Р Е Ш Е Н И Е
№ 25.04.2014г. град Стара Загора
В ИМЕТО НА НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД Х ГРАЖДАНСКИ състав
На двадесет и пети март
2014 година
В публично заседание в следния състав:
Председател: МИЛЕНА
КОЛЕВА
Секретар: МАРИАННА КОЛЕВА
Прокурор:
като разгледа докладваното от СЪДИЯ МИЛЕНА
КОЛЕВА
гр.дело № 3196 по описа за 2013 година и за да се
произнесе, съобрази:
Предявени са обективно съединени
искове по чл.422 от ГПК във връзка с чл.286, ал.1 и 3 от ТЗ във връзка с чл.266,
ал.1 от ЗЗД, вр. с чл.258 от ЗЗД във връзка с чл.79, ал.1 от ЗЗД –
за
възнаграждение по договор за изработка в размер на 12 200 лева и с правно основание чл.86 от ЗЗД – за обезщетение за забавено
плащане на възнаграждението по договора за изработка в размер на законната лихва върху главницата,
считано от подаване на заявлението в съда до окончателното й изплащане.
Производството по настоящото дело е образувано по искова молба на Х.С.С.
И П.В.А. против „АМБУЛАТОРИЯ ЗА ИНДИВИДУАЛНА ПРАКТИКА ЗА ПЪРВИЧНА ПОМОЩ ПО
ДЕНТАЛНА МЕДИЦИНА АЙ ВИ ЕМ” ЕООД- гр. СТАРА ЗАГОРА представлявано от едноличния
собственик и Управител И.И.Б. Ищците *** в исковата си молба, че имали
регистрирано гражданско дружество по ЗЗД „С. ДИЗАЙН СТУДИО”, със седалище и
адрес на управление гр. Ст. Загора, ул. Цар Ив. Шишман №87, ет.5, ап.13, ЕИК:
*********, като с ответника имали търговски взаимоотношения, за изработка на Електронна интернет страница /сайт/ със съответните
структури и характеристики, за изработката на Софтуер за цялостно водене на
лечебната работа, съгласно приложение №1 към Договора. Процесът на изработка
бил договорен на етапи, както и плащането било определено поетапно, уговорено в
чл.3 от договора за изработка, както следва: В срок до пет работни дни
възложителят да заплати сумата от 1 500 лева; До 31.05.2012г.- 4 200
лева; До 30.06.2012г.- 3 000 лева; До 31.07.2012г.- 5 000 лева, като
плащането трябвало да се извършва по посочена от тях банкова сметка. Твърдят,
че действително първата вноска от 1 500 лева била приведена по банков път.
За извършените от тях услуги поетапно били издавали фактури за съответните
суми. Твърдят, че останали неплатени три фактури съгласно погасителния план от
договора, а именно: по Фактура №**********/ 05.06.2012г. за сумата от
4 200 лева; по Фактура №**********/20.06.2012г. за сумата от 3 000
лева ; по Фактура №**********/27.12.2012г. за сумата от 5 000 лева, като
стойността на неплатените суми по фактурите възлизала на 12 200 лева, с
включен ДДС.
Заявяват, че по отношение на издадените от тях фактури ответникът не
направил възражение, като това налагало извода, че е приел сделката без
възражение.
Твърди, също че имали издадени приемо- предавателни протоколи за
предоставената от тях услуга/ сайт/, също без възражение от ответната страна.
Фактурите били осчетоводени в тяхното счетоводство, но до момента ответника не
извършил плащане по посочените фактури. След водени разговори с ответника същият в лицето на управителя
заявил, че няма да им плати нищо.
Това наложило подаване на
заявление за издаване на Заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК за дължимите по горецитираните фактури суми на обща
стойност 12 200 лева. Претендирали също и законна лихва върху просрочените
суми, считано от 24.04.2013г., до окончателното погасяване на сумата. Било
образувано ЧГД №2061/2013г. по описа на Районен съд гр.Стара Загора и била
издадена Заповед №1239/25.04.2013г.,
като ответното дружество било осъдено да
заплати исковата сума по посочените фактури, ведно със законната лихва
върху главницата, считано от 24.04.2013г., до окончателното изплащане на
дължимата сума, както и разноски в размер на 1044 лева в заповедното
производство. Твърди, че ответното дружество подало възражение срещу заповедта
за изпълнение, че не дължи процесната сума, като с виновното си поведение е
станал причина за предявяване на настоящия иск и за извършените разноски по
заповедното производство, които следвало да се възложат в тежест на
недобросъвестния ответник.
Моли съда да постанови решение, с
което да признае за установено, че ответника дължи на ищците сумата от
12 200 лева, към момента на подаване на заявлението за издаване на заповед
за изпълнение по ч.гр.д. №2061/2013г. по описа
на Районен съд гр.Стара Загора, представляваща неизплатена сума по Фактура
№**********/05.06.2012г. в размер на
4200лв., по Фактура №**********/20.06.2012г. в размер на 3000 лева, по
Фактура №**********/ 27.12.2012г. в размер на 5000 лева, ведно със законната
лихва върху главницата от 24.04.2013г.,
до окончателното изплащане на дължимата
сума, както и разноски по производството по чл. 410 от ГПК в размер на 1044,00
лева и както и направените в настоящото производство съдебни разноски и адвокатски
хонорар.
Ответникът „АМБУЛАТОРИЯ ЗА ИНДИВИДУАЛНА ПРАКТИКА ЗА ПЪРВИЧНА ПОМОЩ ПО
ДЕНТАЛНА МЕДИЦИНА АЙ ВИ ЕМ” ЕООД- гр. СТАРА ЗАГОРА представлявано от И.И.Б взема
становище, че иска е допустим, но изцяло неоснователен.
Моли съда да отхвърли иска, като неоснователен. Претендира за направените
разноски. Заявява, че нa 11.05.2012г.
в гр. Стара Загора в качеството си на управител на АИПППДМ Ай Ви Ем ЕООД
сключила договор за изработка на електронна интернет страница /сайт/ и софтуер
за цялостно водене на лечебната работа на лекарите по дентална медицина с ДЗЗД
"С. дизайн студио" ЕИК: *********, представлявано от Х.С. -
управител.
При спазване на условията и срока в
Договора отразени в чл. 1 приела
финансовите условия отразени в искова молба по гр. дело № 3196/2013г., а
именно: В срок от пет дни след подписване на договора-1500 лв., до 31.05.2012г.
-4200лв., до 30 06.2012г.- 3000лв., до 31.07.2012г.- 5000лв., като от тези суми
била заплатила само 1500 лв. поради това, че не бил спазен срокът за изработка на софтуера.
Целта на изработката на софтуера била
изработване на програма за електронен отчет лекари по дентална медицина.С оглед
условията на НЗОК електронното отчитане следвало да започне от месец 07/юли/
2012г., като изработката на софтуера било оправдано при спазване на определени
срокове, затова и в предмета на договора чл.1 изрично било упоменато, че тя
като ВЪЗЛОЖИТЕЛ приемала да сключи договора при
условие за срок. Срокове за изработка били определени в
Чл. I (3 ). Чл.4 (2 ) Чл.9 (1). ДО 31
май 2012г. изработка на частта от софтуера, касаеща минимума за работа с НЗОК,
без електронни отчети. До 20 юни
2012г. разработка на модул за електронно отчитане на лекарите по дентална
медицина. Твърди, че
софтуера бил „предаден" със закъснение на 05.06.2012г. „Предаването" на софтуера на дата 05.06.2012г. е никакъв
работен , но не и завършен вариант. Липсвали минимални
реквизити за работа с НЗОК.
По т.1 изработка на частта от софтуера касаеща минимума за работа с НЗОК означавало
изработен функциониращ софтуер, без електронен отчет, заедно с администрация.
Минимума от изискванията на НЗОК касаели регистрация на лекар, съответно
лечебно заведение, регистрация на пациент, издаване на амбулаторен лист и
задължителните направления -бл. 03, 3а, 4, 5 /рецептурна бланка/ бл.6, 7, 119.
Изработката на бланките, както и възможността на попълването им програмно било
безусловно необходимо, тъй като данните от тях се записвали в амбулаторния
лист- т.е., без тази възможност то и амбулаторния лист е непълен и следователно
не можело да се издаде.
По т.1 бил подписан
ПРИЕМО-ПРЕДАВАТЕЛЕН ПРОТОКОЛ на 05.06.2012г., но без изработка на администрация
и бланки 119,7 и рецептурна бланка.
Това означало неспазен срок и обезсмисляне
на направата на софтуера, тъй като при това положение никой не би го купил, за
да работи с него, даже не би работил с него безплатно.
По т.2 отново била определена пределна дата
20.06.2013г. За това задание имало подписан ПРИЕМО- ПРЕДАВАТЕЛЕН ПРОТОКОЛ от
23.07.2013г. До тази дата вече всички колеги си били закупили софтуер или били
приели да работят с други програми в промоционални безплатни срокове.
С направеното и „предадено" на 05.06.2012г. не било възможно да се работи, тъй като правел поредица от грешки. До 21.07.2012г. непрестанно била уведомявала
ИЗПЪЛНИТЕЛЯ за новопоявяващи се грешки. С чл.14
(1) било прието кореспонденцията между страните да се осъществява
писмено или на електронна поща. С писма от 12.06,14.06, 19.06, 21.06, 02.07,
08.07, 11.07, 13.07, 15.07, 21.07, на електронна поща била уведомявала
изпълнителя за грешки /на ел адрес, който
допълнително и бил
изпратен/. Поредицата от грешки било от такова
естество, че нито един лекар по дентална медицина не пожелал да опита
дори да работи със софтуера. Поради нарушения срок и
непрекъснато появяващите се грешки
не била подписала ОКОНЧАТЕЛЕН ПРИЕМО-ПРЕДАВАТЕЛЕН ПРОТОКОЛ, а само предварителен такъв.
При условията на Договора Чл. 10 (3 ) приемането на сайта
ставало с окончателен приемо- предавателен протокол, който
бил
втори протокол следващ предварителен приемо- предавателен протокол при предаване. Условието за подписване на окончателния приемо- предавателен
протокол било отстраняване на грешки констатирани след
подписване на
предварителния
приемо-предавателен протокол. За нито една от фазите нямало подписан окончателен приемо- предавателен протокол, а само предварителен приемо- предавателен протокол.
He били спазени условията на договора. ИЗПЪЛНИТЕЛЯТ НЕ И БИЛ ПРЕДАЛ ПРОГРАМНИЯ КОД. Софтуерът не бил картинката, за която е подписан предварителен приемо-предавателен протокол,
програмния код. В предмета на договора чл1(1 ) изрично било упоменато, че приемала да сключи договора при спазване на условията на договора.
С чл. 16 (6 ) в Договора било прието, че
ИЗПЪЛНИТЕЛЯТ е задължен да предостави на ВЪЗЛОЖИТЕЛЯ акаунти и пароли,
програмния код и всички данни необходими за функционирането на сайта и
софтуера.
Предаването на сайта и софтуера, за което бил
написан протокол, но без горепосочените задължителни реквизити. При това
положение тя не била собственик на програма, а само на картинка, с която може
да работи. Ако това е била целта щяла да си купи програма за 100 лв. и нямала
да поръчва изработка на софтуер.
Като отговор на нейно писмо фирмата, на чийто сървър бил
инсталиран софтуера и предоставила някои пароли и обяснение вход в системата,
което още един път показвало, че тя не е получила софтуера. Имало много
вътрешни пароли, които не и били предоставяни от ДЗЗД "С. дизайн студио”,
нито било възможно да и се предоставят от друго свързано лице или организация.
Софтуера бил програмния код, който не била получавала никога. Твърди, че нямало изработен контролен панел
за нея като собственик, през който да може да променя променливите данни от
НЗОК.Начина, по който бил написан софтуера било само за определена
платформа и на определен сървър /това било част от програмния код/, което
водело до следното: Нямала възможността
за избор, като собственик да променя местоположението на софтуера.Въпросното
местоположение или било
несигурно и необмислено от ИЗПЪЛНИТЕЛЯ или същия умишлено е
повредил някои от нещата. За злоупотреба имала изпратено писмо с дата
21.06.2012г. Касаело се за вход и регистрация на 101 годишен „субект", без
нормално име и с патология и с отразени дейности, които не съществували. Ако това е станало от вън без вход в
системата, то тогава не
било помислено за защити, това да не се случва. Освен това поддръжката била много скъпа и
неоправдана. При изработката на
софтуера и при условие на „отстранени грешки" след дата 23.07.2013г., на
която бил подписан предварителен приемо- предавателен протокол, касаещ
предаване на последния реквизит- електронен отчет не било възможно да се
регистрират групови практики и центрове. Няколко групови практики впоследствие
се отказали да се регистрират, тъй като това не било възможно въпреки, че имали
желание да опитат. По телефона ИЗПЪЛНИТЕЛЯ и отговорил да му предаде данните за
груповите практики за да ги регистрира, но така и не го направил. Некоректно изработената регистрация не била
отстранена и до днес. Софтуерът имал
програмни недостатъци, които били могли да се констатират от вещо лице. Като лекар по дентална медицина и бил
необходим софтуер за електронен отчет и за сто /100/ лева годишен абонамент
можела да го има. Впрочем, тя работела в момента с такъв софтуер, за който била
платила абонамент. Изработката на
софтуера, за който била подписала Договор ДЗЗД "С. дизайн студио"
като управител на „АИПППДМ Ай Ви Ем ЕООД" била на базата на нейн продукт,
за който имала авторско свидетелство.
Сумата от 13 500 лв. не била малка. Би трябвало като
краен резултат да притежава продукт, който може да управлява, и с
който можела да търгува.
Не знаела дали ИЗПЪЛНИТЕЛЯТ нарушавал Договора, защото имала свой уеб
базиран софтуер, който продавал нелегално и некоректно, но в крайна сметка :
Софтуера се "изработил" при
нарушение на срока на договора, с много грешки, с пропуски, които не били
отстранени, не и бил предаден програмния код, поради тази причина не била
подписала окончателен приемо- предавателен протокол и не била заплатила
останалите суми от 4200, 3000 и 5000лв.
Моли съда да приеме иска на Договор ДЗЗД "С. дизайн студио” като неоснователен и да издаде
Решение, с което да постанови, че не дължи никакви суми на ДЗЗД "С. дизайн студио".
За изработката на софтуера била платила 1500лв. За поддръжка до този
момент дала около 1500 лв. Моли
съда да постанови решение тези суми да и бъдат възстановени от ДЗЗД "С.
дизайн студио", което съдът е приел за разглеждане като възражение за
прихващане.
Съдът като обсъди събраните по делото доказателства поотделно
и в тяхната съвкупност и като взе предвид становищата и доводите на страните,
приема за установена следната фактическа обстановка:
В производството по чл.422 ГПК взискателят
следва да докаже факта, от който вземането му произтича, а длъжникът –
възраженията си срещу вземането.
Видно от приложеното ч.гр.д. № 2061/2013г.
по описа на Районен съд гр.Стара Загора,
на основание чл.410 ГПК съдът е издал заповед за изпълнение № 1239/25.04.2013г., по силата на
която ответникът е осъден да заплати на ищите сумата от 12 200 лева за главница
по Договор от 23.11.2009г., във връзка с който са издадени фактура №**********/05.06.2012г.; фактура
№**********/20.06.2012г.; фактура №**********/27.12.2012г., ведно със законната
лихва върху главницата от 24.04.2013г., както и сумата от 1 044 лева, представляваща
направени разноски по делото. В срока по чл.414 ГПК е депозирано писмено
възражение от длъжника, във връзка с което кредитора е предявил искова молба по
настоящото дело.
На 11.05.2012г.
между Дружество по ЗЗД „С. Дизайн Студио” със съдружници Х.С.С. и П.В.А. и ответника
е сключен Договор за изработка на Електронна интернет
страница /сайт/ със съответните структури и характеристики, за изработката на
Софтуер за цялостно водене на лечебната работа, съгласно приложение №1 към
Договора. Този
договор представлява търговска сделка (чл.286, ал.1 и 3 от ТЗ). По силата му
ищците са се задължили да изработят да изработят софтуера и модула за
електронно отчитане на етапи, като първият етап, уговорен в чл.1 ал.3 е
31.05.2012г., вторият етап според чл.1 ал.3 – 20.06.2012г., а за третият етап
–изработка на останалата част от софтуера страните не са уговорили краен срок. Страните
в чл.3 от договора за изработка уговорили
поетапно плащане, както следва: В срок до пет работни дни от датата на
подписване на договора възложителят да заплати сумата от 1 500 лева; до
31.05.2012г.- 4 200 лева; до 30.06.2012г.- 3 000 лева; до
31.07.2012г.- 5 000 лева. Според чл.3 ал.3 от договора плащането се извършва по банкова сметка ***.
Страните не спорят, че първата вноска от 1 500 лева е преведена по
банков път. За извършените от тях услуги поетапно са издавани фактури за
съответните суми.
Видно от приетите като доказателства по делото три фактури, същите са
издадени от ищците съгласно погасителния план от договора, а именно: по Фактура
№**********/ 05.06.2012г. за сумата от 4 200 лева; по Фактура №**********/20.06.2012г.
за сумата от 3 000 лева ; по Фактура №**********/27.12.2012г. за сумата от
5 000 лева.
От приемо – предавателен протокол от 05.06.2012г. и приемо- предавателен
протокол от 23.07.2012г., ищците са предали на ответника софтуера, като в
същите е записано, че същият функционира нормално. Страните не спорят, че
протоколите са подписани от предсдтавителите на страните.
От заключението по назначената и изслушана по делото съдебно –
икономическа експертиза, което съдът възприема като добросъвестно и компетентно изготвено се установява, че по
счетоводни данни на Дружество по ЗЗД „С. *** е издал процесните фактури с №,№ **********/15.05.2012г.; **********/05.06.2012г.;
**********/20.06.2012г.;
**********/27.12.2012г. с наименование на услугата – разработка на
софтуер и уеб сайт. По банкова сметка *** „С. Дизайн Студио” са постъпвали преводи на
суми от ответника по фактура № **********/15.05.2012г.
на 18.05.2012г. и на 28.05.2012г. в общ размер на 1500 лева. Към датата на
проверката неизплатената стойност от ответника по процесните фактури е в общ
размер на 12 200 лева с включен ДДС, в това число. На вещото лице не са
предоставени никакви счетоводни документи от ответника, поради което същото не
е отговорило на въпросите във връзка със счетоводното записване на процесните фактури
при последния.
От заключението на съдебно – техническата експертиза, се
установява, че заданието за
изработването на информационната система, одобрено от двете страни е непълно и
описва само най-общите черти на софтуера, но не и конкретните характеристики,
параметри, процедури, начин на работа и програмна логика. Използваната среда за
разработка и система на управление на база данни са съвременни и отговарят на
изискванията за обслужването на голям
брой потребители, а в същото време са безплатни за употреба. Използването на
„облачни” услуги отговаря на съвременните тенденции за съкращаване на разходите
за софтуер и хардуер. Според вещото лице предвид неясното задание и краткото
време за изработване на проекта, както и неговата сложност, има вероятност за
допускане на грешки при изпълнението, но тъй като към момента на изготвяне на
заключението информационната система е спряна и няма достъп до нея, същият не
може да отговори с категоричност дали са допуснати такива.
Безспорно
се установи по делото, че между страните е сключен валидно договор, по силата
на който Дружество по ЗЗД „С. Дизайн Студио” е поел задължение за
изработка на Електронна интернет страница /сайт/ със съответните структури и
характеристики и на Софтуер за цялостно водене на лечебната работа. Ответникът е изпълнил задължението си за плащане
авансово на 1 500 лева. По несъмнен начин се установи, че ищецът е
изпълнил задължението си да изработи уговорените Електронна интернет
страница /сайт/ със съответните структури и характеристики и на Софтуер за
цялостно водене на лечебната работа точно и без да се отклонява от техническото
задание, предоставено от ответника, формулирано в приложение № 1 към договора
от 11.05.2012г.
Установи
се по несъмнен начин, че самото изделие е изпълнено в пълно съответствие с
техническото задание на ответника. Безспорно се установи, че продукта е
предаден на ответника без никакви забележки от негова страна. Предвид на това
съдът намира за недоказано твърдението на ответника, че е налице некачествено
изпълнение на изработеното, доколкото съдебно - техническата експертиза установи,
че изработените продукти отговарят напълно на зададените параметри от
възложителя. Единственият проблем вещото лице вижда в заданието за
изработването на информационната система, одобрено от двете страни, тъй като
същото е непълно и описва само най-общите черти на софтуера, но не и
конкретните характеристики, параметри, процедури, начин на работа и програмна
логика.
Събраните по делото доказателства
установяват по несъмнен начин, че забавата на ищеца е била незначителна -
при уговорен срок за изпълнение 31.05.2012 година, софтуера
е бил
готов и предаден на
ответника на 05.06.2012г., при пробен срок на последния етап 31.07.2012г.
окончателния уеб базиран софтуер е предаден на ответника на 23.07.2012г. Т.е.
налице е малко забавяне в първия етап, но същото не се е отразило на спазването
на окончателния срок, уговорен между страните.
При тези данни съдът
приема за установено, че ищецът е изпълнил задълженията си по договора като е
извършил договорените изработване на Електронна интернет страница
/сайт/ със съответните структури и характеристики и на Софтуер за цялостно
водене на лечебната работа, а ответникът е приел без възражения извършената работа,
който извод се налага от обстоятелството, че ответникът е започнал заплащане на
уговореното възнаграждение и е подисал приемо –
предавателен протокол от 05.06.2012г. и приемо- предавателен протокол от
23.07.2012г., в които не са вписани никакви възражения по отношение на
качеството на продукта или срока на изпълнение. Както се установи по-горе неизплатения
остатък от тази сума възлиза на 12 200 лева. Когато изпълнителят по договора за изработка е изработил поръчаните му изделия точно по техническите изисквания на
възложителя, поръчващият е длъжен да приеме готовата продукция и да заплати за
изработването й уговорената цена./В този смисъл е константната практика на ВКС
- Решение № 318/27.06.1994г. по гр.д. № 177/1994г. на ВКС, Определение №
61/04.02.2009г. по т.д. № 812/2009г., ІІ т.о. на ВКС/.
Предвид
гореизложеното, съдът намира, че предявения иск за главница следва да бъде
уважен в пълен размер.
Следва да се присъди и законната лихва върху главницата от 12 200
лева, считано от завеждане на заявлението в съда на 24.04.2013г. до
окончателното изплащане на сумата, съгласно чл.86 от ЗЗД и петитума на исковата
молба.
Предвид гореизложените
мотиви, съдът намира, че възражението на ответника за прихващане на
задължението му към ищеца до размера на сумата от 3 000 лева, представляваща насрещно вземане
по нетечно изпълнение на сключения договор за изработка от 11.05.2012г., е
неоснователно и недоказано, поради което следва да бъде оставено без уважение.
На основание чл.78
ал.1 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца Х.С.С.
направените по делото разноски за държавна такса и възнаграждение за адвокат и за вещо лице общо в размер на 562 лева, а на ищеца П.В.А. направените по
делото разноски за държавна такса и възнаграждение за адвокат и за вещо лице общо в размер на 612 лева.
Предвид гореизложеното, съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на „АМБУЛАТОРИЯ ЗА ИНДИВИДУАЛНА ПРАКТИКА ЗА ПЪРВИЧНА ПОМОЩ ПО
ДЕНТАЛНА МЕДИЦИНА АЙ ВИ ЕМ” ЕООД, представлявано от И.И.Б, с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр.Стара Загора, бул.
*************
№ ***, ет.***, офис № ***,
че дължи на Х.С.С., с ЕГН **********,*** и П.В.А. с ЕГН **********,*** ******
№ ***, вх.***, ет.****,
ап.*****, със съдебен адрес:*** чрез адвокат В.В. сумата от 12 200 лева за главница по Договор от
23.11.2009г., във връзка с който са издадени фактура
№**********/05.06.2012г.; фактура №**********/20.06.2012г.; фактура
№**********/27.12.2012г., ведно със законната лихва върху главницата от 24.04.2013г.,
както и сумата от 1 044 лева,
представляваща разноски, направени в заповедното производство, ведно със
законната лихва върху сумата от 12 200 лева, считано от 24.04.2013г., за
изпълнението на което парично задължение е издадена в полза на Х.С.С., с п.а. и
П.В.А. с п.а. против „АМБУЛАТОРИЯ ЗА ИНДИВИДУАЛНА ПРАКТИКА ЗА
ПЪРВИЧНА ПОМОЩ ПО ДЕНТАЛНА МЕДИЦИНА АЙ ВИ ЕМ” ЕООД, представлявано от И.И.Б с п.а. заповед № 1239/25.04.2013г. за парично
задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д. №
2061/2013г. по описа на Районен съд гр.Стара Загора.
ОСЪЖДА „АМБУЛАТОРИЯ
ЗА ИНДИВИДУАЛНА ПРАКТИКА ЗА ПЪРВИЧНА ПОМОЩ ПО ДЕНТАЛНА МЕДИЦИНА АЙ ВИ ЕМ” ЕООД,
представлявано от И.И.Б, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр.Стара Загора,
бул.************ № ***, ет.***,
офис № *** ДА ЗАПЛАТИ на Х.С.С., с ЕГН **********,***, със съдебен
адрес:*** чрез адвокат В.В. сумата от 562 лева, представляваща направени
разноски по настоящото дело, съразмерно с уважената част от исковете.
ОСЪЖДА „АМБУЛАТОРИЯ ЗА ИНДИВИДУАЛНА ПРАКТИКА ЗА ПЪРВИЧНА ПОМОЩ ПО
ДЕНТАЛНА МЕДИЦИНА АЙ ВИ ЕМ” ЕООД, представлявано от И.И.Б, с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр.Стара Загора, бул.*************** ****
№ *****, ет.6, офис № *** ДА ЗАПЛАТИ на
П.В.А. с ЕГН **********,*** ************* № ***,
вх.***, ет.***, ап.***,
със съдебен адрес:*** чрез адвокат В.В. сумата от 612
лева, представляваща направени разноски по настоящото дело, съразмерно с
уважената част от исковете.
Решението подлежи на
въззивно обжалване пред Окръжен съд гр.Стара Загора в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
СЪДИЯ :