№ 4277
гр. София, 03.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Б СЪСТАВ, в публично
заседание на тринадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Станимира Иванова
Членове:Василена Дранчовска
Евгени Ст. Станоев
при участието на секретаря Анелия Й. Груева
като разгледа докладваното от Евгени Ст. Станоев Въззивно гражданско дело
№ 20241100502577 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С Решение № 20950/18.12.2023 г. по гр.д. № 66514/2022 г. по описа на
СРС, 68 състав, са отхвърлени обективно кумулативно съединени
конститутивни и осъдителен искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, 2
и 3 вр. чл. 225, ал. 1 КТ, предявени от ищеца М. З. Б., ЕГН **********,
срещу ответника „СОФ КЪНЕКТ“ АД, ЕИК *********, за признаване за
незаконно и отмяна на уволнението му, извършено със Заповед №
14/03.11.2022 г. на главния директор „Човешки ресурси” на ответното
дружество, с която ищецът е уволнен дисциплинарно, считано от 04.11.2022 г.,
за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност „Сътрудник
охрана“, отдел „Проверка сигурност на пътници и ръчен багаж“, дирекция
„Сигурност“ в ответното дружество и за осъждане на ответника да му заплати
обезщетение за времето, за което е останал без работа въз основа на
незаконното уволнение, в общ размер от 8 813,70 лв. за периода от 04.11.2022
г. до 04.05.2023 г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на
исковата молба – 05.12.2022 г., до окончателното изплащане на вземането.
С решението е разпределена и отговорността за разноски, като ищецът е
1
осъден на основание чл. 78, ал. 3 ГПК да заплати на ответника сумата от
4698,99 лв.
Срещу така постановеното решение е депозирана въззивна жалба от
ищеца в първоинстанционното производство – М. Б..
Във въззивната жалба са изложени оплаквания за неправилност на
първоинстанционното решение, както и че същото е постановено при
нарушение на процесуалните правила и при превратно прилагане на
материалния закон. Въззивникът счита, че първата инстанция не е събрала
достатъчно доказателства за служебните задължения на ищеца. Недоказано
било преминаване на обучение от страна на ищеца за разпознаване на цигари
на рентгеново оборудване, като същият е бил обучен да разпознава само
хладно и огнестрелно оръжие, експлозиви, следи от експлозиви, течности,
аерозоли и гелове. Твърди се, че ищецът не е имал правомощие да задържа
багаж, съдържащ цигари. До процесния момент същият не бил извършвал
други нарушения на трудовата дисциплина. Така мотивиран, моли
първоинстанционното решение да бъде отменено и исковете да бъдат
уважени. Претендира разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемата страна е подала отговор на
въззивната жалба, с който я оспорва като неоснователна. Възразява срещу
направените във въззивната жалба оспорвания, счита ги за неоснователни. Не
оспорва липсата на предходни нарушения на трудовата дисциплина от страна
на ищеца въззивник. Счита, че процедурата по налагане на дисциплинарното
наказание е проведена законосъобразно, както и че ищецът въззивник е
обучен и е притежавал нужните знания и умения за разпознаване на цигари с
рентгеново оборудване. Поддържа, че е доказано нарушението на трудовата
дисциплина. Моли обжалваното решение да бъде потвърдено. Претендира
разноски.
Съдът, като обсъди доводите на страните и представените по делото
писмени доказателства, приема за установено от фактическа страна
следното:
Първоинстанционният съд е сезиран с искова молба от 15.12.2022 г.,
уточнена с молба от 19.12.2022 г., депозирана от ищеца М. З. Б., с която са
предявени срещу ответника „СОФ КЪНЕКТ“ АД обективно кумулативно
съединени конститутивни и осъдителен искове с правно основание чл. 344,
2
ал. 1, т. 1, 2 и 3 КТ за признаване за незаконно и отмяна на уволнението
му, извършено със Заповед № 14/03.11.2022 г. на главния директор „Човешки
ресурси” на ответното дружество, с която ищецът е уволнен дисциплинарно,
считано от 04.11.2022 г., за възстановяване на заеманата преди уволнението
длъжност „Сътрудник охрана“, отдел „Проверка сигурност на пътници и
ръчен багаж“, дирекция „Сигурност“ в ответното дружество и за осъждане на
ответника да му заплати обезщетение за времето, за което е останал без работа
въз основа на незаконното уволнение, в общ размер от 8 813,70 лв. за периода
от 04.11.2022 г. до 04.05.2023 г., ведно със законната лихва, считано от датата
на подаване на исковата молба – 05.12.2022 г., до окончателното изплащане на
вземането.
С исковата молба е предявен и иск по чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД за връщане на
удържано обезщетение по чл. 221, ал. 2 КТ, който е оттеглен по реда на чл. 232
ГПК с молбата от 19.12.2022 г., като производството по този иск е прекратено
с определението по чл. 140 ГПК. Със същото определение е постановено, че
производството по исковете е по общия ред, а не по особените правила на
бързото производство, тъй като осъдителният иск по чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД,
макар и оттеглен, не е сред изброените в чл. 310, ал. 1, т. 1 ГПК.
По делото са приети следните писмени доказателства:
Трудов договор № 287/15.03.2011 г. с работодател „ЛЕТИЩЕ СОФИЯ“
ЕАД и служител М. З. Б., по силата на който последният е назначен на
длъжност „Сътрудник, охрана“. Уговорено е, че договорът е безсрочен (чл. 67,
ал. 1, т. 1 КТ) и с шестмесечен изпитателен срок (чл. 70, ал. 1 КТ).
