Решение по дело №497/2024 на Административен съд - Сливен

Производството е по реда на чл. 226 ал.1 от АПК във връзка с чл. 54, ал. 6 от Закона за кадастъра и имотния регистър /ЗКИР/.

Образувано е по жалба на С. С. Г. от [населено място], уточнена с молба вх. № СД-01-01-39/04.01.2024 г., подадена срещу Заповед № 18-11748/20.10.2023 г. на Началник на СГКК – Сливен, с която е одобрено изменение в КККР на [населено място], изразяващо се в нанасяне на схема на самостоятелен обект с идентификатор 67338.516.75.1.1 в сграда с идентификатор 67338.516.75.1 по КККР на [населено място], промяна на границите на съществуващи обекти в КККР, както и в данните за собственост и собственици на самостоятелен обект с идентификатор 67338.516.75.1.1 в сграда с идентификатор 67338.516.75.1 по КК на [населено място], след като с Решение № 10319/02.10.2024 г. постановено по адм. дело № 5745/2024 г. на Върховен административен съд на РБългария делото е върнато за ново разглеждане. В жалбата и уточняващата молба са изложени съображения за материална и процесуална незаконосъобразност на оспорената заповед. Оспорващата моли за отмяната на заповедта. Претендира разноски.

В съдебно заседание оспорващата се явява лично и с адв. С. Р. от АК – Сливен и поддържа жалбата. Заявява, че е налице спор за собствеността на обект с идентификатор 67338.516.75.1.1 в сграда с идентификатор 67338.516.75.1 по КККР на [населено място], като твърди,че обектът е нейна собственост и моли за отмяна на заповедта. Претендира разноски за всички инстанции.

Административният орган – Началник Служба по геодезия, картография и кадастър [населено място] в последното проведено съдебно заседание не се явява и не изразява становище по подадената жалба.

Заинтересованите страни – Т. Й. А. и В. Й. К. не се явяват. Представляват се от адв. Е. П. АК Сливен, която оспорва жалбата. Моли за постановяване на решение, с което да бъде отхвърлена жалбата срещу оспорената заповед. Претендира разноски за всички инстанции.

Заинтересованата страна – Ж. С. И., редовно призована, не се явява и не се представлява. В писмено становище от пълномощник - адв. Ц. М. от АК – Сливен, счита жалбата за основателна и моли за отмяна на обжалвания административен акт. Претендира присъждане на адвокатски хонорар по реда на чл.38 ал.2 от Закон за адвокатурата.

Административният съд Сливен, след като обсъди и прецени наведените в жалбата доводи, становищата на страните и събраните по делото относими към спора доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

Оспорващата С. С. Г. и заинтересованата страна Ж. С. И. се легитимират като собственици на първия етаж на сграда с площ от 68 кв. м., находяща се в [населено място], [улица], представляваща самостоятелен обект в сграда с идентификатор 67338.516.75.1 по КККР, одобрена със Заповед № РД-18-31/19.04.2006 г. на изпълнителния директор на АК, видно от нот. акт № 67, том ІІ, дело № 541/1977 г. (л. 19 – 20 от дело № 450/2023г.), и с оглед качеството им на наследници на С. И. М.. Съгласно нот. акт № 136, том ІІ, дело № 657/1979 г. (л. 18 от дело № 450/2023г.) заинтересованите страни Т. Й. А. и В. Й. К. се легитимират като собственици на втория етаж на сграда с площ 79 кв. м., заедно с пристройка с площ 20 кв. м. на първия етаж, находяща се в [населено място] [улица], представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор 67338.516.75.1 по КККР, одобрена със Заповед № РД-18-31/19.04.2006 г. на изпълнителния директор на АК, като същите са наследници на Й. Щ. П. и З. Г. П., съгласно служебно изготвена справка (л. 20 от от делото).

Със заявление с peг. № 01- 458081/14.08.2023 г. (л. 10 от от дело № 450/2023г.) наследодателят на Т. Й. А. и В. Й. К. - Й. Щ. П. поискал от СГКК [населено място] удостоверение за приемане на проект за изменение на КК и КР за обект поземлен имот с идентификатор 67338.516.75 по КК на [населено място]. Към заявлението приложил нотариални актове за собственост, предложение за изменение на КК на [населено място] за обект: „Изработване на схеми на самостоятелни обекти в сграда 1 в имот с идентификатор 67338.516.75 по КК на [населено място], [улица], [населено място]“, обяснителна записка и схема - проект за нанасяне на самостоятелни обекти в имота. Въз основа на подаденото заявление от СГКК [населено място] било издадено Удостоверение за приемане на проект за изменение на КК и КР № 25-244993/28.08.2023 г. за сграда с идентификатор 67338.516.75.1 по КК на [населено място] (л. 21-22 от 450/2023г.).

Със заявление до СГКК [населено място] с peг.№ 01-491072/30.08.2023 г. (л. 23 от дело № 450/2023г.) наследодателят на Т. Й. А. и В. Й. К. - Й. Щ. П. поискал да се измени КК и КР, относно самостоятелен обект с идентификационен № 67338.516.75.1. по КК на [населено място]. Към заявлението приложил преписката за издаване на Удостоверение за приемане на проект за изменение на КК и КР № 25-244993/28.08.2023 г. за сграда с идентификатор 67338.516.75.1 по КК на [населено място] и удостоверение за наследници.

С уведомление изх.№ 24-27475/05.09.2023 г. (л. 30 от дело № 450/2023г.) на основание чл. 26, ал. 1 от АПК заинтересованите страни Ж. С. И., В. Й. К. и Т. Й. А. били уведомени, че по повод подаденото заявление рег.№ 01-491072/30.08.2023 г. и приет проект за изменение с Удостоверение № 25-244993/28.08.2023 г. е започната процедура по изменение на КК и КР на [населено място] за недвижим имот с идентификатор 67338.516.75 с адрес: [населено място], [улица], одобрена със заповед Заповед № РД-18-31/19.04.2006 г. на изпълнителния директор на АК. На лицата било указано, че в 7-дневен срок могат да подадат възражения и да представят доказателства. Уведомлението било получено от тях с известие за доставяне (л. 27 – 28 от дело № 450/2023г.). Уведомлението било изпратено и на жалбоподателката С. С. Г., но известието за доставяне било върнато неполучено (л. 29 от дело № 450/2023г.). Уведомлението било поставено на табло в СГКК [населено място] и на ел. страница на АГКК за периода от 05.10.2023 г. до 12.10.2023 г. (л. 30 от дело № 450/2023г.).

На 20.10.2023г., в резултат на проведеното административно производство, на основание чл. 54, ал. 4, във връзка с чл. 54, ал. 1 и чл. 51, ал. 1, т. 2 от ЗКИР, във връзка с подаденото от Й. Щ. П. заявление с per.№ 01-491072/30.08.2023 г. и удостоверение за приемане на проект за изменение на КК и КР № 25-244993/28.08.2023 г. на СГКК [населено място], Началник на СГКК - Сливен издал оспорената Заповед № 18-11748/20.10.2023 г., с която е одобрено изменение в КККР на [населено място], изразяващо се в нанасяне на схема на самостоятелен обект с идентификатор 67338.516.75.1.1 в сграда с идентификатор 67338.516.75.1. по КК на [населено място], промяна на границите на съществуващи обекти в КККР, както и в данните за собственост и собственици на самостоятелен обект с идентификатор 67338.516.75.1.1 в сграда с идентификатор 67338.516.75.1 по КК на [населено място]. (л. 31 от дело № 450/2023г.).

Заинтересованите лица били уведомени за извършеното изменение на КККР с Уведомление № 24-32430/20.10.2023 г., връчено по пощата с известия за доставяне, като С. С. Г. е получила същото на 24.10.2023 г. (л. 36 от дело № 450/2023г.).

Жалбата срещу издадената заповед е подадена от С. С. Г. до Административен съд – Сливен, чрез административния орган с рег.№ 06.-3780/31.10.2023 г. (л. 4 от дело № 450/2023г.).

По делото е прието заключение на съдебно-техническа експертиза, изготвена от вещото лице инж. П. Ж. З., което съдът кредитира изцяло като компетентно и безпристрастно изготвено. Според заключението и уточнението в о.с.з. на 12.11.2024г. с оспорената заповед за пръв път процесната пристройка се отразява в КККР, като самостоятелен обект, съответно се вписва в КР като собственост на починалия в хода на настоящото съдебно производство /на 17.06.2024г./ Й. Щ. П., въз основа на представения от него нот. акт № 136, том ІІ, дело № 657/1979 г.. Същата не е свързана функционално и не е част от площта от етажа, собственост на оспорващата Г., като оспорващата няма достъп до постройката от 20 кв.м. и не я ползва. За пристройката има одобрен архитектурен проект, предвиждащ я като „за стълбище между двата етажа“, но такова никога реално не е изграждано. Вещото лице посочва, че пристройката е изградена на проектното й място и същата като местоположение е правилно посочена в изготвената схема на самостоятелните обекти. В съдебно заседание от 12.11.2024г. експертът З. уточнява, че пристройката не е проектирана за жилищна площ, не е свързана по никакъв начин с площите, попадащи в етаж първи, които са собственост на оспорващата Г.. Между двата етажа – първия, собственост на оспорващата, а втория собственост на заинтересованите страни Т. Й. А. и В. Й. К. няма никаква функционална връзка. Според експерта пристройката не е изпълнена като стълбище за първи и втори етаж, а функцията и предназначението й е единствено да увеличи площта на втория етаж. Експертът е категоричен, че в СГКК Сливен отразяването на постройката като местоположение и като собственост е правилно извършено, но е следвало обектът да бъде записан като допълнителна част към самостоятелния обект на втори етаж от сградата. Вещото лице е категорично, че с оспореното изменение в КК и КР за пръв път се отразява тази постройка от 20 кв.м., като по този начин не се засяга имота, собственост на оспорващата, както и не се отнема от нейната площ, а на практика пристройката от 20 кв.м. за пръв път се индивидуализира като самостоятелен обект на картата, но същата не е новосъздаден обект. Вещото лице установява, че пристройката от 20 кв.м., съгласно приложения към заявлението на П. нотариален акт, е собственост на заинтересованите страни, които живеят на втория етаж - В. Й. К. и Т. Й. А., като при сравняване вещото лице е установило, че площта и границите на етажа отговарят на съществуващите по нотариален акт.

По делото е разпитан като свидетел В. С. Г. - съпруг на оспорващата, който в показанията си сочи, че процесният обект представлява стая, находяща се на първия етаж, но със зазидана врата към първия етаж, която не е свързана с втория етаж; няма изградено стълбище между тази стая и горния етаж; за тази стая от първия етаж се влиза откъм задния двор, където има площадка и врата от към [улица]. Свидетелят сочи, че стаята от 20 кв.м. е част от първия етаж, който е негова собственост, макар от 1985г. до момента, да не е ползвана никога от него и оспорващата, затова приема, че е негова собственост;

Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на всички събрани в хода на съдебното дирене годни, относими и допустими доказателствени средства. Съдът изгради своите изводи от фактическа страна на база всички приобщени по делото писмени и гласни доказателства, както и доказателствени средства, които не бяха оспорени от страните по предвидения в закона ред.

Въз основа на установените по делото факти, съдът прави следните правни изводи:

Жалбата е допустима, като поодадена в в 14-дневния преклузивен срок, от надлежна страна, при наличие на правен интерес и срещу индивидуален административен акт, който подлежи на съдебен контрол за законосъобразност.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна по следните съображения:

Предмет на съдебна проверка в настоящото производство е законосъобразността на Заповед № 18-11748/20.10.2023 г. на началника на СГКК – Сливен, с която е одобрено изменение в КККР на [населено място], изразяващо се в нанасяне на схема на самостоятелен обект с идентификатор 67338.516.75.1.1 в сграда с идентификатор 67338.516.75.1 промяна на границите на съществуващи обекти в КККР, както и в данните за собственост и собственици на самостоятелен обект с идентификатор 67338.516.75.1.1 по КК на [населено място] в сграда с идентификатор 67338.516.75.1 по КК на [населено място].

Обжалваният акт е издаден от компетентен административен орган – началника на СГКК [населено място], в кръга на неговите правомощия съгласно чл. 54, ал. 4 от ЗКИР, въз основа на законосъобразни, предшестващи издаването му действия, в съответната писмена форма и съдържа необходимите реквизити, което го прави валиден и процесуално законосъобразен.

В заповедта са посочени фактическите и правни основания за издаването й, като мотиви за постановяването й се извличат и от съпътстващите документи, съдържащи се в административната преписка, а именно от удостоверение за приемане на проект за изменение на КК и КР № 25-244993/28.08.2023 г. на СГКК [населено място], към което в оспорената заповед е направено изрично препращане.

Съгласно разпоредбата на чл. 51, ал. 1, т. 2 от ЗКИР, посочена като основание за издаването на заповедта на началника на СГКК [населено място], кадастралната карта и кадастралните регистри се поддържат в актуално състояние, като се изменят при установяване на непълноти или грешки. Според чл. 54, ал. 1 от ЗКИР непълнотата или грешката се допълва или поправя от службите по геодезия, картография и кадастър въз основа на писмени доказателства и проект за изменение на кадастралната карта и кадастралния регистър на недвижимите имоти. Измененията в кадастралната карта и кадастралния регистър на недвижимите имоти при отстраняване на непълнота или грешка се одобряват със заповед на началника на службата по геодезия, картография и кадастър по местонахождение на имота. Заповедта се придружава от скица-проект (чл. 54, ал. 2 ЗКИР). Съгласно чл. 70, ал. 3 от Наредба № РД-02-20-5/15.12.2016 г. за съдържанието, създаването и поддържането на КККР (Наредба № РД-02-20-5) Началникът на службата по геодезия, картография и кадастър по местонахождение на имота издава заповед за изменение, придружена от скица-проект, когато искането е основателно, и от събраните документи еднозначно се определя местоположението и границите или очертанията на имотите – предмет на проекта. Съгласно § 1, т. 16 от ДР на ЗКИР "непълноти или грешки" са несъответствия в границите и очертанията на недвижимите имоти в кадастралната карта за урбанизирана територия спрямо действителното им състояние. С оспорената заповед е извършено изменение в КК и КР чрез отстраняване на непълнота, с която е одобрено изменение в КККР на [населено място], изразяващо се в нанасяне на схема на самостоятелен обект с идентификатор 67338.516.75.1.1 в сграда с идентификатор 67338.516.75.1, едновременно с промяна на границите на съществуващи обекти в КККР, както и в данните за собственост и собственици на самостоятелен обект с идентификатор 67338.516.75.1.1 в сграда с идентификатор 67338.516.75.1 по КК на [населено място].

Според § 1, т. 1 от ДР на ЗКИР "самостоятелен обект в сграда или в съоръжение на техническата инфраструктура" е обособена част от сградата или съоръжението, която е обект на собственост и има самостоятелно функционално предназначение. В конкретния случай по делото от заключението на приобщената съдебно-техническа експертиза е безспорно установено, че процесната пристройка с идентификатор 67338.516.75.1.1, представлява самостоятелен обект.

Съгласно чл. 27, ал. 1, т. 3 от ЗКИР основните кадастрални данни за самостоятелен обект в сграда са: идентификатор; етаж; очертание; брой нива в обекта; площ по документ; предназначение; адрес.

По смисъла на посоченото, площи на самостоятелни обекти не се изчисляват или измерват по схеми на самостоятелни обекти. В схемите на самостоятелните обекти се регистрират само площи по документи: по документ за собственост, по таблици за разпределение площи, както площи определени от измерване на място от правоспособно лице по ЗКИР.

В конкретния случай с изменението на кадастралната карта, одобрено с обжалваната Заповед № 18-11748/20.10.2023 г. на началника на СГКК – Сливен за пръв път се индивидуализира самостоятелен обект в сграда с идентификатор 67338.516.75.1 по КК на [населено място], като не се засяга нито площта, нито собствеността на оспорващата, тъй като регистрираната площ на самостоятелен обект с идентификатор 67338.516.75.1.1 по КК на [населено място], който до момента не е бил отразен на кадастралната карта, по документ за собственост е 20,00 кв. м. Съдът, съобразявайки заключението на вещото лице инж. З. приема, че пристройката с идентификатор 67338.516.75.1.1 по КК на [населено място] е изградена на проектното й място и същата е коректно отразена в изготвената схема на самостоятелните обекти, тъй като отразяването й като местоположение и като собственост е правилно извършено въз основа на наличните документи. Съдът, съобразявайки заключението на вещото лице, приема за установено по несъмнен начин, че с оспореното изменение в КК и КР не се засяга нито имота, собственост на оспорващата, нито се отнема част от неговата площ, а на практика пристройката от 20 кв.м. за пръв път се индивидуализира на кадастралната карта като собственост на заинтересованите страни В. Й. К. и Т. Й. А.. Горното налага извод, че с изменението по процесната заповед не се засягат площите на самостоятелните обекти, регистрирани по документи за собственост, а единствено се отстранява непълнота в кадастралната карта, тъй като отразяването съответства на действителното състояние и на архитектурния проект. Ето защо съдът приема, че като е допуснал исканото изменение, административният орган е постановил материално законосъобразна заповед.

Настоящият съдебен състав намира за неоснователно възражението на оспорващата, че по отношение на процесната пристройка е налице спор за собственост. На първо място, както се отбеляза с процесното изменение за пръв път се нанася обект на кадастралната карта, следователно до този момент обектът не е бил описан като собственост на определено лице, следователно не е налице индиция за спор за собственост. На второ място по делото, въпреки изричното заявяване от оспорващата и от съпругът й – свидетелят В. Г., че този обект е тяхна собственост, не са налични данни за заявен спор за собственост нито в хода на административното , нито в хода на съдебното производство. От заключението на вещото лице категорично се установява, че нанесеният в КК и КР на [населено място], с оспорената заповед, самостоятелен обект с идентификатор 67338.516.75.1.1, е собственост на заинтересованата страна Й. Щ. П., съгласно нот. акт № 136, том ІІ, дело № 657/1979 г. и той не е бил нанесен на кадастралната карта до издаване на оспорената заповед. По делото несъмнено се установи, че пристройката не е и свързана с площта, собственост на жалбоподателката, като тя няма достъп до нея, нито я ползва. Впрочем горното се установява по несъмнен начин и от показанията на свид.Г.. Ето защо съдът приема, че с допуснатото със заповедта изменение не се засяга собствеността на С. Г.. В този смисъл правилно е извършена и промяната в границите на съществуващите обекти, съответно в данните за собственост и собствениците на самостоятелен обект с идентификатор 67338.516.75.1.1, като законосъобразно този самостоятелен обект е отразен за пръв път в КК и записан в кадастралните регистри с оспорената заповед като собственост на починалите Й. Щ. П. и З. Г. П., наследодатели на заинтересованите страни В. К. и Т. А.. Съдът следва да отбележи, че възражение за спор за собственост е заявено едва при съдебното обжалване на оспорената заповед, а доказателства за висящ съдебен такъв не са ангажирани. По изложените съображения съдът намира, че оспореният административен акт е издаден при спазване на всички административно производствени правила, в съответствие с относимите материалноправни разпоредби и целта на закона, поради което подадената срещу него жалба е неоснователна и следва да бъде отхвърлена.

При този изход на делото, претенцията на процесуалния представител на заинтересованите страни Т. Й. А. и В. Й. К. лично и в качеството им наследници на починалия в хода на съдебното производство Й. Щ. П. за присъждане на направените по делото разноски за възнаграждение на вещо лице в размер на 100 лева и за адвокат за всяка една от страните в размер по 1 250 лева при първото разглеждане на делото, по 1 250 лева при новото разглеждане на делото и по 1 300 лева пред ВАС, се явява основателна, съобразно разпоредбата на чл. 143, ал. 4 от АПК. Съдът намира за неоснователно възражението на процесуалния представител на оспорващата за прекомерност на адвокатското възнаграждение на заинтересованите страни, с оглед разпоредбата на чл. 8, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения и доколкото същото е за явяване пред две съдебни инстанции и при новото разглеждане на делото.

Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Административен съд Сливен

 

Р Е Ш И :

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на С. С. Г. от [населено място] срещу Заповед № 18-11748/20.10.2023 г. на Началник СГКК – Сливен, като неоснователна.

 

ОСЪЖДА С. С. Г., [ЕГН] адрес [населено място], ул. ******, да заплати на В. Й. К. [ЕГН] с адрес [населено място] ул. ******* и на Т. Й. А., [ЕГН] с адрес [населено място], [улица], в качеството им на наследници на Й. Щ. П., поч. на *****., направените по делото от наследодателя им разноски общо в размер на 2 583.33 лева /две хиляди петстотин осемдесет и три и 0,33 лева/.

 

ОСЪЖДА С. С. Г., [ЕГН] адрес [населено място], ул. ******, да заплати на В. Й. К., [ЕГН] с адрес [населено място] ул. *******, направените по делото разноски в размер на 3 833.33 лева /три хиляди осемстотин тридесет и три и 0,33 лева/.

 

ОСЪЖДА С. С. Г., [ЕГН] адрес [населено място], ул. ******, да заплати на Т. Й. А., [ЕГН] с адрес [населено място], [улица], направените по делото разноски в размер на 3 833.33 лева /три хиляди осемстотин тридесет и три и 0,33 лева/.

 

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховен административен съд на РБългария в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

 

Решението да се съобщи на страните.