Р
Е Ш Е
Н И Е №
гр.
София 09.11.2017 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Софийският градски съд, първо
гражданско отделение, I-6 състав
в публичното заседание на трети
октомври
две хиляди и седемнадесета година
в състав:
Председател : ПЕТЯ АЛЕКСИЕВА
при секретаря Антоанета
Стефанова и в
присъствието на
прокурора
като разгледа докладваното от
съдия Алексиева гр. дело № 4818 по описа
за 2014 г. и за
да се произнесе , взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл.365 от ГПК, образувано по искова молба, подадена отП.П.Б. срещу З. „Б.И.”
АД, с която са предявени обективно, кумулативно съединени искове с правно
основание чл.226, ал.1 от КЗ /отм./ във връзка с §22 от ПЗР на КЗ, в сила от
01.01.2016 г., във връзка с чл.45 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД и в условията на
евентуалност иск против Г. Ф. с правно основание чл.288, ал.1, т.1 от КЗ /отм./.
Ищецът твърди, че на 21.12.2010
г. около 17,40 часа в гр. Варна на ул. „Девня“ е настъпило ПТП между водача на
л.а.м. „Трабант 601“ с рег. № *******и пешеходец-ищеца по делото. Твърди се, че
на посочената дата л.а.м. „Трабант 601“ с рег. № В *******, собственост на В.А.Ц.,
управляван от неустановен водач, движейки се по ул. „Девня“ в посока хотел
„Адамо“ реализира ПТП като удря движещия се срещу него плътно до бордюра
пешеходец-ищеца по делото. След преглед в болница на ищеца е поставена диагноза:
счупване на дясна бедрена кост, счупване на лява срамна кост, контузия на лява
лакътна става, мозъчно сътресение. На 28.12.2010 г. е проведено оперативно
лечение под спинална анестезия, като е извършено открито наместване на
фрактурата с вътрешна фиксация-фемур. Проведени са интензивни терапевтични
процедури с аналгетици, водно-солеви разтвори, антикоагуланти, антибиотици,
хемотрансфузия. Твърди се, че ищецът е изписан от болница на 07.01.2011 г. и
лечението му продължило амбулаторно с периодични контролни прегледи и предписан
режим и лекарства. Твърди се, че към настоящия момент ищецът е освидетелстван с
експертно решение на ТЕЛК № 1667/18.04.2011 г. за 72% н.т.р. пожизнено с водеща
диагноза: „счупване на бедрената кост“. Твърди се, че за процесното МПС-
л.а.м. „Трабант 601“ с рег.
№ *******съществува валидна към датата на ПТП застрахователна полица по
застраховка „Гражданска отговорност“, иЗ.адена от З. „Б.и.“ АД с №
А10160231096, със срок на действие от 08.07.2010 г. до 07.07.2011 г. Твърди се,
че по време на проведеното лечение ищецът е извършил и непредвидими разходи в
размер на 1690 лв. за закупуване на бедрен пирон за извършване на
хирургическата операция. Твърди се, че лечението на травмите продължило дълго
време, а непосредствено след ПТП болките са били и с доста интензивен характер.
Моли Съда да постанови решение, с
което да бъде осъден ответника З. „Б.И.“ АД да заплати на ищеца сумата от 50 000
лв.-неимуществени вреди, представлява претърпени болки и страдания от
травматични увреждания и сумата от 1690 лв.-имуществени вреди, представляващи
заплатени разходи за лечението на тези увреждания, получени в пряка,
непосредствената причиннно-следствена връзка от ПТП, настъпило на 21.12.2010 г.
в гр.Варна, виновно причинени от водача на л.а.м. „Трабант 601“ с рег. № В *******,
чиято отговорност е била застрахована по задължителна застраховка „Гражданска
отговорност” при З. „Б.И.” АД с полица № А10160231096, със срок на действие от
08.07.2010 г. до 07.07.2011 г., ведно със законната лихва върху главницата от
50 000 лв., считано от датата на увреждането-21.12.2010 г. до
окончателното изплащане. Претендират се
разноските по делото и адвокатски хонорар, съгласно чл.38 от Закона за
адвокатурата.
В условията на евентуалност моли
съда да осъди евентуалния ответник Г. Ф. да заплати горните суми, предвид
обстоятелствотото, че водачът на процесното МПС не е установен.
В срока по
чл.367, ал.1 ГПК е постъпил отговор от ответника ЗД „Б.И.“ АД чрез процесуалния
му представител адвокатГ., надлежно упълномощен с пълномощно приложено към
отговора.
Ответникът оспорва предявените
искове изцяло по основание и размер. Твърди, че не са ангажирани доказателства
по отношение на каквато и да е причинно-следствена връзка между твърдяната вина
на застрахования и механизма на ПТП. Оспорва представения констативен протокол
досежно съдържанието му в частта „Обстоятелства и причини за ПТП“. Не оспорва
наличието на застрахователно правоотношение между дружеството и В.А.Ц. по задължителна
застраховка „Гражданска отговорност” с полица № А10160231096, със срок на
действие от 08.07.2010 г. до 07.07.2011 г. за л.а.м. „Трабант 601“ с рег. № В *******.
