№ 785
гр. София, 31.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 7-МИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на шестнадесети май през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Камелия Първанова
Членове:Георги Иванов
Димитър Мирчев
при участието на секретаря Ирена М. Дянкова
като разгледа докладваното от Димитър Мирчев Въззивно гражданско дело
№ 20221000500648 по описа за 2022 година
Производството е по чл.258 и следващите от ГПК.
С решение № 264760 от 15.07.2021 г., по гр. д. № 16829/2019 г. по описа на СГС, I-6
състав, е осъдена Прокуратурата на Република България (ПРБ) да заплати на А. Л. Й. с
ЕГН: ********** сумата от 20 000 (двадесет хиляди) лв., представляваща обезщетение за
неимуществени вреди, вследствие на незаконно повдигнато и поддържано от Прокуратурата
на РБългария обвинение по следствено дело № 49/2004 г. по описа на НСлС, пр.пр. №
1956/2007 г. по описа на СГП в извършване на престъпление по чл.242, ал.1, б.“в“ и б.“д“,
вр. с чл.20, ал.4, вр. с чл.26, ал.1 НК, за което е оправдан с влязла в сила на 22.08.2017 г.
Присъда № 332 от 08.11.2011 г., постановена по н.о.х.д. № 1662/2007 г. по описа на СГС, 10
състав, ведно със законната лихва върху горната главница, считано от 22.08.2017 г. до
окончателното издължаване, като е отхвърлен като неоснователен предявения иск за
неимуществени вреди за разликата над 20 000 лв. до пълния предявен размер от 100 000 лв.
На основание чл.78, ал.1 ГПК и чл.10, ал.3 ЗОДОВ, ответната страна е осъдена да заплати и
сумата 15 лв. /петнадесет лева/ разноски направени от ищеца пред СГС. С определение от
02.02.2022 г., е оставена без уважение молбата на адвоката на ищеца по чл. 248 ГПК за
изменение на постановеното решение в частта за разноските.
Решението на градския съд е обжалвано със самостоятелни въззивни жалби, както от ищеца
в частта, в която исковата му претенция е била отхвърлена, така и от Прокуратурата на
РБългария, в частта, в която същата е била уважена.
1
В жалбата на държавното обвинение се сочи, че в отхвърлителната му част,
първоинстанционното решение било правилно, но в несъответствие с принципа за
справедливост, визиран в чл. 52 ЗЗД, на ищеца била присъдена сумата от 20 000 лв. като
следвало този иск да се отхвърли изцяло, а в условията на алтернативност – обезщетението
за болки и страдания да се намали. В такъв смисъл отправя искането си и към апелативния
съд.
В обстоятелствената част на жалбата на ищеца се излага, че решението на СГС е неправилно
поради нарушение на материалния закон, оспорвайки изцяло същото в отхвърлителните му
части. По отношение обезвредата за неимуществени вреди намира, че е нарушен чл. 52 ЗЗД
и следвало да се присъди пълната поискана сума от 100 000 лв., тъй като 20 000 лв. не били
достатъчни, за да репарират претърпените болки и страдания. От САС се иска да увеличи
обезщетението до сумата, посочена в исковата молба.
От правото на писмен отговор по чл. 263 ГПК относно двете жалби, се е възползвал само
ищеца Й., който чрез процесуалния си представител оспорва жалбата на ПРБ като
неоснователна, намирайки, че същата следва да се отхвърли.
Въззивните жалби са подадени в срока по чл. 259 ал. 1 ГПК, отговарят на
изискванията по чл. 260 и 261 ГПК и са допустими, като пред настоящата инстанция не са
искани и не са събирани нови доказателства.
Според чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е
ограничен от посоченото в жалбата. Съгласно разпоредбата на чл.269, изр.2 ГПК по
отношение на правилността на първоинстанционното решение въззивният съд е обвързан от
посоченото от страната във въззивната жалба, като служебно има правомощие да провери
спазването на императивните материалноправни разпоредби, приложими към процесното
правоотношение. В този смисъл са дадените указания по тълкуването и приложението на
закона от ВКС с ТР № 1/2013г. по т.д. №1/2013г. на ОСГТК - т.1.
Решението на СГС е валидно и допустимо. Ето защо, на основание чл. 269, изр. второ ГПК,
съдът следва да се произнесе само по оплакванията, наведени във въззивните жалби.
Хронологията на фактите в правния спор е следната:
Страните не спорят, а събраните в хода на съдебното дирене пред първата инстанция
писмени доказателства - преписи от съдебни актове установяват, че през 2003 г. е
образувано дознание № 5439 по описа на СДВР срещу трети за настоящия спор лица-Н. И.
М. и А. И. А.. С постановление от 01.08.2003 г. на районен прокурор при СРП, дознанието е
преобразувано в предварително следствие, а с постановление № 6026/2003 г. на Главния
прокурор на РБ, разследването е възложено на НСлС и образувано сл.д. № 182/2003 г.
С постановление от 01.03.2004 г. от сл.д. № 182/2003 г. са отделени материали и е
образувано сл.д.№ 49/2004 г. по описа на НСлС срещу неизвестен извършител за това, че от
22.01.2003 г. до 18.07.2003 г., при условията на продължавано престъпление е извършил
2
контрабанден внос на стоки през границата на страната-митница Кулата и митница
Калотина-над 176 вноса с товарни автомобили, оформени с митнически документи за
строителни материали, престъпление по чл.242, ал.1, б.“а“, б.“д“, вр. с чл.26, ал.1 НК.
След приключване на разследването и връщането му от СГП с постановление от
03.01.2007 г. със задължителни указания, на 23.01.2007 г. ищецът Й. е привлечен в
качеството му на обвиняем и му е предявено обвинение за извършени престъпления в
периода от 19.02.2003 г. до 15.03.2003 г. в условията на продължавано престъпление в
качеството си на длъжностно лице, което е в непосредствена връзка с митническата служба-
старши инспектор в Митница Калотина, изпълняващ длъжността на Митница-Кулата.
Обвиненията са за тежки умишлени престъпления по чл.242, ал.1, б.“в“ и б.“д“, вр. с чл.20,
ал.4, вр. с чл.26, ал.1 НК. Мярка за неотклонение не е вземана. На 01.02.2007 г. ищецът се е
явил в НСлС за разпит. По досъдебното производство са разпитани над 80 свидетеля, като
обвиняеми са привлечени много други лица, събирани множество писмени доказателства,
включително и по реда на правната помощ. Назначени са експертизи. На 22.02.2007 г. на
ищеца и в присъствието на неговите процесуални представители е предявено разследването.
Т.е. в рамките на развилото се досъдебно производство и в периода от привличането
му като обвиняем на 23.01.2007 г. до 22.02.2007 г., когато му е предявено разследването,
ищецът се е явил три пъти пред съответните органи.
На 02.03.2007 г. ответникът внесъл обвинителен акт в съда и е образувано н.о.х.д. №
943/2007 г. по описа на СГС, 10 състав, по което е постановено разпореждане от 04.04.2007
г., с което съдебното производство е прекратено, а делото върнато на СГП, поради
допуснати съществени процесуални нарушения в досъдебната фаза на разследването. С
постановление от 12.04.2007 г. СГП от своя страна е изпратил производството на ГД „БОП“-
МВР за допълнително разследване с цел отстраняване на допуснати в досъдебната фаза
съществени процесуални нарушения.
На 08.05.2007 г. ответникът повторно внесъл обвинителен акт в градския съд, където
било образувано н.о.х.д. № 1662/2007 г. по описа на СГС, 10 състав. В рамките на така
образуваното съдебно производство и в периода от 06.07.2007 г. до 08.11.2011 г. са
проведени общо 16 открити съдебни заседания, на които ищецът се е явил.
С Присъда от 08.11.2011 г., постановена по н.о.х.д. № 1662/2007 г. по описа на СГС,
10 състав, ищецът е признат за невиновен и оправдан по повдигнатите му обвинения.
Оправдателната присъда срещу ищеца е протестирана от Прокуратурата, въз основа на
което е образувано в.н.о.х.д. № 155/2012 г. по описа на САС, НО, 2 състав, приключило с
Присъда № 25/04.06.2013 г., с която е отменена оправдателната присъдата на СГС по
отношение на лицата С. С. и М. Т., а оправдателната присъда по отношение на ищеца е
потвърдена. В рамките на това въззивно производство и в периода от 27.03.2011 г. до
04.06.2013 г. са проведени 8 открити съдебни заседания, на всяко от които ищецът се е явил.
Две от насрочените открити съдебни заседания са били отстрочени.
Тази присъда е протестирана от ответника с касационен протест и било образувано
3
к.н.д.№ 1810/2013 г. по описа на ВКС, НК, ІІІ НО. Пред касационната инстанция е
проведено едно открито съдебно заседание на 22.10.2013 г., на което ищецът се е явил.
Производството е приключило с Решение № 451/20.02.2014 г., с което ВКС отменил
въззивна присъда № 25/04.06.2013 г. в някой части, включително и в тази, с която била
потвърдена оправдателната присъда на ищеца и делото било върнато за ново разглеждане в
отменените части от друг състав на САС. Било образувано ново в.н.о.х.д.№170/2014 г. по
описа на САС, НО, 3 състав. Проведено е едно открито съдебно заседание на 09.05.2014 г.,
на което ищеца се е явил и в което въззивният съд се произнесъл с Присъда № 23 от
09.05.2014 г., с която оправдателната присъда спрямо ищеца била потвърдена. По протест на
прокурора за оправдателните присъди и жалба на осъдените подсъдими С. и Т. било
образувано к.н.д. № 266/2015 г. по описа на ВКС, НК, І НО. На 20.04.2015 г. е проведено
открито съдебно заседание, на което ищецът се е явил лично. Производство приключило с
решение № 174/13.05.2015 г., с което ВКС отменил изцяло въззивната присъда № 23 от
09.05.2014 г. и върнал делото за ново разглеждане от друг състав на САС от стадия на
съдебното заседание. При третото по ред разглеждане на делото от САС било образувано
в.н.о.х.д. № 433/2015 г. по описа на САС, НО, 5 състав. В рамките на това трето по реда
въззивно производство и в периода от 08.07.2015 г. до 01.11.2016 г. са проведени общо 11
открити съдебни заседания, на които ищецът се е явил лично. Едно от насрочените съдебни
заседание е било пренасрочено. Производството пред въззивната инстанция е приключило с
Решение № 500/02.12.2016 г., с което отново оправдателната присъда на ищеца е
потвърдена. Срещу това решение ответникът отново подал касационен протест и било
образувано к.н.д.№ 302/2017 г. по описа на ВКС, НК, второ отделение, производството по
което приключило с Решение № 176/22.08.2017 г., с което е оставено в сила Решение №
500/02.12.2016 г., постановено по в.н.о.х.д. № 433/2015 г. по описа на САС, НО, 5 състав, с
което окончателно и на 22.08.2017 г. оправдателната присъда срещу ищеца влязла в сила. В
рамките на третото поред касационно производство, са проведени две открити съдебни
заседания съответно на 21.04.2017 г. и 12.06.2017 г., като и на двете ищецът Й. се е явил
лично.
Или в рамките на проведените съдебни производства в периода от 06.07.2007 г.,
когато е насрочено и проведено първо съдебно заседание до 12.06.2017 г., когато е
проведено последното съдебно заседание пред касационната инстанция, ищецът се е явил 40
пъти в съда.
По основателността на исковете за обезщетяване на неимуществените вреди:
Държавата отговаря за цвредите, причинени на граждани от органи на прокуратурата от
незаконно обвинение в извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано – чл. 2, ал.
1, т. 3 ЗОДОВ.
Прокурорът е държавният орган, който проверява съставлява ли деянието престъпление и
правилна ли е квалификацията, има ли основание за прекратяване, спиране или разделяне на
наказателното производство, събрани ли са доказателствата необходими за разкриване на
обективната истина, подкрепя ли се обвинението от доказателствата по делото и пр. Ако
4
намери че обвинението е доказано, прокурорът съставя обвинителен акт и поддържа
обвинението в съдебната фаза на производството.
Безспорно е в случая, че ищеца е бил оправдан по повдигнатото му обвинение от СОП, като
незаконността на обвинението, от гледна точка на приложимия ЗОДОВ, винаги се разглежда
от гледна точка на крайния резултат – обявяване за невиновен на подсъдимия с влязла в
сила присъда на наказателния съд, а това в случая е факт.
Ето защо, искът за обезщетяване на неимуществени вреди от незаконното обвинение в
извършване на престъпление, за което лицето е оправдано, намира своето основание в
закона.
По отношение на присъденото от СГС обезщетение за морални вреди от 20 000 лв. (при
предявена претенция от 100 000 лв.) са налице оплаквания и от двамата въззвиници досежно
приложението на разпоредбата на чл. 52 ЗЗД.
За доказване на твърдените в исковата молба болки и страдания по реда на чл. 154, ал. 1
ГПК, ищцовата страна е използвала гласни доказателствени средства – разпит на свидетели,
както и заключение на вещо лице по допусната съдебно-психологическа експертиза (СПЕ).
В дадените пред СГС показания, свид. В. А. Х. заявява, че познава А.Й. над 20 години,
негов кум е и поддържат близки отношения. Свидетелят установява, че знае за водените
срещу него дела над десет години, което го съсипало психически, а впоследствие довело и
до разрушаване на семейството му. Постоянното ходене на заседания се отразило
депресивно на ищеца. Повечето от колегите и приятелите, с които бил в една компания, се
отдръпнали от него. Ищецът спрял да излиза и си стоял предимно вкъщи с децата. Ищецът
бил много изнервен, поради което започнали семейните проблеми с деца и с жена.
Свидетелят установява, че поначало А. бил доста хрисима натура, никога не е повишавал
тон. С течение на времето обаче и през периода на наказателното производство, той се
превърнал в съвсем друг човек. Започнал да повишава тон, да си изпуска нервите за
ненужни неща, станал доста сприхав. Имало периоди, в които изпадал в депресия и не искал
да говори с никого и да се вижда с никого. Понякога бил изключително нервен и се
оправдавал, че трябва да преживява това унижение и казвал, че всички колеги са го
изоставили и никой не поддържа връзка с него. След уволнението ищецът искал да влезе в
системата като митнически посредник, но никой не пожелал да работи с него. В
професионално отношение след като напуснал митниците започнал работа в една фирма на
едно ниво и в момента си е на същото ниво, защото се ползва с лошо име. Не можал да се
развие по никакъв начин. Това се отразило на финансите в семейството. През този период
свидетелят помагал финансово на семейството на ищеца, колкото могъл, но те имали доста
големи затруднения през този период. Ищецът споделял със свидетеля, че е имал проблеми
със синовете си, че трудно е комуникирал с тях, защото те някак си са се отдалечили. През
този период се развел и със съпругата си и това било резултат от промененото поведение на
ищеца.
В дадените пред СГС показания, свид. В. Б. Й. заявява, че е бившата съпруга на ищеца.
5
Установява, че той бил съвестен служител в митниците. Никога не е имало срещу него
нещо, давал най-доброто от себе си в работата, за което е бил поощряван служител, но
никога не е имало срещу него някакви забележки или нещо друго и в един момент изведнъж
се появили някакви обвинения, дела в нещо, което той не е направил. Дори не е участвал, не
е знаел за какво става въпрос. Това много го стресирало и депресирало, уволнили го от
работа. Свидетелката работела и известно време били само на нейната заплата. Ищецът
търсел работа, ходел по интервюта в разни митнически бюра, тъй като разбира от попълване
на документи и от всичко това, което е от материята, но никъде не го приемали, поради
това, че е уволнен заради някакво нарушение в митниците и че срещу него се водят дела.
След това започнал като шофьор в една фирма, като преди това дълго време (няколко
години) бил без работа. Даже обмисляли вариант за емиграция в Канада, в периода, в който
ищецът бил без работа. Ищецът казвал, че не го взимат на работа, защото гледат с лошо око
на уволнен митничар, въпреки че той е работил осем години с безупречно име. Докато
работел в митниците, ищецът завършил магистратура „Валутен и митнически контрол“ с
тенденцията да остане на работа в митниците, където бил свикнал осем години и където бил
решил, че е неговото поприще. Заради започналите дела, се провалили плановете за Канада
и семейството останало в България, където се мъчили дълги години. При ищеца настъпил
тотален срив, заради ходенето по съдилища години наред. Промените в ищеца започнали
лека-полека, в началото незабележимо. Пред свидетелката ищецът споделял, че на разпит в
съда блокира, просто черно петно, нищо не може да каже. Променил се и като характер.
Започнал в началото да става по-нервен, да не обръща внимание на децата. Това обикновено
ставало няколко дни преди делото или седмица, защото имало притеснения. Впоследствие,
тъй като делата били много начесто и времето между тях не било достатъчно, за да се
възстанови, ищецът насочвал напрежението към съпругата, и вътрешно го избивал към
децата. Не участвал в никакъв социален живот. При наличието на баща, свидетелката ходела
с децата да ритат топка. Започнал да забравя за тържества в детската градина и не идвал. На
свидетелката й натежало да се грижи сама за две деца и тъй като решила, че няма нужда да
се грижи и за трето дете, се разделила със съпруга си, който бил емоционално не стабилен.
Свидетелката се опитала да накара ищеца да иде на психолог, което той сторил веднъж и
повече не повторил. Имал проблем с кръвното, главата го боляла постоянно. На 35 години
се оказало, че е с хронично високо кръвно и трябва да пие до живот лекарства. Свидетелката
установява, че причините за развода са лични, но и наказателното производство, цялото
напрежение, което се било нагнетило покрай всички тези дела в годините също се отразило
по някакъв начин на раздялата им. Ищецът не можел да планира отпуски и рядко излизали
да почиват някъде, трябвало непрекъснато да се съобразяват с датите на делата.
Обсъдените гласни доказателства следва да се кредитират и от настоящата инстанция, като
добросъвестни, логични и непротиворечиви.
С приетото по делото писмо изх. № А-01-634 от 20.10.2020 г. на Инспектората към ВСС, се
установява, че на ищеца е изплатено обезщетение в размер на 3800 лв. за нарушаване
правото на разглеждане и решаване в разумен срок по приключило н.о.х.д. № 1662/2007 г.
6
по описа на СГС, НО, 10 състав.
От неоспореното от страните заключение на СПЕ, прието в първата инстанция се
установява, че преживяното от ищеца би могло да се квалифицира като продължителна
ситуация на стрес, която е разклатила социалното му и личностно функциониране и се е
отразило пряко на професионалното му развитие. Ищецът се е задържал в стресогенната
среда продължително време, което е довело до перманентно и продължително въздействие
на стресогенните фактори. Ищецът е преживял случващото се като хронично,
продължително, заплашващо събитие, което е довело до неприятности като емоционално
отдалечаване от семейството, отдръпване от близкия социален кръг, загуба за
професионална реализация в желаната сфера, притеснения около намиране на нова работа,
финансови неуредици, физиологични промени-хронично повишаване на кръвното налягане.
По време на процесния период му тежало отношението към него като престъпник и
генерално промяната на социалното обкръжение, което до момента било съвсем различно,
изключващо съприкосновение с органите на реда и съдебната система. Преживяното от
ищеца е стресов източник от висок порядък. Към момента при ищеца е налице интегриране
на събитието в неговия живот, както и функционално справяне с последиците му. Това се е
случило постепенно и поетапно, естествено в живота му и към настоящия момент той
функционира на добро социално и личностно ниво.
За да се направи преценка за справедливия размер на обезщетението за неимуществени
вреди, правнорелевантните фактори, които САС следва да отчете са следните: общият
(съвкупен) период на наказателното преследване спрямо ищеца, който е бил 10 години и 7
месеца – от 23.01.2007 г. до 22.08.2017 г., когато е постановено окончателното решение на
ВКС; липсата на данни за взета мярка за неотклонение спрямо Й.; наличието на обсъдените
гласни доказателства относно твърдените в исковата молба претърпени неимуществени
вреди; тежестта на повдигнатото му обвинение по реда на НК от гледна тока на
разпоредбата на чл. 93, т. 7 НК.
От друга страна, за неразумно продължилото наказателно производство, ищецът е
обезщетен със сумата от 3800 лв., което се отчита от настоящия съдебен състав при
определяне на глобално обезщетение за претърпените неимуществени вреди, в което не
включва и вреди от продължилото в неразумен срок производство, за което ищецът вече е
обезщетен. В рамките на процесното наказателно производство ищецът е бил привлечен
като обвиняем и срещу него е внесен обвинителен акт в съда, като ищецът се е явявал общо
40 пъти в съдебната фаза на наказателното производство. При определяне на справедливо
обезщетение съдът следва да вземе предвид и отражението на воденото наказателното
производство срещу ищеца върху психическото му здраве съгласно данните от обсъдената
СПЕ.
С оглед гореизложеното САС приема, че СГС е присъдил леко завишено обезщетение за
търпените болки и страдания. Това е така, тъй като обезвредата следва да е съобразена и със
социално-икономическото равнище в страната в процесния правно значим времеви период –
7
2007 – 2017 г., в голяма част от който период (особено след 2007 г. и до около 2012-2013 г.)
това равнище не е било особено високо от гледна точка на доходи, размер на минималната
работна заплата в България и други подобни фактори, а обезщетенията за неимуществени
вреди, присъждани по реда на ЗОДОВ – като цяло са били в по-ниски размери. Не е за
подценяване и обстоятелството, че спрямо Й. не е взимана мярка за неотклонение и той е
могъл (макар и уволнен от системата на митниците) да работи друга работа, ако желае, при
което той е бил в състояние да се издържа материално.
Не е спорно, че делото е продължило дълго, ищецът се е явявал многократно в съдебната
зала, което е създавало голям дискомфорт, неудобства, притеснения дали няма да бъде
осъден и т.н. Но с оглед обсъдените по-горе данни и доказателства, САС в настоящия си
състав прецени, че сумата от 15 000 (петнадесет хиляди) лева е справедлива по смисъла на
чл. 52 ЗЗД и е в състояние да репарира причинените му от ответника болки и страдания. Ето
защо, въззивната жалба на ПРБ е частично основателна, а тази на ищеца – неоснователна.
Доколкото изводите на САС не съвпадат напълно с тези на СГС, първоинстанционното
решение следва да бъде отменено в частта, в която иска с правно основание чл.2, ал.1, т.3
ЗОДОВ, предявен от А.Й. е уважен за сумата над 15 000 лв. до 20 000 лв. и бъде
постановено друго, по силата на което, исковата претенция за тези 5000 (пет хиляди) лева да
бъде отхвърлена като неоснователна. В останалата обжалвана част, решението следва да
бъде потвърдено като правилно.
Разноски: заплатената от Й. държавна такса от пет лева следва да остане за негова сметка
поради неоснователността на жалбата му. Тъй като обаче СГП е обжалвала решението
изцяло, то върху неуважената част от обжалваемия материален интерес, а именно върху
15 000 лв., следва да се присъди възнаграждение по чл. 38 от Закона за адвокатурата (ЗА) в
полза на процесуалния представител на Й. адв. Л.С. от САК, тъй като е налице искане в
такъв смисъл. Това възнаграждение възлиза на 980 (деветстотин и осемдесет) лева.
Воден от горното, Софийски апелативен съд, ГО, VII с-в
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 264760 от 15.07.2021 г., по гр. д. № 16829/2019 г. по описа на СГС, I-
6 състав, в ЧАСТТА, в която иска по чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ, предявен от А. Л. Й. с ЕГН:
********** против Прокуратура на Република България е уважен за сумата от 5000 (пет
хиляди) лв., представляваща разликата между 15 000 лв. и 20 000 лв. обезщетение за
неимуществени вреди заедно с мораторната лихва за забава от 22.08.2017 г. до
окончателното издължаване и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ исковата претенция, предявена от А. Л. Й. с ЕГН: ********** против
Прокуратурата на Република България за заплащане на сумата от 5000 (пет хиляди) лв.,
8
представляваща обезщетение за неимуществени вреди, вследствие на незаконно повдигнато
и поддържано от Прокуратурата на РБългария обвинение по следствено дело № 49/2004 г.
по описа на НСлС, пр.пр. № 1956/2007 г. по описа на СГП, в извършване на престъпление
по чл.242, ал.1, б.“в“ и б.“д“, вр. с чл.20, ал.4, вр. с чл.26, ал.1 НК, за което е оправдан с
влязла в сила на 22.08.2017 г. Присъда № 332 от 08.11.2011 г., постановена по н.о.х.д. №
1662/2007 г. по описа на СГС, 10 състав, ведно със законната лихва върху горната главница,
считано от 22.08.2017 г. до окончателното издължаване.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 264760 от 15.07.2021 г., по гр. д. № 16829/2019 г. по описа на
СГС, I-6 състав в останалата обжалвана част.
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България да заплати на адв. Л.С. от САК, на
основание чл. 38 ЗА, сумата от 980 (деветстотин и осемдесет) лева, представляваща
адвокатско възнаграждение за настоящата инстанция.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния касационен съд в
едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9