Р Е Ш Е Н И Е №710
17.11.2017г. гр.
Хасково
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Хасковски Районен съд четвърти
граждански състав
на седемнадесети октомври две хиляди и седемнадесета година в публичното заседание в следния
състав:
СЪДИЯ : ПАВЛИНА ГОСПОДИНОВА
Секретаря Диляна Славова
Прокурор
като разгледа докладваното от
съдията
гр.д.№1112 по описа за 2017г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен
е иск с правно основание чл.422 във вр. чл.415 от ГПК във вр. чл.286 от ТЗ –
установителен иск за съществуване на вземане, за което вземане има издадена
заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК. В исковата молба се сочи, че на 02.01.2014г.
ответникът сключил с БТК ЕАД договор за предоставяне на мобилни услуги за срок
от 24 месеца. За ползваните от номер ********** /абонаментен план Макси Кол С
за услуги и предоставен мобилен апарат/ услуги били издадени счетоводни
документи, както следва за периода от 08.01.2014г. до 07.02.2014г. – фактура
№*********/08.02.2014г. за обща стойност от 36,91 лева, от които не били
заплатени 1,35 лева; за периода от 08.02.2014г. до 07.03.2014г. – фактура
№**********/08.03.2014г. за обща стойност от 17,45 лева, които не били
заплатени; за периода от 08.03.2014г. до 07.04.2014г. – фактура
№11581500069/08.04.2014г. за обща стойност от 9,80 лева, които не били
заплатени; за периода от 07.06.2014г. до 07.07.2014г. – фактура
№**********/08.07.2014г. за обща стойност от 157,87 лева, които не били
заплатени – или общо по 4-те фактури били дължими 186,47 лева. Денят за
изпълнение бил определени на основание чл.84 от ЗЗД длъжникът изпаднал в
забава, като дължал съответно суми за лихва по отделните фактури – 0,47 лева за
отчетен период от 08.01.2014г.; 5,94 лева – от 08.02.2014г.; 3,23 лева – от
08.03.2014г.; 47,39 лева – от 07.06.2014г. На 29.05.2015г. БТК ЕАД сключили
договор за прехвърляне на вземане със СГ ГРУП ООД и това дружество придобило
вземането към длъжника. Изпратили и уведомление до длъжника съгласно чл.99,
ал.3 от ЗЗД. На 12.05.2016г. СГ ГРУП ООД прехвърлили своите вземания към
настоящия ищец, както и уведомили длъжника и за това прехвърляне с подаденото
заявление по чл.410 от ГПК. В допълнително становище пояснява началния и краен
момент на периода, за който са дължими лихви по всяка фактура; сумата от 157,87
лева била начислена във фактурата от 08.07.2014г. и представлявала неустойка,
тъй като договорът бил прекратен на 22.05.2014г. поради неплащане и съгласно
условията в договора била дължима неустойка при виновно неизпълнение –
неплащане на дължими суми, преди изтичане на минималния срок на договора /24м/
в размер на абонаментната цена без отстъпки за оставащите отчетни периоди до
изтичане на срока. Излага становище, че при неоспорване на подписа в договора,
то именно ответникът следва да докаже твърденията си относно съдържанието на
сключения договор. Иска се съдът да признае за установено, че ответникът има
задължение към ищеца в размер на 186,46 лева, представляващи главница по
неплатени сметки по посочените фактури, и 57,03 лева, представляващи обща лихва
за забава, считано помесечно за периода от 27.02.2014г. до 25.01.2017г., ведно
със законната лихва за забава, считано от датата на подаване на заявлението в
съда – 27.01.2017г., до окончателно плащане, както и ответникът бъде осъден да
заплати направените разноски в исковото и заповедното производство.
В срока за отговор ответникът
оспорва исковете. Счита, че не бил уведомен надлежно за извършеното прехвърляне
на вземания, поради което и не можел ищецът да се легитимира като кредитор.
Разпоредбата на чл.99, ал.3 от ЗЗД била императивна. За да произведе действие
цесията, то тя следвало да бъде съобщена на длъжника. На 12.05.2016г. ищецът
твърдял, че уведомил длъжника за извършената цесия с подаденото заявление по
чл.410 ГПК, но това не било така. Недопустимо било да се съобщи с исковата
молба или заповед за изпълнение. Нямал качеството на длъжник. Не бил сключвал
заявление / договор №8110208561020012014-29684171 от 02.01.2014г. Не бил
представен такъв договор по делото и иска ищецът да бъде задължен да го
представи. Не бил подписал заявление / договор с посочения номер. В
допълнително становище от 06.07.2017г. уточнява, че не оспорва подписа като
абонат, но доколкото подписът бил положен под отделен лист, то оспорва, че тази
страница е част договора, а в този смисъл твърди, че това не са условията, при
които се бил задължил. е чаЛипсвала индивидуализация на вземането, предмет на
договора от 29.05.2015г. С договора били прехвърлени вземания, призтичащи от
договори в приложения 1.1 и 1.2, които също липсвали по делото. Липсвала такава
индивидуализация на вземането и по договора от 12.05.2016г. Видно било и че
била начислена неустойка от 216,47 лева, но не се установявали фактите, от
които произтичала неустойката. Представените месечни вноски не били подписани
от ищеца и ответника и не доказвали по несъмнен начин, че услугите били реално
доставени и потребени. Оспорва същите и счита, че не дължи претендираните от
ищеца суми. Възразява по приемането на доказателствата, като иска да бъдат
представени в оригинал.
