Решение по дело №4040/2017 на Районен съд - Монтана

№ 535 / 15.8.2018 г.

Р Е Ш Е Н И Е

15.08.2018 година

град Монтана

 

                                           В  ИМЕТО НА  НАРОДА

 

РАЙОНЕН СЪД - МОНТАНА, втори граждански състав в публично заседание на седемнадесети юли през две хиляди и осемнадесета година в състав:

                    ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАЛЯ МЛАДЕНОВА

 

при секретаря Димитър Цветанов и в присъствието на прокурора………., като разгледа докладваното от съдията МЛАДЕНОВА гражданско дело № 4040 по описа за 2017 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Предявените искове са с правно основание чл.109 от ЗС и чл.109а от ЗС.

Ищецът П.В.П. *** твърди в исковата молба, че е собственик на ИМОТ планоснимачен № 42 от кв.13 по кадастралния и регулационен план на село Горно Церовене, обл.Монтана, за който е определен УПИ VІ от същия квартал и рег.план. Заявява, че ответникът е собственик на съседния имот планоснимачен № 5, за който е отреден УПИ І от кв.13 по плана на село Горно Церовене, обл.Монтана. Твърди, че между двата имота са засадени в близко разстояние от границата дървесни насаждения от страна на ответника. Ищецът поддържа, че е отправял до ответника молби за доброволно уреждане на спора като е искал премахване на близко насадените до границата дървесни насаждения. Предвид гореизложеното моли съда да постанови решение, с което осъди ответника да отстрани близко насадените дървета и трайни насаждения, да определи границата между двата имота – неговия и на ответника по заключението на вещото лице и да му присъди направените по делото разноски.

В срока по чл.131 от ГПК ответникът по делото ИЛИЯН Г.П. *** е подал отговор на исковата молба, в който твърди, че искът е недопустим, респективно неоснователен. Твърди, че исковата молба е нередовна, тъй като не е индивидуализирано конкретното спорно право. Заявява и това, че в обстоятелствената част на исковата молба ищецът следвало да е посочил именно в какво се изразява правния спор, респективно в какво се състои претендираното право, което не е сторено. Твърди, че ищецът не е представил с исковата молба, а и не заявява искане за събиране на доказателства, които да са в подкрепа на изложеното в обстоятелствената й част. Поради тези счита, че производството по делото следва да се прекрати. Алтернативно твърди, че искът е неоснователен и като такъв следва да бъде отхвърлен. Заявява, че  в тежест на ищеца е да установи при условията на пряко и пълно доказване наличието на предпоставките за уважаване на иска по чл. 109 ЗС, първата, от които е наличието на неговата и на ответника материалноправна легитимация. Поддържа, че ищецът е представил по делото титул за собственост на имот, с което обосновава своята активна материалноправна легитимация. Ответникът твърди, че не е собственик на съседния на ищеца имот с пл.№ 5, за който е отреден УПИ І в кв.13 по плана на село Горно Церовене, област Монтана и като такъв не е извършил посочените в исковата молба действия. Поддържа, че независимо от факта, че ищецът го е посочил като ответник по делото, заявява, че не е собственик на имот с пл.№ 5, за който е отреден УПИ І в кв.13 по плана на село Горно Церовене, област Монтана, респективно не е пасивно материалноправно легитимиран да отговаря по предявения иск. Ответникът заявява, че искът по чл.109 ЗС предоставя защита срещу всяко пряко или косвено неоснователно въздействие, посегателство или вредно отражение над обекта на правото на собственост, което макар и да не накърнява владението, ограничава, смущава и пречи на допустимото пълноценно ползване на имота според неговото предназначение, отдадено от собственика му. Твърди, че никъде в исковата молба не е посочено къде са разположени т.н. от ищеца ,,дървесни видове”, техния брой, височина, както и с какво точно влияят, пречат или смущават упражняването на собствеността върху имота му. Предвид гореизложеното моли съда да постанови решение, с което прекрати производството като недопустимо, респективно отхвърли исковете като неоснователни, както и да му присъди сторените в производството разноски.

Доказателствата по делото са писмени и гласни. Приети са и заключения на вещи лица.

Съдът, като прецени всички доказателства по делото и доводите на страните по свое убеждение и при условията на чл.235 ГПК, приема за установено следното:

Óñòàíîâåíî å îò ïðèëîæåíèòå êúì èñêîâàòà ìîëáà ïèñìåíè äîêàçàòåëñòâà, ÷å èùåöúò Ïåòúð Âàñèëåâ Ïåòðîâ å ñîáñòâåíèê íà ÈÌÎÒ ïëàíîñíèìà÷åí ¹ 42 îò êâ.13 ïî êàäàñòðàëíèÿ è ðåãóëàöèîíåí ïëàí íà ñåëî Ãîðíî Öåðîâåíå, îáë.Ìîíòàíà, çà êîéòî å îïðåäåëåí ÓÏÈ V² îò ñúùèÿ êâàðòàë è ðåã.ïëàí. Îò ïðèëîæåíèÿ íà ëèñò 56 îò äåëîòî íîòàðèàëåí àêò ¹ 73, òîì ÕV², ðåã.¹ 20333, äåëî ¹ 8330/2005 ãîäèíà å âèäíî, ÷å ñîáñòâåíèê íà ñúñåäíèÿ èìîò – ÓÏÈ ², ïë.¹ 5 â êâ.13 ïî ðåãóëàöèîííèÿ ïëàí íà ñåëî Ãîðíî Öåðîâåíå, îáëàñò Ìîíòàíà, öåëèÿò îò 1610 êâ.ì., âåäíî ñ ïîñòðîåíèòå â íåãî ìàñèâíà æèëèùíà ñãðàäà è ñòîïàíñêà ïîñòðîéêà, å ñîáñòâåíîñò íà „ÑÌÒË ÄÈËÌÀ” ÅÎÎÄ – ãðàä Ìîíòàíà. Îò çàêëþ÷åíèÿòà íà âåùîòî ëèöå Âèîëåòà Áîðèñîâà Ðàøåâñêà è îò íåéíèòå èçÿâëåíèÿ â ñúäåáíî çàñåäàíèå îò 19.06.2018 ãîäèíà ñå óñòàíîâÿâà, ÷å êúì ìîìåíòà íà ïîñëåäíèÿ îãëåä, èçâúðøåí îò íåÿ íà ìÿñòî, âñè÷êè „òóè” ñ èçêëþ÷åíèå íà òðè ñà ñúîáðàçåíè ñ èçèñêâàíèÿòà íà çàêîíà. Êàòåãîðè÷íî å âåùîòî ëèöå, ÷å òåçè òðè „òóè” ïî íèêàêúâ íà÷èí íå ñìóùàâàò èùåöà äà óïðàæíÿâà ïúëíîöåííî ïðàâîòî ñè íà ñîáñòâåíîñò.

 

По предявената искова претенция с правно основание чл.109а от ЗС:

По своята правна същност искът по чл.109а от ЗС е установителен. С него се иска да бъде установено със сила на присъдено нещо точната граница между два съседни имота, когато същата е неясна. С този иск не се търси да се създаде някакво ново правно положение между собствениците на съседните имоти. Целта е да се потвърди правото на собственост върху тези имоти в рамките на установените със съдебното решение граници между тях. За да се предяви този иск е необходимо да е налице правен интерес от предявяването му. Такъв не е налице, ако: 1.е възможно да се ползва административния ред по чл.134 ал.2 от ЗУТ, когато промяната на границите в имотите е резултат от непълноти и грешки при изготвяне на кадастралната карта или кадастрален план; 2.се касае за урегулирани имоти, а такива са имотите, посочени в легалното определение по параграф 5 т.11 от ДР на ЗУТ, защото границите в този случай се считат известни.

