№ 417 / 1.7.2019 г.
Р Е Ш Е Н И Е
01.07.2019 година, град Монтана
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД ГРАД МОНТАНА, ІV- ти граждански състав, в ОТКРИТО съдебно заседание от 06.06.2019 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНЕЛИЯ ЦЕКОВА
при секретаря Светлана Станишева и с участието на прокурора.............................................................., като разгледа докладваното от съдия Цекова гражданско дело № 62 по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл.127 ал.2 СК, във връзка с чл.143 СК и чл.149 от СК.
Ищецът, Г.Й.Г., ЕГН xxxxxxxxxx,xxx, чрез процесуалния си представител адвокат Н.Б.,xxx, е предявил иск срещу М.З.Д., ЕГН xxxxxxxxxx,xxx, на основание чл.127 СК, във връзка с чл.149 СК.
В исковата си молба твърди, че през 2011 година с М. заживели на семейни начала. От съвместното им съжителство се родило детето Н. Г. Й., на 02.02.2012 година.
Първоначално живели в с. Видлица, където М. имала наследствен недвижим имот.
В началото на 2013 година М. заминала за А.. Била се установила във Виена. Той се преместил с детето в с. Говежда, където майка му има недвижим имот.
Отначало се обаждала, но обажданията били епизодични. След няколко месеца престанала да се обажда. Откакто е заминала не се е интересувала за детето. Дъщеря им Н. останала да живее при него. Той полага непосредствени грижи за нейното отглеждане и възпитание. Помага и майка му П. в брата на М., който също живее при него. Направил ремонт на къщата. Н. има самостоятелна стая, в която се постарал да й създаде уютна обстановка и добри условия за живот. Той се грижи основно за издръжката на дъщеря им. От раздялата до настоящия момент, ответницата не е изплащала издръжка. Не се обажда и не поддържа контакти с него и детето.
Към настоящия момент Н. е ученичка в първи клас на ОУ,, Отец Паисий“ с. Г. Дамяново.
Тъй като майката не желае доброволно да уредят упражняването на родителските права, личните отношения с детето и издръжката му, то за него е налице правния интерес от предявяване на настоящия иск.
Моли съда да постанови решение, с което:
Да му се предоставят за упражняване на родителските права по отношение на малолетното им дете Н. Г. Й., ЕГН xxxxxxxxxx, с местоживеене xxx;
Да се определи режим на виждане на майката М.З.Д. с малолетното дете Н. Г. Й., ЕГН xxxxxxxxxx всяка първа и трета събота и неделя от месеца, без преспиване;
Да се осъди М.З.Д. да заплаща месечна издръжка за малолетното дете Н. Г. Й., ЕГН xxxxxxxxxx, чрез бащата Г.Й.Г., в размер на 160(сто и шестдесет) лева, считано от датата на подаване на исковата молба до настъпване на законоустановени причини за изменение или прекратяване на издръжката, ведно със законната лихва върху всяка просрочено съобразно падежа вноска до окончателното изплащане.
Да се осъди М.З.Д. да заплати издръжка за минало време, за една година назад в размер на 160 (сто и шестдесет) лева месечно.
Претендира и направените разноски в производството.
Ответникът, М.З.Д., ЕГН xxxxxxxxxx,xxx, чрез назначения особен представител адвокат Б.Н.Ц.,xxx, взема становище по исковете.
Заявява, че не е доволен от подадената искова молба от Г.Й.Г. и моли съда да постанови решение, с което да отхвърли предявените искове и да и се присъдят разноските по водене на делото.
Исковете са недопустими и неоснователни.
Предявени са искове с правно основание чл.127 от СК.
Ищецът претендира да му бъдат предоставени родителските права по отношение на малолетното дете на страните Н. Г. Й., ЕГН xxxxxxxxxx, да бъде определен режим на лични контакти на детето с майка му М.З.Д. xxx и трета събота и неделя от месеца, без нощувка, ответницата да заплаща издръжка по 160 лв. на месец, включително и за минало време една година преди завеждане на делото.
