РЕШЕНИЕ
№ 374
гр. Силистра , 28.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СИЛИСТРА в публично заседание на двадесет и осми
юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Жанет Ив. Борова
при участието на секретаря М. П. Л.
като разгледа докладваното от Жанет Ив. Борова Гражданско дело №
20203420101457 по описа за 2020 година
Искове с правно основание чл.79, ал. 1 от ЗЗД във връзка и чл. 232, ал.
2 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД.
ИЩЕЦЪТ В. СТ. В., ЕГН **********, с. С., общ. К., обл. Сс, ул. В. №
... моли съда да осъди ответника, на основание договор за наем на земеделска
земя от 10.10.2019 год. да му заплати сумата от 5000,00 лв., представляваща
наемна цена за периода от 01.10.2019 год. до 05.10.2020 год. за нива с площ
от 50.000 дка, находяща се в землището на с. И., общ. С., обл. Сс,
съставляваща поземлен имот № 023089, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 16. 11. 2020 год. до окончателното изплащане на
задължението.
Претендира и разноските по делото ведно със законната лихва върху
тях, считано от датата на влизане на решението в сила до окончателното им
изплащане.
Ответникът едноличен търговец А.М.О. , ЕГН ********** с фирма
„А.-А.М“, ЕИК ........................, със седалище и адрес на управление: с. И.,
общ. С., обл. Сс, ул. О. № .... е подал писмен отговор, с който оспорва изцяло
исковата претенция и моли съда да я отхвърли като неоснователна. Твърди, че
праводателката на ищеца – А. П. е запазила пожинено правото си на ползване
по отношение на процесния имот, договорът е подписан от нея и тя е
получила изцяло и предварително дължимата наемна цена на 26. 11. 2019 г.,
като плащането било отразено на гърба на договора за наем.
1
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателствени
средства, намира за установено следното:
Не се спори в производството, че ищецът е собственик на недвижим
имот - нива с площ от 50.000 дка, находяща се в землището на с. И., общ. С.,
обл. Сс, съставляваща поземлен имот № 023089, както и че по отношение на
този имот е прехвърлителката – А. А. П. е запазила за себе си пожизнено
безвъзмездно право на ползване, обективирано в нотариален акт за покупко –
продажба на недвижим имот – земеделски земи № 88, том IX, рег. № 7649,
н.д. № 917 / 2009 год. по описа на нотариус Д. П..
Спорните между страните са обстоятелствата, касаещи активната
материалноправна легитимация на ищеца да претендира дължимата наемна
цена, респективно наличието на изпълнение на задължението за плащане
посредством престиране на ползвателя.
В настоящия казус, на първо място следва да се обсъди наличието на
облигационни правоотношения между страните в процеса, които ищецът
основава на сключен помежду им договор за наем на земеделска земя от 10.
10. 2019 год. Видно от представения по делото договор, същият не установява
наличието на облигационна връзка между страните в процеса, тъй като,
несъмнено, воля за сключване на договор за наем е изразена единствено от
ползвателя, в качеството му на наемодател. Не е представено по делото
пълномощно, а и липсват твърдения относно наличието на упълномощителна
сделка, по силата на която волята на ползвателя да е изразена от името и за
сметка на собственика на имота. Независимо от факта, че с непълни
индивидуализиращи данни като наемодател е посочен собственика, за съда
няма съмнение, че воля е изразена единствено от страна на ползвателя и
договорът е сключен именно между него и наемателя.
Съгласно разпоредбата на чл. 56 от ЗС, ограниченото вещно право на
ползване на недвижим имот включва правото да се ползва вещта според
нейното предназначение и право да се получават добивите, без тя да се
променя съществено. Ограниченото вещно право на ползване е
противопоставимо като абсолютно субективно материално право на всеки, в
това число и на собственика на имота. Запазеното право на ползване, в
зависимост от своя обем, изключва изцяло или отчасти всяка възможност на
новия собственик да упражнява правомощието си да ползва собствеността,
тъй като самото съдържание на вещното право на ползване се определя
изключително от правомощията да се ползва вещта съобразно нейното
предназначение и да се събират плодовете , без да се изменя нейната
субстанция. / Р № 347 / 02.12.2011 г. на ВКС по гр. д. № 20/2011 г. -II г. о.; Р
№ 14 / 20.03.2015 г. на ВКС по гр. д. № 5426/2014 г., II г. о./.
В случая, получавайки наемната цена, ползвателката е събрала
гражданските плодове /наема/ от имота, което действие, по същността си
2
представлява реализация на правомощията на носител на вещното право на
ползване. Ищецът в качеството си на приобретател притежава само голата
собственост по отношение на имота и е лишен от възможността да ползва
вещта, както и да прибира гражданските плодове от нея, тъй като носител на
тези права е единствено и само носителят на правото на ползване.
Доколко е изплатена цялата наемна цена не е от значение, тъй като не
касае отношения на страните в настоящия спор.
Предвид изложеното, съдът счита, че исковата претенция е
неоснователна и недоказана и следва да се отхвърли.
Предвид изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК ищецът
следва да заплати на ответника ищеца разноски в размер на 900.00 лева.
Мотивиран от гореизложеното, Силистренският районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователни и недоказани предявените от В.
СТ. В., ЕГН **********, с. С., общ. К., обл. Сс, ул. В. № .... против
едноличен търговец А.М.О. , ЕГН ********** с фирма „А.-А.М“, ЕИК
................................, със седалище и адрес на управление: с. И., общ. С., обл.
Силистра, ул. Образцова № 12 искове с правно основание чл.79, ал. 1 от ЗЗД
във връзка и чл. 232, ал. 2 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД за заплащане на сумата от
5000.00 / пет хиляди / лева, представляваща наемна цена за периода от
01.10.2019 год. до 05.10.2020 год. за нива с площ от 50.000 дка, находяща се в
землището на с. И., общ. С., обл. Силистра, съставляваща поземлен имот №
023089 по договор за наем на земеделска земя от 10.10.2019 год., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 16. 11. 2020 год. до
окончателното изплащане на задължението.
ОСЪЖДА В. СТ. В., ЕГН **********, с. С., общ. К., обл. Сс, ул. В.
№ ....... да заплати на едноличен търговец А.М.О. , ЕГН ...................... с фирма
„А.-А.М“, ЕИК ................, със седалище и адрес на управление: с. И., общ. С.,
обл. Сс, ул. О. № ... сумата от 900.00 / деветстотин / лева, представляваща
направени по делото разноски, ведно със законната лихва върху тях, считано
от датата на влизане на решението по гр.д. № 1457 / 2020 г по описа на СРС в
сила до окончателното им изплащане.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните.
3
Съдия при Районен съд – Силистра: _______________________
4