Р
Е Ш Е
Н И Е
№………
Гр.Ловеч, 09.03.2020 г.
В И М Е Т О Н А
Н А РО Д А
ЛОВЕШКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД гражданско отделение в открито заседание на
седми февруари две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕНА ВЪЛЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: Е.Я ПАВЛОВА
ПОЛЯ ДАНКОВА
при секретаря Цветомира Баева като разгледа
докладваното от съдия М.Вълчева в.гр.д.№ 1 по описа за 2020 година и за да се
произнесе, съобрази:
Производството е по чл.258 и сл.
от ГПК.
С решение №
484/01.11.2019 г., постановено по гр.д. № 660/2019 г., Ловешкият районен
съд е осъдил на основание чл. 190, ал. 2 ЗЗД К.Д.М., с ЕГН **********, с адрес *** да заплати на В.А.И., с ЕГН **********,
с адрес *** сумата от 666,67 лв. - платена цена на
договор за покупко - продажба, обективиран в нотариален акт за
покупко-продажба на недвижим имот № 170, том II,
рег. № 3582, дело № 227 от
Със същото решение на основание
чл. 78, ал. 1 ГПК К.Д.М. с горните данни е осъден да заплати на В.А. И. с горните
данни сумата от 26,96 лв. сторени разноски според уважената част от исковете, а
на адв. Р.Р., с ЕГН **********, адрес: *** сумата от 115,20 лв. адвокатско възнаграждение.
Срещу решението на ЛРС в
отхвърлителаната част, вкл. и по отношение липсата на произнасяне от съда за
валидността на сделката досежно 2/6 ид.ч., които не са били собственост на
продавача, е подадена въззивна жалба от В.А. И. чрез пълномощника адв.Р.Р. от
ПАК. Счита, че постановеното от ЛРС решение в тази част е неправилно. Твърди,
че с исковата молба са предявени обективно съединени искове с пр.основание
чл.87, ал.3, във вр. с чл.190, ал.1 и ал.2 от ЗЗД. Счита, че разпореждането на
съда за оставяне без движение на исковата молба е неправилно, тъй като
желанието за запазване само на част от имота, който не принадлежи на трето лице
е възможно и не води до необходимост от разваляне на сделката за целия имот. В
постановеното решение ЛРС не е коментирал и не се е произнесъл по искането за
частично разваляне на договора за покупко-продажба, макар изричното уточнение,
че ищецът желае да запази правото си на собственост върху тази част от
процесния имот, който не принадлежи на трето лице. Районният съд се е
произнесъл само по отношение намаляване цената на имота, като липсва
произнасяне досежно 2/6 ид.ч., които не са били собственост на продавача.
Продавачът е осъден да върне част от получената сума, но в правния мир сделката
за продажбата на тази част от недвижимия имот е още валидна. Цитира и съдебна
практика.
На следващо място счита, че
обжалваното решение на ЛРС е неправилно и в частта, с която е отхвърлен искът
за неустойка. Същата е предявена само за частта, продадена от несобственик. Не
споделя направено от РС тълкуване, че същата е уговорена само при пълно
неизпълнение, но не и частично.
Счита за неправилен и извода на
съда, че е недопустимо с гласни доказателства да се доказва размера на
разходите, тъй като не попада в хипотезата на чл.164, ал.1, т.3 от ГПК.
Моли съда да постанови решение,
с което отмени решението на ЛРС в обжалваните части и постанови ново, с което
уважи предявените искове, като му се присъдят направените деловодни разноски, а
на основание чл.38, ал.3 от ЗА ищецът да бъде осъден да заплати на адвокат Р.Р.
*** адвокатско възнаграждение.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК
не е постъпил отговор на въззивната жалба от К.Д.М..
В съдебно заседание въззивникът редовно призован не се явява. В
постъпилата молба процесуалният му представител адв. Р.Р. изразява становище,
че поддържа въззивната жалба на изложените в нея основания.
Въззиваемият също не се явява в насроченото
съдебно заседание.
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 от ГПК срещу
подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което производството е допустимо, а
разгледана по същество – основателна.
Ловешкият окръжен съд, след като
провери обжалваното решение съобразно правомощията си по чл. 269 ГПК, прецени събраните по делото доказателства и обсъди възраженията и
доводите на въззивника, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
Производството по гр.д. №
660/2019 г. по описа на РС Ловеч е образувано по постъпила искова молба от В.А.И.
против К.Д.М. с посочено правно основание чл.87, ал.3, вр. с чл.190 ал. и ал.2
от ЗЗД.
В нея твърди, че на
14.12.2018 г. с нотариален акт № 170, том II, рег.
№ 3582, дело № 227 от
Посочва че 18.02.2019 г. получил
уведомление от СГКК гр.Ловеч, че на
28.01.2019 г. е постъпило заявление от Д. А. М. с искане за вписване право на
собственост на ПИ с идентификатор 43476.4.24 по одобрената КККР на гр.Л.. Към заявлението приложил н.а. № 22,
т.10, рег. № 3678/26.07.2018 г. и н.а. № 23, т.10, рег. № 3677/26.07.2018 г. на
СВ – Ловеч, с които се легитимира като собственик на 2/6 ид.ч. от процесния
имот, които придобил от К.Д.М..
Направил е искане
съдът да постанови решение, с което на осн. чл.87, ал.3, вр. с чл.190, ал.1 от ЗЗД да развали продажбата на 2/6 ид.ч. на недвижим имот с пл.№ 004024 с идентификатор 43476.4.24 по
одобрената КК на гр.Л., обективирана в нотариален акт № 170, том II, рег.
№ 3582, дело № 227 от
В исковата молба
е направено особено искане, ИМ и приложенията към нея да бъдат връчени чрез
близкия на ответника Е. Н. Г. на адрес:
с.***. Посочил е, че ответникът е уведомен за завеждане на делото, но към
настоящия момент се намира извън пределите на РБългария.
С разпореждане №
1512 от 17.04.2019г., районният съд е оставил без движение подадената от В.А.
искова молба, като му е указал в 1-седмичен срок от връчване на съобщението да
уточни твърденията си, като посочи поддържа ли искането си за разваляне на
договора, а при положителен отговор да насочи претенцията си срещу всички
прехвърлители; да посочи имената и адресите им и изведе искане по отношение на
всеки от тях за разваляне на сделката; ако поддържа иска за разваляне, да
допълни обстоятелствената част на исковата молба и посочи обстоятелствата,
поради които не би сключил договора, ако знаеше, че част от него принадлежи на
трето лице и заяви исканията си за връщане на платената по договора цена
/цялата платена цена по сделката/, разноски, необходимите и полезни разноски за
вещта. В случай, че желае да запази правата върху недвижимия имот, които не
принадлежат на трето лице, да уточни това в обстоятелствената част на молбата
/уточнение в този смисъл изключва искането за разваляне/, като изведе искането
си и в него посочи с колко иска да се намали цената по сделката и какво
обезщетение за вреди претендира /загуби, пропуснати ползи и размер/, като
посочи цената на всеки от заявените искове.
С молба вх. №
5103/07.05.2019 г. ищецът чрез процесуалния си представител адв.Р.Р. е направил
уточнение, че желае да запази правата си върху процесния недвижими имот, които
не принадлежат на трето лице. Затова моли цената да се намали със сумата 666.67
лв., съответстваща на 2/6 ид.ч. от имота. Формулирал е искане, съдът да осъди
ответника К.Д.М. да му върне сумата 666.67 лв., ведно със законната лихва от
датата на завеждане на исковата молба, представляваща платена от него без
основание цена на 2/6 ид.ч. от недвижими имот с пл.№ 004024, с идентификатор 43476.4.24 по
одобрената КК на гр.Л. съгласно нотариален акт № 170, том II, рег.
№ 3582, дело № 227 от
Настоящата инстанция счита, че
първоинстанционно решение е недопустимо, тъй като е постановено по непредявен
иск. Правната квалификация на всеки иск е свързана с допустимостта на
постановеното по него решение, само когато с последното решаващият съд не е
нарушил принципа на диспозитивното начало в гражданския процес, уреден в
разпоредбата на чл. 6, ал. 2 ГПК,
произнасяйки се извън определения от страните по спора предмет на делото и
обхвата на търсената от ищеца защита. Наведените фактически твърдения в исковата
молба са основанието на иска, а формулираният
петитум очертава вида и обема на търсената съдебна защита. С оглед на основния
принцип в българския граждански процес – диспозитивното начало, предметът на
делото и обемът на дължимата от съда защита на накърнено материално право се
определя от ищеца. Следователно волята на лицето, което е сезирало съда, предпоставя
обема на търсената защита на твърдените материални права – арг. чл. 2 ГПК, във вр.
с чл. 6, ал. 2 ГПК.
Принципът на диспозитивното начало не е абсолютен в гражданския процес, тъй
като той е ограничен от другите основни начала на гражданския процес, каквото е
служебното начало – чл. 7 ГПК. Една от
проявните форми на служебното начало е задължението на съда да подпомага
страните при осъществяване на процесуалните им действия. Страните са длъжни,
навеждайки съответни фактически твърдения, да въведат в процеса релевантни
факти, а съдът е длъжен да ги подведе под приложимата правна норма и да даде
съответна правна квалификация, като е недопустимо в процесуалния смисъл на това
понятие той сам да изменя правопораждащите спорното материално право юридически
факти, обосноваващи предявения иск, респ. вида и обема на търсената съдебна
защита.
В случая това е сторено от ЛРС в
изпълнение на задължителните, но неправилни
указания на съдебния състав. В исковата молба ищецът е изложил фактически твърдения и направил искане
на осн. чл.190, ал.1, във вр. с чл.87, ал.3 от ЗЗД съдът да развали договора за
продажба за 2/6 ид.ч. от процесния имот, обективирана в нотариален акт № 170,
том II, рег. № 3582,
дело № 227 от
Съдебният състав счита, че районният
съд неправилно е приложил и разпоредбата на чл.41 от ГПК относно призоваването
на ответника по делото. Разпоредбата на чл.41, ал.1 от ГПК създава задължение
за страната, която отсъства повече от един месец от адреса, който е
съобщила по делото или на който веднъж й е връчено съобщение, да уведоми съда
за новия си адрес. При неизпълнение на това задължение ал.2 дава право на съда
да приложи съобщенията към делото и да счита страната за редовно призована.
Касае се за предвидена в закона фикция за призоваване с цел обезпечаване
развитието на производството в хипотезата, когато страната или нейният
представител отсъстват продължително. В случая по делото липсват доказателства
за адреса на ответника, както и за
редовно връчване на поне едно съобщение, за да се приеме, че призовката или
съобщението като редовно връчени следва да се приложат по делото. Адресът за
призоваване на ответника е посочен ищеца, а не от страната, като в ИМ са изложени
твърдения, че ответникът се намира извън пределите на РБългария, но е уведомен
за завеждане на делото. Направено е искане всички документи да бъдат
връчвани на ответника на адрес на негов
близък. По делото липсват доказателства първоинстанцинният съд да е извършил
проверка на този факт дори чрез установяване на контакт с ответника на
посочения от ищеца телефон, а се е доверил изцяло на неговите твърдения, При
новото разглеждане на делото съдът следва да даде указания на ищеца да посочи
адреса на ответника и спази предвидените в ГПК правила за връчване, вкл.47 от
ГПК, за да не бъдат нарушено правото му на участие в процеса и защита.
С оглед на изложените съображения
настоящата инстанция смята, че първоинстанционното решение следва да бъде
обезсилено, а делото върнато на първоинстанционния съд за нова разглеждане от
друг състав на действително предявените искове.
Всички съдебни разноски, сторени от
страните до настоящия момент, трябва да бъдат присъдени съобразно изхода на
правния спор при новото разглеждане на делото от ЛРС.
Мотивиран от горното и на основание чл. 270, ал. 3, изр. 3 ГПК,
съдът
Р Е Ш И :
ОБЕЗСИЛВА изцяло решение № 484/01.11.2019 г.,
постановено по гр. д. № 660/2019 г. по описа на РС Ловеч.
ВРЪЩА
ДЕЛОТО на ЛРС за разглеждане от
друг съдебен състав.
Решението може да бъде обжалвано с
касационна жалба пред Върховния касационен съд по правилата на чл. 280 ГПК в
1-месечен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
1.
ЧЛЕНОВЕ:
2.