Потвърждава, че ищецът е завел щета в дружеството под № 13160001000900, но в
хода на ликвидацията на щетата е констатирано, че не са налице безспорни
доказателства нито за участието на цитирания лек автомобил, нито за неговия
водач. Оспорва описаното ПТП да е настъпило по посочения от ищеца механизъм,
оспорва то да е причинено виновно от водача на л.а.м. „Трабант 601“ с рег. № В *******.
Твърди, че ПТП е било реализирано изцяло по вина на ищеца, който е нарушил
императивната норма на чл.108, ал.1 от ЗДвП, като се е придвижвал по самото
пътно платно, въпреки наличието на тротоар, по който е можел необезпокоявано и
безопасно да се придвижва. Оспорва иска по размер с твърдението, че претенцията
е прекомерно завишена по размер и не отговаря на критерия за справедливост по
чл.52 от ЗЗ..
Моли съда да отхвърли изцяло
предявените искове като неоснователни, алтернативно моли да намали размера на
претендираното обезщетение.
В срока за отговор, такъв е
постъпил и от евентуалния ответник Г. Ф. чрез юрисконсулт Ш., надлежно
упълномощена с пълномощно приложено към отговора.
Твърди, че не са налице предпоставките
на чл.288 от КЗ-отменен, тъй като не е налице неидентифицирано МПС. Твърди се,
че увреждащият автомобил е установен, а именно: л.а.м. „Трабант 601“ с рег. № *******и
за него има сключена застраховка по риска „Гражданска отговорност“ при З. „Б.И.“
АД с полица валидна към датата на настъпване на събитието.
На следващо място счита
претенцията за силно завишена, с оглед характера и степента на получените от
ищеца увреждания. Оспорва претенцията за лихви с твърдението, че Ф.ът не е
изпаднал в забава, тъй като по щетата, с която е бил сезиран от ищеца се е
произнесъл в нормативно установените срокове.
В срока по чл.372, ал.1 от ГПК
ищецът е депозирал допълнителна искова молба, с която изцяло оспорва отговора
на ответника З. „Б.И.“ АД и заявява доказателствени искания.
В срока
по чл.373 ГПК ответникът З. „Б.И.“ АД депозира допълнителен отговор, с
който поддържа всичките си възражения, оспорвания и доказателствени искания.
В съдебно
заседание ищецът поддържа исковете чрез своя процесуален представител. Подробни
съображения излага в депозираната по делото писмена защита. Претендира
разноски, за което представя списък по чл.80 от ГПК.
Ответникът
З. „Б.И.“ АД, в
съдебно заседание чрез своя процесуален представител оспорва предявения иск.
Претендира разноски съобразно представен списък по чл.80 от ГПК.
Ответникът Г. Ф., в съдебно заседание чрез
своя процесуален представител оспорва предявения иск. Претендира юрисконсултско
възнаграждение на основание чл.78, ал.8 от ГПК.
Софийски градски съд, I-6
състав, след като взе предвид становището на страните и събраните по делото
писмени и гласни доказателства, преценени поотделно в тяхната съвкупност,
намира за установено следното от фактическа
страна:
От протокол за оглед на местопроизшествие
от 21.12.2010 г., фотоалбум и скица, приложени към приобщеното към
доказателствата по делото ДП № 515/2010 г. по описа на 03 РУП при ОД на
МВР-Варна, както и от неоспореното от страните заключение на САТЕ, прието по
делото се установява, че на 21.12.2010 г. около 17,40 ч. в гр. Варна по бул.
„Девня“ в посока от центъра на града към изхода за гр. Девня, се е движил
л.а.м. „Трабант 601“ с рег. № В *******, собственост на В.А.Ц., управляван,
най-вероятно със скорост около 50 км/ч. Зад него се е движил л.а.м. „Ауди А6“,
управляван от свидетеля З. със същата скорост. След кръговото кръстовище между
бул. „Девня“ и бул. „Република“, л.а. Трабант е продължил да се движи в дясната
част на платното за движение, а водачът на л.а.Ауди в лявата, като е предприел
изпреварване на трабанта на около 150 м след кръговото кръстовище. В същото
време в десния край на платното за движение се е движил ищеца Б., близо до
десния бордюр срещу движението на лек автомобил Трабант и бил ударен от него.
При удара ищецът бил вдигнат във въЗ.уха над предния капак и отхвърлен напред
по посока на движението на лек автомобил Трабант на около 15м при скорост 50
км/ч. Водачът на удрящия автомобил е реагирал и е предприел спиране без да
прегази падналия на платното пешеходец. Водачът на лек автомобил Ауди е спрял
след мястото на удара, а в това време водачът на лек автомобил Трабант е
потеглил и е напуснал местопроизшествието.
Установява се, че при движение
срещу процесния автомобил на пешеходеца, в десния край на платното, водачът е
имал възможност да го види от разстояние не по-малко от 50-55 м при пълна
тъмнина и при опасна зона 34 м, е имал възможност да спре преди мястото на
удара, ако е реагирал своевременно при скорост на движение 50 км/ч, а при
по-ниска скорост ударът е било още по-сигурно предотвратим.
Съдът приема, че на посочената
дата, място и време л.а.м. „Трабант 601“ с рег. № *******е участвал в
процесното произшествие, като в тази връзка изцяло кредитира показанията на
свидетелите Д.С.З. и Й. М. Д., които показания са обективни, добросъвестно
дадени, логични, непротиворечиви и кореспондиращи със събраните по делото
писмени доказателства-протокол за оглед на местопроизшествие.
И двамата свидетели са очевидци
на произшествието, като свидетелката Д. лично е възприела удара и видяла как
през Трабанта хвърчи човек. Свидетелят З. записал номера на Трабанта и го
съобщил на полицията.
Съдът не кредитира показанията на
свидетеля В.А.Ц.. Същите са в очевидно противоречие с показанията на очевидците
З. и Д., които са незаинтересовани от изхода на делото и са напълно
безпристрастни, за разлика от показанията на собственика на процесния Трабант,
който очевидно е заинтересован и с отговорите си би се уличил евентуално в
извършване на престъпление.
Още повече, че при извършване на
очна ставка между свидетеля Ц. и свидетелката Д., последна категорично
потвърди, че на 21.12.2010 г. около 17,40 ч. процесният лек автомобил Трабант
се е намирал в гр.Варна на ул. „Девня“ в посока хотел „Адамо“, където е ударил
движещ се пешеходец. Свидетелката потвърди, че това е автомобила заснет във
фотоалбума, приложен към досъдебното производство, като от своя страна
свидетелят Ц. потвърди, че това е неговият собствен автомобил.
Съдът намира, че справка с рег. №
359/11.03.2011 г. на Началник група „Видеоконтрол и превенция“ ОД на МВР Варна
не опровергава показанията на свидетелите З. и Д.. Отговорът в тази справка е,
че в системата за иЗ.ирване на автомобили няма наличие на данни за движение на
автомобил с рег. № *******за времето от 16 ч до 24 ч на 21.12.2010 г. От тази
справка на първо място не става ясно за кой район на гр.Варна се отнася. На
второ място данните от нея влизат в противоречие с показанията на свидетеля Ц.,
който сам установява, че пътува редовно с тази кола и ходи на работа, като
сутрин минава по маршрута към 8 часа, а след работа 16-16,30 часа, като на
21.12.2010 г. минал сигурно пак по същото време и на сто процента камерите са
го видели. И на последно място, видно от извършената в хода на настоящото
производство справка и отговор от МВР, ОД на МВР-Варна с рег. № 365000-19061 от
18.05.2016 г., група „Видеонаблюдение“ при ОД на МВР Варна, няма изградено
съоръжение за видеоконтрол на ул. „Девня“ след кръговото кръстовище под база
„Топливо“ в посока хотел „Адамо“.
Събитието е извън обсега на най-близките обзорни камери, поради което и не може
да бъде предоставен запис.
Следователно неоснователно е
възражението на ответника ЗД „Б.и.“ АД, че на 21.12.2010 г. във видеосистемата
няма данни за движението на лек автомобил „Трабант 601“ с рег. № В *******,
както в района на местопроизшествието, така и в целия град Варна, доколкото
това възражение не почива на доказателствата по делото.
От извършена проверка от МВР,
Трето РУ „Полиция“ при ОД на МВР-Варна, обективирана в писмо с рег. № 439р-1700
от 17.02.2015 г. се установява, че към 21.12.2010 г. няма заведена кражба на
л.а.м. „Трабант 601“ с рег.
№ *******от собственика на автомобила В.А.Ц.. От удостоверение №
819000-39661/28.12.2015 г. на МВР, ОД на МВР-Варна, Сектор „Пътна полиция“ се
установява, че както към 21.12.2010 г., така и към датата на изготвяне на
удостоверението собственик на процесния автомобил е В.А.Ц..
Предвид така обсъдените и
кредитирани от съда доказателства, съдебният състав приема, че на 21.12.2010 г.
л.а.м. „Трабант 601“ с рег. № В *******, е участвал в процесното ПТП по начина
посочен в експертизата на вещото лице А., неоспорена от страните.
На следващо място съдът приема,
че автомобилът в деня на произшествието е бил управляван от неговия собственик В.А.Ц..
Действително по делото няма събрани преки доказателства, които да установяват
този факт, но при обсъждането на множеството косвени доказателства се стига до
едИ.твения логичен извод, че именно Ц. е управлявал автомобила си на връщане от
работа.
На първо място безспорно и по
съображенията посочени по-горе автомобилът се е намирал на мястото на произшествието.
Фактът, че при огледа на същия не са открити следи от произшествието не
разколебава извода на съда, доколкото този оглед е извършен близо три месеца
след произшествието, а именно на
01.03.2011 г., което време като период е напълно достатъчно да бъдат отстранени
всички следи върху автомобила. Свидетелите очевидци установяват, че водачът на
превозното средство е мъж. В протокола за разпит на В.А.Ц. от 01.03.2011 г. по
ДП № 515/2010 г. е протоколиран отговора
му, че на 21.12.2010 г. за времето от 17,30 до 18 часа не е предоставял автомобила
си на никого. Автомобилът се управлява едИ.твено от него и никога не го е давал
на друг човек да го управлява по какъвто и да е било повод. В тази част
протоколът и доколкото съдържа признание на неблагоприятни за лицето факти, има
доказателствена сила. В.А.Ц. е разпитан като свидетел пред настоящия съдебен
състав и на практика той потвърди заявеното от него и в хода на ДП, че не е
предоставял автомобила си на никого, както и че в деня на произшествието също е
минал на връщане от работа през района, но не е участвал в произшествие.
Естествено е свидетеля да отрича този факт, доколкото с потвърждаването му би
се уличил в извършване на престъпление.
Тезата
на Ц., че не е участвал в произшествие не се подкрепя от нито едно друго
доказателство, събрано в хода на настоящото производство, поради което съдът
приема, че именно той е водачът на превозното средство в деня на настъпване на
произшествието.
От изслушаното и прието по делото
заключение на СМЕ и неговото допълнение се установява, че при процесното ПТП
ищецът е получил следните травматични увреждания: разкъсно - контузна рана на
главата, сътресение на мозъка, счупване на тялото на дясната бедрена кост,
контузия на лява лакътна става и счупване на лявата срамна кост на таза.
По отношение на последната
травматична уврежда-счупване на лявата срамна кост на таза, ответникът ЗД „Б.и.“
АД е оспорил заключението на СМЕ, което оспорване съдът намира за основателно.
На първо място наличието на такова травматично увреждане са отрича от самия
ищец във възражение от 15.05.2011 г., подписано лично от него, в което под т.3
е записал: „Как следствието е установило счупване на лява срамна, като няма
такова-видно от епикризата. Страданието ми е след счупване на дясно
бедро-опериран съм с метална остеосинтеза и травма на лявата лакетна става.“
Този писмен документ е частен такъв, в който ищецът е направил признание за
неизгоден за него факт и в този смисъл в тази си част документът има доказателствена
сила. На следващо място, видно от отговора на МБАЛ „Света Анна-Варна“ АД гр.
Варна, Клиника по ортопедия и травматология с изх. № 220/23.07.2015 г., по
отношение на пациента П.П.Б. с ИЗ № 19533/21.12.2010 г. няма данни за счупване
на тазови кости.
Ето защо съдът приема, че при
процесното ПТП на ищеца не е причинено счупване на лявата срамна кост на таза.
От СМЕ се установява още, че на
ищеца е проведено болнично лечение на два пъти от 21.12.2010 г. до 07.01.2011
г. и от 25.11.2013 г. до 28.11.2013 г., по време на което е опериран както
следва: наместване и заковаване на бедрената кост с метален пирон и три винта,
изваждане на двата долни метални винта. Установява се, че е настъпило
посттравматично увреждане на дясната колянна става-развила се е артрозна
болест, което може да се приеме като последица от полученото при процесното ПТП
счупване на бедрената кост и проведеното за него лечение. В костта има метални
тела-пирон и винт, като за изваждането им е необходимо да се извърши нова
операция. Ищецът е търпял болки с голям интензитет по време и непосредствено
след ПТП за 12-14 дни. След това интензитетът на болките е намалявал
постепенно. Болки с по-малък интензитет е имал до около една година след ПТП.
Като се има предвид възрастта на пострадалия и настъпилото увреждане на дясната
колянна става може да се каже, че той ще изпитва болки до края на живота си.
Налице са следните увреждания с пожизнен характер, а именно: ограничение на
движенията на дясната тазобедрена става с 30%, ограничение на движенията на
дясната колянна става с 30%, ограничение на движенията на лявата лакътна става
с 10%, венозна недостатъчност на дясната подбедрица, артрозна болест на дясното
коляно.
От представеното платежно
нареждане за кредитен превод от 22.12.2010 г. се установява, че ищецът е превел
сумата от 1600 лв. за един брой бедрен пирон.
Пред настоящата И.танция е
разпитана свидетелката Вяра Цветкова Бенова-съпруга на ищеца, която установява,
че видяла съпруга си след произшествието в болницата. Бил разсъблечен, с рани,
счупени крака, ръката му била изкълчена, бил в много лошо състояние. Кракът му
бил закован на стойка неподвижно, трябвало да го оперират, като за целта
следвало да бъде закупен пирон. В това състояние ищецът стоял до 28 декември,
не можел да се храни сам, поради което свидетелката или санитарка, на която
заплащала го хранели. Лечението на ищеца продължило в къщи и някъде около 40
обезболяващи инжекции му били поставени, защото болките били много силни. След
около месец ищецът вече можел да се движи, като за целта започнала да идва
рехабилитаторка за масажи, като след около месец и половина тя започнала да го
вдига от леглото и да прави 1-2 стъпки на ден. Дотогава ищецът бил на легло с
подлога, впоследствие близките му го примъквали със стол до тоалетната. На
третия месец ищецът започнал да слиза по едно стъпало, за 20 мин минавал 8
стъпала. След това ищецът претърпял още две операции. До първата година
започнал да ходи с две патерици, а след година и два, три месеца, махнал едната
патерица и започнал да ходи само с една надлакетна, с която ходи и до сега.
Съдът кредитира показанията на
свидетелката. Същите са дадени добросъвестно, логични са и последователни,
кореспондират с медицИ.ките документи по делото.
При така установената по-горе фактическа обстановка настоящият съдебен
състав приема следното от правна
страна:
От
правна страна предявения срещу ЗД “Б.И.“ АД иск за заплащане на
обезщетение за претърпени неимуществени и имуществени
вреди,
съдът квалифицира по чл.226, ал.1 от КЗ /Обн., ДВ, бр. 103 от 23.12.2005
г., отм., считано от 01.01.2016 г./ във връзка с §22 от ПЗР на КЗ, в сила от
01.01.2016 г., във връзка с чл.45 от ЗЗД.
Отговорността на застрахователя
е функционално обусловена и по правило тъждествена по обем с отговорността на
деликвента. За да се ангажира отговорността на застрахователя по чл. 226, ал. 1
от КЗ /отм./ е необходимо към момента на увреждането да
съществува валидно застрахователно правоотношение, породено от договор за
застраховка "Гражданска отговорност", между прекия причинител на
вредата и застрахователя. Наред с това следва да са налице и всички кумулативни
предпоставки от фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД, пораждащи основание за
отговорност на прекия причинител - застрахован спрямо увредения за обезщетяване
на причинените вреди.
Безспорно делото се
установява наличието на валидно застрахователно правоотношение към 21.12.2010
г. по отношение на увреждащото МПС-л.а.м. „Трабант 601“ с рег. № В *******. По
делото не е било спорно, че задълженият собственик на процесния автомобил В.А.Ц.
е притежавал застраховка гражданска отговорност, а и това обстоятелство се
установява с неоспорените по делото писмени доказателства.
В хода на процеса и с
така ангажираните доказателства и по съображения изложени подробно по-горе,
съдът приема, че се установи и автора, т.е. деликвента, извършил
противоправното действие.
Противоправното поведение и вина
на водача се установяват със заключението на САТЕ, неоспорено от ответника,
както и със свидетелските показания на Д.С.З. и Й. М. Д., последната лично
възприела удара.
Установява се, че при движение
срещу процесния автомобил на пешеходеца, в десния край на платното, водачът е
имал възможност да го види от разстояние не по-малко от 50-55 м при пълна
тъмнина и при опасна зона 34 м, е имал възможност да спре преди мястото на
удара, ако е реагирал своевременно при скорост на движение 50 км/ч, а при
по-ниска скорост ударът е било още по-сигурно предотвратим. Следователно и с поведението
си водачът е нарушил нормата на чл.20, ал.2 от ЗДвП, която му вменява като
задължение да избере такава скорост на движение, при която и с оглед
конкретните условия на видимост, да бъде в състояние да спре пред всяко
предвидимо препятствие.
Пряката
причинна връзка между уврежданията на ищеца и процесното ПТП се установяват с
приетата по делото СМЕ.
По отношение на размера на
предявения иск:
При определяне размера на
обезщетението за неимуществени вреди съдът се ръководи от принципите на
справедливостта и от своето вътрешно убеждение. Неимуществените вреди, макар да
имат стойностен еквивалент, са в сферата на субективните преживявания на
пострадалия, затова за тяхното определяне имат значение различни обстоятелства.
Съобразно разпоредбата на чл. 52 ЗЗД и за да се реализира справедливо възмездяване на претърпени от деликт болки
и страдания, е необходимо да се отчете действителният размер на моралните
вреди, като се съобразят характерът и тежестта на уврежданията, интензитетът,
степента, продължителността на болките и страданията, дали същите продължават
или са приключили, както и икономическата конюнктура в страната към датата на
увреждане и общественото възприемане на критерия за "справедливост"
на съответния етап от развитие на обществото в държавата във връзка с
нормативно определените лимити по застраховка "Гражданска
отговорност" на автомобилистите.
Икономическата конюнктура е в
основата на непрекъснатото осъвременяване на нивата на застрахователно покритие
за неимуществени вреди, причинени от застрахования на трети лица. Съгласно
действащите през различните периоди Наредби за задължителното застраховане
лимитите на застрахователните суми за неимуществени вреди са увеличавани почти
ежегодно, като от 25000 лв. за всяко събитие са достигнали до 700 000 лева за
всяко събитие при едно пострадало лице и до 1 000 000 лева - при две и повече
пострадали лица. Последните посочени минимални размери са приложими до
01.01.2010 г. като след тази дата са определени значително по-високи размери на
застрахователните суми по застраховка "Гражданска отговорност" на
автомобилистите съгласно § 27 ПЗР КЗ и чл. 266 КЗ, съответно 1 000 000 лв. и 5
000 000 лв., приложими в настоящата хипотеза. Конкретните икономически условия
и съответните нива на застрахователно покритие към релевантния за определяне на
обезщетението момент следва да се отчитат като ориентир за определяне на
размера на дължимото застрахователно обезщетение, независимо от функционално
обусловената отговорност на застрахователя от отговорността на прекия причинител
на застрахователното събитие. В този смисъл е даденото разрешение в
задължителната практика на ВКС, формирана в решения, постановени по реда на чл.
290 ГПК - решение № 83/06.07.2009 г. по т. дело № 795/2008 г. на ВКС, ТК, II о,
решение № 1/26.03.2012 г. по т. д. № 299/2011 г. на ВКС, ТК, II т. о., решение
№ 189/04.07.2012 г. по т. д. № 634/2010 г. на ВКС, ТК, II т. о., решение №
95/24.10.2012 г. по т. д. № 916/2011 г. на ВКС, ТК, I т. о., решение №
121/09.07.2012 г. по т. д. № 60/2012 г. на ВКС, ТК, II т. о. и други съдебни
актове.
Претърпените от ищеца
неимуществени вреди Съдът определя в размер на сумата от 40 000 лв.
При определяне размера на
дължимото обезщетение за причинени неимуществени вреди, настоящият съдебен
състав взема предвид характера, силата, интензитета и продължителността на
търпените от ищеца болки и страдания.
Съдът не присъжда обезщетение на
ищеца за претендираното травматично увреждане-счупване на лявата срамна кост на
таза, като по съображения изложени по-горе приема, че такова увреждане не е
настъпило. Обезщетението се определя за останалите увреждания –разкъсно - контузна
рана на главата, сътресение на мозъка, счупване на тялото на дясната бедрена
кост и контузия на лява лакътна става, които съдът и с оглед ангажираните по
делото доказателства приема, че са настъпили в пряка, непрекъсната,
причинно-следствена връзка с процесното ПТП.
При определяне на горния размер
на обезщетението съдът съобразява, че ищецът е търпял болки с голям интензитет
по време и непосредствено след ПТП за 12-14 дни и с по-малък интензитет до
около една година след ПТП, както и е търпял болки след извършените две
операции. Ищецът ще следва да бъде обезщетен и за болките, които ще изпитва до
края на живота си, предвид възрастта му и настъпилото увреждане на дясната
колянна става, както и за предстоящата операция във връзка с изваждането на
пирон и винт от костта. Съдът определя по-висок размер на обезщетението, като
съобразява, че вследствие на получените при ПТП травматични увреждания е
настъпило посттравматично увреждане на дясната колянна става-развила се е
артрозна болест, а също така са налице и следните увреждания с пожизнен
характер, а именно: ограничение на движенията на дясната тазобедрена става с
30%, ограничение на движенията на дясната колянна става с 30%, ограничение на
движенията на лявата лакътна става с 10%, венозна недостатъчност на дясната
подбедрица, артрозна болест на дясното коляно.
Предвид изложените съображения
настоящият съдебен състав счита, че размерът на дължимото обезщетение за
неимуществени вреди е в размер на 40 000 лв., поради което и за тази сума искът
ще следва да бъде уважен и отхвърлен за разликата над тази сума до
претендирания размер от 50 000 лв. като неоснователен.
Искът за имуществени вреди ще
следва да бъде уважен за сумата от 1600 лв., доколкото това е размерът който се
установява с представеното платежно нареждане от 22.12.2010 г., което е за тази
сума, а не за претендираната от 1690 лв., поради което и за разликата от 90 лв.
искът ще следва да бъде отхвърлен като недоказан. Разходът от 1600 лв. е
направен безспорно във връзка с лечението на ищеца на счупването на дясната
бедрена кост и за тази сума ищецът ще следва да бъде обезщетен.
По възражението за съпричиняване.
Съпричиняване ще е налице, когато със
своето поведение на пътя, пострадалият, като участник в движението по пътищата
и в нарушение на правилата за това движение, е допринесъл за настъпването на
вредоносния резултат, т.е за произшествието, при което е пострадал.
Съобразно с въведеното с т.7 ППВС 17/1963 г. правило съпричиняване,
по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, е налице когато с действието или беЗ.ействието
си пострадалият обективно е способствал за настъпване на вредоносния резултат
или за увеличаване размера на вредоносните последици, т. е. когато приносът му
в настъпването на увреждането е конкретен, независимо дали поведението му като
цяло е било противоправно, в частност - в нарушение на Закона за движение по
пътищата и виновно.
С оглед приетите по делото
доказателства, съдът приема, че няма съпричиняване на пострадалия, по
смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, тъй като поведението му не е в причинна връзка с вредоносния резултат.
Безспорно с показанията на
свидетелите очевидци се установява, че на мястото на произшествието не е имало
тротоар, поради което и правилно ищецът се е движил плътно до бордюра с лице
срещу колите, за да може да ги вижда и те също да го виждат. Т.е. същият се е
движил в съответствие с правилото на чл.108, ал.2, т.1 от ЗДвП, а именно: по платното за движение, противоположно на
посоката на движението на пътните превозни средства, по възможност най-близо до
лявата му граница.
Ето защо не са налице основания
за намаляване на така определеното по-горе застрахователно обезщетение.
Относно началната дата на
дължимото обезщетение за забава.
Предвид основателността и
доказаността на главната претенция, основателен и доказан е акцесорния иск с
правно основание чл.86, ал.1 от ЗЗ. за заплащане на законна лихва, считано от
датата на увреждането върху главницата за неимуществени вреди.
Съгласно разпоредбата на чл. 223,
ал. 2 КЗ /отм./, застрахователят изплаща и обезщетение за лихви за забава,
когато застрахованият отговаря за тяхното плащане пред третото лице. На
основание чл. 45 ЗЗ. виновният застрахован водач носи отговорност и за
обезщетение за забава, считано от датата на увреждането. На това основание
функционалната отговорност на застрахователя покрива и задължението за лихви
към увредения от датата на деликта. Разпоредбата на чл. 223, ал. 2, изр. второ КЗ /отм./ е неприложима, тъй като тя регламентира отговорността за лихви за
забава, присъдени в тежест на застрахования, какъвто не е настоящият случай.
Разпоредбата на чл. 271, ал. 5 КЗ /отм./ е приложима само в хипотезата на
доброволно уреждане на претенциите между застраховател и увредено лице, какъвто
не е настоящият случай - увреденият е потърсил застрахователното обезщетение по
съдебен ред- чл. 273, ал. 1, предл. второ КЗ /отм./.
С оглед на горното Съдът присъжда
лихва върху главницата от 40 000 лв., считано от датата на увреждане-21.12.2010
г. до окончателното изплащане на сумата. Ищецът не претендира лихва върху
главницата за имуществени вреди, поради което съдът не присъжда такава.
По разноските в процеса:
При този изход на делото разноски
се дължат на двете страни съобразно уважената и отхвърлената част от исковете.
Ищецът е освободен от внасяне на
държавна такса в производството.
Направил е разноски за депозит за
вещи лица и свидетели в общ размер на сумата от 580 лв.
От тази сума и на основание
чл.78, ал.1 от ГПК ответникът ще следва да бъде осъден да заплати на ищеца
сумата от 466,75 лв., която е съответна на уважената част от исковете /41 600
лв./
Още с исковата си молба ищецът е
направил изявление, че адвокатската помощ е безплатна и уговорена при
хипотезата и изискванията на чл.38 от Закона за адвокатурата, поради което е
направил искане ответникът да бъде осъден да заплати адвокатско възнаграждение на
основание чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата. По делото липсват други данни,
които да опровергават това заявление. Ответникът също не го е оспорвал.
С
Определение № 515/02.10.2015 г., постановено по ч.т.д. № 2340/2015 г. по описа
на ВКС, І т.о, постановено по реда на чл.274, ал.3 от ГПК съдът е приел, че
достатъчно за уважаване на искането по чл.38, ал.2 от ЗА е правната помощ по
делото да е осъществена без данни за договорен в тежест на доверителя размер на
възнаграждението по чл.36, ал.2 от ЗА, заявление, че предоставената правна
помощ е договорена като безвъзмеЗ.на и липса на данни, които да го опровергават
и отговорност на насрещната страна за разноски, съобразно правилата на чл.78 ГПК.
При материален интерес от 51 680
лв. минималният размер на адвокатското възнаграждение, изчислено на основание
чл.7, ал.2, т.4 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, възлиза на сумата от 2080,70 лв. Следва да се
съобрази, че в по настоящото дело са проведени общо шест заседания, поради
което и на основание чл.78, ал.6 от Наредбата, при защита по дела с повече от
две съдебни заседания за всяко следващо заседание се заплаща допълнително по
100 лв., т.е. следва да се прибави и сумата от 400 лв., или дължимото минимално
адвокатско възнаграждение възлиза на сумата от 2 480,70 лв.
Адвокатското възнаграждение
следва да бъде определено не на база размера на уважената искова претенция, а
като съответно на уважената искова претенция /41600 лв./, т.е. 1 996,38
лв.
При това положение и на основание
чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата ответникът ще следва да бъде осъден да
заплати на адвокат Г.П.Ч.адвокатско възнаграждение в размер на 1 996,38
лв.
От своя страна ответникът е
направи разноски както следва: за заплатено адвокатско възнаграждение в размер
на 4000 лв., съобразно договор за правна помощ от 06.06.2014 г., 40 лв.-депозит
свидетел и 5 лв.-съдебно удостоверение. Възражението на ищеца по реда на чл.78,
ал.5 от ГПК за прекомерност на заплатеното от ответника адвокатско
възнаграждение е основателно и ще следва да бъде уважено. Както бе посочено
по-горе, при материален интерес от 51 680 лв. минималният размер на
адвокатското възнаграждение, изчислено на основание чл.7, ал.2, т.4 от Наредба
№ 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, в
редакцията на нормата към датата на сключване на договора, възлиза на сумата от
2080,70 лв. Следва да се съобрази, че в по настоящото дело са проведени общо
шест заседания, поради което и на основание чл.78, ал.6 от Наредбата, при
защита по дела с повече от две съдебни заседания за всяко следващо заседание се
заплаща допълнително по 100 лв., т.е. следва да се прибави и сумата от 400 лв.
При това положение съдът намира, че адвокатското възнаграждение следва да бъде
намалено до сумата от 2500 лв.
При това положение ответникът е
направил общо разноски в размер на 2 545 лв. От тези сума и на основание чл.78,
ал.3 от ГПК ищецът ще следва да бъде осъден да заплати на ответника разноски в
размер на 496,73 лв., съобразно отхвърлената част от иска /10 090 лв./
На основание чл.78, ал.6 от ГПК
ответникът ще следва да бъде осъден да заплати по сметка на Софийски градски
съд държавна такса в размер на 1664 лв., съобразно уважената част от иска.
С оглед уважаване на главния иск,
съдът не дължи произнасяне по предявения евентуален иск.
Водим от горното, Софийски градски съд, първо гражданско
отделение, I-6
Р Е Ш
И :
ОСЪЖДА З. „Б.И.” АД, дружество
вписано в Търговския регистър при Агенция по вписванията-София с ЕИК********,
със седалище и адрес на управление *** да заплати на основание чл.226, ал.1 от КЗ /Обн., ДВ, бр. 103
от 23.12.2005 г., отм., считано от 01.01.2016 г./ във връзка с §22 от ПЗР на
КЗ, в сила от 01.01.2016 г., във връзка с чл.45 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД на П.П.Б., ЕГН **********,
със съдебен адрес: *** сумата от 40000 лв. /четиридесет хиляди
лв./-неимуществени вреди, представлява претърпени болки и страдания от
травматични увреждания и сумата от 1600 лв. /хиляда и шестстотин
лв./-имуществени вреди, представляващи заплатени разходи за лечението на тези
увреждания, получени в пряка, непосредствената причинно-следствена връзка от
ПТП, настъпило на 21.12.2010 г. в гр.Варна, виновно причинени от водача на л.а.м. „Трабант 601“ с рег. № В *******,
чиято отговорност е била застрахована по задължителна застраховка „Гражданска
отговорност” при ЗД „Б.И.” АД с полица № А10160231096, със срок на действие от
08.07.2010 г. до 07.07.2011 г., ведно със законната лихва върху главницата от 40 000
лв., считано от датата на увреждането-21.12.2010 г. до окончателното изплащане,
на основание чл.78, ал.1 от ГПК да заплати и сумата от 466,75 лв. /четиристотин
шестдесет и шест и 0,75 лв./ разноски направени от ищеца пред настоящата
инстанция.
ОСЪЖДА П.П.Б., ЕГН **********,
със съдебен адрес: *** да заплати на основание чл.78, ал.3 от ГПК на ЗД „Б.И.”
АД, дружество вписано в Търговския регистър при Агенция по вписванията-София с
ЕИК********, със седалище и адрес на управление *** сумата от 496,73 лв. /четиристотин
деветдесет и шест и 0,73 лв./ разноски направени от ответника в настоящото
производство.
ОТХВЪРЛЯ като неоснователни
предявените искове за неимуществени вреди за разликата над 40 000 лв. до
пълния претендиран размер от 50 000 лв., искът за имуществени вреди за
разликата над 1600 лв. до пълния претендиран размер от 1690 лв.
ОСЪЖДА ЗД „Б.И.” АД, дружество
вписано в Търговския регистър при Агенция по вписванията-София с ЕИК********,
със седалище и адрес на управление *** да заплати на основание чл.38, ал.2 от
Закона за адвокатурата на адвокат Галина Петрова Чомпалова, гр. София, ул. „Три уши“ № 6Б,
ет.4 адвокатско възнаграждение в размер на 1 996,38 лв. /хиляда
деветстотин деветдесет и шест и 0,38 лв./
ОСЪЖДА ЗД „Б.И.” АД, дружество вписано в
Търговския регистър при Агенция по вписванията-София с ЕИК********, със
седалище и адрес на управление *** да заплати на основание чл.78, ал.6 от ГПК
по сметка на Софийски градски съд държавна такса върху уважения размер на иска в размер на 1 664 лв. /хиляда и шестстотин
шестдесет и четири лв./.
Решението подлежи на въззивно
обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчване на препис
от същото на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: