№ 362
гр. Пловдив, 22.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII СЪСТАВ, в публично заседание на
седми март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Стефка Т. Михова
Членове:Борис Д. Илиев
Мирела Г. Чипова
при участието на секретаря Ангелинка Ил. Костадинова
като разгледа докладваното от Борис Д. Илиев Въззивно гражданско дело №
20225300500335 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Делото е образувано по въззивна жалба на Р.А. Б. от гр.
Асеновград, ***, ЕГН **********, чрез пълномощника му по делото адв.
Д. П., против Решение №260364 от 12.11.2021г., постановено по гр.д.
№69/2021г., по описа на Районен съд- Асеновград, ІI гр.с., с което е бил
осъден да заплати на А.Ф. Б., ЕГН **********, сумата от 2500 лв.,
представляващи обезщетение за претърпени неимуществени вреди в
резултат на нанесени на 21.05.2019г. в гр. Асеновград телесни
увреждания- кръвонасядане на челото и лявото слепоочие, травматичен
оток в лява слепоочна област, и кръвонасядане на лявата предмишница,
ведно със законната лихва върху сумата от датата на деликта-
21.05.2019г. до окончателното й заплащане. В жалбата се излагат доводи
за неправилност на решението, като се иска отмяната му и отхвърляне
на предявения иск или намаляване на размера на присъденото
обезщетение.
Насрещната страна по въззивната жалба- А.Ф. Б. от гр. Асеновград,
***, ЕГН **********, чрез пълномощника си по делото адв. М. П., в
писмен отговор и в съдебно заседание оспорва същата и иска
1
оставянето й без уважение.
Пловдивският окръжен съд, след като провери обжалваното решение
съобразно правомощията си по чл.269 от ГПК, прецени събраните по
делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 12 ГПК и обсъди
възраженията, доводите и исканията на страните, намери за установено от
фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срок, от страна, която има право да
обжалва и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което се явява
процесуално допустима.
При извършената служебна проверка на решението съобразно
правомощията си по чл.269, изр. първо от ГПК съдът намери, че
същото е валидно и допустимо. Предвид горното и на основание чл.269,
изр.2 от ГПК следва да бъде проверена правилността на решението
съобразно посоченото в жалбата и при служебна проверка за допуснати
нарушения на императивни материалноправни норми.
По отношение на възприетата от районния съд фактическа обстановка
следва да се посочи, че въззивният съд е обвързан от онези фактически
изводи, за които във въззивната жалба и отговора към нея липсват
оплаквания, т.е. настоящата инстанция не може да приеме за установена
различна фактическа обстановка без нарочни възражения в този смисъл от
страна на жалбоподателя или въззиваемата страна.
Първоинстанционният съд е бил сезиран с иск с правно основание
чл.45 във връзка с чл.52 от Закона за задълженията и договорите за
заплащане на обезщетение за неимуществени вреди, настъпили в
резултат на нанесени на 21.05.2019г. в гр. Асеновград от ищеца на
ответника телесни увреждания- кръвонасядане на челото и лявото
слепоочие, травматичен оток в лява слепоочна област, и кръвонасядане на
лявата предмишница. От фактическа страна по делото няма спор между
страните а и се установява от писмените доказателства, че с влязла в сила
присъда по НЧХД №573/2019г. по описа на Районен съд- Асеновград,
А.Ф. Б. е бил признат за виновен в това, че на 21.05.2019г. в гр.
Асеновград е причинил на Р.А. Б. лека телесна повреда, изразяваща се в
контузия на главата и кръвонасядане в тилната част на главата, довели до
болка и страдание без разстройство на здравето- престъпление по чл.130,
2
ал.2 от НК, а Р.А. Б. е бил признат за виновен в това, че по същото
време и място е отвърнал веднага на А.Ф. Б. със също такава лека
телесна повреда, като му е причинил кръвонасядане на челото и лявото
слепоочие, травматичен оток в лява слепоочна област, и кръвонасядане на
лявата предмишница, довели до болка и страдание без разстройство на
здравето- престъпление по чл.130, ал.2 от НК. На основание чл.130, ал.3
от НК и двамата са били освободени от наказание. Със същата присъда
А.Ф. Б. е бил осъден да заплати на Р.А. Б. сумата от 500 лв.-
обезщетение за неимуществени вреди, настъпили в резултат на
нанесената му телесна повреда, като за разликата до пълния му
претендиран размер от 2500 лв. предявеният граждански иск е бил
отхвърлен като неоснователен. Съгласно разпоредбата на чл.300 от ГПК
влязлата в сила присъда е задължителна за гражданския съд, който
разглежда гражданските последици от деянието, относно това дали е
извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца.
Предвид горното следва да се приеме, че ответникът в настоящото
производство Р.А. Б. е извършил деянието, за което е бил признат за
виновен, че същото е противоправно и че е било извършено виновно.
Съгласно разпоредбата на чл.45, ал.1 от ЗЗД всеки е длъжен да поправи
вредите, причинени виновно другиму. От заключението на приетата по
делото съдебно- медицинска експертиза се установява, че при
своевременно диагностициране и адекватно провеждане на лечение
травматичните увреждания, нанесени на ищеца, отзвучават за около 10-12
дни при обичаен ход на болестта и оздравителния процес, а болките,
страданията, дискомфортът и неудобствата са значителни в началния
период. От показанията на св. М.Б.- син на ищеца, се установява, че
три- четири месеца след инцидента ищецът, който бил трудно подвижен
и със стенд на сънната артерия, имал световъртеж и болки в раната на
главата, като започнал да заеква повече. От показанията на св. Г. Б.-
съпруга на ищеца, се установява, че след инцидента ищецът започнал да
заеква, имал главоболие и световъртеж. Страхувал се от ответника. Така
установените от доказателствата по делото болки, страдания и
неблагоприятни психически преживявания, претърпени от ищеца,
съставляват неимуществени вреди, които се намира в пряка причинна
връзка с извършеното от ответника престъпление, поради което
3
последният, който с противоправното си и виновно поведение ги е
причинил, следва да му заплати обезщетение, определено по
справедливост съгласно разпоредбата на чл.52 от ЗЗД. При отчитане на
размера на обезщетението следва да бъде отчетена и възрастта на
ищеца, както и здравословното му състояние към датата на увреждането-
видно от приложеното по НЧХД №573/2019г. експертно решение на
ТЕЛК от 16.02.2018г. му е била определена 50% трайно намалена
работоспособност с диагноза „последици от мозъчен инфаркт“. Според
настоящия състав на съда справедливото обезщетението за така
установените по делото неимуществени вреди следва да бъде в размер
на 2500 лв., колкото е определил и първоинстанционният съд.
Неоснователни са изложените във въззивната жалба доводи за
наличието на съпричиняване на вредоносния резултат от страна на
самия ищец, което да обуслови намаляване на размера на
обезщетението. Действително съгласно разпоредбата на чл.51, ал.2 от
ЗЗД ако увреденият е допринесъл за настъпване на вредите,
обезщетението може да се намали. Съгласно формираната съдебна
практика по приложението на посочената разпоредба, за да е налице
съпричиняване по отношение на настъпилите вреди, е необходимо
пострадалият обективно с поведението си да е допринесъл за вредоносния
резултат, като е създал условия или е улеснил настъпване на конкретното
увреждане, независимо дали е действал или бездействал виновно. В
настоящия случай от доказателствата по делото не се установява
поведението на ищеца да се намира в причинна връзка с нанесените му
вреди. Действително преди инцидента същият е паркирал автомобила си
пред гараж, ползван от ответника като склад, с което е нарушил ЗДвП и
е създал някакви неудобства за ответника, но тези негови действия не
могат да се приемат като такива, обуславящи или улесняващи нанесените
му впоследствие от ответника телесни увреждания, и не могат да
оправдаят реакцията на ответника. По делото липсват доказателства
ответникът да е бил нападнат или провокиран по какъвто и да е начин
от ищеца преди да му нанесе телесните увреждания, поради което и
възражението за наличието на съпричиняване не може да бъде уважено.
Предвид горното обжалваното решение следва да бъде
потвърдено, като на основание чл.272 от ГПК се препрати и към
4
мотивите на първоинстанционния съд.
С оглед изхода на делото и предвид искането на въззиваемата
страна следва да й се присъдят направените за настоящата инстанция
разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 400 лв.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №260364 от 12.11.2021г., постановено по
гр.д. №69/2021г., по описа на Районен съд- Асеновград, ІI гр.с.
ОСЪЖДА Р.А. Б. от гр. Асеновград, ***, ЕГН **********, да
заплати на А.Ф. Б. от гр. Асеновград, ул. ***, ЕГН **********, сумата
от 400 лв.- разноски по делото.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5