Р Е Ш Е Н И
Е
Номер V –31
Година 2019, 15 април град
Бургас
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Бургаският окръжен съд, ІІ-ро Гражданско отделение,V-ти
въззивен състав
На двадесет и пети март, две хиляди и деветнадесета година,
В публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Вяра КАМБУРОВА
ЧЛЕНОВЕ: Галя БЕЛЕВА
мл.с.Ваня ВАНЕВА
Секретар Таня Михова
като разгледа докладваното от съдията В.Камбурова
въззивно гражданско дело
номер 254 по описа за 2019
година
Производството по делото е по реда на чл.258 и сл. от ГПК и е образувано
по повод въззивна жалба подадена от юрисконсулт Николов, пълномощник на
„ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД,
с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.Пловдив, ул.”Христо
Г.Данов” № 37, ответник в първоинстанционното
производство, против Решение №2554/11.12.2018г. по гр.д.№6559/2018 по описа на
БРС.
С посоченото решение ответника „ЕВН
България Електроснабдяване” ЕАД е осъден да заплати на ищеца Т. сумата от
676,68 лв., представляваща допълнително начислена електроенергия, за която е
издадена ф.№**********/09.07.2018г., заплатена без основание, ведно със
законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба до
окончателното изплащане. Ответното дружество е
осъдено да заплати на ищеца разноските по делото, както и адвокатски хонорар за
осъществено безплатно процесуално представителство.
Във въззивната жалба се излагат доводи, че обжалваното решение е
неправилно, необосновано, постановено при непълнота на доказателствата и в
нарушение на материалния закон. Изразява се несъгласие с извода на съда, че
въпреки наличието на валидно правно основание за извършеното преизчисление
ответното дружество не било доказало наличието на ред за уведомяване на клиента
в Общите условия /ОУ/. Посочва, че основанието за това е чл.98а, ал.2, т.6 и
чл.104а, ал.2, т.5 ЗЕ във вр. с чл.83, ал.1, т.6 ЗЕ във вр. с чл.45, ал.1 ПИКЕЕ
/ обн. ДВ бр.98 от 12.11.2013г./ във вр. с чл.51, ал.1 ПИКЕЕ. Цитира съдебна
практика на ВКС съгласно която старите ОУ на крайните снабдители съдържат
изричен ред за уведомяване на клиентите и не е необходимо приемане на нови ОУ,
тъй като старите изпълняват изискванията на чл.98а, ал.2, т.6 ЗЕ. Излага
подробни доводи във връзка с твърдението, че съдът не е съобразил настъпилите
промени в законодателството, регулиращи обществените отношения. Посочва също
така, че липсва необходимост от приемане на нови правила, тъй като многократно
са внасяни в КЕВР заявления в тази връзка, но регулаторът не инициира процедура
с аргумент, че в ПИКЕЕ този въпрос е уреден. Счита, че е без значение авторството
на манипулацията, тъй като е въведена обективна отговорност на потребителя в
случаите, когато средството му за търговско измерване отчитане неправилно
електрическата енергия, която той консумира.
Моли за отмяна на обжалваното решение и постановяване
на ново, с което предявеният иск да бъде изцяло отхвърлен. Претендира разноски
за двете инстанции. Прави възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение в случай, че обжалваното решение бъде потвърдено.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба, с
който въззиваемата, чрез пълномощника адв. Вълканова я оспорва изцяло. Излагат се
подробни доводи. Моли се обжалваното решение да бъде потвърдено. Страната претендира
разноски. В случай, че бъде потвърдено, претендира намаляване на
юрисконсултското възнаграждение.
Въззивникът не изпраща представител в с.з.
Въззиваемата страна, представлявана от адв.Вълканова, поддържа подадения
отговор и моли за потвърждаване на първоинстанционното решение.
Въззивната жалба е подадена в
законоустановения срок от надлежно упълномощен представител на страна, която
има правен интерес от обжалването. Жалбата отговоря на изискванията на чл.260 и
чл.261 от ГПК и е допустима, поради което следва да се разгледа по същество.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се
произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в
обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните
въззивни основания в жалбата.
Първоинстанционното решение е валидно и
допустимо (постановено в рамките на правораздавателната власт на съдилищата по
граждански дела и в съответствие с основанието и петитума на искането за
съдебна защита, предявено с исковата молба).
След като прецени твърденията на
страните, с оглед събраните по делото доказателства и разпоредби на закона, съдът намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Правното основание на
предявените искове е чл.55, ал.1, предл.1 ЗЗД и чл.86,ал.1 ЗЗД.