Допълнително споразумение № 1009/26.04.2022 г. с работодател „СОФ
КЪНЕКТ“ АД и служител М. З. Б., с което са предоговорени месечното
трудово възнаграждение, платеният годишен отпуск и работното време.
Изменението е считано от 01.04.2022 г.
Длъжностна характеристика на длъжността „Сътрудник охрана“, отдел
„Проверка сигурност на пътници и ръчен багаж“, дирекция „Сигурност“.
Покана за предоставяне на обяснения с дата 20.10.2022 г., с която М. Б.
е поканен да даде обяснения във връзка с образувано дисциплинарно
производство.
Обяснения от М. Б. във връзка с горната покана.
3
Заповед № 14/03.11.2022 г. на главния директор „Човешки ресурси“ на
ответното дружество – А.Д., с която е наложено на М. Б. наказание
„Дисциплинарно уволнение“ и е прекратено трудовото му правоотношение на
основание чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ.
Пълномощно в полза на А.П.Д., с което на същата е възложено да
прекратява трудови договори и да упражнява дисциплинарните права на
дружеството спрямо неговите служители. Пълномощното носи подписа на
изпълнителния директор на „Соф Кънект“ АД – Х.К.П..
Модул 19А „Проверка на лица, ръчен багаж и пренасяни предмети“
периодично обучение – Приложение I-2 от Национална програма за обучение
и сертифициране по сигурност в гражданското въздухоплаване.
Модул 3А „Проверка на лица, ръчен багаж и пренасяни предмети“ –
Приложение I-2 от Национална програма за обучение и сертифициране по
сигурност в гражданското въздухоплаване.
Свидетелство, че М. Б. е издържал успешно изпита от учебен курс по
НПОССГР, Модул 3 – 2/D, както и такова за Модул 19А с дата 15.09.2021 г. –
17.09.2021 г.
Национална програма за обучение и сертифициране по сигурност в
гражданското въздухоплаване.
Изпитен протокол от 17.09.2021 г. от Учебен курс SOF-SEC –
M19A_32/2021, от който е видно, че М. Б. е получил 0,98/1,00 на САТ; 99/100
т. на Практически X-RAY и 26,5/30 т. на Теоретичен.
Сертификат за компетентност в удостоверение на това, че М. Б. отговаря
на изискванията на Регламент (ЕС) № 300/2008 на Парламента и на Съвета от
04.04.2014 г., ведно с Приложение към сертификата от 18.02.2020 г.
Процедура № 400 от 15.09.2022 г. за проверка сигурност на пътници и
ръчен багаж, към която е приложен и списък на служителите от отдел ПСПРБ,
които са запознати и инструктирани по същата, сред които е и ищецът М. Б. с
дата на запознаване – 23.09.2022 г., и положен подпис.
Присъствена книга, започната на 04.09.2022 г., от която е видно, че
ищецът М. Б. е бил втора смяна на 30.09.2022 г., удостоверено с неговия
подпис, както и Отчетен график за септември 2022 г.
4
Докладна записка от В.З.П., в която авторът е посочил, че на 30.09.2022
г. между 17:00 ч. и 17:30 ч. е заемал позиция № 4 на втори рентген, в който
период М. Б. не го е уведомявал за наличие на голямо количество акцизни
стоки (цигари) в багажа на преминаващите пътници.
Доклад от 17.10.2022 г. от Е.А.Т., ръководител отдел ПСПРБ, дирекция
„Сигурност“ до А.Д., в който последната е уведомена за установеното
нарушение и е направено предложение за започване на дисциплинарно
производство срещу ищеца въззивник.
Докладна записка от В.З.П. от 04.10.2022 г., в която последният е
посочил, че на 30.09.2022 г. в периода от 17:00 часа до 17:30 часа е бил на
позиция № 4 на втори рентген, в който период не е бил уведомяван от М. Б. за
наличие на голямо количество акцизни стоки (цигари) в багажите на
преминаващите пътници.
Доклад от Е.А.Т., ръководител отдел ПСПРБ, дирекция „Сигурност“, с
който А.Д., главен директор дирекция ЧРАСД е уведомена за извършено
нарушение на служител от отдела – рентгенов оператор М. Б..
Правилник за вътрешния трудов ред на „Летище София“ ЕАД.
Писмо с вх. № 100-8727/03.10.2022 г. от началника на Гранично
полицейско управление – София до ответното дружество, с което същото е
уведомено за извършена съвместна проверка на ръчния багаж на двама
български граждани – мъж и жена, в който багаж са открити 18 600 къса
цигари с български акцизен бандерол. Направено е обосновано
предположение, че на 30.09.2022 г. в периода от 17:00 ч. до 18:00 ч. лицата са
преминали проверка през пункта за сигурност на Терминал 2 безпрепятствено,
поради което се моли да бъде извършена проверка, за резултатите от която и за
предприетите действия спрямо служителите Гранично полицейско управление
– София да бъде уведомено.
2 броя АУАН № BG30092022/5800/М-1712 и № BG01102022/5800/М-
1713, от които се установява, че лицата С. Б.Г. и К.М.Л.а са лицата, в чийто
ръчен багаж са открити съответно 9000 и 9600 къса цигари.
В открито съдебно заседание, проведено на 17.11.2023 г., е направена
констатация за съдържанието на Трудовата книжка на ищеца, като в
протокола от заседанието е посочено, че след прекратеното правоотношение е
5
вписано ново трудово такова от 15.11.2023 г. с нов работодател при заплата
2400 лв. Други отбелязвания не са констатирани.
Във въззивното производство е допуснат разпит на двама свидетели – по
един от всяка страна, за установяване на факта дали ищецът въззивник е
преминавал обучение за разпознаване на цигари на рентгеново оборудване.
Свидетелят, доведен от въззивника, е допуснат и за установяване на
организацията на работата на пропускателните пунктове, задълженията на
служителите на рентгенов апарат, включително позиционирането им на
пунктовете за проверка в деня на нарушението.
Доведеният от въззиваемия свидетел В.А.Я., служител на ответното
дружество, заявява, че работи при ответника от октомври 2015 г. насам на
длъжността главен експерт „Авиационна сигурност – организатор“ – към
септември 2022 г. По отношение на обучението за проверка на ръчен багаж на
рентген посочва, че при назначаване служителите преминават Модул 3А –
проверка на лица, ръчен багаж и пренасяни предмети, а на 18 месеца
опресняват познанията си с Модул 19А със същото заглавие. За всеки
изработен месец преминават по един час компютърно базирано обучение,
представляващо снимков материал на изображения, като много често се
генерирали изображения на цигари. Модул 3А и Модул 19А съвпадали –
имали теоретичен компонент, практически компонент и реален рентген и
компютърно базирано обучение, което генерирало различни рентгенови
изображения. Всякакви по вид и форма предмети били изучавани от
курсантите, включително цигари и други безопасни предмети. Практическата
част била с реален рентген и реални багажи и на двете обучения. Служителят
трябвало да премине през обученията, за да може да изпълнява задълженията
си. В практическата част съответният инструктор слушал и коригирал
казаното от служителя. Ако багаж има главно цигари, това улеснявало
разпознаването, тъй като няма други предмети, които да пречат. Еднородният
багаж бил по лесен за разпознаване. По Закона за гражданското
въздухоплаване летището работело съвместно с Агенция „Митници“ и
„Гранична полиция“, като имали официална процедура. В случай че се
установят цигари, рентгеновият оператор следвало да съобщи на своя колега
на Позиция 4, който да претърси багажа, и своевременно уведомявал
супервайзъра, който се свързвал с Агенция „Митници“. Ако супервайзърът
6
или лицето на Позиция 4 не се намирали на пункта, за да се хранят или поради
физиологични нужди, имало вътрешна комуникация. При съмнения в багаж се
изчаквало, като не било възможно супервайзърът и лицето на Позиция 4 да ги
няма за дълъг период от време. От самото начало служителите следвало да
разпознават цигари. Всичко се отнасяло както за периода преди 23.09.2022 г.,
така и след 23.09.2022 г. В компютърно базираното обучение постоянно се
генерирали изображения на цигари, а промяната на процедурата не променила
по някакъв начин обучението. При работа с рентген един предмет се
разпознавал по неговата форма. Всеки месец служителите имали по един час
самостоятелна работа в компютърно базираното обучение и когато натрупали
шест часа, се явявали на така наречения КА тест. Служителите следвало да
изкарат определена оценка, за да могат да продължат да работят
самостоятелно с рентгена. За да се прецени, че предмет е безопасен, трябвало
да е сигурно какво има в багажа. Нямало случай, в който някой курсист никога
да не е виждал цигари на това обучение. При назначаване имало т.нар.
тренинг, състоящ се в 40 часа със супервайзер, който показвал всичко, което се
случва с багажите на хората.
Доведеният от въззивника свидетел *********, служител на ответното
дружество на същата длъжност като въззивника, посочва, че при постъпване
на работа в рамките на един месец в Авиационния учебен център се
преминавало основно обучение за работата която предстои, което се състояло
в това да работят в авиационната сигурност, като разпознават забранени
опасни предмети в ръчния багаж на пътниците. Работата им се състояла в това
да гледат за бомби, самоделни взривни устройства, забранени предмети като
оръжия, пистолети, ножове, лютиви спрейове. Имали периодични обучения
след година и половина. Били обучавани чрез лекции и практически обучения
на рентген, на които винаги били с помощник, който обяснявал кое къде да
бъде гледано. Освен за взривни и експлозивни вещества и забранени предмети
не били обучавани за разпознаване на други предмети. Никога не били
задължавани да следят за други вещества като алкохол или други акцизни
стоки, Всички колеги, включително въззивникът, били преминали едни и
същи обучения. По време на тези обучения основно се учело какви са
компонентите на самоделните взривни устройства, а предметите се
разпознавали по плътност и цвят. При висока плътност следвало да бъде
извършена проверка. Формата на предмета имала значение, ако е опасна. За да
7
бъде разпознат опасен предмет, не трябвало да бъде разграничаван от
неопасните. На практическите обучения винаги били гледани само опасните
предмети. Свидетелят посочва, че може да разпознава цигари, но никога не му
е било работа и не е бил обучаван за това. Имали тренировъчна сесия всеки
месец, представляваща изпит на компютърен софтуер, който генерирал
произволно багажи с изкуствено интегрирани опасни предмети. При
еднородно количество предметите в багажа по-лесно е можело да бъдат
разпознати. Служителите следвало сами да си правят обученията на
компютри, като били следени от преките си ръководители за спазването на
часовете. Свидетелят не си спомня да е засичал въззивника на тези
ежемесечни обучения. Посочва, че никога не са били обучавани за
разпознаване на цигари на рентген. Сочи, че докато е работил в дружеството,
засичане на голямо количество предмети като цигари в ръчен багаж не
подлежало на проверка, независимо от количеството.
С оглед на така установената фактическа обстановка съдът приема
от правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК от
легитимирано лице срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което
същата е процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.
Съгласно чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. По
въпросите относно правилността той е ограничен от посоченото в жалбата,
като следи служебно за правилното приложение на императивна правна
норма, както и за интереса на някоя от страните по делото или за интереса на
ненавършилите пълнолетие деца /ТР № 1 от 09.12.2013 г. по т.д. № 1/2013 г.,
на ВКС, ОСГТК/.
Предмет на въззивна проверка е решението на районния съд в неговата
цялост.
В случая постановеното от районния съд решение е валидно и
допустимо.
По същество на спора съдът приема следното:
Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно
основание чл. 344, ал. 1, т. 1, 2 и 3 КТ, като основателността им е
8
предпоставена от това по делото ищецът да установи при условията на пълно
и главно доказване следните правопораждащи факти:
по иска по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ – съществувало с ответната страна
трудово правоотношение и прекратяване на трудовото правоотношение
посредством процесната заповед, връчена на ищеца. При установяване на
горните обстоятелства в тежест на ответника е да докаже, че е спазена
законовата процедура – изискани са писмени или устни обяснения от
работника или служителя /чл. 193 КТ/; дисциплинарното наказание е
наложено в сроковете по чл. 194 КТ; заповедта за налагане на
дисциплинарно наказание е мотивирана и връчена на работника или
служителя /чл. 195 КТ/, както и че ищецът е извършил виновно
нарушение на трудовото дисциплина, а наложеното наказание е
съответно на това нарушение;
по иска по чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ – при установяване на незаконно
уволнение – че трудовото правоотношение е със срок, който не е изтекъл.
При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да
докаже, че са налице обективни пречки, които да възпрепятстват
възстановяването, ако твърди да има такива;
по иска по чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ – при установяване на незаконно
уволнение – че е останал без работа в сочения в исковата молба период,
което е в причинно-следствена връзка с уволнението от ответника,
поради което ищецът е претърпял вреди, както и размер на брутното
трудово възнаграждение, получено за последния пълно отработен месец
преди уволнението от ответника.
По иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ:
Искът по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ представлява форма на съдебна защита
срещу незаконно уволнение. В предмета му се включват две тясно свързани
искания – за признаване на незаконността на уволнението и за неговата
отмяна. Правото е потестативно, а искът е конститутивен и уважаването му
осъществява автоматично промяна в материалните отношения между
страните – прекратяването на трудовото правоотношение се отменя с обратна
сила – от момента на прекратяването. В този смисъл – Тълкувателно решение
№ 3 от 19.III.1996 г. по гр. д. № 3/95 г., ОСГК, както и съдебната практика на
ВКС, напр. Решение № 89 от 22.04.2019 г. по гр. д. № 3409 / 2018 г. на
9
Върховен касационен съд, 4-то гр. отделение.
На първо място следва да се посочи, че ответното дружество „СОФ
КЪНЕКТ“ АД, ЕИК *********, е било работодател на ищеца, като това
обстоятелство се установява от Заповед № 3-413/24.06.2021 г., според която по
силата на Концесионен договор от 22.07.2020 г. и съгласно чл. 123а КТ всички
служители на „Летище София“ ЕАД, ЕИК *********, стават служители на
ответното дружество, считано от 20.04.2021 г.
На следващо място, не е спорно по делото, а и се установява от
представените писмени доказателства – Трудов договор № 287/15.03.2011 г.,
че между „Летище София“ ЕАД и М. Б. е съществувало трудово
правоотношение, по силата на което ищецът въззивник е назначен на
длъжност „Сътрудник, охрана“. Съгласно чл. 9.5. от договора служителят е
длъжен да спазва Правилника за вътрешния трудов ред на „Летище София“
ЕАД, с който се е запознал при постъпване на работа, което обстоятелство е
удостоверено с подписа по договора.
По делото не се спори също, че процесното трудово правоотношение е
прекратено със Заповед № 14/03.11.2022 г. на главния директор „Човешки
ресурси” на ответното дружество, с която му е наложено дисциплинарно
наказание „Уволнение“ и трудовото му правоотношение е прекратено на
основание чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ.
Заповедта е издадена от главния директор „Човешки ресурси“, надлежно
упълномощен от изпълнителния директор на „СОФ Кънект“ АД Х.К.П., който
има правомощия да налага дисциплинарни наказания, поради което районният
съд е приел, че е спазена разпоредбата на чл. 192 КТ. Оплакване по отношение
на тези констатации на последния не са въведени с въззивната жалба.
В Решение № 50110 от 13.11.2023 г. по гр. д. № 3215 / 2022 г. на Върховен
касационен съд, 4-то гр. отделение, върховните съдии посочват, че „под
откриване на нарушението по смисъла на чл. 194, ал. 1 КТ следва да се
разбира узнаването от субекта на дисциплинарна власт на установено в
съществените му признаци нарушение на трудовата дисциплина –
установени субект на нарушението, време и място на извършването му,
съществените признаци на деянието от субективна и обективна страна,
които го квалифицират като дисциплинарно нарушение, съдът заключава, че
извършените нарушения на трудовата дисциплина следва да се считат
10
открити от органа на дисциплинарна власт след приключване на
възложените от работодателя на специални комисии проверки, вкл. по
повод направени в писмените обяснения на служителя възражения и
довеждане до знанието на работодателя на констатациите от
възложените проверки“. В същия смисъл са Решение № 60202 от 10.11.2021
г. по гр. д. № 3965 / 2020 г. на Върховен касационен съд, 3-то гр. отделение,
Решение № 206 от 26.10.2020 г. по гр. д. № 978 / 2020 г. на Върховен
касационен съд, 4-то гр. отделение, Решение № 14 от 04.02.2020 г. по гр. д.
№ 2590 / 2019 г. на Върховен касационен съд, 4-то гр. отделение, и много
други.
В Решение № 207 от 24.06.2016 г. по гр. д. № 1123 / 2016 г. на Върховен
касационен съд, 4-то гр. отделение, е посочено, че „Именно в рамките на
двумесечния срок от откриването на нарушението, т.е. от установяване
на посочените съществени елементи от конкретния негов фактически
състав, работодателят следва да извърши съответните необходими
допълнителни проверки за пълното изясняване на случая, като в тази
връзка следва и да изслуша работника или служителя или да приеме
писмените му обяснения и да събере посочените от него доказателства, да
прецени дали да наложи дисциплинарно наказание и да определи вида му,
както и да връчи заповедта за дисциплинарно наказание на работника или
служителя“.
В случая твърдяното нарушение е извършено на 30.09.2022 г., а заповедта
за уволнение е издадена и връчена на 03.11.2022 г. Това обстоятелство също не
е спорно между страните, поради което съдът приема, че дисциплинарното
наказание е наложено в срок.
Въззивникът не е възразил и срещу изводите на районния съд за
спазването на процедурата по чл. 193 КТ. Обяснения са поискани и получени,
видно от представените по делото доказателства. Няма оплаквания и по
отношение на мотивираността на заповедта по смисъла на чл. 195 КТ.
Следователно съдът приема, че за нарушението са изискани обяснения, а
заповедта за уволнение е надлежно мотивирана.
По делото се установява от писмените доказателства, а и не се оспорва от
въззивника, че на 30.09.2022 г. М. Б. е бил на смяна от 14:00 часа до 22:00 часа.
В часовия диапазон между 17:03 часа и 17:06 часа същият е допуснал
11
преминаването на четири броя куфара за ръчен багаж и четири броя раници
със съдържание от общо 18 600 къса цигари, докато е работил с рентгеново
оборудване на пункт за проверка № 2, Терминал 2 на летище София. При
извършената проверка М. Б. не е уведомил дежурния супервайзер на пункт за
проверка № 2, Терминал 2, позиция № 4 за извършване на последващи
действия по допълнителна проверка на багажите.
Както правилно е заключил първоинстанционният съд, оспорванията на
ищеца не се отнасят до извършеното нарушение – пропускане на късовете
цигари без проверка, а до виновното извършване на същото. Във въззивната
жалба е посочено единствено, че въззивникът не е преминавал обучение за
разпознаване на цигари чрез рентгеново оборудване, както и че не е имал
правомощия да задържа куфарите и раниците. Тези възражения са
неоснователни по следните съображения:
По отношение на обстоятелството дали ищецът въззивник е преминал
обучение за разпознаване на цигари чрез рентгеново оборудване са събрани
писмени доказателства в първоинстанционното производство и са разпитани
свидетели във въззивното производство.
В приетата по делото длъжностна характеристика, отнасяща се до
длъжността „Сътрудник, охрана“, приложима за ищеца въззивник, са
посочени в детайли отговорностите на служителя, свързани с изпълнението на
служебните му функции:
Т. 2. – служителят работи с рентгеново оборудване, оборудване за
откриване на течни експлозиви (LEDS) и оборудване за откриване на
следи от експлозиви (ETD);
Т. 3. – служителят изпълнява задълженията си на работното място в
отдела съгласно оперативна процедура № 400, както следва:
т. 3.1. Контрол на достъп;
т. 3.2. Проверка на ръчен багаж с конвенционални рентгени;
т. 3.3. Ръчно претърсване на лица;
т. 3.4. Ръчно претърсване на ръчен багаж и вещи;
т. 3.5. Проверка с оборудване за откриване на следи от експлозиви;
т. 3.6. Проверка на течности, аерозоли и гелове с обрудване LEDS. Т.
4 от ДХ предвижда, че служителят поддържа притежаваната
компетентност, като преминава компютърно базирано обучение за
12
разпознаване на изображения и тест с продължителност поне 6 часа
на всеки период от 6 месеца.
Т. 7 – служителят докладва на сътрудник охрана супервайзор на пункт за
проверка, сътрудник охрана супервайзор на смяна и старши сътрудник
охрана за всички констатирани нередности и нарушения.
Въззивникът М. Б. е запознат с длъжностната характеристика на
22.06.2017 г.
В представената по делото Процедура № 400 за проверка на пътници и
ръчен багаж е предвидено, че служител на Позиция № 3, работещ с
рентгеново оборудване и анализиращ изображението от сканирания багаж,
който извършва проверка с LEDS, разглежда и анализира всяко изображение
на монитора, като за всеки багаж, съдържащ електронни/електрически
предмети, предмети с висока плътност или течности, аерозоли или гелове,
съществува определена процедура, включваща последователност от действия,
които следва да се предприемат при установяване на някое от посочените
вещества. В т. 11 от Процедура № 400 е посочено, че когато рентгеновият
оператор се усъмни или установи, че в багажа са налични голямо
количество цигари (повече от 2-3 стека), същият е длъжен да информира
служителя на позиция 4 за извършване на ръчно претърсване на багажа
и сътрудник охрана супервайзър на пункт за проверка за предприемане
на последващи действия. Към Процедура № 400 е приложен списък със
служители, запознати със същата, сред които и ищецът М. Б., положил
подписа си и поставил дата 23.09.2022 г., поради което въззивният съд приема,
че същият е бил запознат изцяло със съдържанието на Процедура № 400 и
вменените с последната задължения.
Съгласно чл. 54, ал. 2 от Правилника за вътрешния трудов ред на „Летище
София“ ЕАД служителите са задължени да спазват изискванията на
правилника и другите вътрешни актове на дружеството, а съгласно ал. 7 на
същата разпоредба служителите са длъжни да изпълняват трудовите си
задължения, установените правила и процедури, правилата за безопасен и
здравословен труд.
Следователно възражението, че въззивникът не е имал правомощие да
задържи раниците и куфарите, съдържащи стекове цигари, е неоснователно.
Въззивният съд приема, че въззивникът е бил обучен да разпознава
13
цигари при работата с рентгеново оборудване. Същото се установява от
приетите по делото писмени доказателства – Модул 3А и 19А „Проверка на
лица, ръчен багаж и пренасяни предмети“ – първоначално и периодично
обучение, Свидетелство, че М. Б. е издържал успешно изпита от учебен курс
по НПОССГР, Модул 19А с дата 15.09.2021 г. – 17.09.2021 г. и Изпитен
протокол от 17.09.2021 г. от Учебен курс SOF-SEC – M19A_32/2021.
Видно е от изпитния протокол, че ищецът въззивник е издържал
практическата част от изпита по учебния курс – с рентгеново оборудване –с 99
%, т.е. почти безгрешно.
От свидетелските показания на свидетеля Я. се установява, че
служителите на длъжността, която заема въззивникът, преминават
първоначалното обучение по Модул 3А и последващите периодични обучения
по Модул 19А – проверка на лица, ръчен багаж и пренасяни предмети. По този
начин същите, включително ищецът въззивник, опреснявали познанията си
чрез компютърно генерирани рентгенови изображения, съдържащи всякакви
предмети – по вид и по форма, включително цигари, както и практическо
обучение с реален рентген и с проверка на реални багажи. Свидетелят
посочва, че при наличие на еднородни предмети в багажа (както е в процесния
случай) идентифицирането на същите става по-лесно, защото няма други
предмети, които да пречат. Свидетелят заявява, че при установяване на
цигари, служителят следва да съобщи на супервайзъра на позиция № 4, който
да извърши последващи действия по претърсване на багажа. Свидетелят е
категоричен, че както преди 23.09.2022 г. (датата, на която Б. е бил запознат с
Процедура № 400), така и след тази дата служителите следва да могат да
разпознават цигари. Служителите преминавали обучение, след което и тест, на
който следвало да изкарат определена оценка, за да могат да изпълняват
задълженията си. Свидетелят посочва, че никога не е имало курсист, който да
не е виждал цигари на това обучение.
Казаното кореспондира с приетите по делото писмени доказателства,
поради което съдът кредитира показанията като безпротиворечиви,
задълбочени и изчерпателни.
Горното се потвърждава до голяма степен и от показанията на св. К.,
доведен от въззивника. Свидетелят твърди, че служителите никога не са били
обучавани да разпознават цигари, а само забранени опасни предмети – бомби,
14
самоделни взривни устройства, забранени предмети като оръжия, пистолети,
ножове, лютиви спрейове. Свидетелят потвърждава, че след година и
половина е минавал на периодично обучение, включващо лекции и
практическо обучение на рентген. На въпрос дали може да разпознава цигари
свидетелят отговаря утвърдително, като отново подчертава, че не е обучаван
за същото. Свидетелят посочва, че е по-лесно разпознаването на еднородни
предмети в багаж. Разпознаването на предмети в багажа ставало по тяхната
форма, плътност и цвят. Изрично заявява, че опасните предмети, които
следвало да разпознава, не трябвало да бъдат разграничени от неопасните.
Свидетелят сочи още, че засичане на голямо количество предмети като цигари
в ръчен багаж не подлежало на проверка, независимо от количеството.
Съдът не кредитира показанията на свидетеля К. в частта, в която заявява,
че служителите не са обучавани да разпознават цигари, както и в частта, в
която посочва, че служителите не са имали задължение да проверяват багажи
при засечено голямо количество цигари. В тези части показанията не
кореспондират с останалия доказателствен материал по делото. Свидетелят е
бил служител на ответното дружество до месец март 2022 г., видно от
собствените му показания, а задължението за действия, свързани с
установяване на цигари в проверяваните багажи, е уредено в Процедура №
400, утвърдена на 15.09.2022 г. Дори преди това такова задължение да не е
съществувало, то към датата на извършване на трудовото нарушение –
30.09.2022 г., такова задължение е съществувало и въззивникът е бил запознат
с него на 23.09.2022 г.
