Р Е Ш Е Н И Е
№….........../26.11.2019 г.
гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, 51-ви състав,
в открито съдебно заседание, проведено на двадесет и осми октомври през две
хиляди и деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: АНТОНИЯ СВЕТЛИНОВА
при участието на
секретаря Дияна Д.,
като разгледа
докладваното от съдията
гражданско дело № 7301 по описа на съда за 2019 година,
за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на Глава XIII от ГПК.
Образувано е по предявен от Снежа С.Т., ЕГН **********, с адрес: ***, срещу
„Г.т.“ ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:***, осъдителен иск с правно основание чл. 49, ал. 1 ЗЗД за
осъждане на ответника да заплати на ищцата сумата от 5000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи
се в претърпени болки и страдания вследствие на падане на 08.01.2019 г. в гр. Варна в автобус марка „Мерцедес“ с рег. № ***,
собственост на „Г.т.“ ЕАД, настъпило в резултат от рязкото спиране на
водача на автобуса, ведно със законната
лихва, считано от датата на увреждането - 08.01.2019 г., до окончателното
изплащане на задължението.
По твърдения в исковата молба, на
08.01.2019 г. около 11:00 часа в гр. Варна ищцата С.С.Т.
пътувала в автобус на „Г.т." ЕАД с рег. № ***, движещ се по линия № 148,
управляван от водача Д.ИК., когато преди автобусна спирка „Общината“, на бул.
„Осми Приморски полк“ до № 54 автобусът бил засечен и ударен от товарен
автомобил марка „Дачия" с рег. № *** управляван
от водача С.И.С.. Мястото било посетено от полицейски служители, бил подписан
констативен протокол за ПТП с пострадали лица и на виновния водач на товарния
автомобил бил съставен акт за установяване на административно нарушение по чл. 25,
ал. 2 от ЗДвП, въз основа на който било издадено наказателно постановление от 31.01.2019
г. и наложената със същото глоба била заплатена от нарушителя. Ищцата излага,
че при пътнотранспортното произшествие водачът на автобуса употребил рязко
спирачки, вследствие на което тя залитнала и паднала до стъпалата на третата врата
на автобуса. От падането получила силни болки в лявата част на гърдите, не
можела да диша и за момент изгубила съзнание, а когато се свестила, видяла, че
над нея имало няколко пътника от автобуса, които се опитвали да й помогнат. Извикана
била линейка и пострадалата била транспортирана до Спешен център при МБАЛ
„Св.Анна“ Варна, където били установени травми и отток по лявата част на
гръдния й кош, след което била освободена за домашно лечение. Ищцата продължила
да изпитва остри болки в продължение на около десет дни, поради което предприела
контролна рентгенография, вследствие на която било установено счупване на две
леви ребра. Поддържа, че вследствие на пътния инцидент била изключително
стресирана и уплашена, в продължение на повече от месец чувствала силна болка в
областта на лявата част на гръдния кош поради настъпилите травматични
увреждания и не можела да се придвижва както обикновено, предвид болката, която
изпитвала при всяко движение, като се наложило синът и да полага денонощни
грижи за нея. Твърди, че болките продължават и понастоящем и изпитва страх от
пътуване в автобус, поради което след инцидента не ползва услугите на градския
транспорт. Счита, че стойностният еквивалент на претърпените от нея
неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания от счупени
две ребра, силен стрес и уплаха от падането в автобуса, възлиза на 5000 лв.
Намира, че посочените вреди били резултат от виновното неправомерно поведение
на водача на автобуса, който бил нарушил чл. 132, ал. 1, т. 2 от ЗДвП,
предвиждащ, че при превозване на пътници водачът е длъжен преди потегляне и по
време на движение да осигури всички условия за безопасното им превозване. Доколкото
виновното лице било в трудово правоотношение с ответника, счита, че
отговорността за вредите следва да бъде поета от последния, като се позовава на
разпоредбата на чл. 49 ЗЗД.
В съответствие с изложените твърдения е и формулираното искане по същество –
за осъждане на ответното дружество да й заплати сумата от 5000 лв.,
представляваща
обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната
лихва, считано от датата на
увреждането - 08.01.2019 г., до окончателното изплащане на задължението,
и претендира разноски.
В открито съдебно заседание ищцата, чрез процесуалния й представител адв. К.К., поддържа исковата
молба и направеното в нея искане. Представя списък на разноските по чл. 80 ГПК.
В срока по чл. 131 ГПК
ответникът – „Г.т.“ ЕАД, е депозирал отговор на исковата молба, в който
изразява становище за неоснователност на предявения иск. Не оспорва, че на
08.01.2019 г. ищцата е пътувала в посочения автобус на „Г.т.“ ЕАД, както и че
водачът на същия е предприел аварийно спиране с цел избягване на пътнотранспортно
произшествие с друго моторно превозно средство, при което ищцата е паднала.
Оспорва обаче падането да е настъпило по вина на водача, доколкото виновен за
ПТП бил водачът на товарния автомобил и поведението на управляващия автобуса
било съобразено с възникналата ситуация и разпоредбите на ЗДвП. Отделно оспорва
посочените в исковата молба травматични увреждания да са резултат от падането в
автобуса. В тази връзка излага, че при такъв род счупвания болката и проблемите
с дишането се появявали веднага, в обозрим интервал от 1-2 часа, а не след
десет дни, каквито твърдения са наведени в исковата молба. Позовава се и на
представените медицински документи, според които при първоначалния преглед
непосредствено след инцидента водещата диагноза била контузия на торса и към
този момент не било установено счупване на ребра, а такова било констатирано
едва след десет дни. Оспорва също причинно-следствената връзка между описаните
неимуществени вреди и травматичните увреждания, както и размера на вредите като
прекомерен.
По изложените
съображения по същество моли за отхвърляне на предявения иск и претендира
разноски, включително юрисконсултско възнаграждение.
В открито съдебно заседание ответникът, чрез процесуалния му представител юрк. Н.Ч., поддържа депозирания отговор и формулираното
искане по същество.
В предоставения за това
срок третото лице – помагач на страната на ответника З. „А.“ АД, изразява
становище, в което оспорва предявения иск като неоснователен. Не оспорва
наличието на застрахователно правоотношение между него и „Градски транспорт“
АД, породено от договор за задължителна застраховка „Злополука на
пътниците в средствата за обществен
транспорт“, обективирана в застрахователна полица № BG/11/218000002311, със
срок на валидност от 19.01.2018 г. до 18.01.2019 г., но счита че не е настъпил
покрит застрахователен риск. В тази връзка излага, че застраховката покрива
причинена смърт или трайна загуба на работоспособност на пътника, като според
представено експертно решение определената инвалидност на ищцата е поради общо
заболяване, а не вследствие на злополука. Оспорва да са налице елементите на
фактическия състав на деликтната отговорност на водача на автобуса, в т.ч.
противоправно и виновно негово поведение, което да е в пряка връзка с
претърпените от ищцата неимуществени вреди. Твърди, че са налице придружаващи
предхождащи нейни заболявания, които са допринесли за вредоносния резултат и релевира възражение за съпричиняване. Оспорва и размера на
претендираното обезщетение като завишен.
В открито съдебно заседание
не изпраща представител.
След като съобрази
доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, съдът намира за установено от фактическа страна следното:
С приетия за окончателен доклад по делото като безспорни и ненуждаещи се от
доказване са отделени обстоятелствата, че на 08.01.2019 г. около 11:00 часа в
гр. Варна ищцата С.С.Т. е пътувала в автобус марка
„Мерцедес“ с рег. № ***, собственост на „Г.т.“ ЕАД, движещ се по линия № 148,
управляван от водача Д.ИК., както и че преди автобусна спирка „Общината“, на
бул. „Осми Приморски полк“ до № 54, автобусът бил засечен и ударен от товарен
автомобил марка „Дачия“ с рег. № *** управляван от
водача С.И.С., при което водачът на автобуса е предприел рязко спиране, в
резултат от което ищцата е паднала в автобуса. Тези обстоятелства се
установяват и от приобщената административно-наказателна преписка по АУАН №
878154/08.01.2019 г. по описа на Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Варна
(л. 43 и сл.). От материалите по същата и се изяснява още, че водачът на
товарния автомобил при движение в средна пътна лента е навлязъл частично в
средна дясна (БУС) лента, с цел завиване на дясно, като не е пропуснал движещия
се по нея автобус и го е блъснал. За извършеното нарушение на чл. 25, ал. 2 ЗДвП на водача на товарния автомобил - С.И.С. е наложено административно
наказание. В съставения констативен протокол за ПТП с пострадали лица (л. 49) е
отразено, че след употребени спирачки от водача на автобуса е паднал пътникът
Снежана Т..
От приобщения фиш за спешна медицинска помощ от дата 08.01.2019 г. (л. 9)
се установява, че на ищцата е оказана медицинска помощ непосредствено след
инцидента, като същата се е оплаквала от силни болки в ребрата вляво.
Видно от представения
лист за преглед на пациент № 150 от 08.01.2019 г. (л. 7), и допълнителен лист
към него (л. 8), издадени от МБАЛ „Света Анна-Варна“ АД, на посочената дата ищцата
е прегледана в медицинското заведение, като е установена контузия на гръден кош
и е назначено рентгеново изследване. Такова е извършено на 08.01.2019 г., както
и на 18.01.2019 г., като при втората рентгенография е констатирана фрактура на
две ребра без дислокации (л. 6).
Приобщено е и
медицинско удостоверение № 84/2019 г., издадено от МБАЛ „Света Анна – Варна“ АД
(л. 5), в което е отразено, че се касае за контузия на гръден кош, счупване на
9 и 10-то леви ребра без разместване на фрагменти.
От приетото и
неоспорено от страните заключение на допуснатата съдебномедицинската експертиза
се изяснява, че травматичните увреждания на ищцата - контузия на гръден кош и
счупване на 9 и 10-то леви ребра, в съвкупност са обусловили временно
разстройство на здравето, неопасно за живота, изразяващо се в затрудняване на
движенията на снагата в период около 3-4 седмици. Болките и страданията от
фрактурите на две ребра са били силни в първите 8-10 дни след травмата, особено при
движения на горната част на тялото, след което постепенно са затихнали до
степен на палпаторна болка, тоест при опипване и
натиск. Според експерта няма данни за усложнения в оздравителния процес, като
епизодично болките може да се проявяват продължително време – повече от месец
след инцидента, при тежка физическа работа, резки движения и др. подобни, но
тези случаи имат предимно субективен характер, без да се повлиява
физиологичната функция на гръдния кош. Вещото лице определя травматичните
увреждания като резултат от удар с или върху твърди тъпи предмети и заключава,
че същите биха могли да се получат от процесния инцидент, тъй като масата на
падащото тяло на пострадалата и скоростта от инерцията при падането вследствие
от рязкото спиране в автобуса са
произвели достатъчно силна кинетична енергия, за да се получат установените
фрактури. При изслушването на вещото лице по реда на чл. 200 ГПК (л. 65) д-р Б.С.
пояснява, че ищцата има особен гръден кош
с вродено вталяване в средата му, което е
затруднило разчитането на първоначално направената рентгенография, като до
повторната такава, извършена десет дни след инцидента и установяваща
счупването, е било напълно възможно ищцата да извършва щадящи движения при
навеждане или изправяне. Експертът уточнява, че при второто рентгеново
изследване се виждат по ясно фрактурите, като ръбовете на фрагментите са все
още гладни, без образуван калус, респ. фрактурата е
на не повече от 10-15 дни. Допълва също, че оздравителният процес е приключил
напълно.
По
делото са събрани и гласни доказателствени средства чрез разпит на ангажираните
от ищцата свидетели.
От
показанията на св. ДК. (без дела и родство със страните, водач на автобуса към
момента на инцидента), се установява, че същият е бил принуден да употреби
спирачка, за да избегне ПТП с навлезлия в неговата пътна лента товарен
автомобил. Свидетелят излага, че се е движел със скорост около 40 км/ч, както и
че автобусът е по-стар модел и при употреба на спирачки същият не спира
веднага, а има по-дълъг спирачен път.
От
показанията на св. Й.С.(без дела и родство със страните) се изяснява, че
няколко дни след инцидента ищцата изпитвала силни болки и била обезверена и
отчаяна, изгубила чувството си за хумор.
При така установената фактическа обстановка,
съдът намира от правна страна следното:
Предявеният осъдителен иск е с правно
основание чл. 49, ал. 1 ЗЗД.
Посочената разпоредба предвижда
отговорност на лицата, които са възложили другиму извършването на някаква
работа, за вредите, причинени при или по повод на тази работа. Отговорността е
обективна и гаранционно-обезпечителна, предназначена да репарира вредоносните
последици, настъпили в резултат от чуждо виновно и противоправно поведение
(действие или бездействие), осъществено при или по повод изпълнението на
възложената дейност. Същата е приложима и в хипотези, в които във връзка с
изпълнението е допуснато нарушение на предписани или други общоприети правила.
В този смисъл са задължителните указания, дадени в т. 3 от Постановление № 4/1975 г. на
Пленума на ВС и т. 2 от Постановление № 17/1963 г. на Пленума на ВС. Следователно, за да възникне
обезпечително-гаранционната отговорност на възложителя за вреди, причинени при
или по повод на възложената работа, следва да бъде осъществен фактическият състав
на деликта по чл. 45, ал. 1 ЗЗД: противоправно деяние
(действие или бездействие), вреди, причинно-следствена връзка между тях и вина,
която по агр. от чл. 45, ал. 2 ЗЗД се предполага, както
и да е налице допълнителната предпоставка на приложимата норма на чл. 49 ЗЗД, а
именно делинквентът да е причинило вредите при или
при повод на изпълнение на възложената работа.
В контекста на
разглеждания случай, основателността на предявения иск е обусловена от
кумулативното наличие на следните материалноправни предпоставки, а именно: получаването на твърдените травматични увреждания в резултат от неправомерното
рязко спиране на водача на автобуса при възложената му от ответника работа по
управление на превозното средство, от които като пряка и непосредствена последица
са настъпили посочените в исковата молба неимуществени вреди. Съгласно
правилата за разпределение на доказателствената тежест в процеса, обективирани
в разпоредбата на чл. 154, ал. 1 ГПК, в тежест на ищцата е да проведе пълно и
главно доказване на тези факти. С оглед наведените от ответника възражения, в
негова тежест е да установи, че водачът на автобуса е предприел аварийно
спиране, за да предотврати пътнотранспортно произшествие.
Страните не спорят относно механизма на получените от
ищцата травматични увреждания и обстоятелството, че същите са резултат от
рязкото спиране на водача на автобуса, в който се е движела тя. Спорно е дали
поведението на водача е било противоправно.
От обсъдените по-горе доказателствени средства се установява, че
предприетото спиране е било с цел да се избегне пътнотранспортното произшествие
с неправомерно навлезлия в бус лентата товарен
автомобил. Поведението на водача на автобуса не може да бъде квалифицирано като
неправомерно, доколкото същото кореспондира с нормативно установеното в чл. 24,
ал. 1 ЗДвП правило, според което рязкото намаляване на скоростта е позволено, в
случай че е необходимо
за предотвратяване на ПТП. Въпросната необходимост е установена по
делото от събрания доказателствен материал, поради което настоящият съдебен
състав намира реакцията на водача на автобуса за своевременна и адекватна,
съответна на създалата се ситуация на пътното платно.
Не е налице и нарушение на разпоредбата на чл. 132, т. 2 ЗДвП, на която се позовава ищцата. Според посочената норма при превозване на
пътници водачът е длъжен преди потегляне и по време на движение да осигури
всички условия за безопасното им превозване. Предприемайки аварийно спиране,
водачът на автобуса на практика е направил опит да предотврати по-сериозни
последствия за живота и здравето на пътниците в превозното средство, предвид
реалната опасност от сблъсък с товарния автомобил и обстоятелството, че
скоростта към момента на удара е от съществено значение за последвалите вреди. Именно
поради тази причина и законът задължава участниците в движението да спрат при
наличието на такава опасност.
Няма данни водачът на автобуса да се е движел с
неразрешена скорост, нито да е извършил друго нарушение на правилата на
движение, което да бъде определено като неправомерно негово деяние, респ. да
обуслови неговата отговорност и тази на възложилия му работата ответник „Г.т.“
ЕАД.
Предвид липсата на един от кумулативните елементи,
включени в правопораждащия съдебно предявеното вземане фактически състав, искът
се явява неоснователен и като такъв следва да бъде отхвърлен.
При тези изводи съдът не намира за необходимо да обсъжда
останалите предпоставки, касаещи основателността на претенцията, респ.
направените във връзка с тях възражения на страните.
По разноските:
На основание чл.
78, ал. 3 ГПК и с оглед изхода на делото, в полза на ответника следва да бъдат
присъдени разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв.,
определен по реда на чл. 78, ал. 8 във вр. чл. 25,
ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ.
Съобразно
изхода на делото, разноски в полза на ищцата не следва да се присъждат.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения от
Снежа С.Т., ЕГН **********, с адрес: ***, срещу
„Г.т.“ ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:***, осъдителен иск с правно основание чл. 49,
ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищцата сумата от 5000 лв. (пет хиляди лева),
представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени
болки и страдания вследствие на падане на 08.01.2019 г. в гр. Варна в автобус
марка „Мерцедес“ с рег. № ***, собственост на „Г.т.“ ЕАД, настъпило в резултат
от рязкото спиране на водача на автобуса, ведно със законната лихва, считано от
датата на увреждането - 08.01.2019 г., до окончателното изплащане на
задължението;
ОСЪЖДА Снежа С.Т., ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати на „Г.т.“ ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление:***, сумата от 100 лв.
(сто лева), представляваща сторени в настоящото производство съдебно-деловодни
разноски за юрисконсултско възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 3 и ал. 8 ГПК във вр. чл. чл. 25, ал. 1 от Наредбата за
заплащането на правната помощ;
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Варна в
двуседмичен срок от връчването му на страните;
ПРЕПИС от настоящото решение да се връчи на страните, чрез процесуалните им
представители, на основание чл. 7, ал. 2 ГПК;
РЕШЕНИЕТО е постановено
при участието на „З.а.д.А.“ АД, ЕИК *** със седалище и
адрес на управление:***, като трето лице - помагач на страната на ответника
„Г.т.“ ЕАД, ЕИК ***.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: