Р Е Ш Е Н И
Е
гр. София, 20.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, II Е въззивен състав, в публичното съдебно заседание на осемнадесети
ноември две хиляди двадесет и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАНКА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: П. САНТИРОВ
мл. с. ЯНА ВЛАДИМИРОВА
при участието на секретаря Елеонора Георгиева, като
разгледа докладваното от съдия Иванова гр. д. № 6783 по описа за 2020 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 -
чл.273 от ГПК.
С решение № 73969 от 23.03.2020 г.,
постановено по гр. д. № 47779/2019 г. по описа на СРС, ІІ ГО, 156 състав, З. „Д.Ж.И
З.“ АД е осъден да заплати на „ДЗИ – ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД, на основание чл.411 КЗ, сумата от 935, 01 лв., представляваща регресно вземане и обичайни
ликвидационни разходи по застрахователна преписка (именувана „щета“) №
44012131903717 за ПТП от 06.02.2019 г., около 00:55 ч., лек автомобил „ВАЗ
2107“, рег. № ********, се движи по „***********водачът предприема маневра за
изпреварване, като удря извършващия пред
него маневра ляв завой, лек автомобил „Ситроен Ц3“, рег. №********, по който са нанесени следните
вреди – облицовка на предна броня, лайсна предна броня лява, калник преден ляв,
подкалник PVС преден ляв, фар ляв, джанта лята предна лява, конзола калник
преден ляв, основа преден лява калник шенкел преден ляв, накрайник преден ляв,
ведно със законната лихва от 16.08.2019 г. (датата на подаване на исковата
молба) до окончателното плащане. Ответникът е осъден да заплати на ищеца, на
основание чл.78, ал.1 ГПК, сумата от 440 лв., представляваща деловодни разноски
и юрисконсултско възнаграждение.
Срещу постановеното решение е
депозирана въззивна жалба от ответника З. „Д.Ж.И З.“ АД, с която го обжалва
изцяло. Излага съображения, че обжалваното решение е необосновано и неправилно,
постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон. Необсновано
решаващият съд е приел липса на съпричиняване от водача на лекия автомобил
марка „Ситроен“, модел С 3, рег. №********, въпреки ангажираните по делото
доказателства за това. От свидетелските
показания счита, че е установено, че посоченият водач е предприел маневра „ляв
завой“ към крайпътна територия –
паркинг, без да пропусне пътните превозни средства, движещи се по пътя, който той напуска и без
да се убеди, че няма да създаде опасност за участниците в движението, които се
движат след него и без да се съобразява с тяхното положение, посока и скорост
на движение, в нарушение на чл.37, ал.2 ЗДвП.
Счита, че това обстоятелство се установява и от заключението на вещото
лице по изслушаната автотехническа експертиза.
Поддържа, че неправилно решаващият съд е възприел изцяло показанията на водача
на посочения автомобил и не е кредитирал показанията на свидетеля В.В.без да са
изложени конкретни мотиви за това. От ангажираните по делото доказателства се
установява съпричиняване от 75 %. По
делото не е доказано дали ремонтът е извършен оригинални части или от
алтернативни доставчици. Ищецът не е доказал, че към датата на ПТП лекият
автомобил марка „Ситроен“, модел С 3 е в
период на гаранционно обслужване на, същият е трябвало да се ремонтира с
оригинални части и по цени на труда на официален сервиз. Тъй като първоначалната регистрация на
автомобила е през 2005 г., към датата на ПТП същият е бил на 13 години, 6
месеца и 11 дни. С оглед на това не е било необходимо да се ремонтира в
официален сервиз на марка „Ситроен“. Моли съда да отмени обжалваното решение и
да отхвърли предявения иск, а в условията на евентуалност – да намали размера
на дължимото застрахователно обезщетение. Претендира сторените по делото
разноски.
В срока по чл.263, ал.1 ГПК е
депозиран писмен отговор на въззивната жалба от ищеца „Д.З.“ АД, с който я
оспорва. Излага съображения, че обжалваното решение е правилно и
законосъобразно. Съгласно представения по делото двустранно подписан
констативен протокол ПТП е настъпило по вина на водача В.В., който е предприел
маневра изпреварване и е ударил завиващият наляво пред него лек автомобил марка
„Ситроен“, модел С 3. Същият изрично е удостоверил в посочения протокол, че е
виновен за настъпилото ПТП. С обжалваното решение СРС е обсъдил ангажираните по
делото доказателства, като е изложил мотиви във връзка с показанията на
свидетеля В., оценил е същите като непоследователни, нелогични и в контрадикция
с останалите доказателства по делото моли съда да потвърди обжалваното решение,
като му присъди сторените по делото разноски. Прави възражение за прекомерност
на адвокатското възнаграждение.
Съдът, след като прецени събраните
по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на
чл.12 ГПК и чл.235, ал.2 ГПК, намира следното:
СРС е сезиран с иск с правно
основание чл.411 КЗ. Ищецът твърди, че на 06.02.2019 г., около 00.55 ч., в гр.
София, на ул. „******река“, е реализирано ПТП между лек автомобил марка
„Ситроен“, модел С 3, рег. №********, собственост на Л.Г.и управляван от К.С.и
„ВАЗ“, рег. № ********, собственост на О.В.Г.и управляван от В.В.. Съгласно съставения двустранен констативен
протокол за ПТП причина за настъпването му е поведението на водача В.В., който
е предприел маневра по изпреварване, като ударил завиващия наляво пред него лек
автомобил марка „Ситроен“, модел С 3. Към датата на ПТП посоченият автомобил е
застрахован при ищеца по застраховка „Каско +“ със срок на действие от 11.00 ч.
на 07.09.20178 г. до 23.59 ч. на 06.09.2019 г.
във връзка с депозираната от К.С.претенция за заплащане на
застрахователно обезщетение е бил извършен оглед на автомобила и е определена
калкулация по претенцията на стойност 920, 01 лв. с възлагателно писмо от
21.02.2019 г. ищецът е възложил ремонт на застрахования при него лек автомобил
в „А.“ АД. Съгласно ликвидационен акт от 03.05.2019 г. ищецът е одобрил сумата
от 920, 01 лв., която е била заплатена на доверения сервиз. За лекия автомобил марка ВАЗ е налице валидно
сключена застраховка „Гражданска отговорност“ с ответника. Отправил искане за
заплащане на сумата от 920, 01 лв. – изплатено застрахователно обезщетение и 15
лв. – ликвидационни разноски. С писмо от 10.06.2019 г. ответникът е отказал да
заплати претендираната сума. Моли съда за постанови решение, с което да осъди
ответника да му заплати сумата от 935, 01 лв. – изплатено застрахователно
обезщетение и ликвидационни разноски във
връзка с горепосоченото ПТП, ведно със законната лихва, считано от момента на
завеждане на делото до окончателното
изплащане.
С постъпилия в срока по чл.131 ГПК
писмен отговор на исковата молба ответникът оспорва предявения иск. Счита, че
настъпилото ПТП съставлява случайно деяние, тъй като водачът на лекия автомобил
ВАЗ не е могъл, нито е бил длъжен да предвиди, че на ул. „******река“,
изпреварваното МПС ще направи ляв завой към крайпътна територия и няма да
пропусне пътните превозни средства, движещи се по пътя, който напуска и без да
съобрази тяхното положение, посока и скорост на движение. Счита, че посоченият
водач не е могъл и не е бил длъжен да предвиди обществено опасните последици,
тъй като ПТП е било технически непредотвратимо. Признава съществуването на
валидно застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност“,
действала към датата на ПТП, както и наличието на застраховка „Каско +“,
сключена между ищеца и собственика на автомобил марка „Ситроен“, модел С 3.
Оспорва механизма на ПТП и вината на водача В. за настъпването на ПТП. Оспорва
претендираните вреди на застрахования при ищеца автомобил. Оспорва причинно –
следствената връзка между вредите в предна лява част на лекия автомобил марка
„Ситроен“, модел С 3. Позовава се на съпричиняване от страна на водача К.С.. ,
който е предприел ляв завой към крайпътна територия, без да се убеди, че няма
да създаде опасност за участниците в движението, които се движат след него и
без да се съобрази с тяхното положение, посока и скорост на движение. Така с
поведението си е допринесъл за настъпване на ПТП. Счита, че вложените в ремонта
на увредения автомобил труд, материали и резервни части са прекомерно завишени
и ремонтът е могъл да бъде извършен на по – ниска цена. Моли съда да постанови
решение, с което да отхвърли предявения иск, като му присъди сторените по
делото разноски.
На 07.09.2017 г. между ищеца и Л.С.Г.е
сключен застрахователен договор по застраховка „Каско +“ за лек автомобил марка
„ДСитроен“, модел С 3, рег. №********. Срокът на действие на договора е от
11.00 ч. на 07.09.2018 г. до 23.59 ч. на 06.09.2019 г. Уговорената
застрахователна сума е 4 100 лв., а застрахователна премия възлиза на 114,
75 лв., платима разсрочено.
Видно от представения по делото
двустранен констативен протокол за ПТП на 06.02.2019 г., в 00.55 ч., в гр.
София, на ул. „************, е настъпило ПТП с участието на лек автомобил марка
ВАЗ 2017 г., рег. № ********, управляван от В.В.и лек автомобил марка
„Ситроен“, модел С 3, рег. №********, управляван от К.С.. В протокола е съставена схема на ПТП,
съгласно която инцидентът е настъпил при предприето изпреварване от страна на
първото МПС на второто МПС, който е извършвало маневра „ляв завой“. В протокола
са удостоверени причинените на двете МПС щети. За лекия автомобил марка
„Ситроен“, модел С 3 е посочено, че има видими щети на ляв калник, предни гуми,
предна броня. Удостоверено е също така, че лекия автомобил марка „ВАЗ 2017 е
представена застрахователна полица за сключена застраховка „Гражданска
отговорност“ с ответното дружество, със срок на валидност от 17.09.2018 г. до
16.09.2019 г. В протокола като забележка е вписано изявление от водача В.В.„виновен
съм за ПТП“.
На 06.02.2019 г. Г.С.Г.е депозирал
уведомление за щета № 44012310-3717 по полица 44011821313764 Каско +, в
качеството му на собственик на лек автомобил марка „Ситроен“, модел С 3, лрег.
№********. Застрахователното събитие е
описано по следния начин – при движение по ул. „Слатинска“ водачът К.А.С.решил направи разрешен ляв завой към паркинг
пространство пред блок. При самия завой бил изпреварен отляво от друго МПС, в
следствие на което се реализирало ПТП.
По делото е представено обяснение от
06.02.2019 г. от К.А.С.до застрахователя, в което е заявил, че се е движил по
ул. „******река, решил да направи разрешен ляв завой към паркинг,
непосредствено пред блок. При извършване на завоя бил изпреварен от ляво от
автомобил рег. № ********, в резултат на което възникнало ПТП, без пострадали и
с материални щети по двете МПС. Пояснено
е, че при завеждане на щетата в колцентъра не е сигурен дали не е посочил като
датата на инцидента 05.02.2019 г. Реалната дата на инцидента е 06.02.2019 г., в
00, 55 ч. Установил, че автомобилът е негоден за движение, защото имал нанесени
щети по окачването и джантата. Същите обстоятелства са заявени от водача на
лекия автомобил марка „Ситроен“, модел С 3, в представеното по делото
Приложение № 1 от 06.02.2019 г.
Видно от представената по делото
калкулация по претенция 44012131903717/06.02.2019 г., съставена на 09.04.2019
г., определената от ищцовото дружество обща сума по претенцията възлиза на 920,
01 лв.
С възлагателно писмо изх. №
15647/21.02.2019 г. лекият автомобил
марка „Ситроен“, модел С 3, рег. №********, е предаден на Автосервиз „А.“ АД за
извършване на ремонт, съгласно условията на договора за автосервизно обслужване и допълнително
приложена калкулация от 06.02.2019 г.
По делото е представена справка от
извършена проверка за сключена застраховка „Гражданска отговорност“ към
06.02.2019 г. за лек автомобил рег. № ********, съгласно която автомобилът е
застрахован при ответника за периода 22.09.2018 г. – 22.09.2019 г. Представена
е и застрахователна полица.
Видно от представената по делото
фактура № ********* от 28.03.2019 г., издадена от „А.“ АД стойността на ремонта
на лек автомобил марка „Ситроен“, модел С 3, рег. №********, възлиза на 920, 02
лв.
Съгласно ликвидационен акт от
03.05.2019 г. стойността на изплатеното обезщетение във връзка с настъпилото на
06.02.2019 г. застрахователно събитие възлиза на 920, 01 лв.
Видно от представеното нареждане за
групово плащане ищецът е превел по банков път на „А.“ АД на 16.05.2019 г.
сумата от 920, 01 лв. във връзка с процесната щета.
Ищецът е изпратил регресна покана до
ответника за сумата от 935, 01 лв., от която: 920, 01 лв. – изплатено застрахователно
обезщетение във връзка с процесното ПТП, както и 15 лв. – ликвидационни
разноски.
С писмо от 10.06.2019 г. ответникът
е уведомил ищеца, че не са налице достатъчно данни за вина на водача на МПС
рег. № ******** – В.В., поради което не е налице основание за ангажиране на
отговорността им.
От
заключението на вещото лице инж. Й.Д.Й.по изслушаната пред СРС автотехническа експертиза
се установява, че на 06.02.2019 г., около 00.55 ч. е настъпило ПТП с участието
на лек автомобил марка ВАЗ 2017 г., рег. № ********, който се движи по ул. „******река“
и пред бл.10, водачът предприема маневра
за изпреварване, като реализира ПТП с извършващия пред него маневра „ляв завой“
лек автомобил марка „Ситроен“, модел С 3, рег. №********. Вещото лице приема, че уврежданията по лекия
автомобил марка „Ситроен“, модел С 3, се намират в пряка причинно – следствена
връзка с настъпилото на 06.02.2019 г. произшествие. Лекият автомобил марка ВАЗ 2016 г. се е
движил по ул. „******река“, като водачът е предприел маневра изпреварване.
Водачът на лекия автомобил марка „Ситроен“, модел С 3 непосредствено преди
настъпването на произшествието е предприел маневра „завой наляво“. Първоначалното съприкосновение е между предна
лява част на лек автомобил марка ВАЗ 2017 г. и предна лява част на лек
автомобил марка „Ситроен“, модел С 3. Вещото лице не може да определи какъв е
бил ъгълът на съприкосновение между двете МПС.
Вещото лице приема, че предотвратимостта на произшествието се намира в
пряка и функционална зависимост от скоростта на движение на двамата участници в
момента на удара и от разстоянието между превозните средства в момента на
възникване на опасността. По тази причина е невъзможно да се определи дали
водачът на лекия автомобил марка „Ситроен“, модел С 3, е имал възможност да предотврати удара чрез аварийно
задействане на спирачната уредба или спасителна маневра. По делото липсват данни за
последователността, в която всеки един от водачите е предприел отклонение
наляво и моментът, в който са предприети двете маневри. Липсват данни и за
скоростите на превозните средства, поради което вещото лице не може да определи
и тяхното взаимно разположение. Стойността за възстановяване на лек автомобил
марка „Ситроен“, модел С 3, към датата на ПТП възлиза на 1 137, 47
лв. вещото лице приема, че всички
детайли, описани от застрахователя със степен „подмяна“ е било необходимо да
бъдат заменени с нови, тъй като тяхното възстановяване е технологично
невъзможно.
При
изслушването му вещото лице е пояснило, че в двустранните констативни протоколи
обикновено не се отразяват всички увреждания, а само някои от тях. В случая в
двустранния протокол не е описано увреждането на левия фар. Към момента на
изготвяне на заключението е нямало данни за такова увреждане.
От
показанията на разпитания пред СРС свидетел
В. О.В. се установява, че си спомнял за настъпилото на 06.02. ПТП в гр.
София. Той излизал от моста на Слатина, автомобилът, с който се сблъскал, стоял
на аварийни светлини. Предприел изпреварване и в този момент той завил наляво.
Искал да влезе на паркинга, но стоял на аварийни светлини. Времето било влажно, нямал точен спомен.
Пътното платно било с две ленти. Той се движил с 40-50 км/ч. Обадили се на
полицията. Дошли полицаи и казали, че той бил виновен, без да видят какво е
станало и как е станало. Неговият автомобил имал увреждане по преден калник,
предна дясна врата и малко към задната врата, прагът. Цялата предница била
разбита, тъй като ударът бил в страничната гума. Неговият автомобил бил ударен
в предницата на другия автомобил. Той имал увреждане по бронята, гумата,
калникът. Подписали двустранен констативен протокол. След предявяване на
представения по делото констативен протокол свидетелят е заявил, че е подписал
този протокол.
Във връзка
с разпита на свидетеля В. пред СРС е допусната допълнителна автотехническа
експертиза. От експертното заключение се установява, че към момента на потеглянето водачът на лекия
автомобил модел „Ситроен“ е имал възможност да забележи приближаващият лек
автомобил ВАЗ и да не предприема маневра за отклонение наляво. Лекият автомобил марка „Ситроен“ се е намирал
в дясна пътна лента, вследствие на което водачът на лекия автомобил ВАЗ е
предприел маневра заобикаляне. Ако водачът на лек автомобил „Ситроен“ не беше
предприел маневра за отклонение наляво, траекториите на двете превозни средства
нямаше да се пресекат и удар между тях нямаше да настъпи. Вещото лице приема,
че разположението на лек автомобил марка „Ситроен“ – в дясното платно и с
включени аварийни светлини, е било безопасно. Преди да предприеме маневрата за
завой наляво, водачът на лек автомобил марка „Ситроен“, модел С 3 е имал възможност
да забележи в огледалата за обратно виждане приближаващия зад него автомобил
ВАЗ и да не предприеме маневра за отклоняване на ляво. Вещото лице е посочило,
че допълнителното заключение е изготвено въз основа на свидетелските показания
на свидетеля В..
От
показанията на разпитания пред СРС свидетел
К.А.С.се установява, че си спомня за настъпилото на 06.02.2019 г. ПТП,
около 01 ч-. през нощта. Прибирал се в дома си. Не можал да паркира пред блока
и трябвало да паркира отстрани. Излязъл на пътя, застанал в посоката, в която
трябвало да се движи, преместил се малко по – напред, пуснал мигач и тръгнал да
завива наляво, при което автомобилът, който бил зад него се опитал да го
изпревари, при което го ударил от ляво. Обадили се на тел. 112. Изпратили
патрул на КАТ. Като обяснили какво се е случило, казали, че вина за ПТП носи
водачът, който се е движил отзад.
Получените увреждания на управлявания от него автомобил били: преден
калник, фар, джанта – предна, лява, имало проблем с окачването. Преди да пусне
мигач свидетелят не е видял другия автомобил – нито го чул, нито видял
светлини. Пътният участък бил сух, било тъмно. Преди инцидента свидетелят се
намирал в неговото платно за движение, с пуснат мигач за завой наляво, не е
пресичал насрещното платно. Бил спрял, тъкмо потеглял, бил в сключен мигач. Не
си спомня какво е посочил другия водач като причина за изпреварването. Той бил
спрял в неговото платно за движение и предприел завиване наляво. Уведомили
органите на КАТ. Получените увреждания били в преден ляв калник, предна броня,
джанта и фар, а по другия автомобил – имало поражения в дясно – десен калник,
предна дясна врата, спукана гума, тъй като автомобилът излязъл от пътното
платно и се качил на тротоара. След
инцидента свидетелят спрял на място, слязъл от автомобила. Провер разговор с
другия участник в ПТП и решили да се обадят на тел. 112, за да се прецени чия е
вината за инцидента. Дошли органите КАТ
и решили да попълнят протокол и не са написали акт за виновния за ПТП.
След провеждане
на разпита на свидетеля С. е изслушано вещото лице Й.. Вещото лице е пояснило,
че ако водачът на автомобил марка „Ситроен“, модел С 3, не е предприел маневра
за завиване на ляво, траекториите на двете превозни средства нямало да се засекат,
съответно нямало да настъпи удар. От техническа гледна точка удар между две
превозни средства винаги е функция на движението и на двете превозни средства.
Ударът настъпва вследствие на движението и на двете превозни средства.
Във връзка
с издадено съдебно удостоверение на жалбоподателя във въззивното производство е
приета като доказателство проект за организация на движението на ул. „******река“,
разположение на светофарната уредба, фази за преминаване през кръстовището и
циклограма за локален твърд режим на работа на светофарна уредба на кръстовище
ул. „Гео Милев“, ул. „******река“, ул. Владово“.
С оглед
събраните материали във въззивното производство, е допуснато изслушването на
авто – техническа експертиза. От заключението на вещото лице инж. Ж.Х.Е. се
установява, че процесното ПТП е
настъпило на 06.02.2019 г., около 00.55 ч., на ул. „******река“, пред бл.10, между лек автомобил
ВАЗ 2017, рег. № ******** и лек автомобил марка „Ситроен“, модел С 3, рег. №********. Лекият автомобил ВАЗ се е движил в посока от
ул. „Боян Магесник“ към ул. „Гео Милев“,
като наближавайки бл.10, предприема изпреварване на намиращият се пред него лек автомобил марка „Ситроен“,
модел С 3, По същото време водачът на лекия автомобил марка „Ситроен“,
предприема завой наляво. Ударът между двата автомобила настъпил върху лентата
за насрещно движение. Вертикалната пътна
маркировка в района преди мястото на
удара е Т-образно кръстовище до бл.10. непосредствено след това кръстовище е
предвиден по проекта знак А 18 „Пешеходна пътека“. Към настоящия момент този
знак е комбиниран със знак В 26 „Забранено е движение със скорост, по - висока от означената“ – в
случая 30 км/ч. На представения по
делото проект не е обозначена хоризонталната пътна маркировка. На схемата към двустранния протокол също не е отразена хоризонталната
маркировка. От сателитната снимка се
вижда, че пътното платно на ул. „******река“ е предназначено за движение в
двете посоки, като за всяка посока има по една лента за движение с еднаква
ширина (вероятно по 3, 5 м.), отделени една от друга с пътна маркировка М 1. В
района на ПТП, на Т-образното кръстовище, тази линия преминава М3 Вещото лице
приема, че технически правилната маневра от страна на водача на лек автомобил марка
„Ситроен“, модел С 3, ако е подал ляв мигач и водачът се е уверил, че с
изпълнение на маневрата няма да застраши
другите участници в движението.
Ако водачът на посочения автомобил е подал ляв мигач и е потеглил в
момент, когато лек автомобил ВАЗ е бил зад него, водът на последния е
следвало да се съобрази с това и да не
предприема изпреварване. На мястото на процесното ПТП е разрешен ляв завой –
пътната маркировка М1 се прекъсва в зоната на Т-образното кръстовище. Вещото лице приема, че от техническа гледна
точка, ако водачът на лекия автомобил
марка „Ситроен“ е изпълнил горното, той не е допринесъл за настъпване на
процесното ПТП. Водачът на лекия
автомобил ВАЗ, дори да е предприел изпреварване, е следвало да се съобрази с
предния автомобил, да бъде внимателен и е следвало да намали скоростта и за
пропусне лекия автомобил марка „Ситроен“, забелязвайки го, че тръгва за завива.
При
изслушването му вещото лице е пояснило, че трябва да се изключат аварийните
светлини, за да се включи мигачът. Не е възможно едновременно да са включени
аварийни светлини и мигач.
Съдът
изцяло възприема експертното заключение, като задълбочено обосновано и
компетентно дадено. Вещото лице е съобразило релевантните за предмета на
експретизата материали. Експертното заключение кореспондира с останалите
събрани по делото доказателства и не са ангажирани, такива, които да
разколебават доказателствената му стойност.
При така установената фактическа
обстановка, съдът приема от правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК, изхожда от легитимирана страна, като същата е процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Съгласно нормата на чл.269 ГПК съдът се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му
част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
При извършена служебна проверка въззивният съд
установи, че обжалваното съдебно решение е валидно, като същото е процесуално
допустимо.
Страните не спорят, а и от събраните по делото
доказателства се установява, че между ищеца и Л.С.Г.е сключен застрахователен договор за
застраховка „Каско +“, с обект на застрахователното покритие лек автомобил
марка „Ситроен“, модел С 3, рег. №********.
През време на действието му – 06.02.2019
г. и в рамките на покритите рискове застрахованият автомобил е увреден
вследствие на ПТП, настъпило с участието на лек автомобил марка „ВАЗ 2017“, рег. № ********.
Спори се
между страните в производството относно причината за настъпилото ПТП.
От
ангажираните в първоинстанционното и настоящото производство доказателства се
установи, че настъпилото на 06.02.2019 г. ПТП е при едновременно извършване на
маневра „завой наляво“ от водача на лекия автомобил марка „Ситроен“, модел С 3
и маневра „изпреварване“ от страна на лекия автомобил марка ВАЗ 2017.
От
показанията на свидетеля К.С.се установи, че преди да предприеме маневра „завой
наляво“ е дал сигнал (мигач).
Свидетелят
В. е дал показания, че при предприемане на маневрата „изпреварване“ водачът на
лекия автомобил марка „Ситроен“, модел С 3, е бил на аварийни светлини. Показанията
на свидетеля В. – водач на лекия автомобил марка ВАЗ 2017 г. са фрагментарни,
откъслечни и не се подкрепят от останалите ангажирани по делото доказателства.
Неоснователно е оплакването на жалбоподателя, че решаващият съд не е изложил
съображения във връзка с доказателствената стойност на показанията на свидетеля
В.. Решаващият съд е обсъдил същите, като е съобразил изискванията на чл.172 ГПК, както и е преценил останалите ангажирани по делото доказателства в тяхната
съвкупност. Свидетелят В. изрично е удостоверил в съставения протокол за ПТП,
че виновен за настъпилото ПТП. В обратната насока са ангажираните по делото
показания на посочения свидетел. Липсват обаче други доказателства, които да
кореспондират с показанията на свидетеля В., че водачът на лекия автомобил
марка „Ситроен“, модел С 3 е предприел маневра „завой наляво“ едва след като
той е предприел маневра „изпреварване“ и без подаване на сигнал (мигач). Ето
защо обосновано решаващият съд не е кредитирал показанията на свидетеля В. в
тази им част. Доколкото допълнителната авто – техническа експертиза на вещото
лице Й. е изготвена въз основа на показанията на свидетеля В. и на основание
чл.202 ГПК съдът не възприема изводите на вещото лице относно възможността на
водача на лек автомобил марка „Ситроен“, модел С 3, да възприеме приближаващият
лек автомобил ВАЗ и да не предприема маневра за отклонение наляво.
В нормата
на чл.42, ал.1, т.1 ЗДвП е регламентирано, че водач, който ще предприеме
изпреварване, е длъжен преди да подаде сигнал, да се убеди, че не го изпреварва
друго пътно превозно средство и че движещото се след него пътно превозно
средство или това, което ще изпреварва, не е подало сигнал за изменение на
посоката си на движение наляво.
В
конкретния случай водачът на лекия автомобил марка ВАЗ 2017 не е изпълнил това
свое задължение, тъй като преди предприемане на маневрата изпреварване не се е
убедил, че движещото се пред него превозно средство е подало сигнал за
изменение на посоката си на движение наляво. В резултат на това е причинил
настъпването на ПТП.
Жалбоподателят
поддържа своевременно заявеното с писмения отговор на исковата молба възражение
за съпричиняване от страна на водача на лекия автомобил марка „Ситроен“, модел
С 3, който не е пропуснал превозното средство, движещо се по пътя, който
напуска.
В нормата
на чл.37, ал.2 ЗДвП е регламентирано, че при завой наляво за навлизане в
крайпътна територия, да пропусне пътните превозни средства и пешеходците,
движещи се по пътя, който той напуска. В случая се установи, че преди да подаде
сигнал (мигач) водачът на лекия автомобил марка „Ситроен“, модел С 3, не е
видял или чул друг автомобил, с чието движение да се съобрази. Нужно е да се
отбележи, че разрешената в този участък скорост е 30 км/ч., а водачът на лекия
автомобил марка ВАЗ 2017 е дал показания, че се е движил с 40-50 км/ч.
Движението над допустимата скорост е възпрепятствала същият своевременно да
бъде възприет от другия участник в ПТП и същият да съобрази неговото
местоположение и съответно да го пропусне.
По
изложените съображения въззивният съд счита, че жалбоподателят не е изпълнил
доказателствената си тежест да установи наличието на съпричиняване от страна на
водача на лекия автомобил марка „Ситроен“, модел С 3, поради което доводите за
необоснованост на изводите на решаващия съд в тази насока се явяват
неоснователни.
Спори се
между страните в производството и относно обема на отговорността на
застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“.
Застрахователната сума при частична
увреда не може да надвишава възстановителната стойност на застрахованото
имущество – стойността за възстановяване на имуществото с ново от същия вид и
качество, в това число всички присъщи разходи за доставка, строителство, монтаж
и други, без прилагане на обезценка, на основание чл.400, ал.2 КЗ.
На основание чл.406 КЗ при
настъпване на застрахователно събитие застрахователят може със съгласието на
застрахования да възстанови претърпените от него вреди и в натура, като за
случая се прилага съответно чл.108, ал.7 КЗ.
В случая ремонтът на застрахования
при ищеца лек автомобил марка „Ситроен“,
модел С 3, е извършен в доверен сервиз на застрахователя Автосервиз „А.“ АД. По делото не се твърди и
не са ангажирани доказателства, че това е официален сервиз за марка а“Ситроен“.
Стойността на ремонта на увредения
автомобил възлиза на 920, 02 лв.
Застрахователят по застраховка „Каско“ е изпълнил договорното си
задължение, като е платил на посочения сервиз сумата от 920, 01 лв.
На
основание чл.411 КЗ в случаите, когато причинителят на вредата има сключена
застраховка „Гражданска отговорност”, застрахователят по имуществената
застраховка встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата или
неговия застраховател по застраховка „Гражданска отговорност” - до размера на
платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне.
Отговорността
на последния, както по отношение на пострадалия, така и по отношение на
суброгиралия се в правата му застраховател, е деликтна и е в размер на виновно
причинената вреда - чл.45 и чл.51, ал.1 ЗЗД. Застрахователят може да иска
плащане по регресния иск само когато и доколкото е възстановил вредите на
застрахования.
Обхватът
на регресното право зависи от размера на застрахователното обезщетение, което
застрахователят е платил на застрахования, както и от размера на обезщетението,
което третото лице дължи на застрахования. Третото лице не може да бъде
задължено да заплати на застрахователя повече, отколкото дължи на
застрахования. В този смисъл регресното право е в размер, който е равен на по -
малката сума между платеното застрахователно обезщетение и дължимото деликтно
обезщетение.
Отговорността на ответника се
определя в рамките на вредата, пряка и непосредствена последица от увреждането.
В случая изплатеното застрахователно
обезщетение е в размер, който е по – нисък от стойността на ремонта на щетите
по средни пазарни цени, пряка и непосредствена последица от увреждането, поради
което ищецът има право да получи от застрахователя по застраховка „Гражданска
отговорност“ стойността на изплатеното обезщетение и обичайните разноски,
направени за неговото определяне, чийто размер възлиза на 935, 01 лв. Ето защо
предявеният иск се явява изцяло основателен.
Тъй като крайните изводи на двете
инстанции съвпадат, обжалваното решение следва да се потвърди.
По разноските по производството:
При този
изход на делото и на основание чл.78, ал. ал.3 ГПК на ответника по жалбата
следва да се присъди сумата от 360 лв. – заплатено възнаграждение за един
адвокат за процесуално представителство във въззивното производство.
Воден от гореизложеното, съдът
Р Е
Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 73969 от 23.03.2020 г., постановено по гр.
д. № 47779/2019 г. по описа на СРС,
ІІ ГО, 156 състав.
ОСЪЖДА „З.Д.Ж.И З.“ АД, ЕИК******, с адрес ***, ж. к. „Д.“,
бул. „******, да заплати на „Д.З.“ АД, ЕИК ******, с адрес гр. София, бул. „******в****,
сумата от 360 (триста и шестдесет)
лв., на основание чл.78, ал.3 ГПК, представляваща заплатено адвокатско
възнаграждение за процесуално представителство във въззивното производство.
Решението не подлежи на касационно
обжалване на основание чл.280, ал.3, т.1 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.