МОТИВИ към НОХД 1967/16г. .
Производството е образувано въз основа на внесен от РП – Пазарджик
обвинителен акт.
Обвинението е против Г.Н.Л. за
това, че на 23.07.2016 г. в с. Варвара е управлявал МПС - л. а. „Опел
Кадет" с ДК № ****** - с концентрация на алкохол в кръвта си над 0,5 на
хиляда, а именно 1,92 на хиляда, установено по надлежния ред с Алкотест Дрегер
7510, ARBA
0098, след като вече
веднъж е бил осъждан за управление на МПС с концентрация на алкохол в кръвта си
над 1,2 на хиляда с влязло в сила на 24.02.2011 г. Споразумение по НОХД №
15916/2010 г. на Софийски районен съд за престъпление по чл. 343б, ал. 1 от НК-
престъпление по чл. 343б, ал. 2, във връзка с ал. 1 от НК.
Производството се проведе по реда
на гл. 27 от НПК.
В съдебно
заседание обвинението се поддържа от представителя на РП Пазарджик с искане за
постановяване на осъдителна присъда, определяне на наказание ЛС при съобразяване на смекчаващи и отегчаващи
обстоятелства и приложение на чл. 58а, ал.1 от НК за редуцирането му, както и
налагане на кумулативната глоба.
Защитникът
не оспорва обективната и субективна съставомерност на деянието и моли за
снизходителност при определяне на наказанията.
Подсъдимият признава фактите по
обстоятелствената част на ОА и изразява съжаление за деянието.
Районният съд, като обсъди и прецени поотделно
и в съвкупност събраните доказателства , при спазване на разпоредбите на чл.301 НПК, ръководейки се от закона и по вътрешно убеждение, прие за установено
следното:
Подсъдимият Л. е правоспособен
водач, но до момента има множество санкции и принудителни мерки за нарушения на
правилата за движение по пътищата.
С влязло в сила на 24.02.2011 г.
Споразумение по НОХД № 15916/2010 г. на Софийски районен съд е осъден за престъпление
по чл. 3436, ал. 1 от НК на 3 месеца лишаване от свобода, изтърпяването на
което е било отложено с изпитателен срок от 3 години, изтекъл на 25,02,14 г.
Въпреки административните санкции и
наказателната репресия подсъдимият продължил да управлява в нарушение на
правилата за правоспособност.
На 23.07.2016 г. служителите на
РУ - Септември св. Кирил Н. и колегата му Трифон Ангелов се движели със
служебния си автомобил по ул. ,,27" в с. Варвара, когато забелязали, че
водачът на л. а. „Опел Кадет" с ДК № ******, движещ се по същата улица в
посока към гр. Септември, държал мобилен телефон до ухото си, а автомобилът не
се движел по права линия. Поради това те го спрели за проверка, установили
самоличността на водача - подсъдимият Г.Л.. Направило им впечатление, че същият
мирише на алкохол и е със завален говор.Св. Н. изпробвал обвиняемия с Алкотест
Дрегер 7510, ARBA 0098, който отчел 1,92 промила алкохол в издишвания от него
въздух. Св. Н. съставил АУАН и издал на обв. Л. талон за медицинско изследване
на кръв, които подсъдимият подписал, но отказал да даде кръвна проба.
При тези данни по делото
прокурорът приел, че. Илия Ненчев е осъществил от обективна и субективна страна
престъпния състав на чл.343в , ал.2 във връзка с ал.1 от НК и го предал на съд
по такова обвинение.
Изводите за съставомерност се
споделиха от Съда на база фактическия и правен анализ.
Доказателствените източници по
делото, предвид проведената диференцирана процедура, са изключително от
досъдебната фаза на процеса: показанията на св. Н., съставения от него против
подсъдимия АУАН, издадения ТМИ , връчен лично и указващ краен срок за
възможността за явяване в определеното лечебно заведение за кръвна проба,
удостоверения със същия ТМИ - л.5 отказ за даване на кръвна проба , справка за
водач ( 12-14), справка за съдимост ( л. 25-26). Съвкупно, освен, че
потвърждават направеното по реда на чл. 371 т.2 от НПК самопризнание относно
фактите в обстоятелствената част на ОА, те са напълно еднопосочни и взаимнодопълващи
се и установяват всички елементи от обективната и субективна страна на
инкриминираното престъпно деяние, без възприетото квалифициращо деянието по
ал.2.
Установено е, че със съдебно
одобрено споразумение от 24.02.2011 г. НОХД № 15916/2010 г. Софийски районен
съд е осъдил подсъдимия за престъпление по чл. 3436, ал. 1 от НК на 3 месеца
лишаване от свобода, изтърпяването на което е било отложено с изпитателен срок
от 3 години. Изпитателният срок е изтекъл на 24,02,14г. Първото осъждане ( л.
25) е по реда на чл. 78а, ал. 1 от НК с налагане на административно наказание
глоба към 08,04,03г. и предвид изтеклия към момента повече от 13-годишен период
не е препятствие за реабилитация по право за осъждането по НОХД 15946/2010г.,
настъпило с изтичане на определения изпитателен срок . Следователно, считано от
25,02,14г. подсъдимият не се счита да осъден за престъпление по чл. 343б, ал.1
от НК, тъй като последиците на това осъждане са заличени. Това директно
елиминира възприетия от прокурора квалифициращ елемент от състава на
престъплението по ал. 2 на чл.343 б от НК, обусловен от предходно и валидно към
датата на деянието осъждане за престъпление по чл. 343 б, ал.1 от НК.
Така , предвид данните по делото,
изводими от събраните доказателствени източници , са налице елементи от
основния състав - по чл. 343б, ал.1 от НК, доколкото и концентрацията на
алкохол е над 1.2% промила, установена по надлежния ред. А редът е надлежен,
тъй като на лицето е бил издаден ТМИ, същият се е явил в срока, указан в него в
съответното лечебно заведение, но е отказал да даде кръвна проба. Така в
хипотезата на чл.6 НАРЕДБА № 30 от 27.06.2001 г. за реда за установяване употребата на
алкохол или друго упойващо вещество от водачите на моторни превозни средства- меродавно
за установяване на алкохолната концентрация е показанието на техническото
средство. То е надлежно одобрено средство за измерване, което е преминало
задължителния периодичен контрол - л. 10, 11 и установява визираната в ОА
стойност на съдържание на алкохол в издишан въздух.
Субективната страна на деянието е несъмнено
установена. Подсъдимият е съзнавал противоправния му характер. Знаел е, че е употребил
алкохол, като се е отнасял безразлично към възможната концентрация.
При горните изводи Съдът призна подсъдимият за
виновен в извършване на престъпление по
чл. 343б, ал.1 от НК и я оправда по повдигнатото обвинение по чл.343б, ал.2 вр.
ал.1 от |НК.
При определяне на полагащото му
се наказание се съобрази високата обществена опасност и на престъплението и на
автор му, отчетена на базата на установеното престъпно поведение в дръзко
противоречие с нормативния регулатор, гарантиращ сигурността и безопасността на
участниците в движението по пътищата. Такава преценка - за обществената
опасност на този вид деяние направи и законодателя и тя бе повод да увеличи
размера на наказанието, което се предвижда за престъплението по чл. 343б, ал.1
от НК, като фиксира дори минимум на предвиденото наказание лишаване от свобода.
Що се отнася до дееца - преценката на
личността му е неизменно свързана с изобилните данни за противоправни прояви
под формата на административни нарушения на правилата за движение по пътищата, обективирани
в справката на л. 12-14 ( вкл. и такива за управление след употреба на алкохол
и дори такива по чл. 150 ЗДвП ). Що се отнася до предходните осъждания ( л.
25-26), настъпилата реабилитация наистина заличава последиците от осъжданията,
но пък константната съдебна практика установява възприемането на тези данни
като негативно охарактеризиращи дееца.
При тези данни по делото следва
несъмнения извод - че нито една от осъществените, под каквото и да е форма,
репресия в съответното административно-наказателно или наказателно
производство, не е постигнала заложените цели за реализиране на тази
отговорност. Не бил постигнат нито поправителен, нито превъзпитателен ефект.
Обстоятелственият статистически
преглед на онези прояви на подсъдимия, които са в разрез с установените от
нормативния регулатор правила за
безопасност на участниците в движението по пътищата дава основание за един
директен и неопровергаем извод - установен престъпен стериотип, неоснователно
формирано чувство за безнаказаност.
Преценявайки тежестта на извършеното
престъпление, вкл. и на базата на конкретната концентрация на алкохол, която е
значително увеличена спрямо установения минимум ( 1.92 промила) и управлението
е било осъществено през един от основните маршрути за курортния град Велинград
в летния сезон ( край на юли), когато и поради тази причина движението е
интензивно, Съдът прие, че справедливо
наказание за подсъдимия е само максималното лишаване от свобода - три години, което на основание чл. 58а, ал.1
от НК редуцира и осъди подсъдимия на две години лишаване от свобода. Наложи
се и максимално предвидената кумулативна глоба 1000лв. ( за този вид наказание
не е предвидена редукцията, обусловена от вида на съдебната процедура).
Отчете се наличие на всички
материално-правни предпоставки по чл. 66, ал.1 от НК: с оглед вида и размера на
наложеното наказание и предвид обсъдените данни за съдимост и липсата на
невъзстановени съставомерни имуществени вреди . Констатира се също,че нито за
постигане на персоналната, нито за постигане на генералната превенция като цели
на наказанието е наложително подсъдимия да бъде отстранен от своя социален
живот и изолиран. Поради това се приложи нормата на чл.66 ал.1 от НК и
изтърпяването на наложеното наказание се отложи за изпитателен срок от МАКСИМАЛНО
ПЕТ години .
На основание чл. 343 г от НК
подсъдимият бе лишен от правоуправление за срок от три години.
В тежест на подсъдимия се възложи
евентуалното заплащане на ДТ в размер на 5 лева - дължима при евентуално
издаване на ИЛ за събиране на глобата.
По изложените мотиви Съдът
постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: