Р Е Ш
Е Н И Е
№
27.11.2019г., гр.Лом
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
РАЙОНЕН
СЪД гр.Лом, ІІ-ри граждански състав в
публичното заседание на шестнадесети октомври две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОРИСЛАВА СЛАВЧЕВА
при
секретар Л. П. като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 218/2018г. по описа на ЛРС, за да
се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по
Искова молба с която е предявен отрицателен установителен иск от Н.Е.Б. с ЕГН **********
***, чрез пълномощника му адв.Н.А. от МАК, с адрес *** И.” с ЕИК ……, със
собственик и представляващ Л.К.И. ***, с правно основание чл.439, ал.1 във вр.
с чл.124, ал.1 от ГПК.
В
Исковата молба се твърди, че ответникът не дължи сумите присъдени с Решение №
412/21.11.2012г. постановено от ВКС по гр.д. № 1417/2011г. по описа на ЛРС в
размер на 7 994лв със законната лихва върху тази сума, считано от 26.09.2008г.
и разноски в размер на 809,88лв, за събирането на които суми е образувано
изп.д. № 20181620400024 по описа на ДСИ при СИС на РС гр.Лом, поради
погасяването им по давност.
Твърди се, че с решение по гр.д. № 846/10г. по
описа на ЛРС е отхвърлен предявеният от ответника против ищеца иск за
имуществени вреди. Впоследствие ВКС с Решение № 412 от 21.11.2012г. по гр.д. №
1417/11г. по описа на ВКС е осъдил ищеца да заплати на ответника сума в размер
на 7 994лв – имуществени вреди с лихва върху тази сума от датата на увреждането
и разноски в размер на 809,88лв. Това решение на ВКС е влязло в законна сила в
деня на постановяването му 21.11.2012г., тъй като не подлежи на обжалване. От
влизане в сила на съдебното решение в продължение на повече от пет години от
страна на ответника не са предприети каквито и да е действия против ищеца
насочени към събиране на вземането му. Такива са придприети през м.01.2018г.
когато е депозирано искане за образуване на изпълнителни дело пред ДСИ при СИС
на ЛРС, по което е образувано изп.дело № 20181620400024 по описа на ДСИ при
ЛРС.
В
ИМ се твърди, че правото на принудително изпълнение на ответника по отношение
на това му вземане е започнало да тече от 21.11.2012г. и се е погасило по
правилата за обща погасителна давност на 22.11.2017г. Ицпълнителният лист по
гр.д. е издаден на 20.03.2013г., което едностранно действие на ответника не е
стигнало до знанието на ищеца и не е прекъснало погасителната давност по
отношение на правото му на принудително събиране на вземането, която е
започнала да тече от 22.11.2012г., съгласно Тълкувателно решенние № 2 от
26.09.2015г.
Иска се: съда да признае за установено по
отношение на ответника, че ищеца не дължи сумите присъдени с Решение №
412/21.11.2012г. постановено от ВКС по гр.д. № 1417/2011г. по описа на ЛРС в
размер на 7 994лв със законната лихва върху тази сума, считано от 26.09.2008г.
и разноски в размер на 809,88лв, за събирането на които суми е образувано
изп.д. № 20181620400024 по описа на ДСИ при СИС на РС гр.Лом, поради
погасяването им по давност.
Претендират се направените по делото
разноски.
Писмен отговор в срока по чл.131 от ГПК не е
постъпил.
В с.з. ищеца се представлява от
процесуален представител в лицето на адв.Н.А. от МАК, който прави искане за
постановяване на неприсъствено решение, тъй като са налице законовите
изисквания на чл.239 от ГПК да това.
Ответника по делото редовно призовано
при отказ да получи изпратената призовка не се явява в с.з., не се
представлява.
Ломски районен съд, след като взе предвид
направените искания и доводи, обсъди поотделно и в тяхната съвкупност събраните
по делото доказателства, и след като съобрази закона, намира за установено
следното:
Съдът е сезиран с отрицателен установителен иск с правно основание чл.439, ал.1 във вр. с чл.124 от ГПК.
Иска се съдът
да постанови решение с което да признае за установено по отношение на
ответника, че ищеца не дължи сумите
присъдени с Решение № 412/21.11.2012г. постановено от ВКС по гр.д. №
1417/2011г. по описа на ЛРС в размер на 7 994лв със законната лихва върху тази
сума, считано от 26.09.2008г. и разноски в размер на 809,88лв, за събирането на
които суми е образувано изп.д. № 20181620400024 по описа на ДСИ при СИС на РС
гр.Лом, поради погасяването им по давност.
В
с.з. процесуалният представител на ищеца е направил искане за постановяване на
неприсъствено решение по чл.239 от ГПК.
Съгласно разпоредбата на чл.238, ал.1 от ГПК ако ответникът не е представил в срок отговор
на исковата молба и не се яви в първото заседание по делото /респ. не изпрати
свой представител/, без да е направил искане за разглеждането му в негово
отсъствие, ищецът може да поиска постановяване на неприсъствено решение срещу
ответника или да оттегли иска.
В
нормата на чл.239, ал.1 от ГПК законодателят
е регламентирал, че съдът постановява неприсъствено решение, когато на страните
са указани последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и от
неявяването им в съдебно заседание, и искът вероятно е основателен с оглед на
посочените в исковата молба обстоятелства и представените доказателства.
В случая от данните по делото е видно,
че е налице първата предпоставка по чл.239, ал.1, т.1 от ГПК, тъй като ответника
по делото ЕТ „Л. И.“***, чрез представляващия го Л.К.И. е редовно призован,
като е получил лично препис от Исковата молба с приложените към нея
доказателства, както и препис от Разпореждането на съда на 05.02.2018г. видно
от приложената по делото разписка. В срока по чл.131 от ГПК не се е възползвал
от правото си на отговор.
Ответника е редовно призован за насроченото
открито с.з. като също лично е получил призовката и препис от Определението на
съда от 06.08.2018г. с което е изготвил Проекто-доклад по делото на
08.08.2018г. видно от приложената по делото разписка.
Съдът намира, че наред с това е налице и
втората предпоставка на чл.239, ал.1,
т.2 от ГПК–вероятна основателност на исковете, тъй като твърденията на ищеца за
настъпилата погасителна давност се подкрепят от представените към исковата
молба писмени доказателства Заверено копие от Покана за доброволно изпълнение
по изп. Дело № 20181620400024 по описа на ДСИ при ЛРС, както и изисканите
служебно от съда гр.д № 846/2010г. по
описа на ЛРС и копие от изп. № 20181620400024 по описа на ДСИ при ЛРС.
Предвид
гореизложеното съдът намира, че са налице условията на основание чл.239, ал.1
вр. с чл.238, ал.1 от ГПК за постановяване на неприсъствено решение срещу
ответника.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК в полза
на ищеца следва да се присъдят направените разноски по делото, в размер на 1 182,16лв
/хиляда сто осемдесет и два лева и шестнадесет стотинки/, от които 352,16лв /триста
петдесет и два лева и шестнадесет стотинки/–платена държавна такса и 830лв
/осемстотин и тридесет лева/ - платено адвокатско възнаграждение.
Водим от горното съдът
Р Е
Ш И :
На осн. чл.439, ал.1 във вр. с чл.124,
ал.1 от ГПК ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ответника по делото ЕТ „Любо И.” с
ЕИК ….., със собственик и представляващ Л.К.И. ***, че ищеца Н.Е.Б. с ЕГН ********** *** не дължи сумите присъдени с Решение № 412/21.11.2012г.
постановено от ВКС по гр.д. № 1417/2011г. по описа на ЛРС в размер на 7 994лв
със законната лихва върху тази сума, считано от 26.09.2008г. и разноски в
размер на 809,88лв, за събирането на които суми е образувано изп.д. №
20181620400024 по описа на ДСИ при СИС на РС гр.Лом, поради погасяването им по
давност.
ОСЪЖДА на
основание чл. 78, ал.1 от ГПК ответника по делото ЕТ „Любо И.” с ЕИК …., със
собственик и представляващ Л.К.И. *** да заплати на ищеца Н.Е.Б. с ЕГН ********** *** направените разноски по делото, в размер на 1 182,16лв
/хиляда сто осемдесет и два лева и шестнадесет стотинки/, от които 352,16лв
/триста петдесет и два лева и шестнадесет стотинки/–платена държавна такса и
830лв /осемстотин и тридесет лева/ - платено адвокатско възнаграждение.
На основание чл. 239, ал. 4 от ГПК
настоящото неприсъствено решение не подлежи на обжалване.
Решението да се връчи на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: