Решение по дело №136/2012 на Районен съд - Айтос

Номер на акта: 32
Дата: 15 февруари 2013 г. (в сила от 19 март 2013 г.)
Съдия: Мария Джанкова
Дело: 20122110100136
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 15 февруари 2012 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  E  № 32

 

гр.Айтос, 15.02.2013 година

 

 

В   И  М  Е  Т  О    Н  А    Н  А  Р  О  Д   А  

 

 

            Айтоският районен съд - гражданска колегия, ІІ състав, в публично заседание на петнадесети януари две хиляди и тринадесета година, в състав :

 

                                                                                 Председател :  Мария Джанкова 

                                                          Съдебни заседатели : …..………………

                                                                                                       Членове : …...……………..

 

при секретаря Я.П. и в присъствието на прокурора……………………….., като разгледа докладваното от съдията Джанкова гр. дело  N 136 по описа  за 2 012 год., за да се произнесе, взе предвид следното :

 

Искът е с правно основание чл.69 от Закона за наследството във вр. с чл.34 от Закона за собственосттта.

Производството е по реда на чл.341 и сл. от ГПК и във фаза по същинското извършване на делбата. Ищецът М.С.Н., ЕГН **********,***, действайки чрез пълномощника си адв.Г.К. от БАК, е направил искане по чл.349, ал.1 от ГПК за възлагане в дял на процесния жилищен имот. Представя доказателства.

Ответниците М.М.С., ЕГН  ********** и  А.М.С., ЕГН **********, двамата от с.М.п., общ. А., обл.Б. не ангажират конкретно становище по основателността на ищцовото искане за възлагане на имота. Чрез назначеният им особения представител също молят за възлагане в техен дял на процесния имот и излагат претенции по сметки на обща стойност от 41 000 лв., от които 29 000 лв. – подобрения в имота и 12 000лв. обезщетение по чл.31, ал.2 от ЗС. Не ангажират доказателства.

Ищецът М.С.Н., ЕГН **********,*** оспорва претенцията по сметки. Чрез пълномощника си  изтъква съображения, че същата следва да бъде отхврълена като неоснователна и недоказана.

 

От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът намира за установено от фактическа и правна страна следното :

 

С Решение № 156 от 01.10.2012 г. по гр. дело № 136 / 2012 год., Айтоският районен съд е допуснал извършването на съдебна делба между ищеца М.С.Н., ЕГН **********,*** и ответниците съпрузи М.М.С., ЕГН  ********** и  А.М.С., ЕГН **********, двамата от с.М.п., общ. А., обл.Б. на следния съсобствен на страните недвижим имот: ДВОРНО МЯСТО с площ по скица от 1564 кв.м., а по нотариален акт  - 1460 кв.м., от поземлен имот 8 в кв. 3 по плана на с.М.п., общ. А., обл.Б., за който имот по неприложената  в срок дворищна регулация е отреден УПИ № VІІ-8 в кв. 3 по плана на с.с., целият УПИ  с обща площ по скица от 1527 кв.м., а по нотариален акт – с площ от 1530 кв.м., с неуредени регулационни сметки съответно за 64 кв.м. по скица и за 70 кв. по нотариален акт, при граници на поземления имот: улица, общински имот за озеленяване и поземлен имот № 7 и граници на УПИ: улица, общински имот УПИ № VІ-7, заедно с намиращите се в същия поземлен имот масивна жилищна сграда и пристройка към нея, подобрения и насаждения, при квоти:  ½ (една втора) ид.ч. за ищеца М.С.Н. и ½ (една втора) ид.ч. в общ дял, съставляващ семейна имуществена общност на двамата ответници съпрузи М.М.С. и А.М.С..

 

В хода на производството ищецът, действайки чрез пълномощника си, прави искане за възлагане в дял на процесния жилищен имот, в случай, че същият е неподеляем. С оглед приетото от съда и неоспорено от страните заключение на вещото лице, имотът, по отношение на който е допусната делбата вдействителност не отговаря на правилата и нормите за поделяемост, съгласно изискванията на чл.19 от ЗУТ, поради което съдът намира, че искането за възлагане е основателно.

Съображенията в подкрепа на този извод са следните: съгласно хипотезата на чл.348 ГПК, ако спорният недвижим имот не може да бъде поставен в един от дяловете на съделителите, подлежи на изнасяне на публична продан. Предвидените изключения от общовъведеното правило касаят единствено жилищните имоти, какъвто е спорния. Цитираната процесуална норма въвежда отклонения в чл.349, ал.1 и ал.2 от ГПК, а именно в случай, че предмет на делба е жилище, придобито в семейна имуществена общност, а един от съделителите  е съпруг, който няма собствено жилище, ако на него е предоставено упражнява не родителските права спрямо родено от брака и ненавършило пълнолетие дете. В конкретния случай, тази хипотеза е неприложима, тъй като съсобствеността не е формирана в резултат на прекратен чрез развод брак. В настоящия случай единственият  съделител, отговарящ на законовите предпоставки е ищеца, тъй като при делба на семейна имуществена общност, прекратена вследствие смъртта на един от съпрузите, законодателят при условията на чл.349, ал.1 ГПК е предвидил възлагане в дял и на другия съделител, който няма  собствен  жилищен имот. По делото не е спорно, че  процесният имот е бил СИО на ищеца е вече покойната му съпруга ( вж Нотариален акт по обстоятелствена проверка № 134, том І-ви, дело № 284/31.05.1984 год. на АРС), като съсобствеността с ответниците се е формирала, като  Н. притежава ½ ид.ч. от имота, а другата половина се притежава в режим на СИО от ответниците. Правата и за двете страни са установени с Решение № 38/17.03.2011 год. и Решение № 168/25.11.2011 год. (за поправка на очевидна фактическа грешка) по гр. дело № 965/2010 год. на АРС.

 

Предвид събраните по делото писмени доказателства и при наличието на молба за възлагане в дял на имота от преживелия съпруг – в лицето на ищеца по делото, съдът намира, че претенцията е основателна и доказана.  

С оглед възлагане на процесния имот в дял на ищеца М.Н., същият следва да заплати за уравнение на останалите съделители паричната равностойност, съответстваща на делбената им квота –12 685 (дванадесет хиляди шестстотин осемдесет и пет) лева.

Съобразно дяловете си съделителите следва да заплатят по сметка на съда държавна такса, както следва: ищеца Н. от 507,40 лв. и останалите съделители общо 507,40 лв.

Досежно заявените от особения представител на ответниците  претенции по сметки на обща стойност от 41 000 (четиридесет и една хиляди) лева, от които 29 000 лв. – подобрения в имота и 12 000лв. обезщетение по чл.31, ал.2 от ЗС, съдът намира, че следва да бъдат изцяло отхвърлени. В случая липсват ангажирани каквито и да било доказателства, за установяване основанието на всяка от претенциите, а също и  размера й. Само за съпоставка следва да се отбележи факта, че претенцията по сметки надвишава близо два пъти определената от експерта пазарна стойност на целия имот.

 

Водим от гореизложеното, Айтоският районен съд

 

Р  Е  Ш  И  :

 

ПОСТАВЯ В ДЯЛ  на М.С.Н., ЕГН **********,*** следния недвижим имот: ДВОРНО МЯСТО с площ по скица от 1564 кв.м., а по нотариален акт  - 1460 кв.м., от поземлен имот 8 в кв. 3 по плана на с.М.п., общ. А., обл.Б., за който имот по неприложената  в срок дворищна регулация е отреден УПИ № VІІ-8 в кв. 3 по плана на с.с., целият УПИ  с обща площ по скица от 1527 кв.м., а по нотариален акт – с площ от 1530 кв.м., с неуредени регулационни сметки съответно за 64 кв.м. по скица и за 70 кв. по нотариален акт, при граници на поземления имот: улица, общински имот за озеленяване и поземлен имот № 7 и граници на УПИ: улица, общински имот УПИ № VІ-7, заедно с намиращите се в същия поземлен имот масивна жилищна сграда и пристройка към нея, подобрения и насаждения.

 

ОСЪЖДА М.С.Н., ЕГН **********,*** да заплати в шестмесечен срок от влизане в сила на настоящото решение, за уравнение дяла на останалите съделителите - съпрузите М.М.С., ЕГН  ********** и  А.М.С., ЕГН **********, двамата от с.М.п., общ. А., обл.Б., общо 12 685 (дванадесет хиляди шестстотин осемдесет и пет) лева, ведно със законната лихва върху горепосочената сума от датата на влизане в сила на настоящото решение.

 

ОТХВЪРЛЯ иска на М.М.С., ЕГН  ********** и  А.М.С., ЕГН **********, двамата от с.М.п., общ. А., обл.Б. против  М.С.Н., ЕГН **********,***, съставляващ искания по сметки на обща стойност от 41 000 (четиридесет и една хиляди) лева, от които 29 000 лв. – подобрения в имота и 12 000лв. обезщетение по чл.31, ал.2 от ЗС, като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.

 

ОСЪЖДА М.С.Н., ЕГН ********** да заплати по сметка на Айтоския районен съд държавна такса в размер на 507,40 (петстотин и седем лв. и четиридесет ст.) лева.

 

ОСЪЖДА М.М.С., ЕГН  ********** и  А.М.С., ЕГН ********** да заплатят солидарно по сметка на Айтоския районен съд държавна такса в размер на 507,40 (петстотин и седем лв. и четиридесет ст.) лева.

 

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Бургаския окръжен съд в двуседмичен  срок от съобщаването  и връчването му на страните.

 

                РАЙОНЕН СЪДИЯ :