РЕШЕНИЕ
№ 289
гр. Монтана, 11.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – МОНТАНА в публично заседание на петнадесети
септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Таня Живкова
при участието на секретаря Мадлена Н. Митова
като разгледа докладваното от Таня Живкова Гражданско дело №
20211600100255 по описа за 2021 година
Производството е образувано по искова молба на Е. М., ЕГН ********** от
гр.*срещу Софийски градски съд, с която се иска от съда да осъди ответника да заплати на
ищеца сумата от 50000,00 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени
вреди, причинени вследствие лишаване на ищеца от достъп до правосъдие, ведно със
законната лихва върху тази сума, считано от 03.12.2018 г. до окончателното изплащане на
сумата.
Ищецът, чрез своя процесуален представител, твърди, че предвид действията на
съдебен състав, на когото възложител е Софийски градски съд /СГС/, е лишен от достъп до
правосъдие, а именно – неправилно и произволно съдът е прекратил производството по
заведеното от него гр.дело №1285/2018 г. по описа на СГС, като е приел, че в съда е
образувано друго дело с идентичен предмет /гр.дело №1279/2018 г./. Навеждат се доводи, че
с тези действия ответникът го е лишил от достъп до правосъдие, в разрез с изискванията на
чл.6 и чл.13 от КПЧОС. Поддържа, че в резултат на тези действия се е оказал в
невъзможност да осъществи гражданските си права. В тази връзка се твърди, че за периода
от 03.12.2018 г. до 15.07.2019 г., ищецът претърпял неимуществени вреди, изразяващи се в
психически тормоз, вследствие на който е нарушено здравето му, като освен това претърпял
неудобства, стрес и депресия. Твърди се, че вредите са в причинна връзка с лишаването му
от правосъдие, поради действията на СГС по прекратяване на заведеното от него дело
№1285/2018 г. Иска се от съда да признае за незаконосъобразни действията на СГС по
прекратяване на процесното дело и ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца
обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на 50000,00 лева, ведно със
1
законна лихва върху тази сума, считано от 03.12.2018 г. до окончателното изплащане на
сумата.
В срока по чл.131 от ГПК е постъпил отговор, с който ответникът, чрез процесуален
представител, оспорва предявения иск по съображения за неговата неоснователност.
Навеждат се подробни доводи, че не са нарушени нормите на общностното право, нито са
налице действия и/или бездействия на ответника, които да са в пряка причинна връзка с
твърдените неимуществени вреди. Освен това, се оспорва и размера на предявения иск с
доводи за прекомерност. Прави се и искане за присъждане на разноски.
В съдебно заседание ищецът се представлява от своя процесуален представител адв.
Г., като поддържа релевираните в представената пред съда писмена защита доводи.
Ответникът, редовно призован, не се явява в съдебно заседание. В съда е депозирана
молба-становище от последния, като в нея са развити съображения за неоснователност на
предявения иск.
Доказателствата по делото са писмени и гласни. След преценка на тяхната взаимна
връзка и логическо единство, във връзка с твърденията на страните и въз основа на закона,
съдът приема за установено следното от фактическа страна:
От представените по делото писмени доказателства се установява, че на 30.01.2018 г.
ищецът М. е предявил иск, по който на 31.01.2018 г. е образувано гр.д. №1279/2018 г. по
описа на СГС. Искът е предявен срещу Е.Р., в качеството й на частно лице, за сумата от
50000,00 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди,
вследствие нейно интервю на 19.01.2018 г. за вестник „*“, в което последната заявила, че Е.
М. заплашва адвокати, журналисти и магистрати, както и за фразата „мястото на Крокодила
е зад решетките“. Тези изявления, според ищеца, са клеветнически и представляват тежка
обида. Твърди, че това интервю в пресата му е причинило жесток психически тормоз,
вследствие на който е изпаднал в депресия, получил е паник атаки и хипертония. С
Разпореждане от 12.02.2018 г. делото е оставено без движение, с указания за представяне в
7-дневен срок на оригинал на искова молба с препис за ответника. С Определение от
11.11.2019 г. делото е прекратено като недопустимо поради използване на обиден и
заплашителен език, насочен към ответника.
В същия ден /30.01.2018 г./ М. е предявил иск срещу същия ответник, със същите
претенции. На 31.01.2018 г. Софийски градски съд е образувал гр.д. №1285 по предявения
иск. В обстоятелствената част на исковата молба се твърди, че в същото интервю за вестник
„*“ на 19.01.2018 г. ответницата нарекла ищеца „рецидивист“, което според последния
съставлява клевета и нарушава презумпцията му за невинност. Ищецът твърди, че заради
това изявление е подложен на жесток психически тормоз, вследствие на което изпаднал в
депресия, получил паник атаки и хипертония. С Определение №27808/03.12.2018 г. СГС
прекратява производството, тъй като е налице висящ процес в същия съд с идентичен
предмет и е образуван между същите страни.
Ищецът М. обжалвал определението за прекратяване с частна жалба пред Софийския
апелативен съд /САС/. С Определение № 2244/03.07.2019 г. САС приел жалбата за
неоснователна поради идентични причини с тези на СГС и оставил същата без уважение. М.
обжалвал определението на САС с частна касационна жалба пред Върховния касационен
съд. С определение №543/18.12.2019 г. ВКС приел, че по образуваните пред СГС две дела
не е налице обективен идентитет, тъй като се претендират вреди от твърдени различни
увреждащи действия. Като приел противното, САС е допуснал съществено нарушение на
процесуалните правила. Поради тези съображения касационният съд отменил определението
на въззивната инстанция и върнал делото на СГС за продължаване на съдопроизводствените
действия по него.
Производството продължило пред СГС, като с Определение от 10.03.2020 г. същото е
2
прекратено поради недопустимост на иска, предвид имунитета, който чл.132 от
Конституцията на Република България предоставя на магистратите по отношение на техните
служебни действия и за постановените от тях актове. Основните мотиви на съда са, че
изявленията на ответницата са били в изпълнение на нейни служебни задължения, в
качеството й на прокурор и административен ръководител на Софийска градска
прокуратура. Приетата дотук фактическа обстановка се установява от приложените пред
настоящата инстанция дела на СГС,САС и ВКС.
От показанията на св. С. Д. се установява, че след прекратяване на процесното дело
ищецът М. е изпитвал безпокойство, страх и унижение.
От приложената медицинска документация /Амбулаторен лист №000738/16.04.2019
г. ; Амбулаторен лист № 001857/19.12.2018 г. и Амбулаторен лист № 001454/26.11.2019 г./
се установява, че Е. М. има увреждания на брахиалния плексус и ставния хрущял, както и че
същия има есенциална (първична) хипертония.
При така изложената фактическа обстановка, от правна страна съдът приема
следното:
Предявеният иск е с правно основание чл. 49 от ЗЗД във вр. чл. 6 и чл. 13 от КПЧОС.
Отговорността по чл. 49 от ЗЗД на възложителя на работата е обективна, има
обезпечително-гаранционна функция и е за чужди виновни противоправни действия.
Фактическия състав включва: възлагане на работа от ответника, деяние на изпълнителя,
което да е извършено при или по повод изпълнение на възложената работа, вреда за ищеца,
като настъпването на същата да е в причинна връзка с виновно поведение на извършителя.
Не е спорно между страните, че ответникът е работодател на съдебния състав
прекратил производството гр.дело №1285/2018 г. по описа на СГС, тъй като магистратите
полагат труд по силата на специфичен вид правоотношения с трудов характер в съответния
орган на съдебна власт, който се явява техен работодател.
Основните въпроси в настоящото производство са дали Определение
№27808/03.12.2018 г. по гр.д. №1285 по описа на СГС е противоправно постановено и дали
същото е основна причина за настъпването на вреди за ищеца. Видно от приетата
фактическа обстановка М. е обжалвал последователно процесното определение
първоначално с частна жалба пред САС, а след това с частна касационна жалба пред ВКС.
Действително, касационната инстанция открила нарушения на процесуалните правила, но
това нарушение било по отношение на акта на САС, предвид че последният е предмет на
обжалване и подлежи на проверка от ВКС. Съобразно постановеният съдебен акт на ВКС,
делото е върнато на СГС за продължаване на съдопроизводствените действия по него.
При така приетата фактическа обстановка, МОС намира за неоснователни
твърденията на ищеца, че поради прекратяване на гр.дело №1285/2018 г. по описа на СГС,
на последният е препятстван достъпа до правосъдие и с това са нарушени правото на
справедлив съдебен процес /чл.6 от КПЧОС/ и правото на ефективни средства за защита
/чл.13 от КПЧОС/. Предвид, че става въпрос за гражданско дело, приложима в случая ще е
точка 1 от чл.6 на КПЧОС, съгласно която всяко лице при определянето на неговите
граждански права и задължения или при наличието на каквото и да е наказателно обвинение
срещу него има право на справедливо и публично гледане на неговото дело в разумен срок
от независим и безпристрастен съд, създаден в съответствие със закона. Предвид данните по
делото, съдът намира, че не нарушена цитираната разпоредба, респ. не са засегнати по
някакъв начин правата, които тя гарантира. Ищецът, макар и пребиваващ в затвора, му е
предоставена възможността да подаде искова молба, на последният, също така, е осигурена
безплатна правна помощ, предвид факта, че няма финансови средства да си осигури
процесуален представител-адвокат. Задължението да се разгледа делото от независим и
безпристрастен съд също е спазено, предвид факта, че преди делото да се разгледа от
съдебния състав, постановил процесното определение, множество магистрати са счели за
3
необходимо да си направят отвод, с оглед обективното и безпристрастно разглеждане на
спора.
Твърденията за нарушение на чл.13 от КПЧОС също не могат да се споделят по
следните съображения:
Цитираната разпоредба предвижда, че всеки, чиито права и свободи, предвидени в
тази конвенция, са нарушени, трябва да разполага с ефикасни вътрешноправни средства за
тяхната защита от съответна национална институция дори и нарушението да е извършено от
лица, действащи в качеството си на представители на официалните власти. По отношение на
твърденията на ищеца, че определението за прекратяване е незаконосъобразно и произволно
постановено, следва да се посочи, че приложимия в случая процесуален закон /ГПК/
предвижда средство за защита срещу незаконни определения, като това е регламентирано в
разпоредбите на чл.274-279 от ГПК. Видно от установените факти ищецът се е възползвал
от предоставената му възможност, като последователно е обжалвал процесното определение
първоначално пред САС, а впоследствие пред ВКС. Чрез уважаване на частната касационна
жалба М. е получил в пълна степен защита на своите права, като определението е отменено,
а делото е върнато на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените
действия. В случая, отговорността на държавата не би могла да бъде обусловена от
определението на СГС, с което първоначално е прекратено делото. Градският съд не
разглежда делото като последна инстанция. Същия постановява акт, който не е окончателен,
доколкото е предвидена възможност по реда на чл.274 и сл. от ГПК да бъдат отстранени
евентуални нарушения по пътя на инстанционния контрол. С оглед пълнота, следва да се
отбележи, че обжалваният акт е надлежно мотивиран, а не произволно постановен. Правата
на ищеца са гарантирани в пълна степен и последният е получил защитата им в пълна мяра
чрез обжалването на преграждащото определение.
Предвид гореизложеното, настоящата инстанция намира, че не са нарушени норми от
общностното право. Съобразно това се явява безпредметно да се изследва дали ищецът е
претърпял неимуществени вреди, доколкото действията на СГС не нарушават КПЧОС, респ.
не би могло да се установи правонарушение, което да обуслови отговорност за ответника.
По изложените съображения предявеният осъдителен иск се явява неоснователен и
следва да бъде отхвърлен, а ищецът следва да възстанови направените от ответната страна
разноски на основание чл.78, ал.3 от ГПК. Ответникът Софийски градски съд е претендирал
разноски на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК. Същият е бил представляван от лице с
юридическо образование - съдебен помощник при Софийски градски съд въз основа на
редовно пълномощно, издадено от представляващия страната, и доколкото представителят
притежава юридическо образование и правоспособност, страната има право на
юрисконсултско възнаграждение / в т. см. Определение № 510 от 26.10.2017 г. на ВКС по ч.
гр. д. № 2346/2017 г., IV г. о. /.
На основание чл. 78, ал. 8 от ГПК във вр. с чл. 37 от Закона за правната помощ, вр.
с чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащане на правна помощ в полза на Софийски градски съд
следва да бъдат присъдени разноски в размер на 200 лева.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
4
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявеният от Е. М. с ЕГН ********** от гр.*срещу Софийски
градски съд иск с правно основание чл. 49 от ЗЗД във вр. чл. 6 и чл. 13 от КПЧОС като
неоснователен.
ОСЪЖДА, на основание, чл.78, ал.3 от ГПК, Е. М. с ЕГН ********** от гр.*да
заплати на Софийски градски съд сумата от 200 лева – разноски за съдебното производство.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Апелативен съд-София в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Монтана: _______________________
5