Определение по дело №372/2025 на Административен съд - Стара Загора

Производството по делото е образувано по искова молба от К. М. Т., изтърпяващ наказание „лишаване от свобода“ в Затвора гр.Стара Загора, с която е предявен иск срещу Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ за присъждане на обезщетение в размер на 5 000лв. за претърпени неимуществени вреди в следствие на поставянето на ищеца в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието, за периода от 2021г. до 2025г.

От ищеца е направено искане за освобождаване от заплащане на държавна такса поради липсата на средства и за предоставяне на правна помощ по реда на ЗПП, като е приложена декларация за материално и гражданско състояние. В декларацията Т. твърди, че няма доходи и не участва в трудова заетост.

Съдът счита, че така отправените искания следва да бъдат уважени.

Съгласно разпоредбата на чл. 23, ал. 2 от ЗПП, системата за правна помощ обхваща и случаите, когато заподозреният, обвиняемият, уличеният, подсъдимият или страната по наказателно, гражданско или административно дело не разполага със средства за заплащане на адвокат, желае да има такъв и интересите на правосъдието изискват това. Налага се изводът, че за да е основателно искането, е необходимо кумулативно наличието на две предпоставки - липса на средства и интересите на правосъдието да налагат предоставяне на правна помощ.

В случая характерът на производството пред административния съд е такова, че по закон не предвижда задължителна адвокатска защита, но са налице предпоставките за предоставяне на безплатна правна помощ по преценка на съда. Преценката си според чл. 23, ал. 4 от ЗПП съдът прави въз основа на представени от страната писмени доказателства, издадени от съответните компетентни органи, като вземе предвид доходите на лицето или семейството, имущественото му състояние, удостоверено с декларация, семейното и здравословното му състояние, трудовата заетост и възраст, както и други констатирани обстоятелства.

От данните по представената декларация и допълнително изисканата информация от Началника на Затвора Стара Загора, се установява, че К. Т. не разполага със средства за заплащане на адвокатско възнаграждение и доколкото предоставянето на правна помощ в случая е оправдано от гледна точка на ползата, която тя би донесла на кандидатстващия, трябва да му се предостави такава чрез осигуряване на безплатна адвокатска защита за процесуално представителство по делото.

Настоящият състав на Административен съд Стара Загора счита, че по отношение на молителя са налице условията на чл. 83, ал. 1, т.6 от ГПК, приложим на основание чл.144 от АПК и за освобождаване от заплащане на държавна такса.

Водим от горното и на основание чл.144 от АПК във вр. чл.83, ал.1, т.6, чл. 95 от ГПК във вр. чл.23, ал.2 и ал.4 и чл.25, ал.1 от Закона за правната помощ, съдът

ОСВОБОЖДАВА К. М. Т., изтърпяващ наказание в Затвора гр.Стара Загора, ОТ ЗАПЛАЩАНЕ НА ДЪРЖАВНА ТАКСА по адм.д.№ 372/ 2025 г по описа на Административен съд Стара Загора.

ПРЕДОСТАВЯ на К. М. Т., изтърпяващ наказание в Затвора гр.Стара Загора, ПРАВНА ПОМОЩ ЗА ОСЪЩЕСТВЯВАНЕ НА ПРОЦЕСУАЛНО ПРЕДСТАВИТЕЛСТВО по адм.д.№ 372/ 2025г по описа на Административен съд Стара Загора.

Определението в частта за предоставяне на правна помощ да се изпрати с писмо на Адвокатски съвет при Адвокатска колегия-Стара Загора за определяне на адвокат, който да бъде назначен за процесуален представител.