Р Е
Ш Е Н
И Е
07.10.2019 г. град Пазарджик
В
И М Е
Т О Н
А Н А
Р О Д А
ПАЗАРДЖИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданска
колегия, в публично заседание на единадесети септември през две хиляди и
деветнадесета година, в състав:
СЪДИЯ: МАЙА ПОПОВА
при секретаря Иванка Панчева,
като разгледа докладваното от съдия
ПОПОВА гр. дело № 1627 по описа на съда за 2019 година и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по жалба на Г.Х.К.,
ЕГН : **********,***6- в качеството на прокурор при РП Пазарджик. Адрес за
призоваване - гр. Пазарджик, пл. Съединение №2 ет. 4 против Заповед ЛС
№469/07.12.2018 г. НА ИФ. Административен ръководител - РАЙОНЕН ПРОКУРОР на
ищеца Г.Х.К. - прокурор при Районна прокуратура - гр.Пазарджик , с която е определено да му се изплати
допълнително трудово възнаграждение в размер на 33,5% от индивидуалната основна
месечна заплата и възнаграждение за ранг към 30.11.2018 г. /сума - 826,11 лева/
и Разпореждане РП № 029/2018г. от 05.07.2018г. и Разпореждане №042 от
03.10.2018г. на и.ф. районен прокурор на РП- Пазарджик по повод на, които била извършена проверка
относно спазването на сроковете при произнасяне по постановени проверки и
решаване на досъдебни производства от наблюдаващите прокурори, при която проверка
било установено, че прокурор К. е допуснал нарушения по организацията си на
работа във връзка с неспазване сроковете за произнасяне по постановени проверки
/общо осем решени извън законоустановения по чл.145ал.2 от ЗСВ/, както и
решаване на ДП извън срока по чл.242ал.4 от НПК /две ДП/, с което бил
въздействал негативно върху формиране общите резултати на Районна прокуратура
гр.Пазарджик.
Прави се искане Заповед
ЛС №469/07.12.2018 г. да бъде отменена, като незаконосъобразна.
Сочи се, че с писмо
на Главния прокурор от 05.12.2018 г. е определен размер до 43.5 % от месечната
сума за основна заплата и ранг, на ищеца били определени 33.5%. и на практика Заповед ЛС №469/07.12.2018 г. ималасанкционен
характер, тъй като на всички останали колеги на ищеца бил даден предвидения
максимум. Изключение правила и определения размер на прокурор Л..
Твърди се, че едно
от условия за валидно действие на издадената заповед - съдържание на акта,
което да не нарушава правата на адресата му не било налице, а именно: във
Заповедта като правно основание бил посочен чл. 9 от Правилата за определяне и
изплащане на средства за допълнителни трудови възнаграждения в органите на
съдебната власт, утвърдени с решение на Висш съдебен съвет. Нормата съдържала
три алинеи, като ал. 2-ра има 4 хипотези. Не било посочено какво конкретно е
извършеното нарушение, като по този начин било нарушено правото на защита на
ищеца, доколкото Заповедта има санкционен характер за него. Неясно било също
към коя хипотеза следвало да се отнесе написаното от в заповедтта - неспазване
на сроковете за произнасяне по осем броя проверки и две ДП. Не били посочени
кои преписки и ДП са просрочени от ищеца,за да мога да се защити срещу
констатацията в обжалваната заповед и да
направи съответни искания.
Сочи се, че през
определен период от време през 2018 г. ищецът К. е изпълнявал длъжността Административен
ръководител - районен прокурор на РП Пазарджик.Този период на ИФ. административен
ръководител - РАЙОНЕН ПРОКУРОР, издал Заповед ЛС №469/07.12.2018г. бил добре известен.
Освен това съгласно
писмо на Главния прокурор на Р България от 05.12.2018г., размерът на
допълнителното трудово възнаграждение на административните ръководители на
районните прокуратури се определял от окръжните прокурори. За този период и да е
било искано не можело да се определи от страна на ИФ. адм. ръководител - Районен
прокурор, полагащо се възнаграждение. Липсвали данни в издадената Заповед за
изискана информация от Окръжния прокурор на ОП Пазарджик. Не било ясно
определеният на ищеца процент допълнително трудово възнаграждение и съответно
санкционирането му дали включва периода през който е бил административен
ръководител, като чисто математически били посочени 33.5 % от основната получаваната
месечна заплата към 30.11.2018 г. ,което правело 826 .11 лв. Въобще не бил посочен
размера на основната месечна заплата и възнаграждение за ранг. Изчислена ли била
сума за допълнително трудово възнаграждение за периода през който ищецът е
изпълнявал длъжността административен ръководител и приспадната ли е тази сума, тъй като едва
след това приспадане можело да се наложи санкция в рамките на правомощията на
ИФ административен ръководител - районен прокурор на РП Пазарджик .
Твърди се от
ищеца, че не му било искано становище преди изготвяне на Заповед ЛС
№469/07.12.2018г. и същата не му била връчена срещу подпис, а била изпратена по
електронна поща, която не работела.
Направено е
искане Заповед ЛС № 469/07.12.2018 г. в частта в която на ищеца К. е определено
по-малко допълнително трудово възнаграждение в размер на 33.5% от месечната сума
за заплата и ранг към 30.11.2018 г. и да се определи 43.5 % от месечната сума
за заплата и ранг към тази дата или да се изпрати жалбата му на съответния
орган.
Приложени са
писмени доказателства.
Ответникът – Административен ръководител
на РП Пазарджик, редовно уведомен, не се явява, не се представлява.
В
законоустановения срок е депозиран писмен отговор от Административен
ръководител, районен прокурор на РП - гр.Пазарджик съдебен адрес:***, пл.
„Съединение"№2, ет.4 , в който се твърди, че с оглед на формулирания в
жалбата петитум, същата следвало да бъде оставена без движение до посочване
цената на иска.
Изразява се
становище, че жалбата е процесуално
допустима, но изцяло неоснователна по следните съображения:
Съгласно
разпоредбата на чл. 9 (1) от ПОИСДТВ, на основание чл. 3, т.2 от същите
правила, за постигане на високи резултат по конкретни задачи, магистратите имали
право на ДТВ, които се изплащали в рамките на утвърдената бюджетна сметка на
съответния орган на съдебната власт по § 01-00 „Заплати".
С Решение по т.
48 от Протокол № 29/ 22.11.2018 г. ВСС е дал съгласие административните
ръководители на органите на съдебна власт да упражнят правомощията си на
основание чл. 7 /чл. 9 от ПОИСДТВ, приети с решение на пленума ВСС по същия
протокол и да определят конкретните размери на ДТВ за всеки от магистратите в
съответния орган на съдебната власт.
В писмо на
Главния прокурор на Р България от 05.12.2018 г., относно изплащането на ДТВ на
магистрати и съдебни служители за постигнати резултати по конкретни задачи през
2018 г. е било посочено, че размерът на това ДТВ, определен от
административните ръководители, следвало да бъде до 43.5% от месечната сума за
заплата и ранг.
Неоснователно било
възражението на ищеца, че размерът на полагащото му се ДТВ следвало да се
определи от Окръжния прокурор на ОП - Пазарджик, тъй като през определен период
от годината той е изпълнявал длъжността Районен прокурор на РП - Пазарджик.
Посоченото ДТВ се изплащало за постигнати резултати през 2018 г. и преценката
на конкретния му размер за всяко едно от правоимащите лица е било възложено на
административния ръководител на този орган на съдебната власт, в който е
работело тогава съответното правоимащо лице.
Твърди се, че упражняването
на правомощието за определяне размера на ДТВ по чл. 3, т.2 от ПОИСДТВ било в
условията на оперативна самостоятелност и при предоставена на административния
ръководител възможност за преценка на конкретния му размер за всеки магистрат.
Упражняването на посоченото правомощие и извършването от страна на
административния ръководител на преценка по целесъобразност при определянето на
конкретния размер на ДТВ на всяко едно от правоимащите лица било подчинено на
обективните критерии, определени в чл. 9 (2) от ПОИСДТВ:
1. Отчитане на индивидуалния принос на
съответното лице за изпълнение на възложената задача като се вземе предвид
значението на задачата за формиране на общите резултати от дейността на органа
на съдебната власт;
2. Инициативност и новаторство;
3. Постигнати значими резултати от участие в
работни групи с приоритетно значение;
4. Действия при рискови и извънредни
обстоятелства.
В ЗСВ, ПОИСДТВ
или в друг акт на ВСС липсвала легална дефиниция на понятието за „постигнати
резултати по конкретни задачи". Счита се обаче, че целта и смисъла на едно
ДТВ за постигнати резултати е да се стимулира и възнагради последователното и
добросъвестно изпълнение на служебните задължения на магистрата, което от своя
страна е довело до високи резултати в качеството и количеството на неговата
работа, в определен период от време.
Твърди се,че не
отговаряли на истината твърденията на ищеца, че не са били посочени конкретни
негови нарушения и просрочени преписки. При определянето размера на ДТВ на
прокурор К. е била извършена детайлна преценка на неговата дейност и приноса му
за работата и за отчетените резултати за 2018 г. в РП - Пазарджик, тъй като по
силата на разпореждания на и.ф. Административен ръководител Районен прокурор на
РП - Пазарджик РП № 029/ 05.07.2018 г. и № 042/ 03.10.2018 г. в изпълнение на
вменените му с разпоредбата на чл.140, ал. 3 от ЗСВ административни задължения
са били извършени проверки относно спазването на сроковете при произнасяне по
постановени проверки и решаване на ДП от наблюдаващите прокурори при РП -
Пазарджик за периодите съответно 01.01.2018 г. - 25.06.2018 г. и 26.06.2018 г.
- 25.09.2018 г. и проверките били установили, че ищецът е допуснал нарушения
относно спазването на сроковете за произнасяне по 8 бр. постановени проверки
като същите са били решени извън законоустановения по чл. 145 (2) ЗСВ срок
/съгласно справка, изготвена чрез УИС-2 на ПРБ за РП гр.Пазарджик/, както
следва: Преписка №694/2018г. била решена извън срок с 6 дни.; Преписка №1137/2018г.
била решена извън срок с 24 дни.; Преписка №1240/2018г. била решена извън срок
с 13 дни.; Преписка № 1241/2018г.била решена
извън срок с 13 дни.; Преписка №1466/2018г. била решена извън срок с 6 дни.;
Преписка №1489/2018г. била решена извън срок с 6 дни.; Преписка №3678/2017г.
била решена извън срок с 55 дни.; Преписка №1369/2018г. била решена извън срок
с 19 дни.
Проверките били
установили също така, че прокурор К. бил решил 2 броя ДП извън срока по чл.242
(4) НПК, както следва: Преписка №2126/ 2016 г., по което е било и налице
удължаване срока за произнасяне по реда на чл.242ал.5 от НПК с отчетено
просрочие от 33 дни.; Преписка вх.№ 3106/2016г., по което е било и налице
удължаване срока за произнасяне по реда на чл.242ал.5 от ПНК с отчетено
просрочие от 11 дни.
Резултатите от
проверките са били сведени до знанието на ищеца и му е била предоставена
възможност да изрази становището си относно констатираните нарушения.
Последният се е възползвал от това и в изложение на 16.07.2018 г. по
поставените му въпроси е изразил кратко такова, че според него нямало
просрочени преписки и ДП, което не отговаряло на истината, видно от отчитането
в УИС-2, съгласно изготвените справки. Освен това в изложението не са били
изложени обективни причини, които да налагат решаването на преписки и досъдебни
производства извън законоустановените срокове.
Твърди се, че констатираните
нарушения в работата на ищеца попадали именно в хипотезата на чл.9 (2), т.1 от
ПОИСДТВ, тъй като са оказали негативно въздействие върху формирането на общите
резултати на РП - Пазарджик, касаещи срочността на решаване от прокурор на
преписки и досъдебни производства, отразени в статистическите таблици, част от
годишния доклад на РП - гр.Пазарджик /1.1.преписки по следствения надзор; 1.2.1
наблюдавани досъдебни производства и 1.2.2.приключени и решени ДП/.
В заключение е
изложено, че изпълняващия функциите административен
ръководител на РП - Пазарджик изцяло законосъобразно е определил на ищеца ДТВ
за постигнати резултати по конкретни задачи през 2018 г. в по-малък размер от
предвидения от ВСС максимум.
Оформен е петитум,
съдът да отхвърли предявения иск като неоснователен и недоказан.
Приложени са
писмени доказателлства: Препис от отговора на ИМ за ищеца, копие от заповед №
РД-02-30/ 01.11.2016 г. на Главния прокурор. Писмо № И-11/ 2019 г. на зам.
апелативен прокурор, таблици: 1.1. преписки по следствения надзор; 1.2.1
наблюдавани досъдебни производства и 1.2.2. приключени и решени ДП - част от
годишния доклад на Районна прокуратура гр.Пазарджик за 2018г.
Съдът, след като
прецени събраните по делото доказателства, от фактическа страна намира
следното:
Със
Заповед ЛС №469/07.12.2018 г. на ИФ. Административен ръководител - РАЙОНЕН
ПРОКУРОР - на ищеца Г.Х.К. - прокурор при Районна прокуратура - гр.Пазарджик ,
с която е определено да му се изплати
допълнително трудово възнаграждение в размер на 33,5% от индивидуалната основна
месечна заплата и възнаграждение за ранг към 30.11.2018 г. /сума - 826,11 лева/
и Разпореждане РП № 029/2018г. от 05.07.2018г. и Разпореждане №042 от
03.10.2018г. на и.ф. районен прокурор на РП- Пазарджик по повод на, които била извършена проверка
относно спазването на сроковете при произнасяне по постановени проверки и
решаване на досъдебни производства от наблюдаващите прокурори, било установено,
че прокурор К. е допуснал нарушения по организацията си на работа във вр. с
неспазване сроковете за произнасяне по постановени проверки /общо осем решени
извън законоустановения по чл.145ал.2 от ЗСВ/, както и решаване на ДП извън
срока по чл.242 ал.4 от НПК /две ДП/, с което бил въздействал негативно върху
формиране общите резултати на Районна прокуратура гр.Пазарджик.При така
изложените фактически данни, които се подкрепят от приложените по делото
писмени доказателства съдът достигна до следните правни изводи:
В настоящият случай съдът следва да прецени
законосъобразността на административния акт, като проверява дали е издаден от
компетентен за това орган и в съответната форма, спазени ли са
процесуалноправните и материалноправните разпоредби по издаването му и
съобразен ли е с целта, която преследва законът. Извън правомощията на съда е
да преценява целесъобразността на акта.
С акта на определяне на конкретния размер на
допълнителното трудово възнаграждение, ИФ административен ръководител е упражнил
правомощие, делегирано му от Висшия съдебен съвет в качеството му на
административен орган. Следователно, касае се до упражняване на властническо
правомощие, макар и в сферата на определяне на парична престация за положен
труд, тъй като административният ръководител по силата на делегираното му
правомощие и в рамките на приложимите нормативни разпоредби и решения на Висшия
съдебен съвет, едностранно определя размера на допълнителното материално
стимулиране. Налице са правоотношения между неравнопоставени страни, тъй като
при определяне на допълнителното материално стимулиране засегнатият съдия,
прокурор или следовател не участва, в частност не се изисква неговото съгласие.
Следователно, в случая е налице индивидуален административен акт в резултат от
волеизявлението на административен ръководител на орган на съдебната власт,
овластен с конкретно правомощие по силата на чл. 6, ал.1 от Правилата за
определяне и изплащане на средства за допълнителни трудови възнаграждения в
органите на съдебната власт, в резултат от упражняването на което пряко се
засягат правата и законните интереси на съответния съдия, прокурор или
следовател, което обуславя и правния интерес на последния от обжалване на
заповедта на административния ръководител.
Съгласно
разпоредбата на чл. 140 от ЗСВ, административните ръководители на районните,
окръжните, военно-окръжните, апелативните и военно-апелативните прокуратури
организират и ръководят дейността им. С разпоредбата на чл. 6, ал.1 от
Правилата за определяне и изплащане на средства за допълнителни трудови
възнаграждение за постигнати високи резултати
в органите на съдебната власт е регламентирано, че конкретният му размер
за магистратите се определя от
съответния административен ръководител, какъвто към момента на издаване на Заповед
ЛС №469/07.12.2018 г. е ИФ Административен ръководител – Районен прокурор - на
Районна прокуратура - гр.Пазарджик
Ето защо оспорената заповед е издадена от
компетентен орган, при упражняване на правомощието за определяне на конкретен
размер на допълнително трудово възнаграждение на магистрат, какъвто не се спори
между страните, че е жалбоподателят.
Определянето на допълнително трудово
възнаграждение, макар и предоставено на преценката на административния
ръководител, следва да бъде извършено съобразно законовите предели на
упражняване на оперативната самостоятелност, в съответствие с нормативните и
подзаконовите нормативни актове, регламентиращи тези отношения и решенията на
Висшия съдебен съвет, свързани с допълнителните трудови възнаграждения на
работещите в съдебната власт за 2014 г., както и в съответствие с целта на
закона.
Определянето на
възнагражденията на съдиите, прокурорите и следователите е една от основните
дейности на ВСС, посочена в чл. 30,
ал.1, т.8 от ЗСВ и доразвита в чл. 218, ал.3 от ЗСВ. Първоначалното месечно
възнаграждение на магистрата се определя с решението за назначаването му,
издадено от ВСС на основание чл. 160 от ЗСВ, същото подлежи на изменение в
случаите на актуализиране, повишаване в ранг, както и на намаляване, в случаите
на наложени дисциплинарни наказания по чл. 308, ал.1, т.3 и 4 от ЗСВ. Извън
месечното възнаграждение, по решение на ВСС, магистратите могат да получат и
допълнително трудово възнаграждение за определен период, което, заедно с
месечните плащания, формира годишното възнаграждение на магистрата. Конкретният
процент с който се актуализират възнагражденията на магистратите, се определя с
решение на ВСС, също с такъв акт се определя и размера на ДТВ за съответната
част от съдебната власт. За целта ВСС е утвърдил Правила за определяне и
изплащане на средства за ДТВ в органите на съдебната власт, с Решение на ВСС по
Протокол № 34/27.10.2011 г., приети в рамките на компетенциите на ВСС с оглед
прокламираните в чл. 117, ал.2 и 3 от Конституцията независимост на съдебната
власт и самостоятелен бюджет и в изпълнение на правомощията на съвета по чл.
129 и чл. 130 от КРБ и чл. 30 от ЗСВ. Съгласно разпоредбата на чл. 2 от
утвърдените с решение на ВСС по протокол № 34/27.10.2011 г., Правила за
определяне и изплащане на средства за допълнителни трудови възнаграждения в
органите на съдебната власт, при наличие на финансови средства, по §01-00
"Заплати." по бюджетните сметки на органите на съдебната власт и
остатък по левови текущи сметки от предходната година по бюджета на съдебната
власт , след изплащане на всички дължими разходи, , административните ръководители,
съдиите, прокурорите, следователите, съдебните и прокурорските помощници,
държавните съдебни изпълнители, съдиите по вписванията и съдебните служители,
заети в тези органи, могат да бъдат стимулирани за постигнати резултат
материално, чрез изплащане на суми за допълнителни възнаграждения , след
решение на ВСС. Определяне на конкретните размери на ДМС за всеки магистрат, е
възложено на съответните административни ръководители, с разпоредбата на чл. 6,
ал.1 от Правилата. Съгласно чл. 5, ал.1 от Правилата право на премиране имат
магистратите, съдебните и прокурорските помощници, държавните съдебни
изпълнители, съдиите по вписванията и съдебни служители, работили и работещи в
съдебната система, пропорционално на отработеното време в органите на съдебната
власт през съответната календарна година. Единствено в разпоредбата на чл. 5,
ал.2 от Правилата, е предвидено, че при наложено дисциплинарно наказание,
лицата по чл. 2 нямат право на допълнително трудово възнаграждение, тоест това
е единствената хипотеза при която едно лице може да бъде лишено изцяло от
премиране, като във всички останали случай то има право на премия, чийто размер
следва да бъде определен от административния ръководител, съобразно приноса на
лицето през годината.
Установява се от събраните по делото
доказателства, че Заповед ЛС № 469/07.12.2018 г., с която е санкциониран ищеца
не съдържа конкретно посочена в чл. 9 от Правилата за определяне и изплащане на
средства за допълнителни трудови възнаграждения в органите на съдебната власт,
утвърдени с решение на Висш съдебен съвет конкретна хипотеза от правната норма,
която съдържа три алинеи, като ал. 2- ра има 4 хипотези. В тази връзка неясно е
към коя хипотеза следва да се отнесе написаното в Заповед ЛС № 469/07.12.2018
г. на и.ф. адм. ръководител на РП Пазарджик - неспазване на сроковете за
произнасяне по осем броя проверки и две ДП.
Предвид
на тази установеност, съдът констатира посочена непълна правна квалификация в
заповедтта, а именно: на основание на
коя точно от 4-те хипотези от чл. 9 от
Правилата за определяне и изплащане на средства за допълнителни трудови
възнаграждения в органите на съдебната власт, утвърдени с решение на Висш
съдебен съвет, на ищецът е намалено полагащото му се ДМС. Този пропуск е довел
до невъзможност на последният да упражни в пълен обем правото си на защита.
От друга страна установено по делото от
приетите като писмени доказателства заверени копия от актовете за образуване на
съответните досъдебни производства на и.ф. административен ръководител на РП
Пазарджик. И постановления за
образуване/ прекратяване на досъдебно производство, 8 броя преписки: Преписка
№694/2018г. Преписка №1137/2018г. Преписка №1240/2018г. Преписка № 1241/2018г.
Преписка №1466/2018г. Преписка №1489/2018г. Преписка №3678/2017г. Преписка
№1369/2018г., съдържащи данни за датата на тяхното образуване/ датата на
постановяване спирането на съответно ДП, представеният заверен препис на
статистически таблици на РП Пазарджик / л. 14 по делото/ в таблица 1.1, колона
29 е вписано, че в РП Пазарджик за 2018 г. има просрочени общо 73 броя преписки
и представеното на л. 15 по делото копие на статистически таблици на РП
Пазарджик - таблица 1.2.2 колона 29 е видно, че в РП Пазарджик за 2018 г. има
просрочени общо 22 броя досъдебни производства.
Установяват се от
приети като писмени доказателства
заверени копия на преписки - /лист 129,130,131,132,133,134,135,136/ датите на, които
същите са разпределени на доклад на ищеца и на практика е започнал работа по
тях, като съдът приема, че времето от поставяне на разпореждането на и.ф. административен
ръководител до реалното получаване на преписката от ищеца като наблюдаващ
прокурор не може да се счита за изтекъл срок във вреда на наблюдаващия прокурор.
Освен това практическото предаване на преписката от наблюдаващ прокурор в
деловодството на РП Пазарджик до реалното й обработване от деловодителките при
РП Пазарджик и появяването и в електронния регистър УИС, също не може да се
счита за изтекъл срок в вреда на наблюдаващия прокурор, тъй като и в двата
случая става въпрос за организационен проблем по администриране на преписките,
който проблем е от компетентността на и.ф. административен ръководител. С оглед
на това съдът прие, че са основателни наведените от ищеца възражения, че в
процесният случай е на лице не забавяне на 8 бр. преписки, а закъсняло вписване
в деловодната програма на РП Пазарджик след приключването и предаването им в
срок от страна на ищеца.
В конкретика – преписка вх. №1466/18 г.
по опис на РП Пазарджик е резолирана от и.ф. административен ръководител за прокурор
К. на 11.05.2018 г. От приложеното писмено доказателство - разносна тетрадка / лист
156 / на прокурор К. е видно, че същата реално я е получил на 14.05.18г.
произнесъл се е на 14.06.18 г., като преписката е предадена в деловодството на
РП Пазарджик срещу подпис на деловодител на същата дата, т.е не е на лице
просрочие.
Видно е, че преписка
вх. №1489/18 г. по опис на РП Пазарджик е резолирана от и.ф. административен
ръководител за прокурор К. на 11.05.2018 г. От приложеното писмено
доказателство - разносна тетрадка на прокурор К. се установява, че реално
преписката е получена от ищеца на 14.05.18г., като последният се е произнесъл
на 14.06.18 г., след което същата е предадена на 14.05.18г. в деловодството на
РП Пазарджик срещу подпис.
Не се установява
просрочване на решена от ищеца преписка с вх. № 2054/ 18 г. по опис на РП
Пазарджик, тъй като видно е от доклада, че преписката е получена на 30.08.2018
г. и е решена на 01.10.2018г., като за същата едномесечният срок за решаване на
30.09.2018 г., който е неприсъствен ден – неделя, а съгласно разпоредбата на
чл. 183 ал. 4 от НПК, когато последният ден от срока е неприсъствен, срокът
изтича на първия следващ присъствен ден. В конкретния случай първият присъствен
ден - понеделник е 01.10.18 г., когато е на лице произнасяне.
Не се установи просрочване
на решената от ищеца преписка вх. № 3248/ 18 г. по опис на РП Пазарджик. От
заключителната част на доклада е видно, че преписката му е докладвана на
20.11.18 г. и е решена от него на 21.12.2018г. Едномесечният срок за решаване
на преписка изтича на 21.12.18 г.,в който е ден се е произнесъл.
Съдът прие за
основателни възраженията на ищеца, че не може да му се вменява във вина, че на
практика след предаването на решените преписки от наблюдаващия прокурор в
деловодството на РП Пазарджик съдебните деловодители, поради големия обем
работа не са обработвали данните в рамките на 24 часа съгласно задължението си,
а след изтичащ по - голям срок.
Това възражение,
неоспорено от ответната страна формира извода, че в случая се касае за
организационен проблем в РП Пазарджик, дал отражение в статистическите данни,
изведени от електронния регистър УИС,от който е видно конкретната дата на
вписване на преписките в същата, а не
датата на предаването й от съответния прокурор, като с оглед на обстоятелството за практическата
невъзможност на съдебните деловодители да се справят със своевременното
въвеждане на данни в информационната система на прокуратурата – УИС, ищецът е
подал писмен сигнал до административният ръководител /лист. 62 от делото/.
Установява се от
писмените доказателства, че административният ръководител е взел отношение,
като се е разпоредил с писмо от 12.06.2019г.
съдебните секретари да не извършват - писане на преписки и дела, за да помагат на
деловодителите при въвеждането на данни
в УИС.
Видно от Доклад
на ОП Пазарджик изготвен в изпълнение на Разпореждане № ОП-17/24..03.2017г., за периода
15.06-30.09.2018 г. /лист. 106 до 116 от делото/ в частта, отразяваща
срочността на приключване на преписките и делата в РП Пазарджик, Окръжна
прокуратура Пазарджик е осъществявала периодични проверки, констатиращи, че са
на лице данни и за общо 95 броя преписки и дела, просрочени в РП Пазарджик за
2018г, който факт на навежда на извода, че негативното формиране на общите
резултати на РП Пазарджик не е в причинно следствена връзка с посочените в
издадената от и.ф. административен ръководител на РП Пазарджик Заповед ЛС №
469/07.12.2018 г..
Видно от прието като писмено доказателство по
делото писмо на ОП Пазарджик изх. №
1862/02.08.2019г. отговарящо на запитване на РС Пазарджик е, че ИФ към
07.12.2018г. административен ръководител на РП Пазарджик,- прокурор т.г., издал
Заповед ЛС № 469/07.12.2018 г. към момента на издаването й не е поискал становище
от административният ръководител на ОП Пазарджик- Окръжен Прокурор В.М..
Не е установено
по делото, да са поискани от ищеца писмени обяснения на основание чл. 193, ал.1
от КТ, въпреки, че те са част от задължителната процедура по издаване на
процесната заповед.
Съгласно
цитираната правна норма, работодателят иска от служителя обяснения, когато
установи, че е извършено нарушение на трудовата дисциплина в предприятието.
Искането на обясненията цели работодателят да установи какво точно се е
случило, за да прецени дали има основание да санкционира работника или
служителя и колко тежко наказание да наложи.
С оглед на гореизложеното, съдът прие иска за
основателен и Заповед ЛС № 469/07.12.2018 г. на и.ф. административен
ръководител - Районен прокурор на РП Пазарджик, с която е определено по-малко
допълнително трудово възнаграждение в размер на 33.5% от месечната сума за
заплата и ранг към 30.11.2018 г. следва да бъде отменена.
Досежно направеното от ищеца искане за
изменение на процесната заповед и определяне на
43.5 % ДМС, представляващи месечната сума за заплата и ранг към 07.12.2018г.
съдът счита, че искането е недопустимо
като в тази част производството следва да се прекрати, тъй като не е в правомощията на съда да определя размера на
дължимото ДМС, а е в прерогатива на административния ръководител на съответната
прокуратура, която в случая е РП
Пазарджик.
С оглед изхода на делото и на основание
чл. 78, ал6 от ГПК, РП Пазарджик следва да бъде осъдена да заплати по сметка на
РС Пазарджик ДТ в размер на 50лв.
Р
Е Ш И
:
ОТМЕНЯ заповед Заповед ЛС № 469/07.12.2018 г. на ИФ. Административен ръководител - РАЙОНЕН
ПРОКУРОР на РП Пазарджик, като незаконосъобразна.
ОСТАВЯ БЕЗ
РАЗГЛЕЖДАНЕ искането на Г.Х.К., ЕГН : ********** ***6 за ОПРЕДЕЛЯНЕ НА ДМС,
като недопустимо и прекратява производството в тази му част.
Осъжда РП Пазарджик, представлявана от
административния ръководител Районен прокурор - Р.Б.да заплати по сметка на РС
Пазарджик ДТ в размер на 50лв.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен
срок от съобщаването му на страните пред ОС Пазарджик.
СЪДИЯ: