Р Е Ш Е Н И Е
3305…/12.7.2018
г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Варненският
районен съд, гражданско отделение, 14-ти състав
в открито съдебно заседание на 12
юни 2018 година, в състав:
Районен съдия: Даниела Павлова
при
участието на секретаря Кичка Иванова като
разгледа докладваното от съдията гр. дело № 125 по описа за 2018 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с пр.осн.чл.49,
вр.чл.45 и чл.86 ЗЗД от В.В.М. с ЕГН ********** *** за осъждане на Община Варна да й заплати сумата от 40.00 лева, представляваща
обезщетение за имуществени вреди, изразяваща се в платена медицинска услуга и
сумата от 1250.00 лева, представляваща част от дължимо обезщетение за неимуществени
вреди в размер на 5000.00 лева, изразяващи се в претърпени болки и страдания в
резултат на ухапване от безстопанствено куче с маркировка на дясното ухо, което
е под надзор и грижа на ответника, като увреждането е станало на 05.11.2017 г.
в гр.Варна, кв.“Възраждане 3“, бл.63, на алеята между вх.1 и вх.2, ведно със законната лихва върху
главниците от датата на увреждането –
05.11.2017 г. до окончателното изплащане на сумата.
Ищцата моли ответникът да й заплати
разноски за производство.
Твърденията в молбата от които
ищцата черпи права са, че на посочената дата 05.11.2017 г. в гр.Варна,
кв.“Възраждане 3“, бл.63, на алеята между вх.1 и вх.2 М. е ухапана от куче с
маркировка на дясното ухо в областта на подбедрицата
на левия долен крайник. Уплашила се, започнала да вика, да подскача, тропа и
мята ръце. В следващия момент се вцепенила и не знаела какво да прави. На помощ
се притекъл съпругът й, който се намирал на 10-15 м. на паркинга пред блока.
Кучето е ръмжало и пролайвало към двамата. Съпругът й я избутал към близкия
вход на блока, двамата влезли и затворили вратата. Наложило се кучето да бъде
изгонено за да излезе ищцата. Вследствие на това тя била силно уплашена, часове
по-късно е имала учестено дишане, изпотяване и треперене,
което постепенно е отзвучало в следващите дни. След инцидента се страхувала да
излиза сама, оглеждала се и наблюдавала кучетата, които срещала, коментирала
ежедневни ситуации, свързани с кучета, които срещала. Получила силно
безпокойство и страх, както и физически травми – кръвонасядания
и ожулвания. Вследствие на ухапването ищцата е получила в средната една трета
на лявата подбедрица на площ с диаметър около 6 см.
петнисти синкави кръвонасядания разположени в
окръжност, уплътнения в подкожието и болезненост, повърхностна рана с диаметър 8-10
мм. с неравни ръбове. Наложило се е да
посети медицинско заведение за
извършване на имунизация чрез поставяне на инжекция, което също е довело до
неприятни усещания и изживявания. Тъй като безстопанствените кучета са под
надзора на общините, ищцата счита, че
ответникът по иска Община Варна не е изпълнила задълженията си Закона за защита
на животните за отстраняване на безстопанствените и особено агресивните кучета
и настаняването им в приют. С молба от 30.04.2018
год. и от 10.05.2018 год. изразява
становище, че общината има задължения по силата на закона да следи за
овладяване на популацията на безстопанствените кучета на нейна територия като
полага дължимата грижа, да извършва ефективен надзор на заразните и паразитни
заболявания, да извършва контрол за спазване на изискванията за отглеждане на
домашни кучета и за опазване на околната среда. При неизпълнение на
задълженията общината отговаря за вреди, причинени на граждани от действия и
бездействия на нейни служители, които изпълняват тези функции.
В
срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор от ответника Община Варна. Оспорва
предявените искове както по основание, така и по размер. Сочи, че от
доказателствата по делото не се установява произхода на кучето, което е
нападнало ищцата. Възможно е същото да е
оставено под надзор на организации за
защита на животните или други лица, които са подписали декларация за спазване
на определени изисквания, съгласно дадените алтернативи в ЗЗЖ – чл.47, ал.3,
изр.2. Не са налице доказателства в подкрепа на твърденията в молбата, че
посоченото куче е под надзора на общината, че е безстопанствено и че същото е
агресивно. Моли за отхвърляне на иска и
присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
В евентуалност при уважаване на иска
за неимуществени вреди моли за
намаляването му на осн.чл.52 ЗЗД.
Съдът,
след като взе предвид представените по делото доказателства, становищата на страните и съгласно разпоредбата на чл.235 ГПК, намира за установено следното от фактическа
страна:
От заверени копия на медицински
документи „бързо известие за случай на
болен заразоносител“ от 05.11.2017 г. и амбулаторен лист № 1691/05.141.2017 г.,
издадени от неотложен кабинет на МЦ „Света Анна“ ЕООД – Варна се установява, че
на 05.11.2017 г. В.В.М. е посетила медицинското заведение, където й е
снета анамнеза „ухапване от куче в областта на подбедрицата“
като й е поставена инжекция против
тетанус, раната е промита и привързана.
От
медицинско удостоверение № 1121/2017 г., издадено от МБАЛ „Св. Анна - Варна”
АД, Съдебна медицина се установява, че на 05.11.2017 г. е извършен преглед на лицето при който е констатирано по задната
повърхност на лявата подбедрица, в средна трета, на
площ с диаметър около 6 см. петнисти, синкави
кръвонасядания, разположени по окръжност.
Налице е уплътняване на подкожието, установява се палпаторна болезненост. В долно страничния полюс на
описаната окръжност личи повърхностна рана с диаметър около 8-10 мм с неравни ръбове, покрита с
червеникава коричка. Заключението е, че се касае за кръвонасядания,
подкожен кръвоизлив и разкъсно-контузна рана в
областта на лявата подбедрица. Описаните травматични
увреждания са резултат на действието на предмети с подчертан ръб и биха могли
да бъдат получени по указаните време и начин. В своята съвкупност са обусловили
временно разстройство на здравето, неопасно за живота. Към удостоверението е
прикрепен фискален бон за сумата от 40 лева за платена медицинска услуга.
От заключението на комплексната
съдебно-медицинска и психологична експертиза, изготвена от вещите лица д-р Д.Г.
и д-р М.Р., което съдът цени като пълно,
ясно, обосновано и компетентно дадено се
установява видът и описанието на нараняванията,
както и тяхното разположение. Същите имат характеристиката на увреждане,
получено в резултат от механично действие на зъби при захапване, съответстващо
на ухапване от куче. Възможно е
нараняванията да са от еднократно, едномоментно,
травмиращо въздействие, чрез осъществен натиск на зъбите върху кожата в
средната област на подбедрицата. В случая се касае за
неголямо по площ кръвонасядане и повърхностна
ограничена рана, които не са наложили хирургична обработка. Проведена е
изискващата се имунизация. Обичайният срок за възстановяване е около 10-15 дни.
Седмица след ухапването е възможно да има изразена спонтанна болка. Психичната
травма при ищцата се проявява под формата на болест, страх, депресия, паника,
тревога, промени в настроението, обърканост, трудна концентрация, чувство на
изолация, безсъние и кошмари. Същите симптоми продължават месеци наред без да
отшумяват и към момента на обследване на ищцата същите са налице и психичната
травма не е преодоляна. Същите се
развиват и ако ищцата не потърси медицинска и психологична помощ е възможно при нея да се развие
посттравматично стресово разстройство, което е най-тежката форма на стресово
разстройство. Преди ухапването В. е харесвала животните и е имала добро
отношение към тях. След инцидента тя изпитва силен страх от кучета в това число
и от домашни, които се разхождат от собствениците. Най-силно проявление на
страха има когато срещне бездомни кучета. Плаши се от най-лекия шум и си
представя, че ще бъде нападната, дори по-лошо от първия път. В такива случаи тя
изпада в силна паника. В съдебно заседание вещото лице сочи, че при
обследването е проследена ситуативна личностнова тревожност и са налице данни, че това състояние
е единствено от случилото се.
От
събраните гласни доказателства
посредством разпита на водените от ищцата
свидетели Красимир Михайлов и Петя Минчева се установява, че Михайлов е бил със съпругата си, която на
посочената дата разнасяла брошури в кв. “Възраждане-3“ по пощенските кутии, а той й помагал. Двамата се движели по най - горната улица до бл.63 и съпругата
му тръгнала надолу по стълбите към източния вход на бл.63. Едно улично куче, което лежало на пътя я ухапало
по левия крак от задната страна. Съпругата
му се разпищяла и се разплакала. Кучето тръгнало агресивно към него
и двамата по най - бързия начин се скрили във входа на блока. След
известно време свидетелят събрал смелост да излезе и изгонил
кучето. От ухапването панталона на съпругата му бил разкъсан, имало дълбока, кървяща рана. Срещнали
се с тяхна приятелка и отишли в болница, където направили промивки на раната,
инжекция за тетанус. Раната заздравяла
след три - четири седмици. Зъбите на кучето били отпечатани на раната. Съпругата му имала болки от ухапването, приемала
обезболяващи лекарства около един месец.
След инцидента има страх от кучета и получила
невроза. Когато види кучета започва да трепери, сънува
кошмари. Това се отразило негативно на работата й, тъй като
отказала да разнася брошури от страх и в
момента не работи. Кучето имало маркировка на ухото, било бяло, с черен белег
на лявото ухо, набито, средно на ръст и охранено.
Свидетелката Минчева е приятелка и съседка на ищцата. За инцидента
си спомня, че ищцата й се обадила по телефона и
била много разстроена. По-късно
се срещнали, В. била със съпруга си, казала, че някакво безстопанствено куче я
е нападнало и я е захапало. Показала раната на крака си. Раната
била голяма, панталона
й бил разкъсан, имала кръв и болки, била много притеснена и не
знаела какво да прави. След като
свидетелката видяла, че раната е много
голяма я посъветвала да отиде на лекар. Месец след
това В. накуцвала и имала превръзки.
Слагали й препарати и провеждала лечение. След инцидента и в момента тя е прекалено
стресирана. Навън държи детето си за
ръка и ако види животно изпада
в паника, постоянно се оглежда за
кучета. От инцидента има промяна в
поведението й и тя непрекъснато се оглежда. Когато чуе кучешки лай
веднага се обръща да види дали е вързано кучето. Свидетелката разказва, че приятелката й още не може да превъзмогне страха си, говори за уличните животни, за страха и за
болестите които разнасят. Когато види куче тя изпада в паника и има нещо като страхова невроза. Тя има малко дете, което също се травмира
по този начин, съпруга й също.
Предвид така установеното от
фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:
Непозволеното увреждане има сложен фактически
състав като за отговорността по чл.49 от ЗЗД следва да са налице в кумулативност следните елементи:
деяние, противоправност на деянието, вреда, причинна
връзка между деянието и вредата, вредата да е причинена при или по повод на
изпълнението на работата, възложена от ответника, както и вина на извършителя,
независимо от нейната форма - умисъл или небрежност. За да може да бъде
реализирана отговорността на възложителя е необходимо вредите да са причинени
виновно от лицето, на когото е възложена работата, чрез действия, които
съставляват извършване на възложената работа, или чрез бездействия за
изпълнение на задължения, които произтичат от закона, техническите и други
правила или от характера на работата.
Искът за обезщетение за вреди, причинени от ухапване от бездомни кучета намира правното си основание в нормата на чл. 49 ЗЗД
и пасивно легитимирана страна по него е съответната община на територията, на която е извършено деянието. Отговорността на общината следва от разпоредбите на Закона за защита на животните - в чл.47, ал.3 и сл. От
изложеното, съдът приема, че е налице
увреждане, което е в пряка причинна връзка с ухапването от безстопанствено куче. В
решение № 383 от 27.07.2010 г. по
гр. д. № 424/2009 г., IV ГО на ВКС е прието, че Законът за защита
на животните определя изискуемия резултат, който общината следва да постигне и ако
не го е постигнала
чрез създадената от нея организация,
е налице бездействие, което е противоправно и при настъпване на вреди, тя
носи отговорност. Вина се търси
не у този, който е възложил работа, а у този, който я изпълнява и ако последният виновно е причинил вреди на трето
лице, гражданската отговорност на възложителя на работата е налице, дори и да няма
вина, тъй като отговорността на чл. 49 ЗЗД е за чужди
виновни действия. Счита се, че отговорният
по чл.
49 ЗЗД може успешно да се
защищава, ако установи, че ищецът
не е претърпял вреди или че
тези вреди не са причинени
от лицето, на което ответникът
е възложил някаква работа, или че
вредите не са причинени виновно
от натовареното лице, или най-сетне,
че не са
извършени по повод или при
изпълнение на работата, което в това производство не стана.
Както се посочи по-горе от събраните пред
първата инстанция доказателства се
установиха по безспорен и категоричен начин
твърденията че ищцата, че на посочената дата, на посоченото място в
гр.Варна тя е била ухапана от бездомно куче с маркировка на ухото. Съдът приема
за установено, че описаният инцидент е в
пряка причинно-следствена връзка с бездействието на съответните компетентни
органи – служители в Община Варна. От посочените по-горе разпоредби на
материалния закон ЗЗЖ следва, че общината
носи отговорност за вреди, причинени от безстопанствени кучета, доколкото общините чрез общинските съвети и
кметовете приемат програми за овладяване
популацията на безстопанствените кучета и предвиждат средства за изпълнението
им, организират изпълнението на
програмите по ал. 1 и ежегодно внасят отчет за тяхното изпълнение пред
генералния директор на Националната ветеринарномедицинска служба – чл.40, чл.41
и сл. Безстопанствените животни се настаняват от органите и организациите по
чл. 40, ал. 2 и 4 в приюти, регистрирани по чл. 137, ал. 1 от Закона за
ветеринарномедицинската дейност., изградени от органите на местната власт. Когато
това не е извършено е налице бездействие на кмета като изпълнителен орган на общината и
последната следва да отговаря по реда на чл.49 ЗЗД. Касае се за определени със
закон задължения, които общината не е изпълнила ефективно в резултата на което
е настъпило увреждане на ищцата.
Съгласно
разпоредбата на чл. 84, ал. 3 от ЗЗД при задължение от непозволено увреждане
длъжникът се смята в забава и без покана, поради което обезщетението за неимуществени и имуществени
вреди се дължи от датата на увреждането
– 05.11.2017 г. до окончателното изплащане на задължението.
По молбата на ищцата с пр.осн.чл.78 ГПК за заплащане на разноски и
представени доказателства по делото за реализирани такива в размер на общо 900
лева за държавна такса, възнаграждение на вещи лица и възнаграждение на един
адвокат, ответникът следва да й заплати такива в същия размер.
Мотивиран от изложеното, съдът
ОСЪЖДА Община
Варна, представлявана от кмета Иван Портних да заплати на В.В.М.
с ЕГН ********** сумата 40.00 /четиридесет/ лева, представляваща обезщетение
за имуществени вреди за медицинска
услуга и сумата 1250.00 /хиляда двеста и петдесет/ лева, представляваща
част от дължимо обезщетение за неимуществени вреди в размер на 3000.00 /три
хиляди/ лева, изразяващи се в претърпени болки и страдания в резултат на
ухапване от безстопанствено куче с маркировка на дясното ухо, което е под
надзор и грижа на ответника, като увреждането е станало на 05.11.2017 г. в
гр.Варна, кв.“Възраждане 3“, до бл.63, на алеята между вх.1 и вх.2, ведно със законната лихва върху всяка главница от датата на увреждането –
05.11.2017 г. до окончателното изплащане на сумата, на осн.чл.49, вр.чл.45 и чл.86 ЗЗД.
ОСЪЖДА Община Варна, представлявана от кмета Иван Портних да плати
на В.В.М.
с ЕГН ********** разноски за
производството в размер на 900 /деветстотин/ лева, на осн.чл.78 ГПК.