Съдът, като прецени събраните по делото
доказателства – поотделно и в тяхната общност, приема за установено от
фактическа страна следното:
Съдът,
като прецени събраните по делото доказателства – поотделно и в тяхната общност,
приема за установено от фактическа страна следното:
Видно от Договор за прехвърляне на вземания /цесия/ от 29.05.2015г.
БТК ЕАД – София прехвърля вземанията си по договори, подробно описани в
приложение, на С.Г. Груп ООД – София, като съгласно чл.5 от договора цесионерът
се смята за изрично упълномощен да уведомява длъжниците, чийто вземания се
прехвърлят на адресната им регистрация по местоживеене или друг адрес, посочен за
връзка в приложението. С пълномощно, представено по делото – л.27, без
отбелязване на дата, цедентът е упълномощил цесионера да извършва уведомявания
по реда на чл.99, ал.3 от ЗЗД. Представено е уведомление от БТК ЕАД относно
договора за цесия, като няма доказателства относно връчване преди настоящото
производство. Приложението към договора за цесия не е представено по делото, но
е представено извлечение от 19.07.2017г., подписано от страните по цесията, съгласно
което вземанията към ответника са прехвърлени. Описани са изрично вземанията
представляващи главница по процесните фактури на обща стойност 186,47 лева.
На 12.05.2016г. С.Г.Груп ООД прехвърлят вземания на
настоящия ищец, като същите са описани в приложение към договора. Видно от пролежинето,
представено в нецялостен вид, а като отделни извадки, в приложението е включено
вземането на ответника, произтичащо от процесните фактури. Представено е
уведомление от С.Г. Груп ООД – София относно договора за цесия, като няма
доказателства относно връчване преди настоящото производство.
Като
доказателства са представени за клиентски номер №15287192001 Месечна сметка от 08.02.2014г.
– за обща сума от 46,91 лева с посочен месечен абонамент 8,17 лева и съответни
суми за потребление; месечна сметка от 08.03.2014г. – за 54,36 лева, включваща месечния
абонамент, потребление и други задължения за минали месеци; месечна сметка от 08.04.2014г.
– за 64,16 лева, вкл. месечна такса и баланс от предходни периоди, месечна сметка
от 08.07.2014г. за обща сума 216,47 лева, включваща корекции, дарения и услуги
от 157,87 лева.
Представен
е договор Заявление/Договор от 02.01.2014г. между БТК и ответника за срок от 24
месеца за предоставяне на далекосъобщителни услуги при избран абонатен план с
месечен абонамент 9,80 лева.
Видно
от приложеното ч.гр.д. №240/2017г. на Хасковски РС по заявление на ищеца е
издадена Заповед за изпълнение №146/02.02.2017г. на парично задължение срещу
ответника – длъжник в заповедното производство. Заявлението е постъпило в съда,
изпратено по куриер на 27.01.2017г., като съдът е уважил искането и за законна
лихва върху главницата, считано от тази дата, ведно с направените разноски.
При
така установената фактическа обстановка съдът достига до следните правни
изводи:
Искът
е допустим поради установеното приключило заповедно производство между същите
страни и за същото вземане. Срещу издадената заповед за изпълнение в срок е
постъпило възражение от длъжника, а кредиторът е предявил настоящия иск в
законовия едномесечен срок.
Безспорно е че БТК АД са прехвърлили възмездно свои
вземания С.Г. ГРУП ООД, а те от своя страна - на ищеца, като видно от
представените извлечения от приложенията вземанията са към ответника.
Няма спор между страните, а и извлеченията доказват прехвърляне
на вземанията относно посоченото – главница по процесните фактури, като общата
сума съвпада по размер с процесната сума от 186.47 лева, но следва да се има
предвид, че няма доказателства относно прехвърляне на възникналото към този
момент задължение за обезщетение при забава – лихви в общ размер 57,03 лева,
считано помесечно от 27.02.2014г., поради което и следва да се приеме, че
ищецът не е легитимиран да търси тези лихви за забава.
Спорно
е че ответникът е бил в договорни отношения с БТК АД при условията в представения
договор, като при оттегленото от ответника оспорване на договора от 02.01.2014г.
и при правилото за разпределение на доказателствената тежест, то следва да се
приеме, че договорът е бил сключен с предмет Макси Кол С.
