РЕШЕНИЕ
№ 428
гр. Пазарджик, 30.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК в публично заседание на втори
ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Иванка Г. Илинова
при участието на секретаря Г Г. М
в присъствието на прокурора С. Г. Я.
като разгледа докладваното от Иванка Г. Илинова Гражданско дело №
20225200100184 по описа за 2022 година
Предявен е иск с правно основание чл.2 ал.1 т.3 от ЗОДОВ във
връзка с чл.52 от ЗЗД .
В исковата молба на Г. Н. Ц.,ЕГН-********** се твърди против
Прокуратурата на Република България,представлявана от главния
прокурор,че по изготвен от Районна прокуратура Пазарджик Обвинителен
акт,внесен в съда е образувано НОХД№ по описа на РС Пазарджик за 2017г.
Делото е образувано след почти 2 години процесуално следствени действия
по ДП №/2015г.на ОД на МВР-гр.П,в течение на които Г. Н. Ц. е бил
многократно призоваван и разпитван,извършена му е криминална
регистрация,спрямо него е взета мярка за неотклонение,както и други
действия,които са довели до стрес,психически травми и тормоз, увреждане на
доброто име и авторитета на Г. Н. Ц. в семейството му и в обществото.
Г. Н. Ц. е бил обвинен от Районна прокуратура-Пазарджик, че в
периода 04.01.2013г.-09.12.2013г.в с.,при условията на продължавано
престъпление, в качеството си на длъжностно лице - кмет на с. е присвоил
чужди движими вещи - пари на обща стойност 4093,98 лв., собственост на
1
Община ,връчени в това му качество и поверени му да ги пази и
управлява,като за улесняване на присвояването са извършени и други
престъпления,за които по закон не се предвижда по-тежко наказание - по
чл.282,ал.1 НК,във вр.с чл.26, ал.1 НК: в с., в качеството си на длъжностно
лице - кмет на с., , при продължаващо престъпление е превишил правата си:
като второстепенен разпоредител с бюджета на Община - съгласно раздел
I,т.6 и раздел II, т.18 от Заповед № 502/17.04.2012г. на Кмета на Община и от
Заповед № 722/12.06.201 Зг. на Кмета на Община - като е иззел функциите на
С И. С - старши специалист „Финанси11 в Кметство с. - фактически отчетник
на събираните в с. приходи от местни данъци, такси и административни
услуги, съгласно Процедура № ОП-МДТ-3 „Плащане на суми в брой чрез
ПКК и осчетоводяване на платените суми по сметки на задължените лица и по
видове местни данъци/такси" и Процедура № ОП-МДТ-5 „Получаване,
разходване и отчитане на ценни книжа в Общината",утвърдени със Заповед №
1099/25.09.2008г на Кмета на Община , и е получавал пари в брой от съшия, с
цел да набави за себе си имотна облага и от това могат да настъпят
немаловажни последици.
По Договор за правна защита и съдействие и пълномощното към него
Г. Н. Ц. е заплатил адвокатско възнаграждение в размер на 800.00 лв., за да
бъде защитаван от адвокат по НОХД № 2017г по описа на Районен съд-П.
Твърди се,че след повече от 3 години съдебно следствие по НОХД
№/2017г. по описа на Районен съд-П, през които е бил многократно
призоваван за съдебни заседания,давал е обяснения, принуждаван е да
ангажира доказателства и доказателствени средства,наложена му е мярка за
неотклонение и т.н., с Присъда № 260024/2020г., постановена по НОХД №
/2017г. по описа на Районен съд-П,Г. Н. Ц. е бил признат за невиновен по
всички повдигнати от Районна прокуратура-П обвинения.
Районна прокуратура-П е протестирала оправдателната присъда и е
било образувано ВНОХД № /2021г.По описа на ПОС.С Решение №
,постановено по ВНОХД № /2021 г по описа на Окръжен съд-П,
оправдателната Присъда,постановена от Районен съд гр.П, е била потвърдена.
В хода на наказателното производство по ВНОХД № /2021 г. по описа на
Окръжен съд-П Протеста е бил поддържан от Окръжна прокуратура П.
По Договор за правна защита и съдействие № 004699 и пълномощното
2
към него Г. Н. Ц. е заплатил адвокатско възнаграждение в размер на 800.00
лв., за да бъде защитаван от адвокат по ВНОХД До /2021 г. по описа на
Окръжен съд-П.
Ищецът твърди,че е обществено известна личност в Община и конкретно в
с., тъй като винаги е заемал ръководни длъжности в района, а в конкретния
случай е бил кмет на с.,Община и Ползвал се е с висока степен на обществено
доверие между жителите на Община и с., като те никога не са поставяли под
съмнение неговата почтеност и авторитет.
Злепоставянето и тормозът,който е упражняван върху него в
продължение на почти 5 години и половина /вкл. досъдебното производство
и производството пред първата и въззивната инстация/,са поставили под
съмнение неговата почтеност и авторитет. Бил е определян от жителите на
Община и с. като ,,следствен“,“обвиняем” и подсъдим“, като действията и
актовете на органите са предизвикали съмнения и подозрения у жителите на
Община с , че Г. Н. Ц. е присвоил средства, които те са заплатили като
местни данъци.Предвид неговата известност сред жителите на Община и с.,
действията и актовете на органите по чл. 2, ал.1, т.З от ЗОДОВ са
предизвикали висока степен на обществен интерес и коментари, които са
увредили непоправимо неговото добро име и авторитет.
Всички изложени последствия от наказателното преследване са
предизвикали тежки психически травми,стрес, безпокойство, а в резултат от
тях и увреждания на здравословното състояние - хронично повишаване на
кръвното налягане, световъртеж,разтройство в равновесието и сърдечно-
съдови заболявания.Тези правнорелевантни факти се установяват от Епикриза
Изх.№ от 15.02.2020г.,издадена от УМБАЛ "КАСПЕЛА” гр.П.
Като последствия от действията и актовете на органите по чл. 2, ал.1, т.З от
ЗОДОВ и получения световъртеж и разстройство в равновесието Г. Н. Ц. е
загубил равновесие,паднал,наранил е главата си и е получил сътресение на
мозъка,за установяване на което ищецът представя като доказателство по
делото Епикриза,издадена на 08.09.2020г.от МБАЛ-П” АД гр.П.
Г. Н. Ц. е бил принуден да прави разноски за скъпи
медикаменти,прегледи и лечение,като многократно е посещавал постъпвал в
болнични заведения или е оставян в режим на домашен стационар,което
ищецът твърди,че е видно от Амбулаторен лист №/21.01.2020г.,Амбулаторен
3
лист №/21.01.2020г.,Амбулаторен лист №/04.02.2020г., Амбулаторен лист
№/04.02.2020г.,Амбулаторен лист №/ 04.06.2021г.,Амбулаторен лист
№/04.06.2021г.и приложените към тях резултати от амбулаторни лечения и
Ехокардиография от 21.01.2020г.,издадена от „МБАЛ-Хигия“ АД гр.П.
С оглед на горното съдът е сезиран с искане да осъди Прокуратурата на
Република България да заплати на Г. Н. Ц. обезщетение за претърпените
неимуществени вреди в размер на 50 000,00 лв.и обезщетение за
имуществени вреди в размер на 1600,00лв.,представляващи сторени съдебни
разноски - адвокатско възнаграждение в размер на по 800,00лв.,изплатено по
НОХД №/2017г.по описа на Районен съд-П и по ВНОХД № /2021г. по описа
на Окръжен съд-П.
Претендира присъждане на сторените по настоящето дело разноски.
Представя писмени доказателства и формулира доказателствени
искания.
По реда и в срока по чл.131 от ГПК ответната страна депозира отговор
на исковата молба,в която оспорва исковата претенция като недоказана по
основание и размер.
В отговора се поддържа,че твърденията, изложени в исковата молба са
общи, не са подкрепени с конкретни доказателства като се твърди само, че за
ищеца са настъпили отрицателни последици.Твърди се,че липсват
доказателства за причинно- следствена връзка между тях и незаконното
обвинение .
Ищецът не е представил доказателства в подкрепа на твърдението си, че е
след образуване на наказателното производство през 2015г.е участвал в
процесуално-следствени действия,че е многократно призоваван и
разпитван,че му е извършена криминална регистрация и че спрямо него е била
взета мярка за неотклонение,както и други действия,които са довели до
стрес,психически травми и тормоз,увреждане на доброто му име и авторитет
в семейството му и в обществото.Не са представени доказателства, че през
2017г. бил привлечен като обвиняем.Липсват доказателства за налагана и
търпяна мярка за процесуална принуда в хода на наказателното производство.
От изложеното в исковата молба е видно, че от образуване на
досъдебното производство до внасянето му в съда са минали около две
4
години, което е разумен срок за неговото приключване.
Относно изложеното в исковата молба за досъдебната и съдебната фаза
на наказателното производство няма представени доказателства.Посочени са
номера на съдебни актове и са приложени незаверени и нечетливи копия на
цитираните актове.
Твърди се,че продължителността на съдебната фаза не зависи от
Прокуратурата на Република България,а е изцяло зависима от действията и
решенията на съответния компетентен съд.Прокуратурата на Република
България е само участник в съдебния процес,от който пряко не зависи
неговата продължителност.
Твърди се,че Г. Н. Ц. е обществено известна личност в Община-и
конкретно в с. ,тъй като е винаги е заемал ръководни длъжности в района,а в
конкретния случай е бил кмет на с. Община-.,а няма представено
доказателство,което да потвърждава тези твърдения,както че е известна
личност,така и че е заемал ръководни длъжности в района, нито че е бил
кмет.
Твърди се,че се е ползвал с висока степен на обществено доверие между
жителите на Община- и с. и че те никога не са поставяли под съмнение
неговата почтеност и авторитет,отново без да са представени доказателства за
това.
Ответната страна излага твърдения,че ищеца е осъждан два пъти за
престъпление по чл.316 във вр.с чл.308 ал.1 от НК, като на основание чл.78а
във вр.с чл.2 ал.2 от НК е освободен от наказателна отговорност с налагане на
административно наказание глоба и по чл.254а ал.2 във вр. с ал.1 във вр. с
чл.26 ал.1 от НК като му е наложено наказание „Пробация“, видно от
приложеното свидетелство за съдимост.Второто деяние е извършено в
качеството му на длъжностно лице и то отново при разпореждането с
бюджетни средства.
Тези факти оборват както твърденията за доброто име на ищеца,така и
твърденията за почтеност и авторитет сред жителите на Община- и с. .
Към исковата молба няма представени доказателства и за твърденията,
че е определян от жители на Община- и с. като „следствен“, „обвиняем“ и
„подсъдим“ и че действията и актовете на органите по чл.2 ал.1 т.З от ЗОДОВ
5
са предизвикали съмнения и подозрения у жителите в района, че ищеца е
присвоил средства, които те са заплатили като местни данъци.
Ищецът не представя доказателства в подкрепа на фактическите твърдения в
исковата молба, както и за реално претърпени морални вреди, които са пряка
и непосредствена последица от незаконното обвинение. Недоказани изцяло са
твърденията на ищеца Г. Н. Ц., че от незаконното обвинение спрямо него са
настъпили отрицателни последици, изразяващи се в стрес, психически
травми, тормоз, увреждане на доброто име и авторитет.
Неоснователни и недоказани са твърденията на ищеца, че от актове на органа
по чл.2 ал.1 т.3 от ЗОДОВ са предизвикали тежки психични травми,стрес,
безпокойство,а в резултат от тях и увреждания на здравословното състояние -
хронично повишаване на кръвното налягане,световъртеж,разстройство в
равновесието и сърдечно-съдови заболявания.
Неоснователни и недоказани са твърденията, че като последствие от
действията и актовете на органа по чл.2 ал.1 т.З от ЗОДОВ и получения
световъртеж и разстройство в равновесието на Г. Ц. е загубил равновесие,
паднал, наранил главата си и е получил сътресение на мозъка.
Представените доказателства като 2 бр. Епикризи,6 бр. Амбулаторни листове
и Екокардиография не доказват сочените твърдения,че здравословното
състояние на ищеца е пряка и непосредствена последица от действията и
актовете на органа по чл.2 ал.1 т.З от ЗОДОВ.
Напротив от Епикриза от 08.09.2020г.,издадена от „МБАЛ-П“- АД е
видно,че ищеца е паднал от стълба и си е ударил главата, вследствие на което
е загубил съзнание и не си спомня случилото се. Касае се за сериозна травма
на главата,която може да обясни голяма част от здравословните оплаквания
на ищеца,а не актовете на органа по чл.2 ал.1 т.З от ЗОДОВ, както се твърди.
Следва да се отбележи,че отразените симптоми и оплаквания в
приложените медицински документи,съдържат данни за здравословно
състояние на ищеца, което е обичайно за всички хора от същата възрастова
група и не са нещо необичайно.В самите документи не се съдържат данни,че
изложените симптоми и поставените диагнози имат някаква връзка с
воденото наказателно производство или с действия и актове на органа по чл.2
ал.1 т.З от ЗОДОВ.
6
Твърди се,че по размер исковата претенция е прекомерна и не е
съобразена с принципа на справедливост по чл. 52 от ЗЗД и трайната съдебна
практика за аналогични случаи (включително и тази на ЕСГТЧ), както и с
обществено - икономическите условия в страната.
Оспорва се исковата претенция за обезщетение за имуществени вреди в
размер на 1600,00лева,представляващи извършени от ищеца съдебни
разноски- адвокатски възнаграждения двете наказателни дела по основание и
размер.
Формулира доказателствени искания.
Като се запозна със събраните по делото доказателства и анализира
същите поотделно и в съвкупност,за да се произнесе ,съдът прие следното от
фактическа страна:
Безспорно е и се установява от представения като доказателство по
делото обвинителен акт изготвен от Районна прокуратура гр.П на
01.03.2017г.,че на ищеца е повдигнато обвинение за извършено през периода
04.01.2013г.-09.12.2013г.в с. престъпление по чл.202 ал.2 т.1 във вр.с ал.1 от
НК във вр.с чл.26 ал.1 от НК във вр.с чл.282,ал.1 НК,във вр.с чл.26, ал.1 от
НК във вр.с чл.316 от НК във вр.с чл.309 ал.1 от НК във вр.с чл.26 ал.1 от
НК,а именно,че при условията на продължавано престъпление,в качеството
си на длъжностно лице - кмет на с.,Община е присвоил чужди движими вещи
- пари на обща стойност 4093,98 лв.собственост на Община ,връчени в това
му качество и поверени му да ги пази и управлява,като за улесняване на
присвояването са извършени и други престъпления,за които по закон не се
предвижда по-тежко наказание.Обвинителния акт е изготвен след
приключило ДП №/2015г.на ОД на МВР П по пр.пр.№/2014г.по описа на
Районна Прокуратура П.По делото не е направено искане за прилагане на
цитираното ДП и прокурорска преписка.
Като доказателство по делото е изискано по искане на ищеца и
приложено към настоящето дело НОХД №/2017г.на ПРС,образувано по
внесения в съда на 02.03.2017г.и цитиран по-горе обвинителен акт ведно с
четири тома ДТ №/2015г.От изготвената справка към обвинителния акт е
видно,че ищецът е бил с мярка за неотклонение „парична гаранция“ в размер
на 500,00лв.
7
Първото по делото заседание,насрочено за .,е било отложено по молба
на подсъдимия заради здравословни проблеми-удостоверено от личния лекар
състояние на сърдечна недостатъчност.Заседание по делото е проведено на
когато подсъдимият е дал обяснение по обвинението,разпитани са
свидетели,прочетени са свидетелски показания и заключение на
в.л.,изготвено по ДП.За разглеждане на делото са насрочени още 25 съдебни
заседания,от които са проведени 23 съдебни заседания като ищецът се е явил
на всяко едно от тях.
С определение на съда от мярката за неотклонение на подсъдимия е била
изменена от парична гаранция в размер на 500,00лв.па подписка.
В последното по делото заседание на е постановена оправдателна
присъда по всички повдигнати обвинения.На 11.11.2020г.е депозиран протест
от Районна прокуратура против оправдателната присъда и е било образувано
на 27.01.2021г.ВНОХД № по описа на ПОС за 2021г.На 23.12.2020г.е
постъпило допълнение към протеста на РП П.По делото са насрочени две
съдебни заседания ,на които подсъдимият се е явил заедно с пълномощника
си по делото и на въззивното производство е приключило с постановяване на
решение на ,неподлежащо на обжалване,с което оправдателната присъда е
потвърдена.
Ищецът представя като доказателство по делото във връзка с предявения
иск за обезщетение за имуществени вреди адвокатско пълномощно за адв. за
процесуално представителство и защита по НОХД №/2017г.на ПРС и по
ВНОХД №/2021г.на ПОС,в които е отразено,че е уговорено и изплатено
адвокатско възнаграждение в размер на по 800,00лв.за всяка съдебна
инстанция.
Ищецът представя като доказателство по делото Епикриза,издадена от
Отделение по нервни болести в Болница Каспела,П ,от която се установява,че
същият е бил хоспитализиран от 15.02.2020г.до 19.02.2020г.по повод
оплаквания от световиене с не системен характер,залитане,гадене,развили се
на фона на хипертонична криза.Приет е за уточняване и терапия на остро
възникналия дискоординационен синдром.В епикризата е отразено
заключение за наличие на централен отоневрологичен синдром,назначена е
терапия и е изписан с подобрение с продължаване на терапията в домашни
условия и препоръки за диета бедна на животински мазнини.
8
Ищецът представя като доказателство по делото Епикриза ,издадена
от Отделението по Неврохирургия в „МБАЛ П“ АД,където се установява,че е
бил хоспитализиран през периода от 05.09.2020г.до 08.09.2020г.Отразена е
снета по данни от ищеца анамнеза,от която е видно че същият е паднал от
стълба и си ударил главата.В момента на прегледа съобщава за световъртеж и
гадене.Съобщава за загуба на съзнание и за липса на спомен от случилото
се.Констатирано е наличие на открита рана по окосмената част на
главата,която е била оперативно обработена и мозъчно сътресение без
открита вътречерепна травма.В деня на приема в болничното заведение е
извършено образно изследване на глава и ребра,консултативни прегледи и е
назначена терапия.Оздравителния процес е протекъл без усложнения и
ищецът е би изписан с подобрение.
Представени са 5 броя амбулаторни листове,4 от тях издадени при
извършени прегледи от лекар със специалност кардиология и 1 при преглед
от лекар със специалност неврология от м.януари 2020г.,февруари 2020г.и
юни 2021г.Отразени са основни диагнози: хипертонично сърце без сърдечна
недостатъчност и спондилоза с радикулопатия и придлужаващи заболявания
и усложнения:аортна /клапна/стеноза,нарушения на вестибуларната
функция,неуточнено,последици от неуточнени мозъчно съдови болести и
сърдечна аритмия ,неуточнена.
По делото са разпитани двама свидетели по искане на ищцовата страна
за установяване на претърпените от него неимуществени вреди .
Свидетелят Д Р Г –общо практикуващ и личен лекар на ищеца от
2000 година,установява,че ищецът е дългогодишен кмет на село и се ползва
с добро име в обществото.Свидетелят установява,че ищецът бил в прекрасно
здраве,не пуши и не пие,бивш спортист.На един по-късен етап започнали
проблемите му.Споделил,че го разследват за различни злоупотреби,с които
няма нищо общо.Започнал да вдига кръвно.Свидетелят визира времето 2016 –
2017 година.Оплаквал се от високо кръвно,прескачане на сърцето,
световъртежи.Наскоро през 2020-2021г. е хоспитализиран
след падане.От 2015-16 година започна да идва поредовно с други
оплаквания. Многократно свидетелят го насочвал към
кардиолог,гастроентеролог, вътрешни болести, невролог. Имал оплаквания от
стомашно чревния тракт, киселини, тежест в стомаха. Имал постоянен
9
световъртеж.Установило се от невролог,че световъртежът е от централен
произход и вследствие на мозъчно съдова болест, което означава атрофия на
съдовете, нарушена циркулация на кръвта в мозъка. Това състояние би могло
да е свързано и с възрастта, но при него липсват други фактори като
тютюнопушене, алкохол.Кардиолозите установили хипертрофия на лявата
сърдечна камера с последваща дилатация, високо кръвно налягане от
сърдечен произход,хипертонична болест.Свидетелят заявява,че е възможно
да има и стресов компонент.Гастроентерологът установил,че няма язва на
дванайсетопръстника или стомаха.Има гастроезофагиален рефлукс и
гастрит.Ищецът споделял,че се чувства притеснен заради разследване за
финансови злоупотреби.Свидетелят не си спомня кога е било разследването,
но изказва предположение,че трябва да е било по през 2015 - 2016 година.За
тези разследвания свидетелят знаел и от други хора.
Няма представа дали са били няколко разследвания.Според него има
връзка между влошеното здравословно състояние на ищеца и стреса, който
навярно е изпитвал заради наказателното преследване.Най-честата причина за
увеличаване на размера на лявата сърдечна камера е поддържане на високо
кръвно налягане.Кръвното налягане може да се повиши от стрес. Ищецът
дошъл при свидетеля в кабинета му миналата или по-миналата година и
споделил,че е имал припадък и си ударил главата.Лежал е в болница,показал
епикриза.Свидетелят не е сигурен,но му се струва,че в епикризата било
отразено като причина за припадъка световъртеж от централен произход. В
следствие на падането ищецът получил рана в окосмената част на главата.Би
могло да има връзка между стреса и световъртежа.Свидетелят е посещавал
ищеца в дома му , когато го е викал,защото не може да стане заради високо
кръвно и се страхува да не падне поне 5 - 6 пъти .Атеросклерозата
теоретично би могла да бъде причина за хипертония, но не е толкова пряка
връзката между атеросклерозата и хипертонията,но тя способства
прогресията на атеросклерозата.Свидетелят установява,че е лекувал роднини
на ищеца-майка му, леля му, сестра му, които нямат проблеми с
атеросклерозата, лисват генетични предразположения.В сравнение с хора на
неговата възраст ищецът бил еталон сред общите им познати за добро здраве
и правилен начин на живот. По отношение на епикризата от болница „“,
досежно констатираното състояние на структурни промени на главния мозък,
както при съдова енцефалопатия,това означава атрофия на кората на главния
10
мозък.Това е различно от атеросклерозата.Тази атрофия на кората би могла да
причинява световъртеж и то трайно,тъй като това състояние е необратимо,
както и атеросклерозата.Досежно оплакванията от ГЕРБ доказано е,че 80%от
стомашните неразположения са на стресова основа. Останалия процент е
заради неправилно хранене. Възможно е причината да е и заразяване със
специфичната бактерия, която причинява язва. Може да има и генетично
предразположение, но много важен е имунитета, който пък се влияе пряко от
нивото на стрес, на което е подложен човек. В един от амбулаторните листове
е посочена аортна клапна стеноза, което означава, че е налице стеснение на
аортната клапа, поради отлагане на калцификати.Възможно е стресът да е
оказал влияние на сърдечните проблеми и на мозъчните изменения.
Свидетелят Н,който познава ищеца от 1993 година,установява,че
същият бил кмет на село .Докато свидетелят бил управител на ОББ в гр.
поддържали служебни отношения с ищеца като кмет на селото,а после
установили приятелски отношения.Целият му трудов стаж минал като кмет
на село .Да да може да бъде свален бившият кмет на Община му измислил
компромат през 2015година. През цялото време докато го
разследвали,ищецът си бил в селото,но въпреки това бил обявен за
общонационално издирване,защото не можели да го намерят да му връчат
призовката.Свидетелят установява,че ищецът направил от село Лозен,което
било западнало село едно цветущо село като го асфалтирал, направил
кметство,пощата, голям парк и се ползвал с уважение. Всички го познавали и
това било като удар за тях. Хората не вярваха в тези слухове,че е
злоупотребил. Имиджът му е сринат.Той се сринал психически,започнал да
посещава често личния си лекар, започнал да ходи по изследвания.
Последният път,през 2021г., свидетелят го закарал с автомобила си на очен
лекар в и ако не бил отишъл щяла да му се отлепи ретината. Докторът казал,
че е от силен стрес това, даже е имало вероятност да получи кръвоизлив в
окото или в мозъка от силен стрес. За влошеното му здравословно състояние
също повлияло и това, че не можал да завърши кариерата си на кмет и да се
пенсионира достойно. Той не се кандидатирал след това разследване, защото
се страхувал, че хората няма да му гласуват доверие.Психическото му здраве
било увредено.От весел човек,изведнъж станал унил,отслабнал,почнал да пие
лекарства.До тогава пил лекарства само за настинка.Свидетелят установява
инцидент,при който ищецът се качил на стълбата,получил загуба на съзнание
11
и паднал.Споделял,че е притеснен, започнал да вдига кръвно,започнал да
ходи често на да си прави изследвания.Неговата дъщеря, която е медицинска
сестра в ,се притеснява за него,всяка седмица идва при него. Той живее сам,
вдовец е.Свидетелят установява,че познава братовчедки на ищеца и като
разговарял с тях разбрал,че те са възмутени от обвиненията срещу
него.Свидетелят установява,че била постановена оправдателна присъда ,но
ищецът продължава да пие лекарства.След оправдателната присъда
настъпило известно успокоение в него, чувства се удовлетворен, че е
оправдан,но продължава да пие лекарства и да ходи на изследвания, защото
здравето му е увредено.Свидетелят работел като счетоводител в кметството
по време на последната година от мандата на Ц.- 2015 година.Той тогава бил
контактен и общителен.След като започна това наказателно разследване си
ограничил контактите с хората,спрял да идва в кметството, спрял да
контактува с хората,затворил се.Преди идвал в да пият кафе,а сега не
идва.Бавно започва да се възстановява в следствие на лекарствата.Ищецът не
търси свидетел ,не търси и други хора.През седмица ходи у тях на гости.Той
живее сам, вдовец е,едната му дъщеря е в , едната в .Не пие,не пуши, нито
преди,нито сега.Няма апетит.Той е бивш спортист,спортувал футбол активно
професионално в младежката лига и после станал кмет.От 22 - 23 годишен е
кмет на . Целият му живот е минал като кмет на селото.Не знае дали спазва
диети сега,но установява,че повече яде домати и зеленчуци.
Във връзка с формулираните от ответната страна защитни възражения в
отговора на исковата молба,ответника представя справка за съдимост на
ищеца,от която е видно,че с решение №.,постановено по НАХД №/2006г.на
РС Пловдив ищецът е признат за виновен в това ,че на 22.12.2003г.в
гр.Пловдив съзнателно се е ползвал от неистински официален документ-
справка –декларация за месечно трудово възнаграждение,като от него за
самото съставяне не може да се търси наказателна отговорност,поради което
и заради извършеното престъпление по чл.316 във вр.с чл.308 ал.1 от НК след
освобождаване от наказателна отговорност на основание чл.78А от НК му е
наложено административно наказание глоба в размер на 600,00лв.Решението
ведно с мотивите е приложено като доказателство по делото.
В справката за съдимост е посочено,че ищецът е осъждан за
престъпление по чл.254А ал.2 във вр.с ал.1 във вр.с чл.26 ал.1 във вр.с чл.55
12
ал.1 т.2 във вр.с чл.2 ал.2 от НК във вр.с чл.373 ал.2 от НПК с Присъда на
ПОС по НОХД №/2012г.,с която му е наложено наказание „пробация“ и
лишаване от право да упражнява длъжността Кмет за срок от 10 месеца.С
решение на ПАС по ВНОХД №/2012г.осъдителната присъда е била изменена
като наложеното наказание лишаване от право да упражнява длъжността
Кмет за срок от 10 месеца е било отменено,а с Решение на ВКС по НОХД
№/2013г.от .решението на ПАС е било оставено в сила.НОХД №/2012г.на
ПОС е приложено като доказателство към настоящето дело. Исковата
претенция е за обезщетение за претърпени неимуществени и имуществени
вреди от незаконно обвинение за престъпление по чл. 202, ал.2 т.1 от НК, във
вр. с чл.26 ал.1 от НК, във вр. с чл.282 ал.1 от НК, във вр. с чл. 26 л.1 от НК,
във вр. с чл.316 от НК, във вр. с чл.309 ал.1 във вр. с чл. 26 ал.1 от НК по ДП
№ /2015г. по описа на ОД-МВР-П и преписка №/2014г. по описа на РП-
Пазарджик. Според изложеното от ищеца наказателното производство е
приключило с Присъда №, постановена по НОХД № /2017г. по описа на
Районен съд - , с която Ц. е признат за невиновен и е оправдан и потвърдена с
Решение № постановено по ВНОХД № /2021г. по описа на Окръжен съд- П.
С оглед на гореизложената и приета за установена по делото фактическа
обстановка от правна страна съдът приема,че предявеният иск е частично
основателен.
Предмет на разглеждане в производството е иск с правно основание
чл.2,ал.1,т.3 прил.първо ЗОДОВ,за присъждане на обезщетение за
неимуществени и имуществени вреди,претърпяни от ищеца в резултат на
повдигнато обвинение за престъпление,за което впоследствие е постановена
оправдателна присъда.
За да се приеме,че е основателен в тежест на ищеца е да установи
главно и пълно,съобразно правилата за разпределение на доказателствената
тежест настъпването на твърдените вредоносни последици,като пряка и
непосредствена последица от повдигнатото обвинение,по което лицето
впоследствие е оправдано.
В тежест на ответната страна е да установи възраженията си по
исковете.
Съгласно чл.2 ал.1 т.3, прил. първо ЗОДОВ Държавата отговаря за
вреди, причинени на граждани от органите на
13
дознанието,следствието,прокуратурата и съда в посочените в закона
хипотези,като в т.3 от цитираната разпоредба е предвидена отговорност в
хипотезата на обвинение в извършване на престъпление,ако лицето бъде
оправдано,какъвто е и конкретният случай. Съгласно чл.4 от ЗОДОВ
Държавата дължи обезщетение за всички имуществени и неимуществени
вреди,които са пряка и непосредствена последица от увреждането,
независимо от това, дали са причинени виновно от длъжностното
лице.Отговорността по ЗОДОВ е обективна,следователно ищецът не трябва да
доказва вина при вредоносните актове на правозащитния орган. Държавата
отговаря по доказаната материалноправна претенция, независимо от
наличието на вина у правозащитния си орган.
Предвид изложеното съдът приема,че е установено е наличието на
фактическия състав на разпоредбата на чл.2,ал.1,т.3, прил.първо ЗОДОВ,а
именно повдигнато е обвинение за престъпление и впоследствие постановена
оправдателна присъда.При това положение съдът приема,че отговорността на
Държавата да репарира нанесените на ищеца вреди е ангажирана по
безспорно установен начин.Предмет на делото е определяне на справедлив
размер на обезщетението съответстващ на действително претърпяното от
ищеца увреждане вследствие на осъщественото по отношение на него
наказателно преследване.
Съдът цени и кредитира показанията на разпитаните по делото
свидетели.
Въз основа тях приема,че в резултат на воденото наказателно производство
ищеца е изживял стрес,психическо напрежение,чувства не неудобство от
хората заради уронване на доброто му име и авторитет на дългогодишен кмет
на с.Станал по-затворен и необщителен.Заради воденото против него
наказателно преследване не се кандидатирал за Кмет на селото през
следващия мандат защото се притеснявал,че няма да спечели доверието на
хората.
Съдът приема за установено въз основа на показанията на
свидетелите,че през последните години най-общо здравословното състояние
на ищеца се е влошило.Не кредитира изцяло свидетелските показания за
влошаване на същото с начало 2015-2016г.,тъй като преценя същите при
условията на чл.172 от ГПК и отчита на първо място дългогодишните
14
отношения на близост и приятелство между свидетелите и ищеца и с оглед на
това евентуалната им заинтересованост от благоприятен изход на делото за
него,а от друга страна констатира,че същите не са подкрепени с писмени
доказателства.Липсват конкретни твърдения от страна на ищеца и
представени от него писмени доказателства за здравословното му състояние
преди 2020г.Няма представени доказателства за това ,че ищецът е насочван от
личния лекар към лекари специалисти в областта на кардиологията
,неврологията и гастроентерологията,няма доказателства за проблеми с
ретината ,за които св.Недялков установява.Няма доказателства да е подлаган
на специализирани изследвания и за резултатите от тях преди 2020г.Няма
доказателства за закупуване на лекарства и провеждано лечение,въпреки
твърденията на ищеца в исковата молба.Не може от представените по делото
доказателства да се установи както началото на проблемите с хипертонията
,отразени в амбулаторните листове от 2020г.,така и връзката на този проблем
с воденото срещу ищеца наказателно преследване.Още по-малко следва да се
приеме за доказана връзката между наказателното производство и
оплакванията на ищеца от световъртеж без експертиза,каквато по делото не е
поискано да бъде допусната от ищеца.Досежно падането на ищеца,съдът
приема по-скоро,че същото не е в резултат на световъртеж,от който същият се
оплаква,а се дължи на падане от стълба,което представлява битов
инцидент,още повече,че след изписването на ищеца от Болница К на г.с
подобрение,липсват данни същият да е потърсил отново лекарска помощ
заради състояние на световъртеж.Нещо повече,няма данни да се е явил на
назначените му при изписването контролни прегледи на 27.02.2020г.и на
12.03.2020г.
Съдът приема за установено и доказано ,че продължилото против ищеца
наказателно преследване в продължение на 6 години е оказало негативно
влияние върху неговата психика и най-общо върху здравословното му
състояние,върху обществения му живот и изяви,върху дългогодишната му
дейност като кмет на село Лозен,което мотивира съда да присъди
обезщетение за неимуществени вреди съгласно принципа за справедливост по
чл.52 от ЗЗД.По отношение на ищеца в ДП е осъществена процесуална
принуда като е взета мярка за неотклонение „парична гаранция“ в размер на
500,00лв.,изменена в „подписка“ в съдебното производство с определение на
съда от По отношение на ищеца са извършване процесуално следствени
15
действия по ДП,което не е приложено към настоящето дело и не е установено
с какъв интензитет са били,но същото е продължило две години и по обем е 4
тома.Ищецът е взел участие в 24 съдебни заседания пред РС и в две пред
въззивната съдебна инстанция.Тези форми на наказателна репресия по
отношение на ищеца са се отразили крайно негативно върху неговия живот и
душевен мир,още повече ,че към 2015г.ищецът е бил на възраст....
При определяне размера на обезщетение за неимуществени вреди, съдът
съобразява негативните последици върху личността и психиката на лицето,
срещу което е упражнена наказателната репресия, отражението, което същата
е дала върху семейния и приятелския му кръг, сред колегите и обществото,
данни за това доколко повдигнатото обвинение за деянията, които лицето е
извършило се е отразило негативно на физическото му здраве,на
възможностите за професионални изяви и развитие в служебен план,като
вземе предвид и продължителността на воденето производство,
постановените ограничения в хода на същото, взетите мерки за
неотклонение.Присъденото обезщетение за неимуществени вреди следва да е
съобразено с икономическия стандарт в страната и размерът му да не е в
разрез с принципа на обезвреда по смисъла на ЗОДОВ.
В настоящия случай с оглед на приетото по-горе и отчитайки възрастта
на ищеца към началото на наказателното преследване – .... и факта,че това
наказателно преследване реално слага край на дългогодишната му дейност
като кмет,съдът приема,че следва да определи обезщетение в размер на
20000,00лв.за неимуществени вреди-уронване на доброто име на ищеца в
обществото в едно малко населено място,авторитета му на дългогодишен
кмет на селото със заслуги в неговото благоустрояване,причиняване на
крайно негативни психически преживявания влошаващи най-общо
здравословното му състояние и качеството на живот като цяло ,в
т.ч.социалните му контакти и обществени изяви.
Над този размер до претендирания от 50000,00лв.иска следва да бъде
отхвърлен като неоснователен.
Неоснователни са възраженията на ответната страна,че въздействие
върху ищеца е оказало не само това наказателно производство приключило с
постановена оправдателна присъда ,но и предишните две ,по които ищецът е
осъден като му е наложено административно наказание по едното ,а по
16
другото – наказание „пробация“.И двете наказателни производства сочени от
Прокуратурата са се развили и приключили далеч преди образуването на ДП
№/2015г.НАХД №/2006г.е приключило с постановеното на.решение,а НОХД
/2012г.с постановеното от ВКС на Решение по НОХД №/2013г.и тъй като
наложените наказания са леки и наказателните производства са приключили
бързо ,следва да се приеме,че негативните последици от тях не са били с
голям интензитет и същите са отшумели сравнително скоро и не са се
отразили върху ищеца в такава степен ,както процесното наказателно
производство.
Исковата претенция за имуществени вреди се явява основателна и
доказана до размера на сумата от 1600 лв., за която се установи, че
съответства на платеното адвокатско възнаграждение в хода на наказателното
производство, пред двете съдебни инстанции и следва да се уважи в пълен
размер .
Ищецът не претендира присъждане на законна лихва върху главницата
по предявения иск.
С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ответникът
дължи на ищеца разноски в размер на 1260,00 лв., съразмерно уважената част
от иска /при съобразяване направени разноски в размер на 10 лв. за държавна
такса и 3000,00лв. за адвокатско възнаграждение ,намалено от 5000,00лв.при
условията на чл.78 ал.5 от ГПК по направено от ответната страна
възражение,което съдът приема за основателно.Минималния размер на
адвокатското възнаграждение определено на основание чл.7 ал.2 т..4 от
Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения в
редакцията на текста към 12.08.2021г.,когато възнаграждението е уговорено и
изплатено,възлиза на 2078,00лв.Предвид фактическата и правна сложност на
делото съдът приема,че заплатеното такова от ищеца в размер на 5000,00лв.е
прекомерно и следва да бъде намалено на 3000,00лв.
Водим от горното Пазарджишкият окръжен съд
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България, със седалище и адрес
на управление гр. София, бул.”Витоша” №2 , представлявана от Главния
17
Прокурор И Г,да заплати на Г. Н. Ц.,ЕГН-**********,, сумата
21600,00лв.,представляваща обезщетение за неимуществени вреди в размер
на 20000,00лв.и имуществени вреди в размер на 1600,00лв.,причинени в
резултат на повдигнато му обвинение за извършване на престъпление по
чл.202 ал.2 т.1 във вр.с ал.1 от НК във вр.с чл.26 ал.1 от НК във вр.с
чл.282,ал.1 НК,във вр.с чл.26, ал.1 от НК във вр.с чл.316 от НК във вр.с чл.309
ал.1 от НК във вр.с чл.26 ал.1 от НК,за което е бил оправдан с присъда
постановена от П районен съд на .по НОХД №/2017г.,потвърдена с Решение
от г.на П окръжен съд по ВНОХД №/2021г.неподлежаща на обжалване.
ОТХВЪРЛЯ ИСКА за обезщетение за неимуществени вреди за сумата
над присъдените 20000,00лв.до претендираните 500000,00лв.,или за
разликата от 30000,00лв.
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България да заплати на Г. Н.
Ц.,ЕГН-********** деловодни разноски в размер на 2078,00лв., съобразно
уважената част от иска.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчване на
препис от същото на страните,с въззивна жалба пред АПЕЛАТИВЕН СЪД –
ГР. ПЛОВДИВ.
РЕШИ:
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България, със седалище и адрес
на управление гр. София, бул.”Витоша” №2 , представлявана от Главния
Прокурор И Г,да заплати на Г. Н. Ц.,ЕГН-**********,, сумата
21600,00лв.,представляваща обезщетение за неимуществени вреди в размер
на 20000,00лв.и имуществени вреди в размер на 1600,00лв.,причинени в
резултат на повдигнато му обвинение за извършване на престъпление по
чл.202 ал.2 т.1 във вр.с ал.1 от НК във вр.с чл.26 ал.1 от НК във вр.с
чл.282,ал.1 НК,във вр.с чл.26, ал.1 от НК във вр.с чл.316 от НК във вр.с чл.309
ал.1 от НК във вр.с чл.26 ал.1 от НК,за което е бил оправдан с присъда
постановена от П районен съд на по НОХД №/2017г.,потвърдена с Решение
от на П окръжен съд по ВНОХД №/2021г.неподлежаща на обжалване.
18
ОТХВЪРЛЯ ИСКА за обезщетение за неимуществени вреди за сумата
над присъдените 20000,00лв.до претендираните 500000,00лв.,или за
разликата от 30000,00лв.
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България да заплати на Г. Н.
Ц.,ЕГН-********** деловодни разноски в размер на 2078,00лв., съобразно
уважената част от иска.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчване на
препис от същото на страните,с въззивна жалба пред АПЕЛАТИВЕН СЪД –
ГР. ПЛОВДИВ.
Съдия при Окръжен съд – Пазарджик: _______________________
19