Ищецът е предявил пред БРС иск за осъждане на ответното
дружество да му заплати сумата от 678,68лв., заплатена без основание стойност на
неизползвана от ищеца ел.енергия по ф.№**********/09.07.2018г за периода 17.08.2016-15.11.2016г. Твърди се, че ответното дружество неоснователно е извършило
корекция на сметката за посочения период. Заявява, че при извършване на
едностранната корекция за минал период не са спазени законовите изисквания,
както и ОУ, касаещи извършване на проверката, начина и реда за уведомяване.
Твърди се също така, че начислената електроенергия в размер на 3684кВтч не е
доставена и не е потребена. Претендира разноски.
От страна на ответното дружество са оспорили доводите
за недължимост на сумата от по същество и в частност твърденията за липса на
основание за коригиране на сметката на ищеца за минал период от време. Твърди
се, че на дата 15.11.2016 г. служители на "Eлектроразпределение ЮГ“ ЕАД / ЕР Юг/, извършили проверка на електромера в имота на ищеца с цел демонтаж на електромера за последваща проверка в БИМ. Това било
сторено като измервателното устройство било сложено в безшевна торба с пломба за еднократна употреба с номер 449382. Съставен бил протокол за проверката в присъствието
на двама свидетели. Допълнителната
сума за плащане била начислена, съобразно с констатираното неточно измерване от
електромера. Относно наличието на правно основание за коригиране на сметката от
ответното дружество са се позовали на разпоредбите на чл. 51 от ПИКЕЕ и чл. 98а
ал. 2, т. 6 и чл. 104а ал. 2 т. 5 от ЗЕ. Коригираните количества били
изчислени съобразно методиката по чл.48, ал.1, т.1, б.“а“ и остойностени
съобразно методиката в чл.51, ал.1 ПИКЕЕ. Сочи, че между страните е налице
валидна облигационна връзка по силата на публични и общодостъпни общи условия,
на базата на които се уреждат отношенията между тях. Претендира разноски.
В подкрепа на твърденията си страните ангажират
доказателства.
Районният съд е изяснил правилно фактическата обстановка,
като същата съответства на събраните по делото писмени и гласни доказателства.
Видно от приетото по първоинстанционното дело заключение по СТЕ., електромерът е давал до 4 пъти грешка, която водела до частично измерване
на количеството електроенергия, преминало през електромера. Методиката за
изчисляване на неотчетеното количество енергия била правилно приложена според
ВЛ.
Разпитан е в
качеството на свидетел И.Г., извършил проверката и съставил констативния
протокол.
Не се спори, че лицето, което е извършило цитираното по-горе
въздействие върху електромера не е установено.
Не се спори, че страните са обвързани от Общи условия на
договорите за пренос на електрическа енергия през електроразпределителната
мрежа на „ЕВН България електроразпределение” АД, както и от Общи условия на
договорите за продажба на електрическа енергия на „ЕВН България
Електроснабдяване” АД, които са утвърдени от ДКЕВР(сега КЕВР).Не се спори, че
към момента на извършване на корекцията са в сила ПИКЕЕ (обн. ДВ бр.98 от 12.11.2013г.).
Въз основа на констативния протокол дружеството въззивник е приело, че е налице
нарушение на чл.47, ал.5 от ПИКЕЕ, при което едностранно е коригирало сметката
на въззиваемия с процесната сума.
Спорът между страните се
свежда до това, дали въобще е било налице основание за каквато и да било
корекция на сметка за минало време.
В случая е безспорно, че ОУ на ЕВН ЕС ЕАД са приети през
2008г., т.е. преди изменението на ЗЕ от 2012г. и преди приемането на ПИКЕЕ през
2013г.
С изменението на ЗЕ, в сила от 17.07.2012 г., и по-
конкретно с приемането на нова т. 6 на чл. 98а, ал. 1, е вменено в задължение
на крайните снабдители в общите им условия да бъде изрично предвиден ред за
уведомяване на клиента при извършване на корекция на сметка, съгласно правилата
по чл. 83, ал. 1, т. 6. Дотогава такова изискване липсва. В заварените към
датата на изменението Общи условия на дружеството- жалбоподател е предвидено
задължение на снабдителя за уведомяване, но не и реда за това. Съгласно трайната
практика на ВКС- така например решение № 111/17.07.2015 г. по т. д. № 1650/2014
г., I Т. О., решение № 173/16.12.2015 г. по т. д. № 3262/2014 г., II Т. О. и
решение № 203/15.01.2016 г. по т. д. № 2605/2014 г. на I Т. О., с изменението
на ЗЕ с ДВ
бр. 54/2012 г. вече е налице законово основание
крайният снабдител да коригира сметката на клиент при доказано неточно отчитане
на потребената електрическа енергия, но
само при наличие на установен в общите условия на договорите ред за уведомяване
на клиента за извършената корекция. Фактът, че и след изменението на ЗЕ
Общите условия на дружеството- жалбоподател са останали непроменени, т. е. че
същите не са съобразени с горепосоченото изискване на чл. 98а, ал. 1, т. 6 от
ЗЕ, не дава основание да се приеме, че са налице в пълнота всички необходими
условия за реализиране на правото му да коригира сметките при доказано неточно
отчитане.
Въззивната инстанция не споделя доводите в жалбата на „ЕВН
ЕС“ ЕАД, че в случая такъв ред е налице, като се позовава на правилата за
уведомяване на клиентите за извършената корекция на сметките по чл.28, ал.2 от
ОУ на ЕВН ЕС ЕАД, респективно на общия ред за уведомяване, предвиден в чл.42 от
ОУ на „ЕВН ЕС“ ЕАД. Вярно е, че тези норми не са прогласени за нищожни. Същите
обаче са неприложими.
На въпроса защо е необходимо да се допълнят действащите към
момента ОУ с нови разпоредби относно реда за уведомяване на клиентите за
коригираните към минал момент техни сметки следва да се отговори, че съгласно
чл.10, ал.1 ЗЕ регулирането на дейностите в енергетиката и във водоснабдяването
и канализацията се осъществява от КЕВР. Общите условия на договорите между
енергийните дружества и техните клиенти се отличават от останалите договори,
сключвани при общи условия по това, че според разпоредбата на чл.21, ал.1, т.4
ЗЕ същите задължително следва да бъдат одобрени от КЕВР. След като след
изменението си през 2012г. чл.98а, ал.1, т.6 ЗЕ предвижда, че ОУ съдържат
задължително ред за уведомяване на
клиента при извършване на корекция на сметка съобразно правилата по чл.83,
ал.1, т.6 ЗЕ (т.е. по глава ІХ от ПИКЕЕ), именно това налага допълването на
заварените към момента ОУ с изрични
разпоредби, касаещи реда за уведомяване на клиента при извършване на корекция
на сметка съобразно правилата по
чл.83, ал.1, т.6 ЗЕ. След корекцията на ОУ от страна на дружеството, същите
подлежат на одобряване от КЕВР, т.е. на регламентиран държавен контрол, също на
разгласяване в обществото по реда на чл.98а, ал.3 ЗЕ (публикуване най-малко в
един централен и един местен вестник). Предвидена е и възможност несъгласният с
тях клиент да поиска специални условия- така чл.98а, ал.5 ЗЕ. Именно спазването
от страна на ЕВН ЕС ЕАД на цялата тази процедура, уредена в закона с цел защита
на крайния потребител, налага нарочното регламентиране на реда за уведомяване
на клиентите при извършване на корекция
на сметка съобразно правилата по чл.83,
ал.1, т.6 ЗЕ след приемането на ПИКЕЕ.
Недоказани са твърденията на въззивника, че получава откази
от КЕВР за одобряване на нови ОУ по причина, че действащите от 2008г. са в
съответствие с ПИКЕЕ.
В конкретния казус е безспорно, че такъв ред за уведомяване
на клиента не е предвиден в ОУ на „ЕВН ЕС“ ЕАД. Затова, както и районният съд
правилно е приел, начисляването на процесната сума от ответника „ЕВН ЕС“ ЕАД в
тежест на ищеца е извършено в нарушение на закона. Искът е основателен и следва
да бъде уважен. Тъй като изводите на двете инстанции съвпадат изцяло,
обжалваното решение следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода на делото на въззивника не се дължат разноски
по делото.
На основание чл.78, ал.3 ГПК на въззиваемия следва да се
присъдят разноските за осъществено безрлатно въззивната инстанция на основание
чл.38А от Закона за адвокатурата.
На основание чл.280, ал2 ГПК решението е окончателно и не
подлежи на обжалване.
Мотивиран от гореизложеното, Бургаският окръжен съд
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение №2554/11.12.2018г.
по гр.д.№6559/2018 по описа на БРС.
ОСЪЖДА „ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД с ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление гр.Пловдив, ул.Христо Данов“ №37, представлявано
от Стефан Младенов Заманов, Михаела Михайлова Михайлова-Дьорфлер и Йорг
Золфернер, да заплати на Г.Т.Т. с ЕГН**********,***, сумата от 300 /триста/лв., представляваща
разноски-адвокатско възнаграждение по чл.38А ЗА.
Решението
е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.