РЕШЕНИЕ
гр. ВРАЦА, 06.07.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Врачанският районен съд, втори граждански състав, в
публичното заседание на 19 юни Две хиляди и двадесета
година, в състав:
Районен
съдия: НЕДЕЛИН ЙОРДАНОВ
При секретаря ********като
разгледа докладваното от СЪДИЯТА гр. дело № 262 по описа за 2020 год. и за да
се произнесе взе предвид следното:
Предявени са обективно съединени искове от „Топлофикация –
Враца” ЕАД гр.Враца против Ц.К.И. *** за признаване за установено между
страните, че ответника дължи на ищеца сумата от 1149.80 лева, представляваща
стойността на консумираната, но незаплатена топлинна енергия в обект на адрес:
гр.Враца, ж.к.”Дъбника” № 13, вх.З, ап.240 за периода от 31.07.2016г. до 30.06.2019г.
и сумата от 192.00 лева, представляваща обезщетение за забавено плащане за
периода 31.08.2016г. до 03.12.2019г., за които суми е издадена заповед за
изпълнение по ч. гр. дело №5076/2019г. по описа на ВРС. Претендира се
присъждане на законната лихва върху главницата, считано от датата на
предявяване на заявлението до окончателното й изплащане, както и на направените
в заповедното и исковото производство разноски, включително юрисконсултско
възнаграждение в размер на 150.00 лв. В исковата молба се поддържа, че претендираните суми представляват
задължение по партида при ищеца за ¼ ид.част от консумираната и
незаплатена топлинна енергия с титуляр ответницата. Ищецът твърди, че последната не
е изпълнила задължението си за плащане, поради което счита, че дължи
незаплатените за процесното жилище и дължими суми за отопление, БГВ и топлоенергия, отдадена от сградна
инсталация в претендирания размер. Заявява се, че по ч. гр. дело №5076/2019г. на
ВРС е издадена заповед за изпълнение за претендираните суми, срещу която
ответникът е възразил, което обусловило правния интерес от предявяване на настоящата
искова молба.
Исковете са с правно основание
чл.422 вр. чл.410 ГПК вр. чл.86 ЗЗД и са процесуално допустими.
В писмен отговор по реда на чл.131 ГПК ответницата оспорва исковете по основание и размер, както и фактите на
които се позовава ищеца. Оспорва да се намира в облигационна връзка с ищеца,
като собственик или носител на вещно право върху имота, както и липсвали
доказателства, че е собственик или вещен ползвател на същия. Позовава се и на
изтекла погасителна давност по см. на чл.111, б.”в” ЗЗД сочейки, че
задълженията й за главница и лихва са частично обхванати от тригодишна такава.
Счита, че за доказване обема на доставената топлинна енергия следва да се представят
доказателства за нейното количество, годността на измервателните уреди,
законността на АС и точното разпределение на енергията в имота. В тази връзка
отправя доказателствени искания по чл.190 от ГПК, които като допустими и
относими са уважени от съда.
По делото са събрани писмени доказателства. Приложено е ч. гр. дело № 5076/2019г. на ВРС. Назначена и изслушана
е специализирана съдебно-икономическа и техническа експертиза, чието заключение
не е оспорено от страните и е прието от съда.
След като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност,
във връзка с доводите и съображенията на страните, съдът приема за установено
следното:
По заявление на
“Топлофикация-Враца” ЕАД гр.Враца е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по ч. гр. дело № 5076/2019г. по описа на ВРС, с която е разпоредено длъжникът,
настояща ответница да заплати на заявителя сумата от 1149.80 лева, представляваща
стойността на консумираната, но незаплатена топлинна енергия в обект на адрес:
гр.Враца, ж.к.”Дъбника” № 13, вх.З, ап.240 за периода от 31.07.2016г. до 30.06.2019г., ведно със законната
лихва върху главницата, считано от 16.12.2019 г. до окончателното й изплащане, сумата от 192.00 лева,
представляваща обезщетение за забавено плащане за периода 31.08.2016г. до
03.12.2019г.,както и сумата 26.84 лв. внесена държавна такса и 50.00 лева
юрисконсултско възнаграждение.
Подадено е от длъжницата-ответник
възражение по реда и в срока по чл.414, ал.2 от ГПК и съдът е указал на
заявителя, настоящ ищец, че може да предяви иск относно вземането си в
едномесечен срок от уведомяването. В указания му срок ищецът е предявил
настоящия иск.
Като доказателства по делото са представени „Общи условия на договорите за
продажба на топлинна енергия за битови нужди от „Топлофикация-Враца” ЕАД на
потребителите в гр.Враца”, одобрени с решение №ОУ-004/07.01.2008г. на ДКЕВР и
справки за неплатените фактури и дължими суми.
За доказване пасивната легитимация на ответницата е представен от ищеца
договор за продажба на държавен недвижим имот по реда на Наредба за държавните
имоти, сключен на 28.04.1988г., по силата на който купувачите Красимир Костов
Иванчев и Таня Костова И. са закупили апартамент № 240, на етаж 7, в блок №13,
находящ се в гр.Враца, комплекс „Лютибродски”, състоящ се от две стои и кухня
със застроена площ 58.43 кв.м., ведно с избено помещение и съответни ид.части
от общите части на сградата и правото на строеж.
Видно от представеното удостоверение за наследници изх.№ 3879/19.12.2019г.
Красимир Костов Иванчов е починал на 27.11.2018г. и е оставил законни
наследници: преживяла съпруга Антоанета И. и дъщеря ответницата Ц.И..
В изпълнение на задължението по чл.190 от ГПК ищецът с молба от
12.03.2020г. е представил протоколи за отчет на общ топломер и свидетелства за
метрологична проверка на топломера в АС, които не са оспорени от ответницата.
Изслушана е съдебно-икономическа и техническа експертиза, според която при
ищеца е открита и се води партида аб.№ 11743 към аб.станция № 526 за имот на
адрес гр.Враца, ж.к.”Дъбника” № 13, вх.З, ап.240. През процесния период е ползвана топлинна енергия за
отопление и БГВ от етажната собственост на посочения адрес. Отчитането,
дяловото разпределение и начисляването на изразходваната топлинна енергия е
извършвано в съответствие с нормативната уредба, въз основа на информация от „Нелбо”
ЕАД. За процесния имот е разпределяна и начислявана топлинна енергия за сградна
инсталация, общи разходи разпределени на база отопляем обем на имота по проект
– 123 куб.м., за налична в имота щранг лира – отоплително тяло без мерителен
уред, топлинна енергия за отопление в имота и за БГВ. Осигуряван е достъп на
топлинния счетоводител за отчитане показанията на уредите и водомера за топла
вода. В имота за монтирани две отоплителни тела-радиатори, на които не са
монтирани разпределители /мерителни уреди/ и е разпределяна и начислявана ТЕ на
максимална мощност на отоплителните тела. Разпределители са монтирани през
м.11.2019г. Изготвяни са изравнителни сметки за отоплителните сезони за
процесния период, по които не са открити подавани писмени възражения. Относно
стойността на отчетената и разпределена топлоенергия за процесния имот
дължимите суми за периода необхванат от погасителна давност
16.12.2016г.-30.06.2019г. са: главница 1033.32 лева за ¼ ид.част от
сумата и обезщетение за забава по чл.86 ЗЗД върху всяко едно месечно
задължение, считано от 31-ия ден след изтичане на срока, за който се отнася до
предявяване на заявлението, което възлиза за периода 16.01.2017г. до 03.12.2019г. на сумата от 156.75 лева.
При така установеното от
фактическа страна, съдът намира исковите претенции за основателни и доказани.
Съгласно чл. 150, ал. 1 от Закона за енергетиката (ЗЕ), продажбата
на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна
енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, като
писмена форма се предвижда само за допълнителните споразумения, установяващи
конкретни уговорки, различни от тези в общите условия.
Разпоредбата на чл. 142, ал. 2 от
ЗЕ предвижда, че топлинната енергия за отопление на сграда - етажна собственост, се
разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия
за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на имотите, като по силата на
т.6.1.1 от методиката за дялово разпределение на топлинна енергия в сграда –
етажна собственост, приложение към чл.61, ал.1 от Наредба № 16-334 за
топлоснабдяването, количеството топлинна енергия за сградна инсталация се
разпределя пропорционално на отопляемия обем на имотите по проект. Въведеният
при това положение от закона принцип за формиране на сумите за топлинна
енергия, отдадена от сградна инсталация е, че независимо от обема на
потреблението на топлинна енергия в даден имот, в това число и при липса на
индивидуално потребление, се начисляват суми за отдадена от сградната
инсталация топлинна енергия. В този смисъл е и разпоредбата на чл.143, ал.3 ЗЕ,
според която топлинната енергия по ал. 1 и 2 се разпределя между всички потребители
пропорционално на отопляемия обем на отделните имоти по проект.
При така действащата нормативна уредба към момента на начисляване на
дължимите суми, се налага извода, че за ответника е възникнало задължение по
силата на закона да заплаща на ищцовото топлофикационно дружество
количеството топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация и топлинна енергия
за отопление на общите части. При липсата на
ангажирани от страна на ответницата доказателства за неправилно начисляване на
стойностите за топлинна енергия, твърдението й по заповедното производство, че
не дължи, е неоснователно.
Според чл. 32, ал. 1 от „Общи условия”, одобрени с решение
№ОУ-004/07.01.2008г. на ДКЕВР, купувачите са длъжни да заплащат месечните
дължими суми за топлинна енергия в 30-дневен срок след отчитане на периода, за
който се отнася. Разпоредбата на ал.3 дава право на купувачите да предявят
възражения за начислената сума за топлинна енергия, а ал. 6 указва следващата
се при неизпълнение на задълженията за плащане санкция – обезщетение за забава
в размер на законната лихва.
По делото са налични доказателства, които установяват по категоричен начин,
че за имота на ответницата са отчетени и таксувани топлинна енергия за
отопление и за БГВ на обща стойност исковата сума, от което се налага извода,
че за процесния период начислените суми са дължими и съответстват на
наследствения й дял от ¼ ид.част по смисъла на чл.5, ал.1 вр. с чл.9,
ал.1 от ЗН, в качеството й на законен наследник на б.ж. Красимир Костов Иванчов.
С оглед на установените срокове за заплащане на главницата, следва да се
приеме, че ответницата е изпаднала в забава с изтичането им и дължи и начислената сума, представляваща обезщетение за
забавено плащане от падежа на всяко едно периодично задължение до датата на
предявяване на иска.
Съдът намира за основателно
възражението на ответницата за изтекла погасителна давност по см. на чл.111,
б.”в” ЗЗД по отношение на главното и акцесорно вземане на ищеца. Както се
посочи претендиранато вземане обхваща периода 31.07.2016 г. до 30.06.2019 г. – главното и периода 31.08.2016 г. до 03.12.2019г. – акцесорното, за лихва за
забава. Заповедното производство е образувано с подаване на заявлението на 16.12.2019г.,
поради което и двете вземания са частично обхванати от кратката тригодишна погасителна
давност, приложима в конкретния случай.
При това положение съгласно приложената справка за начислени суми за
топлинна енергия и съобразно заключението на съд.-икономическата и техническа експертиза
са дължими от ответника следните суми: главница от 1033.32 лева за периода 16.12.2016г.-30.06.2019г. и лихва за
забава в размер на 156.75 лева за периода 16.01.2017г. до 03.12.2019г., в които размери исковете са основателни и доказани и следва да се уважат,
ведно със законните последици. В останалата част исковите претенции до пълния претендиран
размер следва да се отхвърлят.
С оглед изхода на делото ответницата следва да бъде осъдена да заплати на ищеца на осн. чл.78, ал.1 ГПК, в съответствие с
уважената част от исковете, направените в настоящото производство деловодни
разноски, както и тези в заповедното производство.
Ответницата не претендира разноски и не й се присъждат.
Водим
от горното, съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Ц.К.И., ЕГН **********
*** ДЪЛЖИ на “Топлофикация-Враца”
ЕАД гр.Враца, ********сумата 1033.32 лева, представляваща стойността на
консумираната и незаплатена топлинна енергия в обект, находящ се на адрес:
гр.Враца, ж.к.”Дъбника” № 13, вх.З, ап.240 за периода 31.07.2016г. до 30.06.2019г.,
сумата 156.75 лева, представляваща обезщетение за забавено плащане за периода 31.08.2016г.
до 03.12.2019г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 16.12.2019 г. до окончателното й
изплащане, за които суми е издадена заповед за изпълнение по ч. гр. дело № 5076/2019г.
по описа на ВРС.
ОТХВЪРЛЯ предявените от “Топлофикация-Враца” ЕАД, гр.Враца искове за дължима
главница и лихва за забава в останалите им части до пълния претендиран размер.
ОСЪЖДА Ц.К.И., ЕГН ********** ***
ДА ЗАПЛАТИ на “Топлофикация-Враца”
ЕАД гр.Враца, ********направените деловодни разноски в настоящото производство
в размер на 375.16 лева, както и направените в производството по ч. гр. дело № 5076/2019г.
по описа на ВРС разноски в размер на 68.15 лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред ВОС в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:..........