№ 535 / 15.8.2018
г.
Р Е Ш Е Н И
Е
15.08.2018 година
град
Монтана
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД -
МОНТАНА, втори граждански състав в публично заседание на седемнадесети юли през
две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАЛЯ МЛАДЕНОВА
при секретаря Димитър
Цветанов и в присъствието на прокурора………., като разгледа докладваното от
съдията МЛАДЕНОВА гражданско дело № 4040 по описа за 2017 година, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Предявените искове
са с правно основание чл.109 от ЗС и чл.109а от ЗС.
Ищецът П.В.П. ***
твърди в исковата молба, че е собственик на ИМОТ планоснимачен № 42 от кв.13 по
кадастралния и регулационен план на село Горно Церовене, обл.Монтана, за който
е определен УПИ VІ от същия квартал и рег.план. Заявява, че ответникът е
собственик на съседния имот планоснимачен № 5, за който е отреден УПИ І от кв.13
по плана на село Горно Церовене, обл.Монтана. Твърди, че между двата имота са
засадени в близко разстояние от границата дървесни насаждения от страна на
ответника. Ищецът поддържа, че е отправял до ответника молби за доброволно
уреждане на спора като е искал премахване на близко насадените до границата
дървесни насаждения. Предвид гореизложеното моли съда да постанови решение, с
което осъди ответника да отстрани близко насадените дървета и трайни насаждения,
да определи границата между двата имота – неговия и на ответника по
заключението на вещото лице и да му присъди направените по делото разноски.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът по делото ИЛИЯН Г.П. *** е подал отговор на исковата молба, в
който твърди, че искът е недопустим, респективно неоснователен. Твърди, че
исковата молба е нередовна, тъй като не е индивидуализирано конкретното спорно
право. Заявява и това, че в обстоятелствената част на исковата молба ищецът
следвало да е посочил именно в какво се изразява правния спор, респективно в
какво се състои претендираното право, което не е сторено. Твърди, че ищецът не
е представил с исковата молба, а и не заявява искане за събиране на
доказателства, които да са в подкрепа на изложеното в обстоятелствената й част.
Поради тези счита, че производството по делото следва да се прекрати. Алтернативно
твърди, че искът е неоснователен и като такъв следва да бъде отхвърлен.
Заявява, че в тежест на ищеца е да
установи при условията на пряко и пълно доказване наличието на предпоставките
за уважаване на иска по чл. 109 ЗС, първата, от които е наличието на неговата и
на ответника материалноправна легитимация. Поддържа, че ищецът е представил по
делото титул за собственост на имот, с което обосновава своята активна
материалноправна легитимация. Ответникът твърди, че не е собственик на съседния
на ищеца имот с пл.№ 5, за който е отреден УПИ І в кв.13 по плана на село Горно
Церовене, област Монтана и като такъв не е извършил посочените в исковата молба
действия. Поддържа, че независимо от факта, че ищецът го е посочил като
ответник по делото, заявява, че не е собственик на имот с пл.№ 5, за който е
отреден УПИ І в кв.13 по плана на село Горно Церовене, област Монтана,
респективно не е пасивно материалноправно легитимиран да отговаря по предявения
иск. Ответникът заявява, че искът по чл.109 ЗС предоставя защита срещу всяко
пряко или косвено неоснователно въздействие, посегателство или вредно отражение
над обекта на правото на собственост, което макар и да не накърнява владението,
ограничава, смущава и пречи на допустимото пълноценно ползване на имота според
неговото предназначение, отдадено от собственика му. Твърди, че никъде в
исковата молба не е посочено къде са разположени т.н. от ищеца ,,дървесни
видове”, техния брой, височина, както и с какво точно влияят, пречат или
смущават упражняването на собствеността върху имота му. Предвид гореизложеното
моли съда да постанови решение, с което прекрати производството като
недопустимо, респективно отхвърли исковете като неоснователни, както и да му
присъди сторените в производството разноски.
Доказателствата по
делото са писмени и гласни. Приети са и заключения на вещи лица.
Съдът, като прецени
всички доказателства по делото и доводите на страните по свое убеждение и при
условията на чл.235 ГПК, приема за установено следното:
Óñòàíîâåíî
å îò
ïðèëîæåíèòå
êúì èñêîâàòà
ìîëáà
ïèñìåíè
äîêàçàòåëñòâà,
÷å èùåöúò
Ïåòúð
Âàñèëåâ
Ïåòðîâ å
ñîáñòâåíèê
íà ÈÌÎÒ
ïëàíîñíèìà÷åí
¹ 42 îò êâ.13 ïî
êàäàñòðàëíèÿ
è
ðåãóëàöèîíåí
ïëàí íà ñåëî
Ãîðíî
Öåðîâåíå,
îáë.Ìîíòàíà,
çà êîéòî å
îïðåäåëåí
ÓÏÈ V² îò
ñúùèÿ
êâàðòàë è
ðåã.ïëàí. Îò ïðèëîæåíèÿ
íà ëèñò 56 îò
äåëîòî
íîòàðèàëåí
àêò ¹ 73, òîì ÕV²,
ðåã.¹ 20333, äåëî ¹ 8330/2005
ãîäèíà å
âèäíî, ÷å
ñîáñòâåíèê
íà ñúñåäíèÿ
èìîò – ÓÏÈ ²,
ïë.¹ 5 â êâ.13 ïî
ðåãóëàöèîííèÿ
ïëàí íà ñåëî
Ãîðíî Öåðîâåíå,
îáëàñò
Ìîíòàíà,
öåëèÿò îò 1610
êâ.ì., âåäíî ñ
ïîñòðîåíèòå
â íåãî
ìàñèâíà
æèëèùíà
ñãðàäà è ñòîïàíñêà
ïîñòðîéêà, å
ñîáñòâåíîñò
íà „ÑÌÒË
ÄÈËÌÀ” ÅÎÎÄ –
ãðàä
Ìîíòàíà. Îò
çàêëþ÷åíèÿòà
íà âåùîòî
ëèöå Âèîëåòà
Áîðèñîâà
Ðàøåâñêà è
îò íåéíèòå
èçÿâëåíèÿ â
ñúäåáíî çàñåäàíèå
îò 19.06.2018 ãîäèíà
ñå
óñòàíîâÿâà,
÷å êúì ìîìåíòà
íà ïîñëåäíèÿ
îãëåä,
èçâúðøåí îò
íåÿ íà ìÿñòî,
âñè÷êè „òóè”
ñ
èçêëþ÷åíèå
íà òðè ñà
ñúîáðàçåíè
ñ
èçèñêâàíèÿòà
íà çàêîíà.
Êàòåãîðè÷íî
å âåùîòî
ëèöå, ÷å òåçè
òðè „òóè” ïî
íèêàêúâ
íà÷èí íå
ñìóùàâàò
èùåöà äà
óïðàæíÿâà
ïúëíîöåííî
ïðàâîòî ñè
íà ñîáñòâåíîñò.
По предявената
искова претенция с правно основание чл.109а от ЗС:
По своята правна
същност искът по чл.109а от ЗС е установителен. С него се иска да бъде
установено със сила на присъдено нещо точната граница между два съседни имота,
когато същата е неясна. С този иск не се търси да се създаде някакво ново
правно положение между собствениците на съседните имоти. Целта е да се потвърди
правото на собственост върху тези имоти в рамките на установените със съдебното
решение граници между тях. За да се предяви този иск е необходимо да е налице
правен интерес от предявяването му. Такъв не е налице, ако: 1.е възможно да се
ползва административния ред по чл.134 ал.2 от ЗУТ, когато промяната на
границите в имотите е резултат от непълноти и грешки при изготвяне на
кадастралната карта или кадастрален план; 2.се касае за урегулирани имоти, а
такива са имотите, посочени в легалното определение по параграф 5 т.11 от ДР на
ЗУТ, защото границите в този случай се считат известни.
С оглед на
гореизложеното може да се обоснове извод, че е недопустимо с установителния иск
по чл.109 а от ЗС да се определя границата между два урегулирани поземлени
имота. Правилото на чл.109 а от ЗС намира приложение при наличието на две
предпоставки: а) когато се касае до съседни имоти, намиращи се извън регулация
и б) ако границата на два съседни имота извън регулация е неясна, неизвестна
или спорна. По отношение на урегулираните поземлени имоти, какъвто е процесния,
се прилагат разпоредбите на раздел трети от глава седма на ЗУТ (чл.124 и сл.),
където е уредена административната процедура за изработване на подробните
устройствени планове, които след влизането им в сила могат да се изменят при
наличие на условията на чл.134 ал.2 от ЗУТ. След като в ЗУТ е предвидена
нарочна процедура за определяне границите между урегулираните поземлени имоти,
съдът не е компетентен да установява точното местоположение на тези граници.
Специалният административен ред по чл.124 и сл. от ЗУТ изключва допустимостта
на установителния иск по чл.109 а ЗС. В този смисъл е определение № 739 от
20.11.2003 година на ВКС по ч.гр.д.№ 611/2003 година, ІV г.о. Ето защо
предявеният иск по чл.109 а от ЗС е недопустим и производството по него следва
да бъде прекратено.
По предявената искова
претенция с правно основание чл.109 от ЗС:
Собственикът може да
иска признаването и зачитането на правото му на собственост от всички правни
субекти, както и да се въздържат от действия и посегателства. За тези цели е
предназначен да служи специфичният, уреден от чл.109 ЗС така наречен негаторен
иск. Собственикът на имота следва да
докаже правото си на собственост и редом с него обстоятелствата (основанията),
които са предизвикали искането на съдебна защита и намеса. Този иск предоставя
правна защита на правото на собственост срещу всяко пряко и/или косвено
неоснователно въздействие, което ограничава, смущава и пречи на допустимото
пълноценно ползване на имота според нейното предназначение. Основание за защита
чрез иска се поражда само при състояния, от които възникват заплашване и
опасност от вредно и смущаващо въздействие.
Èùåöúò
òâúðäè, ÷å
íàñàäåíèòå
â ñúñåäíèÿ èìîò
„òóè” ñëåäâà
äà ñå
ïðåìàõíàò,
òúé êàòî ìó
ïðå÷àò äà
óïðàæíÿâà
ïðàâîòî ñè
íà ñîáñòâåíîñò.
 òåæåñò íà
èùåöà å äà
äîêàæå, ÷å
çàñàäåíèòå
â ñúñåäíèÿ
èìîò „òóè”
ïðå÷àò äà
óïðàæíÿâà â ïúëåí
îáåì ïðàâîòî
ñè íà
ñîáñòâåíîñò.
Èùåöúò
ñëåäâà äà
óñòàíîâè
êîè ñà
äåéñòâèÿòà,
êîèòî
ïðåïÿòñòâàò
óïðàæíÿâàíåòî
íà ïðàâîòî
ìó íà
ñîáñòâåíîñò,
êîé å
àâòîðúò íà
òåçè
äåéñòâèÿ è â êàêâî
ñå ñúñòîÿò
íàðóøåíèÿòà,
êàòî
ñúùåâðåìåííî
ñ òîâà,
íåîñíîâàòåëíèòå
äåéñòâèÿ
ñëåäâà
îáåêòèâíî
äà ñúçäàâàò
ïðå÷êè çà íîðìàëíî
ïîëçâàíå íà
èìîòà,
ñîáñòâåíîñò
íà èùåöà. Îò
çàêëþ÷åíèÿòà
íà âåùîòî
ëèöå Âèîëåòà
Áîðèñîâà
Ðàøåâñêà è
îò íåéíèòå
èçÿâëåíèÿ â
ñúäåáíî
çàñåäàíèå
îò 19.06.2018 ãîäèíà
ñå
óñòàíîâÿâà,
÷å êúì
ìîìåíòà íà
ïîñëåäíèÿ
îãëåä,
èçâúðøåí îò
íåÿ íà ìÿñòî,
âñè÷êè „òóè”
ñ
èçêëþ÷åíèå
íà òðè ñà
ñúîáðàçåíè ñ
èçèñêâàíèÿòà
íà çàêîíà.
Êàòåãîðè÷íî
å âåùîòî
ëèöå, ÷å êàêòî
òåçè òðè
„òóè”, òàêà è
âñè÷êè
îñòàíàëè, ïî
íèêàêúâ
íà÷èí íå
ñìóùàâàò èùåöà
äà óïðàæíÿâà
ïúëíîöåííî
ïðàâîòî ñè
íà
ñîáñòâåíîñò.
Èùåöúò
íå
ïðåäñòàâè
äîêàçàòåëñòâà,
ñ êîèòî äà
óñòàíîâè
îáñòîÿòåëñòâàòà,
êîèòî äà ìó ïðå÷àò äà
óïðàæíÿâà â
ïúëåí îáåì
ïðàâàòà ñè
íà ñîáñòâåíèê. Èùåöúò íå
ïðåäñòàâè è
äîêàçàòåëñòâà,
ñ êîèòî äà óñòàíîâè, êîè ñà
äåéñòâèÿòà,
êîèòî
ïðåïÿòñòâàò
óïðàæíÿâàíåòî
íà ïðàâîòî
èì íà
ñîáñòâåíîñò,
êîé å
àâòîðúò íà
òåçè
äåéñòâèÿ è â
êàêâî ñå
ñúñòîÿò
íàðóøåíèÿòà. Íåùî
ïîâå÷å, îò
äàííèòå ïî
äåëîòî ñå
óñòàíîâè, ÷å
ñúñåäíèÿò
èìîò, â êîéòî
ñà íàñàäåíè
ïðîöåñíèòå
„òóè”, ñà ñîáñòâåíîñò
íà „ÑÌÒË
ÄÈËÌÀ” ÅÎÎÄ –
ãðàä Ìîíòàíà.
Ñëåäîâàòåëíî
îò
ñúáðàíèòå
ïî äåëîòî äîêàçàòåëñòâà
íå ñå
óñòàíîâÿâàò
íåîñíîâàòåëíè
äåéñòâèÿ îò
ñòðàíà íà
îòâåòíèêà, êîåòî äà
àíãàæèðà
îòãîâîðíîñòòà
ìó ïî ÷ë.109 ÇÑ. Ïî
òåçè
ñúîáðàæåíèÿ
ñúäúò
íàìèðà, ÷å
èñêîâàòà
ïðåòåíöèÿ ñ
ïðàâíî
îñíîâàíèå
÷ë.109 ÇÑ ñå
ÿâÿâà
íåîñíîâàòåëíà
è êàòî
òàêàâà, ñëåäâà
äà áúäå
îòõâúðëåíà.
При този изход на
делото ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника сумата от 800,00
лева - реализирани разноски по делото.
Предвид изложените
по-горе съображения съдът
Р
Е Ш И :
ПРЕКРАТЯВА
производството по гражданско дело № 4040/2017 година по описа на Районен съд –
Монтана в частта, с която е предявен от П.В.П. ***, ЕГН ********** против ИЛИЯН
Г.П. *** иск с правно основание чл.109а от ЗС, поради недопустимост на иска.
ОТХВЪРЛЯ като
неоснователен предявения от П.В.П. ***, ЕГН ********** против ИЛИЯН Г.П. ***
иск с правно основание чл.109 от ЗС–да бъде задължен ответникът по делото да
отстрани близко насадените дървета и трайни насаждения от границата между УПИ
VІ, пл.№ 42 от кв.13 по кадастралния и регулационен план на село Горно
Церовене, обл.Монтана и УПИ І, пл.№ 5 в кв.13 по регулационния план на село
Горно Церовене, област Монтана.
ОСЪЖДА П.В.П. ***,
ЕГН ********** да заплати на ИЛИЯН Г.П. *** сумата от 800,00 /осемстотин/ лева
- реализирани в производството разноски.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
въззивно обжалване пред Окръжен съд -Монтана в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :