№ 50
гр. Балчик, 02.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БАЛЧИК в публично заседание на първи юли през
две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ГАБРИЕЛА П. ДИМИТРОВА
при участието на секретаря ГАЛЯ КР. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от ГАБРИЕЛА П. ДИМИТРОВА
Административно наказателно дело № 20253210200118 по описа за 2025
година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на Я. Й. А. срещу Наказателно постановление №**** г.,
издадено от Началника на Областен отдел „Автомобилна администрация“ гр. Добрич, с
което на основание чл. 177, ал. 3, т. 1, пр. 2 от ЗДвП му е наложено административно
наказание глоба в размер на 3000 лв. за нарушение на чл. 139, ал. 1, т. 2, пр. 2 от ЗДвП вр. чл.
6, ал. 1, т. 6, б. “в“ от Наредба № 11/03.07.2001 г., издадена от министъра на регионалното
развитие и благоустройството.
Във въззивната жалба са изложени съображения за допуснати съществени нарушения
на процесуалните правила и нарушение на материалния закон. Оспорва се компетентността
на актосъставителя. Сочи се, че в АУАН не са описани номер и сертификат на везната, с
която е извършено измерването. Излага се, че са допуснати нарушения на чл. 42, ал. 4 от
ЗАНН и чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН. Жалбоподателят счита, че подобен тип нарушение може
да бъде вменено на превозвача или собственика на извънгабаритно ППС, но не и на водача.
Отправено е искане за отмяна на наказателното постановление, а в условията на
евентуалност за намаляване на размера на наложеното административно наказание до
предвидения в закона минимум.
В проведеното открито съдебно заседание въззивната страна не се явява, не се
представлява.
В проведеното открито съдебно заседание въззиваемата страна Началникът на
Областен отдел „Автомобилна администрация“ гр. Добрич не се явява, не се представлява.
С молба вх. № **** г. се прави искане за потвърждаване на НП, поддържайки аргументите,
1
изложени в становището по преписката.
След преценка на доводите на въззивника и становището на въззиваемата
страна, с оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от
фактическа страна следното:
На **** г. около 17.07 ч. в обл. Добрич по РП I-9 пред бензиностанция Лафи в посока
гр. Каварна въззивникът Я. Й. А. управлявал товарен автомобил марка „****“ с рег. № ****
от кат. **** с четири оси, две от които управляеми, извършващ обществен превоз на 30300
кг. фракция по маршрут С. - Д. когато бил спрян за проверка от служители на РУ - Балчик,
сред които свид. М. Х. С..
В хода на проверката водачът представил на полицейските служители само кантарна
бележка, без товарителница, поради което същите се усъмнили за нередност и поискали
съдействие от служители на Областен отдел „Автомобилна администрация“ гр. Добрич.
В присъствието на свид. Т. С. Т. - гл. инспектор в Областен отдел „Автомобилна
администрация“ гр. Добрич по представените от въззивника товарителница № ****/**** г.,
кантарна бележка № ****/**** г., и пътен лист № ****/**** г. за маршрут С. - Д. било
установено, че водачът извършва превоз на 30 300 кг фракция с МПС с четири оси, две от
които управляеми, с обща маса 47320 кг, която надвишава допустимата максимална маса за
движение по пътищата, отворени за обществено ползване от 32 000 кг с 15 320 кг.
На място свид. Т. С. Т. съставил на въззивника АУАН в който посочил, че същият е
нарушил нормата на чл. 139, ал. 1, т. 2, пр. 2 от ЗДвП вр. чл. 6, ал. 1, т. 6, б. “в“ от Наредба
№11/03.07.2001 год. на МРРБ.
Актът бил предявен и връчен на въззивника, който го подписал без възражение.
В предвидения в разпоредбата на чл. 44, ал. 1 ЗАНН срок въззивникът не е депозирал
писмено възражение срещу съставения АУАН.
На **** г. началникът на Областен отдел „Автомобилна администрация“ гр. Добрич,
приемайки идентична фактическа обстановка като тази, изложена в АУАН, издал
обжалваното наказателно постановление.
Гореизложената фактическа обстановка се установява от събраните по делото гласни
доказателствени средства: показанията на свид. С. Д. М. и свид. Т. С. Т. и писмени
доказателства: заповед № 317/01.06.2015 г. на основание чл. 82, ал. 3 от Закона за държавния
служител за преназначение на С. Д. М. на длъжност началник Областен отдел „Автомобилна
администрация“ гр. Добрич“; заповед № **** г., издадена от Министъра на транспорта и
съобщенията; разпечатка от дигитална карта; товарителница № ****/**** г.; пътен лист №
****/**** г.; кантарна бележка № ****/**** г.
Авторството на деянието и субективната му страна на първо място се установява от
показанията на свид. С. Д. М. и свид. Т. С. Т., които съдът кредитира като обективни и
достоверни, доколкото същите не съдържат противоречия в себе си, последователни и
логични са, а освен това съответстват на събраните по делото писмени доказателства и по-
конкретно на представените кантарна бележка, пътен лист и товарителница. От показанията
2
на свидетелите се установява, че на процесната дата и място въззивникът е управлявал
моторно превозно средство с четири оси, две от които управляеми, с обща маса 47 320 кг.
Посочените по-горе писмени доказателства съдът оценява като достоверни и
допринасящи за разкриване на обективната истина по делото, доколкото същите по отделно
и в своята съвкупност са непротиворечиви, поради което въз основа на тях и на
свидетелските показания изгради своите фактически изводи.
При така установената по делото фактическа обстановка и въз основа на
императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото
наказателно постановление относно законосъобразността му, обосноваността му и
справедливостта на наложеното административно наказание, съдът прави следните
правни изводи:
Жалбата срещу наказателното постановление е подадена в установения в чл. 59, ал. 2
от ЗАНН 14 – дневен срок, от надлежна страна, срещу акт, който подлежи на обжалване,
поради което се явява процесуално допустима.
Съдът в рамките на служебната проверка не констатира съществено нарушение на
процесуалните правила, визирани в ЗАНН. АУАН е изготвен от длъжностно лице със
съответната компетентност, съдържа необходимите реквизити, изброени в чл. 42 ЗАНН, и е
надлежно връчен по реда на чл. 43, ал. 1 ЗАНН. НП е издадено от компетентен орган,
отговаря на изискванията на чл. 57 ЗАНН.
Съгласно разпоредбата на чл. 166, ал. 1, т. 1 от ЗДвП министърът на транспорта,
информационните технологии и съобщенията чрез Изпълнителна агенция „Автомобилна
администрация“ контролира спазването на правилата за извършване на обществен превоз и
превоз за собствена сметка на пътници и товари, както и всички документи, свързани с
извършването на превоза. Видно от цитираните правни норми РД „Автомобилна
администрация“ е оправомощена като служба за контрол по ЗДвП, относно спазването на
правилата за извършване на обществен превоз и превоз за собствена сметка на пътници и
товари, както и всички документи, свързани с извършването на превоза, поради което
нейните длъжностни лица имат правото да съставят АУАН, впоследствие въз основа на него
и НП.
След като прецени всички доказателства, релевантни за делото, поотделно и в тяхната
съвкупност, съдът прецени, че въззивникът е извършил нарушението, за което е
санкциониран с НП.
Съгласно нормата на чл. 139, ал. 1, т. 2, пр. 2 от ЗДвП движещите се по пътя ППС
трябва да бъдат с размери, маса и натоварвания на ос, ненадвишаващи установените от
министъра на регионалното развитие норми, и с товари, които не представляват опасност за
участниците в движението. Нормата е бланкетна, като бланкетният състав е запълнен с
нормата на чл. 6, ал. 1, т. 6, б.”в” от Наредба № 11/03.07.2001 г., издадена от министъра на
регионалното развитие и благоустройството, която въвежда допустима максимална маса от
32 тона за моторно превозно средство с четири оси с две управляеми оси.
3
От събраните в хода на съдебното следствие доказателства се установява, че
процесният случай попада именно под действието на нормата на чл. 6, ал. 1, т. 6, б. „в” от
Наредба № 11/03.07.2001 г., издадена от министъра на регионалното развитие и
благоустройството, тъй като въззивникът е управлявал МПС с четири оси, две от които
управляеми, с обща маса 47320 кг.
Деянието е осъществено при форма на вината пряк умисъл. Въззивникът е съзнавал
общото тегло от 47320 кг на управляваното от него МПС (с оглед бележката, която сам е
подписал) и въпреки наличните представи е предприел управлението му.
Съдът намира, че в настоящия случай е неприложима разпоредбата на чл. 28 ЗАНН,
тъй като не са налице такива смекчаващи отговорността обстоятелства, които да отличават
нарушението като такова с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с
обикновените случаи на нарушения от този вид. Напротив касае се за типично нарушение. В
тази връзка следва да бъде посочено, че претоварването на ППС винаги е източник на
повишена опасност.
Следователно правилно е била ангажирана административно-наказателната
отговорност на въззивника за нарушение на чл. 139, ал. 1, т. 2, пр. 2 ЗДвП вр. чл. 6, ал. 1, т. 6,
б.“в“ от Наредба № 11/03.07.2001 г., издадена от министъра на регионалното развитие и
благоустройството.
Наведеното възражение, че контролните органи е следвало да измерят масата на
управляваното от въззивника МПС не се споделя от съда. На първо място законодателят не е
въвел задължение за контролните органи да измерват масата на проверяваното ППС.
Разпоредбите на чл. 166, ал. 2, т. 8 ЗДвП и чл. 167, ал. 3 ЗДвП регламентират право, но не и
задължение на контролните органи за измерване на масата на проверяваните ППС.
На следващо място в случая общата маса на натоварване е установена въз основа на
документ, представен от самия въззивник, който той лично е подписал без възражение
досежно извършеното претегляне и резултата от него. При това положение именно в тежест
на въззивника е да опровергае съдържанието на документа като в хода на съдебното
следствие доказателства в тази насока не са ангажирани. В този смисъл са Решение № 2173
от 03.10.2014 г. по к.н.а.х.д. № 2117/2014 г.; Решение № 1883/17.07.2012 г. по к.н.а.х.д. №
2000/2012 г.; Решение № 2098/27.10.2016 г. по к.н.а.х.д. № 1971/2016год.; Решение №
1796/19.09.2016 г. по к.н.а.х.д. № 1892/2016год. и др.
Разпоредбата на чл. 35, ал. 3 от Наредба № 11/03.07.2001 г., издадена от министъра на
регионалното развитие и благоустройството, е неприложима в конкретния случай, тъй като
касае случаите, в които се извършва проверка от администрацията, издала разрешителното
или документа за платена такса, каквито в настоящия случай не са били издавани.
Съобразявайки изложеното по-горе съдът счита, че съдържанието на кантарната
бележка е достатъчно основание да се приеме, че въззивникът е осъществил от обективната
и субективна страна административното нарушение.
На следващо място според настоящия съдебен състав е спазено от страна на
4
административнонаказващия орган изискването на чл. 42, ал. 4 от ЗАНН и чл. 57, ал. 1, т. 5
от ЗАНН. Нарушението е в достатъчна степен индивидуализирано, позволяващо на
санкционирания субект да разбере в какво е обвинен, а именно в това, че на **** г. около
17.07 ч. в обл. Добрич по РП I-9 пред бензиностанция Лафи в посока гр. Каварна е
управлявал товарен автомобил марка „****“ с рег. № **** от кат. **** с четири оси, две от
които управляеми с обща маса 47320 кг.
Възражението на въззивника, че в наказателното постановление изрично е следвало
да бъдат посочени номер и сертификат на везната, с която е извършено измерването е
неоснователно. Няма изискване в закона за описанието им, поради което и съдът намира, че
не е налице твърдяното съществено нарушение на процесуалните правила, което да е
ограничило правото на защита на наказаното лице.
По отношение на наказанието:
Приложима в случая се явява санкционната разпоредба на чл. 177, ал. 3, т. 1, пр. 2
ЗДвП, съгласно която наказва се с глоба от 500 до 3000 лв. водач, който, без да спазва
установения за това ред, управлява пътно превозно средство с маса, която надвишава
нормите, определени от министъра на регионалното развитие и благоустройството.
Анализът на разпоредбата сочи, че правилно е ангажирана отговорността на
въззивника в качеството му на водач на процесното ППС въз основа на санкционната норма,
която предвижда конкретното нарушение в диспозицията си и сочи като негов субект –
водачът на превозното средство. Без значение за съставомерността на деянието е чие е
задължението за заплащане на такса за движението на тежкото ППС и/или за издаването на
разрешително. Законодателят изрично е посочил водачът на тежкото ППС като
административно-наказателно отговорно лице за деянието управление на ППС с маса, която
надвишава нормите, определени от министъра на регионалното развитие и
благоустройството, без да спазва установения за това ред.
При индивидуализиране на имуществената санкция съдът отчита като смекчаващо
отговорността обстоятелството, че в административно-наказателната преписка не се
съдържат данни въззивникът да е санкциониран за подобни нарушения, което мотивира съда
да приеме, че нарушението е извършено за първи път, което от своя страна налага извода за
едно като цяло отговорно и правилно отношение на въззивника към законоустановения ред
в страната.
Като отегчаващо отговорността обстоятелство съдът отчита размера на установеното
претоварване, поради което и в съответствие с чл. 27, ал. 2 ЗАНН глоба в размер към
средния, а именно от 1500 лв. се явява справедливо и напълно съответстващо на целите,
предвидени в разпоредбата на чл. 12 от ЗАНН наказание.
Претоварването на МПС с четири оси, две от които управляеми, с 15 320 кг попада в
категорията на най-тежките нарушения съгласно класификацията на тежките нарушения в
автомобилния транспорт в Приложение I към Регламент (ЕС) 2016/403 на Комисията от
18.03.2016 г. (повече от 20 % надхвърлена максимално допустима маса), което изключва
5
възможността за намаление на наказанието към определения в закона минимален размер.
Касае с за нарушение с висока тежест и обществена опасност, при което съществува риск от
смърт или тежки наранявания. Търсейки баланса между смекчаващи и отегчаващи вината
обстоятелства, без да надценява или подценява едните за сметка на другите, съдът приема,
че глоба към средата се явява справедлив размер на наказанието и всякакъв друг по-малък
размер би бил прекомерно занижен и неефективен за постигане на целите на специалната и
генералната превенция.
По изложените съображения, съдът намира, че наказателното постановление следва
да бъде изменено в санкционната му част, като наложената глоба в размер на 3000 лв. бъде
намалена до средния размер, предвиден в чл. 177, ал. 3, т. 1, пр. 2 ЗДвП, а именно 1500 лв.
Мотивиран от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, СЪДЪТ
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление №**** г., издадено от Началника на Областен
отдел „Автомобилна администрация“ гр. Добрич, с което на Я. Й. А. на основание чл. 177,
ал. 3, т. 1, пр. 2 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 3000
/три хиляди/ лв. за нарушение на чл. 139, ал. 1, т. 2, пр. 2 от ЗДвП вр. чл. 6, ал. 1, т. 6, б. “в“
от Наредба № 11/03.07.2001 г., издадена от министъра на регионалното развитие и
благоустройството, като НАМАЛЯВА размера на наложеното административно наказание
„глоба“ от 3000 /три хиляди/ лв. на 1500 /хиляда и петстотин/ лв.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд -
Добрич в 14-дневен срок от получаване на съобщенията от страните, че решението е
изготвено.
Съдия при Районен съд – Балчик: _______________________
6