Решение по дело №546/2024 на Административен съд - Бургас

Производството е по реда на чл.215 ал.1, във връзка с чл.225а ал.1 от Закона за устройство на територията (ЗУТ).

Образувано е по жалба от Х. Т. Х. с [ЕГН] от [населено място], [улица], против заповед № 383/26.02.2024 година на директора на дирекция „Устройство на територията, инвестиционно планиране, строителство и контрол върху строителството“, накратко по – долу дирекция УТИПСКС, в О. Н. (лист 4 – 8).

С оспорената заповед, на основание чл. 225а ал. 1 от ЗУТ, на жалбоподателя е наредено да премахне строеж, установен като „незаконен“, представляващ „изградена в ПИ с [идентификатор] по КККР на [населено място] (публична общинска собственост с предназначение за второстепенна улица), към северозападната фасада на сграда с [идентификатор], находяща се в ПИ с [идентификатор] по КККР на [населено място] (стар град), на кота „нула“, пристройка към съществуващия в сградата ресторант „Ла тераса““, както и да разчисти терена.

В жалбата се излагат аргументи, че оспорената заповед е незаконосъобразна. Поддържа се, че правните и фактическите констатации в нея са неверни. Според, жалбоподателя, пристройката е попада в нито една от хипотезите по чл. 225 ал. 2 т. 1- 6 от ЗУТ, поради което не е налице незаконен строеж. Твърди се, че обектът е построен през 2005 година като преместваем обект „пергола“ и е въведен в експлоатация през същата година, за което общинската администрация би следвало да има необходимата информация, поради което не подлежи на премахване. Заявява се, заповедта е незаконосъобразна, тъй като ответникът е посочил доказателства за предвижданията на действащия ПУП към момента на изграждането на постройката, въпреки че се позовава на чл. 225 ал. 2 т. 1 от ЗУТ. Изтъква се, че времевата рамка за изграждането на обекта, определена от административния орган (2005 – 2023 година) е твърде широка и представлява нарушение на приложимото процесуално право.

Иска се отмяна на заповедта. Претендират се разноски.

Ответникът представя административната преписка. Излага, чрез процесуален представител, съображения за законосъобразност на административния акт. Иска жалбата да бъде отхвърлена.

Жалбата е допустима. Подадена е срещу административен акт, за който е предвидена възможност за съдебен контрол и от лице, чиито права и интереси са засегнати непосредствено и неблагоприятно от волеизявлението на административния орган, предвид вмененото му задължение за премахване на обекти, за които се твърди, че са изградени без необходимото разрешение. Жалбата е подадена в законоустановения срок.

След като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, съдът установи следната фактическа обстановка.

На 11.12.2023 година служители на Община Несебър извършили проверка на строеж „дървена конструкция“, изграден в [ПИ] по КККР на [населено място]. Констатирали, че към северозападната фасада на сграда с [идентификатор] по КККР на [населено място] е изградена пристройка към съществуващия в сградата ресторант „Ла Тераса“, че тя е на един етаж с дървена конструкция и плосък покрив с размери 10,00/8,00 метра и височина около 2,50 метра, че е изпълнена от вертикални дървени колони върху бетонова настилка и плосък покрив, покрит с дъсчена настилка, като покривът е обособен в тераса към ресторанта в сградата. Констатирали, че по североизточната граница на пристройката от нивото на терена е изпълнен тухлен зид с размери около 9,00/0,25 метра и височина 2,50 метра с две перпендикулярни разклонения с размери около 1,80/0,25 метра и същата височина, че пристройката попада изцяло в чужд имот - ПИ с [идентификатор] – публична общинска собственост с начин на трайно ползване „второстепенна улица“, както и че е функционално свързана с ресторант „Ла Тераса“. Проверката била извършена в присъствието на Х. Т. Х., собственик на ресторанта в сградата с [идентификатор]. При проверката Х. заявил, че той е изградил обекта – пристройката. За установените факти проверяващите съставили констативен протокол и изготвили снимки (лист 27 и 24 - 26).

На 22.12.2023 година специалисти „Контрол върху строителството“ в О. Н. извършили нова проверка на място в [ПИ] по КККР на [населено място] – публична общинска собственост с начин на трайно ползване „второстепенна улица“. При проверката на място било установено, че към северозападната фасада на сграда с [идентификатор] по КККР на [населено място], изградена в ПИ с [идентификатор], е изградена пристройка към съществуващия в сградата ресторант „Ла Тераса“, представляваща едноетажен обем от дървена конструкция с плосък покрив с приблизителни размери 10,00/8,00 метра и височина около 2,50 метра. Проверяващите установили, че пристройката е изпълнена от вертикални дървени колони върху бетонова настилка и монтиран върху тях плосък покрив от гредоред, покрит с дъсчена настилка, като покривът е обособен в тераса към ресторанта в сградата. При проверката било констатирано, че по североизточната граница на пристройката от нивото на терена е изпълнен тухлен зид с размери около 9,00/0,25 метра и височина 2,50 метра с две перпендикулярни разклонения с размери около 1,80/0,25 метра и същата височина. Плоският покрив на постройката, обособен като тераса към ресторанта, от своя страна е бил покрит частично с дървена пергола и обезопасен по краищата с дървен парапет с височина 1,00 метър. Проверяващите констатирали, че пристройката попада изцяло в чужд имот - ПИ с [идентификатор] – публична общинска собственост с начин на трайно ползване „второстепенна улица“, че е функционално свързана с ресторант „Ла Тераса“ (в сграда с [идентификатор]) и представлява пристройка на кота „нула“ към северозападната фасада на сградата, че за обекта (определен като „строеж“) не са представени строителни книжа и документи, удостоверяващи законосъобразното му изграждане, а такива не са открити и в архива на общинската администрация.

Резултатите от новата проверка били отразени в констативен акт № 27/22.12.2023 година, съдържащ скица с разположението на обекта - Приложение № 1. Констативният акт бил връчен на Х. Х. на 02.01.2024 година с известие за доставяне по пощата (лист 17 - 22).

На 02.01.2024 година Х. Х. подал молба до кмета на общината с искане за издаване на разрешение за подмяна на част от „изгнила дървения по терасите на съществуващ ресторант на [улица], с цел безопасност по използването на тези търговски площи“ (лист 16).

На 05.01.2024 година Х. подал възражение срещу констативния акт. Във възражението си той посочил в хронологичен порядък действията си по изграждането на кафене (първоначално) в собствената си сграда през 1989 година, до 2005 година, когато изградил „пергола“, която „след това се превърна в тераса“, а общинската администрация не възразила „по никакъв начин“. Х. посочил, че всичките му съседи направили „същите ремонти“, без разрешение, за което общината „не възрази на никой“. Той посочил, че „фасадата е спазена от проекта на кафенето“ и не е „излязъл на тротоара“. Х. написал, че е наясно че е върху „общинска територия“ и че „ако общината реши, може всичко да събори“, но посочил, че правилата следва да се прилагат еднакво за всички – а очевидно не е така (лист 14 - 15).

На 26.02.2024 година директорът на дирекция УТИПСКС в О. Н. издала оспорената заповед № 383/26.02.2024 година. В нея тя се позовала на съставения констативен акт и приложението към него – относно фактите от проверката, като възпроизвела констатациите на съставителите на акта. Пристройката била определена като „строеж“, четвърта категория, а нейната незаконосъобразност била обоснована с нормата на чл. 225 ал. 2 т. 2 от ЗУТ – изграждане без необходимото разрешение за строеж и ободрени инвестиционни проекти. Жалбоподател получил заповедта на 28.02.2024 година по пощата и я обжалвал на 13.03.2024 година пред съда (лист 6 – 10 и 4).

Като доказателство за компетентност на издателя на административния акт в преписката е приложена заповед № 2876/16.11.2023 година на кмета на общината, с която инж. К. С. – директор на дирекция УТИПСКС в Община Несебър – е оправомощена с правомощията на кмета по ЗУТ в периодите на отсъствие на заместник – кмета „Правно обслужване и общинска собственост“ поради причини, които му пречат да изпълнява същите функции по ЗУТ. Към заповедта е приложен болничен лист на В. Б. – заместник – кмет на О. Н. с който му е предписан домашен – амбулаторен режим на лечение за периода 14.02 – 14.03.2024 година поради заболяване. В. Б. е заместник – кмет на община Несебър в ресор „Правно обслужване и общинска собственост“, на когото за възложени правомощията на кмета на общината по ЗУТ, съгласно заповед № 2866/14.11.2023 година на кмета на общината (лист 11 – 12 и 72).

По делото е допусната и приета съдебна експертиза.

Назначеното вещо лице е установило, че пред северната фасада на сградата на жалбоподателя, изцяло в общински имот с [идентификатор] по КК на [населено място], е изградена дървена конструкция от вертикални дървени колони, с плосък дървен покрив от гредоред, с дъсчена обшивка/настилка като плоският покрив (обезопасен с дървен парапет) служи за тераса към съществуващия ресторант за разполагане на маси на открито. Според вещото лице, налице е идентичност между обекта, описан в обжалваната заповеди и обекта, изпълнен пред къщата на жалбоподателя (лист 75 - 81).

При така описаната фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи.

Обжалваният административен акт е издаден от компетентен административен орган.

Съгласно чл. 225а ал. 1 от ЗУТ, кметът на общината или упълномощено от него длъжностно лице издава заповед за премахване на строежи от четвърта до шеста категория, незаконни по смисъла на чл. 225, ал. 2, или на части от тях. Заповедта се публикува в Единния публичен регистър по устройство на територията по чл. 5а.

Видно от представените доказателства (заповеди на кмета на общината), заместник – кметът В. Б. е надлежно оправомощен да осъществява правомощията на кмета по чл. 225а от ЗУТ, а предвид отсъствието на Б. от работа към датата на издаване на обжалвания акт, тези правомощия са предоставени законосъобразно на инж. К. С. - директора на дирекция УТИПСКС в Община Несебър. Действително, в обжалваната заповед за премахване наименованието на дирекцията, ръководена от инж. С., е посочено като „УТИККС“, което не съответства на реалната абревиатура на дирекцията, но доколкото след името на инж. С. е цитирана (с номер и дата) съответната заповед за оправомощаване (№ 2876/16.11.2023 година на кмета на общината), допусната грешка няма съществен характер и не се отразява върху законосъобразността на административния акт.

Оспорената заповед е издадена в предвидената в закона форма, като съдържа необходимите реквизити по чл. 59 ал. 2 от АПК.

Заповедта съответства на целта на закона, формулирана в чл.1 от ЗУТ, тъй като е свързана с регулирането на обществени отношения във връзка със строителството.

В образуваното административно производство не е допуснато съществено процесуално нарушение, обуславящо отмяната на заповедта.

Оспорената заповед и констативният акт, послужил за издаването , не са с неясен предмет. В акта и в заповедта пристройката е описана подробно – с местоположението си спрямо прилежащия терен и спрямо изградената сграда. Описани са конструктивните  характеристики.

Заповедта е съобразена и с приложимото материално право.

Първо, проверката за материална законосъобразност на оспорения акт, е обусловена от разрешаване на спорния между страните въпрос – представлява ли процесния обект „строеж“ по смисъла на § 5 т. 38 от ДР на ЗУТ. Настоящият съдебен състав приема, че пристройката е „строеж“ по определението, дадено от закона.

Съгласно § 5 т. 38 от ЗУТ, „строежи“ са надземни, полуподземни, подземни и подводни сгради, постройки, пристройки, надстройки, укрепителни, възстановителни работи, консервация, реставрация, реконструкция по автентични данни по смисъла на чл. 74, ал. 1 от Закона за културното наследство и адаптация на недвижими културни ценности, огради, мрежи и съоръжения на техническата инфраструктура, благоустройствени и спортни съоръжения, както и техните основни ремонти, реконструкции и преустройства със и без промяна на предназначението.

Обектът, описан в заповедта, има всички качествени характеристики на „строеж“. Той е съставен от зидана тухлена стена със значителни размери – дължина 9,00 метра, ширина 0,25 метра и височина 2,50 метра, две перпендикулярни разклонения към нея (също тухлен зид) с размери 1,80/0,25/2,50 метра, както и дървена конструкция с приблизителни размери 8,00/10,00 метра (т.е. около 80 м) и височина 2,50 метра – всичко това вградено в бетонова настилка, попадаща изцяло в имот публична общинска собственост – отреден за второстепенна улица.

Така описаната структура няма как да бъде квалифицирана като „преместваем обект“ по смисъла на § 5 т. 80 от ДР на ЗУТ.

Съгласно § 5 т. 80 от ДР на ЗУТ, „преместваем обект“ е обект, който няма характеристиките на строеж и може след отделянето му от повърхността и от мрежите на техническата инфраструктура да бъде преместван в пространството, без да губи своята индивидуализация и/или възможността да бъде ползван на друго място със същото или с подобно предназначение на това, за което е ползван на мястото, от което е отделен, като поставянето му и/или премахването му не изменя трайно субстанцията или начина на ползване на земята, както и на обекта, върху който се поставя или от който се отделя. Преместваемият обект може да се закрепва временно върху терена, като при необходимост се допуска отнемане на повърхностния слой, чрез сглобяем или монолитен конструктивен елемент, който е неразделна част от преместваемия обект и е предназначен да гарантира конструктивната и пространствена устойчивост на обекта и не може да служи за основа за изграждане на строеж.

Изградената пристройка не може да бъдат демонтирана и монтирана на ново място, без да изгуби индивидуалните си характеристики (дървена конструкция и тухлен зид с две разклонения, съобразени с размерите и местоположението на сградата, пред която са изпълнени), а при демонтажа ще се измени трайно субстанцията или начина на ползване на земята, от която те се отделят.

Неправилно строежът е определен като четвърта категория по смисъла на чл.137 ал. 1 т. 4 от ЗУТ във връзка с чл. 12 от Наредбата за номенклатурата на видовете строежи (Наредбата).

Съгласно чл. 137 ал. 1 т. 4 от ЗУТ, строежи четвърта категория са: а) частни пътища, улици от второстепенната улична мрежа V и VI клас и съоръженията към тях; б) жилищни и смесени сгради със средно застрояване; сгради и съоръжения за обществено обслужване с разгъната застроена площ [рег. номер] 5000 кв. м или с капацитет от 100 до 200 места за посетители; в) производствени сгради, инсталации, съоръжения, прилежаща инфраструктура и други с капацитет от 50 до 100 работни места и съоръженията към тях; г) паркове, градини и озеленени площи до 1 хектар; д) реконструкция и основен ремонт на строежите от тази категория и вътрешни преустройства на сградите от първа до четвърта категория, с които не се засяга конструкцията им; e) недвижими културни ценности с категория "местно значение"; ж) физическа инфраструктура за разполагане на електронни съобщителни мрежи и съоръжения, изграждани в урбанизирани територии с високо и средно застрояване.

Пристройката, описана в обжалваната заповед, не е нито един от обектите, посочени в чл. 137 ал. 1 т. 4 от ЗУТ. Пристройката, чието премахване е разпоредено, е обект шеста категория (чл. 137 ал. 1 т. 6 от ЗУТ) по чл. 147 ал. 1 т. 1 от ЗУТ във връзка с чл. 12 от Наредбата. Описаната неточност при правното квалифициране на строежа няма съществен характер, защото компетентността по премахването на строежите от четвърта до шеста категория е възложена единствено върху кмета на общината, а процесният обект е именно „строеж“.

Съгласно разпоредбата на чл.148 ал.1 от ЗУТ строежите могат да се извършват само ако са разрешени по този закон. Настоящият строеж не попада в предвидените в чл. 151 ал. 1 от ЗУТ изключения, за които не е необходимо издаване на разрешение. Той попада само в изключенията, посочени в чл. 147 ал. 1 т. 1 от ЗУТ, за които не се изисква одобрение на инвестиционни проекти. Не е спорно в настоящия случай, че за процесния строеж не е издадено разрешение за строеж.

Съгласно нормата на чл. 225 ал. 2 т. 2 от ЗУТ, приложима на основание чл. 225а ал. 1 от ЗУТ, незаконни са строежите, които са извършени без издадени разрешения за строеж и същите подлежат на премахване.

Предвид заявената от жалбоподателя година на изграждане на обекта – 2005 година (когато перголата се е „превърнала“ в тераса) - не са приложими нормите на § 16 от ПР на ЗУТ и на § 127, ал. 1 от ПЗР на ЗИДЗУТ, поради което и въпросът с търпимостта на строежа не подлежи на изследване.

В пледоария по същество процесуалният представител на жалбоподателя обосновава незаконосъобразността на издадената заповед поради несъответствие с целта на закона, предвид обстоятелството, че останалата част от общинския имот е заета с обекти на други частни лица и - дори строежът да бъде премахнат – общинският имот няма да бъде свободен, за да може да бъде ползван от общинската администрация (лист 88).

Настоящият съдебен състав не споделя тази теза.

Целта на закона при издаването на заповедите по чл. 225а ал. 1 от ЗУТ е целта, прогласена с първото и третото предложение на нормата на чл. 1 ал. 2 от ЗУТ, а именно – уреждането на обществените отношения, свързани с устройството на територията и строителството в Република България. Именно в изпълнение на тази цел е издаден и обжалвания административен акт. Заемането на чужд поземлен имот и изграждането на строеж, без необходимото разрешение, засяга/уврежда обществените отношения, регулирани от нормите за устройство на територията и строителството, поради което и целта на издадената заповед е да възстанови правомерното развитие на тези обществени отношения. Именно това е сторил органът – ответник като е разпоредил премахването на незаконния строеж на жалбоподателя.

Предвид изложеното, съдът приема, че обжалваната заповед е законосъобразна и жалбата следва да бъде отхвърлена.

Изходът от спора обуславя възлагане на разноските в производството върху жалбоподателя, съобразно своевременно направеното искане от процесуалния представител на ответника в последното съдебно заседание. В полза на Община Несебър, юридическото лице, в чиято структура е органът – ответник, следва да бъдат присъдени разноски в размер на 150 лева (сто и петдесет) лева юрисконсултско възнаграждение, съгласно чл. 143 ал. 3 на АПК във връзка с чл. 37 от Закона за правната помощ.

Затова, на основание чл. 172 ал. 2 от АПК, съдът

Р Е Ш И

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Х. Т. Х. с [ЕГН] от [населено място], [улица], против заповед № 383/26.02.2024 година на директора на дирекция „Устройство на територията, инвестиционно планиране, строителство и контрол върху строителството“ в Община Несебър.

ОСЪЖДА Х. Т. Х. с [ЕГН] от [населено място], [улица] да заплати на О. Н. сумата от 150 (сто и петдесет) лева разноски – юрисконсултско възнаграждение.

Решението може да се обжалва пред Върховен административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му.