Решение по дело №1097/2024 на Административен съд - Хасково

Производството е по реда на чл. 215, ал. 1, във вр. с ал. 2, във вр. с чл. 210, ал. 3 от Закона за устройство на територията (ЗУТ).

Образувано е по жалба от „С.“ ЕАД, депозирана чрез пълномощник, против Решения на Комисия по чл. 210 ЗУТ, назначена със Заповед № 332 и № 333 от 12.08.2024 г. на Кмета на О. С. по т.85, т. 119 и т.151 от Раздел IV, обективирани в Протокол от 18.09.2024 г., за определяне размера на обезщетение за сервитутно право на имоти, засегнати от ПУП – ПП „Въздушни електропроводи високо напрежение 220 kV от нова повишаваща подстанция в поземлен имот с [идентификатор] в землището на [населено място] до подстанция „Марица Изток“ в поземлен имот с [идентификатор] по КККР на [населено място], обл.Хасково“, в частта му относно определеното обезщетение за сервитутно право за имоти, собственост на дружеството, а именно: ПИ с [идентификатор], ПИ с [идентификатор] и ПИ с [идентификатор] находящи се в землището на Симеоновград.

В жалбата се твърди, че оспореното решение било незаконосъобразно, тъй като било в противоречие с материалноправните разпоредби на закона, при допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила, както и в несъответствие с целта на закона. Сочи се, че в Протокола от 18.09.2024 г. не било посочено по какъв точно начин била определена цената на правото на преминаване в засегнатите имоти, което водило до немотивиране на обжалвания акт, а оттам се нарушавало правото на защита на оспорващия. Счита се, че така определеното обезщетение не отговаряло на изискванията на чл. 210, ал. 1 ЗУТ, тъй като не било съобразено с характеристиката, вида и местонахождението на имотите, в резултат на което определената оценка не съответствала на действителната пазарна цена. Предвид изложеното се иска да се измени оспореното решение, като се увеличи размера на определеното обезщетение за сервитутно право на имотите. Претендира се и присъждане на направените по делото разноски.

Ответникът–О. С., чрез процесуален представител, оспорва жалбата като неоснователна.

Заинтересована страна „Грийн Профит“ ЕООД чрез особен представител изразява становище за неоснователност на жалбата.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в съвкупност, както и доводите на страните, съобразно изискванията на чл. 12 ГПК и чл. 235, ал. 2 ГПК, във вр. с чл. 144 АПК, приема за установено от фактическа страна следното:

От представените по делото: нотариален акт за покупко-продажба на недвижим [имот номер], том VII, рег. № 5711, дело № 1046 от 03.12.2014г.на нотариус с район на действие РС-Харманли, нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот с № 12, том III, рег. № 2018, дело № 363 от 27.05.2014г., на Нотариус с Район на действие РС-Харманли и Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим [имот номер], том I, рег. № 571, дело № 39 от 09.02.2018г. се установява, че действително „С.“ ЕАД е собственик на посочените в жалбата поземлени имоти.

С Решение № 70 по Протокол № 10 от 17.06.2024 г. на Общински съвет - Симеоновград, влязло в сила на 26.07.2024 г.(л.242), е одобрен проект на подробен устройствен план - парцеларен план („ПУП-ПП“), определящ местоположението и размерите на сервитутните зони на линеен енергиен обект – въздушни електропроводи, преминаващи през поземлени имоти в землищата на [населено място], [населено място], [населено място], и [населено място].

С вх. № С-4117 от 08.08.2024г. (л.253), „Грийн профит“ ЕООД, [населено място] бани поискал от кмета на Община Симеоновград да определи обезщетение по реда на чл.64, ал.6 от ЗЕ по отношение изброените в писмото имоти, вкл. процесните три собственост на дружеството - жалбоподател.

Във връзка с така постъпилото писмо, със Заповед № 332/12.08.2024 г. и № 333/12.08.2024г. на Кмет на Община Симеоновград(л.83 и л.84), на основание чл. 44 ал. 2 ЗМСМА, във вр. с чл. 210 ЗУТ, са назначени две седемчленни комисии, със задача да извършат оценка по реда на чл.64, ал. 6 от Закона за енергетиката (ЗЕ)и да определят размера на обезщетението за възникване на сервитут върху поземлени имоти в земеделска територия, засегнати от ПУП - Парцеларен план за обект: „Въздушни електропроводи високо напрежение 220 kV през землищата на [населено място], [населено място] и [населено място], общ. Симеоновград, обл. Хасково“.

От представения Протокол подписан от членовете на двете комисии по чл. 210 ЗУТ, назначени със Заповеди № 332/12.08.2024 г. и № 333/12.08.2024 г. на Кмета на Община Симеоновград, се установява, че същите са заседавали на 18.09.2024г. в пълен състав и са взели решение за определяне размера на обезщетението за сервитутното право върху имотите в землищата на [населено място], [населено място], [населено място], и [населено място], общ. Симеоновград, обл. Хасково с ограничителен режим на ползване в полза на „Грийн Профит" ЕООД, във връзка с изграждане на въздушни електропроводи високо напрежение 220 kV от нова повишаваща подстанция в поземлен имот с кадастрален [идентификатор] в землището на [населено място] до подстанция „Марица Изток" в поземлен имот с [идентификатор] по КККР на [населено място], общ. Симеоновград, обл. Хасково. От раздел IV , т.85,т.119 и т.151 от същия протокол е видно, че: за поземлен [имот номер], находящ се в землището на Симеоновград, целият с площ от 3.190дка, НТП: Нива, площ засегната от сервитута: 0.455 дка, цената на сервитута върху поземления имот, определена от независими оценители в състав: 1) П. А. В., притежаващ сертификат за оценителска правоспособност № *********/14.12.2009 г. за оценка на недвижими имоти и 2) Р. Б. Я., притежаваща сертификат за оценителска правоспособност № *********/08.08.2011 г. за оценка на земеделски земи и трайни насаждения, за площта засегната от сервитута е 185 лв.; за поземлен [имот номер] находящ се в землището на Симеоновград, целият с площ от 4.000 дка, НТП: Нива, площ засегната от сервитута: 0.101 дка, цената на сервитута върху поземления имот, определена от същите двама независими оценители за площта засегната от сервитута е 35 лв и за поземлен [имот номер] находящ се в землището на Симеоновград, целият с площ от 7.333 дка, НТП: Нива, площ засегната от сервитута: 0.425 дка, цената на сервитута върху поземления имот, определена от същите двама независими оценители за площта засегната от сервитута е 147 лева.

С писмо рег. индекс С-5464/10.10.2024 г. Кметът на О. С. е уведомил дружеството – жалбоподател за постановеното решение, като видно от представеното известието за доставяне, същото е получено на 24.10.2024 г., (л.36), а жалбата срещу решението е подадено в съда на 01.11.2024 г.

По делото е представена използваната от комисиите Пазарна оценка, изготвена на 22.08.2024 г. от лицензираните оценители П. А. В. и Р. Б. Я. за определяне размера на еднократните обезщетения при възникване на ограничено вещно право (сервитут) на въздушен електропровод високо напрежение 220 kV в поземлени имоти в землището на [населено място], община Симеоновград.

По искане на оспорващия по делото е изготвено и прието заключение на съдебно-оценителна експертиза. Съгласно поставените му задачи вещото лице инж.Т. М. е дало отговор на въпроса относно вида, местоположението и статута на засегнатия имот, собственост на жалбоподателя. За определяне пазарната стойност на земята вещото лице е използвало сравнителен метод (пазарни аналози) и приходен метод (поземлена рента).

Пазарната стойност на земята е определена като са използвани аналози на извършени продажби на имоти в близки на [населено място] землища. За привеждане в съответствие на характеристиките на избраните аналози към тези на оценявания имот е приложен корекционен коефициент, отразяващ разликите в площ, категория, местоположение, начин на ползване, отдалеченост на населеното място, от общински център и от областен център.

По този метод вещото лице е приело пазарна цена в размер на 481.84 лева за ПИ с идентификатор № 47278.92.16, 101.61 лева за ПИ с [идентификатор] и 405.02 лв. за ПИ с [идентификатор].

Изчислило е и приходната стойност на база привеждане на бъдещите доходи в настояща стойност, чрез дисконтиране, по посочена формула и е определило приходната стойност в размер на 303.48 лева за ПИ с идентификатор № 47278.92.16, 67.37лева за ПИ с [идентификатор] и 283.48 лв. за ПИ с [идентификатор].

В табличен вид вещото лице е представило и крайната пазарна стойност, при теглови коефициент от 0.50 за всеки от двата метода.

Като краен извод вещото лице е посочило, че стойността на обезщетението за сервитутното право за ПИ с идентификатор № 47278.92.16 следва да е в размер на 353.39 лева, за ПИ с [идентификатор] следва да е в размер на 76.04 лева, а за ПИ с [идентификатор] в размер на 309.82 лева.

При така установената фактическа обстановка и като извърши на основание чл. 168, ал. 1 АПК проверка за законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 АПК, съдът достигна до следните правни изводи:

Жалбата е подадена от надлежнo легитимирано лице с правен интерес срещу годни за обжалване административни актове, които засягат пряко и непосредствено неговите права и законни интереси, като е спазен предвидения в чл. 215, ал. 4, във вр. с ал. 2 ЗУТ 14-дневен срок за това.

Разгледана по същество, жалбата се явява основателна, поради следните съображения:

Оспорените административни актове са издадени от комисия, която е била в състав, определен със заповедта на Кмета на О. С. за назначаването ѝ. Решенията са подписани от всички членове на комисията и се явяват приети при пълно мнозинство, от колективен орган, разполагащ с компетентност да взема решения от посочения вид.

В случая са спазени изискванията относно формата на акта, както и относно неговото съдържание, като са изложени както фактическите, така и правните основания за издаването им, т.е. решенията са надлежно мотивирани, въз основа на изготвена от независими експерти-оценители оценка.

На следващо място не се установява при издаването на акта да е допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила.

Според настоящия съдебен състав, обаче решението в обжалваната му част е в противоречие с материално правните разпоредби на Закона за енергетиката.

Съгласно чл. 64, ал. 1 ЗЕ при разширение на съществуващи и при изграждане на нови линейни енергийни обекти, в полза на лицата, които ще изграждат и експлоатират енергийния обект, възникват сервитути, сред които според ал. 2 от с.з. е и правото на прокарване на линейни енергийни обекти в полза на лицата по ал. 1. В чл. 64, ал. 4 ЗЕ е предвидено, че сервитутите по ал. 2 възникват, когато: 1. има влязъл в сила подробен устройствен план, с който се определя местоположението и размерите на сервитутните зони на линейния енергиен обект в засегнатите имоти, и 2. титулярят на сервитута изплати или внесе еднократно обезщетение по реда на ал. 6 на разположение на собственика, и на носителите на други вещни права върху засегнатия имот. Според чл. 64, ал. 6 ЗЕ определянето на размера и изплащането на обезщетенията за сервитутите на енергийните обекти се извършват по реда на чл. 210 и 211 ЗУТ, или по взаимно съгласие на страните въз основа на оценка от независим оценител. В първата хипотеза определянето на размера и изплащането на обезщетения се извършват по пазарни цени, определени от комисия, назначена от кмета на общината – чл. 210, ал. 1 ЗУТ. Според чл. 65, ал. 1 ЗЕ, размерът на обезщетението по чл. 64, ал. 4, т. 2 ЗЕ се определя при прилагане на следните критерии: 1. площта на чуждия поземлен имот, включена в границите на сервитута; 2. видовете ограничения на ползването; 3. срок на ограничението и 4. справедливата пазарна оценка на имота или на частта от него, която попада в границите на сервитута.

Не е спорно по делото, че обект „Въздушни електропроводи високо напрежение 220 kV от нова подстанция в поземлен имот с кадастрален [идентификатор] в землището на [населено място] до подстанция „Марица Изток“ в поземлен имот с [идентификатор] по КККР на [населено място], общ. Симеоновград, обл. Хасково“ представлява енергиен обект по смисъла на § 1, т. 23 от ДР на ЗЕ и че с влязъл в сила подробен устройствен план са определени местоположението и размерите на сервитутните зони в засегнатите имоти, като трасето на този обект преминава през посочените поземлени имоти на оспорващото дружество.

Спорният въпрос по делото е относно определения размер на обезщетението за възникналото сервитутно право.

Тук е мястото да се посочи, че съдът кредитира изцяло заключението по назначената по делото съдебно-оценителна експертиза. Вещото лице подробно е обосновало заключението си, обяснило е методологията, по която работи, посочило е по какви причини е изготвило оценката си както по сравнителния така и по приходния метод, включително е посочило в табличен вид наличната пазарна информация за действително осъществени сделки със имоти в близки землища на [населено място], в |О. С., установени от извършени справки.

При изготвяне на тази експертиза вещото лице се е съобразило и е отчело всички законоустановени критерии за извършване на оценката визирани в чл.65 от Закона за енергетиката. Предвид това, съдът намира, че дадената със заключението на вещото лице М. оценка е определена в съответствие с чл.210, ал.1 от ЗУТ и чл.65, ал.1 от ЗЕ и съответно тази експертиза следва да бъде възприета изцяло. Така приложените от вещото лице специални знания дават възможност да се определи справедливата пазарна оценка на частта от имота, която попада в границите на сервитута. При това положение следва да се приеме, че възприетата от административния орган експертна оценка е опровергана по делото, респ. същият е постановил материално незаконосъобразен акт, доколкото определената стойност не съответства на действителната пазарна цена на сервитутното право.

Като е приела, че дължимото еднократно обезщетение, изчислимо по реда на чл. 210 от ЗУТ в полза на жалбоподателя за всеки един от трите имота, следва да е в размера определен от комисията по чл.210, ал.1 от ЗУТ при Симеоновград стойност, актовете се явяват материално незаконосъобразни, по причина, че посочената стойност не съответства на действителната пазарна цена. Това налага изменение на обжалваните решения в тази им част и увеличаване на определената цена

С оглед изхода на спора, че жалбоподателят е направил изрично и своевременно искане за разноски, както и че макар обективирани в един документ по същество се оспорват три решения, всяко от които имащо характер на индивидуален административен акт, но същите се обжалват в рамките на едно административно дело, на основание чл. 143,ал.1 АПК в полза на оспорващия следва да се присъдят разноски в размер общо на 1900 лева, от които 150 лева за внесената държавна такса, 400лв. за внесен депозит за възнаграждение на вещо лице, 1250 лева внесен депозит за назначаване на особен представител и 100 лева юрисконсултско възнаграждение.

Мотивиран от изложеното и на основание чл. 172, ал. 2 АПК, съдът

РЕШИ:

ИЗМЕНЯ Решения на комисия по чл. 210 ЗУТ, назначена със Заповед № 332 и № 333 от 12.08.2024 г. на Кмета на Община Симеоновград, обективирани в т.85, т.119 и т.151 от Раздел IV на Протокол от 18.09.2024 г., за определяне размера на обезщетение за сервитутно право върху имоти с ограничен режим на ползване, засегнати от ПУП – ПП „Въздушни електропроводи високо напрежение 220 кv от нова повишаваща подстанция в поземлен имот с [идентификатор] в землището на [населено място] до подстанция „Марица Изток“ в поземлен имот с [идентификатор] по КККР на [населено място], обл. Хасково“, преминаващ през землището на [населено място], [населено място] и [населено място], общ. Симеоновград, обл. Хасково, в частта, в която е приета пазарна оценка и е определен размер на обезщетение за сервитутно право върху поземлени имоти, собственост на „С.“ ЕАД, [населено място], а именно относно: ПИ с [идентификатор], ПИ с [идентификатор] и ПИ с [идентификатор] находящи се в землището на Симеоновград, като УВЕЛИЧАВА размера на обезщетение за сервитутно право върху тези имоти, както следва: за поземлен имот с [идентификатор] от 185 лева на 353.39 лева, за ПИ с [идентификатор] от 35 лева на 76.04 лева и за ПИ с [идентификатор] от 147 лева на 309.82 лева

ОСЪЖДА Община Симеоновград да заплати на “С.“ЕАД, [населено място] сумата от 1900 лева представляваща направени разноски по делото.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване, на основание чл.215, ал. 7, т. 5 ЗУТ.