Решение по дело №142/2021 на Районен съд - Панагюрище

Номер на акта: 15
Дата: 8 октомври 2021 г.
Съдия: Димитър Бишуров
Дело: 20215230200142
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 15 юли 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 15
гр. Панагюрище, 08.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАНАГЮРИЩЕ в публично заседание на двадесет и
четвърти септември, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Таня Петкова
при участието на секретаря Нонка Цв. Стоянова
като разгледа докладваното от Таня Петкова Административно наказателно
дело № 202152*02001*2 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба от Н. АНГ. П., ЕГН **********, с адрес гр. Пазарджик,
ул. „************“ № *, ет.2, ап.*, против Наказателно постановление № 21-0*10-
000**1 от *1.05.2021 г., издадено от Началник РУ- Панагюрище при ОДМВР гр.
Пазарджик, в частта, с която за нарушение на чл.1*9 ал.1 т.1 от ЗДвП на основание
чл.179 ал.6 т.2 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 200 лева.
В жалбата се излага фактология, според която не била налице техническа
неизправност на лекия автомобил, с оглед на което вмененото нарушение не било
извършено и затова се иска отмяна на НП. В жалбата не са изложени възражения по
отношение на нарушението по пункт 2 от НП, нито е направено искане за отмяна на
НП в тази му част. Не се претендират разноски.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован не се явява. Не изпраща
процесуален представител. По делото не е представено писмено становище по
същество.
Въззиваемата страна, редовно призована не изпраща законов или процесуален
представител. По делото е представено писмено становище от процесуалния
представител на АНО, в което се излагат доводи за обоснованост и законосъобразност
на издаденото НП като се иска неговото потвърждаване. Претендира се присъждане на
юрисконсултско възнаграждение в полза на АНО, както и възражение за прекомерност
при евентуално претендиране на адвокатски хонорар.
1
Като взе предвид изложените в жалбата оплаквания и становището на
въззиваемата страна и прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства,
при съблюдаване разпоредбата на чл.6* от ЗАНН, съдът прие за установено следното:
Жалбоподателят П. е санкциониран с НП за това, че на 25.05.2021 . в 21,2* часа,
в гр. Панагюрище, на ул. „Мак Гахан“, е управлявал лек автомобил „БМВ *20“ с рег.
№ ** **** **, собственост на М И П.а от гр. Пазарджик, като управляваното МПС е
било със значителна техническа неизправност, а именно неработещ ляв фар през
тъмната част на денонощието. При извършената проверка от контролните органи било
констатирано, че водачът не е заплатил наложеното му наказание глоба с фиш серия
GT № 58685* от 0*.2021 г. и др. в законоустановения срок.
Това било установено от автопатрул на РУ- Панагюрище, в чиито състав бил св.
Д.Г.. По този повод против жалбоподателя бил съставен АУАН с бл.№
*2*516/25.05.2021 г. за извършени нарушения на чл.1*9 ал.1 т.1 от ЗДвП и чл.190 ал.*
от ЗДвП, в присъствието на нарушителя, на който бил предявен и връчен срещу
подпис. При предявяването на акта жалбоподателят заявил, че нямал възражения.
Въз основа на акта на *1.05.2021 г. било издадено атакуваното НП. То било
връчено лично на санкционираното лице на 25.06.2021 г., видно от разписката към НП.
Жалбата против НП била подадена чрез АНО до съда и била входирана в
деловодството на ОДМВР- Пазарджик на 02.07.2021 г., поради което е процесуално
ДОПУСТИМА, като подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН и от лице,
активнолегитимирано да инициира съдебен контрол за законосъобразност на
атакуваното НП пред компетентния съд.
Горната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на приетите писмени
доказателства и показанията на св. Д.Г., като кредитира изцяло събраните писмени и
гласни доказателства, които по съществото си са достоверни и непротиворечиви, като
по категоричен начин очертават гореописаната фактическа обстановка.
Тъй като с жалбата съдът не е сезиран да се произнесе по законосъобразността
на НП в частта относно нарушението на чл.190 ал.* от ЗДвП, намира че не следва да се
произнася по същество по отношение на същото. Това е така тъй като е право на
жалбоподателя дали да обжалва НП и в коя част. В този смисъл след като
жалбоподателят не е обжалвал НП в цитираната му част, то съдът следва да се
съобрази с неговото желание и не следва да се произнася по законосъобразността на
санкционния акт в тази част, като следва да обяви същия за влязъл в сила като
необжалван.
При така установената фактическа обстановка от правна страна съдът приема, че
жалбата, касаеща нарушението по пункт І от НП, е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Като инстанция по същество в производството по реда на чл.59 и следващите от
ЗАНН, районният съд осъществява цялостна проверка досежно правилното
приложение на материалния и процесуалния закон, независимо от основанията,
посочени в жалбата. При извършената такава, съдът констатира, че
административнонаказателното производство е започнало със съставянето на АУАН в
присъствието на свидетел и на нарушителя. Съставен е от компетентен орган в кръга
на правомощията му. В акта и в НП са отразени датата и мястото на нарушението. НП
също е съставено от компетентен орган, надлежно упълномощен. В АУАН и НП
2
нарушението е описано точно и ясно, като са изложени всички обстоятелства-
елементи от фактическия състав на същото, съгласно възприетата правна
квалификация.
При това положение съдът намира, че в хода на АНП не са допуснати
съществени процесуални нарушения и не е накърнено правото на защита на
санкционираното лице.
С оглед на събраните доказателства съдът намира, че жалбоподателят е
извършил вмененото му нарушение. От показанията на св. Г. се установи безспорно, че
на посочените в НП дата, час и място, жалбоподателят е управлявал процесния лек
автомобил. Св. Г. и колегата му забелязали, че автомобилът се движи, като цялата му
лава осветителна система не работела. Тъй като било вече тъмно, а автомобилът се
движел с неработещ ляв фар, полицейските служители спрели за проверка неговия
водач. Св. Г. бе категоричен, че водачът е отворил предния капак на автомобила и е
заявил, че крушката на фара е изгоряла. Св. Г. заяви също, че водачът е знаел за
изгорялата крушка на фара и още с отварянето на капака на автомобила се е насочил
към нея и я показал, без да я покуква и без да се установява, че същата при „почукване“
светва, каквито възражения са изложени в жалбата.
При това положение е несъмнено, че жалбоподателят е управлявал автомобила с
неработещ ляв фар. В случая дори е без значение дали при физическо въздействие
върху крушката, тя светва, тъй като наличието на такъв проблем при движение по
неравен терен например е възможно, отново фарът на МПС да спре да функционира.
Съгласно чл.1*9 ал.1 т.1 от ЗДвП движещите се по пътя пътни превозни
средства трябва да бъдат технически изправни. А съгласно чл.10 ал.1 т.12 бук „в“ от
ППЗДвП за технически неизправно се счита моторно превозно средство, когато не
светят дългите, късите, габаритните светлини или стоп-светлините. Още повече, че
разпоредбата на чл.70 ал.1 от ЗДвП разписва, че при движение през нощта и при
намалена видимост МПС трябва да бъдат с включени къси или дълги светлини,
габаритни светлини и светлина за осветяване на задната табела с регистрационния
номер.
Поради тази причина и разпоредбата на чл.101 ал.* т.8 във вр. с ал.1 от ЗДвП
предвижда задължение за водача, при неизправност на светлинните устройства на
автомобила, част от които са и дългите и късите светлини при движение през нощта,
която неизправност застрашава безопасността на движението, да спре и да вземе мерки
за нейното отстраняване. При такава неизправност е неприложима и разпоредбата на
чл.101 ал.2 от ЗДвП, която дава възможност на водача да придвижи ППС на собствено
ход до място за отстраняването на неизправността, когато това не може да стане на
място.
В тази връзка изправността на късите и дългите светлини при движението на
автомобила, управляван от жалбоподателя в момента на проверката- през тъмната част
на денонощието е от особено значение за безопасността на движението. Затова и
правилно и актосъставителя, и АНО са посочили в описанието на нарушението, че
констатираната техническа неизправност е значителна, съгласно дефиницията дадена в
§6 т. 72 от ДР на ЗДвП: „значителни неизправности“, включително при укрепването на
товара, са откритите по време на проверка неизправности, които могат да засегнат
безопасността на превозното средство или да имат въздействие върху околната среда,
3
или да породят риск за други участници в движението по пътищата, както и други по-
значителни несъответствия.
С оглед на всичко изложено съдът счита, че жалбоподателят е осъществил
състава на нарушението по чл.1*9 ал.1 т.1 от ЗДвП, както от обективна така и от
субективна страна, поради което и правилно е бил санкциониран на основание чл.179
ал.6 т.2 от ЗДвП с глоба в твърд размер от 200 лева.
Имайки предвид горното съдът намира, че НП в обжалваната му част е
законосъобразно и следва да бъде потвърдено.
При този изход на делото основателна се явява претенцията на процесуалния
представител на АНО за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Искането е
направено своевременно, в хода на съдебното производство с писменото становище,
преди делото да бъде обявено за решаване. На основание чл.6* ал.* от ЗАНН следва да
се присъди юрисконсултско възнаграждение в полза на ОДМВР- Пазарджик, като ЮЛ
със самостоятелен бюджет, чието структурно звено е РУ- Панагюрище- органът издал
НП. С оглед разпоредбата на чл.6* ал.5 от ЗАНН, възнаграждението следва да бъде
определено съгласно разпоредбата на чл.*7 от Закона за правната помощ, съгласно
която заплащането на правната помощ е съобразно вида и количеството на
извършената дейност и се определя от наредба на МС по предложение на НБПП. В
случая за защита в производство по ЗАНН, чл.27е от Наредбата за заплащането на
правната помощ предвижда възнаграждение от 80 до 120 лева. Настоящото
производство се разгледа в едно съдебно заседание, с разпит на един свидетел, като на
това съдебно заседание юрисконсултът не е взел участие и само е представил писмено
становище с общи доводи по същество. Поради това и съдът счита, че следва да
присъди минималния предвиден в наредбата размер на юрисконсултското
възнаграждение, а именно 80 лева.
Доколкото с жалбата не се атакува НП в останалата му част по пункт ІІ за
санкционирането на жалбоподателя на основание чл.185 от ЗДвП за нарушение на
чл.190 ал.* от ЗДвП с глоба в размер на 20 лева, то същото е влязло в сила.
Така мотивиран Районен съд Панагюрище в настоящия състав, след като
извърши анализ на установените обстоятелства на основание чл.6* ал.1 от ЗАНН,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 21-0*10-000**1 от
*1.05.2021 г., издадено от Началник РУ- Панагюрище при ОДМВР гр. Пазарджик, В
ЧАСТТА, с която на Н. АНГ. П., ЕГН **********, с адрес гр. Пазарджик, ул.
„************“ № *, ет.2, ап.*, за нарушение на чл.1*9 ал.1 т.1 от ЗДвП на основание
чл.179 ал.6 т.2 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 200 лева, като законосъобразно.
ОБЯВЯВА за влязло в сила НП в останалата му част за нарушение на чл.190
ал.* от ЗДвП, за което на основание чл.185 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 20
лева.
ОСЪЖДА Н. АНГ. П., ЕГН **********, с адрес гр. Пазарджик, ул.
„************“ № *, ет.2, ап.*, ДА ЗАПЛАТИ на ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ НА МВР-
4
гр. Пазарджик, представлявана от директор, разноски в размер на 80 (осемдесет) лева
за юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване в 1*-дневен срок от съобщаването му на
страните пред Административен съд Пазарджик.
Съдия при Районен съд – Панагюрище: _______________________
5