№ 22630
гр. София, 13.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 113 СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ИЛИНА В. ЗЛАТАРЕВА
МИТЕВА
при участието на секретаря Г. ИВ. ДАНАИЛОВА
като разгледа докладваното от ИЛИНА В. ЗЛАТАРЕВА МИТЕВА Гражданско
дело № 20221110126999 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.
Образувано е по искова молба на М. Д. Д. и В. Д. Б. срещу В. С. Б., с която е предявен
конститутивен иск по чл. 30 ЗН за възстановяване на запазената част на ищците от
наследството на М. Б.а, починала на 15.11.2021 г., като се намали извършеното от нея в
полза на ответника дарение на 2/3 идеални части от самостоятелен обект в сграда с
идентификатор .... по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед
РД-18-48/12.10.2011 г. на Изпълнителния директор на АГКК, с последно изменение,
засягащо самостоятелния обект от 17.03.2022 г., представляващ апартамент № 6, находящ се
в ................, ведно с прилежащото към него избено помещение № 11, заедно с 2.930 % ид. ч.
от общите части на сградата, обективирано в нотариален акт за дарение на недвижим имот
№43, том I, рег. № 3320, дело № 42 от 22.05.2017г. на нотариус И. П. с район на действие
Софийски районе съд.
Ищците твърдят, че са наследници по закон на баба си М. Б.а, починала на 15.11.2011
г., като низходящи от първа степен на баща си Д. С. Б., починал на 12.07.2016 г. Твърдят, че
след смъртта на баба си узнали, че тя дарила на чичо им В. С. Б. своите 2/3 идеални части от
недвижимия имот, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор ...., чрез
договор за дарение, обективиран в Нотариален акт за дарение на недвижим имот № 43, том I
, рег. № 3320, дело № 42/22.05.2017 г. на нотариус И. П., с рег. № 620, с което М. Б.а
накърнила запазената част на ищците от наследството . При така изложените фактически
твърдения отправят искането си към съда, уточнено в проведеното на 21.02.2023г. първо
открито съдебно заседание по делото, за намаляване на дарението с по 1/3 за всеки от тях до
1
размера на запазените им части или в случай, че това не е възможно – за парично уравнение.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът В. С. Б. е подал отговор на исковата молба, с
който оспорва предявения иск като неоснователен. Признава, че страните по делото са
наследници по закон на М. Б.а, починала на 15.11.2021 г., както и че приживе
наследодателката се разпоредила в негова полза с правото си на собственост върху 2/3
идеални части от процесния недвижим имот. Поддържа, че с оглед на обема на
наследствената маса, която включвала паричен влог на наследодателката в размер на 6 529
лв., и при съобразяване увеличението на наследството на основание чл. 12, ал. 2 ЗН със
сумата от 80 000 лв. вследствие на извършени от ответника подобрения в процесния имот,
дарението не накърнявало запазената част на ищците. Прави възражение, че договорът за
дарение е привидна сделка, прикриваща възмездна ненаим.на такава, подобна на продажба,
по която насрещно задължение на ответника било да извърши подобренията в имота,
описани в отговора на исковата молба. Излага твърдения, че към момента на дарението
жилището било в изключително тежко и амортизирано състояние. Иска от съда да отхвърли
исковете, като му присъди разноски.
С молба от 12.12.2022 г., подадена от ищеца В. Д. Б., и с молба от 20.12.2022 г.,
подадена от ищцата М. Д. Д. /и двете молби в изпълнение на указания на съда, дадени с
Определение № 32001/25.11.2022 г./, двамата твърдят, че към момента на дарението на
процесния недвижим имот последният се е намирал в годно за обитание състояние без
луксозни подобрения в него, поддържан от наследодателката на страните М. Б.а. Признават
че в наследствената маса следва да се включи и вземането за сумата от 6 529 лв. по договор
за паричен влог на наследодателката. Оспорват твърденията на ответника за извършени
ремонти в дареното жилище, а в условията на евентуалност оспорват тези ремонти да са
довели до увеличаване стойността на имота. Възразяват, че ремонтът е извършен без тяхно
съгласие в качеството им на съсобственици в имот.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и приетите по делото доказателства в
тази връзка, намира следното от фактическа страна:
Не е спорно, че на 05.02.1986 г. въз основа на Договор за продажба на държавен
недвижим имот по реда на Наредбата за държавните имоти М. А. Б.а и С. Д. Б. са придобили
правото на собственост върху следния недвижим имот: апартамент № 6, на II етаж, в
жилищната сграда - блок ......, вх. А, комплекс Надежда - II ч., находящ се в гр. София,
състоящ се от две стаи /едната преходна/, кухня, обслужващи помещения, със застроена
площ от 59,36 кв. м., с принадлежащото зимнично помещение № 11, заедно с 2.930 % ид. ч.
от общите части на сградата.
Видно от представения по делото Нотариален акт за дарение на недвижим имот №
43, том I, рег. № 3320 по дело № 42/22.05.2017 г., на 22.05.2017 г. със същия М. Б.. на В. С. Б.
собствените си 2/3 ид. ч. от следния недвижим имот: апартамент № 6, на 2 етаж, в
жилищната сграда на блок ......, вх. А, находящ се в ......, с площ от 59,36 кв. м., заедно с
избено помещение № 11, заедно с 2.930 % ид. ч. от общите части на сградата, който
2
апартамент представлява самостоятелен обект в сграда с идентификатор 68134.1382.2112.6.
Съгласно т. 2 от нотариалния акт едновременно с дарението М. Б.а си е запазила пожизнено
вещното право на ползване върху имота.
Не е спорно между страните и видно от представената схема на самостоятелен обект
в сграда, издадена от СГКК – гр. София, имотът представлява самостоятелен обект в сграда
с идентификатор 68134.1382.2112.6, с адрес на имота: .....“, бл. ......, вх. А, ет. 2, ап.6, а видно
от Удостоверение за данъчна оценка от 27.04.2022 г. данъчната оценка на имота е 28 385,10
лв.
Видно от удостоверение за наследници с изх. № РНД22УГ01-3364 .. Б. е починал на
07.03.2007г., при което е оставил наследници по закон М. Б.а – съпруга, и двама сина - В. С.а
Б. и Д. С. Б..
От приложеното по делото удостоверение за наследници № РНД22-УГ01-
3364/28.03.2022 г. се установява, че М. А. Б.а е починала на 15.11.2021 г., като е оставила
наследници по закон сина си В. С. Б. и внуците си М. Д. Д. и В. Д. Б. /и двамата по
заместване на Д. С. Б., починал на 12.07.2016 г./.
Видно от прието по делото извлечение, М. А. Б.а е била титуляр на сметка, открита в
„Банка ДСК“ АД, с наличност по сметка към 24.01.2022 г. от 6 529 лв.
За установяване на състоянието, в което се е намирал наследственият имот към
момента н.нето му /22.05.2017 г./ и към момента на откриване на наследството на М. Б.а
/15.11.2011 г./, по делото са събрани гласни доказателствени средства чрез разпит на
свидетелите А. В. Б.а /майка на ищците/, К. И., Е. К. И. и .. /леля на ответника и сестра на
наследодателката М. Б.а/.
От показанията на свидетелката А. Б.а се установява, че М. Б.а е била нейна свекърва
и свидетелката е живяла в процесния апартамент в началото на брака си. Сочи, че е наясно
със състоянието на апартамента до 2017 г., тъй като на 12.07.2016 г. починал съпругът и тя
преустановила посещенията си в имота. Твърди, че до 2017 г. жилището е разполагало с
една обща баня с тоалетна с най-обикновени плочки, душ и тоалетна чиния. Сочи, че може
би след 2017 г. са извършвани само козметични ремонти, не са сменяни плочки и фаянс, не
са сменяни тръби. Излага, че след 2017 г. може би е ходила само веднъж в апартамента, като
не било направило впечатление нещо генерално да се е променило. Твърди, че може би са
били сменени тапетите, както и че бил правен опит за изцикляне на паркета, който, обаче, не
изглеждал качествено направен. Изяснява, че преди 2017 г. не е имало външна изолация на
стената на стаята; не е имало плъзгаща се врата в кухнята, но е имало ламперия, осветление
в коридорите, фаянсови плочки около мивката в кухнята.
Свидетелят И. изяснява, че познавал М. Б.а, тъй като работи в заведение за хранене,
стопанисвано от съпруга на ищцата М. Д.. Посочва, че редовно носел храна от заведението
на М. Б.а, при което влизал в коридора и в кухнята на жилището й. Твърди, че от 2007 г. до
към средата на 2021 г., когато за последно посещавал имота, не е имало голяма промяна в
жилището. Апартаментът бил в състояние, което свидетелят определя като нормално - в
3
коридора имало стандартни врати, подът бил с мозайка, стените – с дървена ламперия,
таванът – с малък полилей, кухнята – с мивка, шкафове. Подчертава, че не е имало луксозни
подобрения в имота. Сочи, че при посещенията си в имота никога не е ставал свидетел на
извършването на ремонтни дейности в апартамента.
Свидетелят Е. И. заявява, че с ответника В. Б. са бивши съученици и приятели и че
живее на същата улица, на която се намира процесният апартамент. Разказва, че с В. дълго
не поддържали контакт до момент, в който той взел решението да направи ремонт в дома на
майка си в периода 2016 г. – 2017 г. Свидетелят разказва, че когато посетил имота се върнал
50 г. назад – шкафовете били най-обикновени, боядисани с блажна боя, банята била с
мръсни плочки, подовата настилка представлявала мозайка със залепени плочки отгоре .
Сочи, че с В. започнали заедно ремонта някъде преди около 6 години – М. Б.а била още жива
тогава, в добро състояние. Разказва, че в продължение на 2-3 години е помагал за ремонта в
апартамента, като работата започнала с преходната стая, където двамата с ответника
направили шпакловка, боядисване, сложили тапети, сменили настилката на пода с
ламиниран паркет; после продължили с кухнята, където поставили ламиниран паркет, нови
плочки над мивката и над кухненския шкаф, монтирали плъзгаща се врата, преработили
електрическата инсталация в кухнята и коридора, без да я подменят, монтирали кухненски
шкафове, сложили тапети, шпакловали тавана; изхвърлили ламперията в коридора и на
нейно място сложили МДФ плоскости, сложили ламиниран паркет в коридора, а над
ламперията шпакловали стените и тавана и след това боядисали; продължили с банята –
изхвърлили всичко, изкъртили плочки и сложили нови, както и нов теракот, окачен таван,
санитарен фаянс, душ кабина и душ, затворили тръбите с гипсокартон, без да ги сменят,
реновирали вратата на банята, облепяйки я с фолио; продължили с терасата, където се
извършили според него ненужни неща – преградни стени от двете страни на балкона,
пластмасови плоскости на парапета, нова външна щора и изолация; вътрешната входна врата
я бил сменил В.. Свидетелят изяснява, че М. Б.а не е ръководила ремонта, но не му се
противопоставяла, а по-скоро се радвала. Сочи, че В. му плащал и купувал материалите за
ремонта. Уточнявам че работел по апартамента вечер през седмицата, както и през
уикендите, като В. работел повече от него.
От показанията на свидетелката .. се установява, че ответникът В. Б. е племенник, а
наследодателката М. Б.а – сестра. Твърди, че преди ремонта състоянието на жилището
било плачевно, много лошо. Сочи, че откакто М. Б.а заживяла там с мъжа си през 1964 г.,
единствено били сменяни тапетите и дограмата на два прозореца. Посочва, че ремонтът бил
започнат от племенника през 2017 г., като видяла да му помага и един майстор - негов
приятел. Започнали с коридора, където била сменена вътрешната входна врата, извършена
била шпакловка, ламперия, сложени били ламинат на пода и тапети по стените, както и
осветление с фотоклетка; банята била изцяло нова – с окачен таван, преградна стена,
вентилатор, душ кабина, тоалетна чиния, плочки, теракот, подвижен душ, малка мивка,
аксесоари. Свид. Ц. твърди, че в кухнята В. монтирал нови шкафове, вградена мивка,
котлони, печка, пералня, нови плочки на стената, подът в кухнята бил направен с ламинат,
4
имало плъзгаща се врата, шпаклован таван, цветни вградени горни и долни шкафове. На
терасата били направени две преградни стени, пейка, шкаф. В стаята на В. било
шпакловано, с тапети, с външна изолация, външни и вътрешни щори. Свид. Ц. разказва, че
нейната сестра М. изисквала В. да подобри условията за живот в апартамента, за да му го
дари. Той не живеел постоянно при нея, но идвал сутрин и вечер, носел храна. Сочи, че не
била виждала често внуците М. и В. там. Твърди, че сестра нямала ресурси за ремонта и В.
плащал за него.
Свидетелката ........ е разпитана повторно в проведеното на 19.11.2024г. открито
съдебно заседание по делото и за установяване действителната воля на страните при
склюване на атакуваната разпоредителна сделка. В тази част свидетелските показания са
недопустими по аргумент от чл. 165, ал. 2 ГПК и доколкото в случая атакуваното дарение не
е насочено срещу наследника, който се домогва да докаже симулативността му, а го ползва.
На следващо място съдът не кредитира и показанията на свидетелите А. Б.а и К. И.,
като след внимателната им преценка и анализ и съобразявайки евентуалната им
заинтересованост от изхода на делото с оглед на роднинската връзка на първата с ищците и
трудовия стстус на втория, намира, че показанията на тези свеидетели за тенденциозни и
недостоверни. Липсва последователност и конкретика в изложеното от свидетелката Б.а
относно състоянието на имота след смъртта на съпруга й, като от една страна същата
споделя, че може би го е посещавала еднократно, а от друга ясно личи стремежът й да
подчертае, че в имота не е имало промени при това й еднократно посещение. Такова
внушение следва и от показанията на свидетеля И., като обстоятелството, че действително е
извършван основен ремонт в апартамента се установява от показанията на свидетелите Е. И.
и .., които логично и последователно излагат пред съда непосредствените си наблюдения за
продължителен период от време, които кореспондират напълно с приетите писмени
доказателства и кредитираното заключение на съдебно-оценителната експертиза, която е
извършена след оглед от вещото лице.
За установяване средната пазарна стойност на процесния имот по цени към датата на
откриване на наследството /15.11.2021 г./ при съобразяване неговото състояние към датата
н.нето му /22.05.2017 г./, стойността на изброените в отговора на исковата молба подобрения
в имота по пера, както и за установяване увеличението стойността на апартамента
вследствие твърдените подобрения към момента на откриване на наследството /15.11.2021
г./, по делото е приета съдебно-оценителна експертиза. Вещото лице посочва, че жилището е
в добро състояние, поддържано, има извършени подобрения, като количеството, единичната
цена и стойността на всяко подобрение са описани в таблица № 1 към заключението. В
заключението се правят изводи, че подобренията в имота, изчислени към 15.11.2021 г., са на
стойност 11 478,93 лв., а с отчетено овехтяване са на стойност 10 023,07 лв. Вещото лице
сочи се, че овехтяването е отчетено съобразно годината на извършването на всяко една
дейност по СМР и установеното при огледа състояние на апартамента. Пазарната стойност
на имота е определена въз основа метода на сравнителните продажби при използване
публична информация в специализирани издания и сайтове. Експертизата заключава, че
5
пазарната стойност на апартамента към 15.11.2021 г. с извършените подобрения е 129 100
лв., а без извършените подобрения – 117 100 лв., като увеличената стойност на имота в
резултат на подобренията е 12 000 лв.
По делото е изслушвана и допълнителна експертиза по служебно формулирани от
съда задачи, по които същото вещо лице дава заключение, че актуалната пазарна стойност на
дарените 2/3 ид.ч. от процесния имот в състоянието, в което същият се е намирал към
момента на дарението (без извършените подобрения) е 117 687 лв.. Според допълнителната
експертиза пазарната стойност на 2/3 ид.ч. от имота към м. 11.2021г. в състоянието му към
дарението (без извършените подобрения), е 78 627 лв., а при отчитане на учреденото вещно
право на ползване 74 400 лв.
По делото не са събрани други относими доказателства.
Съдът като взе предвид изложеното, представените доказателства и приложимия
материален закон, приема от правна страна следното:
Предявен е конститутивен иск с правно основание чл. 30 ЗН за възстановяване
запазената част на ищците М. Д. Д. и В. Д. Б. от наследството на М. Б.а, починала на
15.11.2021 г., с намаляване на извършеното на 22.05.2017г. дарение в полза на ответника В.
С. Б. на 2/3 идеални части от самостоятелен обект в сграда с идентификатор .... по
кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед РД-18-48/12.10.2011 г.
на Изпълнителния директор на АГКК, с последно изменение, засягащо самостоятелния
обект от 17.03.2022 г., представляващ апартамент № 6, находящ се в ................, ведно с
прилежащото към него избено помещение № 11, заедно с 2.930 % ид. ч. от общите части на
сградата.
За да бъде уважен така предявеният иск, в тежест на ищците е да установят при
условията на пълно и главно доказване, че са измежду наследниците, които имат право на
запазена част, както и паричната равностойност на наследствената маса.
В тежест на ответника е да докаже възражението си за привидност на договора за
дарение, като установи действителното съглашение на страните по същия; извършените
подобрения в имота и стойността, с която същите са увеличили наследството, както и че
размерът на наследствената маса е по-голям и съответно стойността на имуществото –
предмет на безвъзмездното разпореждане, не надхвърля стойността на разполагаемата част.
С определение № 32001/25.11.2022 г. като безспорно и ненуждаещо се от доказване в
отношенията между страните е обявено обстоятелството, че същите са наследници по закон
на М. Б.а, починала на 15.11.2021 г.
С протоколно определение от 21.02.2023 г. като безспорно и ненуждаещо се от
доказване по делото е обявено и обстоятелството, че в наследствената маса е било включено
и парично вземане по догвоор за банков влог за сумата от 6 529 лв.
Съгласно правилото на чл. 1 ЗН наследството се открива в момента на смъртта в
последното местожителство на умрелия. По делото се установява, че наследството на М. Б.а
е открито на 15.11.2021 г.
6
Кръгът на лицата, които имат право на запазена част, се определя към датата на
откриване на наследството. Към момента на смъртта на М. Б.а съобразно правилото на чл. 5,
ал. 1 ЗН неин наследник по закон е синът й В. С. Б. /ответник в настоящото производство/.
Съгласно чл. 10, ал. 1 ЗН низходящите на наследодателя, които са починали преди него, се
заместват в наследяването по закон от своите низходящи без ограничение в степените. На
основание цитираната разпоредба ищците в настоящото производство - М. Д. Д. и В. Д. Б.,
са наследили М. Б.а по право на заместване от своя възходящ от първа степен Д. С. Б.,
починал на 12.07.2016 г.
Установява се и следващата материална предпоставка за реализиране правото да се
иска възстановяване на запазена част от наследството, а именно – дареният е сред
призованите към наследяване наследници по закон, поради което не се прилага изискването
на чл. 30, ал. 2 ЗН за приемане на наследството по опис (в този смисъл е и практиката на
ВКС, в т.ч. Решение № 82/16.03.2011 г. по гр.д. № 221/2010 г., ІІ г.о., Решение №
324/16.10.2012 г. по гр.д. № 654/2011 г., І г. о.).
Във всички случаи когато безвъзмездното разпореждане е извършено чрез договор за
дарение и с него не се изчерпва цялото имущество на наследодателя, преценката накърнена
ли е запазената част се извършва, след като се образува и остойности наследствена маса по
правилата на чл. 31 ЗН (в този смисъл Решение № 34/26.02.2015 г. на ВКС по гр. д. №
6256/2014 г., II г. о., ГК). Разпоредбата на чл. 31 ЗН сочи, че за да се определи разполагаемата
част, както и размерът на запазената част, се образува една маса от всички имоти, които са
принадлежали на наследодателя в момента на смъртта му, като се извадят задълженията и
увеличението на наследството по чл. 12, ал. 2 (което по същността си също е задължение).
След това се прибавят към нея даренията (с изключение на обичайните такива) според
тяхното положение по време на подаряването и според стойността им по време на
откриването на наследството за недвижимите имоти и по време на подаряване – за
движимите.
В наследствената маса влизат всички оценяеми в пари права, които наследодателят е
притежавал към момента на своята смърт, т.е., към момента на откриване неговото
наследство. По делото освен процесните 2/3 ид. ч. от правото на собственост върху
жилището й, към момента на смъртта й наследодателката М. Б.а е разполагала и с друго
имущество - вземане за сума в размер от 6 529 лв. по договор за влог в банка. Между
страните не се спори, че сумата е изтеглена и разпределена помежду си съобразно
наследствените им квоти: ½, равняваща се на 3 264,50 лв. за ответника В. Б., а другата ½
била разпределена по равно за ищците, а именно по ¼ за всеки, т.е. всеки от ищците е
получил по 1 632,25 лв.
Не се твърди и не се доказа по делото към момента на смъртта си наследодателката
М. Б.а да е притежавала друго имущество или наследството да е било обременено със
задължения.
При това положение, към 15.11.2021 г. оставеното от М. Б.а наследство е включвало
7
единствено вземането за сума в размер от 6 529 лв., към която сума съгласно чл. 31, ал. 1,
изр. второ ЗН следва да се прибави дарението на недвижимия имот в състоянието му към
момента на дарението по цени към момента на откриване на наследството. Тази стойност е
изчислена от вещото лице в допълнителната съдебно-оценителна експертиза по делото,
която именно следва да се кредитира, защото съобразява обстоятелството, че при дарението
имуществото е било обременено с вещно право на ползване, както и че предмет на
дарението са 2/3 идеални части от правото на собственост, а не целият жилищен имот. Ето
защо към вземането от паричния влог на стойност 6529 лв. следва да се прибави сумата от
74 400 лв., при което сборът е равен на 77 664,50 лв.
Тук съдът следва да разгледа претенцията на ответника за увеличение на
наследството по чл. 12, ал. 2 ЗН. Съобразно чл. 12, ал. 2 ЗН сънаследници, които приживе на
наследодателя са спомогнали да се увеличи наследството, могат, ако те не са били
възнаградени по друг начин, да искат при делбата да се пресметне това увеличение в тяхна
полза; увеличението може да се даде в имот или в пари. Посочената разпоредба се основава
на идеята за недопустимост на неоснователното обогатяване и представлява особена
кондикционна претенция спрямо тази по чл. 59, ал. 1 ЗЗД. Доктрината и практиката приемат,
че в обобщен вид фактическият състав, от който възниква правото по чл. 12, ал. 2 ЗН,
включва следните кумулативно необходими елементи: 1) приелият наследството наследник
още приживе на наследодателя да е спомогнал да се увеличи неговото имущество, т.е.,
релевантен е времевият период преди откриване на наследството; 2) увеличението на
имуществото на наследодателя да съществува реално и да е налице към момента на
откриване на наследството; 3) наследникът да не е бил възнаграден за извършеното от него
подобрение в имота на наследодателя.
Законът не изброява формите, в които може да се е изразило увеличението на
имуществото на наследодателя по чл. 12, ал. 2 ЗН, но несъмнено е прието, че става дума
най-вече за извършване на подобрения в имот на наследодателя чрез влагане на пари и/или
труд, като увеличението трябва да е ясно изразено в някаква форма – имот, постройки,
насаждения и др. В настоящия случай ответникът се позовава на увеличение вследствие на
направения от него ремонт в процесния апартамент, като от кредитираните доказателства по
делото еднопосочно се установява, че такова увеличение е било налице към момента на
откриване на наследството. Не са налице, обаче, останалите предпоставки за уважаване
претенцията по чл. 12, ал. 2 ЗН. Видно от приложения по делото списък, обозначаващ кога
от темпорална гледна точка са извършени твърдените от ответника подобрения в имота,
същият твърди, че ремонтът е реализиран в периода март 2017 г. - юли 2021 г., като всички
дейности по него (с изключение на шпакловка на таван /боядисване/ и стени 33 кв.м.,
поставяне на корниз 3.5 м. и циклене и лакиране на паркет 17 кв. м.) са били предприети
след момента на извършване безвъзмездното разпореждане /дарението/ в негова полза. Тези
твърдения на ответника съдът цени като признания, поради което кредитира с висока
доказателствена стойност, което намира и надлежна упора в събраните по искане на
ответника гласни доказателствени средства. Съгласно приетото в Решение № 516/24.06.2004
8
г. на ВКС по гр. д. № 188/2004 г., I г. о. сънаследникът може да претендира присъждане на
увеличението на наследството, за което е допринесъл с факта на извършване приживе на
наследодателя на подобрения в имот, който към момента на извършване на подобренията е
принадлежал на наследодателя, а не на извършилия подобренията сънаследник. Това
разбиране е изразено и в Решение № 6892/24.08.2016 г. на СГС по в. гр. д. № 2544/2016 г.,
съгласно което същественият елемент от фактическия състав по чл. 12, ал. 2 ЗН, който
отличава тази претенция от други претенции за извършени подобрения, е именно моментът
на извършването им и принадлежността на правото на собственост върху имота в
патримониума на наследодателя към момента на извършване подобренията. Оттук следва,
че възражението по чл. 12, ал. 2 ЗН е неоснователно, тъй като към момента на извъшршване
на подобренията в имота същият вече не е бил собственост на наследодателя, т.е.
вследсвтие на подобренията не се е стигнало до увеличение на наследството.
За пълнота на изложението следва да се посочи, че за ремонтните дейности в
апартамента, извършени от ответника преди процесното дарение, т.е., преди 22.05.2017 г. и
докато апартаментът е бил собственост на наследодателя М. Б.а, същият е бил възнаграден
именно с това дарение. ТР.та практика на ВКС, намерила израз в Решение № 248/20.04.2010
г. на ВКС по гр. д. № 4247/2008 г., III г. о., ГК; Решение № 148/11.05.2010 г. на ВКС по гр. д.
№ 3243/2008 г., III г. о., ГК; Решение № 1233/30.12.2008 г. на ВКС по гр. д. № 4939/2007 г., I
г. о., ГК; Решение № 161 от 29.02.2016 г. на ВКС по гр. д. № 2272/2015 г., II г. о., ГК и др.,
поддържа, че претендиращият за правото по чл. 12, ал. 2 ЗН сънаследник трябва да не е бил
възнаграден по друг начин – с дарение, завещание, безвъзмездно ползване на имота на
наследодателя за определено време или под някаква друга форма. Единственото времево
ограничение се състои в това, че преценката дали наследникът е бил възнаграден се
извършва с оглед юридически факти, настъпили преди откриване на наследството, т.е.,
докато наследодателят е бил жив. С оглед гореизложеното, съдът счита, че посоченото от
ответника увеличение на наследството със стойността на извършените подобрения
всъщност не представлява увеличение на наследството по смисъла на чл. 12, ал. 2 ЗН, тъй
като подобренията са извършени след осъществяване дарението на процесния апартамент в
полза на ответника, с оглед на което не следва да се отчитат при формиране наследствената
маса.
Тук логически следва да се разгледа възражението на ответника за недействителност
на договора за дарение поради привидност, прикриваща действителната воля на страните за
сключване на възмездна сделка с насрещна престация, изразяваща се в поемането на
задължение за извършване на ремонт и подобряване на условията на живот на дарителя. По
съображения и от горецитираната съдебна практика възнаграждаването с дарение не
обуславя извод за възмездност и от тук за привидност на договора. Не може да бъде
споделена тезата на ответника, че с дарението се прикривал ненаим.н договор с
характеристиките на покупко-продажба, защото при договора за покупко-продаба
насрещната престация винаги е парична. Свидетелските показания за установяване
действителната воля между страните са недопустими по арг. от чл. 165 ал. 2 ГПК, защото
9
макар и страните по договора да са роднини по права линия, дарението не се
противопоставя на оспорващия го. Такава хипотеза би била налице например при договор за
покупко-продажба, когато наследник се домагва да докаже, че същият прикрива дарение.
Нещо повече, дори и да бяха допустими, събраните по делото гласни доказателства
установяват единствено намерението на дарителя да възнагради надарения, което е именно
харатерната кауза за този договор и изключва извод за симулативността му.
Ответникът е низходящ от първа степен, а ищците са наследници по закон на другия
низходящ от първа степен, който е починал преди наследодателя. Съгласно чл. 29, ал. 1,
предл. 2 ЗН запазената част на низходящите, когато наследодателят не е оставил съпруг, е
2/3 от имуществото на наследодателя при две или повече деца или низходящи от тях.
Следователно, ответникът В. С. Б. притежава запазена част в размер на 1/3 или 2/6 ид. ч. от
стойността на наследството, изчислена по реда на чл. 31, ал. 1 ЗН, а всеки от ищците
притежават запазена част в размер от по 1/6 ид. ч.
Изчислената от съда по реда на чл. 31, ал. 1 ЗН стойност на наследството възлиза на
77 664,50 лв. (като сбор от паричния влог на стойност 3 264,50 лв. и стойността на дареното,
а именно 74 400 лв. ), при което разполагаемата част е 25 888,17 лв., запазената част на всеки
от ищците е 12 944,08 лв. От останалото извън дареното имущество друго такова в
наследството на М. Б.а, а именно от паричния влог на обща стойност 3 264,50 лв. всеки от
ищците е получил по 816,13 лв., или с по 12 127,95 лв. по-малко от размера на запазената
част на всеки от тях, с която сума е накърнена запазената част на всеки от двамата ищци от
наследството на баба им, която подлежи на възстановяване.
Във връзка с преценката за начина на възстановяването на тази запазена част съдът
намира, че е налице законовото основание за намаляване на направеното от
наследодателката дарение в полза на сина й В. Б. с този недостиг, като се отдели дробна
част в съотношение към пазарната стойност на подарения имот към момента на
намалението, или 117 687 лв. съгласно допълнителното заключение на съдебно-
оценителната експертиза, при което на всеки от ищците се следва намаление с по 12
127,95/117 687 идеални части. Допустимо е намалението на дарението в полза на ответника
да се извърши с горната дробна част, тъй като това дарение има за предмет 2/3 идеални
части от недвижимия имот, като ищците и ответникът вече притежават на основание
наследствено правоприемство от покойния си дядо С. Б. Б. останалите идеални части от
него, т. е. налице е съсобственост, и в такава хипотеза възстановяването се извършва чрез
отделяне на идеална част от имота, съответна на стойността на накърнението за запазената
част на наследника, поискал възстановяването й (в този смисъл е и практиката на
ВКС, решение № 93/15.07.2015 г. по гр. д. № 138/2015 г., ІІ г. о.).
Предвид изложеното и доколкото съдът при предявен иск по чл. 30 ЗН не е
обвързан от твърденията на ищците за размера на запазените им части и искането им в този
смисъл следва да се постанови решение за намаляване на дарението на 2/3 ид. ч. от
недвижимия имот по нотариален акт №43, том I, рег. № 3320, дело № 42 22.05.2017г. с 24
255,90 лв. ( по 12 12 127,95 лв. за всеки ищец) и за възстановяване на запазената част на
10
всеки ищец със 12 127,95/117 687 ид.ч. от дарените от баба им 2/3 ид.ч. в полза на ответника.
По разноските:
С оглед изхода на делото и по аргумент от чл. 78, ал. 1 ГПК, право на разноски имат
само ищците, поради което съдът им присъжда сумата от общо 2 580 лв. за разноски, в т.ч.
80 лв. за държавна такса, 300 лв. за възнаграждение на вещо лице и 2 200 лв. за платен
адвокатски хонорар.
Ответникът няма право на разноски.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
НАМАЛЯВА по предявения от М. Д. Д., ЕГН **********, с адрес ........., и В. Д. Б., ЕГН
**********, с адрес ...., срещу В. С. Б., ЕГН **********, .........., иск с правно основаниечл.
30 ЗН извършеното от М. Б.а с ЕГН **********, починала на 15.11.2021 г. в полза на В. С.
Б., ЕГН ********** с нотариален акт №43, том I, рег. № 3320, дело № 42 22.05.2017г. на
нотариус с район на действие Софийски районен съд дарение на 2/3 идеални части от
самостоятелен обект в сграда с идентификатор .... по кадастралната карта и кадастралните
регистри, одобрени със Заповед РД-18-48/12.10.2011 г. на Изпълнителния директор на АГКК,
с последно изменение, засягащо самостоятелния обект от 17.03.2022 г., представляващ
апартамент № 6, находящ се в ................, ведно с прилежащото към него избено помещение
№ 11, заедно с 2.930 % ид. ч. от общите части на сградата със сумата 24 255,90 лв. (по 12
127,95 лв. за всеки ищец), необходима за възстановяване на запазените части на М. Д.
Д. и В. Д. Б. от наследството на М. Б.а с ЕГН **********, починала на 15.11.2021 г., като
ВЪЗСТАНОВЯВА запазените части на М. Д. Д. и В. Д. Б. от наследството на М. Б.а с ЕГН
**********, починала на 15.11.2021 г. с по 12 127,95/117 687 ид. ч. за всеки двамата ищци от
подарените 2/3 ид. ч. от правото на собственост върху недвижимия имот по нотариален акт
№43, том I, рег. № 3320, дело № 42 22.05.2017г. на нотариус с район на действие Софийски
районне съд.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК В. С. Б., ЕГН **********, .......... да заплати
на М. Д. Д., ЕГН **********, с адрес ........., и В. Д. Б., ЕГН **********, с адрес .... сумата
от 2580 лв. за разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
ПРЕПИС от настоящото решение да се връчи на страните (чл. 7, ал. 2 ГПК).
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
11