Решение по КНАХД №1728/2025 на Административен съд - Бургас

Производството по делото се движи по процесуалния ред на чл.208 и сл. от АПК вр. чл.63в от ЗАНН. Образувано е по касационна жалба, подадена от адвокат Б. Д. от АК Бургас – пълномощник на Г. Я. Х., срещу решение № 572/21.07.2025г., постановено по АНД № 1299/2025г. на РС Бургас, с което е потвърдено наказателно постановление (НП) № 818004-[рег. номер]/12.03.2025г., издадено от Директора на Дирекция „Обслужване“ при ТД на НАП Бургас, с което на Г. Я. Х. на основание чл.264, ал.1 от Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО) е наложено административно наказание глоба в размер на 200.00 лева за извършено по чл.264, ал.1 вр. чл.261, ал.1 вр. чл.92, ал.1 и ал.2 от ЗКПО административно нарушение. В касационната жалба се правят оплаквания за неправилност на обжалвания съдебен акт, поради нарушения на материалния закон. Основният довод е за маловажност на деянието и за приложението на чл.28 от ЗАНН. Нарушението било първо за жалбоподателката, която била и в обективна невъзможност да подаде декларацията поради временна нетрудоспособност на счетоводителя на дружеството. Прави се искане за отмяна на обжалваното решение с постановяване на друго за отмяна на оспореното НП.

В срока по чл.213а, ал.4 от АПК ответникът по касация не е подал отговор срещу касационната жалба.

В съдебно заседание касаторката не се явява и не изпраща представител.

Ответникът оспорва жалба чрез писмено становище, подадено от представител по пълномощие – главен юрисконсулт Д. Ч., в което се заявява претенция за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, след като обсъди наведените в касационна жалба отменителни основания, събраните по делото доказателства и извърши проверка на обжалваното съдебно решение, прие за установено следното:

Касационната жалба е подадена от легитимирано за това лице по чл.210, ал.1 от АПК – страна в първоинстанционното производство, за която решението е неблагоприятно, в 14-дневния срок по чл.211, ал.1 от АПК и отговаря на изискванията на чл.212 и чл.213 от АПК, приложими по силата на чл.63в от ЗАНН, следователно жалбата е процесуално допустима и подлежи на разглеждане.

Обхватът на касационната проверка е очертан в чл.218 от АПК вр. чл.63в от ЗАНН, според който съдът обсъжда само посочените в жалбата пороци на решението, а за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон съдът следи и служебно.

С обжалваното решение състав на РС Бургас е потвърдил НП № 818004-[рег. номер]/12.03.2025г., издадено от Директора на Дирекция „Обслужване“ при ТД на НАП Бургас, с което на Г. Я. Х. на основание чл. 264, ал. 1 от ЗКПО е наложено административно наказание глоба в размер на 200.00 лева за нарушение на чл.264, ал.1 вр. чл.261, ал.1 вр. чл.92, ал.1 и ал.2 от ЗКПО, затова че в качеството й на представляващ данъчнозадълженото лице "Еден Джи" ЕООД, е допуснала дружеството да не подаде в срок декларация по чл. 92, ал. 1 от ЗКПО за данъчния финансов резултат и дължимия годишен корпоративен данък за календарната 2023г. Търговското дружество е задължено лице по чл. 2 от ЗКПО и следва да подаде годишна данъчна декларация за 2023 г. в срок до 01.07.2024 г. (първият присъствен ден след 30.06.2024г.). На дружеството била изпратена покана за явяване в ТД на НАП – Бургас за подаване на ГДД по чл. 92, ал. 1 от ЗКПО за 2023г. и съставяне и връчване на АУАН.

Съдът установил, че на жалбоподателката, в качеството й на управител и представляващ търговското дружество „Еден Джи" ЕООД, е отправено на основание чл.28, ал.1 от ЗАНН предупреждение за предходно нарушение по чл.261, ал.1 от ЗКПО вр. чл.92, ал.1 и ал.2 от ЗКПО за неподаване в срок - до 01.07.2023г., на годишна данъчна декларация по чл. 92, ал.1 от ЗКПО за данъчния финансов резултат и дължимия годишен корпоративен данък за календарната 2022г.

За да постанови решението си, съдът е приел, че при издаването на наказателното постановление не са допуснати съществени нарушения на процесуалния закон, които да обуславят неговата отмяна, същото е издадено от компетентен орган в срока по чл. 34, ал.3 ЗАНН, както и че при издаване на АУАН и НП са спазени императивните разпоредби на чл. 42 и чл. 57 ЗАНН. Обосновал е извод, че от събраните по делото писмени и гласни доказателства се установявало вмененото на санкционираното лице нарушение. Изложил е подробни правни съображения за неприложимост на разпоредбата на чл.28 от ЗАНН – че извършеното разкрива типичната за този вид нарушение обществена опасност; че временната нетрудоспособност на счетоводителя не е обстоятелство, което да доведе до отпадане на отговорността; че личната обществената опасност на жалбоподателката е висока, тъй като е извършила друго такова нарушение, за което е предупредена. С оглед изложените мотиви, РС Бургас потвърдил оспореното НП като законосъобразно и осъдил Г. Х. да заплати на НАП 80.00 лева разноски.

Касационната инстанция, извършвайки служебна проверка, съобразно установените в АПК задължения, установи, че обжалваното решение е валидно и допустимо. Не са допуснати нарушения на процесуални правила, които да са основание за връщане на делото за ново разглеждане. На базата на събраните в производството по делото доказателства съдът е установил релевантните за спора факти и обстоятелства, въз основа на които е стигнал до краен правен извод за неоснователност на жалбата. Делото пред първата инстанция е било приключено и решението е било постановено от законен състав и в границите на вменената му компетентност, като за проведеното съдебно заседание е съставен протокол при условията и реда на НПК, поради което същият е доказателствено средство за извършване на съответните действия, за реда, по който са извършени и за събраните доказателства.

Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. Обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно. Първоинстанционният съд е установил правилно фактическата обстановка, която се подкрепя от данните по делото и се възприема изцяло и от настоящия съдебен състав. На основание чл.221, ал.2, изр.2 от АПК съдът препраща към мотивите на обжалваното решение и ги приема за свои.

Районният съд е отговорил с необходимата правна прецизност и задълбоченост на всички повдигнати с жалбата въпроси, които са идентични на тези, изложени и в касационната жалба.

Съгласно чл.92, ал.1 и ал.2 от ЗКПО, данъчно задължените лица, които се облагат с корпоративен данък, подават в срок от 1 март до 30 юни следващата година годишна данъчна декларация по образец за данъчния финансов резултат и дължимия годишен корпоративен данък, а в чл.261 от ЗКПО е предвидена отговорност за неподадена в срок декларация. Представителите на данъчнозадължените лица носят административнонаказателна отговорност по чл.264 от ЗКПО за допустителство, където предвидената глоба е от 200 до 2000 лева.

Фактът на забавеното подаване не се оспорва от жалбоподателката, чиито доводите се свеждат до неправилност на обжалвания съдебен акт, заради неприлагане на института на маловажния случай. Настоящият случа обаче не разкрива белезите на маловажност с оглед дефиницията на това понятие, дадена в §1, т.4 от ДР на ЗАНН, тъй като вредите последици нито липсват, нито са незначителни, нито пък са налице други смекчаващи отговорността обстоятелства, заради които деянието да представлява по – ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение или на неизпълнение на задължение от съответния вид.

Правноирелевантна е сочената в касационната жалба причина за неподаването в срок на декларацията и това е така, защото нарушената норма е насочена към спазване на финансова дисциплина, вкл. и с оглед превенция на фиска, поради което установените задължения не могат да бъдат заобикаляни посредством института на маловажния случай. Управителката на данъчно задълженото лице е длъжна да организира така работите на дружеството така, че да не допусне неподаване в срок на декларацията по ЗКПО.

Обратно на твърдението на жалбоподателката, за същото нарушение тя е била предупредена по реда на чл.28 от ЗАНН, следователно процесното административно нарушение не се явява за нея първо.

В този смисъл, деянието разкрива типичната за този вид нарушения обществена опасност, в противовес на поддържания в жалбата довод за по-ниската му степен на обществена опасност.

Налагане на наказание в размер на минималния предвиден изключва възможността за ревизия на НП в тази му част.

В обобщение, районният съд е постановил съдебно решение, което не страда от наведените в касационната жалба пороци, представляващи касационни основания за отмяната му, и като правилно, следва да бъде оставено в сила.

В полза на НАП следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 130.00 лева.

Ръководен от гореизложените съображения и на основание чл.63в от ЗАНН вр. чл.221, ал.2 от АПК, Административен съд Бургас, ХV-ти тричленен състав

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 572/21.07.2025г., постановено по АНД № 1299/2025г. по описа на Районен съд Бургас.

ОСЪЖДА Г. Я. Х., [ЕГН], да заплати на НАП сумата 130.00 (сто и тридесет) лева, представляващи юрисконсултско възнаграждение.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.