№ 105
гр. Габрово, 15.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ГАБРОВО в публично заседание на двадесет и пети
юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Зорница В. П.а Ставрева
при участието на секретаря Виолина Т. Тодорова
като разгледа докладваното от Зорница В. П.а Ставрева Административно
наказателно дело № 20254210200379 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба на И. С. Т. от гр.
Габрово против Наказателно постановление № ********** от 05.09.2024г. издадено от
Директора на РДГ В. Търново.
В жалбата се твърди, че наказателното постановление е неправилно,
незаконосъобразно, издадено при допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила.Твърди се, че не е налице твърдяното нарушение. Наказателното постановление
било издадено при непълна и неправилно възприета фактическа обстановка. В
наказателното постановление липсвала конкретна преценка за маловажност по смисъла на
чл. 28 от ЗАНН.
Претендира се отмяна на наказателното постановление.
В проведеното съдебно заседание процесуалният представител на жалбоподателя
поддържа жалбата.
Процесуалният представител на наказващия орган – Директора на РДГ В. Търново
оспорва жалбата, счита същата за неоснователна и моли, като такава да бъде оставена без
уважение, а обжалваното наказателно постановление, като правилно и законосъобразно да
бъде изцяло потвърдено.
Съдът, като взе предвид жалбата и наведените в нея доводи, намери за установено
следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок е и процесуално допустима. Разгледана
по същество е основателна.
По делото се събраха доказателства от съвкупната преценка на които съдът намери за
1
установена следната фактическа обстановка:
На 08.02.2024г. свидетелите В. Ц., Т. Г., Ц. С., служители на РДГ Велико Търново, в
присъствието на свидетеля Красимир Коев, служител към месец февруари 2024г. в ТП ДГС
Габрово извършили проверка на място в имот № 14218.296.35, попадащ в отдел 295,
подотдел „л“, землище Габрово, община Габрово – частна горска територия. В хода на
проверката установили, че на 01.08.2024г. И. Т. изготвил технологичен план за добив на
дървесина, като в т. III „Технологични указания“, 5.“Изграждане и ремонт на временни
извозни горски пътища“, 5.1.“Тракторни“ предвижда просветляване на съществуващите
извозни пътища от опасно надвиснали дървата, което представлява техническа сеч по
смисъла на чл. 36 ал.1 т.7 от Наредба № 8 от 05.08.20211г. за сечите в горите, в нарушение
на одобрената горскостопанска програма за имота, утвърдена със Заповед № РД08-
411/14.07.2023г. на Директора на РДГ Велико Търново за провеждане на възобновителна сеч,
осеменителна фаза на краткосрочно-постепенна сеч с интензивност 30%.
За констатациите в хода на проверката е изготвен Констативен протокол от
09.02.2024г.
Срещу И. Т. на 05.03.2024г. е съставен АУАН за нарушение на чл. 257 ал.1 т.2 от ЗГ
във вр. с чл. 53 ал.2 т.1,2,3,4,5,6,7 във вр. с чл. 36 ал.1 т.7 от Наредба № 8 от 05.08.2011г. за
сечите в горите. Съставеният АУАН е надлежно връчен и подписан.
Въз основа съставения АУАН е издадено Наказателно постановление № **********
от 05.09.2024г. от Директора на РДГ Велико Търново, с което на И. С. Т. , лесовъд на частна
практика, за нарушение на чл. 257 ал.1 т.2 от ЗГ във р. с чл. 53 ал.2 във вр. с чл. 36 ал.1 т.7 от
Наредба № 8 от 11.08.2011г. за сечите в горите му е наложено административно наказание
глоба в размер на 300 лева на основание чл. 257 ал.1 т.2 от ЗГ.
По делото са изслушани показанията на свидетелите участвали в извършената
проверка, както и показанията на свидетелите И.Л., частен лесовъд извършил маркирацията
на насажденията в проверяваният имот и Н.Т., управител на дружеството стопанисващ
имота, в който е извършена проверката.
Приложени са писмени доказателства.
Съдът преди да пристъпи към обсъждане на въпросите осъществено ли е описаното в
наказателното постановление административно нарушение и съответно да съпостави
фактически установеното действие или бездействие на жалбоподателя със съответната
законова норма, регламентираща същото, като административно нарушение, при
извършената служебна проверка, констатира допуснато съществено нарушение на
процесуалните правила, което само по себе си е достатъчно за отмяна на обжалваното
наказателно постановление.
Същественото при административно-наказателното производство е да се установи
има ли извършено деяние, което да представлява административно нарушение, дали това
деяние е извършено от лицето, посочено в акта и наказателното постановление и дали е
извършено от него виновно.
2
Не по-малко важно е извършеното деяние да бъде описано ясно, пълно и обективно в
акта и в наказателното постановление, както и да бъде правилно квалифицирано, така че да
се осигури възможност на виновното лице да разбере в извършването на кое конкретно
нарушение е обвинено, за да може да организира пълноценно своята защита.
Индивидуализацията и конкретизацията от фактическа и правна страна на
нарушението, представляват действия по извършване на преценка досежно наличието на
материалните и процесуалните предпоставки за реализиране на административно-
наказателната отговорност и съответно на нейното съдържание, които действия са
последващи открИ.ето на нарушението и представляват част от дейността по установяването
на административните нарушения и налагането на административни наказания.
В случая още при започването на административно наказателното производство със
съставянето на акта е допуснато съществено процесуално нарушение, състоящо се в липса
на пълно, точно и ясно описание на констатираното нарушение и законовите норми, която са
нарушени.
Актосъставителят е посочил като нарушена законово норма, разпоредбата на чл. 36
ал.1 т.7 във вр. с чл. 53 ал.2 т.1,2,3,4,5,6,7 от Наредба № 8 от 05.08.2011г. за сечите в горите.
Чл. 36 ал.1 т.7 от Наредбата, регламентира, че техническа сеч в горите се провежда за
просветляване на трайни горски пътища.
Чл. 53 ал.2 от Наредбата /в редакция към датата на нарушението/ съдържа седем
точки, като е посочено, че в технологичния план се определят: 1.техниката и технологията
за извършване на сечта и извоза на дървесината; 2. местоположението на временните горски
складове; 3. средствата и методите на безопасност за изпълнение на основните
технологични операции; 4. мерките за опазване на оставащите на корен дървета, подраста,
младиняка и почвата; 5. схемата на съществуващите и проектираните извозни пътища,
технологични просеки и трасета за въжени линии; 6. допустимата широчина на
проектираните извозни пътища, технологични просеки и трасета за въжени линии и
разстоянията между тях; 7. начинът на почистване на сечището.
Видно е, че не всички изброени точки на алинея 2 на чл. 53 се отнасят към чл. 36 ал. 1
т. 7 от Наредбата и остава неясно тяхното посочване, като нарушени.
Съдът констатира наличие на неясно формулирано описание нарушението и
съответно на законовата норма, която наказващият орган приема за нарушена. Неясно как
актосъставителя е съотнесъл описано от него нарушение към всички изброени точки от 1 до
7 включително в чл. 53 ал.2 от Наредбата.
Това нарушение не е санирано с издаването на Наказателното постановление, като
наказващият орган е имал все пак възможност да посочи ясно нарушената законова норма,
която смята за относима към даденото описание на нарушението, но това не е било сторено.
Наказващият орган при издаването на наказателното постановление е посочил
изцяло алинея 2 на чл. 53 от Наредбата без да държи сметка за наличието на 7 отделни точки
в нея, касаещи различни нарушения, изпълващи различни фактически състави, и отново е
3
довел до неяснота коя е нарушената законова норма.
Неспазването от страна на административно наказващия орган на изискванията на чл.
57 от ЗАНН в издаденото наказателно постановление да бъде посочено описание на
нарушението, датата и мястото, където е извършено, и обстоятелствата при които е
извършено административното нарушение, на законните разпоредби, които са били
нарушени, доказателствата потвърждаващи извършеното административно нарушение,
както и санкционната норма, по начин по който да не съществува неяснота относно
нарушението за което ангажирана отговорността на нарушителя, води до ограничаване
правото на защита на жалбоподателя. Също така прави невъзможно и упражняването на
съдебен контрол за законосъобразност на обжалваното наказателно постановление,
доколкото съдът в производството по реда на чл. 59-63 от ЗАНН следва да установи
осъществено ли е описаното в наказателното постановление административно нарушение и
съответно съпостави фактически установеното действие или бездействие на жалбоподателя
със съответната законова норма, регламентираща същото, като административно нарушение.
Допуснатото нарушение е съществено, не може да бъде преодоляно по реда на чл. 53 ал.2 от
ЗАНН и засяга правото на защита на нарушителя, което следва да бъде гарантирано във
всички стадии на производството.
С оглед констатираното нарушение, което е абсолютно основание за отмяна на
наказателното постановление, не следва да се обсъждат въпросите касаещи по същество
наличието или не на извършване на административно нарушение. Тези въпроси следва да
бъдат обсъждани само при законосъобразно протекъл процес на административно наказване.
По изложените съображения съдът счете наказателното постановление за неправилно
и незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено.
На основание чл. 63 д ал.1 от ЗАНН страните имат право на присъждане на разноски
по делото.
Искане в подобна насока е отправено от процесуалният представител на
жалбоподателя. Видно от представения договор за правна защита и съдействие на адвокат Р.
Николов е било заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 300 лева, което е в размер
под минимално предвидения от Наредбата за възнаграждения за адвокатска работа, и
съобразно основателността на жалбата, издателят на незаконосъобразното наказателно
постановление следва да понесе и отговорността за направените от жалбоподателя разноски.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № ********** от 05.09.2024г. издадено от
Директора на Регионална дирекция по горите Велико Търново, с което на И. С. Т. от гр.
Габрово, ЕГН ********** е наложена глоба в размер на 300 лева, на осн. чл. 257 ал.1 т.2 от
Закона за горите, като неправилно и незаконосъобразно
ОСЪЖДА Регионална дирекция по горите Велико Търново да заплати на, И. С. Т. от
4
гр. Габрово, ЕГН ********** сума в размер на 300 лева представляваща направени по
делото разноски за адвокатско възнаграждение, на основание чл. 63 д ал.1 от ЗАНН
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд Габрово в 14 дневен
срок от получаване на съобщението, че същото е изготвено.
Съдия при Районен съд – Габрово: _______________________
5