№ 1996
гр. Пловдив, 15.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на петнадесети октомври през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Георги Р. Гетов
при участието на секретаря Христина Ал. Борисова
като разгледа докладваното от Георги Р. Гетов Административно
наказателно дело № 20215330201334 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба от Д. Н. Р., ЕГН: **********, с адрес: *** против
Наказателно постановление № 20-1030-011299/21.10.2020 г., издадено от
М.В.М. – ***, с което:
1) на основание чл. 183, ал. 4, т. 6 от Закона за движението по пътищата
(ЗДвП) на жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба“ в
размер на 50 (петдесет) лева за нарушение по чл. 104а от ЗДвП и
2) на основание чл. 183, ал. 1, т. 1, предл. 2 от ЗДвП на жалбоподателя е
наложено административно наказание „глоба“ в размер на 10 (десет) лева за
нарушение по чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП.
В жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност и за
необоснованост на атакуваното наказателно постановление (НП).
Жалбоподателят оспорва приетата за установена фактическа обстановка.
Твърди да е допуснато съществено процесуално нарушение, ограничило
правото му на защита, поради невръчването му на препис от съставения акт за
установяване на административно нарушение (АУАН). Моли наказателното
постановление да бъде отменено. С допълнително писмено становище с вх. №
58433/11.10.2021 г. на лист 76-80 от делото поддържа жалбата. Досежно
нарушението по чл. 104а от ЗДвП намира, че извършването на същото не е
доказано по делото, както и да липсва надлежно описание на възприятията на
актосъставителя за начина, по който се твърди да е ползван мобилният
телефон. Взема становище да е съществувала обективна пречка за
жалбоподателя да представи контролния си талон по време на проверката, тъй
1
като той е бил отнет със съставен друг АУАН. В съдебното заседание, в което
е даден ход на пренията, жалбоподателят, редовно уведомен, не се явява и не
се представлява.
Въззиваемата страна в съпроводително писмо с вх. № 8300/22.02.2021 г.,
с което изпраща жалбата и административната преписка, изразява становище
производството по издаване на наказателното постановление да е протекло
законосъобразно и да не са допуснати съществени процесуални нарушения,
фактическата обстановка да е правилно установена, а извършването на
нарушенията от страна на жалбоподателя и вината му да са категорично
доказани. Моли обжалваното наказателно постановление да бъде потвърдено.
В съдебно заседание, редовно призована, въззиваемата страна не се
представлява.
СЪДЪТ, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото
доказателствени материали, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за
установено следното:
Жалбата е подадена от Д. Н. Р., спрямо когото са наложени
административните наказания, следователно от лице с надлежна процесуална
легитимация. Екземпляр от наказателното постановление е връчен на
жалбоподателя на 26.01.2021 г., установено от разписка за връчване на
препис от НП, а жалбата е подадена на 01.02.2021 г. пред Районен съд –
Пловдив и препратена за окомплектоване на административнонаказващия
орган (АНО), поради което седемдневният срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН е
спазен, а жалбата е допустима. Разгледана по същество, същата е
основателна, поради което атакуваното наказателно постановление следва да
бъде отменено по следните съображения:
От фактическа страна съдът приема за установено следното:
На 23.09.2020 г. в 10:59 ч. в гр. Пловдив, на ул. „Сергей Румянцев“ № 2
жалбоподателят Д. Н. Р. управлявал лек автомобил „Мерцедес ЦЛК 200“ с
рег. № ***. По същото и време и на посочения пътен участък свидетелите
А.И.В. – *** и Й.П.И. изпълнявали служебните си задължения по контрол за
безопасност на движението. Свидетелят В. подал сигнал за спиране на лекия
автомобил, управляван от жалбоподателя, след което пристъпил към
извършването на проверка. Той поискал от Р. да му представи свидетелството
си за управление на моторно превозно средство (СУМПС) и контролния
талон към него.
Жалбоподателят притежавал СУМПС и контролен талон с № ***, но към
този момент контролният му талон бил отнет от органите на МВР на
основание чл. 157, ал. 6 от ЗДвП със съставен му акт за установяване на
нарушение.
Жалбоподателят обяснил това обстоятелство на свид. В.. След това
последният му заявил, че ще му състави акт за констатираните нарушения по
непредставяне на контролен талон и използване на мобилен телефон по време
на движение без устройство, позволяващо използването на телефона без
2
участието на ръцете му. Р. възразил и започнал да обяснява на свид. В., че не
е използвал мобилен телефон, докато е управлявал моторното превозно
средство.
На място свид. В. съставил акт за установяване на административно
нарушение (АУАН) с бл. № 77995 против жалбоподателя Р. и в присъствието
на свид. Й.П.И.. Р. заявил, че отказва да подпише акта, тъй като не бил
съгласен със съдържанието му. Тогава свид. В. спрял преминаващ оттам лек
автомобил, който бил управляван от свид. Е.Д.Т.. Свидетелят В. обяснил на
свид. Т., че следва да стане свидетел на отказа на жалбоподателя да подпише
съставения му АУАН и помолил последния да потвърди отказа си и пред
свид. Т.. В присъствието на последната свидетелка жалбоподателят Р. отново
заявил, че не желае да подпише акта за нарушение, но изрично казал, че иска
да получи препис от него. Въпреки това полицейските служители отказали да
му дадат препис от АУАН, което възприела и свид. Т.. Същата се подписала в
бланката на акта в уверение на това, че жалбоподателят е отказал да го
подпише. Свидетелката Т. не разбрала за какво нарушение е съставен актът,
но й направило впечатление, че жалбоподателят казвал на свид. В., че не е
извършил това, в което го обвинявали.
До приключването на проверката препис от АУАН не бил връчен на
жалбоподателя.
Въз основа на така съставения АУАН и на останалите материали по
административнонаказателната преписка било издадено обжалваното в
настоящото производство наказателно постановление.
По доказателствата:
Описаната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа
на събраните гласни доказателствени средства, както и на писмените
доказателства по делото.
В хода на съдебното следствие са разпитани свидетелите А.И.В., Й.П.И.,
Е.Д.Т., както и обяснения е дал жалбоподателят Д. Н. Р.. От показанията на
свид. И. не се установяват обстоятелства, относими към процесните деяния.
Свидетелят е категоричен, че няма никакъв спомен и не знае дали е бил
очевидец на обстоятелствата, описани в АУАН. В тази връзка заявява още, че
не би могъл да потвърди достоверността на описаното в акта при липсата си
на спомен за случилото се. Показанията на този свидетел обаче са източник
на доказателствена информация за начина, по който служителите на сектор
„Пътна полиция“ процедират по правило в случаите на съставен АУАН и
отказ на лицето да го подпише. Свидетелят И. изяснява, че и в тези случаи
контролните органи връчват екземпляр от акта, освен при изричен отказ на
нарушителя от получаване на препис. В показанията си свид. В. потвърждава
авторството на съставения АУАН, както и че към датата на проверката е
работил като младши автоконтрольор в сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР-
Пловдив, но заявява, че не си спомня нищо от конкретния случай. Други
релевантни за делото обстоятелства не се установяват от показанията на този
3
свидетел.
Съдът дава вяра на показанията на свид. Е.Д.Т.. От тях се установява, че
свидетелката е спряна от служители на сектор „Пътна полиция“ Пловдив,
които са потърсили от нея съдействие, за да стане свидетел на отказа на
жалбоподателя да подпише съставения му АУАН. Свидетелката Т.
възпроизвежда и конкретните изявления на жалбоподателя, които
непосредствено е възприела, а именно той е заявил, че не иска да подписва
акта, но че желае да получи екземпляр от него. Установява се от показанията
на свид. Т., че въпреки това препис от акта не е връчен. Свидетелката
изяснява още, че не е разбрала за какво нарушение е спрян жалбоподателят и
му е съставен АУАН, но й направило впечатление, че той отричал пред
полицаите да е извършил вмененото му деяние. Показанията на свид. Т.
изцяло получават доверие от настоящия съдебен състав. Същата има ясен и
подробен спомен от събитията, които възпроизвежда. Тях тя е възприела
непосредствено като очевидец. Не се установяват никакви обстоятелства, по
които свидетелката да се счита за заинтересована или предубедена. Точно
обратното – тя е спряна на случаен принцип от контролните органи именно с
идеята да възприеме определени обстоятелства, значими за процеса, и да бъде
свидетел за тях. В тази връзка съдът приема, че предвид тази равна
отдалеченост на свидетелката и от двете страни по спора и същевременно
наличието на ясен и конкретен спомен от случилото се, то показанията на
свид. Т. имат най-висока доказателствена стойност в процеса. Следва да се
отбележи, че не съществува никаква забрана или процесуална пречка да бъде
разпитван свидетелят на отказа. По същия начин в процеса е допустимо да се
разпитват в качеството на свидетели актосъставителят и свидетелят по акта.
Никой от тези допустими свидетели не е отнапред обвързан единствено да
потвърждава констатациите по акта, напротив тяхното задължение е да
говорят истината и именно това е направила свид. Т. в показанията си.
При оценката на обясненията на жалбоподателя съдът подхожда със
завишено внимание, тъй като освен средство за възпроизвеждане на
доказателства те могат да служат и като средство за изграждане на защитни
версии. От друга страна това не е основание отнапред да се отрича
достоверността на всяко твърдение на жалбоподателя. Неговите обяснения са
годно доказателствено средство в процеса, поради което те подлежат на
проверка така, както и показанията на разпитаните свидетели. В случая в
обясненията си жалбоподателят твърди три изгодни за себе си обстоятелства:
- че не е използвал мобилния си телефон, докато е управлявал МПС;
- че по време на проверката не е представил контролния си талон към
СУМПС, тъй като той му е бил отнет от органите на МВР;
- както и че не му е връчен препис от съставения АУАН, въпреки че
изрично е поискал това.
От останалите събрани и проверени по делото доказателства се
установява, че второто и третото обстоятелства, описани по-горе и твърдени
от жалбоподателя, отговарят на обективно случилото се. Така от справката на
4
лист 73 от делото от сектор „Пътна полиция“ Пловдив се доказва, че
действително контролният талон с № *** на жалбоподателя Р. е бил иззет
към датата на деянието от 23.09.2020 г. От показанията на свид. Т., изцяло
кредитирани от съда, пък се доказа, че препис от АУАН не е връчен на
жалбоподателя, както и че той изрично е поискал от контролните органи да
получи такъв. Следователно обясненията на жалбоподателя не представляват
защитна версия, в която фактическата обстановка да се пресъздава
манипулативно в полза на дееца. Вместо това установява се по делото, че
жалбоподателят правдиво и достоверно пресъздава случилите се събития.
Единственото непроверено негово твърдение остава това, че не е използвал
мобилния си телефон по времето, докато е управлявал МПС. В тази връзка
съдът приема, че след като във всички свои останали части обясненията на
жалбоподателя са доказано достоверни и истинни, то не е налице основание
да се отрече доказателствената им стойност и в тази им част. Обясненията на
Р. не са инцидентно подложени на проверка. Напротив проверени са всички
останали твърдения, на които жалбоподателят се позовава, и за всяко едно от
тях се доказва достоверно да отразява обективно случилото се. Това мотивира
съда да приеме обясненията на жалбоподателя за надежден източник на
доказателствена информация по делото и те получават доверието на
настоящия състав.
От писмо с вх. № 52766/17.09.2021 г. от началник на сектор „Пътна
полиция“ при ОДМВР – Пловдив (лист 73 от делото) и справка за
нарушител/водач за жалбоподателя Д. Н. Р. (лист 74 от делото) се изяснява,
че последният е правоспособен водач на МПС, който притежава СУМПС,
издадено на 06.06.2017 г. и валидно до 06.06.2027 г., както и контролен талон
към него с № ***. Изяснява се още, че към дата 23.09.2020 г. контролният
талон на жалбоподателя е бил отнет от органите на МВР със съставен му
АУАН и на основание чл. 157, ал. 6 от ЗДвП.
От Заповед № 8121з-515/14.05.2018 г., допълнена със Заповед № 8121з-
825/19.07.2019 г. – и двете на министъра на вътрешните работи, се
установява, че АУАН и НП са издадени от надлежно оправомощени лица,
които са действали в рамките на своята материална и териториална
компетентност.
При така установените факти съдът приема следното от правна страна:
Актът за установяване на административно нарушение е съставен от
надлежно оправомощено лице. В 6-месечния срок по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН е
издадено и обжалваното наказателно постановление от материално и
териториално компетентен орган.
Въпреки това съдът намира, че в хода на административнонаказателния
процес е допуснато съществено процесуално нарушение, което по
недопустим начин е ограничило правото на защита на жалбоподателя и не
може да бъде санирано в настоящото производство, поради което налага
наказателното постановление да бъде отменено. Това съществено нарушение
на производствените правила е невръчването на препис от АУАН на
5
жалбоподателя. Наказващият орган е приел, че жалбоподателят е отказал да
получи препис от акта, но това твърдение беше категорично оборено от
събраните по делото доказателства. В показанията си свид. Т., която е
свидетел на отказа, подробно изясни, че жалбоподателят единствено е отказал
да подпише бланката на акта, но и че изрично е поискал да получи екземпляр
от него, какъвто обаче не му е бил връчен. Предявяването на нарушителя на
съставения АУАН и връчването на препис от акта са две отделни действия,
част от процедурата по своеобразното повдигане и предявяване на
административното обвинение по ЗАНН. Отказът на нарушителя да подпише
акта не освобождава актосъставителя от задължението да му връчи препис,
което действие също представлява част от общото право на защита на лицето.
В тази връзка в самата бланка на акта са предвидени две отделни
волеизявления на лицето, срещу което се съставя АУАН, които се попълват
под различни декларации – първо се полага подпис, с който се удостоверява
предявяването на акта за запознаване, а после с нов подпис в разписката се
удостоверява връчването на препис. От показанията на свид. И. се установява,
че именно такива са и служебните указания към служителите на сектор
„Пътна полиция“ при ОДМВР – Пловдив при извършването на проверки по
спазването на правилата за движение. В конкретния случай е проявено
съществено отклонение от този дължим стандарт за законосъобразност,
професионализъм и добросъвестност при изпълнение на служебните
задължения, което пряко е рефлектирало върху пълноценното участие и
възможност за защита на жалбоподателя в процеса.
Съгласно чл. 43, ал. 5 от ЗАНН при подписване на акта на нарушителя се
връчва препис от него срещу разписка, а в акта се отбелязва датата на
неговото подписване.
Това задължение е ясно, конкретно, императивно и безусловно. То е
възведено в закона, за да създаде достатъчно и ефективни гаранции за
упражняване правото на защита на нарушителя в момента, в който се слага
началото на административнонаказателното производство. Именно
връчването на препис от акта дава пълната възможност на нарушителя да
разбере фактическите и правни основания на нарушението, което се твърди
да е извършено от него и във връзка с което се слага в ход производство за
осъществяване на неговата административнонаказателна отговорност.
Следователно с връчването на акта нарушителят е несъмнено известен за
фактите и обстоятелствата, въз основа на които контролният орган е приел, че
е извършено административно нарушение, и за конкретното материално
правило за поведение, което се счита за нарушено. Връчването на акта
позволява на правния субект, който е обвинен в извършването на конкретно
административно нарушение, да организира защита си срещу това обвинение,
като събере или посочи необходимите доказателства, направи съответните
възражения в срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН и съответно ангажира
квалифицирана юридическа помощ. Неизпълнението на задължението за
връчване на акта за установяване на административно нарушение лишава
6
нарушителя от възможността да предприеме всички тези действия и
съответно в твърде съществена степен нарушава неговото право на участие и
защита в производството. Нито административнонаказващият орган, нито
актосъставителят могат самоволно да лишават административнонаказателно
отговорните лицата от техни законово признати процесуални права. Поради
тази причина надлежното връчване на акта е предпоставка за
законосъобразност на производството, нарушаването на която само по себе си
има за последица незаконосъобразност на постановеното при тези условия
наказателно постановление - така изрично Решение № 678 от 29.09.2021 г. по
к.а.н.д. № 981/2021 г. на Административен съд – Пазарджик.
В заключение следва да се отбележи, че напълно неразбираема остава за
съда проявената упоритост при отказа да се връчи на жалбоподателя препис
от акта, въпреки че той изрично е помолил за това, включително в
присъствието на свид. Т.. Подобно поведение на контролните органи е крайно
укоримо. В дейността си те следва да се ръководят от принципите за
обективност и безпристрастност при установяване на нарушенията, а не да
създават пречки пред лицата да се защитават срещу вменените им обвинения.
Допуснатото процесуално нарушение е от категорията на съществените
предвид значението на последиците му върху възможността на
жалбоподателя за адекватна и своевременна защита и за пълноправно участие
в процеса. То засяга законосъобразността на наказателното постановление в
неговата цялост и поради това обосновава основание за неговата отмяна и в
двете му оспорени части.
По т. 1 от НП на жалбоподателя Р. е наложено наказание за нарушение
по чл. 104а от ЗДвП, който гласи, че на водача на моторно превозно средство
е забранено да използва мобилен телефон по време на управление на
превозното средство, освен чрез устройство, позволяващо използването на
телефона без участие на ръцете му. Съдът намира, че от събраните и
проверени по делото доказателства не се установява жалбоподателят да е
използвал мобилен телефон по време на управлението на МПС. Следователно
той не е осъществил изпълнителното деяние на вмененото му нарушение и
поведението му е несъставомерно. По делото не е събрано нито едно пряко
доказателство за това жалбоподателят Р. да е извършил нарушението по т. 1
от НП, въпреки че бяха разпитани актосъставителят и свидетелят по АУАН.
Нито един от двамата не потвърди пред съда да е възприел използването на
мобилен телефон от жалбоподателя по време на движение и без устройство,
позволяващо му да използва телефона без участието на ръцете. На поставения
му въпрос свидетелят И. изрично отказа да заяви, че потвърждава или
поддържа констатациите по АУАН. В показанията на свид. В. също липсва
изявление, че потвърждава обстоятелствата, описани в акта. Същевременно
доказателствената сила на съставения АУАН е изрично оспорена от
жалбоподателя. Ангажирани са и насрещни доказателства, които оборват
извода Р. да е извършил вмененото му във вина деяние. Съдът при
7
доказателствения си анализ изложи съображенията си, по които дава вяра на
обясненията на жалбоподателя, чиято достоверност е проверена по делото в
различни техни части както от писмените доказателства /справка от сектор
„Пътна полиция“ Пловдив на лист 73-74 от делото/, така и от показанията на
незаинтересования свидетел Е.Д.Т..
За да бъде потвърдено наказателното постановление, извършването на
всяко административно нарушение трябва да бъде доказано по категоричен и
несъмнен начин. В настоящия случай досежно деянието по т. 1 от НП този
стандарт не е изпълнен. Достоверността на тезата на
административнонаказващия орган е сериозно разколебана и остава да почива
само на предположения. Липсата на събрани доказателства в тази насока и
при доказателствена тежест за наказващия орган означава и липса на доказано
по категоричен начин за извършено нарушение по чл. 104а от ЗДвП.
Неследващите се от събраните по делото доказателства фактически изводи на
наказващия орган влекат порока необоснованост на наказателното
постановление. Тези недостатъци на обжалваното наказателно постановление
представляват самостоятелно основание за неговата отмяна в частта му по
точка 1.
По т. 2 от НП жалбоподателят е наказан за нарушение по чл.100, ал.1, т.1,
пр. 2 от ЗДвП. От събраните и проверени по делото доказателства се
установява, че от обективна страна действително жалбоподателят Р. не е
носил контролния талон към свидетелството си за управление на МПС по
време на извършване на проверката. При издаването на наказателното
постановление в тази част обаче административнонаказващият орган е
игнорирал значението на важни обстоятелства за преценката дали деянието на
жалбоподателя е съставомерно административно нарушение. Доказа се по
делото от постъпилата справка от сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР-
Пловдив /лист 73 от делото/, че към датата на твърдяното нарушение
контролният талон № *** към СУМПС на жалбоподателя Р. е бил иззет от
органите на МВР и все още не е бил върнат, поради което обективно
жалбоподателят не би могъл да го представи по време на проверката.
Контролният талон на Р. е първоначално отнет с АУАН серия АА бл. №
938227 от 24.05.2020 г., който е следвало да заменя контролния талон за срок
до един месец. Установява се, че този акт на свой ред е иззет със следващ
АУАН бл. № 118540. По последния АУАН е издадено Наказателно
постановление № 20-1030-007926/06.08.2020 г., което е връчено на
жалбоподателя на 28.08.2020 г. Същото е обжалвано пред Районен съд –
Пловдив и е отменено със съдебно решение, влязло в сила на 13.05.2021 г.
Датата на процесното деяние е 23.09.2020 г. и следователно към този момент
контролният талон на жалбоподателя е бил все още отнет и се е съхранявал в
компетентната структура на наказващата администрация.
Действително с разпоредбата на чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП на водачите
на МПС е вменено задължението да носят със себе си СУМПС и контролния
8
талон към него. При изискването за изпълнение на това задължение следва да
се отчитат и правилата на чл. 157, ал. 6 и ал. 8 от ЗДвП, които гласят, че при
съставяне на акт за нарушение по ЗДвП контролният талон се отнема и се
връща на водача след изпълнение на задължението по чл. 190, ал. 3 от ЗДвП, а
актът за нарушението заменя контролния талон за срок до един месец от
издаването му. Наказателното постановление заменя контролния талон за
период от един месец след влизането му в сила, съответно решението или
определението на съда при обжалване. С последните две разпоредби се
предвижда законово регламентирано изключение от задължението на водача
да носи и представя при проверка контролния талон към свидетелството си за
управление на МПС, доколкото той е поставен в обективна невъзможност да
съхранява и представя един документ, отнет му от властнически държавен
орган. В този случай законът задължава водачите на МПС с отнети контролни
талони да носят съответния заместващ документ, който може да бъде акт за
установяване на административно нарушение или наказателно
постановление. Следователно субект на нарушението по чл. 100, ал. 1, т. 1 от
ЗДвП е не всеки водач на МПС, а само такъв водач, който име издаден
контролен талон и същият не е отнет на определено правно основание.
Жалбоподателят Р. не отговаря на тези изисквания. Това не го поставя в по-
благоприятно положение спрямо останалите водачи, тъй като също е имал
кореспондиращо правно задължение. Към датата на деянието - 23.09.2020 г.,
неговото задължение е било да носи издадения му документ, който замества
отнетия му контролен талон. Налагането на административно наказание на
едно лице за непредставянето на документ, който му е отнет от държавен
орган и при това се съхранява от същия този орган, чиито служители са
извършвали проверката, е действие, лишено от правно основание. В тази част
поведението на жалбоподателя Р. не е съставомерно нито от обективна, нито
от субективна страна. Както беше изяснено, от обективна страна параметрите
на неговото задължение са били не да носи отнетия му контролен талон, а
съответния заместващ го документ. Поради това от субективна страна
неносенето и непредставянето на иззетия контролен талон не е виновно
извършено. Като е издал наказателното постановление, с което е наложил
наказание на жалбоподателя за едно несъставомерно деяние,
административнонаказващият орган е приложил неправилно материалния
закон. Това представлява самостоятелно основание за отмяна на
наказателното постановление в тази му част.
В този смисъл е и съдебната практика по приложението на посочените
правни норми както на касационната инстанция - Решение № 228 от
17.02.2017 г. по к.а.н.д. № 122/2017 г. на XXIII състав на Административен
съд – Пловдив, така и на останалите административни съдилища в страната:
Решение № 68 от 16.03.2016 г. по к.а.н.д. № 4/2016 г. на Административен
съд – Кюстендил; Решение от 03.12.2015 г. по к.а.н.д. № 240/2015 г. на
Административен съд – Стара Загора; Решение от 04.09.2020 г. по к.а.н.д.
№ 343/2020 г. на Административен съд – Монтана; Решение № 2219 от
9
27.10.2015 г. по к.а.н.д. № 2363/2015 г. на Административен съд – Варна;
Решение от 28.04.2017 г. по к.а.н.д. № 81/2017 г. на Административен съд –
Перник.
За пълнота на изложението следва да се посочи, че нито в АУАН, нито в
наказателното постановление от фактическа страна е описано, че
жалбоподателят Р. не е носил съответния заместващ контролния талон
документ, нито кой е този документ. Следователно такова обвинение не е
предявявано и жалбоподателят не се е защитавал по него. Обстоятелството
носил ли е Р. по време на проверката документ, който замества отнетия му
контролен талон, изначално е останало извън предмета на доказване по
делото, очертан от описанието на нарушението с акта. Наказателното
постановление не би могло да бъде потвърдено, като със съдебното решение
за пръв път се приеме различна фактическа обстановка и по-конкретно
различен начин, по който да е извършено нарушението. По делото не са и
събрани никакви доказателства за това жалбоподателят Р. да не е носил по
време на проверката издадения му документ, заместващ контролния талон,
поради което такова съждение би почивало само на предположения, а те не са
годно основание за понасяне на административнонаказателна отговорност.
По гореизложените съображения съдът приема, че жалбата е
основателна, а наказателното постановление е незаконосъобразно поради
допуснато съществено процесуално нарушение, отделно от това в частта си
по т. 1 НП е и необосновано, а по т. 2 материалният закон е приложен
неправилно. Тези пороци обуславят неговата отмяна.
По разноските:
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 3 от ЗАНН страните имат право на
разноски в процеса. С оглед изхода на делото и основателността на жалбата
такива се дължат единствено на жалбоподателя. Последният е направил
искане за овъзмездяване на сторените разноски за адвокатско възнаграждение
в размер на 300 лева. Доказано е извършването на разноски от жалбоподателя
в пълния претендиран размер, като в договора за правна защита и съдействие,
приложен на лист 6 от делото, надлежно е удостоверено, че адвокатското
възнаграждение е платено в брой.
По делото е направено възражение по чл. 63, ал. 4 от ЗАНН за
прекомерност на заплатеното от жалбоподателя адвокатско възнаграждение,
което съдът намира за неоснователно. Това е така, защото възнаграждението е
уговорено в най-ниския размер съгласно чл. 18, ал. 2 вр. чл. 7, ал. 2, т. 1 от
Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения и съдът не следва да намаля възнаграждението под този най-
нисък предел. Същевременно и предвид множеството извършени по делото
следствени действия размерът на претендираното адвокатско възнаграждение
се явява справедлив и обоснован. По тези съображения възражението за
прекомерност е неоснователно, а искането на жалбоподателя за присъждането
на разноски следва да бъде уважено в пълния си заявен размер от 300 лева.
10
Разпоредбата на чл. 63, ал. 3 ЗАНН препраща към тази на чл. 143, ал. 1
АПК, която гласи, че когато съдът отмени обжалвания административен акт
или отказа да бъде издаден административен акт, държавните такси,
разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако
подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа,
издал отменения акт или отказ. Съгласно т. 6 от ДР на АПК „поемане на
разноски от административен орган“ означава поемане на разноските от
юридическото лице, в структурата на което е административният орган.
Следователно в случая разноските следва да бъдат възложени върху това
юридическо лице, от което е част административнонаказващият орган, а това
е ОДМВР – Пловдив като второстепенен разпоредител с бюджетни кредити
по аргумент от чл. 43 от ЗМВР, така Решение № 13009/02.10.2019 г. по адм. д.
№ 7758/2018 г. на ВАС.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1, предл. трето от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 20-1030-011299/21.10.2020 г.,
издадено от М.В.М. – ***, с което на Д. Н. Р., ЕГН: **********, с адрес: ***
на основание:
1) чл. 183, ал. 4, т. 6 от Закона за движението по пътищата е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 50 (петдесет) лева за
нарушение по чл. 104а от Закона за движението по пътищата и
2) чл. 183, ал. 1, т. 1, предл. 2 от Закона за движението по пътищата е
наложено административно наказание „глоба“ в размер на 10 (десет) лева за
нарушение по чл. 100, ал. 1, т. 1 от Закона за движението по пътищата.
ОСЪЖДА ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ НА МИНИСТЕРСТВО НА
ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ – ПЛОВДИВ да заплати на Д. Н. Р., ЕГН:
**********, с адрес: *** сумата от 300 (триста) лева, представляваща
разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна жалба на основанията,
посочени в Наказателно-процесуалния кодекс, по реда на
Административнопроцесуалния кодекс пред Административен съд – Пловдив
в 14-дневен срок от получаване на съобщението от страните, че решението е
изготвено.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
11