№ 4047
гр. София, 29.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 35 СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:РУМЯНА М. НАЙДЕНОВА
при участието на секретаря СОНЯ Д. КОНСТАНТИНОВА
като разгледа докладваното от РУМЯНА М. НАЙДЕНОВА Гражданско дело
№ 20211110145874 по описа за 2021 година
Производството е образувано по искова молба на *****. против **.
Ищецът извежда съдебно предявените субективни права при твърденията, че на
04.07.2007г. сключил с ответника договор за банков кредит в размер на 165220 лв.
Ответникът му удържал без основание сума в размер на 1000 лв. за периода 01.08.2016г. до
01.08.2019г. Претендира връщане на заплатените над договорените суми в размер на
4647.80 лв. /след допуснатото увеличение на иска/, тъй като същите били недължимо
платени при начална липса на основание, ведно със законната лихва от датата на подаване
на исковата молба до окончателното изплащане на сумата. Претендира направените
разноски.
В законоустановения срок ответникът подава писмен отговор на исковата молба, с
който оспорва предявените искове като неоснователни. Не спори, че действително между
страните е сключен договор за банков кредит. Оспорва предявеният иск за връщане на
претендираните от ищеца суми, тъй като твърди, че са налице сключени допълнителни
споразумения, поради което същите не са били платени без основание. Прави възражение за
изтекла погасителна давност.
Софийски районен съд, като прецени всички доказателства и доводи на
страните съгласно чл. 235, ал. 2 от ГПК, намира за установено от фактическа страна
следното:
Представен е договор за кредит № HL24167/04.07.2007г. между страните по
настоящето производство, видно от който ответникът е предоставил на ищеца кредит в
размер на 165220 лв. за покупка на недвижимия имот, подробно описан в исковата молба,
1
срещу което ищецът се е задължил да върне кредита, заедно с дължимите лихви, в сроковете
и при условията на договора.
С допълнително споразумение от 12.10.2011г. страните са предоговорили отделни
клаузи от договора, като е предвидено, че ищцата дължи на банката преференциална
годишна лихва в размер на действащия БЛП на банката, намален с 1.05 пункта. Посочено е,
че към момента на подписване на споразумението БЛП е в размер на 10.5 %. Съгласно чл. 2
от допълнителното споразумение действащия БЛП не подлежи на договаряне и промените в
него стават незабавно задължителни за страните.
Като доказателство по делото са приети искания за предсрочно погасяване на кредита
и погасителни планове в тази връзка, като при всяко предсрочно погасяване страните са
подписвали анекси.
Видно от решение от 29.03.2017г. по гр. д. № 17002/2015г. на СРС, изменено
частично с решение № 2431/18.04.2018г. по гр. д. № 9737/2017г. на СГС, съдът е приел за
нищожни клаузите на чл. 3, ал. 2 само в частта за договорката за променлива лихва – след
думата БЛП „валиден за съответния период за начисляване на лихвата”, както и клаузите на
чл. 3, ал. 6, чл. 6, ал. 3 и чл. 12 от договора за кредит.
По делото е изслушана и приета ССЕ, която съдът изцяло възприема като
компетентно дадена и я кредитира.
Други доказателства от значение за предмета на спора, в предвидения в
процесуалния закон срокове, не са ангажирани.
При така установените факти съдът приема от правна страна следното:
Вземането за връщане на дадено при начална липса на основание за получаването му
се поражда при следните предпоставки: даване и получаване на нещо, при липса на
основание за получаването, респ. даването. В тежест на ищеца е да докаже даването, респ.
получаването, а в тежест на ответника е да докаже основанието за задържането му.
Не е спорно между страните, че са страни по договор за банков кредит за покупка на
недвижим имот.
Видно от решение от 29.03.2017г. по гр. д. № 17002/2015г. на СРС, изменено
частично с решение № 2431/18.04.2018г. по гр. д. № 9737/2017г. на СГС, съдът е приел за
нищожни клаузите на чл. 3, ал. 2 само в частта за договорката за променлива лихва – след
думата БЛП „валиден за съответния период за начисляване на лихвата”, чл. 3, ал. 6
/”Действащия БЛП не подлежи на договаряне и промените в него стават незабавно
задължителни за страните. Банката уведомява кредитополучателя за новия размел на БЛП и
датата, то която той е в сила, чрез обявяването им на видно място в банковите салони”/, чл.
6, ал. 3 /”В случай, че по време действието на договора банката промени БЛП , размерът на
погасителните вноски се променя автоматично, за което кредитополучателят дава своето
безусловно съгласие”/ и чл. 12 /”Банката запазва правото си по време действието на
2
договора да променя Тарифата, която прилага при операциите. Измененията в Тарифата
влизат в сила в деня на приемането им и са задължителни за страните по договора”/ от
договора за кредит.
С оглед влезлите в сила решения съдът не следва да обсъжда отново дали е налице
нищожност на посочените клаузи по договора, а следва да се установи дали въпреки
прогласената от съда нищожност ищецът е продължил да заплаща суми съгласно клаузите,
признати за нищожни.
Установява се от приетата по делото ССЕ и дадените от вещото лице в съдебно
заседание уточнения и разяснения, че разликата от първоначално договорените вноски с
договора за кредит от 04.07.2007г. и заплатените такива за периода 01.06.2017г. до
01.08.2019г., е в размер на 4647.77 лв.
Видно от ССЕ не са надплатени суми при съпоставка на действително платените
суми спрямо уговорения в допълнително споразумение от 12.10.2011г. лихвен процент 10.5
%, намален с 1.05 % или 9.45 %
Ето защо, се налага да се обсъди дали са налице нищожни клаузи в подписаното
допълнително споразумение от 12.10.2011г. Това няма да доведе до пререшаване на правен
спор, доколкото влезлите в сила решения касаят клаузи от договора от 2007г., но не и
допълнителното споразумение от 12.10.2011г.
С представеното допълнително споразумение от 12.10.2011г. страните са
предоговорили отделни клаузи от договора, като е предвидено, че ищцата дължи на банката
преференциална годишна лихва в размер на действащия БЛП на банката, намален с 1.05
пункта. Посочено е, че към момента на подписване на споразумението БЛП е в размер на
10.5 %. Съгласно чл. 2 от допълнителното споразумение действащия БЛП не подлежи на
договаряне и промените в него стават незабавно задължителни за страните.
Съдът намира за нищожни уговорките в частта, касаещи промяната на БЛП. Клаузите
относно БЛП отново са уговорени във вида, в който са били уговорени с първоначалния
договор.
Потребителят е поел задължение да заплаща лихва за ползването на уговорения
кредит, чийто размер е определяем. Компонентите, които формират лихвения процент са
посочени като твърда надбавка и БЛП. Въпреки че надбавката е твърда компонента, БЛП е
допълнителна променлива величина във формулата, определяща лихвата за ползването на
кредита. При това БЛП е с ограничена валидност, за определен период. В договора няма
друга клауза, която да дава легална дефиниция или такава, която да препраща към общи
условия, в които да са посочени компонентите, имащи значение за определянето на БЛП,
приети от банката при сключване на договора. Промяната не е обусловена от изразяване на
съгласие от насрещната страна – потребителя. Напротив, съгласно чл. 2 от допълнителното
споразумение следва точно обратното. Начинът на формиране на БЛП, а следователно и на
самата лихва и погасителната вноска, е предоставен изцяло на волята на кредитора. Не се
установява и клаузите в допълнителното споразумение да са индивидуално договорени.
3
Обстоятелството, че ищецът е подал молба, която била индивидуално разгледана, не
означава, че допълнителното споразумение съдържа индивидуално уговорени клаузи. Няма
как ищецът да сезира банката за искания от него кредит, ако не подаде молба. Няма как тази
молба да не бъде разгледана индивидуално, тъй като кредитополучателят сам сезира банката
с искането си. Не молбата и разглеждането й правят споразумението индивидуално
уговорено, а начинът, по който се постига съгласието между страните. От друга страна,
ответникът не представи доказателства за изготвен проект, за обсъждане на клаузите и
наличие на предложения за друга редакция на клаузи от споразумението, от които би могло
да се направи извод, че представеното такова не е изготвено предварително и че не е
използван в тази същата редакция за всички кредитополучатели.
С допълнителното споразумение обаче е посочено, че БЛП е в размер на 10.5% към
датата на подписване на споразумението. Посочено е и, че лихвата, която ще заплаща
ищцата е намалена с 1.05 % или заплащаната лихва ще е в размер на 9.45%. Тоест относно
посочените конкретни размери уговорката не е нищожна, поради което съдът намира, че
постигнатата договорка в тази част е действителна и е породила правно действие между
страните по споразумението.
Ето защо, основният въпрос е дали има надплатени суми над уговорената с
допълнителното споразумение твърда лихва от 9.45 %. Видно от приетата по делото ССЕ
няма такива надплатени суми. Нещо повече, установява се, че заплащаните вноски са
намалели, като тази промяна се дължи на намаления БЛП.
С оглед на изложеното, съдът намира, че не са налице надплатени суми за процесния
период и ответникът не е получил повече от уговореното с допълнителното споразумение от
12.10.2011г., въпреки частичната нищожност на клаузата на чл. 1, ал. 1 и нищожността на
клаузата на чл. 1, ал. 2 от допълнителното споразумение.
С последващите подписани анекси са актуализирани погасителните планове, поради
предсрочното погасяване на кредита от страна на ищцата, но не е предоговарян размерът на
дължимата лихва, респективно БЛП, поради което последно уговореният размер на същата е
именно този със споразумението от 12.10.2011г. и доколкото не се установява нищожност в
частта относно уговорения твърд размер на лихвата, именно с този размер следва да бъде
съпоставено дали са налице надплатени суми.
Ето защо, дори и от ССЕ да се установи, че има надплатени суми по първоначално
подписания договор, в който обаче БЛП е определен на 7 % + договорна надбавка от 0.05 %,
то с допълнителното споразумение този размер е променен на 9.45 %. /10.50% - 1.05 %/,
поради което съдът приема, че вноските са платени съгласно договореното с клаузата на чл.
1, ал. 1 от допълнителното споразумение, в частта, в която е валидна и е породила правно
действие.
С оглед на изложеното, съдът не следва да обсъжда направеното от ответника
възражение за погасяване на вземането по давност. Само за пълнота на изложението следва
да се отбележи, че същото би било неоснователно. Нищожността на облигационното
4
правоотношение означава дадено при изначална липса на основание и подлежи на връщане
още от момента на даването, от който момент е станало изискуемо вземането и от когато
започва да тече давността. Началният период, от който се претендира връщане е 01.06.2017г.
Видно от ССЕ – л. 6 от ССЕ вноската за м. 06.2017г. е платена на 20.05.2017г. и от този
момент се дължи нейното връщане. Исковата молба е предявена на 04.08.2021г., поради
което не е изтекла предвидената в закона давност.
Ето защо, съдът намира, че предявеният иск следва да бъде изцяло отхвърлен като
неоснователен и недоказан.
По разноските.
На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, на ответника следва да се присъдят разноски в
размер общо на 400 лв.
При тези мотиви, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от *****., ЕГН **********, със съдебен адрес: гр. ******
срещу **, ЕИК: **, със седалище и адрес на управление гр. София, ***** иск с правно
основание чл. 55, ал. 1 от ЗЗД, за сумата от 4647.80 лв., съставляващо разликата от
предварително договорените вноски и заплатените такива за периода от 01.06.2017г. до
01.08.2019г., ведно със законната лихва върху сумата от 04.08.2021г. до окончателното
изплащане на сумата, като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА *****., ЕГН **********, със съдебен адрес: гр. София, ****** да заплати
на **, ЕИК: **, със седалище и адрес на управление гр. София, *****, на основание чл. 78,
ал. 3 от ГПК, сумата от 400 лв., представляваща направените по делото разноски.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски градски
съд в 2-седмичен срок от връчването на преписа.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5