Но при
направеното твърдение от отчетника, че месечните сметки не са подписани и не
доказват реално доставка и потребление и тяхното оспорване, съдът счита, че не
се събраха доказателства относно точното изпълнение на договорни задължения от
страна на мобилния оператор. По своята правна характеристика представените месечни
сметки представляват частни свидетелстващи документи по смисъла на чл.178, ал.1
от ГПК, обективиращи изгодни за техния издател факти. Така ищецът следва да
установи, че документираното в сметките е надлежно извършено и съответства на
доставените от мобилния оператор и ползвани от абоната конкретни услуги. В
случая ищецът не ангажира доказателства в посока да се установи реална доставка
и потребление, поради което и съдът приема, че това не се е осъществило, т.е.
не е доказано изпълнение от страна на мобилния оператор. Основание да бъде
извършено плащане по договора за услуги е не издадената месечна сметка или
фактура, а извършването на съответната престация по договора – доставяне на
далекосъобщителната услуга. Освен това две от представените сметки включват
абонамент и потребление, но самото включване на потребление в сметките не е от
естество да докаже доставката. Така при съвкупната преценка на събраните
доказателства съдът счита, че не се доказа при условията на пълно и главно
доказване реалното и точно изпълнение на задълженията на доставчика по
процесния договор.
За пълнота на изложените факти, следва да се посочи и че
е спорно обстоятелството дали ответникът като длъжник е бил уведомен за
договора за цесия съгласно изискването на закона в чл.99, ал.3 от ЗЗД и дали
този договор е породил действие по отношение на него – чл.99, ал.4 от ЗЗД. Връчването на исковата молба с приложените към нея
уведомления съставлява надлежно съобщаване за цесията и следва да бъде
съобразено на основание чл.235, ал.3 ГПК като факт от значение за спорното
право, настъпил след предявяване на иска. Но това обстоятелство в случая няма
решаващо значение, тъй като съдът счита, че ищецът не е провел пълно и главно
доказване за установяване съществуването и изискуемостта на претендираните от
него вземания, в съответния претендиран размер и за съответен период.
Доколкото
вече са изложени съображение относно претендираното вземане за главница и
лихви, следва да се обсъди и процесната претенция по сметката от 08.07.2015г.
за 157,87 лева, за които се твърди, че са неустойка. Като се има предвид
посоченото относно недоказаност на доставки, то е спорно и самото прекратяване
на договора – дали действително е прекратен, тъй като не се представят
доказателства в тази посока, както и по чие виновно поведение е бил
прекратен. Наред с това - съобразно договора от 02.01.2014г., страните са постигнали съгласие, че
при прекратяване поради неизпълнение се дължи неустойка в размер на
абонаментната цена без отстъпки за оставащите отчетни периоди, но не е ясен
нито размера на периода, ни как е била изчислена абонаментната цена.
Като краен се налага
извода, че представените по делото месечни сметки не удостоверяват подлежащо на
изпълнение вземане срещу ответника, тъй като ищецът не е провел пълно и главно
доказване за установяване съществуването и изискуемостта на претендираното от
него вземане. Предявеният иск е неоснователен и
недоказан, поради което следва да бъде отхвърлен. Разноските от ответника
следва да бъдат възложени на ищцовата страна – 350 лева, за адвокатска защита,
като в тази посока съдът приема за неоснователно възражението на ищеца за
прекомерност, тъй като адвокатското възнаграждение е ориентирано към минимума,
предвиден от Наредба №1/09.07.2004г., както и са при изготвяне на защитата са
направени редица възражения .
Мотивиран
така, съдът
Р Е Ш
И :
ОТХВЪРЛЯ предявеният от ЕООД Булпойнт 2015 – Варна,
ЕИК *********, срещу Г.А.А., ЕГН **********,***, иск с правно основание чл.422
във вр. с чл.415 от ГПК – да се ПРИЕМЕ
ЗА УСТАНОВЕНО, че Г.А.А. дължи на ЕООД Булпойнт 2015 – Варна, сума 186,46 лева, представляващи главница по неплатени сметки по фактура
№*********/08.02.2014г., №**********/08.03.2014г., №11581500069/08.04.2014г.,
№**********/08.07.2014г., и 57,03 лева, представляващи обща лихва за забава
върху дължимите суми, считано помесечно за периода от 27.02.2014г. до
25.01.2017г., ведно със законната лихва за забава, считано от датата на
подаване на заявлението в съда – 27.01.2017г., до окончателно плащане, за което има издадена Заповед за
изпълнение на парично вземане по чл.410 от ГПК по
ч.гр.д. №240/2017г. на Хасковски РС, като недоказан и неоснователен.
ОСЪЖДА ЕООД Булпойнт 2015 – Варна, ЕИК *********, да
заплати на Г.А.А., ЕГН **********,***, направените по делото разноски – 3
50 лева за адвокатско възнаграждение.
Решението
може да бъде обжалвано пред Хасковски Окръжен съд в двуседмичен срок от
съобщението за неговото обявяване.
Съдия:/п/ не се
чете.
Вярно с
оригинала!
Секретар:
Д.С.