РЕШЕНИЕ
№ 2684
гр. Бургас, 12.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и девети ноември през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:ВАНЯ В. КИСИМОВА
при участието на секретаря СТАНКА Д. ДОБРЕВА
като разгледа докладваното от ВАНЯ В. КИСИМОВА Гражданско дело №
20242120104370 по описа за 2024 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по повод искова молба, подадена от Ж. Г. Ж., ЕГН:
**********, с адрес: *, чрез адв. К. К. - САК, с адрес за призоваване: гр. * срещу „КАМЕКС
КОМЕРС“ ЕООД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление: *, представлявано от
управителя В.Д.К., с която се претендира от съда осъждане на ответника да заплати на
ищеца сумата от 1546 лв., представляваща неплатено трудово възнаграждение за периода
01.05.2024г. – 31.05.2024г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от предявяване
на иска до окончателното изплащане на задължението. Претендират се направените
съдебно-деловодни разноски. Ангажирани са писмени доказателства.
Твърди се в исковата молба, че между страните е бил сключен трудов договор на
17.02.2023г., по силата, на който ищецът е назначен на длъжност „*“, като всички основни
задължения и отговорности на служителя са описани в длъжностна характеристика към
трудовия договор.
Сочи се, че страните са се договорили, че за извършената работа, работодателят дължи на
служителя основно месечно трудово възнаграждение в размер на 1 546 лева, платимо до 25-
то число на месеца, следващ месеца на полагане на труд, както и че служителят ще получава
допълнително възнаграждение за трудов стаж, възлизащо на 0,6 % от трудовото
възнаграждение за всяка прослужена година.
Твърди се, че ищецът е полагал труд в периода от 01.05.2024г. до 31.05.2024г., като е
изпълнявал стриктно възложената му работа, но не е получил дължимото му месечно
трудово възнаграждение в размер на 1 546 лева нито в уговорения между страните срок
(най-късно до 25.06.2024г.), нито до датата на предявяване на иска.
1
Твърди се, че опитите за осъществяване на комуникация с управителя на ответното
дружество останали безрезултатни.
Така предявеният иск е с правно основание чл.128, ал.1, т.2 от КТ, като същият е
допустим.
В законоустановения срок по чл.131 от ГПК е подаден писмен отговор от ответника, чрез
адв. И. Н. – БАК, с който предявеният иск се оспорва като неоснователен и недоказан.
Твърди се, че в ответното дружество са назначени значителен брой работници, а
дейностите по оформяне на трудовите договори, декларирането им в НАП, изготвяне на
ведомости за работни заплати, както и всички други счетоводно-административни функции,
са възложени на счетоводна кантора „ДФК акаунт“ ЕООД, с която за процесния период е
имало договор за счетоводно обслужване. Твърди се, че през месец май 2024 г. са били
проведени процесуално-следствени действия по досъдебно производство, при което от
офисите на това дружество са иззети счетоводни документи и компютърни системи,
измежду които и счетоводните архиви на ответника, включително и всички трудови досиета.
На иззетите компютърни системи е софтуерният продукт, с който се обработват
счетоводните документи на дружеството. Поради това заявява невъзможност да провери
дали действително ищецът е бил назначен в ответното дружество, на каква длъжност и на
каква заплата.
Оспорват се като неистински следните приложени към исковата молба писмени
доказателства: трудов договор №41/17.02.2023 г.; длъжностна характеристика към ТД;
Справка от НАП, с твърдения, че подписите, положени в тях не са на сочените лица. Иска се
да бъде задължен ищецът да ги представи в оригинал, след което да бъде открито
производство по чл.193 от ГПК.
На следващо място, се оспорва дължимостта на процесните суми с твърдения за
извършено плащане, като се сочи, че за въпросния месец това е било сторено в брой.
Претендира се отхвърляне на предявения иск и присъждане на сторените съдебно-
деловодни разноски.
В съдебното заседание, ищцата не се явява, представлява се от адв. К., който поддържа
иска и моли за уважаването му.
В съдебно заседание, ответното дружество, се представлява от адв. Н., който оспорва
иска и моли за отхвърлянето му.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и събраните по делото доказателства,
намира за установено от фактическа страна следното:
По делото са представени от ищеца заверени преписи на трудовия договор от
17.02.2023г., сключен между него и ответното дружество и длъжностната характеристика. В
договора страните са уговорили месечно възнаграждение в размер на 1546,43 лв.
По делото са събрани гласни доказателства чрез разпит на свидетеля Х.И.Д., които
следва да се преценят по реда на чл.172 от ГПК и да се вземе предвид възможната му
заинтересованост от изхода на спора, произтичаща от факта, че той също е в трудово
правоотношение с ответника. Същите обаче са логични и безпротиворечиви, поради което
следва да бъдат кредитирани. От тях се установява, че е периода 01.05.-31.05.2024г., ищцата
е била на работа в ответното дружество, полагала е труд, не е отсъствала от работа.
Свидетелят сочи, че за месец май не е заплатено трудовото възнаграждение на ищцата, нито
2
на другите нейни колеги, което обикновено се случва от първо до около трето-четвърто
число на месеца.
Ищцата е дала обяснения по реда на чл.176 от ГПК, в които е заявила, че за месец май
2024г. не е получила заплатата си, както и че за април и май не са й изплатени осигуровките.
Сочи, че до този момент е получавала заплатата си по банков път.
Изискана е от третите лица НОИ и НАП информация касаеща трудовото
правоотношение на ищеца и дължимите и заплатени осигурителни вноски.
Исканата информация е постъпила и видно от нея, в исковия период страните са се
намирали в трудово правоотношение, като трудовият договор е прекратен на 31.05.2024г.
Размерът на трудовото възнаграждение е 1546,43 лв., за лицето няма подлежащи на
принудително изпълнение публични задължения.
При така установената фактическа обстановка съдът намира следното от правна страна:
За да бъде уважен така предявеният иск, ищецът следва да докаже при условията на
пълно и главно доказване кумулативното наличие на следните материални предпоставки
(юридически факти): наличие на валидно трудово правоотношение между страните за
исковия период; че е престирал в полза на ответника работна сила за исковия период, за
което да му се дължи от ответника трудово възнаграждение в претендирания размер.
От събраните по делото писмени и гласни доказателства се установи, наличието на
всички необходими за уважаване на иска предпоставки - наличието на трудово
правоотношение между страните за посочения период, както и обстоятелството, че ищцата е
престирала труда си в полза на ответното дружество.
Съгласно чл. 128, т. 2 от КТ, работодателят е длъжен да плаща в установените срокове на
работника или служителя уговореното трудово възнаграждение за извършената работа. Това
е основно задължение на работодателя като насрещна престация за предоставената му и
използвана от него работна сила на работника или служителя. В случая се установи, че
ищецът е полагал труд и през месец май 2024 г., но не се установи работодателят да му е
заплатил за това уговореното брутно трудово възнаграждение в размер на 1546 лв., нито в
срока по чл. 270, ал. 2 от КТ, нито към настоящия момент. От ответното дружество не са
ангажира никакви доказателства да е заплатил дължимото на ищеца трудово
възнаграждение.
Ето защо искът е основателен и доказан и като такъв следва да бъде уважен.
Предвид основателността на главния иск, основателна е и акцесорната претенция за
законна лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното й изплащане.
Направеното възражение за прекомерност на размера на претендираното месечно
трудово възнаграждение, поради необходимост от приспадане удръжките извършвани при
работодателя, съдът намира за неоснователно, поради това че дължимите удръжки за ДДФЛ,
ДОО, ЗО, следва да се извършат от работодателя към момента на фактическото изплащане
на възнагражденията и оттам на работника се дължи възнаграждение съобразно брутното
трудово такова, а работодателят е лицето, което при изплащането му следва да изчисли и
преведе съответните суми. Следва да се отбележи и обстоятелството, че заявената от ищеца
претенция касае плащане на брутно трудово възнаграждение.
С оглед изхода на делото, право на разноски има ищецът. Искане за присъждането им е
3
направено своевременно и са ангажирани доказателства за реалното им извършване.
Направените от ищеца съдебно-деловодни разноски са в общ размер от 500 лв. – адвокатски
хонорар, които следва да бъдат възложени в тежест на ответника.
Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 6 ГПК когато делото е решено в полза на лице,
освободено от държавна такса или от разноски по производството, осъденото лице е длъжно
да заплати всички дължащи се такси и разноски, като съответните суми се присъждат в
полза на съда.
В случая, на основание чл. 83, ал. 1, т. 1, предл. 1 ГПК такси и разноски по
производството на делата не се внасят от ищците - работници, какъвто е и настоящия
случай. Дължимата държавна такса е в размер на 61,84 лева, която следва да бъде внесена от
ответника в полза на Районен съд – Бургас.
Така мотивиран, Бургаският районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА „КАМЕКС КОМЕРС“ ЕООД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление: *,
представлявано от управителя В.Д.К., да заплати на Ж. Г. Ж., ЕГН: **********, с адрес: *,
сумата от 1546 лв., представляваща дължимо и неплатено брутно трудово възнаграждение за
положения от нея труд през месец май 2024 г., съгласно сключен между страните трудов
договор №41 от 17.02.2023 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на
предявяване на исковата молба, до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА „КАМЕКС КОМЕРС“ ЕООД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление: *,
представлявано от управителя В.Д.К., да заплати на Ж. Г. Ж., ЕГН: **********, с адрес: *,
сумата от 500 лева, представляваща направените от нея съдебно-деловодни разноски.
ОСЪЖДА „КАМЕКС КОМЕРС“ ЕООД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление: *,
представлявано от управителя В.Д.К., да заплати на Районен съд – Бургас сумата от 61,84
лева, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК.
Постановява предварително изпълнение на решението на основание чл. 242, ал. 1 от ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Бургаския окръжен съд в двуседмичен срок от
деня, в който е посочено, че ще бъде обявено – 13.12.2024г., за което страните са уведомени с
протоколно определение от 29.11.2024г.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
4