№ 6725
гр. София, 01.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 41 СЪСТАВ, в публично заседание на
втори февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА
при участието на секретаря ДИАНА К. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА Гражданско
дело № 20221110136217 по описа за 2022 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 124, ал.1, вр. чл. 235 ГПК.
Образувано е по искова молба, подадена от ., с която срещу "С. Г. Г." ЕАД са
предявени искове по чл. 439, ал. 1 ГПК, с които ищецът оспорва изпълнението по
изпълнително дело № 20217650402598 по описа на ЧСИ Г. И., район на действие ОС - Стара
Загора, образувано въз основа на изпълнителен лист от 16.03.2013 г., издаден по ч.гр.д. №
6312/2013 г. по описа на РС - Пловдив, като твърди, че за ответника не съществува право на
принудително изпълнение за следните вземания: главница в размер на сумата от 1100 лева,
като частичен иск от 29 303,09 лева; сумата от 240 лева, представляваща лихви, начислени
за периода 09.02.2018 г. - 26.11.2021 г., като частичен иск от 5901,32 лева; неолихвяема сума
в размер на 500 лева, представляваща лихви, начислени за периода 23.04.2014 г. -
26.11.2021 г., като частичен иск от 12 958,88 лева.
Ищецът твърди, че ответникът е взискател по горепосоченото изпълнително дело, като
се легитимира като титуляр на вземанията, за които е бил издаден изпълнителният лист в
полза на първоначалния носител на вземанията "Първа инвестиционна банка" АД.
Поддържа, че в хода на изпълнителното производство по изп. дело № 1293/2013 г. по описа
на ЧСИ К. П. претенциите на банката са били напълно удовлетворени още на 11.04.2014 г.,
след като на публична продан по това дело е бил продаден ипотекиран в полза на взискателя
имот. Сочи, че договорната ипотека обезпечава кредитора изцяло и окончателно. Счита, че
имотът е продаден по занижена цена, а освен това длъжникът е оспорил извършеното от
ЧСИ разпределение. През 2018 г. банката е продала същия имот на цена, двойно
надвишаваща задължението по изпълнителното дело. Оспорва ответникът да е кредитор и да
е надлежно уведомен за цесията. Оспорва договора за цесия като сключен без основание.
Позовава се на изтекла на 15.04.2018 г. погасителна давност. След дата всички
изпълнителни действия били невалидно извършени. Иска от съда да постанови решение, с
което да уважи исковете.
Ответникът оспорва исковата претенция като неоснователна. Посочва, че е материално
легитимиран по правоотношението с ищеца по силата на договор за цесия, сключен с
1
"Първа инвестиционна банка" АД на 07.12.2018 г. Оспорва процесните вземания да са
недължими с оглед извършената по изпълнително дело № 1293/2013 г. публична продан,
както и да е изтекла погасителна давност за същите, с оглед многократното й прекъсване в
хода на изпълнителните производства. Моли за постановяване на решение, с което съдът да
отхвърли исковете.
Съдът, като съобрази събраните доказателства, приема за установено следното от
фактическа страна:
Предявен за разглеждане e иск с правно основание чл. 439, ал. 1 ГПК, с който ищецът и
длъжник по горепосочените изпълнителни дела оспорва изпълнението, считайки, че след
като взискателят е насочил изпълнението върху ипотекирания имот, респ. същият е
осребрен в хода на принудителното изпълнение, то и правото на принудително изпълнение
за вземанията по изпълнителния титул се е погасило, а в условията на евентуалност,
позовавайки се на изтекла погасителна давност.
С доклада по делото съдът е обявил за безспорни и ненуждаещи се от доказване по
делото на следните обстоятелства: че по ч.гр.д. № 6312/2013 г. по описа на РС – Пловдив са
били издадени заповед за изпълнение и изпълнителен лист, като длъжникът /ищец по
делото/ не е подал възражение срещу заповедта за изпълнение, с оглед което и същата е
влязла в сила; че въз основа на изпълнителния лист е било образувано изпълнително дело №
1293/2013 г. по описа на ЧСИ К. П.; че впоследствие е било образувано изпълнително дело
№ 204/2018 г. по описа на ЧСИ Г. И., а към предявяване на исковете е било образувано и
висящо изпълнително дело № 22598/2021 г. по описа на същия ЧСИ.
От приетите в препис изпълнителни дела, съдът приема за установено следното:
Изпълнителният лист е бил издаден на 16.04.2013 г. по ч.гр.д. № 6312/2013 г. по описа
на РС - Пловдив, 1 състав, като между страните не е спорно, че в законоустановения срок
длъжникът не е подал възражение срещу заповедта за изпълнение по чл. 417 ГПК, с оглед
което и същата е влязла в сила.
Въз основа на листа и заповедта за изпълнение първоначалният титуляр на вземането
„Първа инвестиционна банка“ АД е поискал с молба от 10.05.2013 г. от ЧСИ К. П. да
образува изпълнително дело и да предприеме действия по събиране на вземането. На
основание чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ на органа по изпълнението е възложено да проучи
имуществото на длъжника и да определи способа на изпълнение. С молбата също така
взискателят е поискал да бъдат наложени запори на движими вещи и вземания, както и
възбрани върху всички недвижими имоти, собственост на длъжника, вкл. и такива,
придобити от него по време на брака.
Със запорно съобщение, изх. № 25513/27.06.2013 г. съдебният изпълнител е наложил
запор върху вземания на длъжника от Държавен фонд Земеделие.
На 26.06.2013 г. съдебният изпълнител е изпратил искане за вписване на възбрана
върху недвижим имот, собственост на П. И. П., а именно самостоятелен обект в сграда с
идентификатор 56784.540.53.2.9. по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.
Пловдив, представляващ апартамент, находящ се на адрес: гр. Пловдив, ., като наложената
възбрана е била вписана в книгите по вписванията.
Не е спорно между страните, че в полза на взискателя „Първа инвестиционна банка“
АД за обезпечаване на предоставения в полза на ищеца кредит с нотариален акт за
учредяване на договорна ипотека № 30, том IX, рег. № 5185, дело № 1625/2006 г. на
нотариус с район на действие РС – Пловдив, П. И. П. и съпругата му Г. П.а, са учредили
ипотека върху собствения им недвижим имот, представляващ апартамент със строителен №
18 и с административен № 9, разположен на трети етаж , вх. . находящ се в гр. Пловдив, ж.к.
Тракия.
На 15.07.2013 г. е съставен протокол за опис на недвижимия имот в присъствието на
2
вещо лице и представители на страните по делото.
Установява се от материалите по изпълнителното дело, че в периода 16.09.2013 г. –
10.04.2014 г. са проведени две последователни продани, като на 11.04.2014 г. е бил съставен
протокол относно втората проведена публична продан на ипотекирания в полза на
взискателя недвижим имот, собственост на ипотекарните длъжници. С протокола
съдебният изпълнител е обявил „Първа инвестиционна банка“ АД за купувач на имота за
сумата от 44610 лева.
С постановление за възлагане № 20393/15.04.2014 г. ЧСИ П. е възложил имота на
взискателя по изпълнителното дело.
Със запорно съобщение от 15.03.2016 г. органът по изпълнението е наложил запор
върху вземането на П. И. П. от потребителна земеделска кооперация „Съгласие“.
Установява се, че третото задължено лице е правило удръжки от трудовото
възнаграждение на П. П. съобразно нареждането на съдебния изпълнител, като в периода
29.03.2016 г. – 29.09.2016 г. са постъпвали парични суми по сметка на съдебния изпълнител,
разпределяни за частично погасяване на задълженията по изпълнителното дело.
С молба от 21.03.2017 г. взискателят е поискал да бъде наложена възбрана върху
собствения на длъжника П. И. П. недвижим имот: поземлен имот пл. № ., с площ 7 дка,
находящ се в с. Мирово, община Братя Даскалови, обл. Стара Загора.
На 28.03.2017 г. до Служба по вписванията гр. Чирпан е изпратено искане за вписване
на възбрана върху поземлен имот пл. № ., с площ 7 дка, находящ се в с. Мирово, община
Братя Даскалови, обл. Стара Загора, като същата е вписана в книгите по вписванията на
03.04.2017 г.
По делото на 20.07.2017 г. е постъпила молба от взискателя за налагане на запор върху
вземането на длъжника за трудово възнаграждение от Областна дирекция по безопасност на
храните – гр. Пловдив.
До третото задължено лице на 01.08.2017 г. е било изпратено запорно съобщение от
съдебния изпълнител.
Установява се, че в изпълнение на наложения запор са правени удръжки от трудовото
възнаграждение на П. П., дължимо му от неговия работодател в периода след налагането на
запора до 21.12.2017 г.
С молба от 16.01.2018 г. взискателят е поискал изпълнението да се насочи върху
възбранения имот, с оглед което и е поискано делото да се прехвърли за продължаване на
изпълнителните действия на ЧСИ Г. И., район на действие ОС – Стара Загора.
След прехвърляне на делото при този съдебен изпълнител същото е образувано под №
204/2018 г. по описа на ЧСИ И., като са продължени изпълнителните действия.
На 01.02.2018 г. е насрочен опис на недвижимия имот, находящ се в с. Мирово, който
да се проведе на 14.03.2018 г.
На посочената дата е бил съставен протокол за опис на недвижимия имот.
Съдебният изпълнител е насрочил публична продан на имота в периода 11.09.2018 г. –
11.10.2018 г., която е обявена за нестанала.
С молба от 19.10.2018 г. взискателят е поискал да бъде насрочена нова продан на
същия недвижим имот, като с разпореждане съдебният изпълнител е насрочил такава за
времето от 28.01.2019 г. – 28.02.2019 г.
На 01.03.2019 г. е съставен протокол за обявяване на наддавателни предложения в
присъствието на явилия се наддавач Стана Колева, която е обявена за купувач на имота за
сумата 4810,44 лева.
С постановление от 12.03.2019 г. имотът е възложен на купувача.
3
По делото на 18.02.2020 г. е постъпила молба за конституиране на взискател, подадена
от „С.Г.Г.“ ЕАД, в качеството му на универсален правоприемник на „С.Г.Г.“ ЕООД,
последният частен правоприемник на взискателя „Първа Инвестиционна банка“ АД. Със
същата въз основа на представен договор за цесия от 07.12.2018 г. и настъпило на 17.12.2019
г. преобразуване, молителят е поискал да бъде конституиран като взискател по делото на
мястото на банката. Към молбата е приложено уведомление за цесията от длъжника.
С разпореждане съдебният изпълнител е конституирал лицето като взискател по
делото, като е разпоредил да се уведоми длъжника.
По изпълнителното дело са представени договорът за цесия, сключен между „С.Г.Г.“
ООД и „Първа инвестиционна банка“ АД, Приложение № 212/07.12.2018 г. към същия,
уведомление на основание чл. 99, ал. 3 ЗЗД от „Първа инвестиционна банка“ АД, действаща
чрез цесионера, адресирано до длъжника ЕТ . – П. П., пълномощно, с което цедентът е
упълномощил цесионера да уведоми от името на стария кредитор длъжника за
прехвърлянето на вземането с договора за цесия от 07.12.2018 г.
Изпратено е съобщение до длъжника относно конституирането на новия взискател в
производството, като пратката е върната на подателя като непотърсена.
Установява се, че срещу разпореждането на съдебния изпълнител на 08.06.2020 г.
длъжникът е подал жалба до местнокомпетентния окръжен съд, като на същата дата е
подадена молба да се запознае с изпълнителното дело.
С определение от 31.07.2020 г. по гр.д. № 1408/2020 г. по описа на ОС – Стара Загора
жалбата е оставена без разглеждане, като определението е влязло в сила на 19.10.2020 г.
С молба от 07.06.2021 г. взискателят по делото е поискал да му бъде върнат
изпълнителният лист, издаден по ч.гр.д. № 6312/2013 г. по описа на РС – Пловдив.
С постановление от 11.06.2021 г. ЧСИ И. е прекратила изпълнителното производство
по изп.дело № 204/2018 г. по нейн опис и е разпоредила вдигане на наложените възбрани и
запори по същото.
Установява се от приетото в препис изп.дело 2598/2021 г. по описа на ЧСИ Г. И., че
същото е образувано по молба на „С.Г.Г.“ ЕАД въз основа на изпълнителния лист, издаден
по ч.гр.д. № 6312/2013 г. по описа на РС – Пловдив, остатъкът от вземанията по който са
били прехвърлени на взискателя с посочения по-горе договор за цесия и приложение към
същия. С молбата за образуване на изпълнителното дело е поискано извършването на
конкретни изпълнителни действия – налагане на възбрани върху недвижими имоти,,
налагане на запори върху вземания и движими вещи.
По това изпълнително дело органът по изпълнението на 30.11.2021 г. е изпратил до
НОИ, ТП – Стара Загора запорно съобщение за налагане на запор върху вземането за пенсия
на длъжника, изплащано му от осигурителния орган. Запорното съобщение е връчено на
03.12.2021 г.
Изпратено е било и запорно съобщение, изх. № 79369/30.11.2021 г. до „Обединена
българска банка“ АД за налагане на запор върху всички вземания на длъжника, които
последният има към банката.
По изпълнителното дело е получен отговор от третото задължено лице „Обединена
българска банка“ АД, съгласно който върху вземанията на длъжника към банката е бил
наложен предходен запор по друг изпълнителен лист, а дължимите суми не могат да бъдат
преведени поради липсата на авоари по сметките.
Наложен е и запор върху вземанията на длъжника към „Централна кооперативна
банка“ АД, като на 08.12.2021 г. по делото е получен отговор, че сметката на длъжника е
блокирана до посочения в запорното съобщение от 30.11.2021 г. размер, но същата е без
авоар, с оглед което и нареждането за извършване на превод няма как да бъде изпълнено.
4
На 30.11.2021 г. запорно съобщение е било изпратено и до „Първа инвестиционна
банка“ АД.
На 02.12.2021 г. в Служба по вписванията – Чирпан е получена молба за вписване на
възбрана върху недвижим имот собственост на длъжника.
На 02.03.2022 г. по изпълнителното дело е постъпило уведомление от длъжника, към
което е приложен препис от определение № 243/23.02.2022 г., постановено по гр.д. №
55/2022 г., с което е допуснато обезпечение на настоящия иск по чл. 439 ГПК чрез налагане
на обезпечителна мярка спиране на изпълнението по изп.дело № 2598/2021 г. по описа на
ЧСИ Г. И.. Приложена е и обезпечителна заповед.
За спирането на изпълнението с акт на съда взискателят е уведомен със съобщение от
02.03.2022 г., получено на 07.03.2022 г. Не са налице данни определението на съда да е
обжалвано от взискателя, с оглед което и следва да се приеме, че същото е влязло в сила на
15.03.2022 г.
При така установеното от фактическа страна, съдът приема от правна страна
следното:
С оглед правилата за разпределение на доказателствената тежест по иска с правна
квалификация чл. 124, ал. 1 във вр. с чл. 439 ГПК, ищецът следва да установи при условията
на пълно и главно доказване, че след приключване на съдебното дирене в производството,
по което е издадено изпълнителното основание са настъпили факти, от които длъжникът
черпи права, изключващи изпълняемото право – в случая погасяване на правото на
принудително изпълнение, поради удовлетовряване на взискателя /ипотекарен кредитор/ с
продажбата на ипотекирания за обезпечение на вземанията имот, а в условията на
евентуалност - изтекла давност, както и наличие на правен интерес от провеждане на
исковете - неприключил изпълнителен процес за събиране на процесните суми, при който
взискателят не е напълно удовлетворен.
В тежест на ответника е да докаже своите възражения и положителните факти, на
които основава изгодни за себе си последици, т.е. да установи онези свои твърдения и
правоизключващи възражения, от които черпи изгодни за себе си правни последици, като в
конкретния случай носи тежестта да докаже наличието на обстоятелства, довели до
спирането и/или прекъсването на погасителната давност за вземанията си.
Безспорно по делото е, че относно вземанията, предмет на правния спор, възражение
от длъжника не е било подавано, с оглед което и заповедта за изпълнение е влязла в сила. В
конкретния случай изпълнителното производство е било образувано през 2013 г., а
заповедта за изпълнение е влязла в сила в хода на същото. Следва да се посочи, че от
влизане в сила на заповедта за изпълнение е започнала да тече нова давност за вземанията
по изпълнителния лист, чиято продължителност е 5 години. С оглед възприетото с
Тълкувателно решение по тълк.д. № 3/2020 г., ОСГТК, ВКС разрешение пoгacитeлнaтa
дaвнocт нe е тeкла дo пpиeмaнeтo нa 26.06.2015 г. нa Tълĸyвaтeлнo peшeниe № 2/26.06.2015
г. пo т.д. № 2/2013 г., OCГTK, BKC.
Следва да се даде отговор на въпроса дали с погасяване на ипотечното право
посредством неговото реализиране взискателят и кредитор по материалното
правоотношение следва да се счита напълно удовлетворен независимо дали вземането му е
било погасено изцяло или само частично.
Доводите на ищеца, че след като ипотекираният недвижим имот е бил продаден в хода
на изпълнителното производство, респ. сумата от продажбата му е била разпределена за
погасяване на вземането на ипотекарния кредитор, то и се е погасило вземането на
взискателя и в неговата неудовлетворена част, не могат да бъдат споделени. Подобен извод
не следва от никоя разпоредба на закона. Публичната продан има за последица погасяване
на обезпеченото вземане - частично, когато получената при публичната продан цена е
5
недостатъчна да покрие целия размер на вземането; а изцяло само когато получената при
публичната продан цена е достатъчна да покрие целия размер на вземането /така Решение №
6 от 21.04.2016 г. на ВКС по гр. д. № 2361/2015 г., III г. о., ГК/.
Съгласно нормата на чл. 133 ЗЗД цялото имущество на длъжника служи за общо
обезпечение на неговите кредитори, които имат еднакво право да се удовлетворят от него,
ако няма законни основания за предпочитане.
В конкретния случай е установено, че след продажбата на недвижимия имот на
публична продан взискателят не е бил напълно удовлетворен - вземанията по процесния
изпълнителен лист не са били изцяло погасени. Следователно и е било налице основание за
продължилото принудително изпълнение и извършените впоследствие принудителни
действия следва да бъдат зачетени.
За пълнота съдът намира за необходимо да посочи, че доводите на ищеца на каква цена
е бил продаден същия имот от страна на продобилия го кредитор са неотносими към
предмета на спора и съдът не дължи да обсъжда същите в производството по иск по чл. 439,
ал. 1 ГПК.
Що се касае до съображенията, че разпределението е било оспорено от длъжника,
следва да се допълни, че за това е налице особен ред /чл. 462 и сл. ГПК/. Предмет на иска по
чл. 439, ал. 1 ГПК е съществуването на право на принудително изпълнение за взискателя, с
оглед което и в това производство съдът не може да извършва преценка дали
разпределението е било извършено в съответствие с нормативните изисквания, установени в
материалния и процесуалния закон.
По доводите за погасяване на правото на принудително изпълнение по давност:
В мотивите на т. 10 на ТР № 2 от 26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/2013 г. на ОСГТК е
прието, че кредиторът трябва да поддържа със свои действия висящността на изпълнителния
процес, внасяйки съответните такси и разноски за извършването на изпълнителните
действия, изграждащи посочения от него изпълнителен способ, както и като иска повтаряне
на неуспешните изпълнителни действия и прилагането на нови изпълнителни способи.
Следователно и неуспешните изпълнителни действия, т.е действия, които не са довели до
реално събиране на имущество на длъжника, също представляват предприемане на действия
по принудително изпълнение, които прекъсват давността на основание чл. 116, б. "б" ЗЗД.
Дали вземането, върху което се налага запор, действително съществува и може да бъде
събрано не са обстоятелства, които водят до невалидност на процесуалните действия на
кредитора, а само до тяхната безрезултатност. Те не са правно нищо, а демонстрират ясната
воля на кредитора вземането да бъде събрано и действия в тази посока, които прекъсват
давността /така изрично Определение № 95 от 10.02.2022 г. на ВКС по гр. д. № 3033/2021 г.,
III г. о., ГК/.
С Определение № 441 от 26.05.2022 г. на ВКС по гр. д. № 495/2022 г., III г. о., пък е
прието, че изпращането на запорни съобщения прекъсва давността, без да е необходимо да
има осребряване по извършения изпълнителен способ. Прието е също, че перемцията е без
правно значение за давността. Давността се прекъсва последователно във времето, когато
осъществяването на способа става чрез отделни процесуални действия: възбрана, опис,
оценка, насрочване на проданта, разгласяване, приемане на наддавателни предложения,
провеждане на наддаване и т. н. до влизане в сила на постановлението за възлагане.
Извършените изпълнителни действия или новото искане, след настъпила перемция, също
прекъсват давността, независимо дали е образувано нова дело, защото съдебният
изпълнител е длъжен да извърши поисканото изпълнително действие (Така Тълкувателно
решение № 2/2015 г. на ОСГТК, решение № 3/22 г. на ІV ГО, решение № 37/21 г. на ІV ГО,
решение № 60282/22 г. на ІІІ ГО и др.).
Ето защо и давността за вземанията по изпълнителния лист е била прекъсвана
6
многократно в производството след 26.06.2015 г., когато е започнала да тече, с оглед
разрешението, дадено по-горе с цитираното тълкувателно решение. Давността е прекъсвала
последователно на 15.03.2016 г., когато органът по изпълнението е наложил запор върху
вземането на П. И. П. от потребителна земеделска кооперация „Съгласие“, на 28.03.2017 г.,
когато до Служба по вписванията гр. Чирпан е изпратено искане за вписване на възбрана
върху поземлен имот пл. № ., с площ 7 дка, находящ се в с. Мирово, община Братя
Даскалови, обл. Стара Загора, като същата е вписана в книгите по вписванията на 03.04.2017
г., на 01.08.2017 г. с налагане на запор върху вземането на длъжника за трудово
възнаграждение от Областна дирекция по безопасност на храните – гр. Пловдив, на
01.02.2018 г., когато е насрочен опис на недвижимия имот, находящ се в с. Мирово, с
неговото провеждане на 14.03.2018 г., с насрочването на публична продан на имота в
периода 11.09.2018 г. – 11.10.2018 г., обявена за нестанала, с насрочването на нова продан за
времето от 28.01.2019 г. – 28.02.2019 г., със съставянето на 01.03.2019 г. на протокол за
обявяване на наддавателни предложения, с възлагането на имота с постановление от
12.03.2019 г. на купувача.
Следва да се подчертае, че по изпълнителното дело молба от ответника за
конституирането му като взискател е постъпила на 18.02.2020 г. Същият се е легитимирал
като кредитор на ищеца въз основа на договор за цесия от 07.12.2018 г. и Приложение №
212/07.12.2018 г. към същия. Не се установява и не се твърди длъжникът да е бил уведомен
за цесията в по-ранен момент. Ето защо и по арг. от разпоредбата на чл. 99, ал. 4 ЗЗД до
съобщаване на прехвърлянето на длъжника титуляр на вземанията е старият кредитор, с
оглед което и извършените по изпълнителното дело до 12.03.2019 г. изпълнителни действия,
когато взискател е бил "Първа инвестиционна банка" АД, са валидно извършени и същите са
прекъсвали давността.
По отношение на уведомяването на длъжника за извършената цесия съдът намира за
необходимо да посочи, че от материалите по изпълнителното дело е установено, че ЧСИ И.
е изпратила на длъжника съобщение за конституирането на взискателя цесионер. С Решение
№ 209 от 28.11.2018 г. на ВКС по т. д. № 2530/2017 г., I т. о., ТК, е даден отговор на
поставения пред касационната инстанция въпрос относно значението на уведомяването на
длъжника за настъпила в хода на изпълнителното производство цесия в следния смисъл: без
значение за основателността на иска по чл. 439 ГПК срещу конституирания в
изпълнителното производство нов кредитор/ цесионер/ е установяване на надлежното
уведомяване на длъжника по смисъла на чл. 99, ал. 4 ЗЗД за извършена цесия, тъй като този
факт не рефлектира върху дължимостта на вземането - то съществува и следва да бъде
удовлетворено принудително от съдебния изпълнител, като не освобождава длъжника от
отговорност за погасяването му. В конкретния случай от материалите по изпълнителното
дело е видно, че на 08.06.2020 г. длъжникът е подал жалба срещу разпореждането на
съдебния за конституиране на ответника като взискател по делото до местнокомпетентния
окръжен съд, като на същата дата е подал молба да се запознае с изпълнителното дело.
Несъмнено е, че ищецът е узнал за цесията, запознал се е с приложените документи
/договор, приложение, пълномощно и уведомление по чл. 99, ал. 3 ЗЗД/. Следва да се
допълни, че смисълът на изискването за уведомяване на длъжника за прехвърлянето на
вземането е последният да е информиран кому дължи изпълнение, като несъмнено в случая,
че ищецът се е уведомил за цесията, доколкото е подал жалба срещу акта на съдебния
изпълнител, с който ответникът е конституиран като взискател в производството.
Следователно доводите за ненадлежно уведомяване на длъжника за прехвърлянето на
вземанията по листа не могат да обосноват извод за липса на право на принудително
изпълнение по отношение на процесните вземания, за които искът е предявен.
Дори да се приеме, че извършените по искане на взискателя "С.Г.Г." АД изпълнителни
действия след 12.03.2019 г., когато с постановление за възлагане в полза на купувач от
публична продан е възложен продадения недвижим имот в землището на с. Мирово, не
7
следва да се считат валидно извършени, следва да бъде отчетено обстоятелството, че
образуваното по искане на този взискател изп.дело № 2598/2021 г. по описа на ЧСИ Г. И. е
било спряно по реда на обезпечителното производство с определение № 243/23.02.2022 г.,
постановено по гр.д. № 55/2022 г. по описа на ОС - Стара Загора. При спиране на
изпълнението погасителната давност по отношение на правото на принудително изпълнение
спира да тече, доколкото за кредитора е налице невъзможност да предприема действия,
насочени към събиране на вземанията. Доколкото настоящият състав приема, че давността
за вземанията по влязлата в сила заповед за изпълнение е 5-годишна, както се приема с
определение № 480/19.07.2013 г. по ч. гр. д. № 2566/2013 г. по описа на ВКС, ІV г. о.,
определение № 318/09.07.2019 г. по ч. гр. д. № 2108/2019 г. по описа на ВКС, IV г. о.,
определение № 214/15.05.2018 г. по ч. гр. д. № 1528/2018 г. по описа на ВКС, IV г. о.,
решение № 37/24.02.2021 г. по гр. д. № 1747/2020 г. по описа на IV г. о. на ВКС и др., то и
същата не е изтекла в периода до спиране на изпълнението по изпълнителното дело.
С оглед изложеното, съдът намира за ненужно да обсъжда възраженията на ищеца за
нищожност на договора за цесия, заявени с исковата молба. Следва само да се подчертае, че
не могат да бъдат споделени доводите за нищожност на същия поради липса на предмет -
установено е, че вземанията по листа не са изцяло погасени след осъществената публична
продан на ипотекирания в полза на цедента и първонаален взискател недвижим имот, като в
тази насока съображения вече бяха изложени по-напред в мотивите на решението.
Доводите, че с договора за цесия са били прехвърлени погасени по давност вземания, също
не биха могли да обосноват извод за нищожност на договора за цесия.
В обобщение на изложеното съдът формира извод, че предявеният иск е неоснователен
и следва да бъде отхвърлен.
По разноските:
С оглед изхода от спора право на присъждане на разноски на основание чл. 78, ал. 3
ГПК възниква за ответника, който е заявил, че не претендира такива.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от ., ЕИК ., с посочен по делото адрес: с. Мирово, обл.
Стара Загора, ул. ., срещу "С. Г. Г." ЕАД, ЕИК ., със седалище и адрес на управление: . иск
по чл. 439, ал. 1 ГПК за признаване за установено, че не съществува право на принудително
изпълнение за следните вземания: главница в размер на сумата от 1100 лева, като част от
вземане с размер 29 303,09 лева; сумата от 240 лева, представляваща лихви, начислени за
периода 09.02.2018 г. - 26.11.2021 г., като част от вземане с размер 5901,32 лева;
неолихвяема сума в размер на 500 лева, представляваща лихви, начислени за периода
23.04.2014 г. - 26.11.2021 г., като част от вземане с размер 12 958,88 лева, за които е издаден
изпълнителен лист от 16.03.2013 г. по ч.гр.д. № 6312/2013 г. по описа на РС - Пловдив, въз
основа на който е образувано изпълнително дело № 20217650402598 по описа на ЧСИ Г. И.,
район на действие ОС - Стара Загора, поради реализирана публична продан на
самостоятелен обект в сграда с идентификатор 56784.540.53.2.9. по кадастралната карта и
кадастралните регистри на гр. Пловдив, представляващ апартамент, находящ се на адрес: гр.
Пловдив, . и поради изтичане на предвидения в закона давностен срок.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8
9