Решение по дело №612/2024 на Административен съд - Бургас

Производството е по реда на чл. 63, ал. 1 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН), във вр. чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба от Л. И. И., [ЕГН], с адрес: [населено място], ул. Охрид № 5против решение № 4/18.01.2024г., постановено по а.н.д. № 195/2023г. по описа на Районен съд – Поморие, с което е потвърдено наказателно постановление (НП) № 23-0320-000419/04.08.2023г. издадено от началник група към ОД на МВР – Бургас, РУ – Поморие, с което на касатора за нарушение на чл.140, ал.1 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП), на основание чл.175, ал.3, предл.1 от с.з. е наложено наказание лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца и глоба в размер на 200,00 лева.

В касационната жалба се излагат възражения, че оспореното съдебно решение е неправилно и незаконосъобразно. Иска се отмяна на решението и на НП.

В съдебно заседание касаторът, редовно призован, се явява и дава лични обяснения, като се представлява и от адв. Т., който поддържа касационната жалба на основанията, изложени в същата и пледира за отмяна на първоинстанционното решение и оспореното наказателно постановление.

Ответната страна – Н. група в ОДМВР Бургас, РУ Поморие при ОД на МВР – Бургас, редовно уведомен, не изпраща представител.

Представителят на Окръжна прокуратура – Бургас дава становище за основателност на касационната жалба.

А. съд - Бургас, ХІХ-ти състав след като прецени допустимостта на жалбата и обсъди направените в нея оплаквания, становището на прокурора в съдебно заседание, събраните по делото доказателства и извърши проверка на обжалваното решение съобразно разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 от АПК, намира за установено следното:

Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211 от АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването по смисъла на чл. 210, ал.1 АПК.

Разгледана по същество и в пределите на касационната проверка по чл.218 АПК, настоящият съдебен състав намира жалбата за неоснователна по следните съображения:

С наказателното постановление, касаторът е санкциониран за това, че на 27.11.2022 г., в 13,50 ч., в [населено място], по път І-9 в района на урегулирано кръстовище с кръгово движение с път 3-6009 управлявал автомобил [Марка] с рег. № HI554I –образец от Република Германия с валидност на регистрацията до 03.11.2022 г., т.е. без регистрация на описаното МПС на територията на страната.

За констатираното е съставен акт за установяване на административно нарушение (АУАН), който е връчен на И. и подписан от него без възражение. Производството по съставения АУАН №668913/27.11.2022г. е било прекратено и изпратено по компетентност на РП Поморие за преценка наличието на извършено престъпление по чл.345, ал.2 НК. С постановление за отказ да се образува досъдебно производство от 12.01.2023г. поради маловажност на случая прокурор при РП Поморие е отказал да образува досъдебно производство и е изпратил преписката по компетентност на РУ Поморие. Оспореното НП е издадено в хипотезата на чл.36, ал.2 ЗАНН.

За да постанови оспореното съдебно решение, на първо място въззивният съд е приел, че санкционираното лице Л. И. не оспорва авторството на деянието в свое лице, доколкото е бил спрян за проверка от очевидци по време на движение, като при съставянето на НП не са били допуснати съществени процесуални нарушения, доколкото НП е издаден от компетентен орган при условията на чл.36, ал.2 ЗАНН. Приел е че наложеното наказание в минимален размер е обосновано, като липсва основание за приложението на чл.28 ЗАНН, тъй като случаят е типичен и неотличаващ се съществено от обичайните случай на нарушения на същата норма. При така направените правни изводи е потвърдил НП.

Така постановеното решение е правилно.

Настоящият съдебен състав намира, че приетата от първоинстанционния съд фактическа обстановка е изцяло съобразена с установените по делото факти и обстоятелства, събрани в съответствие с разпоредбите на НПК.

От анализа на доказателствата по делото се установява, че при издаването на наказателното постановление не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила от страна на административнонаказващия орган, които да са довели до ограничаване правото на защита на жалбоподателя. Същият е издаден от компетентен орган при спазване на формалните изисквания в хипотезата на чл.36, ал.2 ЗАНН.

Не се споделят изложените в касационната жалба аргументи, че неправилно съдът е приложил процесуалния закон, като не е приел, че НП е издадено извън срока по чл.34, ал.3 ЗАНН. Тези възражения са неоснователни, макар в първоинстанционното решение да липсват подробно развити изводи.

Производството по налагане на административно наказание се развива по правилата на ЗАНН. Разпоредбата на чл. 34, ал. 1 от ЗАНН предвижда забрана за образуване на административнонаказателно производство, ако не е съставен акт за установяване на нарушението в продължение на три месеца от откриване на нарушителя или в рамките на една година от извършване на нарушението, като двете хипотези са алтернативни, т. е. достатъчно е дори едната от тях да е налице, за да се преклудира възможността за образуване на административнонаказателно производство. В този смисъл е и т. 1 от ТП № 1/27.02.2015 г. по тълк. дело № 1/2014 г., съгласно която сроковете по чл. 34 от ЗАНН са давностни и с тяхното изтичане се погасява възможността да бъдат реализирани правомощията на актосъставителя, а сукцесивно и тези на административнонаказващия орган, като съдът следи служебно за спазването им. Т.е. става ясно, че правнорелевантния факт, към който е относима давността по чл.34, ал.2 ЗАНН е съставянето на АУАН. Т.е. самото приложение на чл.34, ал.2 от ЗАНН е относимо единствено към хипотезата на започване на адм. наказателното производство със съставяне на АУАН, както изисква това нормата на чл.36, ал.1 ЗАНН. В другата, уредена с разпоредбата на чл.36, ал.2 ЗАНН хипотеза производството се реализира и административнонаказателната отговорност се ангажира от АНО без предхождащо я съставяне на АУАН, поради което и обвързания с акта срок в този случай е неотносим.

Що се отнася до срокът по чл.52, ал.1 ЗАНН, макар административно-наказващият орган да не се е произнесъл в срока по чл.52, ал.1 от ЗАНН, настоящият съд намира, че в случая не е налице съществено нарушение на процесуални правила доколкото е категорична съдебната практика, че месечният срок по чл.52, ал.1 ЗАНН е инструктивен и неспазването му не опорочава оспореното НП.

Видно е от доказателствата по преписката, че по съставеният при преустановяване и констатиране на нарушението А. Н. не е било издадено (това се установява и от обстоятелствената част на самото НП) и преписката е била изпратена по компетентност за преценка наличието на престъпление, като издаденият АУАН не е породил правният си ефект. В хипотезата на чл.36, ал.2 ЗАНН, при която е издадено оспореното Н. А. губи своята правна функция, поради коетои не е индивидуализиран в процесното НП такъв, а издаването на последното е мотивирано с Постановление на ТО – Поморие към Р. П. Бургас с изх. № 19456/2022г.

По същество на спора, съдът намира фактът на извършеното нарушение и неговото авторство за безспорно доказани. Както правилно е приел и въззивния съд, възражения относно фактите липсват. Спорът касае правните изводи на въззивната инстанция, направени на база установените факти.

Разпоредбата на чл. 145, ал. 1 ЗДвП вменява задължение на приобретателя на регистрирано пътно превозно средство в срок до един месец да регистрира придобитото превозно средство в службата за регистрация на пътни превозни средства по постоянния адрес или адрес на регистрация на собственика, освен когато пътното превозно средство е придобито от търговец с цел продажба, каквито доводи не се навеждат.

Нормата на чл. 143, ал. 15 ЗДвП сочи, че се прекратява служебно регистрацията на регистрирано ППС на собственик, който в двумесечен срок от придобиването не изпълни задължението си да регистрира превозното средство.

Съгласно приложимата разпоредба на чл. 175, ал. 3, предл. първо от ЗДвП се наказва с лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 6 до 12 месеца и с глоба от 200 до 500 лв. водач, който управлява моторно превозно средство, което не е регистрирано по надлежния ред или е регистрирано, но е без табели с регистрационен номер.

В случая Л. И. е управлявал автомобил след настъпило служебно прекратяване на регистрацията. Това прекратяване не му е било съобщено в качеството му на управител на Реверсо ЕООД, но същото се основава на неизпълнение на законово задължение, допуснато от двамата управители на дружеството. Недопустимо е извличане на права от собствено противоправно поведение. Като не е регистрирал в определения от закона срок придобитото МПС, касационният жалбоподател е бил наясно с това, че същото подлежи на служебна и автоматична дерегистрация. В този смисъл, след изтичане на двумесечния срок по чл.143, ал.15 ЗДвП, той е бил наясно, че е възможно да управлява автомобил, който не е регистриран по съответния ред, заради служебна дерегистрация, като не е предвиждал настъпването на противоправните последици от деянието си, но е бил длъжен и е следвало да го стори, т.е. нарушението е извършено при форма на вината непредпазливост в хипотезата на небрежност, поради което правилно е ангажирана адм, наказателната му отговорност, като наложените наказания са предвидени кумулативно и са определени на предвидения в закона минимум, поради което не подлежат на преразглеждане в съответствие с принципа reformatio in peius. Не са налице доказателства и за претендираното продължаване на действието на съответната регистрация извън нормативноустановения срок за това. Споделят се мотивите на районния съд, че не са налице основания за прилагане разпоредбата на чл.28 от ЗАНН, доколкото приложението на същата е забранено с разпоредбата на чл.189з ЗДвП.

Предвид горното настоящата инстанция намира касационната жалба за неоснователна, като всички изложени по-горе съображения водят до извода, че атакуваното в настоящото производство решение на Районен съд - Поморие да бъде оставено в сила

Воден от горното, на основание чл. 221, ал.2 от АПК във вр. чл. 63, ал. 1, изр.2 от ЗАНН, А. съд гр. Бургас,

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В С. решение № 4/18.01.2024г., постановено по а.н.д. № 195/2023г. по описа на Районен съд – Поморие.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.