Въззивният съд не може да се съгласи и с казаното от свидетеля К., че
разпознаването на опасните предмети не изисква разграничаването им от
неопасните. Същото противоречи на житейската логика, доколкото, за да
може да бъде категорично установено, че един предмет в проверявания багаж
е опасен/забранен – хладно, огнестрелно оръжие, взривно вещество и пр., а
останалите са неопасни, то следва да бъдат идентифицирани всички предмети,
които се намират в проверявания на рентген багаж. Противното би означавало,
че служителят пропуска предмети, които не са идентифицирани по вид, като
презюмира, че същите са неопасни. Констатацията, че предмет е неопасен, не
може да бъде направена, ако самият предмет не е бил идентифициран.
На следващо място следва да се посочи, че свидетелят К. признава, че
15
може да разпознава цигари, намиращи се в багаж, който преминава през
рентгенов апарат. Въззивният съд приема, че не е оправдано да се твърди, че
служител на ответника, работил на позицията повече от 11 години, никога в
трудовата си кариера не е виждал цигари в багаж, преминаващ през рентген, и
никога не е разпознавал такива.
С оглед на казаното по-горе въззивният съд приема, че въззивникът ищец
е бил обучен да разпознава цигари, намиращи се в багажи на пътници, чрез
рентгеново оборудване.
Другото оспорване на въззивника е по отношение на съответствието на
наказанието с извършеното нарушение. Същият твърди, а и това е безспорно
между страните, че до момента на извършване на процесното нарушение на
трудовата дисциплина същият не е имал други нарушения. В отговора на
въззивната жалба въззиваемият изрично е посочил, че това обстоятелство не е
спорно, същото е посочено и в отговора на исковата молба. Въззивникът
възразява и срещу възможността да бъде наложено директно най-тежкото
дисциплинарно наказание, без да са налагани преди това други такива.
Съгласно чл. 189, ал. 1 КТ при определяне на дисциплинарното
наказание се вземат предвид тежестта на нарушението, обстоятелствата,
при които е извършено, както и поведението на работника или
служителя. Ал. 2 въвежда принципа за еднократност на дисциплинарното
наказание – за едно и също нарушение на трудовата дисциплина може да се
наложи само едно дисциплинарно наказание.
Чл. 190, ал. 1 изброява различни хипотези, при които може да се наложи
дисциплинарно уволнение, като т. 7 от разпоредбата сочи други тежки
нарушения на трудовата дисциплина. Ал. 2 пък гласи, че дисциплинарното
уволнение се налага при съобразяване на критериите по чл. 189, ал. 1 КТ.
Изброяването на видовете дисциплинарни наказания в чл. 188 КТ не
означава, че работодателят е задължен да налага същите в тази
последователност. Кодексът на труда не въвежда такова градиране на
дисциплинарните наказания, а в чл. 188 КТ същите са единствено изброени,
като са подредени по тежест. Едно дисциплинарно нарушение може да бъде
толкова тежко, че да обуслови налагането направо на най-тежкото
дисциплинарно наказание, което е видно от разпоредбите на чл. 189, ал. 1 и чл
190, ал. 1 КТ.
16
В константната практика на ВКС е възприето разбирането, че правото на
дисциплинарно наказване принадлежи на работодателя и в неговата
дискреция е да прецени дали да го налага или не. Когато реши да го упражни
обаче, той е ограничен при определянето на дисциплинарното наказание от
разпоредбата на чл. 189, ал. 1 КТ, която въвежда критериите за определяне на
наказанието. Основната цел на закона е да осигури съответствие на
дисциплинарното нарушение с дисциплинарното наказание – така Решение №
50027 от 11.09.2023 г. по гр. д. № 856 / 2022 г. на Върховен касационен съд, 4-
то гр. отделение.
Следователно възражението на въззивника в този смисъл се явява
неоснователно.
Следва да бъде разгледан въпросът за съответствието на нарушението на
трудовата дисциплина с наложеното дисциплинарно наказание.
Както бе посочено по-горе, при определяне на дисциплинарното
наказание се вземат предвид тежестта на нарушението, обстоятелствата,
при които е извършено, както и поведението на работника или
служителя.
В настоящия случай следва да бъде съобразено, че трудовите функции на
ищеца въззивник са свързани с осигуряване на сигурността на
въздухоплаването; с опазването на живота и здравето на множество хора; с
авторитета и доброто име на оператора като летищен оператор, на който е
възложено опазването на сигурността на полетите – в този смисъл Решение №
167 от 14.05.2013 г. по гр. д. № 1102/2012 г. на Върховен касационен съд.
При осъществяване на трудовите си функции служителят е допуснал
грубо нарушение на трудовата дисциплина, като е пропуснал преминаването
на 4 броя куфара и 4 броя раници, пълни с общо 18 600 къса цигари, без да
вземе необходимите мерки, възложени му и известни нему с Процедура №
400, вменяваща задължение за уведомяване на служителя на позиция 4 за
извършване на ръчно претърсване на багажа, както и на СО-СПП за
предприемане на последващи действия, когато служителят установи или се
усъмни, че в багажа е налично голямо количество цигари – повече от 2-3
стека. Деянието е осъществено при проявена небрежност, доколкото по делото
се установи, че ищецът въззивник е преминал през необходимото обучение за
разпознаване на цигари, съдържащи се в багаж, преминаващ през рентгеново
17
оборудване.
Поведението на служителя е укоримо и от гледна точка неблагоприятните
последици, които могат да настъпят вследствие извършеното нарушение на
трудовата дисциплина и неизпълнение на вменените на служителя
задължения, а именно предпоставка за нарушаване на разпоредбите на чл. 33
ЗТТСИ и чл. 233 ЗМ – безконтролно преминаване на голям брой акцизни
стоки през границата на Република България.
Вземайки предвид всички тези обстоятелства, въззивният съд намира, че
допуснатото неизпълнение на трудовите задължения по осъществяване на
контрол на преминаващите през пункта за проверка на сигурността на
пътници и ръчен багаж, оборудван с рентгенов апарат, съставлява тежко
нарушение на трудовата дисциплина, което обосновава и налагането направо
на най-тежкото дисциплинарно нарушение – дисциплинарно уволнение.
Водим от всичко, изложено дотук, въззивният съд приема, че уволнението
е законно. Крайният извод на първоинстанционния съд е правилен, поради
което решението в тази част подлежи на потвърждаване.
По иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ:
Искът с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ е обусловен от
уважаването на този с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ. Доколкото
последният е отхвърлен, неоснователен се явява и този иск. В тази част
решението на районния съд е правилно и следва да бъде потвърдено.
По иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 вр. чл. 225, ал. 1 КТ:
Основателността на иска по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ обуславя и
основателността и на иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ.
Следователно искът е неоснователен и подлежи на отхвърляне. И в тази част
решението на районния съд е правилно и следва да бъде потвърдено.
Поради съвпадение на изводите на въззивния съд с тези на районния
първоинстанционното решение е правилно подлежи на потвърждаване
изцяло.
По разноските:
При този изход на делото право на разноски има въззиваемият. Същият е
претендирал разноски в размер на 4693,99 лв., представляващи заплатено
18
адвокатско възнаграждение, като е представил договор за правна защита и
съдействие от 17.02.2023 г., както и доказателства, че възнаграждението е
заплатено.
Въззивникът е направил своевременно възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение на въззиваемия.
Съгласно т. 16 от Тълкувателно решение № 6/2012 г. по т.д. № 6/2012 г. на
ОСГТК, ВКС, минималният размер на адвокатското възнаграждение по
трудови дела с определен материален интерес се определя по чл. 7, ал. 1, т. 1
от НМРАВ, сега НВАР, съгласно който по дела за отмяна на уволнение и
възстановяване на работа възнаграждението е в размер на минималната
месечна работна заплата за страната към момента на сключване на договора за
правна помощ. За 2023 г. минималната работна заплата възлиза на 780 лв.
С Решение от 25.01.2024 г. по дело С-438/22 г. Съдът на ЕС прие, че
наредба от национално ниво, която определя минимални размери на
адвокатските възнаграждения и на която е придаден задължителен характер,
противоречи на чл. 101, § 1 ДФЕС. СЕС е категоричен, че националният съд
следва да откаже да приложи такова национално право, дори то да отразява
реалните пазарни цени на услугите в страната. Следователно НМРАВ има
само ориентировъчен характер и съдът не е задължен да се съобразява с
посочените в нея минимални размери.
Съгласно Определение № 50015/16.02.2024 г. по т.д. № 1908/2022 г. на I
Т.О. на ВКС „нормата на чл. 38, ал. 2 ЗА, препращаща към Наредба № 1/2004
г. за минималните размери на адвокатски възнаграждения, не съответства
на правото на ЕС, поради което не следва да се прилага. Посочените в
наредбата размери на адвокатските възнаграждения могат да служат
единствено като ориентир при определяне служебно на възнаграждения, но
без да са обвързващи за съда. Тези размери, както и приетите за подобни
случаи възнаграждения в НЗПП, подлежат на преценка от съда с оглед
цената на предоставените услуги, като от значение следва да са: видът на
спора, интересът, видът и количеството на извършената работа и преди
всичко фактическата и правна сложност на делото“. В този смисъл са и
Определение № 1954/19.04.2024 г. по ч.гр.д. № 3695/2023 г. на III Г.О. на ВКС,
Определение № 892/10.04.2024 г. по ч.т.д. № 954/2023 г. на I Т.О. на ВКС,
Определение № 638/18.03.2024 г. по ч.т.д. № 757/2023 г. на I Т.О. на ВКС,
19
Определение № 2199/08.08.2024 г. по т.д. № 1884/2023 г. на I Т.О. на ВКС,
Определение № 3149/20.06.2024 г. по ч.гр.д. № 2221/2024 г. на III Г.О. на ВКС,
Определение № 4107/18.09.2024 г. по ч.гр.д. № 3089/2024 г. на II Г.О. на ВКС и
много други.
Възражението на въззивника е основателно.
Съобразявайки, че делото се отличава със средна правна и фактическа
сложност, както и че пред СГС са проведени две съдебни заседания, в които са
разпитвани свидетели, както и че адв. В. се е явил и в двете заседания,
предявени са три кумулативно съединени иска, спорът по осъдителния е със
среден материален интерес, съдът приема, че справедлив размер на
адвокатското възнаграждение е 2000 лв., които следва да бъдат възложени в
тежест на въззивника.
На основание чл. 280, ал. 3 ГПК настоящото решение подлежи на
касационно обжалване.
Мотивиран от гореизложеното, Софийски градски съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 20950/18.12.2023 г. по гр.д. № 66514/2022
г. по описа на СРС, 68 състав.
ОСЪЖДА М. З. Б., ЕГН **********, да заплати на основание чл. 78, ал.
3 ГПК на „СОФ КЪНЕКТ“ АД, ЕИК *********, сумата от 2000 лв.,
представляваща разноски пред настоящата инстанция.
Решението подлежи на обжалване чрез Софийски градски съд пред
Върховния касационен съд в едномесечен срок, считано от връчването му на
страните, при условията на чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
20