Решение по дело №424/2025 на Административен съд - Пловдив

Производството е по реда на чл.208 и следващите от Административно-процесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по касационна жалба на началника на РУ – Асеновград, при ОД на МВР – Пловдив, чрез процесуалния си представител – гл. юриск. И. П., против Решение № 120 от 23.12.2024 г., постановено по АНД № 631/2024 г. по описа на Районен съд - Асеновград, с което е отменена Заповед за задържане на лице № 239 зз 278/23.10.2024 г. на полицейски орган на РУ – Асеновград при ОД на МВР – Пловдив, с която на основание чл.72 ал.1 т.1 от ЗМВР на А. Р. К., ЕГН ****, с постоянен адрес: - [населено място], обл. М., [улица], живуща в [населено място], [улица], е наложена принудителна административна мярка /ПАМ/ - "задържане под стража за срок до 24 часа".

С касационната жалба се твърди, че оспореното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, необосновано и съдържащо противоречиви мотиви. Изразено е становище, според което, към момента на задържане полицейският орган е имал достатъчно данни за извършване на престъпление по чл.131 ал.1 т.5а от НК, с оглед на това, че е образувано досъдебно производство. Иска се оспореното решение да бъде отменено и обжалваната заповед да бъде оставена в сила. Претендира се юрисконсултско възнаграждение и се прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

Ответникът по касационното оспорване – А. Р. К. се представлява от адв. У., който оспорва жалбата с аргументи, че има образувано досъдебно производство и лицето вече е задържано, което не е било необходимо. Във връзка с това се твърди нарушение на МВР във връзка със това задържане. Претендира разноски по делото.

Представителят на Окръжна прокуратура - Пловдив изразява становище за неправилност на обжалваното решение и за основателност на касационната жалба, като излага конкретни доводи в тази насока. Така според прокуратурата съдът е извършил неправилен анализ на доказателствата и като е изложил противоречиво фактите, е стигнал до грешен извод. Моли съда решението да бъде отменено.

Предмет на касационно оспорване е Решение № 120 от 23.12.2024 г., постановено по АНД № 631/2024 г. по описа на РС - Асеновград.

Оспорването е допустимо, тъй като е предявено от страна с право на жалба /арг. чл.210 ал.1 от АПК/, в предвидения от закона 14-дневен преклузивен срок /чл.211 ал.1 от АПК/ и касае решение на районния съд, което подлежи на обжалване.

В правомощията на касационния съд е да се произнесе по основателността на жалбата, както и да провери служебно допустимостта и действителността на решението и неговото съответствие с материалния закон според установените фактически обстоятелства /арг. чл.218 във връзка с чл.220 от АПК /.

При извършената служебна проверка по чл.218 ал.2 от АПК на съдебното решение касационната инстанция намира, че касационната жалба е основателна.

С решението си РС – Асеновград е приел за установена следната фактическа обстановка:

На 23.10.2024 г. около 13:16 ч. в [населено място], [улица], е задържано лицето А. Р. К., за това, че на 23.10.2024 г. около 06:30 ч. е причинила телесна повреда на сина си – А. Й. Я., ЕГН ****, в условията на домашно насилие, за което е образувано ДП № 672/2024 г. по описа на РУ – Асеновград при ОД на МВР – Пловдив. На 23.10.2024 г. в 13:20 ч. на лицето е извършен личен обиск, при който не са намерени никакви вещи, като е иззета само личната карта на лицето с № *********.

Полицейският орган е издал заповед за задържане на Кърманжди с рег. № 239 зз 278/23.10.2024 г. за срок до 24 часа, на основание чл.72 ал.1 т.1 от ЗМВР с посочено фактическо основание за задържането – нанесена телесна повреда в условията на домашно насилие – престъпление по чл.131 ал.1 т.5а НК във връзка с чл.130 ал.1 от НК. Заповедта е надлежно връчена на задържаното лице, което се разписало за това. Лицето е освободено на 24.10.2024 г. в 13:00 ч.

За да отмени заповедта за задържане на лице районният съд е приел, че тя

Формално съдържа изискуемите по ЗМВР реквизити, а относно формалното законово основание за нейното издаване – данни, че лицето е извършило престъпление са налице, доколкото има оплакване от пострадало дете и е започнато досъдебно производство. Според съда, от правна страна се констатира наличие на фактическо и правно основание за задържане на жалбоподателя, като законово разписани изисквания, но към момента на задържането е отпаднало основание за задържане, при което следва полицейските органи, при отпадане на основанието за задържането, незабавно да освободят лицето. Това било така, тъй като безспорно имало данни за извършено престъпление от Кърманджи, но тя доброволно и сама се явила в полицейското управление, изчакала дежурният полицай да си свърши ангажиментите и е дала своите обяснения по случая. На второ място се сочи, че към момента на явяването на жалбоподателя в полицейското управление, трите й деца са били изведени от дома й, настанени на безопасно място, образувано било досъдебно производство, посочено в заповедта за задържане и са били извършени значителна част от процесуално-следствените действия. Според първоинстанционния съд „реално“, макар и да има данни за извършено от жалбоподателя престъпление, с образуването на ДП и започване на разследване, както и незабавни действия за извеждане на децата от дома й, не е имало основание тя да бъде задържана по закона за МВР, тъй като вече е започнала законова процедура по разследване, няма опасност за пострадалите, няма основание да бъде обезпечено нейното лишаване от свобода до 24 ч., за да започне законово разследван, тъй като такова вече е било отпочнато. Пак според съд „реално към момента на издаване на обжалваната заповед за задържане, е налице друг компетентен орган, който да прецени дали за нуждите на разследването е необходима мярка за неотклонение, която да обезпечи разследването чрез гарантиран явяването пред разследващите органи на лицето, поради което и „реално“ нищо не е налагало ограничаването на жалбоподателя на правото й на свобода с това 24-часово задържане. Крайният извод на съда е, че в случая, няма нито един факт извън контекста на данните за извършено от жалбоподателя престъпление, който да налага извода, че са налице обстоятелства, които да дадат фактическите основание, които следва да са налице, това лице да бъде задържано.

Решението е валидно и допустимо, но е неправилно, като постановено при съществено нарушение на материалния закон

Делото е приключено и решено при изяснена фактическа обстановка, но при формирани необосновани изводи за правилността на атакувания по делото административен акт.

Фактическата обстановка е правилно установена, но при неправилен анализ и проверка на събраните по делото доказателствени източници, свеждащи се до следното:

Обжалваната заповед е с рег. № 239 зз 278/23.10.2024 г., издадена от полицейски инспектор при РУ – Асеновград при ОД на МВР – Пловдив в 13:16 часа, с която А. К. е задържана за срок от 24 часа "на основание чл.72 ал.1 т.1 от ЗМВР извършител на престъпление по чл.131 ал.1 т.5а от НК във връзка с чл.130 ал.1 от НК – за причиняване на телесна повреда на непълнолетно лице в условията на домашно насилие и във връзка с регистрирано ДП № 672/2024 г. на РУ – Асеновград при ОД на МВР - Пловдив.

При задържането са изготвени протокол за обиск, както и разписка за връщане на вещите при освобождаването на лицето, лист за медицински преглед, декларации за правата на задържаното лице.

Представена е докладна записка от инспектор ДПС при РУ – Асеновград, ОД на МВР – Пловдив относно проведен координационен механизъм от мултидисциплинарния екипна местно ниво за деца, преживели насилие или са в риск от насилие. Изготвени са протоколи: - относно подаден сигнал от дете – А. Й. Я. от 23.10.2024 г.; от разпит на свидетел – А. Я. от 01.08.2023 г.; от разпит на свидетел – А. А. К. от 23.10.2024 г.; от разпит на свидетел – Е. П. Н. – началник отделв „Закрила на детето“ при ДСП – [населено място] от 23.10.2024 г.; - от разпит на свидетел – Р. А. Г. – социален работник в отдел „Закрила на детето“; разписки за предадено на родителите дете, доведено в РУ на МВР от 23.10.2024 г. за предаване на А. А. К. на бабата на детето – Х. А. Л.. Представен е и план за действие относно подаден сигнал от дето.

От мотивите на решението се установява по безспорен начин, че А. К. е привлечена като обвиняема, предвид твърдението на съда, че „… с образуването на ДП и започването на разследването, както и незабавни действия за извеждане на децата от дома й не е имало основание тя да бъде задържана, тъй като вече е започнала процедура по разследване …“

Каза се по-горе, за да отмени заповедта за задържане на лице, районният съд е приел, че тя не съдържа всички законови реквизити - макар в нея да е посочено правното основание за нейното издаване, а именно това по чл.72 ал.1 т.1 от ЗМВР не е посочено фактическото основание за задържане на К. С. мотивите на съда в заповедта единствено е посочена правната квалификация на евентуално извършеното престъпление по чл.131 ал.1 т.5а във връзка с чл.1340 ал.1 от НК, но това е крайно недостатъчно, тъй като не са посочени конкретни факти, както и, че има образувано ДП.

Дори да се възприеме хипотезата на районния съд за непосочено фактическо основание, съгласно ТР № 16/31.03.1975 г. на ОСГК на ВС на Република България /което е задължително за всички до отмяната му/ мотивите при постановяване на един акт могат да бъдат изложени в придружаващ акта документ по преписката, както и, че това обстоятелство не води до опорочаване на заповедта.

В тази насока е постановено и решение по дело С-608/21 г., което според чл. 633 от ГПК, е задължително за всички съдилища и учреждения в България.

С решението си СЕС приема че:

Чл.6 §2 от Директива 2012/13/ЕС трябва да се тълкува в смисъл, че допуска национална правна уредба, според която основанията за задържане на лицата, заподозрени или обвинени в извършване на престъпление, вкл. информацията за престъпното деяние, в извършването на което са заподозрени или обвинени, могат да бъдат изложени в документи, различни от акта за задържане. Същата разпоредба обаче, не допуска тази информация да бъде съобщена на посочените лица само при евентуално оспорване на законосъобразността на задържането по съдебен ред, а не в момента на лишаване от свобода или в кратък срок след началото на същото, и че:

Чл.6 §2 от Директива 2012/13/ЕС трябва да се тълкува в смисъл, че изисква основанията за задържането на лица, заподозрени или обвинени в извършване на престъпление, да съдържат цялата необходима информация, за да имат възможност ефективно да оспорят законосъобразността на задържането си.

В случая безспорно е установено, че преди задържането на лицето е било образувано досъдебно производство – в заповедта изрично се посочва, че „… регистрирано ДП 672/2024 г. по описа на РУ – Аскеновград.“. Задържаното лице може да получи информация за фактите по обвинението и правната им квалификация при привличането му като обвиняем или в хипотезата, когато разследващият орган привлече лицето като обвиняем със съставяне на протокола за първото действие по разследване. По настоящото дело няма никакви данни кога Кърманджи е привлечена като обвиняема и запознала ли се е с обвинението. В сходни случаи се съставя докладна записка във връзка със задържането, а за конкретния случай такава докладна записка е налична.

В този ред на мисли следва да се посочи, че целта на принудителната административна мярка по чл.72 ал.1 т.1 от ЗМВР не е да се наложи наказание за установено по категоричен начин престъпление, а да се попречи на уличения в извършването му или да се укрие или да извърши друго престъпление или да осуети наказателно преследване. Също така, задържането предоставя възможност на полицейските органи да извършат неотложни действия, чрез които да бъдат събрани достатъчно данни за образуване на наказателно производство или да бъдат опровергани наличните данни за съпричастност на задържаното лице към извършването на престъпление. За всеки конкретен случай на задържане установяването на данните е в тежест на административния орган и в случая, предвид посочените от контролиращата страна в настоящото съдебно производство факти (разминаванията в часовете, разпита на социалните работници, по-късният час, в който е потърсена майката, противоречието за доброволно явяване на майката в полицията, а същевременно е тръгнала доброволно с полицейските служители), следва да се приеме, че обосноваността и необходимостта от задържането е подкрепена със събраните по делото доказателства.

За прилагането на принудителната административна мярка законодателят не е предвидил необходимост да са събрани доказателства, установяващи по категоричен начин вината на лицето, извършило престъпление по смисъла на НК. Достатъчно е само наличието на данни, обосноваващи предположението, че има вероятност лицето да е извършител на престъплението, което дава право на административния орган, при условията на оперативна самостоятелност да наложи мярката. Въпросът дали конкретно лице е извършител на конкретно деяние и дали то е извършено от него виновно, подлежат на пълно, всестранно и обективно разследване в рамките на наказателното производство. За целите на задържането по реда на чл.72 от ЗМВР е достатъчно да бъде посочено конкретното престъпление и на задържаното лице да му бъде ясно по несъмнен начин по каква причина е ограничена свободата му.

По изложените съображения обжалваното решение е неправилно и незаконосъобразно и следва да бъде отменено.

При този изход на спора и предвид претенциите на страните за присъждане на разноски, съдът намира, че такива се следват на касационния жалбоподател и същите се констатираха в размер на 100.00 (сто) лв. на основание чл.143 ал.4 АПК във връзка с чл.78 ал.8 от ГПК и чл.24 от Наредбата за заплащането на правната помощ.

Предвид изложеното и на основание чл.221 ал.2 предл. 2 от АПК във връзка чл.72 ал.4 от ЗМВР, Административен съд – Пловдив, XXХI състав,

 

Р Е Ш И :

 

ОТМЕНЯ Решение № 120 от 23.12.2024 г., постановено по АНД № 631/2024 г. по описа на Районен съд – Асеновград, и вместо него:

ОСТАВЯ В СИЛА Заповед за задържане на лице № 239 зз 278/23.10.2024 г. на полицейски орган на РУ – Асеновград при ОД на МВР – Пловдив.

ОСЪЖДА А. Р. К., ЕГН ****, с постоянен адрес: - [населено място], обл. М., [улица], живуща в [населено място], [улица], да заплати на ОД на МВР – Пловдив, сумата от 100.00 (сто) лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.

 

Решението е окончателно.