№ 1319
гр. София, 07.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 14-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и четвърти март през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:КРАСИМИРА Н. ПРОДАНОВА
при участието на секретаря ЗАРИНА С. АНДОНОВА
като разгледа докладваното от КРАСИМИРА Н. ПРОДАНОВА
Административно наказателно дело № 20251110202318 по описа за 2025
година
Образувано е по жалба на М. С. Д., с ЕГН **********, против
Наказателно постановление № 24-4332-005546/2024 г. от 19.03.2024 г.,
издадено от Началник на сектор при ОПП – СДВР, с което на основание чл.
175, ал. 3, пр. 2 ЗДвП, е наложено административно наказание "Глоба", в
размер на 200 лева и „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6
месеца, за нарушение на чл. 140, ал. 1 ЗДвП и на основание чл. 183, ал. 1, т. 1,
пр. 3 от ЗДвП, е наложено административно наказание “Глоба“ в размер на 10
лева, за нарушение на чл. 100, ал. 1, т. 2 от ЗДвП.
НП е обжалвано от санкционираното лице в срока по чл. 59, ал. 2
ЗАНН. В жалбата си оспорва наказателното постановление, като твърди, че
регистрационните табели на автомобила били откраднати и поради тази
причина е спрял полицейски патрул за помощ и насоки какво да прави в тази
ситуация.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се явява.
Представлява се от адв. И. С. Б., която поддържа подадената жалба, по
изложените в нея аргументи, като посочва, че обжалваното НП е
неоснователно, неправилно и незаконосъобразно. Посочва твърдения, че е
нарушен материалния закон и неправилно е определена нарушената
разпоредба. Претендира разноски.
Административнонаказващият орган, редовно уведомен, изпраща
представител в лицето на юрк. С.К., която оправя молба за потвърждения на
така издаденото НП. Претендира юрисконсултско възнаграждения и оспорва
адвокатското такова.
1
Съдът, като съобрази изложените от страните доводи и
възражения и служебно провери законосъобразността и правилността на
обжалваното наказателно постановление, с оглед изискванията на чл.
314 НПК вр. чл. 84 ЗАНН, намира за установено от фактическа страна
следното:
На 06.03.2024 г. жалбоподателят М. С. Д., около 21:50 часа в гр.
София на кръстовището с ул. Първа Българска Армия и ул. Каменоделска с
посока на движение от ул. Мара Бунева към ул. Малашевска управлява лек
автомобил, марка “********”, модел “******”, цвят “син” с регистрационен
номер ********, собственост на А.Н. Д.а с ЕГН **********. Автомобила бил
регистриран по надлежния ред, но без поставени регистрационни табели на
него. Водачът представил СРМПС част 2 с номер ********* за лек автомобил,
марка “******** ******”, цвят “син”, с регистрационен номер ********.
Същият не представил СУПМС.
За установеното нарушение свидетелят Д. Н. И. съставил акт за
установяване на административно нарушение № GA834314, от 06.03.2024 г.
против М. С. Д., в което посочил дата и час на деянието, както и че същото се
изразява в управление на регистрирано по надлежния ред МПС, но без
регистрационни табели, както за това, че не носи свидетелство за регистрация
на МПС.
Жалбоподателят подписал АУАН без възражения.
Въз основа на съставения АУАН било издадено и атакуваното
Наказателно постановление № 24-4332-005546 от 19.03.2024 г., издадено от
началник на сектор при ОПП – СДВР, с което, на М. С. Д., с ЕГН **********,
на основание чл. 175, ал. 3, пр. 2 ЗДвП, било наложено административно
наказание "Глоба", в размер на 200 лева и „Лишаване от право да управлява
МПС“ за срок от 6 месеца, за нарушение на чл. 140, ал. 1 ЗДП и на основание
чл. 183, ал. 1, т. 1, пр. 3 от ЗДвП, било наложено административно наказание
“Глоба“ в размер на 10 лева, за нарушение на чл. 100, ал. 1, т. 2 от ЗДвП. В
същото била описана сходна фактическа обстановка и правна квалификация
на деянието.
Гореописаната фактическа обстановка се установява след анализ на
събраните по делото доказателства и доказателствени средства за тяхното
установяване: показанията на свидетеля Д. Н. И.; НП; АУАН, справка от ОПП-
СДВР; картон на водач; заповед за компетентност и удостоверение,
постановление за отказ от образуване на НП, докладна записка, заявление за
издирване на регистрационни табели, телеграма за обявяване на ОДИ и
другите, приобщени по реда на чл. 283 от НПК.
Разпитаният свидетел изложи ясен спомен за хода и резултатите от
проверката, като разказа му носи признаците на последователност и
непредубеденост, поради което съдът дава вяра. Показанията са
непротиворечиви и изясняват обстоятелства във връзка с извършената
проверка, обстоятелството, че жалбоподателят е управлявал без
регистрационни табели посоченото в НП МПС.
2
Останалите доказателства еднопосочно подкрепят изведената
фактическа обстановка и изясняват в пълнота относимите към предмета на
доказване обстоятелства.
Въз основа на гореустановената фактическа обстановка
настоящият състав прави следните правни изводи:
По допустимостта на жалбата
Същата е процесуално допустима, доколкото е подадена от надлежно
легитимирана страна – наказаното физическо лице, в преклузивния срок по чл.
59, ал. 2 ЗАНН, както и срещу подлежащо на обжалване НП. С оглед на това
жалбата е породила присъщия й суспензивен (спира изпълнението на НП) и
деволутивен (сезиращ съда) ефект.
При разглеждане на дела по оспорени наказателни постановления
районният съд е винаги инстанция по същество – чл. 63, ал. 1 ЗАНН. Това
означава, че съдът следва да провери законосъобразността на
постановлението, т. е. дали правилно са приложени процесуалният и
материалният закони, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя
– аргумент от чл. 314, ал. 1 НПК вр. чл. 84 ЗАНН. В изпълнение на това си
правомощие, съдът служебно (чл. 13, чл. 107, ал. 2 и чл. 313-314 НПК вр. чл.
84 от ЗАНН) констатира, че АУАН и НП са издадени от компетентни органи; в
предвидената от закона писмена форма и съдържание – чл. 42 и чл. 57 ЗАНН,
както и при спазване на предвидения за това процесуален ред. Видно от
приложените заповеди за компетентност, както актосъставителят, така и АНО
имат право да съставят съответните документи.
Налице е и редовна процедура по връчването на АУАН на
жалбоподателя. НП също е връчено надлежно на санкционираното лице, но и
по правило това обстоятелство има отношение единствено към началото на
преклузивния срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, но не и към законосъобразността
на неговото издаване, което хронологически предхожда връчването му.
Противно на изложеното в жалбата, настоящият състав намира, че
нарушенията са описани лаконично, но достатъчно ясно, за да разбере
жалбоподателят защо е наказан и какво административнонаказателно
обвинение му е повдигнато. Както в АУАН, така и в НП недвусмислено е
посочено, че жалбоподателят е управлявал посоченото МПС, което е
регистрирано по надлежния ред, но с липсващи регистрационни табели. Не
представя и СУМПС. Посочени са словесно всички елементи от
съставомерността на нарушението, което удовлетворява изискванията на
ЗАНН. Посочено е коректно както мястото на нарушението, включително и
посоката на движение на автомобила, така и датата и часа на нарушението.
По приложението на материалния закон
НП е законосъобразно и от материалноправна гледна точка. В хода на
съдебното следствие се установи по несъмнен начин, че на посочените дата,
час, място и посока на движение, жалбоподателят М. С. Д. е управлявал
автомобила с регистрационен номер ********, който е бил регистриран по
надлежния ред, но бил без регистрационни табели, както и че при проверка не
3
е представил СУМПС.
Въз основа на установената фактическа обстановка настоящият състав
приема, че М. С. Д. не е изпълнил задължението си по чл. 140, ал. 1 ЗДвП - по
пътищата, отворени за обществено ползване, да ползва само моторни
превозни средства, които са регистрирани и са с табели с регистрационен
номер, поставени на определените за това места, както и задължението си по
чл. 100, ал. 1, т. 2 от ЗДвП - Водачът на моторно превозно средство е длъжен
да носи: свидетелство за регистрация на моторното превозно средство, което
управлява.
Състава на това нарушение урежда изпълнително деяние, което го
определя като нарушение на просто извършване, осъществявано чрез
противоправно действие.
От субективна страна деянието е извършено при форма на вина пряк
умисъл, тъй като нарушителят е съзнавал вмененото му по закон задължение
/общественоопасния характер на деянието/; съзнавал е общественоопасните
последици, а именно, че застрашава обществените отношения, свързани с
безопасността на пътя, но е целял настъпването предвидените в закона
административни последици. Отново касателно субективната страна, следва
да се посочи, че липсата на регистрационни табели е видим дефицит, годен у
лице с нормални психически и интелектуални годности да обоснове липса на
предпоставки за законосъобразно управление, което обуславя и умишлената
форма на вина (пряк или евентуален умисъл, всеки от които носи признаците
на достатъчност, за целите на субективната съставомерност). По делото
безспорно се установява, че липсата на регистрационни табели е забелязана и
възприета от М. С. Д. още преди качването му в автомобила и непосредствено
преди проверката.
Независимо от изложеното, следва да се посочи, че съгласно чл. 7, ал.
1 и ал. 2 от ЗАНН деянието, обявено за административно нарушение, е
виновно, когато е извършено умишлено или непредпазливо. Непредпазливите
деяния не се наказват само в изрично предвидените случаи. В случая дори и
да се приеме, макар и да липсва доказателствена обезпеченост на такова
твърдение, че жалбоподателят не е узнал за липсата на регистрационни табели
преди проверката, същият е действал при непредпазлива форма на вина по
смисъла на чл. 11 от НК - деянието е непредпазливо, когато деецът не е
предвиждал настъпването на общественоопасните последици, но е бил
длъжен и е могъл да ги предвиди, или когато е предвиждал настъпването на
тези последици, но е мислил да ги предотврати. В случая нарушителят е бил
длъжен като водач на МПС да предвиди общественоопасните последици при
положение, че е могъл и е бил длъжен по силата на чл. 140 от ЗДвП да
провери дали автомобилът, който е възнамерявал да управлява, е бил с
поставени регистрационни табели, което е лесно установимо обстоятелство,
както и да изпълни задължението си по чл. 100, ал. 1, т. 2 от ЗДвП да носи в
себе си СУМПС.
Макар и съдът да приема, че се доказва умишлена форма на вина от
вида на прекия умисъл, настоящият състав изложи и съображения, че дори и
4
да е извършено по непредпазливост, деянието и от субективна страна
консумира така вмененото административно нарушение.
Съдът приема, че нарушението не представлява маловажен случай, по
смисъла на чл. 28 ЗАНН – такъв, при който извършеното административно
нарушение, с оглед на липсата или незначителността на вредните последици
или с оглед на други смекчаващи отговорността обстоятелства, представлява
по-ниска степен на обществена опасност, в сравнение с обикновените случаи
на административно нарушение от съответния вид (субсидиарното
приложение на Наказателния кодекс касае само посочените в чл. 11 ЗАНН
въпроси, поради което дефинитивната норма на чл. 93, т. 9 НК следва да бъде
приложена в административнонаказателното производство по analogia legis, с
оглед наличието на празнота в ЗАНН; вж. и ТР № 1/12.12.2007 г. по т. н. д. №
1/2007 г., ОСНК на ВКС). По тази причина наказаното лице не следва да бъде
освободено от административнонаказателна отговорност. Това преди всичко е
така, тъй като, с оглед на доктриналната класификация на правонарушенията,
в зависимост от изискването за настъпване на определени общественоопасни
последици за съставомерността на деянието, процесното такова следва да се
отнесе към т. нар. "нарушения на просто извършване" или "формални
нарушения". Същото се явява довършено със самия факт на неизпълнение на
предвидените в ЗДвП задължения на физическите и юридическите лица, без
законът да поставя изискване за настъпване на определен противоправен
резултат. По този начин законодателят е въздигнал в нарушение само
застрашаването на обществените отношения, предмет на закрила, без да е
необходимо от това да са настъпили вреди (имуществени или
неимуществени). Разбира се, приложението на чл. 28 ЗАНН (а това се отнася
и за чл. 9, ал. 2 НК вр. чл. 11 ЗАНН) не е изключено и при формалните
административни нарушения, но преценката следва да бъде направена не с
оглед наличието или не на вредни последици, а на степента, с която
формалното нарушение е застрашило обществените отношения. В конкретния
случай нарушението е застрашило обществените отношения, свързани с
безопасността по пътищата и се касае за класическо изпълнително деяние,
поради което следва да се приеме, че обществената опасност на този пропуск
се отличава с достатъчен интензитет, за да се приеме, че същото следва да се
санкционира по административен ред, а не представлява маловажен случай.
Отделно от това съдът следва да посочи, че съгласно чл. 189з. (Нов –
ДВ, бр. 109 от 2020 г., в сила от 23.12.2021 г.) от ЗДвП за нарушенията по този
закон не се прилагат чл. 28 и 58 г от Закона за административните нарушения
и наказания, което изначално лишава оплакванията на жалбоподателя в тази
насока от основателност.
По размера на наказанието
Съгласно нормата на чл. 175, ал. 3 ЗДвП, наказва се с лишаване от
право да управлява моторно превозно средство за срок от 6 до 12 месеца и с
глоба от 200 до 500 лв. водач, който управлява моторно превозно средство,
което не е регистрирано по надлежния ред или е регистрирано, но е без табели
с регистрационен номер. Санкциите са отмерени в абсолютния законов
5
минимум, поради което и подробни разсъждения по размера им са
безпредметни. Противно на изложеното в жалбата, съдът не би могъл да
намали размера на санкцията под предвидения минимум.
По отношението на нарушението по т. 2 от НП:
Съгласно разпоредбата на чл. 100, ал. 1, т. 2 от ЗДвП водачът на
моторно превозно средство е длъжен да носи свидетелство за регистрация на
моторното превозно средство, което управлява и за тегленото от него ремарке.
В случая от доказателствата по делото се установява, че жалбоподателят е
осъществил състава и на това административно нарушение, тъй като не е
представил на контролните органи свидетелство за регистрация на
управлявания от него лек автомобил "********" с рег. № ********.
За това нарушение санкционната норма на чл. 183, ал. 1, т. 1, пр. 3 от
ЗДвП предвижда налагане на административно наказание глоба в размер на 10
лв., в какъвто именно размер е наложеното на жалбоподателя
административно наказание. Доколкото санкцията е в абсолютно определен
размер, то съдът не разполага с правомощия за намаляване на така
наложеното наказание.
По изложените съображения съдът намира, че в хода на
административнонаказателното производство не са допуснати съществени
процесуални нарушения и материалният закон е приложен правилно, поради
което обжалваното наказателно постановление следва да бъде потвърдено.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 24-4332-
005546/2024г. от 19.03.2024 г., издадено от началник на сектор при ОПП –
СДВР, с което на основание чл. 175, ал. 3, пр. 2 ЗДвП, на М. С. Д., ЕГН
**********, е наложено наказание "Глоба" в размер на 200 лева и наказание
“Лишаване от право да управлява МПС” за срок от 6 месеца, за нарушение на
чл. 140, ал. 1 ЗДвП и на основание чл. 183, ал. 1, т. 1, пр. 3 от ЗДвП
административно наказание “Глоба“ в размер на 10 лева, за нарушение на чл.
100, ал. 1, т. 2 от ЗДвП.
ОСЪЖДА М. С. Д. да заплати в полза на О "ПП" СДВР сума в размер
на 80.00 /осемдесет/ лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение за
процесуално представителство в настоящото производство.
Решението може да се обжалва с касационна жалба, по реда на
АПК, чрез Софийски районен съд пред Административен съд – София-град, в
14-дневен срок от получаване на съобщението, че е изготвено.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6