№ 55
гр. Б. , 15.01.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – Б. в закрито заседание на петнадесети януари, през две
хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Петър Узунов
Членове:Ангелина Бисеркова
Александър Трионджиев
като разгледа докладваното от Ангелина Бисеркова Въззивно частно
гражданско дело № 20201200501438 по описа за 2020 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е с правно основание чл.274, ал.1, т.1 ГПК.
Образувано е по частна жалба от В. К. Х., ЕГН ********** против Определение №
908112/16.10.2020 година, постановено по гр.д. № 1471/2020 година по описа на Районен
съд-гр.Б., с което производството по делото е прекратено поради недопустимост на иска.
В частната жалба се излагат съображения за неправилност и незаконосъобразност на
атакувания съдебен акт. Твърди се, че районният съд неправилно е тълкувал и приложил
нормите на чл.5, ал.1 и ал.2 от ЗУТОССР. Поддържа, че приложимата в казуса норма е тази
на чл.5, ал.2 ЗУТОССР, тъй като осигурителят „Р.“ ЕООД е прекратил дейността си, без да
има правоприемник, а разплащателните ведомости и трудовоправните документи са
предадени и се съхраняват в съответното ТП на НОИ. Счита, че приложеното към исковата
молба удостоверение, издадено от ТП на НОИ, К., обр.УП -13 е такова по чл.5, ал.2 от
ЗУТОССР, с което обосновава позиция за наличие на всички абсолютни положителни
процесуални предпоставки за предявяване на иска.
С горното обосновава искане за отмяна на обжалваното определение и връщане на делото
на Районен съд-гр.Б. за продължаване на съдопроизводствените действия.
В срока по чл.276, ал.1 ГПК насрещната страна депозира писмен отговор, с който заявява
бланкетно становище за недопустимост на жалбата. По същество на жалбата заявява
становище за неоснователност. Поддържа, че в казуса разплащателните ведомости на
осигурителя не са изгубени или унищожени, съхраняват се в съответното поделение на НОИ
и в тях липсват данни за ищцата за процесния период. С посоченото обосновава становище,
че атакуваното определение е правилно и законосъобразно и като такова следва да се
потвърди. Претендира разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, като обсъди оплакванията в частната жалба, възраженията на ответната страна и
след преценка на материалите по делото, намира за установено от фактическа и правна
страна следното:
Частната жалба е процесуално допустима, като подадена в срок, от надлежна страна, за
която съдебния акт е неблагоприятен, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
Разгледана по същество жалбата е основателна.
1
Производството по гр.д. № 1471/2020 година по описа на Районен съд-гр.Б. е образувано
по молба от В. К. Х., ЕГН **********, адрес гр.Б., ул.“..“ № 4 срещу ТП на НОИ-гр.Б. с
искане да се признае за установено по отношение на последното, че в периода 01.07.1990 г.
до 23.03.1992 г. молителката е работила на длъжност „касиер“ на пълен работен ден в „Р.“
ЕООД. Към молбата е приложено удостоверение № 5506-09-5569#1/01.10.2019 г. по описа
на ТП на НОИ-К., обр.УП -13, съгласно което за периода 01.07.1990 г. до 23.03.1992 г.
липсват данни за осигурителния и трудов стаж на ищцата в „Р.“ ЕООД.
След обсъждане на исковата молба и приложените към нея писмени доказателства
районният съд е достигнал до извод за недопустимост на иска поради липса на правен
интерес за молителката. Конкретно, въз основа на данните, че разплащателните ведомости и
трудовоправните документи на „Р.“ ЕООД, гр.Б. не са изгубени или унищожени, а са
предадени на ТП на НОИ-К., и в тях липсват данни, че молителката е работила в „Р.“ ЕООД
през периода от м.07.1990 г. до м.03.1992 г., съдът е приел, че в случая липсва предвидената
в чл.5 от ЗУТОССР положителна процесуална предпоставка, обуславяща правния интерес
на молителката от предявяване на претенция с правно основание чл.1 от Закона за
установяване на трудов и осигурителен стаж по съдебен ред във вр. с чл.124, ал.4, изр.2 ГПК
иск. В тази връзка е постановил определение № 908112/16.10.2020 г., с което е върнал
исковата молба и е прекратил производството по делото.
Атакуваният акт е неправилен.
Районен съд-гр.Б. е сезиран с иск с правно основание чл. 1, ал.1, т.3 ЗУТОССР, обоснован
с твърдения, че в периода 01.09.1989 г. до 23.03.1992 г. ищцата е работила на длъжност
„касиер“ в „Р.“ ЕООД, с месторабота ресторант „Златното пиле“, при пълен работен
осемчасов ден и петдневна работна седмица, които обстоятелства са отразени в трудовата й
книжка, както и че за периода от 01.07.1990 г. до 23.03.1992 година в документацията на
работодателя, с прекратена дейност от 31.03.1998 г. и без правоприемник, предадена на
съответното ТП на НОИ няма данни за положения от ищцата труд за „Р.“ ЕООД. Иска се от
съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ТП на НОИ-
Б. наличието на трудов и осигурителен стаж на ищцата на длъжност „касиер“ в „Р.“ ЕООД
за периода 01.07.1990 г. – 23.03.1992 година.
Съгласно чл. 5 ЗУТОССР, трудовият стаж по този закон може да се установява в случай,
че пред съда се представи удостоверение издадено от работодателя/осигурителя, при който е
придобит стажът, от неговия правоприемник или от друго юридическо или физическо лице,
което съхранява книжа, ведомости за заплати и други, че документите са изгубени или
унищожени. Ако осигурителят е прекратил дейността си и няма правоприемник, какъвто е
настоящият случай, то следва да бъде представено удостоверение от съответното
териториално поделение на НОИ, че в архивното стопанство липсват писмени данни за
претендирания стаж. В случая това изискване на закона е спазено, тъй като ангажираното от
ищцата удостоверение № 5506-09-5569#1/01.10.2019 г., издадено от ТП на НОИ - К., обр.УП
-13, сочи, че за периода 01.09.1989 г. – месец 06.1990 година ищцата фигурира в
разплащателните ведомости с налични данни за отработени дни; за месец 07.1990 година
липсват данни за ищцата в разплащателните ведомости; за месец 08.1990 г. ищцата
фигурира в разплащателните ведомости като име, но няма данни за отработени дни; за
периода м.09.1990 г.-м.03.1992 г. липсват данни за ищцата.
2
Във връзка с горното съдът съобрази, че липсата на данни за отработени дни и
възнаграждение в разплащателните ведомости за определени месеци или периоди макар и
лицето да фигурира с данни за трудов, респективно осигурителен стаж, е доказателство, че
липсват данни за претендирания стаж по смисъла на чл.5, ал.2 ЗУТОССР / вж. определение
№ 841/14.12.2012 г. по ч.гр.д. № 706/2012 г., IV г.о. ГК, ВКС/. Когато от данните, намиращи
се в архивното стопанство е видно, че за определен период или определени месеци липсват
данни за трудов стаж, при наличието на данни за трудов стаж за други периоди или месеци,
и при данни от други документи, в случая трудова книжка, че лицето е работило през
процесните месеци при работодателя/осигурител / в хипотезата на чл.5, ал.2 ЗУТОССР,
какъвто е и настоящият случай, следва да се приеме, че за лицето е налице правен интерес от
предявяване на иска.
За пълнота на изложението следва да се посочи, че наличието на удостоверение по
смисъла на чл.5 от ЗУТОССР само по себе си е предпоставка за допустимост на предявения
иск. По силата на законовата разпоредба задължението за представянето му е вменено на
ищеца, който следва да предприеме действия по снабдяване с удостоверение от
работодателя, респективно от ТП на НОИ. Териториалните поделения на НОИ издават
удостоверения за осигурителен стаж само въз основа на съхраняваните от тях
разплащателни ведомости и други автентични документи, доказващи изплащане на
възнаграждения. Отказът да бъде издадено удостоверение за осигурителен стаж, трудов
стаж или за трудов стаж, който се зачита при пенсиониране, основан на липса на
разплащателни ведомости и въобще на липса на данни за този стаж, се удостоверява по реда
на чл.5, ал.2 от ЗУТОССР и е предпоставка за установяване на осигурителен или трудов
стаж в производството по този закон / вж решение № 5379/17.04.2013г. по адм.д.№1432/13
г.ВАС/ .
В настоящия казус е несъмнено, че към исковата молба е представено удостоверение,
издадено от ТП на НОИ, което отразява липсата на писмени данни за претендирания от
ищцата трудов и осигурителен стаж за процесния период, чието установяване се иска по
съдебен ред, което настоящият съдебен състав преценя като такова по смисъла на чл.5, ал.2
от ЗУТОССР. В хипотезата на чл.5, ал.2, за разлика от ал.1 на с.чл. от ЗУТОССР,
удостоверението не следва да отразява обстоятелството, че разплащателните ведомости и
други книжа са загубени или унищожени, а че в архивното стопанство липсват писмени
данни за претендирания стаж за определени период, макар лицето да фигурира с данни за
трудов стаж при същия работодател, съгласно вписването в трудовата й книжка.
Следователно приложеното към исковата молба удостоверение е такова по чл.5, ал.2 от
ЗУТОССР, а предявеният иск е допустим и като такъв следва да бъде разгледан по
същество.
С оглед на изложеното атакуваното определение следва да бъде отменено, а делото
върнато на първа инстанция за продължаване на съдопроизводството.
Предвид основателността на жалбата искането на ответника за присъждане на съдебни
3
разноски не следва да се уважи.
Мотивиран от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ Определение № 908112/16.10.2020 година, постановено по гр.д. № 1471/2020
година по описа на Районен съд-гр.Б. и ВРЪЩА делото на Районен съд-гр.Б. за
продължаване на съдопроизводството.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4