето е привързано към майка си и има желание
да бъде отглеждано от нея, докато същото не осъществява контакти с баща си,
което възпрепятства възможността между тях да съществува привързаност към момента.
Следва да
се има предвид, че Е.Ц. може да разчита при отглеждане на детето на помощ от
трети лица (своите родители), като на практика от раждането му детето се
отглежда с тяхната помощ и в техния дом. В тази връзка съдът счита, че майката
е осигурила добри жилищно-битови и материални условия за живот на детето си.
В същото време обстоятелството дали З. може да осигури такива условия и дали
може да разчита на помощ при отглеждане на детето изобщо не е установено по
делото с оглед поведението на ответника, който не е открит за участие в
производството.
Съгласно т. II, „е” от Постановление № 1 от 12.11.1974г. по гр.д.
№ 3/74г. на пленума на ВС, майката е по пригодна да отглежда и възпитава
момичета.
Ето защо по този критерий майката е биологично по пригодният родител за отглеждане
на непълнолетното дете.
Като се
вземе предвид всичко изложено до тук се налага извод, че по всички
критерии, предвидени в посоченото постановление, а и в чл. 59, ал. 4 от СК,
категорично предимство следва да се даде на майката. Ето защо съдът стига до
извод, че упражняването на родителските права следва да бъде предоставено на
ищцата Е.Ц.. В тази връзка и местоживеенето на детето следва да бъде определено
при неговата майка.
Съгласно
чл. 127, ал. 2 от СК при произнасяне относно упражняването на родителските права, съдът е длъжен да определи мерките относно личните
отношения между родителя, на който не е предоставено упражняването на
родителските права, и детето, като прилага съответно чл. 59, ал. 8 от СК. Касае се за неотменимо
право на родителя, поради което съдът е длъжен да му определи мерки за лични
отношения. При определяне на подходящи мерки решаващ е интересът на детето, който следва да бъде
охранен в максимална степен, като следва да се има предвид съществуващата между
родителя и детето кръвна
връзка. В настоящия случай от събраните доказателства се установи,
че към настоящия момент между детето и баща му липсва житейска и родителска
връзка. Същата се е прекъснала преди около 6-7 години, като от този момент
нататък бащата не е осъществявал контакти с детето и на практика е прекъснал
всякаква връзка с него. От изслушването на детето се установява, че към момента
то не знае нищо за своя баща. С оглед тези обстоятелства на бащата З. следва да
се определи един по-ограничен режим на лични отношения, като няма пречка при
промяна на поведението му и проява на заинтересованост от негова страна впоследствие
този режим да бъде разширен по негово искане. Съдът счита, че на Т.З. следва да бъде
определено да вижда детето си два пъти месечно по местожителството на майката - всяка първа и
трета събота от месеца от 10:00 часа до 16:00 часа. Според
настоящия съдебен състав така определеният режим на лични отношения е напълно подходящ и
съобразен с конкретния случай.
По иска по чл. 143 СК:
В доказателствена тежест на ищцата по предявения
иск с правно основание чл. 143 СК е да докаже, че ответникът е баща на
ненавършилото пълнолетие дете. Следва да докаже и твърденията си за наличието
на конкретни нужди на детето, които предпоставят необходимост от заплащането на
издръжка в претендирания размер. Както се посочи по делото безспорно е установено,
че ответникът е баща на детето, като съдът прие, че упражняването на
родителските права следва да бъде предоставено на майката.
Според разпоредбите на чл. 142
и чл. 143 СК родителите дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца,
независимо дали са работоспособни и дали могат да се издържат от имуществото
си, като размерът й се определя според нуждите на лицето, което има право на
издръжка и възможностите на лицето, което я дължи. Минималният размер на
дължимата издръжка на едно дете се равнява на ¼ от размера на
минималната работна заплата. Минималният размер на дължимата издръжка за едно
дете към настоящия момент е в размер на 95 лв. месечно, арг. от чл. 142, ал. 2 СК вр. с чл. 1, ал. 2 от Постановление
на Министерския съвет № 139 от 4 юни 2015 година (обн., ДВ – бр. 42 от
11.06.2015г.) за определяне нови размери на минималната работна заплата за
страната. Ето защо предявеният иск е доказан по своето основание. Спорен по
делото е въпросът за размера, до който искът следва да бъде уважен.
Нуждите на лицата, които имат
право на издръжка се определят съобразно обикновените условия за живот за тях,
като се съобразяват възрастта, образованието и другите обстоятелства, които са
от значение за случая. С биологичното израстване на детето, нарастват и
неговите потребности за храна, облекло и възникват нови нужди – образователни,
социални и др., за задоволяването на които са необходими повече средства. В
случая към момента детето е на 14 години, което означава, че неговите
потребности са високи. Както се установи по делото Н.З. ***, а учи в гр.
Несебър, което безспорно е свързано с ежедневни разходи (дори и при положение,
че към момента на детето е издадена безплатна карта за пътуване). Обучението на
детето изисква и закупуването на различни учебни материали, а както се установи
по делото Н. посещава и частни уроци, за които се извършват допълнителни
разходи. Не могат да се приемат доводите на особения представител на ответника,
че тези разходи следва да се отчитат като изключителен лукс. Както е посочено в
т. 4 от Постановление № 5 от
16.11.1970г., Пленум на ВС, не следва да се присъжда издръжка в размери стимулиращи
към обществено неполезен начин на живот, лукс и даващи възможност сумите да се
използуват за цели извън издръжката. Разходите за частни уроци на детето, които
са насочени единствено към неговото развитие и по-доброто му образование, няма
как да попаднат в категорията разходи, водещи към „неполезен” начин на живот.
Ето защо тези разходи се отчитат от съда, ведно с всички останали обстоятелство
по делото, при определяне на конкретните нужди на детето. Детето е
момиче и се намира във възраст, в която расте и се налага всеки сезон да се
купуват нови обувки, дрехи, учебни материали и пособия (както се посочи
по-горе), спортно облекло и въобще всичко необходимо за училище. Посещаваните
извънкласни занимания също изискват заплащането на допълнителни средства. На
тази възраст се увеличават спортните, културните и социалните потребности,
което също е свързано с отделянето на повече парични средства. Освен това от
съда се отчита и фактът, че понастоящем икономическата обстановка в страната е
динамична. Налице е неизменно повишаване на цените на стоките и услугите, като
темпът на нарастването им е устойчив.
По аргумент от чл. 125, ал. 1 СК задължението за издръжка е общо на двамата родители и произтича от общото им
задължение да се грижат за децата си, поради което съдът следва преди всичко да
определи общия размер на необходимата на детето издръжка. При съобразяване на
вече изложеното, ведно с икономическите условия в страната, пазара на работна
ръка и размера на минималната работна заплата (380 лв.), предвиден да покрие
основните разходи на възрастен човек, както и при съобразяване на специфичните
нужди на непълнолетното дете, съдът намира, че към настоящия момент за
задоволяване на потребностите на детето е необходима месечна издръжка в рамките
на около 270 лв. По делото не се събраха доказателства за наличието
изключителни нужди извън общоприетите, които да налагат определянето на завишен
размер на издръжката на детето. Здравният му статус е добър, а извънкласните
мероприятия в съвременното общество са част от нормалното интелектуално
развитие на всяко дете и нямат извънреден характер. В случаят не следва да се
придава особена тежест на конкретния размер на таксите, които се заплащат за
провеждането на частни уроци. От една страната съгласно чл. 125 ал. 2 СК
родителите осигуряват образованието на децата съобразно възможностите си, а от
друга страна единият родител не може субективно да наложи такъв разход на
другия родител, който не е съобразен нито с доходите им, нито с
обстоятелството, че обективно са налице възможности за това обучение да бъдат
отделяни значително по – малко средства.
По аргумент от чл. 143 СК
размерът на издръжката зависи не само от нуждите на правоимащия, но и от
възможностите на лицето, което я дължи.
Възможностите на лицата, които дължат издръжка се определят от техните доходи,
имотното им състояние и квалификация. В тази връзка следва да се отчете
фактът, че ответникът е в трудоспособна възраст, в която би следвало да
осъществява трудови функции с цел да осигурява издръжката на непълнолетното си
дете. От служебно изисканата справка от ТД на НАП гр. Бургас се установява, че
в периода 2004г. – 2012г. Т.З. е влизал в различни трудови правоотношения, като
неизменно е осъществявал трудови функции. Продължителното осъществяване на
трудова дейност е доказателство, че ответникът притежава нужната квалификация. Вярно
е, че след тази дата по делото липсват обективни данни за неговата трудова
ангажираност, но следва да се има предвид, че до това положение се е стигнало
единствено поради процесуално му поведение. Ответникът сам е напуснал
единствения си известен адрес, което от своя страна е причината за неучастието
му по настоящото дело. Това поведение обаче не може да се тълкува в негова
полза, респ. във вреда на непълнолетното му дете. Ето защо няма как да се
приеме, че ищцата не е доказала доходите на ответника. Както се посочи
причината за липсата на доказателства, свързани с доходите на З. се корени
именно в неговото процесуално поведение, което от своя страна не е основание в
полза на детето му да се присъжда по-ниска сума за издръжка. Освен това, както
е посочено и в Постановление № 5
от 16.11.1970г., Пленум на ВС не се освобождават от задължението за издръжката
лицата, които неоправдано не работят, макар и да са трудоспособни. Т.е. дори и
да се приеме, че към момента ответникът е безработен, това не го освобождава от
задължението му да заплаща издръжка на непълнолетното си дете. Обстоятелството,
че ответникът е в трудоспособна възраст, че няма данни за значими здравословни
проблеми, както и за наличието на други задължения, несъмнено налагат извод, че
без особени затруднения същият може да покрива малко повече от половината от
дължимата от родителите обща издръжка, а именно по 140 лв. месечно. Майката
следва да осигурява останалата по – малка част от общата издръжка, тъй като при
упражняването на родителските права, дава част от същата в натура и неизбежно
върху нея ляга тежестта от възпитанието и ежедневните грижи за детето.
Съдът счита, че към настоящия
момент този размер на издръжката е съобразен с възможностите на бащата. Реализирането
на допълнителни факти в бъдеще може да бъде основание за промяна на
обстоятелствата и за завеждане на нов иск за изменение на издръжката, но не
може да се обсъжда към настоящия момент.
Мотивиран от изложеното
настоящият състав намира, че искът за издръжка следва да бъде уважен до размера
от 140 лв. месечно, като над този размер до пълния предявен размер от 170 лв.
месечно искът следва да бъде отхвърлен.
При този изход на делото, на ищцата
следва да се присъдят претендираните от нея разноски. Предявеният иск с правно
основание чл. 127, ал. 2 от СК – за упражняване на родителските права, е приет
от съда изцяло за основателен, поради което разноските, направени във връзка с
този иск, следва да се присъдят в пълнота (в това число заплатената сума от 300
лв. – възнаграждение за особен представител на ответника и 25 лв. – държавна
такса за завеждане на иска). Заплатеното адвокатско възнаграждение следва да
бъде присъдено съразмерно на уважената част от исковете – в размер на 455,88
лв. На основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответникът следва да понесе държавната такса
върху присъдения размер на издръжката, която по арг. от чл. 69, ал. 1, т. 7 от ГПК е в размер на 201,60 лв. В полза на ответника не следва да се присъждат
разноски съразмерно на отхвърлената част от иска за издръжка, тъй като такива
не са направени от него.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ПРЕДОСТАВЯ на основание чл.
127, ал. 2 от СК упражняването на родителските права спрямо непълнолетното дете
Н.Т.З., ЕГН **********, с адрес ***, на майката Е.М.Ц., ЕГН ********** с адрес ***.
ОПРЕДЕЛЯ местоживеене на детето Н.Т.З., ЕГН **********, при
майката Е.М.Ц., ЕГН **********,***.
ОПРЕДЕЛЯ режим на лични отношения между бащата Т.Т.З., ЕГН **********,***, и непълнолетното
дете Н.Т.З., ЕГН **********, както следва: всяка първа и трета събота от месеца
от 10:00 часа до 16:00 часа по местожителството на майката.
ОСЪЖДА на основание чл. 143 от СК Т.Т.З., ЕГН **********,***, да заплаща на непълнолетното дете Н.Т.З., ЕГН **********,
чрез неговата майка и законен представител Е.М.Ц., ЕГН **********, месечна
издръжка в размер на 140 лв., считано от дата на подаване на исковата молба –
09.03.2015г., до настъпването на законни причини за нейното изменение или
прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска от падежа
до окончателното й изплащане.
ДОПУСКА на основание чл. 242,
ал. 1 от ГПК предварително изпълнение на решението в частта му за издръжката.
ОСЪЖДА Т.Т.З., ЕГН **********,***,
да заплати на Е.М.Ц., ЕГН ********** с адрес ***, сумата от 780,88 лв., представляваща направените по делото разноски, от
които 25 лв. - платена държавна такса, 300 лв. – платено възнаграждение за
особен представител и 455,88 лв. - платено възнаграждение за един адвокат,
съразмерно с уважената част от исковете.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал.
6 от ГПК Т.Т.З., ЕГН **********,*** ДА ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на съдебната
власт по сметка на НРС държавна такса в размер на 201,60 лв., съобразно
присъдената издръжка.
Решението подлежи на обжалване пред
Окръжен
съд гр. Бургас
в двуседмичен срок, считано от връчването на препис на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: