РЕШЕНИЕ
№ 2967
гр. Варна, 06.08.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, Д.П.-К, в публично заседание на девети юли
през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Евгения Мечева
при участието на секретаря СтоЯ. М. Г.ева
като разгледа докладваното от Евгения Мечева Гражданско дело №
20243110107620 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по предявени от „Й.Б.“ ЕАД /с
предходно наименование „Т.Б.” ЕАД/, ЕИК, със седалище и адрес на
управление: ***, срещу Н. С. С., ЕГН **********, с адрес: ***, обективно
кумулативно съединени искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК за
приемане на установено в отношенията между страните, че ответницата
дължи на ищеца следните суми: сумата 120.75 лв., представляваща месечни
абонаменти такси, дължими на основание сключен между страните договор за
мобилни услуги с предпочетен номер *** от 06.11.2021 г., начислени за
периода 06.11.2021 г. – 24.01.2022 г., ведно със законната лихва върху сумата
120.75 лв., считано от датата на подаване на заявлението в съда – 16.01.2024 г.
до окончателното й изплащане; сумата 61.74 лв., представляваща месечни
абонаменти такси, дължими на основание сключен между страните договор за
мобилни услуги с предпочетен номер *** от 06.11.2021 г., начислени за
периода 06.11.2021 г. – 24.01.2022 г., ведно със законната лихва върху сумата
61.74 лв., считано от датата на подаване на заявлението в съда – 16.01.2024 г.
до окончателното й изплащане; сумата 0.15 лв., представляваща сума за
допълнителна услуга извън абонаментния план - СМС, дължима на основание
сключен между страните договор за мобилни услуги с предпочетен номер ***
от 06.11.2021 г., начислена за периода 25.11.2021 г. – 24.12.2021 г., ведно със
законната лихва върху сумата 0.15 лв., считано от датата на подаване на
заявлението в съда – 16.01.2024 г. до окончателното й изплащане; сумата 0.90
лв., представляваща такса за получаване на входящ трафик при незаплатено в
срок задължение, съгласно ценовата листа, дължима на основание сключен
между страните договор за мобилни услуги с предпочетен номер *** от
06.11.2021 г., начислена за периода 25.11.2021 г. – 24.12.2021 г., ведно със
1
законната лихва върху сумата 0.90 лв., считано от датата на подаване на
заявлението в съда – 16.01.2024 г. до окончателното й изплащане; сумата 32.46
лв., представляваща месечни абонаменти такси, дължими на основание
сключен между страните договор за мобилни услуги с предпочетен номер ***
от 06.11.2021 г., начислени за периода 06.11.2021 г. – 24.01.2022 г., ведно със
законната лихва върху сумата 32.46 лв., считано от датата на подаване на
заявлението в съда – 16.01.2024 г. до окончателното й изплащане; сумата 89.09
лв., представляваща месечни абонаменти такси, дължими на основание
сключен между страните договор за мобилни услуги с предпочетен номер ***
от 10.11.2021 г., начислени за периода 06.11.2021 г. – 24.01.2022 г., ведно със
законната лихва върху сумата 89.09 лв., считано от датата на подаване на
заявлението в съда – 16.01.2024 г. до окончателното й изплащане; сумата 6 лв.,
представляваща сума за допълнителна услуга извън абонаментния план -
СМС, дължима на основание сключен между страните договор за мобилни
услуги с предпочетен номер *** от 10.11.2021 г., начислена за периода
25.11.2021 г. – 24.12.2021 г., ведно със законната лихва върху сумата 6 лв.,
считано от датата на подаване на заявлението в съда – 16.01.2024 г. до
окончателното й изплащане; сумата 0.90 лв., представляваща такса за
получаване на входящ трафик при незаплатено в срок задължение, съгласно
ценовата листа, дължима на основание сключен между страните договор за
мобилни услуги с предпочетен номер *** от 10.11.2021 г., начислена за
периода 25.11.2021 г. – 24.12.2021 г., ведно със законната лихва върху сумата
0.90 лв., считано от датата на подаване на заявлението в съда – 16.01.2024 г. до
окончателното й изплащане; сумата 10 лв., представляваща сума за ползвана
услуга с добавена стойност – приложение на Google Play – „C/CFM Games“,
дължима на основание сключен между страните договор за мобилни услуги с
предпочетен номер *** от 10.11.2021 г., начислена за периода 25.11.2021 г. –
24.12.2021 г., ведно със законната лихва върху 10 лв., считано от датата на
подаване на заявлението в съда – 16.01.2024 г. до окончателното й изплащане;
сумата 130.36 лв., представляваща неустойка за предсрочно прекратяване на
услуги по договор за мобилни услуги с предпочетен номер *** от 06.11.2021 г.
по вина на потребителя, в това число сумата 98.97 лв., равняваща се на три
месечни такси за посочения номер, както и сумата 31.39 лв., съставляваща
възстановяване на ползваната стойност на отстъпките от абонаментните
планове, ведно със законната лихва върху неустойката 130.36 лв., считано от
датата на подаване на заявлението в съда – 16.01.2024 г. до окончателното й
изплащане; сумата 43.86 лв., представляваща неустойка за предсрочно
прекратяване на услуги по договор за мобилни услуги с предпочетен номер
*** от 06.11.2021 г. по вина на потребителя в размер до три стандартни
месечни такси за посочения номер, ведно със законната лихва върху
неустойката 43.86 лв., считано от датата на подаване на заявлението в съда –
16.01.2024 г. до окончателното й изплащане; сумата 93.49 лв., представляваща
неустойка за предсрочно прекратяване на услуги по договор за мобилни
услуги с предпочетен номер *** от 06.11.2021 г. по вина на потребителя,
съставляваща разликата между стандартната цена на устройство ZTE
MF971RS CAT6 4G MIFI в брой, без абонаментен план и преференциалната
цена по сключения между страните за това устройство договор за лизинг,
ведно със законната лихва върху неустойката 93.49 лв., считано от датата на
подаване на заявлението в съда – 16.01.2024 г. до окончателното й изплащане;
сумата 29.97 лв., представляваща неустойка за предсрочно прекратяване на
услуги по договор за мобилни услуги с предпочетен номер *** от 06.11.2021 г.
2
по вина на потребителя в размер до три стандартни месечни такси за
посочения номер, ведно със законната лихва върху неустойката 29.97 лв.,
считано от датата на подаване на заявлението в съда – 16.01.2024 г. до
окончателното й изплащане; сумата 35.89 лв., представляваща неустойка за
предсрочно прекратяване на услуги по договор за мобилни услуги с
предпочетен номер *** от 06.11.2021 г. по вина на потребителя, съставляваща
разликата между стандартната цена на устройство ALCATEL 20.03 Blue в
брой, без абонаментен план и преференциалната цена по сключения между
страните за това устройство договор за лизинг, ведно със законната лихва
върху неустойката 35.89 лв., считано от датата на подаване на заявлението в
съда – 16.01.2024 г. до окончателното й изплащане; сумата 107.07 лв.,
представляваща неустойка за предсрочно прекратяване на услуги по договор
за мобилни услуги с предпочетен номер *** от 10.11.2021 г. по вина на
потребителя, в това число сумата 89.97 лв., равняваща се на три месечни такси
за посочения номер, както и сумата 17.10 лв., съставляваща възстановяване на
ползваната стойност на отстъпките от абонаментните планове, ведно със
законната лихва върху неустойката 107.07 лв., считано от датата на подаване
на заявлението в съда – 16.01.2024 г. до окончателното й изплащане; сумата
282.19 лв., представляваща неустойка за предсрочно прекратяване на услуги
по договор за мобилни услуги с предпочетен номер *** от 10.11.2021 г. по
вина на потребителя, съставляваща разликата между стандартната цена на
устройство TABLET PRESTIGIO Q PRO Grey в брой, без абонаментен план и
преференциалната цена по сключения между страните за това устройство
договор за лизинг, ведно със законната лихва върху неустойката 282.19 лв.,
считано от датата на подаване на заявлението в съда – 16.01.2024 г. до
окончателното й изплащане, които суми са предмет на заповед № ***2024 г. за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, издадена по ч. гр. д. №
***2024 г. по описа на ВРС, ** състав.
В исковата си молба и уточняващите молби към нея ищецът „Й.Б.“ ЕАД
/с предходно наименование „Т.Б.” ЕАД/ твърди, че между страните са
сключени четири договора за мобилни услуги: с предпочетен номер *** от
06.11.2021 г., с предпочетен номер *** от 06.11.2021 г., по силата на който
закупува на преференциална цена и устройство ZTE MF971RS CAT6 4G MIFI
/като приложение към договора с предпочетен номер *** от 06.11.2021 г./, с
предпочетен номер *** от 06.11.2021 г., по силата на който закупува на
преференциална цена и устройство ALCATEL 20.03 Blue /като приложение
към договора с предпочетен номер *** от 06.11.2021 г./ и с предпочетен номер
*** от 10.11.2021 г., по силата на който закупува на преференциална цена и
устройствоTABLET PRESTIGIO Q PRO GREY. Изложено е, че по посочените
договори мобилният оператор е предоставял електронни съобщителни услуги
на ответницата и закупените от нея устройства, като за отчетните периоди за
съответния договор ответницата не е заплатила предоставените й услуги и
дължимите месечни такси. Не са заплатени и дължимите лизингови вноски за
предоставените й устройства. Предвид неизпълнението на договорните
задължения на потребителя, телекомуникационният оператор е прекратил
едностранно облигационната обвързаност на страните по посочените
договори, считано от 21.03.2022 г., в резултат на което е издадена Фактура №
***2021 г. и Фактура № **********/25.01.2022 г. за сумата от 321.99 лв. за
незаплатените абонаментни такси и такси за потребление на мобилни услуги.
Заедно с това, ищецът твърди, че от ответницата се дължи заплащането и на
неустойки за предсрочното прекратяване на договорите и такси,
3
представляващи разликата между цената на устройствата без абонаментен
план и преференциалната цена, в общ размер на 1 044.82 лв., за която сума е
издадена Фактура № ***/2022 г. Излага, че в негова полза е издадена заповед
за изпълнение по чл. 410 ГПК по образуваното ч. гр. д. № ***2024 г. по описа
на ВРС, ** състав, връчването на която заповед е осъществено по реда на чл.
47, ал. 5 ГПК, поради което е предявил иска си в законоустановения в чл. 415
ГПК срок. По изложените съображения моли предявените искове да бъдат
уважени. Претендира разноски за заповедното и за исковото производство.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор от ответницата
Н. С. С., чрез назначения й от съда особен представител – адв. Д. П.-К..
Оспорва исковите претенции както по основание, така и по размер. Излагат се
доводи за неяснота както на депозираната искова молба, така и уточняващата
й молба. Твърди, че не са представени доказателства за наличието на валидна
облигационна връзка между страните по спора, във връзка с които на страната
да са предоставяни мобилни услуги. Сочи, че не се установява начина на
уведомяване на ответницата за прекратяването на договорите. Оспорва се
качеството на лицето на потребител, както и че посочените устройства са му
предоставени. Оспорва се начинът, по който са изчислени претендираните
суми, както и правилността им. Моли се за отхвърляне на така заявените
претенции.
В проведеното по делото на 09.07.2025 г. открито съдебно заседание
ищецът, чрез процесуалния му представител – адв. Г. З., депозира нарочна
молба по хода на делото, в която поддържа становище за основателност на
исковите претенции и моли същите да бъдат уважени.
Ответницата се представлява от назначения й особен представител – адв.
Д. П., която поддържа становище за неоснователност на предявените искове и
моли същите да бъдат отхвърлени. В предоставения й срок представя писмена
защита.
Съдът, след като взе предвид становищата на страните, събраните
по делото доказателства и съобрази приложимия закон, прие за
установено от фактическа и правна страна следното:
Предявени са обективно кумулативно съединени искове е иск с правно
основание чл. 422, ал. 1 ГПК.
По настоящото дело е приобщено ч. гр. д. № ***2024 г. по описа на
ВРС, ** състав, от което е видно, че в полза на ищеца е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по реда на чл. 410 ГПК срещу
ответницата за сумите, предмет на установителните искове. Заповедта е
връчена при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК, като с оглед и дадените от съда
указания исковата молба е подадена в срока по чл. 415, ал. 4 ГПК.
Спорен на първо място е въпросът дали между страните има валидно
възникнали облигационни връзки, по силата на които на ответницата да са
предоставяни мобилни услуги.
Във връзка с направеното оспорване на подписите под представените в
оригинал документи – договор за мобилни услуги от 06.11.2021 г. с
предпочетен номер ***, договор за мобилни услуги от 06.11.2021 г. с
предпочетен номер ***, договор за мобилни услуги от 06.11.2021 г. с
предпочетен номер *** и договор за мобилни услуги от 10.11.2021 г. с
предпочетен номер ***, бе открито производство по реда на чл. 193, ал. 1
ГПК.
4
Съгласно заключението на вещото лице Е. А. по допуснатата в
производството съдебно-почеркова експертиза, подписите, положени за
„потребител“ в Договор за мобилни услуги с № *** от 06.11.2021 г. /двадесет
страници/ и Договор за мобилни услуги № *** от 10.11.2021 г. /10 страници/,
са изпълнени от Н. С. С., с изключение на подписа, положен на стр. 18 от
първия от посочените договори.
При изслушването си в проведеното на 09.07.2025 г. открито съдебно
заседание вещото лице А. излага, че е използвал сравнителни образци от
заявление за издаване на документ за самоличност в периода 2000-2023 г., като
няма промяна в писмено-двигателния навик на лицето. Няма промяна в
почерка, по този начин подписът се изпълнява в документите от лицето.
Предвид посоченото, съдът приема за недоказано оспорването на
автентичността на документите. Ирелевантно е, че подписът на стр. 18 от
договор за мобилни услуги с № *** от 06.11.2021 г. не е подписан от
ответницата. Още повече, че със същия е дадено съгласие за ползване на
услуга „онлайн защита“, която изобщо не е предмет на претенциите.
Ирелевантно съдът намира и обстоятелството, че имената на ответницата,
записани в договорите, не са изписани собственоръчно от нея, доколкото
подписите на съответните места са изпълнени именно от Н. С.. Неоснователни
са възраженията на особения представител, изложени в писмената защита, че
липсва изписване на имената на лицето, подписало договора от името на Й..
Такива възражения може да прави само ищецът, който обаче, представявайки
договорите в оригинал, категорично е заявил, че желае да се ползва от същите,
тоест, потвърдил е действията на лицето, подписало договорите от негово име.
В този смисъл съдът приема, че страните валидно са обвързани от така
сключените договори за мобилни услуги, поради което дължими в случая са
уговорените месечни абонаментни такси – за номер *** – 32.99 лв./месец, за
номер *** – 16.99 лв./месец, за номер *** – 11.99 лв./месец и за номер *** –
29.99 лв./месец, съобразно избрания от ответницата абонаментен план към
всеки един от ползваните мобилни номера.
Таксата за месечен абонамент е дължима независимо от потреблението,
поради което се дължи в пълен размер. Същата е дължима срещу
възможността потребителят да ползва посочените услуги. Дали в
действителност абонатът е ползвал мрежата на оператора е обстоятелство,
което няма отношение към възникването на правото на последния да получи
договореното възнаграждение.
Съгласно приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза на вещото
лице Я. В. Л., която съдът цени като обективно и компетентно изготвена,
дължимите суми по всеки един от ползваните мобилни номера са, както
следва: 105.99 лв. – за мобилен номер ***, 62.79 лв. – за мобилен номер ***,
32.46 лв. – за мобилен номер *** и 120.75 лв. – за мобилен номер ***,
съгласно таблица № 5 към заключението.
Следва да се отбележи по отношение на номера *** и *** исковите
претенции се отнасят единствено до дължимите абонаментни такси в периода
06.11.2021 г. – 24.01.2022 г., поради което и доколкото размерите им са
установени и от експертизата /идентични на тези, претендирани в исковата
молба/, то така заявените искове се явяват основателни и следва да бъдат
уважени изцяло.
По отношение обаче на номера *** и *** са заявени претенции както за
5
заплащане на абонаментни такси, така и на ползвани мобилни услуги извън
абонаментния план. При допълнително потребление извън параметрите на
абонамента ищецът носи доказателствената тежест да установи това
допълнително потребление.
Именно с оглед на това съдът изрично в доклада по делото и
разпределението на доказателствената тежест е указал на ищеца, че не сочи
доказателства, че претендираните услуги реално са предоставени и ползвани
от ответницата през процесния отчетен период. С оглед на тези указания
ищецът поиска единствено провеждането на съдебно-счетоводна експертиза,
която обаче не е в състояние да установи реалното предоставяне на мобилни
услуги извън абонаментния план, а проверява единствено издадените от
ищеца фактури по договорите. Фактурите също сами по себе си нямат
характера на доказателство за предоставени услуги. Съдебно-техническа
експертиза за установяване на тези факти по делото не бе поискана от страна
на ищеца, а съдът няма задължение да допуска служебно такава, като
противното би противоречало и на принципа на диспозитивното начало в
процеса.
Ето защо съдът намира, че в производството не бе проведено пълно и
главно доказване, че претендираните услуги – предоставени SMS-и,
получаване на входящ трафик и „С/CFM Games“ в приложението Google Play,
реално са предоставени и ползвани от абоната. Ето защо претенциите за
установяване на дължимите за тях суми – 0.15 лв. и 0.90 лв. по договор за
мобилни услуги с предпочетен номер *** от 06.11.2021 г., съответно 6 лв., 0.90
лв. и 10 лв. по договор за мобилни услуги с предпочетен номер *** от
10.11.2021 г., са неоснователни и като такива подлежат на отхвърляне.
Основателни са претенциите за заплащане на месечните абонаментни
такси за ползването на тези два мобилни номера, които с оглед и
заключението на вещото лице Л. и приложимите за тях тарифни планове,
съдът намира за установени в пълния заявен от ищеца размер през процесния
период, поради което следва да бъдат уважени изцяло, с изключение на
периода 06.11.2021 г. – 09.11.2021 г. по отношение на иска за мобилен номер
***, отчитайки обстоятелството, че договорът за този номер е сключен едва на
10.11.2021 г. /искът подлежи на отхвърляне единствено за посочения период/.
Основателни са и претенциите за присъждане на законната лихва върху
дължимите суми за абонаментни такси, считано от датата на подаване на
заявлението по чл. 410 ГПК в съда – 16.01.2024 г. до окончателното им
изплащане.
Относно претенциите за неустойка за предсрочно прекратяване на
договорните отношения между страните.
С разпоредбата на чл. 92, ал.1 ЗЗД е предвидена възможността страните
да обезпечат изпълнението на поетите с договор задължения, като предвидят
неустойка, която да послужи за обезщетяване на претърпените от евентуално
неизпълнение вреди, без да е нужно същите да се доказват. Задължението за
неустойка става изискуемо от момента на осъществяване на съответния вид
неизпълнение, за което е уговорена.
В случая ищецът се позовава на неустоечни клаузи, съдържащи се в т. 9
от сключените между страните договори за мобилни услуги, съгласно които, в
случай на прекратяване на договора преди изтичане на срока му по вина или
инициатива на потребителя или при нарушение на задълженията му по
6
договора или други документи, свързани с него, в това число приложимите
Общи условия, последният дължи за всяка Сим карта, по отношение на която
е налице прекратяване, неустойка при предсрочно прекратяване за периода от
прекратяване до изтичане на уговорения срок в размер на всички най-високи
според условията на плана месечни абонаменти, но за не повече от три месеца.
В случай че са били налице отстъпки и/или различна стойност на месечни
абонаменти, потребителят дължи и възстановяване на част от разликата
между най-ниския и най-високия абонамент за плана, съответстваща на
оставащия срок на договора; в случаите, в които е предоставено устройство за
ползване на услуги, потребителят дължи и такава част от разликата между
стандартната цена на устройството /в брой, без абонамент/, съгласно ценова
листа, действаща към момента на сключване на договора, и заплатената от
него при предоставянето му /в брой или съответно обща лизингова цена по
договора за лизинг/, каквато съответства на оставащия срок на договора.
Тълкувайки волята на страните по смисъла на чл. 20 ЗЗД съдът намира,
че посочените клаузи регламентират дължимост на неустойка не само в
случай на неизпълнение, но и в случай на разваляне на съответния договор. В
този смисъл по аргумент от ТР № 7/13.11.2014 г., постановено по т. д. №
7/2013 г. по описа на ВКС, ОСГТК, претенцията за неустойка е принципно
съвместима с преобразуващия ефект на развалянето. Надлежното
упражняване на потестативното право на разваляне обаче е елемент от
правопораждащия фактически състав на вземането за неустойка, тъй като е
уговорена именно за този етап от развитието на облигационното
правоотношение.
За да възникне правото на ищеца на неустойка, действието на
съответния договор следва да бъде прекратено преди изтичане на крайния му
срок по вина на потребителя или по инициатива на последния. В настоящия
случай ищецът в исковата молба е навел твърдения, че правото на неустойка е
възникнало поради прекратяване на договорите по вина на ответника.
Правото на изправната страна да прекрати договора е преобразуващо и следва
да бъде упражнено чрез обективиране на съответно изявление за това, което да
е достигнало до неизправната страна.
Доколкото не е уговорено друго, следва да се приеме, че надлежното
упражняване на правото на разваляне се подчинява на общите правила на чл.
87 ЗЗД. Писмените договори подлежат на прекратяване с изявление в същата
форма. Писмената форма за доказване произтича както от изричната
регламентация в чл. 87, ал. 1, изр. последно ГПК, така и по аргумент от чл.
164, ал. 1, т. 5 ГПК, предвиждаща забрана за установяване прекратяването на
писмени съглашения с гласни доказателства. С оглед уговорения алгоритъм за
изчисляване на неустойката, установяването на факта на получаване на
писменото предизвестие от абоната е от значение не само за доказване на
основанието, но и на размера на иска.
Ищецът представя покана за доброволно плащане /л. 130 от делото -
гръб/, адресирана до ответницата, с дата 26.02.2022 г. Посочено е в поканата,
че при неплащане на дължимата сума в размер на 321.99 лв. с ДДС, договорът
й с ищцовото дружество за предоставяне на мобилни/фиксирани услуги ще
бъде прекратен, след което използването на съответния мобилен/фиксиран
номер няма да бъде възможно. Представено е удостоверение от 03.02.2025 г.
/л. 131 от делото/ от Български пощи, в уверение на това, че хибридна пратка
за Н. С., гр. ***, е доставена на посочения от подателя адрес за доставка в
7
установения срок на договора. Обявеният начин на доставка е до пощенска
кутия.
Съдът приема за основателни възраженията на назначения особен
представител на ответницата, че от така представените документи по никакъв
начин не се установява твърдението на ищеца, че валидно е уведомил
ответницата за прекратяване на договора, като преди това й е предоставил
подходящ срок за изпълнение. От удостоверението на Български пощи не
може да бъде направен извод каква пратка, с какво съдържание и на коя дата е
била изпратена от ищеца до ответницата. Не става ясно и до коя пощенска
кутия е доставена същата. Не се установява адресатът да е запознат с
пратката, още по-малко, че същата е съдържала именно представената
последна покана за доброволно плащане, която е неподписана и не съдържа
достоверна дата.
Ето защо макар и в полза на изправната страна /ищецът/ да е
възникнало потестативно право да прекрати облигационните връзки /предвид
наличието на неизпълнение от страна на ответницата/, доколкото то не е
упражнено по надлежния ред, договорите следва да се считат прекратени с
изтичане на уговорения срок, а не преди това. По изложените съображения
съдът намира, че кредиторът не се е възползвал от правото си да прекрати
процесните договори, поради което в неговата правна сфера не е възникнало
вземане за неустойка при предсрочното им прекратяване.
Следва да се отбележи още, че договорната клауза, с която се предвижда
автоматично прекратяване на договора, се явява нищожна поради
противоречие със закона, поради което следва да бъде конвертирана чрез
заместването й с повелителната норма от материалното право. В този смисъл
е и практиката на Окръжен съд – град Варна, обективирана в решенията по
в.гр.д. №№ 257/2024 г., 1394/2022 г., 2595/2022 г., 2025/2023 г. и др.
С оглед гореизложените мотиви, следва изводът, че не се установява да е
налице предсрочно прекратяване на сключените между страните договори за
мобилни услуги, поради което съдът намира, че исковите претенции за
дължимите неустойки се явяват недоказани и подлежат на отхвърляне.
Безпредметно в този смисъл е коментарът на допуснатата в
производството експертиза относно изчисляването размера на отделните
претендирани неустойки, доколкото не бе доказана тяхната дължимост.
Единствено за пълнота на изложението следва да се отбележи, че с
предвидената неустойка за възстановяване на ползваната стойност на
отстъпките от абонаментните планове за целия оставащ срок на договора се
цели заобикаляне на сключената Спогодба от 2018 г. между ищеца и
Комисията на защита на потребителите /л. 128 – гръб и л. 129 от делото/, на
което се позовава именно мобилният оператор. Същата е нищожна като
противоречаща на добрите нрави, доколкото е уговорена извън присъщите на
неустойката обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции /в този
смисъл Тълкувателно решение № 1/15.06.2010 г. по т.д. № 1/2009 г. на ОСТК
на ВКС/.
Предвид изхода на спора и направеното искане от ищеца за присъждане
на разноски, съдът намира следното:
В издадената заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК в полза на заявителя
са присъдени разноски в общ размер от 505 лв. След направените изчисления
съдът приема, че в полза на ищеца е дължима сумата 146.95 лв., на основание
8
чл. 78, ал. 1 ГПК, съразмерно с уважената част от предявените искове.
В исковото производство ищецът представя списък на разноските по чл.
80 ГПК и доказателства за сторени такива в общ размер от 1506.80 лв., в това
число платени държавни такси /376.80 лв./, депозит за вещо лице /250 лв./,
депозит за особен представител /400 лв./ и адвокатско възнаграждение /480
лв./. След направените изчисления съдът приема, че в полза на ищеца е
дължима сумата 438.48 лв., на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, съразмерно с
уважената част от предявените искове.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между „Й.Б.“ ЕАД /с
предходно наименование „Т.Б.” ЕАД/, ЕИК, със седалище и адрес на
управление: ***, от една страна, и Н. С. С., ЕГН **********, с адрес: ***, от
друга страна, че Н. С. С. дължи на „Й.Б.“ ЕАД следните суми: сумата 120.75
лв. /сто и двадесет лева и седемдесет и пет стотинки/ , представляваща
месечни абонаменти такси, дължими на основание сключен между страните
договор за мобилни услуги с предпочетен номер *** от 06.11.2021 г.,
начислени за периода 06.11.2021 г. – 24.01.2022 г., ведно със законната лихва
върху сумата 120.75 лв., считано от датата на подаване на заявлението в съда –
16.01.2024 г. до окончателното й изплащане; сумата 61.74 лв. /шестдесет и
един лева и седемдесет и четири стотинки/, представляваща месечни
абонаменти такси, дължими на основание сключен между страните договор за
мобилни услуги с предпочетен номер *** от 06.11.2021 г., начислени за
периода 06.11.2021 г. – 24.01.2022 г., ведно със законната лихва върху сумата
61.74 лв., считано от датата на подаване на заявлението в съда – 16.01.2024 г.
до окончателното й изплащане; сумата 32.46 лв. /тридесет и два лева и
четиридесет и шест стотинки/, представляваща месечни абонаменти такси,
дължими на основание сключен между страните договор за мобилни услуги с
предпочетен номер *** от 06.11.2021 г., начислени за периода 06.11.2021 г. –
24.01.2022 г., ведно със законната лихва върху сумата 32.46 лв., считано от
датата на подаване на заявлението в съда – 16.01.2024 г. до окончателното й
изплащане; сумата 89.09 лв. /осемдесет и девет лева и девет стотинки/ ,
представляваща месечни абонаменти такси, дължими на основание сключен
между страните договор за мобилни услуги с предпочетен номер *** от
10.11.2021 г., начислени за периода 10.11.2021 г. – 24.01.2022 г., ведно със
законната лихва върху сумата 89.09 лв., считано от датата на подаване на
заявлението в съда – 16.01.2024 г. до окончателното й изплащане, които суми
са предмет на заповед № ***2024 г. за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 ГПК, издадена по ч. гр. д. № ***2024 г. по описа на ВРС, ** състав,
като ОТХВЪРЛЯ иска за предпочетен номер *** единствено в частта за
периода 06.11.2021 г. – 09.11.2021 г. вкл.
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Й.Б.“ ЕАД /с предходно наименование
„Т.Б.” ЕАД/, ЕИК, със седалище и адрес на управление: ***, срещу Н. С. С.,
ЕГН **********, с адрес: ***, обективно кумулативно съединени искове с
правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК за приемане на установено в отношенията
между страните, че ответницата дължи на ищеца следните суми: сумата 0.15
лв., представляваща сума за допълнителна услуга извън абонаментния план -
9
СМС, дължима на основание сключен между страните договор за мобилни
услуги с предпочетен номер *** от 06.11.2021 г., начислена за периода
25.11.2021 г. – 24.12.2021 г., ведно със законната лихва върху сумата 0.15 лв.,
считано от датата на подаване на заявлението в съда – 16.01.2024 г. до
окончателното й изплащане; сумата 0.90 лв., представляваща такса за
получаване на входящ трафик при незаплатено в срок задължение, съгласно
ценовата листа, дължима на основание сключен между страните договор за
мобилни услуги с предпочетен номер *** от 06.11.2021 г., начислена за
периода 25.11.2021 г. – 24.12.2021 г., ведно със законната лихва върху сумата
0.90 лв., считано от датата на подаване на заявлението в съда – 16.01.2024 г. до
окончателното й изплащане; сумата 6 лв., представляваща сума за
допълнителна услуга извън абонаментния план - СМС, дължима на основание
сключен между страните договор за мобилни услуги с предпочетен номер ***
от 10.11.2021 г., начислена за периода 25.11.2021 г. – 24.12.2021 г., ведно със
законната лихва върху сумата 6 лв., считано от датата на подаване на
заявлението в съда – 16.01.2024 г. до окончателното й изплащане; сумата 0.90
лв., представляваща такса за получаване на входящ трафик при незаплатено в
срок задължение, съгласно ценовата листа, дължима на основание сключен
между страните договор за мобилни услуги с предпочетен номер *** от
10.11.2021 г., начислена за периода 25.11.2021 г. – 24.12.2021 г., ведно със
законната лихва върху сумата 0.90 лв., считано от датата на подаване на
заявлението в съда – 16.01.2024 г. до окончателното й изплащане; сумата 10
лв., представляваща сума за ползвана услуга с добавена стойност –
приложение на Google Play – „C/CFM Games“, дължима на основание сключен
между страните договор за мобилни услуги с предпочетен номер *** от
10.11.2021 г., начислена за периода 25.11.2021 г. – 24.12.2021 г., ведно със
законната лихва върху 10 лв., считано от датата на подаване на заявлението в
съда – 16.01.2024 г. до окончателното й изплащане; сумата 130.36 лв.,
представляваща неустойка за предсрочно прекратяване на услуги по договор
за мобилни услуги с предпочетен номер *** от 06.11.2021 г. по вина на
потребителя, в това число сумата 98.97 лв., равняваща се на три месечни такси
за посочения номер, както и сумата 31.39 лв., съставляваща възстановяване на
ползваната стойност на отстъпките от абонаментните планове, ведно със
законната лихва върху неустойката 130.36 лв., считано от датата на подаване
на заявлението в съда – 16.01.2024 г. до окончателното й изплащане; сумата
43.86 лв., представляваща неустойка за предсрочно прекратяване на услуги по
договор за мобилни услуги с предпочетен номер *** от 06.11.2021 г. по вина
на потребителя в размер до три стандартни месечни такси за посочения номер,
ведно със законната лихва върху неустойката 43.86 лв., считано от датата на
подаване на заявлението в съда – 16.01.2024 г. до окончателното й изплащане;
сумата 93.49 лв., представляваща неустойка за предсрочно прекратяване на
услуги по договор за мобилни услуги с предпочетен номер *** от 06.11.2021 г.
по вина на потребителя, съставляваща разликата между стандартната цена на
устройство ZTE MF971RS CAT6 4G MIFI в брой, без абонаментен план и
преференциалната цена по сключения между страните за това устройство
договор за лизинг, ведно със законната лихва върху неустойката 93.49 лв.,
считано от датата на подаване на заявлението в съда – 16.01.2024 г. до
окончателното й изплащане; сумата 29.97 лв., представляваща неустойка за
предсрочно прекратяване на услуги по договор за мобилни услуги с
предпочетен номер *** от 06.11.2021 г. по вина на потребителя в размер до три
стандартни месечни такси за посочения номер, ведно със законната лихва
10
върху неустойката 29.97 лв., считано от датата на подаване на заявлението в
съда – 16.01.2024 г. до окончателното й изплащане; сумата 35.89 лв.,
представляваща неустойка за предсрочно прекратяване на услуги по договор
за мобилни услуги с предпочетен номер *** от 06.11.2021 г. по вина на
потребителя, съставляваща разликата между стандартната цена на устройство
ALCATEL 20.03 Blue в брой, без абонаментен план и преференциалната цена
по сключения между страните за това устройство договор за лизинг, ведно със
законната лихва върху неустойката 35.89 лв., считано от датата на подаване на
заявлението в съда – 16.01.2024 г. до окончателното й изплащане; сумата
107.07 лв., представляваща неустойка за предсрочно прекратяване на услуги
по договор за мобилни услуги с предпочетен номер *** от 10.11.2021 г. по
вина на потребителя, в това число сумата 89.97 лв., равняваща се на три
месечни такси за посочения номер, както и сумата 17.10 лв., съставляваща
възстановяване на ползваната стойност на отстъпките от абонаментните
планове, ведно със законната лихва върху неустойката 107.07 лв., считано от
датата на подаване на заявлението в съда – 16.01.2024 г. до окончателното й
изплащане; сумата 282.19 лв., представляваща неустойка за предсрочно
прекратяване на услуги по договор за мобилни услуги с предпочетен номер
*** от 10.11.2021 г. по вина на потребителя, съставляваща разликата между
стандартната цена на устройство TABLET PRESTIGIO Q PRO Grey в брой, без
абонаментен план и преференциалната цена по сключения между страните за
това устройство договор за лизинг, ведно със законната лихва върху
неустойката 282.19 лв., считано от датата на подаване на заявлението в съда –
16.01.2024 г. до окончателното й изплащане, които суми са предмет на заповед
№ ***2024 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, издадена
по ч. гр. д. № ***2024 г. по описа на ВРС, ** състав.
ОСЪЖДА Н. С. С., ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати на „Й.Б.“
ЕАД /с предходно наименование „Т.Б.” ЕАД/, ЕИК, със седалище и адрес на
управление: ***, сумата 146.95 лв. /сто четиридесет и шест лева и
деветдесет и пет стотинки/, представляваща сторените в заповедното
производство по ч. гр. д. № ***2024 г. по описа на ВРС, ** състав, съдебно-
деловодни разноски, както и сумата 438.48 лв. /четиристотин тридесет и
осем лева и четиридесет и осем стотинки/, представляваща сторените в
настоящото производство съдебно-деловодни разноски, на основание чл. 78,
ал. 1 ГПК, съразмерно с уважената част от предявените искове.
Решението подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
11