Искът по чл.127 от СК е недопустим, тъй като не е изпълнена разпоредбата на ал.2 от същия текст, а именно искът се предявява само ако не е постигнато съгласие между родителите. Ищецът никога не е обсъждал с нея този въпрос, нито и е правил предложение в тази връзка.
Искът не е допустим, тъй като в петитума липсва претенция за определяне на местоживеене на детето.
Исковете са неоснователни. Претендира се предоставяне на родителски права по отношение на малолетно дете, като тези права бъдат предоставени на бащата на детето.
Не отговаря на истината, че тя не се интересува от детето, нито се обажда, нито го вижда. Заминала да работи в друга държава, единствено с цел да осигури препитание на детето и да му осигури по - добър живот. Никога не е прекъсвала контактите с детето и въпреки трудностите, с които се сблъсква в чужбина, единствената и мисъл е за детето и всичките си доходи дава за издръжката му. Освен това съгласно последователната съдебна практика на ВКС и ВС, на първо място при решаване на въпроса с родителските права и местоживеенето на детото, са неговите интереси. В редица свои решения, постановени по реда на чл.290 от ГПК, ВКС приема, че биологичната връзка между детето и майката е много силна, в интерес на детето е тя да не се прекъсва и в изключителни случаи, ако майката не може да упражнява родителските права поради заболяване или друго разстройство на здравето, те се предоставят за упражняване от другия родител.
В тази връзка претендирания режим на лични отношения между ответницата и детето е твърде ограничен, което също не е в интерес на детето, като не е посочен и един месец през лятото, през който детето да прекарва с майка си.
Претенцията за издръжка също е неоснователна.
Моли съда да остави без уважение исковете, като се предоставят родителските права по отношение на Н. Г. Й., ЕГН xxxxxxxxxx на нея, като нейна майка Марияа З.Д.; да се определи местоживеенето му по нейния адрес в с.Видлица, ищецът да има право на свиждане с детето всяка първа и трета събота и неделя в месеца от 08.00 часа в събота до 18.00 в неделя с нощувка, както и един месец през лятото, който да не съвпада с платения годишен отпуск на майката, да се осъди ищеца да заплаща издръжка на детето в размер на 160 лв. месечно, считано от завеждане на делото, както и 1920 лв. за минало време - 1 година преди завеждане на иска, като им се присъдят и разноските по водене на делото.
Доказателствата по делото са писмени и гласни.
Изискан е и приложен Социален доклад от Д. „. п. Ч..
Съдът, след като прецени доводите на страните, доказателствата по делото и на основание чл. 235 ГПК, приема за установени следните обстоятелства:
Не се спорно между страните по делото, че са живели на съпружески начала и от това съжителство на 02.02.2012 година е родена Н. Г. Й., ЕГН xxxxxxxxxx, съгласно данните от Удостоверение за раждане, издадено въз основа на Акт за раждане № xxxx от 07.02.2012 година на Община Монтана.
Няма спор и досежно обстоятелството, че от 2013 година страните не живеят съвместно, разделили са се, като бащата се е завърнал да живее и работи в България заедно с детето, а майката, живее в А.. В хода на процеса не се установи нейното местожителство. В случая, при условие, че между родителите, които не живеят заедно не е постигнато съгласие относно местоживеенето на детето, упражняването на родителските права, личните отношения с родителя и издръжката му, следва съдът да разреши възникналия спор.
Съгласно чл. 123 от СК родителските права и задължения се упражняват в интерес на децата от двамата родители заедно и поотделно. При разногласие между тях, спорът се решава от районния съд след изслушване на родителите, а ако е необходимо, и на децата. С този иск се цели да се разреши спор за конкретни права по отношение на децата, а не спор относно упражняването на родителските права цялостно. Този иск е спор между родители, които са в брак.
Различно е положението на децата, родителите на които не са в брак, какъвто е настоящият случай. Страните не са в брак и са разделени. При разделеното живеене на родителите, те нямат възможност ежедневно да вземат решения, относно упражняването на конкретно право на детето, както и относно цялостното упражняване на родителските права. Това неудобство, засягащо пряко интереса на детето, се разрешава с иск по чл. 127, ал. 2 от СК. В такъв случай възниква спорът, при кого ще живеят децата. След като се определи при кой от двамата родители ще живеят те, този родител ще упражнява и родителските права, тъй като нуждите му ще налагат това.
Съдебният акт, с който съдът разрешава спора за мерките относно упражняването на родителските права, дължимата издръжка и определяне местоживеенето на детето, е проява на съдебна администрация на гражданските правоотношения, при която съдът разполага с оперативна самостоятелност при разрешаването на съответните отношения, изхождайки от правилото за защита интересите на децата, което е най-важното, съществено и определящо при разрешаването на такъв спор.
Досежно това, кому да бъдат предоставени упражняването на родителските права върху роденото от съжителството им дете, съдът не може да не отчете факта, че само бащата желае да упражнява родителските си права, а и се установи, че разполага с добри ресурси да го отглежда.
В конкретният случай, само бащата поддържа искането си за упражняване на родителските права и за определяне местоживеенето на детето при него. От друга страна в това производство се налага преценка за родителските качества и капацитет на всеки от родителите, тъй като при преценката кой от родителите да упражнява родителските права следва да се разгледат и преценят конкретни факти, поради обстоятелството, че осъществяването на възпитанието и родителските грижи по отглеждането на детето е най-отговорната, всеобхватна и всеотдайна дейност и в основата и следва да лежи взаимна привързаност, уважение и зачитане, обич и топлота между възпитател и възпитаник.
Критериите, които съдът е длъжен да съблюдава при определяне упражняването на родителските права спрямо деца, са намерили израз в Постановление № 1 от 12.11.1974 г. Следва да се извърши цялостна преценка на интереса на детето, въз основа на многопосочен комплекс от обстоятелства. В критериите по Постановление № 1/12.11.1974 г. има съответната градация, но и указание преценката по тях да е съвкупна, а всеки от критериите има и относителна самостоятелност. Децата имат интерес упражняването на родителските права да бъдат възложени на този родител, който с оглед възрастта, пола и степента на развитието им е по-способен да полага адекватни грижи не само за бита, но и за тяхното добро възпитание и изграждане като личности. Този интерес предпоставя не само адекватните и постоянни грижи, за което е нужна обич и готовност, но и необходимият родителски надзор, с оглед възпитанието и изграждането на детето като личност, за което е нужен авторитет. Според посочената задължителна съдебна практика при решаване на спора за родителски права следва да се извърши цялостна преценка на интереса на детето, въз основа на съвкупността от обстоятелства на разглеждания случай. По съществени от тези обстоятелства са: възпитателските качества и морала на родителите; грижи и отношение към детето, изявената готовност да го отглеждат; привързаност на децата към родителите; полът и възрастта на детето; помощта на трети лица; материалните условия на живот и др.
С оглед засиленото служебно начало при преценката на съда относно упражняването на родителски права, мерките за лични отношения и тяхното изменение се извършва цялостна преценка за всеки конкретен случай. В период по-дълъг от шест години майката по никакъв начин не е осъществила какъвто и да било контакт с детето, не е проявила грижа, мисъл и желание дори да разбере как се чувстват, както бащата, така и детето. От разпитаните в качеството на свидетели лица П. Т. П., В. З. Д. и Ч. Т. А., чиито показания са безпротиворечиви, сочат, че М. е останала за живее в чуждата държава и по никакъв повод не е търсила Н., не се е интересувала от нея, не и е изпращала и някакви суми. Това обуславя извода, че майката няма необходимия родителски капацитет, необходимите родителски качества и не е способна да полага грижи за отглеждането и възпитанието на малолетното дете. Не може да бъде отбелязано, че е на възраст от 7 години и 5 месеца, която е твърде малка. Детето изцяло е зависимо от грижата и вниманието на възрастен и това е неговия баща и баба по бащина линия, които изцяло са поели грижата за неговото отглеждане, възпитание и развитие. Те са създали и необходимите условия за неговото цялостно отглеждане.
В тази връзка, съдът счита, че единственото, с което следва да се съобрази, е най-добрия интерес на Н. Г. Й..
Кой е най-добрият интерес на детето се определя в съответствие с легалната дефиниция по § 1, т. 5 от ДР на Закона за закрила на детето и той е приоритетен при преценката кой да упражнява родителските права по отношение на детето. Тъй като родителските качества и проявлението им имат най-голямо значение, а емоционалната връзка и изграденият родителски авторитет пред детето - резултат от проявлението на тези качества. Събраните в хода на процеса доказателства недвусмислено налагат извода, че детето следва да остане с бащата. Детето има интерес упражняването на родителските права да бъдат възложени на този родител, който с оглед възрастта, пола и степента на развитието му е по-способен да полага адекватни грижи не само за бита, но и за нейното добро възпитание и изграждане като личност. Този интерес предпоставя не само адекватните грижи, за което е нужна обич и готовност, но и необходимият родителски надзор, с оглед възпитанието и изграждането на детето като личност, за което е нужен авторитет. Не се установи, детето да е неглижирано и оставено без контрол, без да е проявена за него грижа, внимание и обич от страна на бащата. При положителната оценка на родителската грижа, които е полагал бащата, подпомаган от своите близки, съгласно данните от представения социален доклад; подкрепата във важни и решителни за живота и на двамата моменти от този родител и положителното въздействие на средата, в която това дете се чувства и развива добре, следва да бъде отчетено. При преценка на събраните по делото доказателства, съдът счита, че в най-добър интерес за Н., упражняването на родителските права да се предоставят на бащата, при който да се определи и местоживеенето му. А чрез режима на личните отношения трябва да се постигне възможност детето да расте и се развива под грижата и с подкрепата и на двамата родители, ако майката прояви въобще интерес за това. Право на всяко дете, а и негова естествена потребност, е да общува и с двамата си родители. Тази преценка на съда е продиктувана и от представеното становище на Д. ”Социално П. Ч., който в административните и съдебни процедури са гаранция за защита на публичния интерес при осъществяване на държавната политика за закрила на децата, осигурявайки всестранност и пълнота на събраните данни от значение за преценката за интересите на децата. Изричното предвиждане в закона на начините за изразяване на становището придава на доклада значение на доказателствено средство по дела, по които се засягат права или интереси на деца, включително по такива за определяне на режим на лични отношения с родители, удостоверяващо отразените в него обстоятелства, които съдът следва да вземе предвид по отделно и в съвкупност с всички събрани такива при преценката дали са защитени тези интереси. Същественото е, че личните отношения между родители и деца следва да се определят така, че да се създаде нормална обстановка за поддържането им, без те да стават допълнителен източник за недоразумения и спорове между родителите. Същевременно решението на съда не следва да изброява всички форми на лични отношения, а да предостави до известна степен свобода на преценка и избор на родителя и детето. Независимо от това, на кого са предоставени за упражняване родителските права, двамата родители са равнопоставени, като всеки един от тях има собствена роля и значение за формиране и развитието на детето и никой от родителите не може да бъде ограничаван за това от съда. Обичайното поведение на всеки родител е да действа в интерес на детето си. Той носи отговорност за своите действия и при липса на доказателства за злоупотреба, по тези въпроси следва да му се предостави свобода на преценка.
От събраните в хода на производството гласни доказателства в лицето на допуснатите в качеството на свидетели лица, чиито показания съда кредитира, като истинни и обективни, се установи по безспорен начин, че майката работи и живее в А., бащата сам отглежда детето си в жилище, което е наследствено и много добре ремонтирано и обзаведено. Бащата получава средства около 800.00 лв. месечно. Майката не се е обаждала, не ги е търсила от години. Това налага извода за липса на всякаква грижа, мисъл и отговорност спрямо това дете от страна на майката, което го изключва като родител, комуто може да бъде поверено детето. Освен това, в хода на производството и след задължителното изслушване на бащата Г.Й.Г., се установи, че той желае да упражнява родителските права по отношение на Н..
Предоставяне упражняването на родителските права на бащата определя и местоживеенето на детето, което ще бъде заедно с него.
Относно издръжката на детето Н. Г. Й. следва да бъде осъдена майката да заплаща ежемесечна издръжка в размер на 160.00 лв., на бащата, на който е предоставено упражняването на родителските права по следните съображения: съгласно разпоредбата на чл. 142, ал.2 СК размерът на издръжката, която родител дължи на ненавършило пълнолетие дете, се определя в зависимост от нуждите на детето и от възможностите на родителя в абсолютно число, като минималният и размер е равен на 1/4 от размера на минималната работна заплата, определена за страната. При съблюдаване на изискванията на чл. 142 от СК във връзка с Постановление № 5/1981 г. за комплексна преценка на нуждите на издържаните деца от средства за физическо и духовно развитие и възможностите на задължените лица за плащане на издръжка, съдът счита, че за отглеждането и възпитанието на Н., на 7 години и 5 месеца, са необходими 260.00 лв. месечно, от които бащата следва да поеме 100 лева, а майката – 160.00 лв., като се отчита и факта, че бащата поема и грижите по непосредственото отглеждане и възпитание, която издръжка се дължи от 10.01.2018 година, с оглед безспорното установяване, че майката не се е обаждала и виждала Н. повече от 6 години. Не без значение е и обстоятелството, относно установяването на реализираното месечно възнаграждение от ищеца в България и възможността му да заплаща издръжка в този размер.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРЕДОСТАВЯ упражняването на родителските права по отношение на малолетното дете Н. Г. Й., ЕГН xxxxxxxxxx, родена на xxx xxx, на бащата, Г.Й.Г., ЕГН xxxxxxxxxx.
ОПРЕДЕЛЯ местоживеенето на Н. Г. Й., ЕГН xxxxxxxxxx, родена на xxx година, на адрес: xxx, заедно със своя баща.
ОПРЕДЕЛЯ режим на лични контакти между майката М.З.Д., ЕГН xxxxxxxxxx, два пъти в месеца, през първата и третата събота, от 10.00 часа до 17.00 часа по местоживеенето на детето. Майката може да вижда и взема дъщеря си Н. по време на годишния си отпуск, за 10 дни, който не съвпада с разрешения такъв на майката.
ОСЪЖДА М.З.Д., ЕГН xxxxxxxxxx,xxx, /понастоящем н неизвестен адрес/, ДА ЗАПЛАЩА на Г.Й.Г., ЕГН xxxxxxxxxx,xxx, като баща и законен представител на малолетното дете Н. Г. Й., ЕГН xxxxxxxxxx, родена на xxx година, месечна издръжка от по 160.00 лв., считано от 10.01.2019 година, ведно със законната лихва върху всяка просрочена съобразно падежа и вноска, до окончателното издължаване, до настъпване на причини и обстоятелства, касаещи нейното изменяване или прекратяване.
ОСЪЖДА М.З.Д., ЕГН xxxxxxxxxx,xxx, /понастоящем н неизвестен адрес/, ДА ЗАПЛАТИ на Г.Й.Г., ЕГН xxxxxxxxxx,xxx, като баща и законен представител на малолетното дете Н. Г. Й., ЕГН xxxxxxxxxx, родена на xxx xxx, сумата от 1 920 лв., представляващи месечна издръжка за детето Н. Г. Й., ЕГН xxxxxxxxxx, родена на xxx xxx, за периода 10.01.2018 година – 10.01.2019 година, ведно със ведно със законната лихва, считано от 10.01.2019 година до окончателното издължаване
ОСЪЖДА М.З.Д., ЕГН xxxxxxxxxx,xxx, /понастоящем н неизвестен адрес/, ДА ЗАПЛАТИ по сметка на Районен съд Монтана държавна такса за определения размер на месечната издръжка, в размер на 307.20 лв., както и. 5.00 лв. за служебно издаване на изпълнителен лист, в случай на принудително събиране на сумите.
ОСЪЖДА М.З.Д., ЕГН xxxxxxxxxx,xxx, /понастоящем н неизвестен адрес/, ДА ЗАПЛАТИ на Г.Й.Г., ЕГН xxxxxxxxxx,xxx, сумата от 831.50 лв., представляващи направените в хода на производството разноски.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд – Монтана в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: