№ 150
гр. Монтана, 26.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – МОНТАНА, ВТОРИ СЪСТАВ, в публично
заседание на пети април през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ВАЛЯ МЛАДЕНОВА
при участието на секретаря ТАТЯНА ИВ. СТЕФАНОВА
като разгледа докладваното от ВАЛЯ МЛАДЕНОВА Гражданско дело №
20211630102572 по описа за 2021 година
Производството е образувано по предявен иск с правно основание чл.49
ал.1 от СК.
Ищцата Галина Йосифовна М. с ЕГН ********** от село Георги
Дамяново, област Монтана, ул.” Извън регулацията” 12 твърди в исковата
молба, че с АЛ. Д. М. сключили граждански брак на 10.09.2007г., като нямат
родени от брака деца. Поддържа също, че в началото семейния им живот
потръгнал добре, имало разбирателство, другарство и партньорство в
отношенията. Заявява, че създали общ бизнес, от който финансово се
издържали. Но през последните няколко години отношенията им
започнали да се влошават, поради възникнали в хода на общия им
житейски път трудно преодолими несходства в характерите. По тази причина
ограничили контактите си, като разговаряли само във връзка с ангажиментите
по общата им търговска дейност. Отчуждението им стигнало до там, че била
принудена да напусне семейното жилище. Счита, че бракът им с ответника е
дълбоко и непоправимо разстроен. Твърди, че желае да запази фамилното си
име след прекратяване на брака. Предвид гореизложеното, моли съда да
постанови решение, с което да прекрати сключения граждански брак между
тях, поради дълбокото и непоправимо разстройство на брачната връзка, без да
1
се произнася по въпроса за вината.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът АЛ. Д. М. от село Гаврил
Геново, област Монтана е представила писмен отговор на исковата молба
и изразява становище за допустимост на иска. Счита, че ако ищцата желае
бракът да бъде прекратен, няма пречка това да бъде сторено, без да се
произнася съда по вината за разстройството му.
Доказателствата по делото са писмени.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и
становищата на страните по свое убеждение и при условията на чл.235 от
ГПК, приема за установено следното:
Безспорно е установено по делото, че страните са сключили граждански
брак на 10.09.2007г., от който брак нямат родени деца. Установено е също
така, че в началото семейния им живот потръгнал добре, имало
разбирателство, другарство и партньорство в отношенията. Съпрузите
създали общ бизнес, от който финансово се издържали. Но през
последните няколко години отношенията им започнали да се влошават,
поради възникнали в хода на общия им житейски път трудно преодолими
несходства в характерите. По тази причина ограничили контактите си, като
разговаряли само във връзка с ангажиментите по общата им търговска
дейност. Отчуждението им стигнало до там, че ищцата била принудена да
напусне семейното жилище. Установено е също така, че съпрузите са във
фактическа раздяла и към настоящия момент всеки води свой начин на живот.
Така изложената фактическа обстановка не се оспорва от страните и се
установява по безспорен и несъмнен начин от събраните писмени
доказателствени средства.
От изложеното следва, че в брака на страните е настъпило дълбоко и
непоправимо разстройство, поради което следва да се допусне развод между
страните и се прекрати брака им.
Бракът създава определени задължения за всеки един от съпрузите и
докато същият не бъде прекратен, те не могат да се считат за освободени от
тях. Съпрузите са длъжни с общи усилия, съобразно своите възможности,
имущество и доходи да осигуряват благополучието на семейството и да
живеят съвместно, освен ако важни причини не налагат да живеят разделени.
2
Установено е, че от както съпрузите са разделени до настоящия момент не са
полагали каквито и да било усилия за изглаждане на своите
взаимоотношение. Нещо повече, и двамата напълно са се дезинтересирали
един от друг. С това си поведение и двамата съпрузи са демонстрирали
пълната си дезинтересованост от семейството си. Разстройството на брака е
дълбоко, тъй като е довело до разкъсване на семейната общност, до липса на
взаимност, уважение, доверие, при което по време на фактическата раздяла
брачната връзка е съществувала само формално и не е съответствала на
закона. Разстройството на брака е и непоправимо, тъй като не може да се
преодолее, за да се възстановят нормалните съпружески отношения. По време
на фактическата раздяла отношенията им са съществували само формално.
Липсата на лични контакти и на съвместно поемане на грижи за семейството е
довела до окончателно разпадане на семейната общност между страните.
Предвид гореизложеното съдът намира, че следва да допусне развод и
прекрати брака като дълбоко и непоправимо разстроен, при условията на
чл.49 ал.1 от СК.
Съобразно този изход на делото, съдът намира, че ответникът следва да
бъде осъден да заплати държавни такси, както следва: 25,00 лева - държавна
такса по иска за допускане на развода, както и сумата от 5 лева - държавна
такса в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.
Предвид изложените по-горе мотиви съдът
РЕШИ:
ДОПУСКА развод между Галина Йосифовна М. с ЕГН ********** от
село Гаврил Геново, област Монтана, ул.”Извън регулацията” 12, ЕГН
********** и АЛ. Д. М. от село Гаврил Геново, област Монтана, ул.”Извън
регулацията” 12, ЕГН ********** и ПРЕКРАТЯВА брака им, сключен на
10.09.2007 година с акт № 0002/10.09.2007 година на Община Георги
Дамяново, област Монтана, поради настъпило в него дълбоко и непоправимо
разстройство.
ОСЪЖДА АЛ. Д. М. от село Гаврил Геново, област Монтана,
3
ул.”Извън регулацията” 12, ЕГН ********** да заплати по сметка на Районен
съд - Монтана сумата от 25,00 лева - държавна такса по иска за допускане на
развода, както и сумата от 5,00 лева - държавна такса в случай на служебно
издаване на изпълнителен лист.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Монтана в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Монтана: _______________________
4