№ 369
гр. Перник, 31.05.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в закрито заседание на тридесет и първи май през две хиляди
двадесет и втора година в следния състав:
Председател:МЕТОДИ КР. ВЕЛИЧКОВ
Членове:АНТОНИЯ АТ. АТАНАСОВА-
АЛЕКСОВА
КАМЕЛИЯ Г. НЕНКОВА
като разгледа докладваното от АНТОНИЯ АТ. АТАНАСОВА-АЛЕКСОВА
Въззивно гражданско дело № 20221700500061 по описа за 2022 година
Производството е по реда на Глава двадесета „ВЪЗЗИВНО ОБЖАЛВАНЕ”, чл.
258 и сл. от ГПК, образувано по въззивна жалба подадена
ОТ: В.М.У. - Кмет на Община Б., ответник по гр.дело №103/21г. по описа на БРС,
гражданска колегия Адрес: гр.Б., ул.”Е.Г.” №16
СРЕЩУ: РЕШЕНИЕ №145/03.12.2021год. по гр.д.№103/21г., постановено от
Районен съд Перник.
С жалбата първоинстанционното решение се оспорва като неправилно и че
решението е недопустимо и неправилно. Според жалбоподателя, първоинстанционният съд
е приел, че предявеният положителен установителен иск е допустим и като такъв следва да
бъде разгледан, поради наличието на правен интерес, по общия исков ред. В развилото се
пред първоинстанционния съд производство не са били налице индиции за правен интерес.
Жалбоподателят твърди, че със Заявление Вх.№3900-3/14.01.2021 година ПК „Самопомощ“
е поискала информация от община Б. за собствеността на имота-предмет на делото и
изготвения по него отговор, съдържащ се в Писмо изх.№3900-3/1 от 12.03.2021 година не
съдържа данни относно собствеността поради неидентифицирането й, като в съдържанието
на същото не е налице заявяване от страна на Общината на свои вещни права върху имота,
изключващи правата на ищеца, т.е. липсва правен интерес от предявяване на установителен
иск спрямо нея.
Съдът не е обсъдил в решението си представените и приети по делото писмени
доказателства: молба- декларация Вх.№3900-16/14.08.2020 година, в която Общината е
вписала, че за имотите: „сграда с идентификатор №10548.501.150.1, включително и терена
върху който попада сградата няма съставен акт за общинска собственост, актуална скица на
поземления имот №15-455141 от 27.04.2021 година на СГКК-гр. Перник, отразяваща
1
собствеността на терена като неидентифициран собственик, както и приетата и неоспорена
съдебно-техническа експертиза, от която е видно, че община Б. не е собственик на имота-
предмет на делото, не е съставяла акт за общинска собственост, респективно нито оспорва
правото на собственост на ищцовата кооперация, нито заявява собствени претенции върху
имота.
По изложените съображения намира, че за ищцовата кооперация не е бил налице
правен интерес от водене на положителен установителен иск срещу Община Б., за
признаване на установено по отношение на нея, че тя е собственик на процесния имот.
Жалбоподателят счита, че при липса на правен интерес делото е следвало да бъде
прекратено с определение, съответно предявеният положителен установителен иск е
следвало да бъде прекратен поради неговата недопустимост, вместо това
първоинстанционния съд се е произнесъл с решение по съществото на спора, като е
постановил същото срещу ненадлежна страна.
В законноустановения двуседмичен срок по чл. 263, ал. 1 от ГПК въззиваемата
страна е подала отговор на въззивната жалба. При подробно изложени съображения по
съществото на спора моли да бъде потвърдено първоинстанционното решение като
правилно и законосъобразно и бъдат отхвърлени доводите на жалбоподателя.
При извършената по реда на чл. 267, ал. 1, изр. първо ГПК служебна проверка,
съдът установява, че жалбата е допустима (по съдържание е въззивна жалба, подадена
против подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт, в срока по чл. 259 ГПК, от
процесуално легитимирана страна, имаща правен интерес от обжалването) и е
съобразена с изискванията за редовност по чл. 260 и 261 ГПК.
Във въззивната жалба и отговора, страните не са се позовали и не са направили
обосновано и конкретно оплакване за допуснати от първата инстанция нарушения,
изразяващо се в неизготвен, непълен или неточен доклад, неразпределена доказателствена
тежест и недаване на указания по реда на чл. 146, ал. 2 ГПК, поради което за въззивния съд
не възниква задължение да се произнесе служебно, тъй като за допуснати от първата
инстанция процесуални нарушения във връзка с доклада на делото въззивният съд не следи
служебно – чл. 269, изр. 2 ГПК /т. 1 и т. 2 от ТР № 1 от 9.12.2013 г. по тълк. дело № 1/2013 г.
на ОСГТК на ВКС/.
С въззивната жалба и отговора, страните не са поискали събиране на нови
доказателства във въззивното производство за факти, които са от значение за спора и
представляват нововъзникнали или новооткрити обстоятелства по смисъла на чл.266, ал. 2
ГПК, или такива, за чието доказване не е било допуснато от първоинстанционния съд
събирането на доказателства поради процесуални нарушения във връзка с неправилно
тълкуване и прилагане на процесуална норма по допускане на доказателства по смисъла на
чл. 266, ал. 3 ГПК, поради което за въззивния съд не възниква задължение да се произнесе
служебно с определението по чл. 267 ГПК.
Пернишкият окръжен съд, след като прецени направените с жалбата вх.№
277301/04.11.2021год., че жалбата е допустима (по съдържание е въззивна жалба, подадена
против подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт, в срока по чл. 259 ГПК, от
процесуално легитимирана страна, имаща правен интерес от обжалването), съобразена с
изискванията за редовност по чл. 260 и 261 ГПК, счита, че следва да насрочи делото за
разглеждане в открито съдебно заседание за което страните надлежно да бъдат призовани.
Предвид изложеното и на осн. чл.267 от ГПК СЪДЪТ,
ОПРЕДЕЛИ:
2
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 21.07.2022г. от
9.50, за която дата и час да се призоват страните.
ДОКЛАДВА делото, съобразно мотивната част на определението.
Съдът УКАЗВА на страните, когато отсъстват повече от един месец от адреса, който
са съобщил по делото или на който веднъж им е връчено съобщение, че са длъжни да
уведомят съда за новия си адрес. Същото задължение има и законният представител,
попечителят и пълномощникът на страната. Съдът ПРЕДУПРЕЖДАВА страните, че при
неизпълнение на това задължение всички съобщения ще се прилагат към делото и ще се
смятат за редовно връчени.
Съдът ПРИКАНВА страните към постигане на ПОМИРЕНИЕ, като им разяснява,
че ако използват способите за медиация по Закона за медиацията ще направят по-малко
разноски по производството, като ще уредят по-бързо правния спор, предмет на настоящото
съдебно производство. До помирение може да се достигне и по време на процеса, като съдът
може да я одобри ако не противоречи на закона или добрите нрави, като с определение
прекрати съдебното производство. При постигане на помирение, може да се поиска
възстановяване половината от внесената държавна такса – чл. 78, ал. 9 от ГПК.
Съдът НАПЪТВА страните, че ако желаят могат да разрешат спора по доброволен
начин, чрез процедура по медиация, която дава възможност:
да се спести време;
да се намалят разходите по разрешаването на спора;
до бъде договорено от страните решение на спора, което максимално да удовлетворява
интересите и на двете страни;
да подобрите отношенията между страните, ако са важни за тях или се налага да
продължат.
запазите имиджа и тайните си;
обичайно се изпълнява доброволно;
запазят имиджа и тайните си;
за да започнете медиация, няма значение на каква фаза е делото.
медиация можете да проведете както на първа, така и на втора инстанция.
За да поискате започването на медиация е достатъчно да се свържете с координатор
на Центъра за спогодби и медиация към Окръжен съд - Перник и Районен съд – Перник.
ДА СЕ ВРЪЧИ на страните препис от настоящото определение за насрочване,
ведно с обективирания в него доклад по делото.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3