О П Р Е Д
Е Л Е Н И Е
№………./ .07.2019 г.
гр. Варна
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, II с-в,
в закрито съдебно заседание на 29.07.2019 г., в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАТАЛИЯ
НЕДЕЛЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: КОНСТАНТИН
ИВАНОВ
мл.с. ИВАН СТОЙНОВ
като разгледа докладваното
от младши съдия Стойнов
въззивно
частно гражданско дело № 1366 по описа за 2019 година,
за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 278, вр. чл. 274, ал. 1, вр. чл. 248, ал. 1 ГПК, образувано по
подадена частна жалба от П.Д.И., чрез
адв. З.П., срещу Определение
№ 5063/17.04.2019 г. по гр.д.
№ 4111/2018 г. по описа на ВРС, с което ДОПЪЛНЕНО на основание чл. 248 ГПК
протоколното определение от дата 01.04.2019 г., с което съдът е прекратил
производството във втора фаза на делбата по направената от ищеца възлагателна
претенция и претенция по сметки с правно основание чл. 31, ал. 2 ЗС,
постановено по гр.д. № 4111/2018 г. по описа на ВРС, ХХ състав, в частта за
разноските, КАТО ОСЪЖДА П.Л.А., ЕГН **********, с адрес: ***, ДА ЗАПЛАТИ на П.Д.И.,
ЕГН **********, с адрес: ***, сумата от 300,00 лв. (триста лева),
представляваща разноски за заплатено адвокатско възнаграждение сторени по
възлагателната и претенцията по сметки на ищеца, на основание чл. 78, ал. 4 от ГПК.
В жалбата
се излага, че определението е неправилно и противоречи на материалния закон. Сочи
се, че са прекратени претенциите по два отделни иска – иск за възлагане и
претенция за сметки. Твърди се, че определената сума от 300 лв. противоречи на
чл. 2, ал. 5 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за МРАВ и възнаграждението следва да
се определи за всеки иск поотделно, поради което моли за отмяна на
определението и присъждането на разноските в пълен размер от 500 лв.
В срока за отговор на частната жалба ищецът П.А.
е изразил становище, че адвокатската защита не е адекватна на претендираното
възнаграждение, поради което жалбата следва да се остави без уважение.
Частната жалба е подадена в срок от надлежна
страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, с оглед на което
производството по нея е процесуално допустимо.
За да
се произнесе по спора, съдът взе предвид следното:
С протоколно определение в о.с.з. от 25.02.2019
г. на ответната страна е предоставен десетдневен срок за вземане на становище
по направени от ищеца възлагателна претенция и претенция по сметки. В
предоставения срок ответницата е подала отговор на отправените претенции и е
представила договор за правна защита и съдействие по това процесуално действие
с уговорен размер на адвокатско възнаграждение 500 лв.
С Разпореждане № 1087/12.03.2019 г. е оставена
без движение възлагателната претенция и претенцията по сметки и е указано на
ищеца в тридневен срок да отстрани констатирани от съда нередовности. В
предоставения от съда срок нередовностите не са били отстранени, поради което с
протоколно определение от 01.04.2019 г. съдът не е приел за съвместно
разглеждане тези претенции.
Ответницата е подала молба за допълване на
протоколното определение в частта за разноските, по която са разменени книжа и
предвид релевираното от ищеца възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение, първоинстанционният съд се е произнесъл с атакуваното Определение
№ 5063/17.04.2019 г., с което е уважил възражението и е присъдил сумата от 300
лв.
Обжалваното определение е законосъобразно.
В практиката се приема, че предявяването на
искания за сметки по реда на чл. 346 ГПК представлява обективно съединяване на
искове във втората фаза на делбеното производство.
Отправянето на възлагателна претенция по чл. 349 ГПК не съставлява предявяване на отделен иск, а е самостоятелно искане в
делбата, поради което чл. 2, ал. 5 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за МРАВ не
намира приложение.
По делото ответницата е представила два договора
за правна защита и съдействие /л. 81 и л. 173 от делото на ВРС/, в които са договорени
суми за адвокатско възнаграждение от 2 000 лв. и 500 лв., като първата сума
следва да се приеме за адвокатското възнаграждение съобразно чл. 7, ал. 4 от
Наредбата, а втората сума е заплатена във връзка с изготвянето на отговор срещу
претенцията по сметки.
Съгласно разпоредбата на чл. 355 ГПК страните
заплащат разноските съобразно стойността на дяловете им. По присъединените
искове в делбеното производство разноските се определят по чл. 78.
Доколкото възлагателната претенция не съставлява
съединен иск, а за такъв следва да се приеме единствено иска по чл. 31, ал. 2
ЗС, който не е приет за разглеждане, то на основание чл. 78, ал. 4 ГПК за него
се дължи присъждането на адвокатско възнаграждение предвид това, че произнасянето
в тази част следва да има последиците на прекратяване и доколкото ответната
страна е ангажирала разноски във връзка с защитата си по него.
Възражението от ищцовата страна за прекомерност
на възнаграждението следва да се приеме за основателно предвид правната и
фактическа сложност на процесуалното действие по подаване на отговор срещу
отправената претенция по сметки. Определеното от първоинстанционния съд
възнаграждение в размер на 300 лв. е адекватно на положените от процесуалния
представител усилия и е съобразено с Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за МРАВ.
По изложените съображения и предвид съвпадащите
изводи на въззивната инстанция с тези на първоинстанционния съд, жалбата следва
да се остави без уважение.
В полза на ответната страна по жалбата следва да
се присъдят извършените в това производство разноски за изготвяне на отговор на
частна жалба в размер на 300 лв. адвокатско възнаграждение, за които са
представени списък и доказателства за заплащането им.
Водим от горното, съдът
О П
Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ
БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба от П.Д.И., чрез адв. З.П., срещу Определение
№ 5063/17.04.2019 г. по гр.д.
№ 4111/2018 г. по описа на ВРС, с което ДОПЪЛНЕНО на основание чл. 248 ГПК
протоколното определение от дата 01.04.2019 г., с което съдът е прекратил
производството във втора фаза на делбата по направената от ищеца възлагателна
претенция и претенция по сметки с правно основание чл. 31, ал. 2 ЗС,
постановено по гр.д. № 4111/2018 г. по описа на ВРС, ХХ състав, в частта за
разноските, КАТО ОСЪЖДА П.Л.А., ЕГН **********, с адрес: ***, ДА ЗАПЛАТИ на П.Д.И.,
ЕГН **********, с адрес: ***, сумата от 300,00 лв. (триста лева),
представляваща разноски за заплатено адвокатско възнаграждение сторени по
възлагателната и претенцията по сметки на ищеца, на основание чл. 78, ал. 4 от ГПК.
ОСЪЖДА П.Д.И., ЕГН **********, с адрес ***, ДА ЗАПЛАТИ на П.Л.А., ЕГН **********, с адрес ***, сумата от 300 /триста/ лева, представляваща дължими разноски за адвокатско
възнаграждение пред настоящата инстанция, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на
обжалване с частна касационна жалба пред Върховния касационен съд в
едноседмичен срок от получаване на съобщението от страната, ведно с препис от
настоящия съдебен акт.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.