Определение по дело №1117/2010 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

и за да се произнесе взе предвид следното :

С решение №160/24.01.2012 г., постановено по гр.д.№766/11 г., К.Р.С. е отхвърлил предявения от Ф. М. Е. от С. №14, О., с ЕГН *, против Р. М. Е., с ЕГН * и М. А. Е., с ЕГН *, двамата от С. №. О., иск с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК, относно признаване правото на собственост върху 1/3 идеална част от НЕУРЕГУЛИРАН ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с площ 1058 кв.м., находящ се в урбанизираната територия на с. Г. О. К., обл. К., ведно с построената в имота масивна жилищна сграда със застроена площ 82.60 кв.м., състояща се от три стаи, кухня, килер, коридор и баня, както и полумасивна стопанска сграда със застроена площ 72.40 кв.м., при граници на целия имот: изток - път, запад -граница на урбанизирана територия, север - граница на урбанизирана територия, юг-дворно място. Съдът е отхвърлил и предявения от Ф. М. Е. от С. №14, О., с ЕГН *, против Р. Р. М., с ЕГН * и Муазес А. М., с ЕГН *, двамата от С. №. О., иск с правно основание чл.108 от ЗС за предаване на владението и отстъпване собствеността върху 1/3 иõеална част от НЕУРЕГУЛИРАН ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с площ 1058 кв.м., находящ се в урбанизираната територия на с. Г. О. К., обл. К., ведно с построената в имота масивна жилищна сграда със застроена площ 82.60 кв.м., състояща се от три стаи, кухня, килер, коридор и баня, както и полумасивна стопанска сграда със застроена площ 72.40 кв.м., при граници на целия имот: изток - път, запад -граница на урбанизирана територия, север - граница на урбанизирана територия, юг -дворно място. Решаващият съд е отхвърлил и предявения от Ф. М. Е. от С. №14, О., с ЕГН *, против Р. Р. М., с ЕГН * и Муазес А. М., с ЕГН *, двамата от С. №. О., иск с правно основание чл.537, ал.2 от ГПК, относно отмяната на Нотариален акт за покупко- продажба на недвижим имот №27, том II, рег.№4257, дело №227/2007г. на нотариус К.Д.. Осъдил е ищеца Ф. М. Е. да заплати на ответниците Р. Р. М. и Муазес А. М., и двамата от С. №. О., деловодни разноски в размер на 1100лв., представляващи адвокатско възнаграждение.

Недоволен от решението е останал ищецът Ф. М. Е., който го обжалва изцяло. Жалбодателят твърди, че атакуваното първоинстанционно решение е постановено при неправилно приложение на материалния закон и е необосновано. Излага съображения, че от събраните по делото доказателства по безспорен начин се установявало, че процесният имот след смъртта на родителите им останал наследствен при квоти от по 1/3 ид.част за ищеца, за първия ответник и за техния трети брат св. М.Е.. Твърди се, че при така установената фактическа обстановка решаващият съд формирал неправилни и необосновани изводи. В аспекта на изложеното жалбодателят моли настоящата инстанция да отмени атакуваното първоинстанционно решение вместо което постанови друго, с което уважи изцяло предявените искове. Жалбодателят претендира разноски и за двете инстанции.

В надлежния по чл.263, ал.1 от ГПК срок, отговори на въззивната жалба от ответниците по същата Р. М. Е., М. А. Е., Р. Р. М. и Муазес А. М., ответници и в първоинстанционното производство, не са постъпили.

В съдебно заседание, жалбодателят Ч. представени от процесуалния му представител писмени бележки поддържа въззивната си жалба по изложените в нея съображения.

В съдебно заседание, ответниците по въззивната жалба Р. М. Е. и М. А. Е., редовно призовани не се явяват, не се представляват и не вземат становище по същата.

В съдебно заседание, ответниците по въззивната жалба Р. Р. М. и М. А. М. Ч. процесуалния си представител, оспорват същата.

Окръжният съд, след преценка на доказателствата, приема за установено следното:

Жалбата като подадена в срок и от имащо правен интерес от това, лице, е процесуално допустима, и като такава подлежи на разглеждане по същество.

Пред надлежния, К.Р.С., са предявени в обективно съединение иск с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК, с който се цели да бъде установено по отношение на ответниците Р. и М. Е., че ищецът е собственик на 1/3 ид.ч. от процесния имот, а по отношение на ответниците Р. Р. М. и М. А. М., иск с правно основание чл.108 от ЗС, с който се цели същите да бъдат и осъдени да предадат на ищеца владението върху претендираната част от процесния имот. В производството е направено и искане с правно основание чл. 537, ал.2 от ГПК за отмяна на притежавания от ответниците-съпрузи Р. и М. М., нотариален акт за покупко –продажба до размера на претендираната част. Ищецът обосновава исковата си претенция с наследствените си права.

В аспекта на поставената правна рамка, настоящата инстанция приема за безспорно, че ищецът Ф. М. Е. и условно нареченият първи ответник Р. М. Е. са братя и заедно със св. М. М. Е., са наследници на родителите си М. Е. А. и И. Р. А., починали съответно на 25.03.1997 г. и на 19.04.2003 г. Приема също, че най-големият от тримата братя св.М. Е. напуснал дома на родителите си и преместил да живее в собствена къща в същото село през 1983 г., ищецът Ф. направил същото в периода непосредствено след 1983 г., и от този момент само най-малкият син - ответникът Р. останал да живее в процесния имот, съставляващ къщата на родителите им и да се грижи за тя§.

Установено е в производството, че с нотариален акт за собственост върху недвижим имот на основание чл.483, ал.3 от ГПК № 26, т.ІІ, рег.№ 4247, н.д. № 226/2007 г. на нотариус с рег.№ 279 на НК, на 29.08.2007 г. ответниците Р. М. Е. и М. А. Е. са признати за собственици на НЕУРЕГУЛИРАН ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с площ 1058 кв.м., находящ се в урбанизираната територия на с. Г. О. К., обл. К., ЕКАТТЕ 18419, попадащ в поземлен имот с кад. № 17001 с НТП-населено място, ведно с построената в имота през 1986 г. масивна жилищна сграда със застроена площ 82.60 кв.м., състояща се от три стаи, кухня, килер, коридор и баня, както и полумасивна стопанска сграда със застроена площ 72.40 кв.м., при граници на целия имот: изток - път, запад -граница на урбанизирана територия, север - граница на урбанизирана територия, юг-дворно място.

Установено е в производството, и че с нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 27, т.ІІ, рег.№ 4257, н.д. № 227/2007 г. на нотариус с рег.№ 279 на НК, на 29.08.2007 г. ответниците Р. М. Е. и М. А. Е. са продали на ответника Р. Р. М. по време на брака му с ответницата М. А. М. процесния НЕУРЕГУЛИРАН ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с площ 1058 кв.м., находящ се в урбанизираната територия на с. Г. О. К., обл. К., ЕКАТТЕ 18419, попадащ в поземлен имот с кад. № 17001 с НТП-населено място, ведно с построената в имота през 1986 г. масивна жилищна сграда със застроена площ 82.60 кв.м., състояща се от три стаи, кухня, килер, коридор и баня, както и полумасивна стопанска сграда със застроена площ 72.40 кв.м., при граници на целия имот: изток - път, запад -граница на урбанизирана територия, север - граница на урбанизирана територия, юг-дворно място.Данъчната оценка на продавания имот възлиза на 1600.70 лв. Данъчната оценка на имота към момента на завеждане на исковата претенция възлиза на 3 318.39 лв.

И всъщност основният въпрос в производството е този, дали по отношение на ответниците-съпрузи Р. М. Е. и М. А. Е. е изтекла придобивната давност и при това към 11.05.2011 г.-моментът на завеждане на исковата претенция за собственост от ищеца. За да отговори на този въпрос въззивният съд съобразявайки събраните по делото доказателства в тяхната цялост и поотделно, установи, че ответниците-съпрузи Р. и М. Е. с декларация № *** са декларирали процесния имот като свой пред надлежните органи - в онзи момент ТУ”Данъчна администрация”, Данъчна служба, гр.К., т.е от този момент същите са предявили своите намерения да своят процесния имот и по отношение на наследниците, братята ищец Ф. и св.Е., и по отношение на майка им И. и по отношение на обществото като цяло. По делото се установява безспорно, вкл. и от свидетелските показания на свидетелите на ищцовата страна, и най вече тези на св. М. Е., брат на ищеца и на първия ответник, че той –М. си построил собствена къща около 1983 г., ищецът Ф. също си построил негова къща след 1983 г., а ответникът Р., на когото свидетелят сам отстъпил стаята си, останал да живее в къщата на родителите им. Установява се, че те никога не са се карали за тези имоти и живеели като братя, и че споровете възникнали отскоро. А от анализа на останалите свидетелски показания се установява, че това е станало през 2009 г., и още повече, че споровете всъщност възникнали не по отношение процесния имот изобщо, а само и единствено по отношение на владението на една стая от полумасивната стопанска постройка, съществуваща отделно в процесния неурегулиран имот, за която ищецът претендира да е построил сам и за себе си. В казуса обаче кой, кога и как е построил две стаи в имот, собственост на трето лице- наследодателя М., не по установения за това ред, е ирелевантно. Релевантното в случая е само обстоятелството, че след като напуснали бащиния си имот по-големите братя на ответника Р. след 1983 г. и до възникналото през 2009 г. противопоставяне на ищеца Ф. относно владението на една стая от полумасивната стопанска постройка, не се установи някой да се е противопоставял на владението и своенето на ответниците-съпрузите Е., което противопоставяне да е попречило на теченето на законово необходимата в казуса придобивна давност. Моралната страна на това кой от братята кога и колко е получил от своите родители в казуса няма юридическо звучене. В аспекта на изложеното събраните в производството доказателства, макари и косвени и сами по себе си не обосноваващи намерение за своене, представляващи писмени доказÓтелства за платени местни данъци и такси, и режийни разноски за ползването на имота, определено в производството поддържат тезата на ответниците Е., че те необезпокоявани след като са декларирали имота като свой са ги заплащали за годините 1998 г., 2001 г., 2002 г.,2003 г.,2004 г., 2005 г., 2006 г. и 2007 г. Такива доказателства обосноваващи тезата на ответниците в първоинстанционното производство са и приетите по делото извадки от КВС на землище Г. и скица за геодезическо заснемане на процесния имот, в които като собственик на имота е посочен ответникът Р. Е.. Т.е. още веднъж това иде да рече, че ответниците Е. са афиширали в обществото своето намерение да владеят имота като свой, и това афиширане е намерило своето отражение и в официални документи за населеното място. Или казано в обобщение за периода от месец март 1998 г. и до месец март 2008 г. е изтекла в полза на ответниците Е. изискуемата се от закона придобивна давност, която ги е направила собственици на процесния имот.

Исковата претенция предявена по отношение на ответниците –съпрузи М. както беше посочено намира своята правна квалификация в нормата на чл.108 от ЗС. Съобразно цитираната разпоредба собственикът може да иска своята вещ от всяко лице, което я владее или държи без да има основание за това. Т.е. иде реч за т.н. ревандикационен иск, за уважаването на който, ищецът следва да докаже, че е собственик на спорния имот, че той-ищецът е лишен от владението на спорния имот, защото ответникът е във владение на същия, и че ответникът го владее без правно основание. С оглед изложеното в предходни абзаци ищецът не доказа, че е собственик на спорния имот. Нещо повече той и не доказа, че ответниците М. владеят процесния имот без правно основание. Изложеното обосновава извода, че като е приел, че искът с правно основание чл.108 от ЗС е неоснователен, защото в производството ответниците-съпрузи М. владеят спорния имот на самостоятелно правно основание, а именно като придобили собствеността Ч. покупко-продажба от собственици, първоинстанционният съд е постановил и в тази му част правилно решение, което следва да бъде потвърдено. А обусловеността му от изхода на основния иск, прави в този смисъл искането с правно основание чл.537, ал.2 от ГПК, също неоснователно.

При този изход на делото, доколкото разноски изрично не са поискани от ответниците по жалбата, такива не се и следват.

Водим от горното, съдът

Р Е Ш И :

ПОТВРЪЖДАВА решение №160/24.01.2012 г., постановено по гр.д. № 766/2011 г. по описа на К.Р.С..

Решението на основание чл.280, ал.2 от ГПК, не подлежи на касационно обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1. 2.