С оглед на гореизложеното може да се обоснове извод, че е недопустимо с установителния иск по чл.109 а от ЗС да се определя границата между два урегулирани поземлени имота. Правилото на чл.109 а от ЗС намира приложение при наличието на две предпоставки: а) когато се касае до съседни имоти, намиращи се извън регулация и б) ако границата на два съседни имота извън регулация е неясна, неизвестна или спорна. По отношение на урегулираните поземлени имоти, какъвто е процесния, се прилагат разпоредбите на раздел трети от глава седма на ЗУТ (чл.124 и сл.), където е уредена административната процедура за изработване на подробните устройствени планове, които след влизането им в сила могат да се изменят при наличие на условията на чл.134 ал.2 от ЗУТ. След като в ЗУТ е предвидена нарочна процедура за определяне границите между урегулираните поземлени имоти, съдът не е компетентен да установява точното местоположение на тези граници. Специалният административен ред по чл.124 и сл. от ЗУТ изключва допустимостта на установителния иск по чл.109 а ЗС. В този смисъл е определение № 739 от 20.11.2003 година на ВКС по ч.гр.д.№ 611/2003 година, ІV г.о. Ето защо предявеният иск по чл.109 а от ЗС е недопустим и производството по него следва да бъде прекратено.

 

По предявената искова претенция с правно основание чл.109 от ЗС:

Собственикът може да иска признаването и зачитането на правото му на собственост от всички правни субекти, както и да се въздържат от действия и посегателства. За тези цели е предназначен да служи специфичният, уреден от чл.109 ЗС така наречен негаторен иск.  Собственикът на имота следва да докаже правото си на собственост и редом с него обстоятелствата (основанията), които са предизвикали искането на съдебна защита и намеса. Този иск предоставя правна защита на правото на собственост срещу всяко пряко и/или косвено неоснователно въздействие, което ограничава, смущава и пречи на допустимото пълноценно ползване на имота според нейното предназначение. Основание за защита чрез иска се поражда само при състояния, от които възникват заплашване и опасност от вредно и смущаващо въздействие.

Èùåöúò òâúðäè, ÷å íàñàäåíèòå â ñúñåäíèÿ èìîò „òóè” ñëåäâà äà ñå ïðåìàõíàò, òúé êàòî ìó ïðå÷àò äà óïðàæíÿâà ïðàâîòî ñè íà ñîáñòâåíîñò.  òåæåñò íà èùåöà å äà äîêàæå, ÷å çàñàäåíèòå â ñúñåäíèÿ èìîò „òóè” ïðå÷àò äà óïðàæíÿâà â ïúëåí îáåì ïðàâîòî ñè íà ñîáñòâåíîñò. Èùåöúò ñëåäâà äà óñòàíîâè êîè ñà äåéñòâèÿòà, êîèòî ïðåïÿòñòâàò óïðàæíÿâàíåòî íà ïðàâîòî ìó íà ñîáñòâåíîñò, êîé å àâòîðúò íà òåçè äåéñòâèÿ è â êàêâî ñå ñúñòîÿò íàðóøåíèÿòà, êàòî ñúùåâðåìåííî ñ òîâà, íåîñíîâàòåëíèòå äåéñòâèÿ ñëåäâà îáåêòèâíî äà ñúçäàâàò ïðå÷êè çà íîðìàëíî ïîëçâàíå íà èìîòà, ñîáñòâåíîñò íà èùåöà. Îò çàêëþ÷åíèÿòà íà âåùîòî ëèöå Âèîëåòà Áîðèñîâà Ðàøåâñêà è îò íåéíèòå èçÿâëåíèÿ â ñúäåáíî çàñåäàíèå îò 19.06.2018 ãîäèíà ñå óñòàíîâÿâà, ÷å êúì ìîìåíòà íà ïîñëåäíèÿ îãëåä, èçâúðøåí îò íåÿ íà ìÿñòî, âñè÷êè „òóè” ñ èçêëþ÷åíèå íà òðè ñà ñúîáðàçåíè ñ èçèñêâàíèÿòà íà çàêîíà. Êàòåãîðè÷íî å âåùîòî ëèöå, ÷å êàêòî òåçè òðè „òóè”, òàêà è âñè÷êè îñòàíàëè, ïî íèêàêúâ íà÷èí íå ñìóùàâàò èùåöà äà óïðàæíÿâà ïúëíîöåííî ïðàâîòî ñè íà ñîáñòâåíîñò.

Èùåöúò íå ïðåäñòàâè äîêàçàòåëñòâà, ñ êîèòî äà óñòàíîâè îáñòîÿòåëñòâàòà, êîèòî äà ìó ïðå÷àò äà óïðàæíÿâà â ïúëåí îáåì ïðàâàòà ñè íà ñîáñòâåíèê. Èùåöúò íå ïðåäñòàâè è äîêàçàòåëñòâà, ñ êîèòî äà óñòàíîâè, êîè ñà äåéñòâèÿòà, êîèòî ïðåïÿòñòâàò óïðàæíÿâàíåòî íà ïðàâîòî èì íà ñîáñòâåíîñò, êîé å àâòîðúò íà òåçè äåéñòâèÿ è â êàêâî ñå ñúñòîÿò íàðóøåíèÿòà. Íåùî ïîâå÷å, îò äàííèòå ïî äåëîòî ñå óñòàíîâè, ÷å ñúñåäíèÿò èìîò, â êîéòî ñà íàñàäåíè ïðîöåñíèòå „òóè”, ñà ñîáñòâåíîñò íà „ÑÌÒË ÄÈËÌÀ” ÅÎÎÄ – ãðàä Ìîíòàíà.

Ñëåäîâàòåëíî îò ñúáðàíèòå ïî äåëîòî äîêàçàòåëñòâà íå ñå óñòàíîâÿâàò íåîñíîâàòåëíè äåéñòâèÿ îò ñòðàíà íà îòâåòíèêà, êîåòî äà àíãàæèðà îòãîâîðíîñòòà ìó ïî ÷ë.109 ÇÑ. Ïî òåçè ñúîáðàæåíèÿ ñúäúò íàìèðà, ÷å èñêîâàòà ïðåòåíöèÿ ñ ïðàâíî îñíîâàíèå ÷ë.109 ÇÑ ñå ÿâÿâà íåîñíîâàòåëíà è êàòî òàêàâà, ñëåäâà äà áúäå îòõâúðëåíà.

При този изход на делото ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника сумата от 800,00 лева - реализирани разноски по делото.

 

Предвид изложените по-горе съображения съдът

 

                               Р    Е    Ш    И :

 

 

ПРЕКРАТЯВА производството по гражданско дело № 4040/2017 година по описа на Районен съд – Монтана в частта, с която е предявен от П.В.П. ***, ЕГН ********** против ИЛИЯН Г.П. *** иск с правно основание чл.109а от ЗС, поради недопустимост на иска.

ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявения от П.В.П. ***, ЕГН ********** против ИЛИЯН Г.П. *** иск с правно основание чл.109 от ЗС–да бъде задължен ответникът по делото да отстрани близко насадените дървета и трайни насаждения от границата между УПИ VІ, пл.№ 42 от кв.13 по кадастралния и регулационен план на село Горно Церовене, обл.Монтана и УПИ І, пл.№ 5 в кв.13 по регулационния план на село Горно Церовене, област Монтана.

ОСЪЖДА П.В.П. ***, ЕГН ********** да заплати на ИЛИЯН Г.П. *** сумата от 800,00 /осемстотин/ лева - реализирани в производството разноски.                            

РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд -Монтана в двуседмичен срок от връчването му на страните.                                                                                                                             

                 

                                РАЙОНЕН СЪДИЯ :