Р Е Ш Е Н И Е

 

 

Номер

Година

03.04.2020

Град

Кърджали

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен

Съд

Състав

На

04.03

Година

2020

В открито заседание и следния състав:

Председател

АНГЕЛ МОМЧИЛОВ

Членове

Виктор Атанасов Айгюл Шефки

Секретар

Мелиха Халил

Прокурор

Бонка Василева

като разгледа докладваното от

Ангел Момчилов

КАН

дело номер

254

по описа за

2019

година.

 Производството е касационно по реда на чл. 63, ал. 1, пр. 2 от ЗАНН във вр. с чл. 208 и сл. от АПК.

Депозирана е касационна жалба от началник на РУ - Джебел против Решение № 162/12.11.2019 г., постановено по АНД № 257/2019 г. по описа на Районен съд – Момчилград. С цитираното решение е отменено Наказателно постановление № 19-6110-000072/02.10.2019 г., издадено от началник група към ОДМВР - Кърджали, РУ - Джебел, с което на М.М.О. от *** на основание чл. 179, ал. 2 във вр. с ал. 1, т. 5 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 200 лв., за извършено на 26.09.2019 г. в ***, нарушение на чл. 25, ал. 1 от ЗДвП.

Излага съображения, че от събраните в производството пред районния съд доказателства се установявало безспорно, че М.М.О. е извършил вмененото му нарушение на разпоредбата на чл. 25, ал. 1 от ЗДвП. Излага фактическата обстановка на нарушението: на 26.09.2019 г. в ***, управлявайки лек автомобил „Дачия Логан“ с рег. № ***, предприел маневра завиване наляво при наличие на единична непрекъсната линия М1, без да се убеди, че няма да създаде опасност за участниците в движението, които се движат след него и да извърши маневрата като се съобразява с тяхната скорост на движение. В резултата на това движещия се след него мотоциклет Сузуки с рег. № ***, собственост и управляван от М. С. С., ЕГН: ********** от ***, намалил скоростта си, за да избегне удар в лекия автомобил, поради което паднал върху пътното платно и се блъснал в автомобила. Настъпило ПТП с пострадал водач на мотоциклета и материални щети по двете МПС.

Сочи, че с действията си по предприемане на горепосочената маневра, М.О. е създал опасност за участниците в движението, без да се съобрази с тях и е причинил ПТП, с което виновно е нарушил чл. 25 ал. 1 от ЗДвП. Това обстоятелство се потвърждавало по несъмнен начин от записите на видео охранителната система, действаща на територията на ***, както и от показанията на свидетелите по делото.

В тази връзка намира изводите на районния съд за неправилни и необосновани, респ. процесното административно нарушение било доказано по несъмнен начин, като в производството по издаване на АУАН и съставяне на НП не били допуснати съществени процесуални нарушения.

Предвид изложеното моли съда да постанови акт, с който да отмени Решение № 162/12.11.2019 г., постановено по АНД № 257/2019 г. по описа на Районен съд – Момчилград, след което да постанови решение по същество, с което да потвърди Наказателно постановление № 19-6110-000072/02.10.2019 г., издадено от началник група към ОДМВР - Кърджали, РУ - Джебел, с което на М.М.О. от *** на основание чл. 179, ал. 2 във вр. с ал. 1, т. 5 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 200 лв., за извършено на 26.09.2019 г. в ***, нарушение на чл. 25, ал. 1 от ЗДвП.

В съдебно заседание, редовно призован, не се явява и не изпраща представител.

Ответникът по касация се представлява от адв. А.Д., който излага доводи за законосъобразност и обоснованост на решението на районния съд. В тази връзка поддържа изцяло съображенията, въведени в депозираното възражение против касационната жалба. Предвид това моли за решение, с което бъде оставено в сила атакуваното решение на Районен съд – Момчилград и му бъдат присъдени деловодни разноски.

Окръжна прокуратура Кърджали, чрез прокурор В., оспорва касационната жалба като неоснователна и предлага решението на Районен съд - Момчилград да бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно. Релевира съображения, че в производството пред първоинстанционния съд не се е установило извършването на административното нарушение, поради което не са били налице основанията за ангажиране на отговорността на М.М.О. за нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП.

Административен съд - Кърджали, в настоящия съдебен състав, след като извърши проверка на атакуваното решение и прецени допустимостта и основателността на касационната жалба, с оглед наведените в нея касационни основания, приема за установено следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от страна по делото, за която то е неблагоприятно и като такава е процесуално допустима.

Релевираните от касатора основания за необоснованост на атакуванато решение, по съществото си представляват касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК.

Разгледана по същество, депозираната касационна жалба се явява неоснователна по следните съображения:

С обжалваното решение Районен съд - Момчилград е отменил Наказателно постановление № 19-6110-000072/02.10.2019 г., издадено от началник група към ОДМВР - Кърджали, РУ - Джебел, с което на М.М.О. от *** на основание чл. 179, ал. 2 във вр. с ал. 1, т. 5 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 200 лв., за извършено на 26.09.2019 г. в ***, нарушение на чл. 25, ал. 1 от ЗДвП, изразяващо се в това, че на 26.09.2019 г. в ***, управлявайки лек автомобил „Дачия Логан“ с рег. № ***, предприел маневра завиване наляво при наличие на единична непрекъсната линия М1, без да се убеди, че няма да създаде опасност за участниците в движението, които се движат след него и да извърши маневрата като се съобрази с тяхната скорост на движение. В резултата на това движещия се след него мотоциклет Сузуки с рег. № ***, собственост и управляван от М. С. С., ЕГН: ********** от ***, намалил скоростта си, за да избегне удар в лекия автомобил, поради което паднал върху пътното платното и се блъснал в автомобила.

Районният съд е приел, че в конкретния случай не са били налице основанията за ангажиране на административнонаказателната отговорност на М.О.. Изложил е мотиви, че ПТП е настъпило в резултата на това, че водачът на движещия се зад лекия автомобил мотоциклет Сузуки с рег. № *** - М. С. С., рязко е натиснал спирачния механизъм на превозното средство, при което е загубил контрол над мотоциклета и е паднал на пътното платно, след което се е ударил в задната броня на автомобила. Посочил е, че от разпитаните по делото свидетели Д. Т. и Д. Ч. се установило, че управляваният от жалбоподателя таксиметров автомобил е бил ударен от тялото на мотоциклетист, който се е движил след него и поради рязко натискане на спирачките на мотоциклета е загубил управлението и контрола, след което е паднал на земята.     

При извършената служебна проверка, в съответствие с разпоредбата на чл. 218, ал. 2 от АПК и с оглед правомощията на касационната инстанция, съгласно цитираната разпоредба, настоящият състав намира, че оспореният съдебен акт е валиден, като постановен от надлежния районен съд, съобразно правилата на родовата и местната подсъдност, в надлежен съдебен състав и в рамките на правораздавателната власт на този съд. Решението на районен съд е допустимо, като постановено по подадена от надлежно легитимирано лице и в законоустановения срок жалба, т. е. не са налице процесуални пречки, изключващи допустимостта на проведеното пред този съд производство и не са налице основания за неговата ревизия в този смисъл.

Извършвайки своята проверка в рамките на приетите за установени от предходната съдебна инстанция факти и обстоятелства, Административен съд – Кърджали намира, че доводите, изложени в касационната жалба на началник РУ – Джебел са неоснователни и релевираното отменително основание не е налице. В тази връзка като е приел, че описаното в АУАН и НП нарушение не е установено от обективна и субективна страна, районният съд не е допуснал нарушения при анализа и оценката на доказателствата. Съответствието между приетото от съда и установеното от доказателствата, както и между приетото от съда и направените от него изводи, води до обоснованост на постановеното решение.

Касационният съдебен състав изцяло споделя изводите на районния съд, по следните съображения:

Съгласно чл. 6 от ЗАНН, административно нарушение е това деяние (действие или бездействие), което нарушава установения ред на държавното управление, извършено е виновно и е обявено за наказуемо с административно наказание, налагано по административен ред. Деянието, обявено за административно нарушение, е виновно, когато е извършено умишлено или непредпазливо – чл. 7, ал. 1 от ЗАНН. Умишлено е деянието в случаите, когато деецът е съзнавал общественоопасния му характер, предвиждал е неговите общественоопасни последици и е искал или допускал настъпването на тези последици.

В конкретния случай на М.М.О. от *** е вменено извършването на административно нарушение на чл. 25, ал. 1 от ЗДвП, изразяващо се в това, че на 26.09.2019 г. в ***, управлявайки лек автомобил „Дачия Логан“ с рег. № ***, предприел маневра завиване наляво при наличие на единична непрекъсната линия М1, без да се убеди, че няма да създаде опасност за участниците в движението, които се движат след него и да извърши маневрата като се съобрази с тяхната скорост на движение. В резултата на това, движещия се след него мотоциклет Сузуки с рег. № ***, собственост и управляван от М. С. С., ЕГН: ********** от *** намалил скоростта си, за да избегне удар в лекия автомобил, поради което паднал върху пътното платното и се блъснал в автомобила.

От представените и приети от районния съд доказателства се установява следният механизъм на настъпване на ПТП: на 26.09.2019 г. в ***, М.М.О. е управлявал лек автомобил „Дачия Логан“ с рег. № ***, движейки се по ул.„***“, в непосредствена близост до автогарата, касаторът е променил правата на движение като с предната си част автомобилът е навлязъл в лявата част на платното си за движение и непосредствено пред съществуващата на мястото пешеходна пътека е спрял МПС. В този момент на разстояние от няколко десетки метра зад него се е движил мотоциклет Сузуки с рег. № ***, управляван от М. С. С. от ***. Мотоциклетистът е задействал рязко спирачната система на превозното средство, при което е загубил контрол върху същото и паднал на пътното платно, на значително разстояние от спрелия автомобил. Вследствие на инерционните сили и скоростта мотоциклетът и водачът са започнали да се плъзгат по пътното платно, при което мотоциклетът е ударил лекият автомобил в лявата предна част и е продължил плъзгането си като е навлязъл в намиращото се напред кръстовище и е спрял на 49 метра от мястото на падането, а водачът С. е продължил плъзгането си и след няколко метра се е блъснал в дясната част на задната броня на спрелия автомобила. Тази фактическа обстановка се установява от разпита на свидетелите Д. Ч. и Д. Т. – очевидци на произшествието, приложеният снимков материал от охранителни камери и план-схема на ПТП № ***/*** г.

При тези данни, както правилно е преценил районният съд, нарушението не се явява доказано от обективна страна и субективна страна, респ. липсват безспорни данни за неизпълнени на разпоредбата на чл. 25, ал. 1 от ЗДвП, въвеждаща задължението за водач на пътно превозно средство, който ще предприеме каквато и да е маневра, като например да заобиколи пътно превозно средство, да излезе от реда на паркираните превозни средства или да влезе между тях, да се отклони надясно или наляво по платното за движение, в частност за да премине в друга пътна лента, да завие надясно или наляво за навлизане по друг път или в крайпътен имот, преди да започне маневрата, трябва да се убеди, че няма да създаде опасност за участниците в движението, които се движат след него, преди него или минават покрай него, и да извърши маневрата, като се съобразява с тяхното положение, посока и скорост на движение.

В производството пред районния съд не са ангажирани, съответно приети и доказателства, които да установяват, че касаторът е причинил пътно транспортно произшествие, поради нарушение на изискванията на чл. 179, ал. 1, т. 5 от ЗДвП - неспазване на  предписанието на пътните знаци, пътната маркировка и другите средства за сигнализиране, правилата за предимство, за разминаване, за изпреварване или за заобикаляне, ако от това е създадена непосредствена опасност за движението, поради което и ангажирането на административнонаказателна отговорност по чл. 179, ал. 2 във вр. с ал. 1, т. 5 от ЗДвП, е незаконосъобразно.

Ангажирането на административнонаказателната отговорност по горепосочената санкционна норма изисква на първо място деецът да е причинил ПТП поради движение с несъобразена скорост, неспазване на дистанция или нарушение на задълженията си по ал. 1, вкл. цитираните по чл. 179, ал. 1, т. 5 от ЗДвП и на второ място нарушителят да е действал умишлено. В тази връзка релевантно за настоящия случай е обстоятелството, дали на 26.09.2019 г. М.М.О. е осъществил вмененото му нарушение на ЗДвП и дали вследствие на това е настъпило процесното ПТП. Събраните в производството пред районния съд доказателства не установяват тези обстоятелства. В тази връзка следва да се  посочи, че на посочената дата и място безспорно касаторът е управлявал посочения в акта и постановлението лек автомобил „Дачия Логан“ с рег. № ***, но липсват доказателства, които да обосноват извода, че е осъществил вмененото му нарушение на ЗДвП.

Според касационния състав в производството не е доказано, че е налице предприета маневра завиване наляво по смисъла на чл. 36 и чл. 37 от ЗДвП от страна на М.О., като с категоричност няма безспорни доказателства за допуснато нарушение на чл. 25, ал. 1 от ЗДвП. Промяната на правата на движение не води автоматично до извода за завиване наляво или надясно. Обстоятелството, че е спрял автомобила непосредствено пред съществуващата на мястото пешеходна пътека по смисъла на § 6, т. 54 от ДР на ЗДвП е изцяло в съответствие със задълженията му като водач на МПС по чл. 119 от ЗДвП.

На следващо място безспорно е, че движещият се зад касатора мотоциклет е преустановил нормалното си движение си по пътното платно на значително разстояние от спрелия автомобил и по-конкретно е паднал на лентата за движение и е започнал да се плъзга по асфалта напред към автомобила, при което след няколко метра, първоначално мотоциклетът се е ударил в спрялото МПС, а след това и водачът. С други думи, липсват доказателства, които да установят пряка причинна връзка между действията на касатора в качеството му на водач на лек автомобил „Дачия Логан“ с рег. № *** и настъпилото ПТП. Показанията на свидетелите – очевидци на произшествието, взети в съвкупност с приложения снимков материал от действащата на мястото видео охранителна система, по-скоро обосноват извода, че настъпилото пътнотранспортно произшествие е в пряка причинно-следствена връзка с действията на водача на мотоциклет Сузуки с рег. № *** - М. С. С., а именно висока скорост и внезапно задействане на спирачната система на пътното превозно средство, довели до загуба на контрол и падане на пътното платно. Допълнителен аргумент в тази насока е и обстоятелството, че след падането мотоциклетът се е плъзгал по платното на значително разстояние – 49 метра, като независимо от настъпилия удар по лявата част на спрелия лек автомобил е продължил движението си (плъзгането) право напред навлизайки в зоната на намиращото се в права посока кръстовище.

За прецизност и отделно от горното, следва да се отбележи, че преди да ангажира административнонаказателната отговорност по чл. 179, ал. 2 от ЗДвП е необходимо АНО да извърши преценка на това, дали извършеното деяние не съставлява престъпление. В случая данни за такава преценка липсват, независимо от обстоятелството, че единият от участниците в ПТП - М. С. С., с оглед здравословното му състояние/контузни рани/ е бил откаран и настанен в ЦСМП гр. Кърджали, което е изрично отразено в АУАН и НП.

По изложените съображения, касационният съд намира, че в производството пред първоинстанционния съд не е било установено, че административното нарушение е извършено от обективна и субективна страна, поради което и наложеното административно наказание се явява незаконосъобразно. Пред касационната инстанция не са представени никакви доказателства, оборващи този извод, като в процесната жалба не са релевирани надлежни твърдения в обратната насока.

Предвид горното, настоящият съдебен състав намира депозираната касационна жалба от началник РУ - Джебел за неоснователна, поради което и процесното решение на Районен съд – Момчилград, като законосъобразно, респ. постановено при липса на допуснати нарушения на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила, следва да бъде оставено в сила.

При този изход на делото и с оглед надлежно заявеното от пълномощника на ответника искане за присъждане на деловодни разноски, произтичащи от заплатено адвокатско възнаграждение, то съдът след като съобрази релевантната редакция на нормата на чл. 63 от ЗАНН/ДВ, бр. 94/2019 г./, счита същото за доказано по основание, респ. дължими са направените разноски в касационното производство. В този смисъл пред касационната инстанция е представен договор за правна защита и съдействие № ***/*** г., видно от който страните са уговорили адвокатско възнаграждение в размер на 400 лв., изплатено изцяло в брой от М.М.О., поради което и на основание чл. 63, ал. 3 във вр. ал. 1, пр. II  от ЗАНН във вр. чл. 208 и сл. от АПК в полза на касатора следва да бъдат присъдени деловодни разноски, произтичащи от заплатено адвокатско възнаграждение за касационното производство в размер на 400 лв. В конкретния случай не е релевирано надлежно възражение за прекомерност на заплатеното възнаграждение от страна на насрещната страна, поради което съдът не следва да прилага чл. 63, ал. 4 от ЗАНН, респ. да редуцира разноските до размера, предвиден с чл. 36 от Закона за адвокатурата  във вр. с чл. 18, ал. 2 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

На основание § 1, т. 6 от ДР на АПК следва деловодните разноски да бъдат възложени в тежест на ОДМВР-Кърджали, която дирекция е юридическо лице съгласно чл. 37, ал. 2 от ЗМВР и в чиято структура упражнява дейността си административният орган, издал процесното наказателно постановление.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК и във връзка с чл. 63, ал. 1, предл. ІІ от ЗАНН, Административният съд

 

 

 

 

 

Р Е Ш И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 162/12.11.2019 г., постановено по АНД № 257/2019 г. по описа на Районен съд – Момчилград.

ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР гр.Кърджали да заплати на М.М.О. от ***, с ЕГН **********, деловодни разноски в размер на 40 лв., представляващи заплатено адвокатско възнаграждение.

 

Решението е окончателно.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                             ЧЛЕНОВЕ:  1.

         

                                                                                       2.