Окръжен съд - Велико Търново |
|
В публично заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Димо Колев | |
за да се произнесе съобрази: Производството е по реда на чл. 2. и сл. ГПК С Решение № 95 от 02.02.2012г. постановено по гр.д. № 4526/2011г. В. р. с. е приел за установено по отношение на „Е. Б. П.” гр. В., че М. В. К. не дължи на това енергийно предприятие плащане на сумата от 887, 56 лв. по издадена фактура № * въз основа на констативен протокол № 031719/28.09.2011г. съставен от служители на „Е. Б. М.” , за периода 02.04.2011 г. – 28.09.2011 г. С решението са присъдени разноски в полза на ищеца. Недоволно от него е останало ответното дружество „Е. Б. П.” гр. В., което е подало въззивна жалба с изложени оплаквания за неправилност на постановеното решение, поради необоснованост. Сочи се, че мотивите на съда не кореспондирали със събраните доказателства и представлявали едно превратно тълкуване на естеството на проведената корекционна процедура. Развива се становище, че въвеждането на такава процедура е предвидена в законовите и подзаконовите актове с цел гарантиране на финансова стабилност за изпълнение на възложените функции на електроразпределителните предприятия /ЕРП/. Възможност за едностранни корекции била предвидена за други оператори със сходна дейност – газо и топлоразпределение. Доколкото липсвало изискване за въвеждане на дискриминационно третиране на ЕРП, то се правÞ извода, че очевидния пропуск на законодателя по отношение на тях следва да се преодолее чрез ОУ по чл. 98а и 98б ЗЕ или чрез препращащата норма на чл. 45 ПИКЕЕ. Сочи се съдебната практика, според която законодателен пропуск в гражданскоправен казус следва да бъде решаван чрез аналогия на закона при съобразяване на целта на закона. Изтъква се, че за абоната – ползвател съществува законово задължение да следи за изправността на СТИ, поради което се прави извода за наличието на законово основание за съществуването на чл. 37 и сл. от ОУ на ДПЕЕЕМ. Сочи се, че последните не са неравноправни клаузи по смисъла на чл. 143 ЗЗП. Корекционната процедура няма санкционен характер към потребителя, защото задължението на абоната да плати произтича пряко от договора между страните и е право, договорено в интерес едновременно на доставчика и абоната. Сочи се, че по делото не са събрани доказателства ЕРП да не е полагало грижата на „добър стопанин” при изпълнение на задълженията си, поради което остава неясна причината, поради която съдът приема, че „евентуално” „Е. Б. мрежи” не ги е изпълнило. Отправя се искане за отмяна на обжалваното решение и за присъждане на разноски. В срока по чл. 263 ал.1 изр. 1 ГПК въззиваемата страна М. К., чрез пълномощника си адв. Павлов от ВТАК, оспорва изцяло подадената въззивна жалба. Сочи се, че корекционната процедура възниква в следствие на неизпълнение на договорно задължение, а извършената корекция представлява обезщетение за вреди от това изпълнение. Същата не е допустима, ако не е доказано виновно поведение от абоната, а по делото липсвали доказателства за такова. Сочи се още, че липсвало законно основание за ЕРП да прави едностранна корекция на сметката на потребителя за минал период и възможност за това не можела да бъде извеждана от чл. 45 ал. 1 ПИКЕЕ. Не претендира разноски. С молба до съда, преди съдебно заседание, жалбоподателя прави възражение за недопустимост на ищцовата претенция по чл. 15 ГПК, доколкото искът е подведомствен за разглеждане от административните съдилища по реда на АПК. Сочи се, че правото да се извърши корекция възниква от сложен фактически състав, в който действа метода на „власт и подчинение”. Наличието на последният бил ясен признак за административния характер на правоотношението и възможността корекционните процедури да се разглеждат като административна услуга. С молба се поддържа искането за разноски като по факса е изпратено копие от фактура за заплатено адвокатско възнаграждение. Окръжният съд, за да се произнесе взе предвид следното: Въззивната жалба е подадена в срок, от легитимирана страна, против обжалваем съдебен акт, поради което е процесуално допустима и следва да се разгледа по същество. В изпълнение на задълженията си по чл. 269 от ГПК въззивният съд служебно провери валидността на обжалваното решение и намери, че същото не страда от пороци водещи до неговата нищожност, поради което то е валидно. Съгласно цитираната законова разпоредба, съдът провери и допустимостта на атакуваното решение, както в тази връзка разгледа направеното от жалбоподателят възражение за недопустимост на иска, на основание чл. 15 ГПК, и намери същото за неоснователно по следните съображения: Разграничителният критерий, от които следва да се изхожда при определяне вида на спора – граждански или административен, е методът на регулиране на правоотношенията. Тези правоотношения, които се регулират от метода на равнопоставеност на субектите, са граждански. Правоотношенията възникващи и регулиращи се по метода на власт и подчинение са административни по своя характер. Освен с отношението, което субектите имат един спрямо друг, при определяне на вида на правоотношението, следва да се преценява още вида и основанието на правомощията им. Понастоящем правоотношението между страните по делото е възникнало на основание сключен договор. Сделките за продажба на ел. енергия, според чл. 97 ал. 1 т. 10 ЗЕ, се сключват между крайният снабдител и битовия потребител по регулирана от комисията /ДКЕВР/ цена. Наред с това чл. 98а и 98б ЗЕ предвиждат крайния снабдител да продава ел. енергия при публично известни общи условия, които влизат в сила без да е необходимо изричното иý писмено приемане от страна на битовия потребител. По този начин общите условия стават част от договорното правоотношение. Корекционната процедура, която касае тези правоотношения е уредена именно в чл. 38 от ОУ на ДПЕЕЕМ, поради което е част от договорната връзка между страните. Върху договорния характер на последната не указва влияние предвидения в ЗЕ режим за някои регулаторни елементи – цени, организиран пазар на ел. енергия, лицензиране на търговците, одобрение на общите условия и т.н. Тези елементи са проявление на държавната политика спрямо обществените отношения, свързани с осъществяване на дейностите по производство, внос, износ, пренос, транзитен пренос, търговия с електрическа и топлинна енергия и природен газ. Едностранният характер на предвидената в ОУ корекционна процедура и обстоятелството, че същата се одобрява от регулаторен орган не й придава характера на административен акт. Тя е част от договорното съдържание между страни, които са равнопоставени субекти в отношенията помежду си. Поради изложеното въззивният съд приема, че решението освен валидно е и допустимо, с оглед на което следва да се пристъпи към проверка на правилността на същото. Първоинстанционният съд е бил сезиран с отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124 ГПК, чрез който ищецът М. К. иска да се приеме за установено, че не дължи на ответното дружество „Е. Б. П.” сумата от 887, 56 лв. по фактура № * за извършена корекция за ел. енергия за обект в с. П. В исковата си молба К. твърди, че е собственик на недвижим имот в с. П. и като такъв е в договорни отношения с ответника за доставка на ел. енергия, като има разкрита партида с аб. № *. Сочи, че служители на „Е. Б. м.” са извършили проверка на СТИ и са съставили констативен протокол в отсъствието на потребителя, който бил извън страната. По време на проверката бил извикан синът му, който обаче пристигнал след премахване на пломбата на електромера. Твърди се, че ищецът получил справка за корекция № 19237 за сумата от 887, 56 лв., която се основавала на чл. 38 ал. 3 т. 2 от ОУ на ДПЕЕЕМ. Сочи се, че за ЕРП не съществува възможност за едностранна корекция на подадена електроенергия. Уредната възможност за такава корекция в ОУ на ДПЕЕЕМ за изминал период била в противоречие със ЗЕ и нарушавала основаните принципи за равнопоставеност на страните в договорното правоотношение, поради което тези клаузи на ОУ на ДПЕЕЕМ били нищожни по силата на чл. 146 ал. 1 ЗПП. Твърди се, че липсва виновно поведение на потребителя, доколкото същият няма и никога е нямал достъп до СТИ, отделно от това няма нужните познания да въздейства по какъвто и да е начин върху СТИ. Последното било пломбирано съгласно законовите изисквания, както не бил установен още и периода на грешното измерване Ответникът „Е. Б. П.” заема становище за неоснователност и недоказаност на предявения иск. Твърди, че между страните действат Общи условия публикувани на 30.11.2007г. в централния и местен печат, с измененията им публикувани на 19.04.2009г. Сочи, че на 28.09.2011г. служители на „Е. Б. м.” са извършили проверка на СТИ на ищеца като е констатирано, че е развит мостът на втора фазова система, свързващ токовата и напреженова бобина. Това представлявало целенасочено изменение в свързването на уреда и по този начин СТИ не е извършвал отчитане на цялата потребявана ел. енергия. Нарушението било отразено в констативен протокол, след което била възстановена правилната схема на свързване. Въз основа на тези констатации била изготвена справка за корекция на сметки № 19237 като на основание чл. 38 ал. 3 т. 2 от ОУ на ДПЕЕЕМ е извършена корекция за периода от 02.04.2011г. до 28.09.2011г. За получена сума в размер на 887, 56 лв. била съставена фактура и до ищеца е изпратена покана за заплащането й в срок до 27.10.2011г. Така извършената корекция не представлявала санкция за потребителя, а с нея се целяло избягване на последици от неоснователно обогатяване на някоя от страните по правоотношението. Великотърновският Окръжен съд, в качеството си на въззивна инстанция, като съобрази наведените в жалбата оплаквания, доводите на страните и като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното: По делото не се спори, че ищецът е потребител на ел. енергия на посочения в исковата молба адрес и че имотът, в Ûойто е монтиран процесното СТИ, е присъединен към електропреносната мрежа. Не се спори, съдържанието на ОУ на ДПЕЕЕМ, одобрено от ДКЕВР, както и публикуването им, ведно с измененията, в централен и местен ежедневник. От КП № 031719/28.09.2011г. се установява, че на същата дата длъжностни лица от „Е. Б. М.” са извършили техническа проверка на СТИ с № 8133859, находящо се на ищцовия адрес с клиентски № * и аб. № *. Констатирано е, че държавните пломби и тези на капака на клемния блок са налични като са посочени конкретните им означения /БО5 и РРТ401/. Отразено е още, че е отчетено отклонение от класа на точност на електромера „ – 35, 36 %”. Посочено е, че след разпломбиране и отваряне на капачката на СТИ се констатира, че е развит мостът на втората фазова система, свързващ токовата и напреженова бобина. Схемата е възстановена чрез затягане на моста. В протоколът са посочени имената на служителите на „Е. Б. М.” , които са участвали в извършването на проверката. КП е подписан от тях, от лицето Т. К. Я. като присъствал на нея свидетел и от М. Г. И. като свидетел на отказа да се подпише протокола. От приложените по делото - писмо с изх. № */07.10.2011г. от „Е. Б. П.” , справка за корекции на сметки № 19237 при неточно измерване на ел. енергия по чл. 38 ал. 3 т. 2 от ОУ на ДПЕЕЕМ, дебитно известие № */07.10.2011г. е видно, че в резултат на корекция на сметката за ел. енергия на М. К. е начислена за плащане сумата от 887, 56 лв. От разпита на свид. Т. Я. се установява, че докато била на гости в къщата на ищеца в с. П., служители на „Е. Б. М.” извършил проверката на процесното СТИ. Пред нея разпломбирали електромера, но грешката в измерването и липсата на някакво болтче не била установена в нейно присъствие, поради което отказала да подпише протокола. От разпита на свид. С. – служител на „Е. Б. м.” става ясно, че при проверка с преносим еталонен уред е отчетено отклонение в точното измерване, което било извършено в присъствие на свид. Я. След разпломбиране на капака на клемния блок се установило, че има развит болт на пластината, свързваща токовата и напреженовата бобина, поради което електромера измерва с грешка по – голяма от допустимата. Поради отказа на Я. да подпише протокола извикали полицейски служители за съдействие. Поддържа изцяло констатациите в протокола. По делото е изслушана съдебно-техническа експертиза, от чието заключение се установява, че процесното СТИ е преминало само първоначална проверка за метрологична годност и че е технически възможно изчислената ел. енергия в справката за корекции да бъде доставена до абоната за периода от 180 дни. Установява се още, че е налице неточно отчитане от втората фаза на измервателната схема на СТИ, както и че математически правилно е изчислено дължимото количество енергия по реда на чл. 38 ал. 3 т. 2 от ОУ на ДПЕЕЕМ и то съобразно одобрените от ДКЕВР цени. Изложената фактическа обстановка налага следните правни изводи: Предявен е отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124 ал. 1 ГПК. Страната, която носи доказателствената тежест, а именно ответника, трябва да докаже дължимостта на процесната сума. Той следва да проведе пълно и главно доказване, за да установи наличието на облигационна връзка с другата страна т.е., че ищецът е потребител на ел. енергия, доставяна от „Е. Б. П.” . Наред с това ответникът пълно и главно следва да докаже основанието и размера на вземането си. В тази връзка той трябва да установи, че в резултат на извършената проверка законосъобразно е коригирал сметката на абоната и е начислил посочената в дебитното известие сума. По делото не се спори, че ищецът К. е потребител на ел. енергия за по смисъла на § 1 т. 42 от ДР на ЗЕ и е в договорни отношения с ответното дружество, както и че имотът, в който е монтиран процесното СТИ, е присъединен към електропреносната мрежа. Не се спори, че в отношенията между страните действат ОУ на ДПЕЕЕМ. От наличните по делото писмени доказателства се установява, че ответното дружество е начислило сумата от 887, 56 лв. като корекция на сметката на въззивника по реда на чл. 38 ал. 3 т. 2 ОУ на ДПЕЕЕМ. По въпроса за законосъобразно±тта на жалбоподателя да извършва едностранна корекция на сметка за вече доставена ел. енергия за минал период има задължителна съдебна практика формирана по реда на чл. 290 ГПК, съгласно т. 2 от ТР № 1 от 19.02.2010 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2009 г., ОСГТК. С Решение № 165/19.11.2009г. по т.д. № 103/2009г., Решение № 104/05.07.2010г. по гр. д. № 885/2009г., Решение № 26/04.04.2011г. по т.д. № 427/2010г. ВКС е заел категоричното становище, че извършването на едностранна промяна в сметките на потребителите за вече доставена и ползвана ел. енергия от доставчика на ел.енергия е лишена от законово основание, както при действието на ЗЕЕЕ /отм./ и подзаконовите актове за неговото прилагане, така и при релевантните към спора ЗЕ и съответните подзаконови актове по прилагането му / Наредба № 6/9.06.2004г. за присъединяване на производители и потребители на електрическа енергия към преносната и разпределителните електрически мрежи, Правилата за търговия с електрическа енергия и Правилата за измерване на количеството елетрическа енергия/. Дори в чл. 45 ПИКЕЕ директно не е предвидена възможност за извършване на едностранна корекция на подадената ел. енергия и на сметката за минал период, а имаме препращане към договора за покупко - продажба на ел. енергия. Доколкото по действащото ни законодателство не е предвидена възможност за такава корекция, то съществуването и уговарянето й в ОУ е без законово основание. При продажбата на ел. енергия потребителят е в положение на по – слабата страна, а ЕРП на базата на предоставената му лицензия има господстващо положение на пазара. Възможността на абоната да въздейства върху съдържанието на ОУ е ограничена и регламентираните в тях санкционни клаузи по чл. 24 и чл. 38 от ОУ не могат да съществуват в противоречие с императивните норми на закона и основните принципи на правото. Посочените договорни разпоредби предвиждат санкциониране на потребителя, само въз основа на обективния факт на констатирано неточно отчитане на доставяната енергия, без да се изискава виновно поведение на последния. Това е в пълен разрез с установения в чл. 82 ЗЗД виновен характер на договорната отговорност и по съществото си представлява еднострано въвеждане на обективна отговорност /ОУ не са предмет на индивидуално уговаряне/, която е изключение в правото. В случай, че не е доказано виновно поведение на потребителя, с което да се препятства правилното отчитане на ел. енергията е недопустимо да му се налагат санкции за това по силата на договорната връзка, доколкото като изключение, само в правомощията на законодателя е залегната възможността за въвеждане на обективна отговорност. Понастоящем наличието на неправомерно поведение у потребителя остана недоказано. В съставения КП изрично е посочено, че държавните пломби и тези на клемния блок са налични, като дори са посочени специфичните им означения. Самият служител на ответното дружество – свид. С. сочи в разпита си, че са установили развития болт на пластината, свързваща токовата и напреженовата бобина, след като са разпломбирали клемния блок и са махнали капака на същият. От друга страна вещо лице е категорично, че за да се прекъсне връзката на моста между напреженовата верига на втората фаза, следва да се отвори клемния блок, като първо се нарушат пломбите на таблото, а след това на капачката на блока. При това положение по делото страната носеща тежестта на доказване неможа да установи неоторизиран достъп до функционалните части на СТИ, а оттам и неправомерно въздействие от страна на абоната, което да е основание за реализиране на договорната му отговорност. Недоказано остана и обстоятелството, че начисленото количество ел. енергия е доставено и реално потребено, тъй като при всяка продажба, включително и на ел. енергия купувачът – абонат дължи заплащане само на реално предоставената му стока. Принципната възможност за абоната да консумира начислената му ел. енергия за минал период, каквото заключение дава експерта, не е достатъчно да се приеме, че фактически е потребено такова количество енергия. Още повече по дело недоказан остана и периода на грешно измерване на ел. енергията в резултат на твърдяното неправомерно действие на потребителя. В противен случай, без да се държи сметка за този период или без да се отчете реално консумираната ел. енергия, за доставчика съществува възможността въз основа на едностранното изчисляване и коригиране на сметките да получи цена за недоставена и непотребена от абоната енергия. Доводите на ответното дружество развити във въззивната му жалба, че за процесните отношения следва се приложи по аналогия разрешението дадено в Наредба № 16 – 344/2007г., касаеща доставчиците на топлоенергия респ. Наредба № 4/2004г. относно ВиК операторите са неоснователни, имено поради обстоятелството, че обективната отговорност следва изрично да е предвидена от законодателя. Посочените хипотези са изключение, законово са уредени и не могат да се тълкуват разширително. Наред с това в Решение №189/11.04.2011г. по т.д. №39/2010г. и Решение №79/11.05.2011г. по т.д. №582/2010г. ВКС е отрекъл възможността доставчикът да обосновава правото си на едностранна корекция с клаузи, съдържащи се в приетите от самия него и обвързващи потребителя общи условия, които поради неравноправния им характер са нищожни по смисъла на чл. 143 ал. 1 т. 6 и т. 18 ЗЗП и чл. 26 ал. 1 ЗЗД. Тези клаузи на ОУ нарушават основните принципи на равнопоставеност на страните в договорното правоотношение и на защита интересите на потребителите при търговията с ел. енергия. По изложените съображения въззивният съд намира, че по делото не се установи наличието на законосъобразно основание за доставчика да извършени корекции на сметката на абоната, с оглед на което се явява недоказано от ответника по иска - „Е. Б. П.” , че процесната сума му се дължи. Поради това искът за установяване на недължимостта й е основателен и следва да бъде уважен изцяло. Поради съвпадане на крайните правните изводи на двете инстанции решението на Великотърновския районен съд следва да бъде потвърдено. При този изход на делото, настоящата инстанция не дължи произнасяне по въпроса за разноските, доколкото такива са поискани само от жалбоподателя – „Е. ОН Б. П.” . Водим от горното и на основание чл. 271 ал. 1 ГПК, Великотърновският Окръжен съд, Р Е Ш И: ПОТВЪРЖДАВА ИЗЦЯЛО Решение № 95 от 02.02.2012г. постановено по гр.д. № 4526/2011г. на Великотърновския районен съд, като правилно. Решението е окончателно и неподлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: |