Решение по КНАХД №1133/2024 на Административен съд - Хасково

Производството е касационно по реда на чл.63в от ЗАНН, вр. с чл.208 и сл.от АПК.

Образувано е по касационна жалба Д. П. З. от [населено място], [община], [област], насочена против Решение № 169 от 17.09.2024г. постановено по а.н.д.№ 611/2024г. по описа на РС-Хасково

Решението се оспорва с доводи за постановяването му при наличие на касационни основания по чл. 348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК, вр. с чл. 63, ал.1, изр.1-во от ЗАНН.

Излагат се доводи, че в издаденото НП са допуснати съществени процесуални нарушения, касаещи описание на нарушението и правната квалификация при подвеждане под отговорност, както и че с потвърждаване на издаденото НП и незачитане на изложените от жалбоподателя възражения е постановено решение при неправилно приложение на материалния закон.

В касационната жалба се излагат изключително подробни съображения обосноваващи довода, че от страна на въззивния съд не е установено, че описанието на нарушението дадено в АУАН и НП е непълно, тъй като не са посочени разпоредбите, въз основа на които водачът е бил длъжен да осъществи описаните в АУАН и НП проверки дали параметрите на ППС с товар не превишават максимално допустимите норми по раздел II от приложимата наредба и в санкционния акт липсва описание на разположението и вида на осите на ППС. Твърди се също, че неправилно е ангажирана административно-наказателната отговорност на наказаното лице за описаното в АУАН и НП нарушение, тъй като същия е водач, а не собственик и превозвач. В тази връзка се излага, че водачите на ППС биха могли да носят отговорност, но съобразно разпоредбата на чл. 177, ал.3 от ЗДвП. Наред с това се сочи, че с осъществяване на движение с надвишени стойности на издаденото разрешително, оспорващия не би могъл да наруши разпоредбата на чл. 26, ал.2, т.1, б.“а“ от Закона за пътищата. Съответно неправилно от районния съд било възприето и че на жалбоподателя следва да бъде наложено наказание по реда на чл. 53, ал.1, т.2 от ЗП.

Излагат се и доводи,че оспореното решение е постановено при допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, тъй съдът не изложил съображенията си по обективираните в жалбата възражения.

По изложените в касационната жалба съображения се моли оспореното решение да бъде отменено, ведно с потвърденото с него наказателно постановление.

Ответникът, редовно призован, чрез процесуален представител ангажира доводи за правилност и законосъобразност на обжалвания съдебен акт. Претендира се разноски. Прави възражение за прекомерност на сторените от касатора разноски за адвокат.

Представителят на Окръжна прокуратура – Хасково счита оспореното решение за неправилно и незаконосъобразно и предлага същото да бъде отменено.

Административен съд – Хасково, след проверка на оспорваното решение във връзка с изложените в жалбата оплаквания, както и по реда на чл.218, ал.2 от АПК, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок от надлежна страна и е допустима.

Разгледана по същество, е основателна.

С оспореното решение състав на Районен съд – Хасково е изменил Наказателно постановление № 8696 от 05.06.2024г., на Началник отдел“Контрол по републиканската пътна мрежа“ , Дирекция“Анализ на риска и оперативен контрол“ при Агенция“Пътна инфраструктура, като е намалил размера на наложената със същото на касатора „Глоба“ в размер на 2500 лева, на 1000 лева.

За да постанови съдебния си акт, районният съд е приел за установено, че на 09.05.2024г. около 11.04ч., по пътI-8 км.296+600, посока [населено място]-[населено място], преди разклона за [населено място] е установено движение на тежкотоварно пътно превозно средство – товарен автомобил “МАН“, с четири оси, с две управляеми оси, превозващо товари, управлявано от касатора Д. З.. При извършената проверка на п.п.с. от контролните органи е установено, че разстоянието между осите е 1.40м., превозното средство е с натоварване на ос на двойната задвижваща ос 27 650кг, а общата маса на ППС била 41 000 кг, т.е. е отчетено претоварване с 9000 кг., а водачът не е бил в състояние да представи разрешение за дейности в рамките на специалното ползване на пътищата, издадено от администрацията, съгласно изискванията на чл.8, ал.1, от Наредба № 11 от 03.07.2001г. на МРРБ. Въз основа на така изложената фактическа обстановка районният съд е приел, че при съставяне на АУАН и НП не са допуснати съществени процесуални нарушения, нарушението е доказано от обективна и субективна страна, като правилно и законосъобразно, е ангажирана административно наказателната отговорност на Д. З., който е водач на процесното п.п.с. Същевременно въззивния съд е счел, че при определяне размера на наказанието наказващия орган не е съобразил в пълнота разпоредбата на чл.27 от ЗАНН, поради което като е извършил преценка на смекчаващите и отегчаващите административно-наказателната отговорност на касатора обстоятелства, районният съд е приел, че индивдуализацията на наказанието следва да бъде извършена при превес на смекчаващите такива и то да бъде определено в минималния посочен в закона размер.

Решението е неправилно, при следните съображения:

Административнонаказателната отговорност се ангажира при доказано административно нарушение, което изисква деянието да е установено от фактическа страна (действие или бездействие), от обективна страна – да е доказана неговата противоправност (обективно несъответствие между правно дължимото и фактически осъщественото поведение), от субективна страна – да е налице вина на дееца във връзка с установен правнорелевантен резултат и да е налице причинна връзка между деянието и резултата. Само и единствено при установяване на всички елементи на нарушението от обективна и от субективна страна и то само при условие,че нарушението е извършено от годен субект, може да се приеме, че законосъобразно е ангажирана административно наказателната отговорност на наказаното лице.

В случая безспорно се установява от приетите по делото доказателства, че на 09.05.2024г. около 11.04ч., по пътI-8 км.296+600, посока [населено място]-[населено място], преди разклона за [населено място] е установено движение на тежкотоварно пътно превозно средство – товарен автомобил “МАН“, с четири оси, с две управляеми оси, превозващо товари, управлявано от касатора Д. З.. При извършената проверка на п.п.с. от контролните органи е установено, че разстоянието между осите е 1.40м., превозното средство е с натоварване на ос на войната задвижваща ос 27 650кг, а общата маса на ППС била 41 000 кг, т.е. е отчетено превишаване на натоварването от 8.650т., а водачът не е бил в състояние да представи разрешение за дейности в рамките на специалното ползване на пътищата, издадено от администрацията, съгласно изискванията на чл.8, ал.1, от Наредба № 11 от 03.07.2001г. на МРРБ.

Във връзка с така констатираното, спрямо касатора, който е бил водач на процесното п.п.с. е съставен АУАН бл. № 0010126 от 09.05.2024г. и впоследствие издадено и оспореното пред въззивния съд Наказателно постановление № 8696 от 05.06.2024г. Началник отдел “Контрол по републиканската пътна мрежа“ , Дирекция“Анализ на риска и оперативен контрол“ при Агенция“Пътна инфраструктура, с което му е било наложено административно наказание “Глоба“. В санкционния акт е възприето, че, с деянието си водача е осъществил нарушение на чл. 26, ал.2, т.1, б.“а“, предл.2-ро от Закона за пътищата, във връзка с чл.7, ал.1, т.5, б.“в“, чл.8, ал.1 и чл. 37, ал.1, т.1 предл.1-во от Наредба № 11 от 03.07.2001г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС, поради което е и санкциониран на основание чл.53, ал.1, т.2 от Закона за пътищата е административно наказание “Глоба“ в размер на 2500 лева.

СТълкувателно постановление № 2 от 08.10.2025г. на ОСС на НК на ВКС и I и II колегия на ВАС постановено по т.д.№ 5/2023г. е преодоляна съществуващата в страната противоречива съдебна практика по въпроса какво нарушение извършва водач на п.п.с., когато управлява извънгабаритно или тежко п.п.с. по пътищата отворени за обществено ползване, без да е налице разрешение за движението на това пътно превозно средство, като е възприето, че в тези случаи водачът осъществява нарушение по чл. 177, ал.3, т.1 , вр . с чл. 139, ал.1, т.2 от Закона за движение по пътищата, когато не е собственик на пътното превозно средство или лицензиран превозвач осъществяващ превоза, съответно не е наредил превоза.

В случая от приложеното към административно-наказателната преписка свидетелство за регистрация част II и приложеното към въззивното производство Свидетелство за регистрация - част I се установява, че собственик на пътното превозно средство е „Европейски пътища“ АД, [населено място], наказаното лице на посочената дата и място в НП е водач на същото п.п.с., което фактически е осъществявало превоза и по делото не са събрани нито писмени, нито гласни доказателства, касаторът да има качеството на лицензиран превозвач осъществяващ превоза, или да е наредил процесния превоз.

Съответно и с оглед дадените задължителни разрешения с горецитираното тълкувателно постановление, следва да се приеме, че касационният жалбоподател не може да бъде субект на вмененото му нарушение по чл. 26, ал.2, т.1, б.“а“ предл.2-ро от ЗП. Отговорността му може да бъде ангажирана, но на основание чл. 177, ал.3 от ЗДвП за нарушение на чл.139, ал.1, т.2 от ЗДвП, което в случая не е сторено.

Ето защо оспореното решение макар и валидно и допустимо, но като неправилно – противоречащо на закона, следва да бъде отменено, вместо което следва да бъде отменено и потвърденото с него наказателно постановление.

Разноски на процесуален представител по чл. 38 от ЗА не се следват, тъй като до приключване на последното по делото о.с.з. не е налице валидно заявена такава претенция. Представена е молба от адв. З., с която се претендира присъждане на такива, но както молбата, така и писмото с което е представена в съда, постъпило по електронна поща, а и останалите приложени към последното документи, вкл. пълномощно и и договор за правна помощ, не са подписани с валиден квалифициран електронен подпис.

Воден от горното и на основание чл.63в от ЗАНН, във връзка с чл.221, ал.1 от АПК, съдът

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ Решение № 169 от 17.09.2024г. постановено по а.н.д.№ 611/2024г. по описа на РС-Хасково , вместо което

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 8696 от 05.06.2024г. на Началник отдел“Контрол по републиканската пътна мрежа“, Дирекция“Анализ на риска и оперативен контрол“ при Агенция “Пътна инфраструктура“.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.