Решение по дело №33/2021 на Административен съд - Видин

Номер на акта: 84
Дата: 29 март 2021 г. (в сила от 29 март 2021 г.)
Съдия: Биляна Спасова Панталеева Кайзерова
Дело: 20217070700033
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 4 февруари 2021 г.

Съдържание на акта

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ВИДИН

РЕШЕНИЕ84

гр. Видин, 29.03.2021г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд – Видин,

I административнонаказателен състав

в публично заседание на

първи март

през две хиляди двадесет и първа година в състав:

Председател:

Антония Генадиева

Членове:

Биляна Панталеева

Росица Славчева

при секретаря

Мария Иванова

и в присъствието

на прокурора

Кирил Кирилов

като разгледа докладваното

от съдия

Биляна Панталеева

 

Касационно АНД №

33

по описа за

2021

година

и за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба, подадена от А.Г., гражданин на Република Гърция, против Решение №345/20.11.2020г., постановено по НАХД № 1075/2020г. по описа на РС-Видин, с което е потвърдено Наказателно постановление №25-0000133/17.07.2020г. на Директора на РД“Автомобилна администрация“-гр.Враца, с което му е наложено административно наказание „глоба” в размер на 1500 лв на основание чл.93в,ал.17,т.1 от ЗАвтП за нарушение на чл.36, §.1,т/i/ от Регламент/ЕС/ №165/2014г.

В жалбата се развиват съображения, че решението на Районен съд Видин е неправилно, като наведените доводи сочат на нарушение на материалния закон като касационно основание за отмяна на решението. Твърди се в жалбата, че съдът неправилно е приел , че не му е необходим преводач съобразно чл.21 от НПК и чл.6,т.3,б.а и б.е от ЕКПЧ. Сочи се , че това е съществено процесуално нарушение , допуснато в административно-наказателното производство , осуетяващо правото му на защита. Сочи се и че съдът неправилно е приел, че наказателното постановление е издадено в съответствие с чл.57,ал.1,т.6 от ЗАНН, тъй като формулираното нарушение не е точно и ясно. Твърди се и че съдът неправилно е приел, че не е налице маловажен случай по смисъла на чл.28 от ЗАНН, тъй като не са представени доказателства , че дружеството е наказвано и друг път по ЗАвтП, както и поради това , че липсват вредни последици. Сочи се също така , че е следвало да бъде наказано дружеството съобразно чл.39 от ЗАНН. Иска се да бъде отменено решението и отменено потвърденото с него наказателното постановление.

Ответникът по делото, в писмено становище, оспорва жалбата като неоснователна.

Представителят на Окръжна прокуратура – гр.Видин дава заключение, че жалбата е неоснователна.

Съдът, като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства в рамките на посочените от касатора касационни основания, и при проверка на съответствието на решението с материалния закон, намира следното :

Жалбата е допустима , като подадена от лице , за което е налице правен интерес да обжалва постановеното решение и в законоустановения срок за това .

Разгледана по същество , същата е неоснователна.

Решението на ВРС е валидно, допустимо и правилно.

Установява се от събраните по делото доказателства, че на 13.07.2020г. около 07,15ч. в гр.Видин  в района на ТЕЦ Видин посока Дунав мост 2 е спрян за проверка товарен автомобил Волво с рег. № Е7795МВ с ремарке за товарен автомобил с рег.№ Е3977ЕЕ , извършващ международен превоз на товари от Република Гърция за Република Чехия, като автомобилът бил управляван от водача А.Г.. Автомобилът бил оборудван с аналогов тахограф. При извършената проверка водачът не представил тахографски листа за предходните 28 дни или карта на водача или всеки ръчен запис и разпечатка за предходните 28 дни или удостоверение по образец. Прието е от контролните органи , че от водача е извършено нарушение на чл.36,§.1,т.i от Регламент /ЕС/ № 165/2014г. , поради което на същия е съставен АУАН. Въз основа на акта е издадено и обжалваното наказателно постановление, с което на водача е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 1500 лв на основание чл.93в,ал.17 от ЗАвтП.  

При горната фактическа обстановка е прието от ВРС, че наказателното постановление е законосъобразно и същото е потвърдено.

Направените от съда изводи са законосъобразни и се възприемат от настоящата инстанция. Решението му е правилно като постановено в съответствие с материалния закон и при липса на съществени нарушения на съдопроизводствените правила.

Наказателното постановление е законосъобразно. Безспорно в конкретния случай е доказано, че водачът е осъществил от обективна и субективна страна административнонаказателния състав на чл. 93в,ал.17 от ЗАвтП, съобразно който се наказва с глоба 1500 лв. водач, който при проверка от контролните органи не представи документите, които са регистрирали времето на управление, прекъсванията и почивките му през текущия ден, и тези от предходните 28 календарни дни както следва : тахографски листа, и/или  карта на водача (ако притежава такава), както и записите от нея, и/или ръчни записи и разпечатки, и/или удостоверение по чл. 10, ал. 1 от наредбата по чл. 89, ал. 1, поради което правилно е ангажирана административно-наказателната му отговорност за извършеното от него нарушение- в случая при извършената проверка водачът не е представил нито един от посочените по-горе документи. Самите обективни признаци на нарушението са предвидени в санкционната норма, на която се е позовал административно-наказващият орган , които са детайлно описани , като е конкретно индивидуализирана и нарушената разпоредба на Регламент /ЕС/ № 165/2014г., съдържаща задължението на водачите.

Развитите доводи за нарушение на чл.57,ал.1 от ЗАНН и липса на яснота относно нарушението , са неоснователни , тъй като задължението на водача е ясно индивидуализирано.

Неоснователни са и доводите за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и норми в административно-наказателното производство, тъй като при съставяне на АУАН и при провеждане на административното производство не е назначен преводач на нарушителя. Между страните няма спор, че наказаното лице е гръцки гражданин, на който при съставяне на АУАН не е назначен преводач по надлежния ред. Член 6 от Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи визира правото на справедлив съдебен процес. В административнонаказателното производство не е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила и норми, което да съставлява самостоятелно основание за отмяна на оспореното НП. В този смисъл е тълкуването в Директива 2010/64/ЕС на Европейския парламент и на Съвета относно правото на устен и писмен превод в наказателното производство. В чл.1, т.3 от Директивата е регламентирано, че когато законодателството на държава-членка предвижда налагането на санкция за леки нарушения от страна на орган, различен от съд с компетентност по наказателноправни въпроси, и когато налагането на такава санкция може да бъде обжалвано пред такъв съд, настоящата директива се прилага единствено за производството по обжалване пред този съд. Следователно, съгласно цитираната разпоредба от Директивата на Европейския съюз, в производства като настоящото не е абсолютно задължително назначаването на преводач в хода на административнонаказателното производство. Нещо повече, в т.16 от Преамбюла към Директивата изрично е посочено, че в случаите на пътнотранспортни нарушения, извършвани в широк мащаб и които могат да бъдат установени след пътнотранспортна проверка (каквото е настоящето нарушение) не може да се изисква компетентният орган да гарантира всички права съгласно тази директива.

Неоснователни са и наведените доводи за маловажност на нарушението. Същото е типично по характера си , а не се характеризира с изключителност на обстоятелствата , при които е извършено. Освен това в случая се касае за непредставяне на каквито и да е документи, удостоверяващи  времето на управление, прекъсванията и почивките му през текущия ден и предходните 28 календарни дни, поради което не се касае за незначителност на отклонението от изискването.

В касационното производство е представено удостоверение по образец за удостоверяване , че в периода 12.06.2020г.-12.07.2020г. водачът е извършвал друга дейност , а не управление на превозно средство, но касационната инстанция не е инстанция по събиране на доказателства , като са допустими само писмени такива за установяване на касационните основания, каквото настоящето удостоверение не е . От друга страна наказуемо е неизпълнението на задължението на водача да представи  документите при проверката от контролните органи, което безспорно не е сторено от водача, поради което представеното удостоверение не променя направените от въззивния съд и настоящата инстанция правни изводи. В този смисъл са и разпоредбите на чл.10,ал. и ал.2 от НАРЕДБА № H-3 от 7.04.2009 г. за необходимите мерки за изпълнението и прилагането на Регламент (ЕС) № 165/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 4 февруари 2014 г. относно тахографите в автомобилния транспорт, за отмяна на Регламент (ЕИО) № 3821/85 на Съвета относно контролните уреди за регистриране на данните за движението при автомобилен транспорт и за изменение на Регламент (ЕО) № 561/2006 на Европейския парламент и на Съвета за хармонизиране на някои разпоредби от социалното законодателство, свързани с автомобилния транспорт и за необходимите мерки за изпълнението и прилагането на Регламент (ЕО) № 561/2006 на Европейския парламент и на Съвета от 15 март 2006 г. за хармонизиране на някои разпоредби от социалното законодателство, свързани с автомобилния транспорт, за изменение на Регламенти (ЕИО) № 3821/85 и (ЕО) № 2135/98 на Съвета и за отмяна на Регламент (ЕИО) № 3820/85 на Съвета.

Неоснователен е и довода , че е следвало да бъде наложена „глоба“ на дружеството , тъй като липсва основание за налагане на  имуществена санкция на дружеството за посоченото нарушение , тъй като административно-наказателният състав определя като субект на отговорността водача.

Предвид горното не са налице допуснати съществени процесуални нарушения, както при съставянето на акта, така и при издаването на НП, като същото е издадено и в съответствие с приложимите материално-правни разпоредби, поради което липсват основания за неговата отмяна. Наложеното административно наказание е законопредвиденото и е в размера, определен в санкционната норма на чл.93в,ал.17 от ЗАвтП.

Предвид гореизложеното жалбата е неоснователна. Решението на РС-Видин е правилно като постановено в съответствие с приложимите материално-правни норми и в съответствие със събраните по делото доказателства, поради което следва да бъде оставено в сила.  

Водим от горното и на основание чл.63,ал.1,изр.второ от ЗАНН във вр.с чл.221,ал. 2 от АПК Административен съд-Видин

 

                                                Р Е Ш И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение №345/20.11.2020г., постановено по НАХД № 1075/2020г. по описа на РС-Видин, с което е потвърдено Наказателно постановление №25-0000133/17.07.2020г. на Директора на РД“Автомобилна администрация“-гр.Враца.

Решението е окончателно.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                             ЧЛЕНОВЕ:1.

 

                                                                                                2.