Определение по дело №504/2020 на Апелативен съд - Пловдив

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

№ 260055

 

гр.Пловдив, 23.10.2020г.

 

 

ПЛОВДИВСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, първи граждански състав, в закрито съдебно заседание на 22.10.2020г., в следния състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:ГАЛИНА АРНАУДОВА

ЧЛЕНОВЕ:ЕЛЕНА АРНАУЧКОВА

РУМЯНА ПАНАЙОТОВА

след като разгледа докладваното от съдия Ел.Арнаучкова възз.ч.гр.дело № 504 по описа на АС - Пловдив за 2020г. и, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Въззивно производство по реда на чл.278, на осн.чл.274, ал.2 ГПК.

Образувано е по частна жалба, вх.№ 7302/14.08.2020, подадена от Г.Й.Д., ЕГН **********, чрез процесуален представител адв.П.Х., против Разпореждане № 1453 от 31.07.2020г., постановено по възз.гр.дело № 524/2019г. по описа на ОС - Пазарджик, с което се връща подадената от него касационна жалба, вх.№ 1218/06.02.2020г., против Решение № 457/26.11.2019г., постановено по възз.гр.д.№ 524/2019г. по описа на ОС- Пазарджик.В частната жалба се поддържат оплаквания за незаконосъобразност на обжалваното разпореждане, иска се неговата отмяна и връщане на делото на въззивна инстанция за администриране на касационната жалба, както и се претендира присъждане на разноски.

Не е постъпил в законния срок писмен отговор от насрещната въззиваема страна З. „Б.И.“ АД, ЕИК, *****.

Постъпилата въззивна частна жалба е допустима, като подадена против подлежащо на въззивно обжалване разпореждане на окръжен съд от съдебния район като въззивна инстанция по чл.274, ал.1, т.2, във вр.с чл.286, ал.2 ГПК, в срока по чл.275, ал.1 ГПК, от активно процесуално легитимирано лице, имащо правен интерес от въззивно обжалване, редовна е по съдържание и приложения и е изпълнена процедурата за връчване на препис за отговор на насрещната страна, поради което се поставя на разглеждане по същество.

ПЛОВДИВСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, въз основа на оплакванията в частната жалба и след като извърши цялостна служебна проверка за законосъобразност на обжалваното разпореждане, намира следното:

Върнатата касационна жалба е подадена от Г.Й.Д., ЕГН **********, чрез процесуален представител адв.П.Х., срещу постановеното по делото въззивно решение, обявено на 27.11.2019г., в което е посочено, че е подлежащо на касационно обжалване, с което се потвърждава постановеното в образуваното и разгледано като гражданско дело първоинстанционно решение за осъждането му да възстанови заплатеното от З.„Б.И.“ АД застрахователно обезщетение в размер на 10 000лв. по предявения срещу него регресен иск от застрахователното дружество с правно основание чл. 274, ал.1, т.1 КЗ (отм.), приложим на осн. § 22 от ПЗР на КЗ.

За да постанови обжалваното разпореждане за връщане на касационната жалба, въззивната инстанция е приела, че същата е подадена срещу окончателен съдебен акт, неподлежащ на касационно обжалване, тъй като спорът е търговски, като свързан със застрахователно правоотношение, а цената на иска е по-малко от нормативно определения минимум от 20 000лв. за търговски дела, като е без значение източникът, пораждащ застрахователното обезщетение (закон или договор), както и е без значение образуването на делото пред първоинстанционнния съд като гражданско.

В частната жалба се оспорват изводите, че делото е търговско, с оглед на това, че една от страните, въззивникът, не е търговец, както и изводите за необжалваемост на въззивното решение, респективно за недопустимост на касационната жалба, с доводи, че достъпът до касационно обжалване, според паричната оценка на предмета на делото, следва да е като по граждански дела – 5000лв.

Разгледана по същество, подадената въззивна частна жалба е неоснователна, поради следните съображения:

Съгласно императивната норма на чл.280, ал.3, т.1 ГПК достъпът до касационно обжалване е ограничен за решенията по въззивни дела с цена на иска до 5 000лв. - за граждански дела, и до 20 000лв. - за търговски дела, при изрично посочени в процесуалния закон изключения.

По отношение на понятието „търговско дело“ липсва легална дефиниция в закона.Последователно се приема в съдебната практика, че понятието „търговско дело“ е по-широко от понятието „търговски спор“ по см. на чл.365 ГПК и обхватът му не се изчерпва с претенции, основани на търговска сделка между спорещите страни.За преодоляване на формираната противоречива съдебна практика за разграничаване на гражданските и търговските дела е образувано тълк.д.№ 3/2019г.на ОСГТК на ВКС по въпроса „Гражданско или търговско е дело с предмет правоотношения, възникнали по договор за изпълнение на строителни работи, сключен между физическо лице и търговец във връзка с упражняваното от него занятие и какъв е прагът за достъп до касационно обжалване на въззивното решение по делото?“.

Доколкото липсват основания за спиране на делото в настоящата инстанция до постановяване на тълкувателното решение, при разрешаване на поставения процесуално-правен спор се приема следното:

В случая, предметът на делото - претендираното регресно материално право на въззиваемото застрахователно дружество по отношение на въззивника за възстановяване на заплатеното застрахователно обезщетение - е функционално обусловен от наличието на застрахователно правоотношение между спорещите страни по застраховка „Гражданска отговорност“ за управляваното към момента на застрахователното събитие от въззивника МПС.Тъй като застрахователното правоотношение е част от застрахователната дейност, която е типична търговска дейност, с оглед изричната норма на чл.1, ал.1, т.6 ТЗ, спорът, произтичащ от съществуването и последиците от застрахователното правоотношение, каквото е и регресното право на застрахователя, следва да бъде квалифициран като търговски( в този смисъл Определение № 22/13.01.2014г. по ч.т.д.№ 4722/2013г., 2.т.о.).Безпротиворечива е и съдебната практика за търговския характер на делото и по суброгационни искове на застрахователи, основани на чл.213 КЗ и чл.402, ал.1 ТЗ отм.(Определение № 24/28.01.2013г. по т.д.№ 47/2013г. и цитираните в него Определение № 812/17.10.2011г. по ч.т.д.№ 693/2011г., Определение № 132/24.02.2012г. по ч.т.д.№ 28/2012г., Определение № 87/10.04.2012г. по т.д.№ 264/2012г, Определение № 259/15.11.2011г. по т.д.№ 1074/2011г., Определение № 414/02.06.2011г. по ч.т.д.№379/2011г.)

Ето защо, спорът между страните, обусловен от наличието на застрахователно правоотношение между тях, следва да се определи като търговски.

Като законосъобразни, следва да се възприемат мотивите в обжалваното разпореждане, че за поставения спор за характера на делото е без значение образуването и разглеждането  му пред първоинстанционнния съд като гражданско.

Изводите за търговския характер на спора не се променят от извършеното допълнение на разпоредбата на чл. 113 от ГПК със ЗИД на ГПК, обн. ДВ бр. 100/2019г., в сила от 24.12.2019г., което е неприложимо, с оглед на това, че е извършено след обявяване и влизане в сила на въззивното решение на 27.11.2019г.

Законосъобразни са и крайните изводи, че въззивното решение по делото не подлежи на касационен контрол, както правилно е посочено в него, тъй като спорът е търговски и с оглед паричната оценка на предмета на делото в размер на 10 000лв., която е под минималния праг за достъп до касационно обжалване за търговски дела, на основание чл. 280, ал. 3, т. 1 от ГПК, поради което е налице правното основание на чл.286, ал.1, т.3 от ГПК за връщане на касационната жалба срещу въззивното решение с обжалваното разпореждане.

Тъй като до тези изводи правилно е достигнала въззивната инстанция, като законосъобразно, обжалваното разпореждане се потвърждава.

Мотивиран от горното, съдът

О П Р Е Д Е Л И:

 

ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане № 1453 от 31.07.2020г., постановено по възз.гр.дело № 524/2019г. по описа на ОС - Пазарджик, с което се връща касационна жалба, вх.№ 1218/06.02.2020г., подадена от Г.Й.Д., ЕГН **********, против Решение № 457/26.11.2019г., постановено по възз.гр.д.№ 524/2019г. по описа на ОС- Пазарджик.

Определението подлежи на обжалване пред ВКС, при условията на чл.280 ГПК, с частна жалба в седмичен срок от съобщаването му .

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

 

ЧЛЕНОВЕ: